Original subtitles

Забавляваш ли се? - Да.

Какво правиш този път? - Огърлица за мама.

Покажи ми я.

Още една ли? - Да.

Втора за днес.

Скъпи! Ще ми помогнеш ли?

Днес не бяхме ли в почивка?!

Измий се за вечеря, тиквичке.

Мирише хубаво, от ресторанта ли е?

Не!

Не можеш да избегнеш съдбата си.

Да се махаме. Какво правиш?

Престани и тръгвай. - Млъквай!

Чудничко.

Децата ме обичат.

СМЪРТОНОСЕН ПРОТИВНИК

Ник. - Какво става?

Докъде е делото с детето на Уилис?

Пратих го в канала. - Но защо?

Говорим за куче, а хлапето е било на 15, когато го е убило.

Запазваш рейтинга от 95%. - Всъщност са 96.

Би трябвало да си по-наясно с нещата.

Ако не бях, щях да реша, че се натискаш за поста ми.

Знаеш, че се целя доста по-високо.

Мисля, че законът за организираната престъпност ще ни свърши работа.

Само това ли ти хрумна, Сара?

Опресни знанията си. Нещо друго?

Тя е права. - Г-н Райс?

Хрумването й е на място, трябва да й дадеш шанс с делото.

Г-н Райс, мисля, че аз съм шефът тук.

Аз ще я държа под око. Дори Хелън Келър би се справила.

Ако се провали, е за твоя сметка.

Не се прецаквай.

Благодаря ти.

Кантрел иска да те види. - Идвам.

Не теб. Иска да види Ник.

Още ли тормозиш Брингам? - Да, въпреки Харвард.

Фордхам не е за всеки. - Аз изкарах вечерното.

Там научих, че правното училище няма нищо общо с правото.

Не си бил в час по офис дипломация.

Ти каза, че само заседателите трябва да ме харесват.

Докъде сме с Шелтън? - Не мина добре.

Лошо. И сега?

Споразумение. - Убили са малко дете, Ник.

Системата не е перфектна. - Слугите й също.

Можеш да спечелиш. - Не бих рискувал.

Боря се за правосъдие, но в по-глобален мащаб.

Трябва да кажеш на съпруга. - Това е част от работата ми.

Чака те точно в този момент.

Какво?

Как си? - Добре, а ти?

Аз също. Седни.

Не отговаряше на обажданията ми, а нахвърлих нови бележки по делото.

Някои идеи са добри.

Нека хвърля един поглед.

Просто...

Исках да говоря с теб за тях.

Вярваш ли ми?

Вярваш ли ми, Клайд?

Да, разбира се.

Дарби се съгласи да свидетелства срещу Еймс.

Така Еймс ще получи смъртна присъда.

А какво ще стане с Дарби?

Ще пледира за убийство.

Коя степен? - Трета.

Което прави колко? Пет години в най-добрия случай.

Не разбирам.

Съдията реши, че ДНК пробата е неприемлива улика.

Според адвокатът им не е доказателство.

Ти каза, че там всичко е наред. Кръвта е била на блузата му.

Използва същия довод. - А останалите улики?

Не са веществени, Клайд.

Добре, но аз видях лицата им.

Видях как убиват момиченцето ми, Ник.

Изгубил си съзнание и защитата ще те разкъса.

Заседателите ще ми повярват. Можем да победим.

Можем да изгубим и тогава няма да имаме нищо.

Само изгубена година и пари, а онези двамата ще са свободни.

И двамата са виновни, знаеш го.

Без значение е какво знаем, а какво можем да докажем в съда.

Не искам договорка, моля те. - Съжалявам, направих я.

Съжалявам, сключих сделката. - Какво?

Как можа да го сториш? - Така работи правосъдието.

Зная, че в момента не го осъзнаваш,

но това всъщност е победа за нас.

Заверихте ли споразумението? - Да, ваша чест.

Г-н Рейнолдс, някакви нови прозрения, които да споделите днес?

Аз съм адвокат, ваша чест, не разполагам с много от тях.

Не, ваша чест.

Тогава считам, че можем да продължим безпрепятствено с датата за процеса.

Никакви телефони в залата ми, г-н Райс.

Вече сме минали през това. - Съжалявам.

Беше неотложно...

Следващият път е мой.

Семеен ли сте? - Моля?

Женен ли сте?

Подписвай, за да те размажа.

Не желая зло никому, но Еймс трябва да си получи заслуженото.

Не можеш да избегнеш съдбата си, нали така?

Вземеш ли решение, просто го приемаш. В тази работа ти е нужна къса памет.

Не се самоизмъчвай, много хора го правят, ето ги.

Не е ли време за някоя от мъдрите истории...

Ето ти една.

Марк Аврелий отивал към римския площад, а зад него бил слугата му.

Работата на слугата била, когато хората го възхвалявали,

само да шепне в ухото му: "Ти си само човек."

"Ти си само човек." Разбираш ли?

Пълни глупости. Не знаеш никакви истории.

Не е важна историята, а посланието й, Ник.

Разбрах те.

Един по един. - Ще се борите ли за смъртна присъда?

Да, за Рупърт Еймс. - А Дарби?

Той сътрудничи като свидетел.

Окръжната прокуратура влага всички свои ресурси,

за да гарантира, че справедливостта ще тържествува.

Благодаря, че бяхте на моя страна. Хубаво е, когато системата работи.

Махни се от мен. - Хайде, тръгвай.

Да вървим.

Какво стана? - С кое?

Какво има?

А наричаш моята работа скучна. Четири минус?

Ще ми кажеш ли какво има?

Мога ли да поговоря с дъщеря си?

Не. - Моля те.

Говори баща ти.

Сякаш не знае. - Не може да е сигурна.

Не излизай навън, защото тук е пълно с откачени задници.

Приказките! - Майка ти също е лека откачалка.

Тук съм.

Ти ще бъдеш момиченцето на татко. - Ще бъде момиченцето на мама.

10 години по-късно

Някой виждал ли е телефона ми?

Знаеш ли къде е?

Не е ли залепен за ръката ти? - Не, не е.

Няма ли да опиташ от френския ми тост?

Това ли правиш?

Съжалявам, нямам време. - Добре.

Ще го опитам. Много е вкусен.

Сама ли ги приготви? Ще ги занеса в офиса.

Не може! - На десет ли беше?

По-добра си и от майка си. - Чух те! Ето спасението ти.

Добро утро, скъпа, дай ми целувка.

Ще дойдеш на рецитала днес, нали?

Мислех, че ще поръчаме диск. - На запис не е същото, Ник.

Знам, татко трябва да работи.

Чу ли? А какво работи татко? - Прибира лошите.

Защо? - За да сме в безопасност.

Точно така. Тя разбира.

Вземай челото.

Благодаря ти. Чудесна готвачка си.

Знаеш, че тя е на десет, нали? - Да, знам го.

Не разбира защо постоянно те няма, нито приказките за добрите и лошите.

Не мога да дойда днес. - Не си присъствал на неин рецитал.

Стига вече.

Ще вземем записа и ще го гледаме пред телевизора.

Обичам те.

Благодаря за тоста. - Обичам те.

И теб обичам.

Как е Чип? - Честър.

Какво стана с Чип, харесвах го. - Няма никакъв Чип, а вече и Честър.

Но не спира да се обажда. - Това не е лошо, Сара.

Да, но имам толкова работа. - Не е нужно да идваш, ако не искаш.

Искам. Какво представлява? - Все едно гледаш как някой заспива.

Без да се събуди после. Разстройваш ли се?

Вече не.

Краката ти изглеждат страхотно на тези токчета, Сара.

Майната ти.

Защо си тук, Рейнолдс? Плейърът ти ли се счупи?

Еймс няма семейство и реших, че мога да бъда тук за него.

Колко мило!

Дишай.

Рупърт Еймс, имаш ли последни думи?

Да.

Онази нощ сторих нещо лошо.

Не трябваше да бъда там.

Но се кълна, че не съм убивал онези хора.

Грешният човек умира днес.

Грешният човек умира.

Това е всичко.

Погледнете ме.

Мамка му!

Божичко!

Изведете я.

Какво става? - Не зная.

Добре ли си? - Да.

Някой уби човекът, когото трябваше да убиете. Как се нарича това?

Нарушаване на осмата поправка: особено жестоко наказание.

Правистът. - Как работи машината?

Процедурата е безболезнена.

Веществата се вливат в определен ред. - Приемаме, че е повредена.

Искам списък на всички с достъп. - Хората ми не биха го сторили.

Извинителната бележка не ми е достатъчна, директоре.

Детективи, намерих нещо. - Мога ли да погледна?

"Не можеш да избегнеш съдбата си." - Какво има, Ник?

Съучастникът на Еймс казва това на една от жертвите.

Негодникът го каза и на мен в съда.

Не си спомням името му.

Ето го твоя човек. - Кларънс Джеймс Дарби.

Познаваш ли го? - Аз го затворих за три години.

Само толкова?

Имаше смекчаващи вината обстоятелства.

Такива са само ако не го е извършил.

Нали не очакваш образцов гражданин след три години в Марион?

Ако внимавахте повече с уликите, щях да го затворя за по-дълго.

Властите отказват коментар, но не отричат външна намеса.

Всичко, което знаем в момента е,

че безболезнената екзекуция, се е превърнала във филм на ужасите.

Аз съм Пола, на живо от...

Кларънс Дарби? - Кой е?

Ударил си джакпота с кока на масата, кучка в леглото и далеч от затвора.

Кой си ти, мамка му? - Погледни през южния прозорец.

Това някакъв майтап ли е? Ставай!

През южния.

Кучи син! По дяволите.

Махни се от пътя ми.

Навън е! Хайде!

Проклятие! - Давайте!

Сега какво? - Отърви се от оръжието.

Стреля шест пъти, гений. Носиш ли си муниции?

Защо правиш това? - Трябваш ми извън затвора.

Тичай към изоставените фабрики. - Но защо?

Там има патрулка с ченге в нея. - Мамка му!

Зашеметих го, но ще е буден след 90 секунди, така че побързай.

Събуди се, шибаняко, пали колата и тръгвай.

Добре, по-спокойно. - Хайде, действай.

Тръгвай! Дай газ, грознико!

Излизай.

Да вървим.

Лягай долу. - А жена ми и детенцето ми?

Няма да ги видя отново. - Прецакан си.

Нямаш против да вдигна, нали?

Моят ангел хранител, впечатлен съм.

Знаеш ли защо няма да видя жена си и детето си повече?

Какво...?

Защото ти ми ги отне.

Помниш ли ме?

Със сигурност.

Влезе в дома ми.

Не помниш ли?

Тетродотоксинът вече е в кръвта ти.

Извлича се от черния дроб на рибата фугу.

Парализира те,

но всички останали неврологични функции остават непокътнати.

Не можеш да се движиш, но усещаш всичко.

Не притъпява болката по никакъв начин.

А ти ще изпиташ болка, каквато не си си и представял.

Това са турникети, за да не ти изтече кръвта.

Поне за известно време.

Физиологичен разтвор за тонус.

Каиши - здраво закопчани.

Удобно ли ти е?

Целият трепериш. Сигурен ли си, че си добре?

Това ще ти хареса.

Адреналин.

Така няма да изгубиш съзнание.

Как се чувстваш? По-добре ли си?

Не искаме да си глътнеш езика, затова захапи това.

Това е за пениса ти, но с него ще се заема по-късно.

Скалпел за клепачите ти.

В случай, че ти се прииска да затвориш очи.

Зная какво е да си безпомощен,

точно както, когато те наблюдавах да избиваш семейството ми.

Не можеш да избегнеш съдбата си, нали, Дарби?

Виж!

Измайсторих го специално за теб.

Харесва ли ти? Не искам да изпуснеш нищо.

Имаш най-хубавата гледка.

Чуваш ли? Сърцето ти бие толкова бързо.

Моето също.

Те ще наблюдават страданието ти.

Ще бъдат последното нещо, което ще видиш,

след като отрежа крайниците ти.

Не те излъгах,

като ти казах, че не искам да влизаш в затвора.

Беше истина.

Благодаря за колата.

Тук е всичко, което имаме за Дарби. Снимки от местопрестъплението...

Не искам да ги виждам.

Добре.

Какво те тревожи? - Дарби.

Убийствата му винаги са от ярост, но това не изглежда такова.

Било е добре планирано.

Какво мислиш?

Може би не трябва да търсим Дарби.

Боже господи!

Добри новини. Намерихме Дарби.

Мисля, че преди е изглеждал по-добре.

Намерили са го на 25 парчета. Без крака и ръце, с изрязани клепачи.

Стана ли ти мъчно? - Не съвсем.

Хайде тогава. - Кой има мотив?

Съпругът, какво знаем за него? - Складът с убития е бил негов.

Друго? - Техничар е.

Държи патента на разни джунджурии, откъдето има известно състояние.

Преди няколко години започва да купува имоти

край летища, химически заводи, железопътни възли.

Не се връзва. - Странно е.

Сара, претърсете ги.

На колене!

Лягай долу.

Наведи се!

ТАТКО

Снимките ми дойдоха в повече.

Адвокат ли е?

Не.

Техник е.

Ник, виж тук.

"Прокурорът иска смъртна присъда за Еймс"

Нямаме улики. Ще ти трябва признание.

Затрудни ли те? - Не, изобщо.

Не беше особено щастлив, когато му свалихме белезниците.

Мога ли да ви помогна? - Пратка за семейство Райс.

Благодаря.

Мамо, записът от рецитала. Може ли да го гледаме?

Не на теб. Денис, нали щяхме да чакаме баща ти?

Моля те. - Не сега.

Мамо!

Опитва се да го предразположи.

Ще ти кажа нещо, което искам да чуеш само ти.

В момента нарушавам правилата,

но не ми пука, защото аз също съм баща на малко момиченце.

Браво.

Светът е по-добър без Дарби и Еймс.

Никой от нас няма да пророни и сълза за тях.

Но все пак аз съм прокурор.

Ще ти задам няколко прости въпроса, предлагам ти също да отговаряш ясно.

Името ти Клайд Ал. Шелтън ли е? - Да, сър.

Сам ли се отказа от адвокат? - Да, сър.

Сигурен ли си, че го искаш? - Да.

Ти ли уби Кларънс Дарби?

Исках го мъртъв. Той уби жена ми и дъщеря ми.

Ти ли уби и Рупърт Еймс?

Рупърт Еймс заслужаваше да умре. И двамата заслужаваха смърт.

Значи ти уреди убийствата им?

Планирах ги в главата си отново и отново доста дълго време.

Мисля, че приключихме.

Г-н прокурор.

Може би трябва да отмените обяда си със съдия Робъртс.

Моля?

По-добре отменете всичко за седмицата, защото ви чака работа.

Приключихме, имаме твоето признание.

Нима? - На запис.

На това му казваме "забивка". - Помислете пак, да се върнем назад.

Казах, че съм искал да убия Кларънс Дарби.

Кой баща не би искал?

Дарби и Еймс заслужават ли да умрат? Повечето хора биха се съгласили.

Дали съм го планирал в главата си? На всеки би му минало през ума.

Думите ми не са самопризнание, Ник.

Провери записа си. - Знаем, че си го извършил.

Не е важно какво знаеш, а какво можеш да докажеш в съда.

Мястото, където е намерен Дарби, е твое.

Едно от многото. Това са изоставени сгради, Ник.

Обитават се от наркомани. Дарби не е ли замесен с дрога?

Светът е ужасен и в съда го знаят, а може би някой иска да ме натопи.

В затвора има много шибаняци, които се смятат за по-умни от мен.

Стига глупости.

Ник, ако имаш доказателства, какво изобщо правим тук?

Защо... - Какво искаш?

Това е лесно.

Ти правиш сделки с убийците, нали? Аз дойдох да сключа своята.

Ще си получиш самопризнанието, но искам нещо в замяна.

Ти си убиец, интересно какво ще е.

Легло.

Хубаво легло.

Ново хубаво легло. - Разбирам те.

Сегашното е неравно и ме подлудява, Ник.

Клайд, мисля, че ме бъркаш с домакина на затвора.

Кушетките са завинтени за решетките. - Дюшеците не са, глупако.

Сещаш ли се за новите легла, които държат гръбнака изправен?

Гледал съм рекламата. - Точно такова искам.

Ще ми е адски трудно да се съсредоточа в каквото и да било,

докато не започна да спя в удобно легло.

Такава е уговорката.

Получа ли матрака, ти получаваш самопризнание.

Нека помисля за момент. Например...

Не.

Какво правиш, защо му отказа? - Матрака ли? Не може просто така.

Не намесвай егото си, Ник. Шелтън е прав.

Получаваме самопризнание срещу един матрак.

Той ни будалка, Джонас. - Ние ще направим същото.

Ник, обаждат се от офиса.

Прибирам се вкъщи веднага щом приключа тук.

Ник, никога не съм виждала нещо подобно, моля те, ела си.

Успокой се, кажи й, че не е истински, и че я обичам.

Ела си по-скоро.

Кели, видя ли лицето му? - Не, беше покрито с нещо.

Нека довърша тук и се прибирам.

Негодникът е изпратил запис с убийството на Дарби вкъщи.

Дъщеря ми го е видяла.

Записал се е, значи е наш. - Не, бил е с маска.

Трябва ни самопризнание. - Още ли искаш да преговаряш?

Това са възможностите. Приеми сделката.

Проблеми с гърба, шефе. Кофти.

Чакат те по-големи проблеми. Тук никой не притежава нищо, синко.

Не съм сигурен, че искаш да си от тези, които имат нещо.

Обърни се.

Мисля, че не ме харесва.

Хубаво легло.

Благодаря. Единично е.

На твое място бих си пазил гърба.

Влизайте в килията.

Не открих нищо за Клайд Шелтън, затова разрових по-дълбоко

и попаднах на плащания за Клайд от Министерство на отбраната.

А имуществото му?

Купил е девет имота, които прехвърля на корпорация в Панама.

Отказват ни съдействие за адресите, остава ни пак фабриката.

Той искаше да го намерим там.

Промишлените имоти са по-важни.

Разберете за тях, дори да се наложи отново да нападнем Панама.

Клайд неслучайно ги крие. - Дадено.

Остави ли открехнато? - Да.

Нощната лампа? - Не е ли голяма вече?

Оставих нощната лампа.

Казах й, че записът не е истински, а филм на ужасите, който не е за нея.

Ще се оправи. - А ти?

Дали ще се оправя? Не изглеждам ли добре?

Ник винаги е добре. Всичко му е наред.

Обичам те. - И аз те обичам.

Предвид несъстоятелността на г-н Шелтън и рискът от бягство,

както и особеното естество на смъртта на г-н Еймс и г-н Дарби,

щатът настоява за отхвърляне на иска за гаранция, ваша чест.

Виждам, че сте се отказали от правото си на адвокат, г-н Шелтън,

затова питам вас, имате ли да кажете нещо?

Има ли?

Да, ваша чест. Да стана ли?

Моля.

Ваша чест, аз съм редови гражданин. Обикновен човек.

Няма опасност да избягам, това е първото ми обвинение,

а прокуратурата не е представила нито едно доказателство срещу мен.

При тези обстоятелства, освен ако няма нови факти, касаещи мен по делото,

намирам задържането ми за неприемливо и противоконституционно.

Ситуацията е деликатна, ваша чест. Знаем резултата от подобно нарушение

в случая Дейв срещу Макдона, дело номер 0413825.

Всъщност имах намерение да се съглася с вас, г-н Шелтън.

Ваша чест, г-н Шелтън се съгласи да направи пълни самопризнания.

Направи ли ги, г-н Райс? - Не, ваша чест.

Според мен няма основателен довод, заради който да отхвърля иска

и присъждам гаранция за сумата от... - Ваша чест, не го правете.

Благодаря ви. - Извинете?

Не бих ви извинил.

За това говоря. Вие щяхте да ме пуснете.

Това шега ли е? Точно заради това решение сме тук.

Мислите, че не ви помня ли?

Мерете приказките си, г-н Шелтън. - Как точно да ги меря?

Вероятно съм убил двама души, а вие щяхте да ме пуснете да си отида.

Вие мерите ли своите?

Подхвърлих глупостите за прецедента и веднага лапнахте въдицата.

Всички сте банда идиоти. - Ще ви задържа за обида.

Освобождавате убийци, за да спазите шибания си закон буква по буква.

Къде отиде справедливостта? - Проявявате неуважение към съда.

Какво стана с доброто и злото? Какво става с хората?

Гаранцията ви е отказана. - Къде отиде справедливостта?

Обзалагам се, че си голяма кучка!

До скоро, Ник.

Невменяемост?

За това ли ще пледираш?

Казах, че ще си получиш самопризнанието.

Днес гледах филм. Дъщеря ми също го гледа.

Казвал ли си й за доброто и злото?

Не е необходимо. - За това беше филмът.

Доброто побеждава злото. Справедливостта възтържествува.

На изглеждаше така. Ще ти дам още един шанс, Клайд.

Не ме изпитвай повече, защото ще те отнеса.

Ясно.

Ти ми даде леглото. Сделката си е сделка.

Заснет си да убиваш Кларънс Дарби. - Да, аз съм.

Аз, Клайд Шелтън, съм заснет на запис, в който убивам Кларънс Дарби.

Трябват ми подробности.

Отрязах пръстите му с клещи, а тези на краката с ножици.

Топките му с ножовка,

а пениса, с макетен нож.

Достатъчно подробен ли бях?

А Еймс? - Подмяната беше лесна.

В днешно време не е трудно да хакнеш нечий сървър,

да размениш няколко цифри и да получиш чужда пратка.

Подмених калиевия хлорид с малко по-бавнодействащ препарат.

Писнаха ми глупостите ти. Получих каквото исках.

Сега какво? - Аз отивам вкъщи, а ти в затвора.

Справедливостта възтържествува. Сигурно се чувстваш по-добре.

А ако имам да кажа още нещо? - Повикай свещеник.

Това означава друга договорка, Ник. Ще трябва да дадеш нещо в замяна.

Бил ли си в Дел Фриско? Имат разнос.

За обяд искам голяма котлетна пържола, средно препечена.

С гарнитура от картофи, аспержи, пюре.

Майната им на картофите ти.

Може ли да получа и айпода си?

Обичам да слушам музика, докато се храня.

Трябва да имаш нещо, за което да преговаряш, Клайд.

Животът на Бил Рейнолдс брои ли се?

Отворете.

Кой е Бил Рейнолдс? - Адвокатът на Дарби.

Намерихте ли го?

Преди три дни жена му го е обявила за изчезнал.

Благодаря ви, г-жо Рейнолдс.

Явно ще преговаряме, Ник.

Той все още е жив.

Ще ти кажа къде е, ако донесеш храната и музиката

точно в 13,00 часа.

В 13,00 часа, Ник.

Спри там.

Един без пет е. - Не ме интересува.

Затворниците не го знаят, ние им казваме колко е часът.

И мен не ме интересуват часовниците, но имаме уговорка.

Майната му, ще чака. Отрязал е онази работа на човека.

Трябва да сме точни.

Проверете отново.

Задушени аспержи.

Макарони и сирене.

Пържола, средно препечена.

Салфетка, Ник.

Келнер!

Пиши си 30 процента бакшиш.

Колко е часът? - 13,00 часа.

Толкова ли е, Ник? - Един и осем е.

Разочаровате ме.

Очаквате да не си играя с вас, но вие не сте честни с мен.

Получи исканото, сега кажи къде е Рейнолдс.

Господа, къде са сребърните прибори?

Ето ти дървен.

Благодаря.

Хайде, Клайд.

И така.

39 градуса, 57 минути, 4 секунди, север.

75 градуса, 10 минути, 22 секунди, запад.

Побързай, Ник. Часовникът на шефа е назад.

Отвори вратата.

Ще изпратя наземни патрули.

Ако не ти дам да ядеш... - Ще съжаляваш.

Ще ти откъсна дясната ръка и ще сцепя черепа ти на две.

Ела да хапнеш, има достатъчно и за двама ни.

Макароните са вкусни.

Пържола? Какво ще кажеш?

Заповядай, голямо парче за теб.

Добро е, нали?

Какво направи, за да попаднеш тук?

Каквото трябваше.

Имаш ли си момиче?

Дълга история.

Колко още? - Около две минути.

А ти? - Имам си кучки вкъщи.

По-добре няколко там, отколкото някой тук.

Куфарчето му.

Това не е добър знак, Ник. - Копай.

Божичко! - Рейнолдс!

Отишъл си е.

Кислород ли е това? - Да го извадим.

Четири тръби са... Мамка му, с белезници е.

Имаш ли ключове?

Днес е щастливият ти ден, храната е добра.

Ето, пробвай го.

Знаеш ли как се използва? - Не.

Мамка му! Вижте го!

Този е луд! Не спирай, партньоре!

Давай, довърши го! Откъсни му главата.

Искам душ, шефе. - Разкарайте го.

Дънингам, колко е часът?

Един и трийсет и седем. - Дойдохме тук за около 15 минути.

Бутилките са с таймер. Ако обядът не беше закъснял, той щеше да е жив.

Щом иска да играем игрички, ще си ги получи, Ник.

Ще свалим копринените ръкавици.

Ник, Клайд е намушкал съкилийника си.

Шефът на затвора е бесен, мести го в изолатора.

Това е всичко засега.

Как върви? - Чудесно.

Проверяваме айпода за улики, представяш ли си?!

Правя същото с този на дъщеря ми. - Някакъв резултат?

И двамата слушат скапана музика.

Имаме ли план за действие?

Аз определено знам как да действам с него.

Пет минути насаме с кучия син ще ми стигнат, за да го смажа.

Не ми пука за случилото се със семейството му. Не е оправдание.

Спри тук.

Влизай в килията.

Намерих Рейнолдс. - Твърде късно, щом си тук.

Трябваше да съобщя на жена му, че е бил погребан жив.

Справедливостта е сурова, Ник.

Особено за тези, които я отказват на други.

Защо стори това със съкилийника си?

Уби човек, защото обядът ти закъсня.

Не, ти го уби, защото не спази думата си.

Имахме уговорка.

Принцип, който трябва да научиш, Ник. Да държиш на думата си.

Кой принцип те накара да убиеш тези хора?

Всеки носи отговорност за постъпките си.

Как биха се чувствали жена ти и дъщеря ти, ако знаят, че убиваш?

Жена ми и дъщеря ми не чувстват нищо.

Те са мъртви.

Съдия Стенсфилд ни отряза за имотите.

Иска прецедент, но такъв май не съществува.

Но ще поискам услуга от приятел. - Кой е този приятел?

Ако кажа, ще спре да прави услуги.

Кантрел каза ли нещо друго? - Не, това е всичко.

Здравей, Джонас.

Тя мисли като теб, Ник. Добре си я тренирал.

Някой ден ще ме замести. - Да излезем на въздух.

Договорите на Клайд с правителството ме тревожеха и поразпитах тук-там.

С кого е срещата?

С човек, който върши ужасни неща, за да си живеем американската мечта.

Значи Клайд е откачил. Някой явно сериозно го е ядосал.

Работил ли си с Клайд?

Преди всичко, този разговор не се е състоял.

Кажи ни, Шелтън шпионин ли беше? - Шпионите са нищо, аз съм такъв.

Клайд е мозък.

Той беше по операциите от разстояние.

Тоест убивал е хора. - Ние убиваме хора.

Той казваше как да го сторим от разстояние.

Това беше дарбата му и беше най-добрият.

Веднъж мишената се оказа трудна.

Използвахме управляеми ракети, дори Б-2 бомбардировач.

Похарчихме милиони, но така и не успяхме.

Обадихме се на Клайд, за да ни помогне.

Направи ни въже от кевлар с механизъм от въглеродно влакно.

Сложи го във вратовръзка.

След два дни жената на мишената намира мъжа си на пода в банята.

Удушен.

С две думи - човекът може да вижда и чува всичко.

Заключен е на сигурно място. - В затвора е, защото иска да е там.

Той е роден тактик и всяко негово действие означава нещо.

Убийството на съкилийника му не е никак случайно.

Това е ход с пионка по дъската.

На ваше място щях да се оглеждам за следващия.

Той ще погне всеки, свързан със случая.

Искаш да кажеш, че няма начин да го спрем ли?

Единственият начин да го спреш, е като забиеш куршум в главата му.

Клайд иска ли те мъртъв, значи си мъртъв.

Сара, уговори среща със съдия Бърч. Трябва да задържи Клайд на топло.

Той е там, Ник. - Нещата не се развиват добре.

Гаджето ти беше Честър, нали? - Да, точно така.

Кажи му да си стои у тях за няколко дни.

Дъниган да изпрати патрул вкъщи. Съжалявам, Сара.

Нищо не мога да сторя. Всеки стажант ще го измъкне от тъмницата за седмица.

Искаме само да ограничим контактите и достъпа му.

Спрете тренировките му за седмица. - Въз основа на какво?

Позовете се на някоя подходяща правна доктрина.

Ваша чест.

Искате да наруша правата му,

заради мъглявотото чувство, че вършите добро дело, така ли?

Добре, дадено.

Но не разчитайте дълго на това.

Създадохте ми доста неприятности с тирадите за мобилните телефони.

Предимството да съм съдия, г-н Райс, е че мога да правя, каквото пожелая.

Боже мой!

Назад.

Всичко, което знаем е, че вероятно е жертва на убийство.

Репортерите ни са на място...

Някой определено му помага.

Бомба в телефона й, без да разбере. Кой има такъв достъп?

Добре ли си?

Преживях война и два брака, ще се оправя.

Как се справяш? - Добре съм.

Съдии ли започна да убиваш?

Уроци, научени без кръв, се забравят.

Отмъщението успокоява ли те? - Отмъщение ли?

За такова ли смяташ всичко това? - А какво друго?

Разполагах с 10 години да го сторя, ако го исках.

Да не мислиш, че следя дали излизаш в 8,00 ч. всеки ден,

или дали Ели ще изведе Денис в 8,15 ч. за училище?

Можех да избия семейството ти по всяко време.

Дори не си помисляй да докоснеш семейството ми.

Дори не си го помисляй.

Аз си върша работата. Най-добрият съм. Така е.

Вършиш я, както е най-угодно за теб, Ник.

Това трябва да се промени.

Какво искаш, Клайд? Война, която няма да върне никого.

Аз съм във война с това...

... това сбъркано правосъдие, което ни събра с теб.

Правосъдието е за хора с всичкия си. Нима ще го промениш?

Ти и съучастникът ти ще си платите.

Мисля, че нямаш представа кой е или какво точно правя.

Въпрос на време е. - Труповете са само прашна диря.

Общата картинка ти се изплъзва.

Кажи ми я.

Бих могъл, но предпочитам да ти я покажа.

Вярвам в теб, затова ще ти дам последен шанс.

Ето я сделката:

Освободи ме и свали всички обвинения до 6,00 ч. сутринта.

6,00 часа, Ник. - Или какво?

Ще избия всички.

Сара, явно има съучастник в затвора. Трябва да проверим всички досиета.

В офиса ли? - Няма време.

Доведи всички в затвора, ще работим тук.

Спри да гледаш часовника си.

Нещо ново от твоята връзка? - Договорките с Панама са ужасни.

Забравяме за имуществото, но моят човек намери вратичка

при разходите на корпоративните клиенти.

Това помага ли ни?

Сравни цените на промишлените имоти, продадени във Филаделфия,

с тези, купени от неговата корпорация.

Разбрах те.

Ник, може ли един въпрос?

След всичко това, би ли сключил отново споразумение с Дарби?

Това ни е работата, Сара. Да вземаме решения.

Ти правилното ли взе? - Ние взехме правилното решение.

На трийсет и пет съм, Ник, и има някои неща,

за които вече ми е късно.

Не, че има проблем, наясно бях от какво ще се лиша.

Не ме разбирай погрешно, обичам работата си с теб,

но искам да знам, че не се отказах от тях само заради високия рейтинг.

Искаш ли още кафе? - Не.

Да се съсредоточим. Той не е бог.

Не е всемогъщ, а добре подготвен. Ние също трябва да бъдем.

Починете си няколко часа вкъщи, върнете се и ще продължим.

Да си починеш, Ник. - Поздрави Честър от мен.

Кога ще го видя? - Все още не е готов за това.

Чао, Джонас.

Не знам какво ще излезе накрая. - Накрая ще го спрем.

Сара!

Шестима служители от министерство на правосъдието

са били убити след серия ужасни взривове.

За пръв път в историята на САЩ е извършено подобно масово убийство

на правителствени служители.

Ник, налага се да видиш това. - Намерихме го отвън до стената.

Предавател.

Изпраща сигнал до бомбите в колите и ги активира.

Охраната е проверила всяка кола, включително резервоарите.

Изпипано е много прецизно. - Можел е да отнесе още.

А колата на Ник? - Това е интересно.

Чиста е. Не е пипната.

Трябва да тръгвам.

Боже господи!

Оставете ни.

Да изясним.

Не само знаем кой е,

но е зад решетките и продължава да избива хора.

Много сте се прецакали.

Пресата ще ни смаже.

Някой ще ми даде ли обяснение? - Още нямаме такова.

Как допусна това, Джонас?

Сложно е, Ейприл. Той е много умен и много ядосан.

Предполагаме, че има съучастник навън.

Няма да водя този разговор.

Не ми пука колко е умен, нито кой му помага.

Пуснете изявление, че следваме уликите и имаме заподозрени.

Кмете, имате думата ми.

Ще спрем този човек и повече няма да нарани никого.

От сега нататък и двамата сте с охрана.

Искам ситуацията под контрол, господа.

Татко, сигурно не помниш кога ти я нарисувах.

Напротив, помня.

Какво става?

С майка ти ще отидете на кратка почивка, нищо особено.

Обичаш ваканциите, нали?

Но защо?

А защо не?

Не е нужно да има причина.

Без телефони, кредитни карти и компютри. Само пари в брой.

Татко, ти ще дойдеш ли?

Разбира се. - Постарай се, Ник.

Беше в първи клас. Майка ти помогна с думичките.

Беше за рождения ми ден.

Тръгвайте. - Чао, татко.

Обичам те, татко. - И аз теб.

Ник, телефонната линия е чиста, никой не е бърникал там.

Трябваше да приемеш сделката.

Шест невинни човека! Така ли искаш да играем?

Всичко е наред, знам, че си ядосан.

Това е добре. Така трябва да бъде.

Какво щеше да стане, ако бях водил процес срещу тях?

Ще кажа, че имаш напредък. - Щяхме да изгубим!

Еймс и Дарби щяха да са на свобода. Не го ли разбираш?!

На теб не ти пукаше, Ник. Ти дори не опита.

Поне главата ти щеше да е вдигната, а аз щях да го приема.

Моята глава е вдигната, а ти ще сложиш край на това.

Аз тъкмо загрях. Истинската война започва сега.

Ще разруша всичко.

Ще срина цялото покварено светилище върху главата ти.

Ще бъде зрелищно.

За бога, Ник, тя беше добро хлапе.

Ние ли си го причинихме?

Разбира се, че не.

Не си съвсем уверен в това, нали?

Господа, трябва да вървим на пресконференцията.

Искам да ти прочета нещо от речта си.

"Не бива да се поддаваме на страха, а да се изправяме смело срещу него."

"Трябва да се уповаваме на доброто в нас."

Прекалено ли е? - Съжалявам.

Мислех си за въпроса ти, кой е виновен за всичко това.

Не го причинихме ние. Аз го направих.

Като по-млад наистина исках да променя системата.

Исках да се боря и да бъда най-добрият на всяка цена.

После направих компромис тук, компромис там и паднах в капана.

Осъзнавам, че системата, която се опитвах да променя,

всъщност е променила мен.

Джонас, не знам кой съм вече. - Помниш ли какво ти казах?

Взимането на решение не е трудно.

Трудно е да го приемеш.

Стойте нащрек, потегляме.

Всичко наред ли е? - Електрониката се скапа.

Какво става отзад?

Дънингам, кажи им да разкарат Джонас оттам.

Какво е това?

Залегни!

Джонас!

Не, Ник. Не можеш!

Послушай ме!

Джонас.

Поисках да се справите с него, но не го направихте.

Сега имаме психопат в затвора, който постави целия град на колене.

Мой приятел току-що бе убит.

Аз изгубих повече от един приятел, госпожо.

Би трябвало да те уволня.

Веднага.

Аз напускам.

Това ли е отговорът ти? - Така е най-добре.

Няма да го позволя. Донеси ми библията.

Няма да позволя на престъпник да решава вместо мен.

Вече си действащ областен прокурор.

По-късно ще се закълнеш официално. Това е достатъчно засега, стани.

Сложи лявата ръка на библията и повтаряй след мен:

Аз, Никълъс Райс, се заклевам тържествено,

че ще спазвам, ще защитавам

и ще се подчинявам на конституцията на Съединените щати,

и законите на щата Пенсилвания.

Хората не ходят на работа, децата не са на училище.

Всички са изплашени и не се учудвам.

Обявявам извънредно положение във Филаделфия.

Искам обществеността да вижда полиция навсякъде из града,

униформени и детективи на смени, и въоръжени полицаи на всеки ъгъл.

Ако трябва, дайте оръжие и на глобяващите.

Хората не бива да се съмняват, че градът е безопасен и под контрол.

Добре, Клайд. Разбрах те.

Устройството, което уби Кантрел,

е роботизирана техника за обезвреждане на бомби.

Представяш ли си?! Има си видео и нощно виждане.

Изстреля военна ракета, за бога!

Противотанкова, Ник.

Мисля, че те пази за десерт.

Ник, сериозен съм.

Благодаря, че сподели.

Трябва да се справиш с него, ако искаш да оживееш.

Може би има начин.

Помощ от един приятел.

Кой е този приятел? - Честър. Ще ти звънна пак.

Благодаря ти, Сара.

Дано е от полза. Ч.

"Фирмени разходи на Клайд Шелтън"

Прати ми списък с промишлените имоти, продадени през последните 10 години.

Негодник.

Това някаква шега ли е? Клайд ли го притежава?

Мястото е атрактивно.

Разбира се.

Това, което си мисля ли смяташ да правиш?

А гражданските му права? - Майната им.

Тук трябва да има нещо.

Помниш ли тази пред къщата?

Вдигни я.

Невероятно.

Виж тук.

Внимателно.

Изкопал е тунел към затвора?!

Мамка му!

Пластичен експлозив.

Полицейски униформи, други дегизировки.

Има тунели до всяка килия. - Ела насам.

По дяволите, той е искал да бъде в изолатора.

Изненада, шибаняко.

Не е тук. - Къде е тогава?

Номос, какво ти е на окото? - Дълга история.

Идентифицирайте се, сър. - Разбира се.

Завъртете се и вдигнете ръце.

Какво ще има тази вечер? - Кметът.

Виж тук. Вързал се е към камерите.

Та той вижда всичко. - Мамка му.

Това твоята къща ли е?

Скъпа, добре ли си?

Денис с теб ли е? Сигурна ли си?

Стой там, по-късно ще ти обясня. Обичам те.

"За победа всички сили трябва да са съсредоточени на едно място.

В центъра на гравитация у противника." Фон Клаузевиц.

Карта за достъп "Градски съвет - Филаделфия"

Той е там.

Свободен сте, сър.

Извинете за неудобството. - Няма за какво.

По-добре това, отколкото нещо по-лошо.

Подгответе сградата за евакуация. Ще ни трябва ударен отряд.

Нека не вдигат шум. Ако Шелтън ги забележи, край с нас.

Къде е спец отряда? - Идват без сирени.

А бомбаджиите? - Пред теб.

Ние поемаме северните, ти западните стълбища.

Идентифицирайте се. - Той е от правосъдното министерство.

Какво има тази вечер? - Кметицата събира съвет.

На кой етаж? - Шести, заседателната зала.

Този етаж кой е? - Пети, сър.

Точно под залата.

Ако го хванем на място, ще ни трябва жив.

Къде е? - Какво търсим?

Чакай, ето там.

Стойте и не пипайте нищо.

На мен друго ми мина през ум.

С напалм е.

Ще отнесе този и горния етаж.

Вързана е с телефон.

Входящо обаждане ли ще я задейства?

Да, може би има 30 секунди до взрива.

Дънингам, какво правиш? - Обаждам се на охраната на кмета.

Ако Клайд надуши нещо, ще детонира. Няма да казваме нищо на кмета.

А какво ще правим?

Почакай.

Виждам нещо. Влиза вътре.

Кметът на града: Ейприл Хенри.

Благодаря, че се отзовахте на спешното свикване.

Имам един прост въпрос.

Защо Клайд Шелтън все още е в моя град?

Отказвам да повярвам, че един мъж

е по-умен от службата за вътрешна сигурност, ФБР,

шерифския отдел или полицията на града.

Не ме интересуват средствата, нито законите, които ще заобиколим.

Сигурна съм, че има начин да го направим

в името на сигурността ни.

Само го разкарайте до утре.

Клайд.

Ник.

Не очаквах гости.

Щях да почистя малко.

Не бях виждал някой да копае тунел към затвора.

Номерът с изолатора беше добър. - Това е играта на победителите.

Убеждаваме противника, че той върши правилните ходове.

Успя ли да хванеш моя съучастник? - Да, за него нещата приключват.

Изигра ни, Клайд. Много добре.

Благодаря ти.

Най-накрая оценяваш усилията, които вложих във всичко.

Изявата ти беше впечатляваща, Клайд. - Хората все още не схващат.

Не разбират какво се опитвам да кажа, но ще го направят, съвсем скоро.

Един човек ми каза, че не можем да променим решенията, които сме взели,

но можем да обмисляме тези, които ни предстоят.

Искаш да ме спасиш ли? - Показвам ти правилния път.

Стой верен на принципите, за които търсиш отговорност от другите.

Защо не постъпим правилно сега?

Аз го правя, Ник.

Само трябва да го разбереш.

Чрез убийството на онези хора, ще оскверниш паметта на дъщеря си.

Ще причиниш същата болка, от която страдаш.

Какво предлагаш, Ник? Друга сделка?

Последна договорка?

Вече не се договарям с убийци, Клайд.

Ти ме научи на това.

Най-после.

Много добре, браво. Явно не съм толкова лош учител.

Ако не спреш, Клайд, ще живееш с това решение до края на живота си.

Съжалявам, Ник.

Аз също.

Както казах, ще живееш с това решение до края на живота си.

Който ще настъпи след около 25 секунди.

"ТАТКО"

превод и субтитри: hag

със специалното участие на Soler

Translator's heaven http://subs.sab.bz