Original subtitles

Здрасти.

И на мен ми се прииска да се разходя из Лийдс...

Какво става, Клеър?

Защо всички се престориха, че ще ходят в Лийдс,

след като не сте? Намирате се в Шефилд.

Знам къде са.

Видях ги да влизат.

Видях, че ги закара.

Аз не влизам с тях.

Сторила си го веднъж.

Влязох веднъж.

Защо да не започнем от началото?

Може да пропуснеш частта, в която Беки

се обеси, заради стореното й от него.

Частта, в която Ан Галахър беше отвлечена, измъчвана

и изнасилвана почти седмица,

мислейки, че ще умре.

И частта, в която Кърстен Макаскил,

сладката мъничка Кърстен Макаскил,

беше прегазена назад-напред, докато вътрешностите й

изскочиха от всички пролуки по тялото й.

И частта, в която замалко не умрях в болницата,

докато ми остраняваха далака.

Да.

Защо не пропуснем всички тези глупости и не караме по същество?

Как я караш?

Добре съм, благодаря. Ти как си?

Да.

Добре, добре.

Да.

Ей.

Искаш ли да ни донесеш чай и бисквити, Нийл?

Да, да.

Хубава ли беше седмицата ти, приятелче?

Той му пише, откакто станал на десет години.

Но десет?

Онази Франсис, Сисили, Сесили,

както и да се казва,

му е дала неговия адрес в Грейвсенд.

Писал му. Раян.

Дълго не получил отговор,

но продължил да пише.

После

се преместил тук, доколкото разбрах

по чиста случайност, не мисля, че е искал да се мести,

и успял да изпрати съобщение на Раян.

Как?

Чрез някого, лежал с него, според нас.

Според нас?

Един мъж му е предал плик пред вратата на училището.

Станало е, не знам, преди 18 месеца?

Откъде е разбрал в кое училище е?

Нямам представа.

Нямаме си понятие кой е. И Раян не знае.

Оттогава не го е виждал. - Исусе!

Както и да е, в бележката бил новият му адрес в тукашния затвор.

В бележката пишело, че е запазил всички писма на Раян,

всичко, което му е изпращал, и не му е отговорил,

понеже не е могъл, нямало как да пише до дома ти,

затова и не го е направил.

Раян знаел, разбирал, че е невъзможно.

Не очаквал да получи нещо.

А после, след толкова много време,

получил бележката с молба да го посети.

И сте го завели?

Не!

Аз нищо не знаех.

Помолил е Нийл да му помогне

и Нийл е решил...

Не знам.

Знаеш колко убедителен

може да е Раян. - Знам колко мекушав е Нийл.

След първия път,

Нийл се разтревожил, че е допуснал грешка,

затова ми каза. И аз реагирах като теб:

бях изумена, отвратена.

Рекох му: "Това трябва да спре."

Но после Раян стана труден, гневен и сърдит.

Работата е там,

че той не знае много...

Не го е преживял като нас,

защото го скрихме от него, доколкото е възможно.

Той не знае какво наистина е станало с Кърстен.

Знае. - Не знае.

Знае, че е умряла при ужасни обстоятелства.

Знае го със сигурност.

Но не знае какво действително се е случило с Ан.

Вярваш ли, че не рови в интернет?

Също така знае, че прекарах седмици в болницата,

заради онова, което ми стори.

Но не знае истината за станалото...

... с майка му.

Защото не му беше обяснено.

Защо ти не ми каза?

Страхувах се,

заради начина, по който ти се отразява.

Повтарях, че не се чувствам удобно,

неприятно, и че ще откачиш, но...

Това е много лесен разговор, Клеър.

Казваш: "Има много неща, които не разбираш

и се надявам никога да не научиш. Но моля те,

довери ми се, когато ти заявявам, че отговорът е не, не, не.

Не искаш да ходиш на свиждане на този обезумял убиец,

на това нечовешко изпражнение.

Така е, но знаеш,

че му е баща.

Той не му е баща.

Не го наричай негов баща.

Биологично е такъв.

А той е любопитен.

Защо да не е? Той расте.

И иска да узнае разни работи

за себе си. - Господи, това е лудост, Клеър.

Пише му, откакто е станал на десет.

Няма как да се избегне.

Това е нещо, което щеше да направи,

когато стане на възраст.

Ти просто си слаба.

И наивна.

Очевидно, затова е дошъл при теб.

Защото никой друг не би го направил.

Изумена съм, че си го сторила.

Единствения път, когато влязох,

втория път, когато той му отиде на свиждане,

исках да видя какво става,

какво желае, какво преследва.

Ако бях усетила нещо нередно,

съм напълно убедена, че щях да ти кажа.

Но не усетих.

Нямаше нищо.

Просто искаха да се опознаят.

Съдът и без това ще му разреши.

Наясно си.

Той изглеждаше искрено развълнуван да го види,

с искреното желание

да го опознае. - Нали знаеш, Клеър, че този мъж

го заля с бензин

и се опита да го запали.

Да, но не го стори.

Защото го спряхме.

Бил е в много тежко състояние, когато го е извършил.

За бога!

Щял е да се самоубие, ако го беше сторил.

Нямаше да излезе оттам, заливайки се от смях, нали?

Сериозно ли се стараеш да оправдаеш това гърне с лайна?

Виж, не съм искала да попадам в подобно положение

и се опитах да извлека някакъв смисъл, доколкото успях.

Никога не си била особено умна, нали, Клеър?

Ще ми позволиш ли да довърша това, което се мъча да кажа, и защо

не беше толкова просто

да ти кажа какво става?

Карай.

Но ще те прекъсна,

ако продължиш да ръсиш простотии.

Може би след като види, че Раян има добри взаимоотношения

с някого, на когото много държи,

че е добре възпитан...

Като види някого от нормалния свят,

ще накара

това чудовище да се осъзнае

и да се постарае да стане по-добър човек?

Ако това е едничкото добро,

единствената добра и простичка връзка,

каквато не е имал преди,

която да го промени? И по този начин,

заради това, се стигне до момента, в който Томи...

О, "Томи"! - ... проумее достатъчно

колко ненормално е било поведението му?

И поиска да стане различен

и да потърси опрощение?

Ако това се случи

и би могла да му простиш,

няма ли да е по-добре?

Най-вече за теб.

Той така или иначе няма да излезе оттам.

Ще умре в затвора, така е редно. Това заслужава.

Разбира се, че го заслужава.

Но ако има начин да намери

покой,

няма ли да е някакво постижение?

Възможно е,

не знам, това да е някакво начало.

Той показа ли някакви признаци, че иска прошка?

Не. - Не.

Няма и да има, Клеър,

защото някои хора не могат да бъдат спасени.

Знаеш ли,

вината даже не е негова.

Роден е така, с този недостатък,

с тази липса, и, да, категорично,

да растеш покрай наркоманка на хероин никак не му е помогнало.

Затова трябва да изхвърлим ключа.

Ето какво,

да сключим сделка.

Когато той ме помоли да му простя,

ще го сторя.

Какво ще кажеш?

Но няма да се случи.

Той е нарцисист и психопат.

Убедена съм, че няма да се случи.

Да си се замисляла,

докато Раян оказва това чудодейно въздействие върху него,

какво е въздействието върху Раян,

след като е посетил подобно място. Затвор категория А,

пълен с най-злите, най-извратените,

най-болните хора на земята?

Той е млад, впечатлителен.

Не бива изобщо

да мисли за такива хора на неговата възраст,

и аз направих всичко по силите си,

за да го държа далеч оттам.

А ти просто

безгрижно си го оставила да влезе там.

Нямаше нищо безгрижно.

Той искаше да отиде.

А ти защо влезе само веднъж?

Защото не ми хареса.

Да.

Но него си оставила да влезе.

Не аз исках да ходя на свиждане.

Няма да се карам с теб, Катрин.

Ти ли решаваш?

За мен няма по-важен човек от теб, и ти го знаеш.

Предай на Нийл,

че ще се разправям с него, когато го видя.

Тъпа кучка.

Дявол да го вземе.

По дяволите.

Времето изтече!

Ей, знаеш ли, че ще съм в Лийдс?

Кога? - Този вторник.

Признах се за виновен ... за една работа.

Нищо не съм сторил, но присъствах...

както и да е, ще съм в съда в Лийдс.

Ела да ме видиш, ако искаш.

Ще седнеш на балкона на посетителите. - Може ли?

Да. Да...

Да.

Във вторник е. На училище съм.

Не можеш ли да си вземеш свободен ден, а?

И се отстоявай пред този Хепуърт.

Звучи ми като идиот.

Мисля, че нещата вече ще са по-добре.

Дръж го под око.

Катрин вече се погрижи.

Коя?

Извинявай.

Хайде.

Чао-чао. - Ще се видим.

Как мина урокът по скайдайвинг?

Боже мой. Беше върхът.

Така ли? - Така.

И аз искам да опитам.

Някой ден, а? Аз и ти. Ще скачаме с бънджи!

Това искам.

Да, ще го направим. Тъкмо това ще направим.

Ти ще дойдеш ли, Нийл?

Не, тези неща са зад гърба ми.

Но ще дойда да гледам и да направя снимки.

Имаме уговорка.

Довиждане,

татко.

Защо, според теб, дрънка подобни работи?

Няма да скачаме с бънджи.

Дори да го пуснат условно, което няма да стане,

по времето, което излезе ще е 80-годишен.

А аз ще съм някъде на 60.

Вероятно, когато лежиш доживот...

Вероятно имаш нужда от малко самозаблуда.

Нещо, което да те крепи.

Ето я и нея. Ела.

Тя знае.

Какво?

Разбрала е.

Какво правиш?!

Исках само да ти кажа,

че трябва да направиш това, което каза.

Мисля, че ти, ние, трябва да...

сещаш се.

Да му помогнем да си иде.

Тук ли ще си в понеделник по обяд?

Хрумнала ми беше идеята да му кажа истината,

или някаква нейна версия, когато стане на 18.

Мислех си, да мине рожденият му ден,

и някъде след седмица

да му кажа, че майка му не е умряла при раждането.

И да съм съвсем ясна

относно факта,

че бащ...

че баща му

не е човек, към когото да се чувства длъжен,

че трябва да опознае.

И да го оставя сам да направи своя избор.

Но да съм пределно ясна, че ако избере да го опознае,

това ще е краят

що се отнася до него и мен, защото

ако имат каквито и да е взаимоотношения,

след случилото се с Беки,

ще ми е безкрайно противно

и не е нещо, с което съм готова да живея.

Но се е случило.

Те имат някакви взаимоотношения,

а аз нищо не съм разбрала.

Останах с впечатлението, че се спогаждат доста добре.

Откакто е навършил десет.

И през цялото време, си мислиш, че познаваш някого,

нали живееш с него.

Боже, сигурно загрявам бавно.

Фактът, че той никога не го споменава

трябваше да ме разтревожи,

а вместо това, си позволих да се самозалъгвам,

че даже не се сеща за него.

Че е схванал донякъде.

Въобразявам си, че Клеър е наивната. Друг път!

Клеър трябваше да ти каже.

Той ще отиде да живее с тях.

Няма да го търпя тук.

Съжалявам.

Какво?

Съжалявам, че те оставих да се справяш сама с това,

когато тя умря.

Нямам представа защо постъпих така, сега.

Какъв страхливец съм бил.

И двамата направихме това, което трябваше.

Мисля, че и двамата леко се побъркахме.

Единственият начин да се справиш с нещо подобно

е да се побъркаш за известно време.

Добре ли си? - Трябваше да й кажа.

А ти трябваше да кажеш на мен, преди да го заведеш първия път.

Какво ще й отговориш, когато те попита? Ще го направи.

Същото, което казах и на теб.

Стана ми жал за него.

Ако аз не го бях завел, кой щеше да го стори?

Той това искаше, Клеър.

Раян, ела, миличък, готово е. Изключи това нещо.

Къде е той?

Раян!

Хайде.

По-добре е да си понесеш последствията рано, отколкото късно.

Съжалявам, Катрин. Изобщо не е трябвало да го води,

а аз трябваше да ти кажа...

Да, но не го направи, така че...

Той? Нийл? Както и да е. Но ти?

Мамка му.

Защо си донесла това?

Явно си бил наясно, че има проблем,

затова не си ми казал.

Няма да ме изгониш от вкъщи. - Донесох ти пижамата,

четката за зъби и спалния чувал,

мисля, че е най-добре да останеш тук

няколко нощи. - Ами игрите ми?

Ще ни оставиш ли за две минути?

Явно вината е изцяло моя,

задето не ти изясних нещата докрай.

Мислех, че съм го сторила донякъде, но...

Вероятно съм решила, че си схванал повече,

може и да не съм права.

Искам си игрите.

Ще си ги вземеш утре.

Няма пак да се разкарвам напред-назад тази вечер.

Живееш зад ъгъла.

Аз ще дойда. - Има неща, които

трябва да научиш, така че решението ти да го посещаваш,

да продължиш да му ходиш на свиждания, ако такъв е планът ти,

да е максимално обосновано.

Не искам да говоря за това.

Нито пък аз, ще съм кратка.

Първото нещо, което ще изясним е,

че мъжът е устроен по този начин

и не е задължително да е наследствено.

Знаеш ли какво означава?

Наследствено? Да. - Обясни ми какво означава. - Защо?

За да се уверя, че разбираш за какво говоря.

Това, което наследяваш,

гените от родителите си.

И от бабите и дядовците си. - Да.

Някои неща наследяваш, други - не.

Умът му има недъг.

Отклонение.

Психологическа

уродливост.

Липса, която му позволява

да ти изглежда напълно нормален,

но му позволява да върши неща -

злини, гадни работи,

неща, които нормалните хора не биха сторили,

неща, заради които се е озовал в затвора.

Завинаги.

Ти нямаш такова отклонение, подобна липса.

Имаш нормален ум.

Да, знам.

Ти не си зъл. - Да!

Не ми отговаряй така.

Това, което трябва да проумееш е...

Да знаеш, че чаят ми изстина.

Какво ще ядеш? - Яхния.

Трябва да осъзнаеш...

Че не съм откачалка. Нийл ми обясни всичко това.

Нима? - Донякъде.

Добре.

Хубаво. Ами, добре.

Добре.

Освен това, трябва да разбереш,

че той не се държеше много добре с майка ти.

Нийл каза ли ти това?

Не. - Добре.

Когато майка ти умря,

това ме съкруши.

Не мога да ти разкажа защо или как,

налага се да ми се довериш,

но вината беше негова.

Защо? Убил ли я е?

Не. - Защо тогава?

Сложно е, както казах,

налага се да ми се довериш. Ето колко е сериозно.

Ако продължиш да го виждаш,

ако продължиш да му ходиш на свиждания,

не може да живееш с мен.

Защо?

Мислех, че е умряла при раждането ми.

Малко след това.

Защо тогава вината да е негова?

Казах ти каквото мога.

Не, кажи ми! - Помолих те да ми се довериш.

Всичко, което правя, което някога съм правила,

е в твой интерес.

Не искам да продължаваш да го виждаш.

Но ако искаш да го посещаваш,

ще се наложи да живееш с тези двамата.

Самоубила ли се е?

Обичал я е. Той ми каза.

Ще си тръгвам. - Защо го е сторила?

Хората, които обичат

не се държат така, както той се отнесе с нея.

Значи е вярно? Самоубила се е?

Не мога да живея тук. Тясно е.

Размишлявай по въпроса.

Каква проклета бъркотия.

Защо Нийл

е поел нещата в свои ръце?

Кой знае? Защото е хахавелник.

Имаше ограничен достъп до собствените си деца след развода,

заради алкохола.

Майка ми смята, че има нещо общо с това, но,

знаеш как е, с тях

е имал отношения само

през първите 14-15 години от живота им.

Ами Клеър?

Как е майка ти?

В недоумение.

Шантавото в случая е,

че дори да извади съдебна заповед,

вероятно ще решат, че това е нещо хубаво,

да изгради връзка с баща си.

Тя добре ли е?

Всичко, свързано с този зъл

мръсник отново събужда спомените и преживяванията й.

Привет.

Мислех, че си ги спряла.

Е, не съм.

Обичам те.

Знам.

Не може да ти навреди.

Той ще умре зад решетките.

Само че

всичко, свързано с него...

Сякаш

ме събаря.

Знам. Знам.

Знам.

Утре започва стажът ми в криминалния отдел.

Започва, така ли?

Подадох си молбата преди месец.

Казах ти.

Много добре.

Браво на теб.

Така ли? - Да. - Наистина? - Да!

Времето е кофти.

Ела да живееш у нас.

Майка ти не ме харесва. - Харесва те.

Нищо й няма. Много ще се зарадва.

Ще ти дам леглото си. А аз ще спя на пода.

Но едва ли ще издържиш на кучешкия лай и бебешкия плач.

При положение, че ти предстоят матурите.

Ще пощурееш.

За какво изобщо са бебетата? Само реват

и серат. Чукай на дърво.

Аз чукам на дърво.

Няма начин.

Какво? Кучка такава.

Остави. Всичко е наред. - "Но той е бездомник."

Написах "бездомник" с главни букви. - Не съм бездомник.

И добавих удивителен знак.

В едностаен апартамент с двама алкохолици?

Мисля, че си.

Излекувани алкохолици. Не е същото. - Кейууд!

Раян.

Добре ли си, младежо? - Да.

Исках само да ти кажа, че в събота игра много добре.

Радвам се, че изгладихме нещата.

Победихте ли?

Не, но Раян направи няколко доста сносни спасявания.

Какво има? - "Предай му,

каквото и да е сторил, да се извини на баба си."

Скарал се е с баба си, затова е отишъл

да живее при леля си Клеър, а тя е леко нестабилна.

За какво се сдърпахте?

Заради баща му. - Заради баща ми.

Не знаех, че имаш баща. - Той е в затвора.

Искаш ли да поговориш?

С някого? Може да помогне.

Не е задължително да е с мен.

Но може и да е.

Ще е хубаво да поговорим.

Пожелай ми успех, татко!

Защо? Какво ще правиш? - Имам тест по природни науки!

Тя не говори за нишо друго от снощи.

Съжалявам. Да. Успех.

И не казвай "нишо"! Казвай "нищо".

Важен ден. Важен ден в детската градина.

Затваряй си устата. - Ей, ей, ей!

Кажи й, татко! - Постарай се.

Благодаря, че пак ни докара, татко.

Довиждане.

Няма какво толкова да се мъчиш, това ти обяснявам.

Ще платят само на една от нас да завърши

медицинския университет, и няма да си ти.

Ти ще чистиш тоалетни,

защо се напъваш? - Не, няма!

Така е станало с него.

Довиждане!

Баба и дядо са платили, за да може чичо Маруф

да следва седем години в медицинския университет.

А той се е издържал сам,

учил е фармация четири години.

Затова се чувства ощетен.

Знаех някакси.

Сам се сетих.

После и леля Клеър ми каза,

защото я принудих. - А научи ли защо

майка ти го е направила?

Излизали са заедно.

Баща ми твърди, че я е обичал, мисля, че е така,

по негов си начин.

Но ми се струва,

че във връзката е имало насилие.

Баба ми го обвинява, когато се разстрои.

Когато ходим да я видим, в Хептонстал.

Ходите при майка ти?

Там, където е погребана.

Съжалявам, ако съм ти вгорчил живота.

Не знаех, че ти се налага да се справяш с всичко това.

Не ми се налага, обикновено.

Но тя разбра, че ходя да го виждам,

това преля чашата.

Как ще се почувстваш, ако спреш да го посещаваш?

Зле.

Семейният живот често е труден за понасяне,

даже когато не е сложен като твоя.

Моят брак

не е щастлив.

Не е ли?

Всеки си носи кръста.

Но искам да знаеш, че вратата ми е винаги отворена.

Става ли?

Най-добре да тръгваш.

Мъртвата жена е Даниел Уомърсли,

28-годишна.

Както изглежда,

е паднала от прозореца

при опит да избяга от жилището,

или при опит да отнеме собствения си живот.

В регистъра на слепите е.

Не беше установено семейство, но е имала приятел,

бил е в апартамента,

докато тя се е опитвала да скочи през прозореца.

Стаята, от която е избягала, е била заключена,

а охранителните камери показват мъж, напускащ жилището,

вероятно след като е осъзнал,

че тя ще се хвърли от прозореца.

Не е отишъл да провери как е.

Не е повикал линейка.

Напуснал е апартамента, носейки две раници,

отпрашил е в тойтотата си до адрес в Куйнсбъри.

Какво е носил в раниците?

Пари в брой? Чорапи? Четка за зъби?

Предвид количеството пари в брой, намерено на адреса,

близо 40 хиляди,

вероятно се е пробвал да изнесе колкото може повече,

колкото може по-бързо, но после е осъзнал,

че нещата не се развиват по план.

Тойотата е регистрирана на името на Йосип Матич,

с адрес в Куйнсбъри.

Отдел "Убийства" държи под наблюдение адрес в Куйнсбъри,

не този, който е регистрирал, получихме сведения за друг

и знаем, че е там.

Улицата ви е позната,

затова предупредих униформените,

че може да имаме нужда от помощ при ареста,

който ще извършим по-късно тази сутрин.

Двама други мъже са забелязани

да влизат-излизат от апартамента в Еланд предишната седмица,

същите мъже са видяни и седмицата преди това,

разкриването на самоличността им е приоритет.

"В светлината на наскорошни инциденти, явления и случки

из околностите на Йоркшир и Хъмберсайд,

министерството на вътрешните работи счита за необходимо

да назначи във всеки участък

полицай, който да отговаря

за връзките с извънземни форми на живот."

Сериозно? - Какъв?

Полицай, който да отговаря

за връзките с извънземни. - Това шега ли е?

Да ти приличам на комедиантка?

Не, сержант. - Да сме наясно,

мисля, че това е гавра,

при положение, че нямаме хора, но коя съм аз, че да се съмнявам

в мъдростта на вътрешния министър?

Ако някой проявява интерес,

успешният кандидат трябва да е със завършен

изпитателен срок

и да показва интерес

към необяснени въздушни феномени в местността."

Има заявления за кандидатстване, ако някой се интересува.

Ще хвърля едно око.

Точно като за мен, сержант.

Така ли? Много добре.

Чухте ли какво ми се случи вчера?

Да.

Сигурно е имало и други явления

в околностите на Йоркшир и Хъмберсайд.

Такова е заключението.

Леле! Баба ми все разправяше,

че между небето и земята има много повече, отколкото съзнаваме.

Убедена съм, че е права.

Междувременно, обратно на земята...

Леле! ... - криминалният отдел помоли

за помощ при арест на адрес в Куйнсбъри

по-късно тази сутрин, във връзка с момичето в Еланд,

г-жо Бупал.

Горе ще се проведе брифинг към 11 ч.

Казвам ви го сега и пак ще го повторя, преди да тръгнем.

Моля, не забравяйте личното си защитно оборудване. Г-жо Бупал,

какво казах току-що?

Личното защитно оборудване, сержант.

Разкарай се.

Толкова ли е зле? Криминалният отдел.

Снощи

прекалих с пиенето.

Защо?

Заради това с Раян.

А тази сутрин,

чух за момичето, паднало от прозореца в Еланд.

Била е сляпа, без семейство

мислила е този тип за гадже,

а те просто са се възползвали от нея,

използвали са жилището й, за да крият мръсните си, гнусни пари.

Явно е проумяла какво става,

а те са я държали като заложница в собствения й апартамент,

за две-три седмици, както изглежда.

Прозвуча ми така, сякаш...

Сякаш се е опитвала да избяга,

когато е паднала...

Искаш ли да се прибереш у дома?

Случва ми се,

нещо отвътре,

при събития като това с Раян,

те го отключват.

Спомням си

как ме заведоха в гаража,

натъпкаха ме в спалния чувал, надолу с главата.

Някой ме издърпа от микробуса.

Беше той.

Каза ми:

"Не ми разигравай номера, копеленце,

или ще ти отрежа циците."

Затова не виках.

А трябваше да крещя.

Трябваше да се съдера от крясъци, ако го бях сторила,

някой можеше да ме чуе,

или те можеше да се паникьосат и да сбъркат,

и нищо от последвалото нямаше да се случи.

Но не го сторих.

Знам, че е въпрос на оцеляване

и че не съм страхливка.

Но защо се повтаря до безкрай ето тук, вътре?

Катрин?

Защото си човек.

И случилото се с теб е чудовищно.

Може да си идеш у дома, ако искаш.

Ще говоря с инспектора, ще разбере.

Не. - Хубаво.

Просто ти споделях.

Добре.

Какво ще правиш?

С Раян?

Още ли е у тях?

Да. Мина да си вземе

домашното снощи, превърна се в цял роман.

Обичайно пет пари не дава за домашното си,

но сам се е досетил, че...

Сам се е досетил, че Беки е отнела живота си.

Явно Клеър е прекарала събота вечерта да му обяснява защо,

е, някаква версия на защо, но той все още иска

да ходи да го вижда.

"Той си остава мой баща."

Желая му късмет!

Кой започна това за полицая, свръзка с извънземните?

Горкем забелязал странна светлина да се движи по необичаен начин

над мочурището Ерингден в пет часа сутринта вчера.

Започнал да рови в гугъл разни неща и прочел за

полицая от Тодморден през 1980 г.,

дето твърдеше, че бил отвлечен от извънземни,

и сега си е втълпил, че на Земята й остават дни,

преди да бъде превзета от малки зелени човечета.

Представи си да изминеш целия път през галактиката

и да се озовеш в Тодморден.

Ами, знаеш как е,

бил си толкова път, трябва да кацнеш някъде.

Да, но там?

Отваряш вратата на капсулата,

подаваш антените си за кратко,

обръщаш се и право вкъщи.

Аз така бих постъпила.

Исках да знаеш, че той току-що предаде

заявлението си на Майк.

Какво каза Майк?

Не знам.

Не мислиш ли, че се разду прекалено?

Дали да не му кажеш истината,

преди да стане за смях

пред някой гражданин?

Майтапът е бъзикня на Шаф,

обърни се към него, не към мен.

Катрин Кейууд.

Катрин, може ли да се качиш горе с екипа си

след пет минути на брифинга за ареста на Йосип Матич?

Може, сър.

Веднага горе, момчета и момичета.

По дяволите.

Виктор дойде.

Здравей, Виктор.

Шефът е разбрал за станалото в онзи апартамент в Еланд.

Пише го по вестниците.

Навързал е две и две.

Каза: "Така ли си мислиш, че се върти бизнес?"

Една жена е мъртва,

жилище със 70 хиляди, оставени от идиот,

и налазили федерални.

Йосип твърдеше, че е щастлива.

Беше доволна всеки път, когато се отбивахме.

Не знаехме, че знае неща, преди той да се обади, паникьосан.

Ти го доведе. - Не знаехме,

че тъпата кучка ще опита да излети през прозореца.

А трябваше. Да го направите

своя работа да знаете, че такъв човек

не става, след като е пробвал нещо толкова тъпо.

После продължи:

"Този Йосип не изнесе ли някакви пари?

Не се ли е сетил да вземе от тях със себе си?"

Паникьосал се е.

Какво искаш да направим?

Той иска Йосип да бъде отстранен.

Отстранен като...? - Премахнат.

Преди федералните да го докопат.

Той няма да проговори. Беше му обяснено.

Няма да проговори, защото вие

ще го хванете преди тях.

Зарязал си е телефона.

Няма да го открият. - Заминавайте

веднага. Мислиш ли, че шефът

все пак ще дойде на сватбата ми в сряда?

Ако уредите това. Ако ли не, ще извадиш късмет,

ако сам се явиш на собствената си сватба в сряда.

Ключовете.

Здрасти.

Не знаех дали ще дойдеш.

Върша каквото съм казал.

Като с апартамента?

Всяко нещо по реда си.

Няма ме в контактите на телефона ти, нали?

Не. Защо?

Просто проверявам.

Да си търсила аптеката

на компютъра си?

Защо? - Трябва да сме сигурни,

че никой не може да ме свърже с него.

А ако ме свържат с теб,

ще ме свържат и с него. - Не,

не съм. - Добре.

В петък вечерта стрий три диазепама...

Този петък? - Този петък, а след това...

Три? - Три-четири.

Останали ли са ти достатъчно?

Не.

Ясно. А след това ги пускаш в питието му,

каквото там пие, но не в първото.

Изчакай, докато се замае и после го направи.

Ще се замае ли до 23 ч.?

Да. Някъде по това време,

не бързай, аз ще съм отвън и ще чакам.

Веднага щом изпадне в безсъзнание, ще ме пуснеш да вляза, и...

... това е. Аз ще го довърша.

Ти ще го довършиш?

Ще му инжектирам въздух, както обсъдихме.

Това е спринцовка.

Скрий я някъде.

Не искам да рискувам да изпадне от джоба ми,

докато се катеря по проклетата стена.

На удобно място.

Ще я сложа тук,

под един от тези.

Аз ще го направя.

Ще отнеме около 15 секунди.

Това ли е всичко?

Да.

После ще го сложа в колата му и ще го закарам

в Хъдърсфийлд, след което ще го оставя в колата,

някъде в близост до ул. "Грейт Нортърн".

Ами жена ти? Тя няма ли...?

Не, тя ще е заспала.

Ще й капна нещо в питието.

А твоята версия ще е,

че си си легнала в 22:20 ч.,

оставила си го да пие пред телевизора

и си нямала представа, че е отишъл до града

да търси проститутки,

докато всички у дома са спяли. Нали така?

Ясно. - След като работата е свършена,

между нас не бива да има никакъв контакт.

Ясно ли е?

Ако имаш нужда от още хапчета, ще отидеш при личния си лекар.

Само че вече няма да имаш нужда, защото ще си се отървала от него.

Разбрахме ли се?

Сигурен ли си, че искаш да го сториш? Заради мен?

Да. Но не бива да споменаваш нищо за мен на полицията,

когато пак те разпитват за конфискуваните хапчета.

Нали?

Да, разбира се.

А как ще го сложим в колата?

Ще се справим.

Той тежи над 80 килограма.

Двамата ще се справим.

Труповете тежат доста.

Сигурен съм, че... Откъде знаеш?

Даваха по телевизията, нещо за престъпления.

По-силен съм, отколкото изглеждам.

Кое е смешното?

Нищо! Нищо не е смешно!

Старая се да ти помогна, Джоана. - Знам, съжалявам.

Опитвам се да намеря начин

да разреша кашата, която беше създадена!

Какво има в гаража?

Нищо. Вещи.

Може ли да погледна?

Трябва да взема

ключа.

Той го държи заключен.

Държи всичко под ключ.

... изчезнал яко дим със скоростта на светлината.

После е имало друг инцидент.

Било е през 80-те години.

На поле, пълно с крави, пак в Тодморден.

Мамка му.

Мамка му! - Какво ще правим?

Обиколи квартала.

Цялото стадо е изчезнало от едната страна на долината

и се е появило на другата, за една нощ.

Физически е нямало как да стане.

Било е невъзможно.

Имало огради, порти.

Цяло стадо! - Ще млъкнеш ли?

Какво правят?

Защо не са влезли?

Кой е вътре с него?

На кого можем да се обадим?

Може да е офейкал. - Може.

Ами ако не е?

Никоя не е изчезнала, никоя не е пострадала.

И как е станало?

Много добре е документирано.

Не оспорвам това, което казваш.

Но те питам, защо им е да се занимават?

Изминали целия път от Уран,

вярваш ли, че са си рекли:

"Да преместим тези крави. Така ще изумим всички."

Тогава ти ми обясни как е станало.

Крадци на добитък!

Давай, давай, давай. Млъквай! Вървете!

Покажи се! Полиция!

Долу е чисто!

Стой на място! Полиция!

Йосип Матич! Къде си, друже?

Стой на място!

Ей, слизай долу веднага.

На тавана е, няма да слезе.

Добре.

Качвай се.

Очите на четири.

Какво търсиш?

Бих могъл да го завлека насам.

Да отворя вратата.

Ако вкарам колата му назад. Никой няма да види нищо.

Да.

Може би не бива.

Не бива...?

Да го правим.

Знам, че все повтарям, че ако не му направя нещо,

той ще направи нещо на мен, но...

Не мисля...

Разказала си му за мен.

Не става дума само за теб.

Разказала си му, че аз съм ти дал диазепама.

Да, но...

Добре де.

Не съм.

Какво?

Излъгах. Той не знае за теб.

Какво?!

Казах го, за да ми помогнеш.

Но той не знае. Не знае.

И не се налага да го правим.

Мисля, че ще е по-добре,

ако ида да говоря с полицайката,

да я помоля да ми помогне. Няма да кажа нищо

за теб. - Излъгала си ме?!

Извинявай.

Значи няма да го правим.

Ти искаш ли? - Дали искам?

Не, не искам.

Но не обичам хора, които се държат...

И той не знае?

Не. - Сигурна си, че не знае?

Не знае.

Лъжеш ли?

Не!

Съгласен ли си? Да не го правим.

Файзал? - Да!

Да.

Стига да не продължиш да ме тормозиш

да ти помагам с пари и къде да живееш, ако се откажем.

О, боже.

Да го направим.

Ти си слабо звено! - Не говори така.

Откъде да знам, че не лъжеш? - Не лъжа!

Излъга първоначално, че той знае!

Защото исках да ми помогнеш.

А сега ще се върнеш при полицайката и ще й разкажеш бог знае какво!

Няма да й кажа нищо за теб!

Обещаваш ли?!

Разкарай се.

Ако те лъжех, не мислиш ли,

че вече щеше да е почукал на вратата ти

да ти избие зъбите и да ти ги натика в гърлото?

И да отиде в полицията?

Най-добре заключи вратата,

иначе ще разбере, че си влизала.

Какво става, Шаф?

Нещо?

Измъкна се! Влезе в друга къща.

Ей!

Мамка му.

Проклети връзки за обувки! - Арестуван си! Не мърдай!

Арестуван си! - Остави ме, тъпа кучко! - Стига си ме ритал!

Не ми смъквай панталоните!

... по подозрение в незаконно лишаване от свобода.

Майната ти, кучко!

Майната ти, мой човек!

Човече, мъртви сме.

Но може да навреди на защитата ти, ако при разпит

не споменеш нещо, на което после да разчиташ в съда.

Всичко, което кажеш, ще бъде предоставено като доказателство.

Арестуван си също

по подозрение за пране на пари.

Разбра ли, лайно такова?

По дяволите.

Катрин?

Добре ли си?

Д-Е-5-4-О-П-Л. Запиши го.

"Здравейте, тук са Роб, Джо и момичетата.

В момента няма кой да ви отговори,

но ако оставите съобщение,

ще се свържем с вас при първа възможност."

Браво, сержант.

Здрасти, Джоана. Аз съм Катрин Кейууд

от полицейския участък на "Скъркоут Роуд" в Халифакс.

Исках да те уведомя, че получихме анализа

на хапчетата, които взехме от теб.

Знам, че гаранцията ти изтича

след две седмици, но ако искаш

да приключиш с това, съм на смяна

днес до 18 ч.

Позвъни ми, когато чуеш това обаждане,

за да ми кажеш каква ти е програмата. Става ли, миличка? Чао-чао.

превод: teali