Original subtitles

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Моите съболезнования.

Сериозно?

Тук? Нямате ли капка милост?

Или ви обучават специално?

Г-н Мачей беше наш клиент. Смъртта му много ме натъжи.

Вървете си. - Освен това се опасявам...

... че някой може да го е убил.

Да вървим.

Г-жо Ханка, обадете ми се когато имате време.

Когато приключите, ми се обадете.

Извинете, госпожо!

Тук нещо липсва.

Нищо не липсва.

Ще ви докажа, че липсва. Елате да видите.

Имот, принадлежащ на Полската народна армия,

е прехвърлен през 1989 г. на Завода за комуникационно оборудване,

след това през 1996 г. - на Агенцията за военно имущество,

след което през 2002 г. е купен на търг от Владислав Дзвонковски.

Преди няколко месеца по силата на завещанието на Ян Мруз

имотът е приписан на непълнолетната Мая Мруз.

И моят въпрос е следният: защо тук няма никаква информация

по какъв начин тази недвижимост е минала от Дзвонковски към Мруз.

Имало ли е някой друг между тях?

Госпожо, та тук липсват документите между 2002 и 2024 г.!

Не знам как е станало.

Хел

Земя на сем. Мруз, 50 акра

Скръбна вест Ян Мруз-Джони

НАСЛЕДСТВОТО

Четири години по-рано

А Мачек ще дойде ли? - Мисля, че да.

Би могъл да идва и по-често от веднъж годишно.

Обаждал ли се е?

Преди време ми писа нещо, май беше пиян.

Защото писа, че му липсвам.

И нареди да ти предам, че си стар дядка.

Ще остана в Бидгошч. Тоест, ще останем.

Значи е нещо сериозно?

Не! - Да.

О, поздравления!

Татко знае ли? - Не.

Значи най-лошото предстои.

Здравей. - Здрасти.

Слънчогледи? - Здравей.

Какво им е?

Мама не ги понася. - Всъщност много ги обичаше.

Просто ми харесаха.

Радвам се да ви видя, деца.

Здравей, татко.

Сине...

Изглеждаш чудесно.

Не знаех, че посещаваш мама на Вси Светии.

Ти я посещаваш.

Затова съм тук.

Елате, искам да поговоря с вас.

И шапката.

Благодаря.

Явно се справяш добре в живота.

Павел ми показа снимките ви.

Имам хубава внучка.

Тя не е твоя внучка.

Днес трябва да бъда във Варшава, та ако имаш да казваш нещо, казвай.

Първо ще хапнем.

Мислиш ли, че става дума за това?

Като му казах, че заминаваме, ми вдигна такъв скандал...

"Ханка, мамка му, как може да заминеш за Шотландия?!"

Отрязах го, но сигурно затова свиква семейния съвет.

Какво?! Заминаваш за Шотландия?

Войтек получи добра работа там в изследователски център.

Китовете ще са му под ръка. - Добре, а ти какво ще правиш там?

Ще си продължа следването.

Може най-накрая да науча нещо за рибите.

А какво ще правиш с катерите? - С катера, Мачек.

Един катер. Едва му изплащам лизинга.

Тоя бизнес е скапан. - Аз защо не знам нищо за това?

Защото не ми вдигаш. Не се обаждаш и не се интересуваш.

Изобщо няма снимки на мама.

Той ги изхвърли, след като ти се изнесе.

Беше му тъжно. - Хайде, да сядаме.

А тук... Тук ще има бар.

Даже вече съм го поръчал. Мраморен, много хубав.

Видях го в Брюксел в един ресторант...

И ти ще стоиш там зад бара?

Можеш да го вършиш и при мен.

Не зад бара. Ще бъда шеф, татко.

Съсобственик, заедно с Кашя.

Като те знам, така си се спазарил, че ще те метне и ще останеш на сухо.

Никой няма да ме метне, татко, имаме си доверие.

Кашя дори щеше да дойде тук

заедно с мен, но остана точно защото има много работа.

За какво пък да идва?

Защото исках да я опознаеш по-добре.

Та нали вече я познавам! Три години работи в "Корморан".

Родена е тук, на 500 метра от нас.

Татко, Павел имаше предвид, че й е направил предложение и ще се женят.

"Радвам се за теб, синко."

Така би реагирал нормален родител. Само казвам.

Предишната ти жена ти взе всичките пари

и замина с новия си мъж, когото предпочете пред теб.

Не се учиш от грешките си!

Стига ми толкова в тази компания! - Почакай.

Имам рак.

Обхванал е половината ми бели дробове.

И има метастази чак в задника ми.

Господи, татко! Какво говориш?

Нелечимо е.

Но имам още малко време - така твърди лекарят.

Ако се грижа за себе си.

Ако не - още по-малко.

Не знам, сега има вероятно някакви...

... нови методи. Може да разпитаме. Кашя има познати лекари.

Татко... - Имат онколог, мога да се обадя.

Павел! Нищо не може да се направи.

А и не искам.

Раждаме се и умираме. Да не преувеличаваме.

Господи, татко!

Не искам да ме оплаквате, не съм ви събрал затова.

Може ли да седнеш?

Сядай.

Имам 20 хектара земя на полуострова.

Къмпинга, "Корморан".

И тази къща. - Сега това не е важно.

Най-важното е!

Всичко заедно струва поне 25 млн. злоти.

Това са купища пари.

Не искам да се сдърпате на гроба ми.

Земята... трябва да остане едно цяло парче.

И какво сега? Да организираме конкурс за най-добро дете?

Бих искал

някой да направи от нея...

... нещо стойностно. За Хел.

И за семейството.

Аз съм пас. - Мачек!

Мачек!

Не го ли виждаш какво прави?! - Той е много болен.

И е шибан психопат!

Отне ми адски много години да се измъкна оттук!

Няма сила, която да ме върне.

А имаш ли още малко време?

Ще ти покажа нещо.

Ела.

Нашите стаи заминаха, само твоята стои непокътната.

С Ханка се шегувахме, че ти е устроил музей тук.

Мемориалната зала на Мачей Мруз.

Майната му. - А знаеш ли защо?

Защото все се надяваше, че може би един ден ще се върнеш.

Да... Или го е било страх да не съм сипал антракс в чекмеджето.

Той много те обича, само не знае как да го покаже.

Може би така е по-добре.

Последния път, когато го показа, ми наместваха носа в спешното.

И трябва да ти поиска прошка. Но вината беше твоя.

Ти го провокира. - Павел, мамка му!

Бях на 15 години!

Знам. Знам, Мачек.

Защо замина?

Не знам коя от 753-те причини е най-важна.

Повече от година се разминавахте по стълбите,

без да си кажете дума. И изведнъж ти си събра багажа за 15 минути.

Изчезна и не се върна.

Какво толкова стана?

Мога да откажа полета.

Тоест, ще пратя момчетата с Войтек, а аз ще летя по-късно.

И после пак мога да идвам няколко пъти в месеца.

Полетът до Шотландия е по-евтин от влака до Варшава.

Ти никога не си пушила. - Какво?

Мачек започна на 12 г.

Павел - като навърши 18.

А ти - никога.

Защо?

Може да не съм искала рак на белия дроб.

Извинявай.

Ти винаги мислеше самостоятелно.

Правеше това, което искаше.

А сега какво? Ще готвиш супа на края на Европа?

Отивам там да уча, а после ще започна някакъв бизнес.

Имам идеи.

Ти вече имаш бизнес. - Едва излизам на нулата!

В тази страна не става да въртиш бизнес.

И армията не беше за теб.

Именно. Може за разнообразие да направя нещо, което не ти допада.

Да бъда добра майка, да готвя супа, да се погрижа за мъжа си.

Ще ти дам пари. Половин милион. Ще си купиш свой катер,

ще вземеш втори на кредит... - Престани.

За две години ще имаш четири. Бива те в това!

Обичаш го!

Не ми мъти мозъка!

Имам съпруг, когото обичам и който има шанс да сбъдне мечтите си.

Всичко ли трябва да развалиш, за да стане както ти искаш?

Мачек ще пропилее всичко.

Павел ще го загуби.

А ти, за разлика от братята си, имаш...

Имаш... ти имаш топки! На теб мога да разчитам.

Да, да... Всичко ще ти кажа.

Сега ще дойда.

Трябва да затварям.

Татко в стаята си ли е?

Ще отида при него за малко.

Искаме ли палачинки?

Да? - Мачек се стяга да си ходи.

Може би не е лошо да поговориш с него?

Той много разчита да му се извиниш.

А, ето. - Какво?

На нашите земи преди войната имаше Дом на рибаря.

Винаги съм мечтал да го построя наново.

Да оставя на Хел от сем. Мруз нещо, което да оцелее през вековете.

Но няма да успея.

Татко...

Говорих с Виклински.

Вече е стар, няма сили...

Жена му е болна, знаеш...

Много се зарадва, че ще поемеш клуба.

Какъв клуб?

ФК "Барселона", мамка му! - Татко...

Нашия! Спортен клуб "Хел"!

Татко, това е втородивизионен отбор. Нямат пари.

А и на мен не ми се иска да бъда... провинциален спортен деец.

Говорил съм с кмета... - Татко!

Обеща да даде и нещичко от общината.

Ще намериш спонсори.

Ще основеш академия.

Имаш дарба за това.

Може новият Левандовски да отрасне в Хел!

Татко, след две седмици отваряме ресторант в Бидгошч!

Искаме с Кашя да си купим жилище.

И какъв ще бъдеш в Бидгошч?

Някакъв квартален барман?

Защо ми се подиграваш?

Защо не вярваш в мен?

Казват ми Краля на Хел.

И това е истина.

Аз се грижа за този град. Винаги съм се грижил.

И като умра, искам ти да се грижиш за него.

Аз? Защо аз?

Ханка...

Тя би могла да кара сама танкер,

но не умее да говори с хората. Лесно избухва.

А Мачек? - А, Мачек...

Мачек избяга от Хел като корабен плъх.

В сърцето му няма място за този град.

И без това първо трябва да говоря с Кашя.

По-добре не. - Какво? Защо "по-добре не"?

Тя ще ми стане жена. Ако се върна тук, само с нея ще е.

Не бива да се жениш за нея.

Татко, сега не е като с Беата. Тогава бях един вчерашен пикльо.

Може би не се познавахме достатъчно добре в "Корморан",

но сега съм сигурен, че тя е жената.

Спал съм с нея.

Може би няколко пъти. Докато работеше при нас.

Беше отдавна.

Откъде можех да знам, че ще поискаш да се жениш за нея?

Трябва пак да ни направи от онези "бележници", помниш ли?

Като за уроците по ветроходство. И да ни пише точки.

О, засега води Паблито, но нашата Ханя не се дава.

Изчисти къщата, купи цигари

и ще получи 5 точки от татко.

Но Мачек ще получи най-много заради ветроходните си умения.

Защото вие на яхта сте като туристи. - Не, просто ти си му любимец.

Винаги си бил. Караше се с него два пъти повече от нас,

но имаше най-много точки в бележника.

Няма да участвам в тази регата.

Той ме натиска да остана в Полша.

И пак да се захвана с катерите. - Не, Ханка.

Иска да е сигурен, че ще може да управлява живота ти като лодка.

Знам.

Това са много пари. Могат да променят целия ти живот.

Но аз си обичам живота!

Ти защо замина?

Защото ми беше писнало.

Е? Какво иска той от теб?

Иска да се върна в Хел. - Ето.

А от мен иска да не заминавам. - А аз какво? Кит ли да уловя?

Наследството и така е наше. На кого да го припише иначе?

Ако се вкисне, може и сега да го даде за благотворителност.

Всяко завещание може да се оспори.

Той ви мотае, не виждате ли? Разиграва ви.

По-скоро вас двамата. - Той е и твой баща, нали?

Майната му. - Ти това знаеш, все ти е тая.

Няма промяна при теб. Другите да му мислят.

Мислиш само как да получиш похвала. Не се прави не мъченик.

Шибай се! - Какво?!

Ей, стига! По-спокойно. Знаете, скоро ще му е нужна помощ.

Не помните ли как беше с мама? - Да си умира сам!

Знаеш ли какво? По-добре беше да не се връщаш.

Разкарай се.

Подръж малко.

Пушенето убива - откажете се сега

Чакай... - Имам си планове,

намерих училище за децата, всичко е уредено.

Какво мога да направя? Знаеш какъв е!

Владислав Дзвонковски лейтенант от ВМС

Трябва да ти се забрани да идваш тук.

Тя ми беше съпруга.

Да. Затова като умираше и вече не можеше да стане от леглото,

ти ходеше до Пуцк да чукаш някаква фльорца.

Беше чудесен съпруг.

Защо си дошъл?

Винаги съм знаел, че ще се справиш.

От дете помня как ми повтаряше, че за нищо не ставам.

Може да ти се е отразило добре.

Ти беше на 10 г., когато умря майка ти.

Беше ти най-трудно от всички, но се справи най-добре.

Защото заминах най-далече от теб.

Защо си такъв?

Какъв?

Не ме ли обичаш?

Не можеше ли... просто да ни обичаш?

Трябваше ли да унищожиш и Ханка, и Павел, и мен?

Непрекъснато го правиш. Просто кажи защо.

Никой не е... самотен остров.

Да не мислиш, че не си личи?

Кое?

Ти се боиш.

Страх те е да не умреш сам, татко.

Искаш да се борим за одобрението ти,

защото единственият начин да не си сам

е да размахваш завещанието си под носа ни.

Не умееш да обичаш, а само да контролираш.

Но не и мен.

Вече не. - Ти винаги си бил мекушав.

С теб все трябваше да се внимава.

"Не казвай това на Мачек, че ще се натъжи."

"И това не му казвай, че ще затвори в себе си като някаква шибана мида!"

Хиляди пъти желаех смъртта ти!

Всеки път когато не можех да заспя, си представях,

че ти се е случило нещо! Че те е блъснала кола!

Или че си загинал в твоето Балтийско море!

Но знаеш ли, че сега се радвам?

Радвам се, че си жив, защото ще умираш дълго и самотно!

И нищо не искам от теб!

Не ти искам земята, която е цялата в кръв!

Какви ги дрънкаш? Друсан ли си? - Помниш ли една Анка от Юрата?

Веднъж я доведох вкъщи, а ти само зяпаше задника й! Щях да повърна!

Глупости. - Водил съм я на къмпинга.

Извън сезона къщичките са празни. Прекарахме там няколко нощи.

И онази нощ също.

Всичко видях.

Какво си видял?

Видях какво му направи.

Какви ги дрънкаш?

Няма да кажа на Ханка и Павел, защото това ще съсипе живота им.

Но ако още веднъж ме потърсиш или поискаш каквото и да било от мен...

... тогава всички ще научат за това.

Никой няма да ти повярва.

Ще ми повярва цял Хел. Не ми трябват доказателства.

Достатъчно ми е...

... да сваля Краля.

В настоящето

Какво правиш тук?

Мога да те попитам същото.

Исках да пийна нещо с Ола.

За Мачек. Да поговорим. - Не е най-подходящият момент.

Мая не се чувства много добре и...

Помагам на Ола да се погрижи за нея.

Ще се видим утре, става ли?

Кой беше? - Някаква туристка.

Подпишете тук, госпожо. Договор за наем за 30 години.

Наред ли е всичко?

Когато Мая стане пълнолетна, ще променим формата на договора.

Сигурна ли си? - Да.

Мога ли да си тръгна?

Няма да съжалявате.

Така си и мислех - че спите с костюма.

Момент! Минутка.

Заповядайте.

На работа не пия.

Защо смятате, че някой е убил Мачек?

Оказва се, че г-ца Ола и г-н Мачек са имали обща банкова сметка.

Благодарение на което имам достъп до разходите им.

Хотел "Омега" в Пуцк.

Около месец след изчезването на брат ви.

Пет седмици след изчезването на брат ви.

Седем седмици след изчезването му.

Г-ца Ола е наемала тази стая 12 пъти.

Стаята е за двама души, с една обща спалня.

С кого е била?

Още не съм напълно сигурен.

Но всички следи сочат,

че е бил другият ви брат.

Павел.

Така ли е?

Така ли е?

Нищо не съм казала. - Но искахте...

Не, защо?

Г-жо Словик...

Професията ми е да изкопчвам от хората информация,

която не искат да споделят.

А вие дойдохте тук по своя воля и искате да споделите нещо с мен.

Само че се боите.

Намерих това... в къмпинга.

Така, готово.

Благодаря ви, г-жо инспектор.

Игнаци Нивински.

Бивш командос.

След приключване на военната служба е действал като наемник.

Двукратно обвиняван за съучастие в убийство.

Но по липса на доказателства делата са прекратени.

Оръжието принадлежи на него.

Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА

субтитри от YavkA.net ® 2025