Original subtitles

Клеър е.

Твоята Клеър.

И Нийл Акройд.

Това партньорът й ли е? Нийл Акройд?

Започнали са да му ходят на свиждания преди малко повече от година.

Имало е четири свиждания,

още едно е уговорено за тази събота.

Идната събота, в 14 ч.

Добре ли си?

Катрин?

Кажи ми нещо.

Катрин.

Защо?

Защо го вършат?

Защо Клеър...?

Какво ще правиш?

В съботите.

В съботите, когато го водеха на футбол,

докато аз работех.

Мислиш си, че познаваш хората.

Как?

Как?

Как изобщо се е свързал с Раян?

Ройс знае ли адреса ти? - Да.

Когато накара онази Франсис Уийланд Дръмънд,

както и да й беше името, да му донесе подаръка.

Не, щях да забележа нещо, писмо,

ако беше дошло вкъщи. Но Раян не получава поща,

а когато се случи, въобще не я отваря.

Ройс знае ли техния адрес? На Клеър и Нийл?

Откъде?

И как Раян е успял да се свърже с него?

Откъде е разбрал, че се е преместил в друг затвор?

Аз не знаех, че е сменил затвора.

Не знам.

Четири пъти. - Всички през последната година.

Нищо преди това.

Никога не съм харесвала Нийл. Той е безгръбначен.

А Клеър, за бога.

Виждаш ли, и тя е същата. - Дали? - Слаба.

Какво ще правя?

Не изпадна в истерия, което е хубаво.

Мамка му.

Мога ли да направя нещо?

Не.

Искаш ли да се прибереш вкъщи? - Не.

Но може да те помоля да ме освободиш тази събота.

Какво правиш?

Какво правя? Ами ти?

Това твоят велокатинар ли е?

Не, това е моят катинар.

Някой малоумник е заключил велосипедите ни заедно. - Какво?

А, момчета, ето къде сте.

Няма ли надпревара днес?

Някой е заключил велосипедите ни, сър.

Колко жалко.

Но понеже сте тук, наказани сте.

За какво? - Вие ли го сторихте? - Много добре знаете за какво. За седмица.

Наказани сте по обедно време. - Какво съм направил?

Няма да спорим.

Той беше. Нищо не съм казал. Просто бях с него.

И въпреки това...

избяга.

Понеже ни преследвахте с колата си.

Виж, предупреждавал съм те и преди

по колко тънък лед се пързаляш, кречетало.

Ако бях на твое място, бих млъкнал.

Понеси наказанието си като мъж.

Знам, че ще ти е трудно,

но си полужи с това за в бъдеще, помисли за последствията.

Разкарай се, кретен! - Какво каза?

Говориш ни като на шестгодишни.

Защото се държите като шестгодишни!

Заври си го в задника! - Дотук беше! Отстранен си от отбора!

Не може да го сторите, сър!

Хубаво. Не ме е грижа. Напуснах сам, и без това е скапан!

Няма да търпя! Върни се тук веднага!

Аз бях, сър. Вчера.

Аз го казах. Накажете мен!

Даже не си струва! Най-скапаният отбор, който съм виждал.

Не можеш да се спреш, нали?

Играят като момиченца! Пълен срам!

Не може да го изхвърлите от футболния отбор, сър.

Само за това го бива!

Не си ли искаш колелото, Кейууд?

Гъзобрък!

Какво съм му направил?!

Стори ми се сякаш събори лавицата си с книги,

така че телевизорчето, дето му даде е заминало.

Бих дошъл да помогна, но сме само аз и Лекси,

докато дойде Мари.

Недей, прав си. Просто исках да споделя радостта.

Не знам точно какво се е случило,

но ми се струва, че учителят по физическо е дебил.

Възможно е.

Но ако нещата загрубеят и Раян

ръси неща, дето не трябва,

яко ще загази.

В момента се опитва да свали вратата от пантите й.

Искаш ли да ми го дадеш? Ще се пробвам

да му кажа две думи набързо. - Той няма да дойде на телефона.

Не е заплашил да ти посегне, нали? - Не!

Нарече ме "побъркано от дрога пиянде",

но се опитвам да не го приемам лично.

Старая се да си напомням,

че говори гневът му,

и не се държи като отвратително малко лайно.

Миличка, ще затварям.

Веднага щом се появи Мари, ще ти се обадя,

и ако искаш да се отбия,

ще дойда. - Добре.

Какво съм направил?!

Чао.

Да донесем ли нещо?

Да донесем десерт?

Чакай малко.

Нали не възразяваш да идем у Зейнеб и Фархан

в петък вечерта? Завършили са терасата.

За 15 хилядарки.

Да, ще дойдем. - Здрасти, татко. - Здравей. - Как си?

Мъча се да измисля как да платя новата тераса,

която майка ти ще поиска в най-скоро време. - Как така?

Вероятно веднага след като свърши с телефона.

Въпреки че на нашата й няма нищо.

Сестра й има нова. - Леля Зейнеб? Готино!

Има и вода от чешмата.

Какво? - Нищо. - Но няма същият вкус.

Има! Това е вода. На вкус е абсолютно

същата.

Чудесно!

Клеър и Нийл? Не може да бъде.

Какво ще правиш?

Не знам. Още не съм решила.

Може ли...

... да не са те?

Някой да си е послужил с имената им по някаква причина?

Не знам. - И аз се зачудих, но надали.

Всяко свиждане съвпада със съботите, в които съм работила,

твърде много съвпадения. Те са.

Иде реч за мъжа, който ще се яви в съда

за убийство следващата седмица, и Клеър го знае.

Даже говорихме за това.

Попитай я.

Не. Няма да питам никого.

Ще ги следя. Ще наблюдавам.

А някоя събота ще ги проследя,

и... не знам.

Не знам.

Не можеш да ги избягваш.

Не мога, прав си.

Тя е вътре. Обади ми се, има друга сага.

Спречкал се е с проклетия учител по физическо

и е изгонен от отбора по футбол.

Заради убийството на Гари Гаковски ли

Ройс е в съда следващата седмица?

Да. Защо? Откъде знаеш за това?

Заради нещо, по което работя.

Свободна ли си утре?

Ами, на работа съм, но мога да се освободя.

Защо?

Искаш ли да се срещнем?

На чаша чай например.

Да наваксаме

както трябва.

Да, мога.

Хайде. В леглото.

Здрасти.

Защо не си си легнал?

Единайсет без пет е. Утре е на училище.

Изгониха ме от отбора по футбол

за нещо, което не съм направил.

Доколкото разбрах, после си потрошил стаята си. - Така е.

Но я подредихме в по-голяма степен. - Така ли? Хубаво.

Това ще му е за урок. Добро послание.

Потроши стаята си, леля Клеър

ще я оправи. - Помогнах му,

защото той се успокои, а след това се извини.

Какво е станало?

Хепуърт. Той е кретен. - Ругатни!

Ако се обадя на г-н Бейнс на сутринта,

и го помоля за среща,

обясним му станалото, че си се сдърпал

с г-н Хепуърт, това ли ще е оправданието ти?

Че е кретен?

Той ни преследва с колата си, докато карахме велосипедите.

А после ме изхвърли от отбора. - За нищо? - Да.

Ческо му извика: "Натопихте ли си чушката, сър?",

оттам започна всичко, но...

И не си добавил нищо друго?

Да. Ами,

и доста други неща бяха изречени, но определено не аз започнах.

Определено не започнах аз.

Не мога да мисля за това сега. Лягай си. - Да, но... - В леглото.

Хайде, вземи си нещата. Ще те откарам у дома. - Недей. Ще се прибера пеша.

Хубаво.

Добре тогава.

Обичам ви и ви оставям.

Има половин мусака,

само трябва да я стоплиш.

Благодаря.

Не може сама да се прибере пеша! Тъмно е. - Всичко е наред.

Наблизо е, зад ъгъла.

И нагоре по хълма.

Навън има пияници.

Кофти ден ли имаше?

Не, беше много спокойно.

Успях да наваксам с документацията.

Прати ми съобщение, когато се прибереш.

Добре.

Лека нощ.

Чао-чао, миличък. - Чао. Лека нощ.

Кой те изкара от кожата, бабо?

В леглото.

Само ще си налея вода.

Пушиш ли?

Лошо е за теб, пушенето.

Така съм чувала.

Защо си в странно настроение?

Не съм.

Какво ще правя, ако заминеш с онова...

... нещо за Хималаите?

Не знам.

Ти какво искаш да правиш?

Да дойда с теб.

Едва ли искаш да се мотаеш с мен. На 16 години си.

Казах му да си завре отбора в задника.

Но беше след като започна да ми говори,

сякаш съм шестгодишен.

Както казах, ще го уредим утре,

ако искаш да се върнеш в отбора.

Искаш ли да се върнеш в отбора?

Да.

Щеше да е по-добре, ако не беше такъв идиот.

Идиотите са житейски факт.

Накъдето и да погледнеш, все ще се натъкнеш на идиот.

Най-добре свиквай.

Лека нощ.

Лека нощ.

Обичам те.

Номерът е да маневрираш покрай тях,

без да осъзнаят, че ги смяташ за идиоти.

Да.

Пък и отмъщението е ястие, което се поднася студено.

Тъкмо ви ги приготвих.

Излизам за малко.

Файзал!

Здрасти.

Имаш ли пет минути?

Помислих си, че ще ме убие. Струва ми се, че някой ден

той ще ме убие и никой даже няма да забележи.

Трябва да се измъкна оттам, Файзал. - Да. Ами, да.

Заедно с момичетата. Няма да ги оставя. - Естествено, че не.

Случвало се е и преди.

Обикновено е заради някое момче в училище.

Става като обсебен, превръща се в мания,

предизвиква кавга с него, в общи линии,

за да му привлече вниманието.

Започва с караница, смазва му самочувствието, а после става

героят, който го вдига и преобръща живота му.

А след това... един бог знае.

Обикновено избира деца,

без свестни родители у дома.

През тази фаза той целият настръхва,

започва да използва юмруците си

и си го изкарва върху мен.

Работата е там, че когато в началото...

Когато започна да ми помагаш,

спомена, че можеш да ми помогнеш да си взема малък апартамент.

За мен и момичетата,

за да се измъкнем оттам. - Казал ли съм го? - Да!

Може да съм ти го подхвърлил

като идея, над която да се замислиш, но не съм...

Не бих могъл да ти го плащам.

Това ли...?

Това ли...? - Да, това си помислих.

Мислех, че искаш да ми помогнеш.

Не, Джоана, не бих могъл да си го позволя!

Било е предложение. Идея.

Съжалявам, ако си си помислила... - Какво, че те е грижа за мен?

Беше ме грижа. Грижа ме е. Но не бих могъл да ти купя апартамент.

Разправяше, че мислиш да спекулираш

с недвижими имоти. - Да. Но не в момента.

Категорично не в момента.

Ясно.

Аптеките не са мои.

Мислиш, че са мои.

Само управлявам тази и другата в Еланд.

Бащата на Аниша е техен собственик,

аз и сестра й просто ги управляваме.

Освен това, в момента съм закъсал с парите.

Полицията ще ме обвини в нещо,

когато диазепама се върне от лабораторията,

и ще разчитат на мен

да им кажа откъде съм го взела.

Не че отправям заплахи,

но може да не останат доволни от приказките,

че съм го намерила зад тоалетната този път.

Ей, Шаф! Събеседването ми мина успешно.

Искат да започна шестмесечен стаж към криминалния отдел следващата седмица.

Да. Видях те да се лигавиш по телефона,

докато трябваше да си общуваш с гражданин.

Познай какво?

Няма да можеш да ме разиграваш,

след като заемеш мястото на Катрин.

Ще мога. Пак ще съм с по-висок ранг.

Няма, ще съм на горния етаж.

Обаче ще мога, понеже ще те намеря,

за да ти давам заповеди. - Криминалния отдел!

Кажи: "Браво, Ан." - Браво!

Ще седиш в офиса по цял ден и ще сгъваш кламери.

Просто ми завиждаш.

Да.

Не.

Боже мой, Шаф. - Какво?

Ушите ти! Позеленяха. Дали не е от завист?

Не всеки иска да работи в криминалния отдел. На някои

униформата ни харесва. - Да бе.

Друг път. - Здравейте, миличка.

Аз съм и.д. сержант Шах. Това е полицай Галахър.

Сигурно сте чули, че една жена е умряла вчера,

живяла е в един от блоковете отзад.

Разговаряме с всички, за всеки случай,

може да сте видели или чули нещо.

Може ли да стъпим вътре?

Да, влезте. - Благодаря.

Чао-чао.

Пропуснала съм твое обаждане. - Как я караш?

Обикалям от врата на врата в Еланд...

Има ли някакво развитие?

Не.

Каза ли нещо?

Не.

Още ли имаш време, за да се видим на чай днес?

Да, обедната ми почивка е в един.

Исках да те питам за нещо друго.

За какво?

С мен се свърза журналист от в. "Дъ Гардиан".

Разработва статия за връзките на организираната престъпност

с местните власти. Прочел е статията,

която написах за в. "Йоркшир Поуст" миналата година,

и ме помоли

да се разровя за Дариъс Кнезевич.

А, добре.

Помислих си,

че половин час с теб ще е добро начало.

Мога да ти разкажа всичко, което ти трябва да знаеш

за този хлъзгав кретен.

Напоследък се държи като ни лук ял,

ни лук мирисал.

Естествено, не мога да ти кажа всичко,

защото ако знаех всичко, той щеше да е в затвора,

и то за неопределен период от време.

Знаеш ли, че ще участва в изборите за общинския съвет в Брадфорд?

По-скоро Западен Йоркшир.

Но това няма как да стане.

Сериозно?

Знаеш, че избраха един от най-големите лъжци

и укриватели на данъци в историята за тъй наречен лидер

на свободния свят отвъд океана неотдавна?

Ричард, трябва да затварям. Къде искаш да се срещнем?

Ти реши. И ми прати съобщение.

Катрин?

Алисън?

Катрин.

Кейууд.

Стори ми се, че мернах името ти в системата с новоосвободените.

Как си?

Добре съм.

Ще ти помогна. Къде го носиш? - Недей, остави.

Не ставай глупава. Къде отиваме?

Благодаря. Малко по-надолу.

Какво правите тук? Заради онази жена ли?

Да, обикаляме от врата на врата.

Имаш ли пет минути?

Да.

Имам канапе, което върви към това, отзад в пикапа.

Щом искаш да си полезна, ще има върху какво да седнеш.

Колко предприемчиво.

Извън затвора си само от седмица, а вече имаш возило?

Загубих всичко останало.

Фермата беше под наем, нямаше начин.

Един от съседите ми позволи да оставя това в двора му

и го е карал от време на време.

По-скоро смахнатият му син.

Скапал е съединителя.

Прекарах последните 3 години в Олдбъроу. Общежитие от отворен тип.

Научих се как да си правя кичурите.

И да карам мотокар.

Изкарах книжка за шофиране на мотокар.

Не ме карай да ти боядисам косата. Ще се разкайваш.

Кой е пробационният ти служител?

Каръл Сюъл. Познаваш ли я?

Тя пие.

Вясва се полупияна

или надрусана до козирката с лекарства против тревожност.

Идва, за да ми разкаже проблемите си,

а после хуква някъде другаде,

преди да й кажа някой от моите.

Къде работиш?

В "Готови ястия Рамсден" в индустриалната зона.

Зареждат всички големи супермаркети.

Изкарвам пари. Ако чуеш за нещо друго, свирни.

Ще се ослушвам.

Ще се обадя тук-таме...

Наистина ли?

Разбира се.

Какво е станало с момичето от горния етаж?

Паднало е от прозореца. - Самоубила се е? Друсана ли е била? Или бутната?

Кой знае?

Ето това ме вади от релси.

Погледни.

Тези прозорци не са направени така, че да се отварят широко.

Всички заяждат.

И забележи, няма противопожарна система.

Дори да имаше такава,

най-вероятно нямаше да работи. Да ти кажа ли защо?

Държавните договори са много доходоносни,

всички искат да се доберат до тях, включително -

каква изненада - престъпниците.

Твърдиш, че прозоречните обкови в блока на момичето

са от съмнителен източник?

Нямам представа.

Казвам само, че не е невъзможно.

И така,

фирмите изникват, продават до дупка,

но после, когато се появи проблем с продукта,

което е неизбежно, защото е скапан,

къде е фирмата?

Изчезнала, духнала, изпарила се е.

Това са само Кнезевич. Минали към следващата измама.

Откъде... Да кажем, че са Кнезевич,

как са успели да се сдобият с договор?

Няма ли системни проверки? - Разбира се,

но не е невъзможно този, който взима решенията

да е подкупен или компрометиран, или пък престъпникът да му покаже

качествен продукт, който върши работа,

но при доставката

нещата изглеждат същите, обаче не са.

Боклук. А хората разбират едва когато се развали.

За капак на целия наркотрафик,

трафик на хора и... - Да.

Да. Вървят ръка за ръка.

Криминалният отдел задържа мъж от Хъдърсфийлд миналата година -

беше свързан с 58 различни бизнеси.

Не! - Да. Колко работни часове,

мислиш, им отне, за да изровят всичко?

Разбира се, накрая се оказа, че става дума за пране на пари,

съществуват безброй начини да се прави, въпреки че

банките затегнаха правилата. Така че, да.

Все още държат автомивки и салони за маникюр,

вестникарски будки и ресторанти,

стриптийз клубове.

Под виадукта в Сауърби Бридж.

Помниш ли?

И се наричат бизнесмени.

Забъркани са в безброй мръсни дела,

наивно е да смятаме,

че няма да проникнат и в местната власт.

Именно това прави той в Брадфорд в момента.

Всичко е част от дейността им.

Така се осведомяват.

Така се крият на видно място.

Да знаеш

нещо за мълвата,

че Дариъс Кнезевич е свързан с убийството,

за което Томи Лий Ройс ще се яви в съда следващата седмица?

Чувала съм разни работи.

Но няма да успеят да го лепнат на Дариъс Кнезевич.

Той е твърде умен.

Нали знаеш, че може да се окаже опасно?

Да. - За теб.

Ако стигнеш твърде далеч.

Най-добре да тръгвам.

Това е възможност да работя по нещо смислено.

Което може да доведе до същинска промяна.

Добре, давай. Има нужда.

Но внимавай с кого говориш

и какво им разкриваш за себе си.

А каква е историята с момичето, умряло

в някакво жилище в Еланд?

Паднала е през прозореца на четвъртия етаж.

Влезе цял взвод и откри кашони върху кашони

с пари, десетки хиляди лири. - От дрога?

Снасяли са при нея като кукувици. Сигурно са били Кнезевич.

Не могат да смогнат с прането на пари,

и какво правят? Къде ги държат?

Крият ги в дома на някой друг,

който идея си няма

какво се случва, нито може да направи нещо, ако разбере.

Сега пък какво?

Мамка му. От училището.

Ало.

Катрин ли е? - Да.

Обажда се Дейвид Бейнс, от "Елм Ууд".

Г-н Бейнс, как сте? - Едва ли имате

време да се отбиете до училището?

Сега ли? - Да, ако е възможно.

Мога, по една случайност, минавам оттам.

Но съм на служба, така че трябва да сме кратки.

Какво е станало?

Ще съм в съда следващия вторник.

Защото си ме изпортил

на полицията преди месеци.

Но искам да знаеш,

че ти прощавам.

Бог да ти е на помощ.

Картофи или пюре?

Ще побързаш ли или какво?

Какво правиш?

Стига! Достатъчно.

Не съм сигурен, че именно такъв е случаят.

Знам, че баба му работи на смени.

Явно прекарва сам твърде много време.

И няма баща, нали? - Не, доколкото знам.

И сега какво?

Боже мой.

Трябваше ли да дойдеш, облечена така?

Да му съобщя ли, че сте дошли, г-жо Кейууд?

Да, миличка, благодаря. - Това пистолет ли е?

Мислех, че в тази страна полицаите не носят оръжие.

Електрошок е, глупаче. - И се движиш свободно с такъв?

Да. Защо не? - Не си ли малко стара? - Влизай.

Чао, миличка.

А, Катрин. Благодаря, че се отбихте.

Г-н Бейнс.

Г-н Хепуърт. Как е жена ви?

Да, тя е...

Тя е много, много...

Добре е, благодаря.

Хубаво.

Какво е обвинението?

Искате ли да седнете?

Раян?

Както обясних по телефона,

според г-н Хепуърт Раян е повредил колата му.

Направи ли го?

Не. - А знаеш ли кой е бил?

Не. - Някой казвал ли ти е нещо, свързано

с колата на г-н Хепуърт? - Не.

Покажи ми ръцете си.

Какво имаш в джобовете? - Нищо.

Поискахте ли да изпразни джобовете си? - Нямам право.

Стани. Изпразни джобовете си.

Сериозно?

Знаете ли кога са нанесени щетите?

В промеждутъка от паркирането на колата тази сутрин

до мига, в който ми беше обърнато внимание

от друг служител по време на вечеря.

Кой има достъп до този участък през деня?

Ами, всички.

Охранителни камери?

Не покриват тази част.

А какво ви наведе на мисълта, че е Раян?

Понеже двамата се спречкахме вчера.

Аз не го обвинявам. - Мислех, че го обвинявате.

Съжалявам. Мислех, че затова съм тук.

Ами, помислих си...

Извинете, г-н Хепуърт. И аз така си мислех.

Все някой го е извършил.

Ясно. Ако искате да напиша полицейски доклад, мога да...

Не, едва ли е нужно да поемаме по този път,

нали, г-н Хепуърт? - Всъщност, не мога,

защото ако обвините Раян,

се налага да се заеме друг полицай.

Повиках ви като негова баба, а не...

Ако съм напълно откровена,

са нужни още доказателства,

освен факта, че сте се спречкали с него.

Дори тогава, не говорим

за престъпно деяние, нали? - Ако гумите бяха срязани

и маркерът беше перманентен,

щеше да бъде. Обаче не са, така че не е.

Ще ви попитам, г-н Хепуърт, напълно ли сте сигурен,

че не сте изказали предположение,

че е Раян, заради спречкването

с него вчера? - При това спречкване

Раян си е послужил с неприемлив език.

Не ми се връзва,

защото снощи Раян...

Беше емоционален, естествено.

Но после преодоля емоциите

и повтаряше как ще се извини на г-н Хепуърт,

задето е казал нещо, което не бива,

с надеждата да го върне в отбора. Според мен

това не се връзва с рисунката на колата му.

Да се върне в отбора?

Във футболния отбор. За това е било спречкването.

Не, беше, защото бях обвинен за нещо,

което каза Ческо, и Ческо си призна,

а после се опита да ни преследва

с колата, докато карахме велосипеди. - Не, не съм.

Не можеш ли да го арестуваш за това?

Карате ли по тротоара? - Не. - Радвам се да го чуя.

Защо не проучим нещата по-обстойно?

Ще проверим дали някой е видял нещо.

Надявам се, след това да намерим решение, което да позволи на Раян

да се върне на мястото си в отбора, щом това иска

и ако г-н Хепуърт е съгласен.

Това ли искаш, Раян?

Да, сър.

Съжалявам, Катрин. Дано не съм загубил времето ви.

Не. Както казах, минавах оттук.

Взе ли си колелото? - Да.

Това беше странно. - Хепуърт е странен. Все ти го повтарям.

Г-н Бейнс ми позвъни, сякаш са те заловили на място,

но няма нито късче доказателство.

Обзалагам се, че Хепуърт сам е нарисувал колата си,

за да ме вкара в беля.

Трябваше да накараш него да изпразни джобовете си.

Между другото, не съм го направил.

Знам, че не си. - Откъде?

Знам как рисуваш пишка с топки, драскаше ги докато играехме

на "Последствия в рисунки", хич не си приличат.

Хубав ли беше денят ви? - Да.

Каква е тази бъркотия? - Каква бъркотия?

Отивам да играя голф, момичета.

Мамо?

Защо татко не те харесва?

Отбих се в аптеката. Малката ти помощница

каза, че си тук.

Намери ли време да разгледаш апартаменти по интернет?

Да. Джо... Не мога да си позволя

нещо подобно в момента.

Щом те бие,

иди до съвета и помоли за жилище.

Мисля, че трябва да го сториш.

Нищо няма да ми дадат.

Ще попадна в списък. Хората чакат години.

Наистина ли мислиш, че искам Флорънс и Попи

да израстнат там? На такова място ли искаш да пораснат твоите деца?

Родителите ти знаят ли какъв е?

Няма да си мръднат пръста за мен. - Защо?

Мисля, че може да го убия.

Определено би разрешило някои проблеми.

Но може да създаде нови.

Имам право на развод.

Само че той ще спечели. И ще вземе всичко.

Ще получи момичетата, къщата, цялата си пенсия.

Защо да спечели той? - Защото е такъв.

Все трябва да побеждава.

Но ако него го няма,

можем просто да си живеем там.

Аз и момичетата. Боже мой, животът ми ще бъде толкова лесен.

А как ще се издържате?

От свеж въздух.

Как ще плащаш ипотеката?

Не знам. Не ме е грижа.

Може да ми се размине.

Хората знаят какъв е. Онази полицайка го разбра.

Почти ме умоляваше да го издам за принудителен контрол.

Защо не го стори? - Защото каза, че ще ми помогнеш.

Щом започнат формалностите, знаеш,

могат да ми вземат децата, преди да ми мигне окото.

Не знам.

Не знам. Може би трябва да говоря с нея.

Ще се наложи,

когато излязат резултатите на лекарствата.

Изнудват ме.

Затова съм затруднен

да ти помогна в момента.

Едни момчета дойдоха в аптеката.

Единият от тях ме притисна в приемната с пистолет.

Искат 1800 лири на седмица или...

Шегуваш ли се?

Организирани са. Заплашиха да навредят на семейството ми. - Мамка му. - Да.

Не можеш ли да отидеш в полицията?

Как?

След като съм помагал на хора като теб?

Щом започнат да душат наоколо, ще научат

неща, които не е трябвало да върша. Хванат съм натясно.

Съжалявам. Ще ми се да можех да ти помогна, но не мога.

Роб знае, че ти си ми дал диазепама.

Откъде?

Аз му казах.

Мамка му. Джоана!

Не исках.

Но когато някой иска да разбере разни работи

и те спуква от бой, докато не му кажеш...

Защо не измисли нещо?

В началото така направих, но...

Мислила съм как да го направя.

Как да го убия.

Той пие.

Въпреки речите за "Здрав дух в здраво тяло",

в петък вечерта се напива, докато не изпадне в несвяст.

Често ми е хрумвало,

че ако се сдобия отнякъде с малко кетамин

и му го сложа в питието,

бих могла затисна лицето му с възглавница.

Или да му бия инжекция.

Да му инжектирам въздух в кръвоносната система.

Това вярно ли е? Ще го убие ли?

Да. Ако вкараш въздух в кръвоносната си система,

няма да ти е много смешно.

В такъв случай, можеш да ми помогнеш с това.

Щом не можеш да ми помогнеш с малък апартамент.

Не разполагам с кетамин, Джоана.

Не е лекарство по рецепта.

Тогава с нещо друго.

Нали си фармацевт.

Много мило.

Разчиствам. Ако има нещо, което не ти трябва,

върни го в кашона, ще раздам нещата по интернет.

Не, мисля да запазя всичко.

Благодаря.

Уредих ти интервю за работа.

Кога?

Работа с мотокар.

Няма начин!

Обади се на този номер, дай си името

и ще те запишат, за да се явиш. - Невисън Галахър? - Да.

Хладилна промишленост. Намира се в същата

индустриална зона като "Рамсден". - Знам.

Ако някога мога да направя нещо за теб,

ще ми кажеш, нали?

Ами, всъщност, но не за това го сторих,

откажи ми, ако не ти е удобно,

но ако ти оставя малкия си форд,

ще ми заемеш ли пикапа си за няколко часа в събота?

Стига да не вършиш нещо съмнително с него.

Тъкмо ме освободиха условно.

Татко! Авинаш ще изкара шофьорски курс.

Може ли и аз да се запиша? - Колко струва?

Цяло състояние. - За рождения ми ден?

Татко! - Ще видим. - Какво означава това?

Означава, че ще видим.

Да не следите сина ми,

както и дъщерите ми?

Много ми се ще да разбера какви ги върши

малкият келеш, докато трябва да е на училище.

Как се казва?

Тахир.

Ти нямаш син, Файзал.

Ако пак опиташ да ме прецакаш,

ще ти докажа

че познавам дъщерите ти по-добре от теб.

Особено по-голямата.

До следващата седмица. Ще дойда в четвъртък, не в сряда.

В сряда се женя.

Няма ли да ме поздравиш?

Поздравления.

Чудно.

А следващата седмица, понеже пробва да ме минеш, искам толкова

плюс още 1500. - Не, не мога. - Можеш, и още как.

Иначе ще сглупиш. - Казах ти, полицията може да ме следи.

Откъде накъде?

Защо?

Една жена, на която дадох хапчета, беше арестувана,

а хапчета са били конфискувани от полицията.

Не им е казала откъде ги е взела,

но се тревожа, че ще го стори.

Трябва да отиде, когато излязат изследванията.

Тревожа се, че е нестабилна

и може да ме издаде,

заяви, че е казала на мъжа си, той също може да се разприказва.

Ами, уреди нещата.

И с двамата.

Как?

Проблемът не е мой.

А ако стане мой проблем, както ти казах,

не ми трябва много, за да поздравя

най-голямата ти щерка.

Ще се видим в четвъртък.

Къде отиваш? - Да играя футбол.

Върна ли се в отбора? - Да.

Повика ме вчера. В последния момент. Само защото

не можа да намери друг тъпунгер да го върши.

Добре ли се държи? - Да.

Може ли да изям тази пица студена?

Да, защо не?

Срещу кого играете?

Нали няма да умра

от натравяне със сирена? - Едва ли. Срещу кого играете?

Хиперхолм. - Там или тук?

Тук. Клеър и Нийл ще ме заведат,

защото мислех, че ще работиш тази събота.

Трябваше, но не съм на работа...

Искаш ли да дойда?

Няма нужда. Снощи писах на Клеър,

тя нямаше нищо против.

Може да идем до Лийдс и да се разходим по магазините,

а ти си поиграй с лендроувъра. Обичам те! Довиждане. Чао.

Здрасти.

Как я караш?

Той играе футбол. Ще свърши всеки момент,

после смятат да ходят по магазините в Лийдс,

та не знам.

Забравих да ти кажа, понеже съединителят се е скапал,

да натиснеш педала два пъти, когато увеличаваш скоростите.

Добре.

Иначе се връща на нулева предавка.

Добре.

Тогава кретенът отзад започва да ти бибипка.

Добре.

Знаеш ли как да го направиш?

О, да. Родена съм през 1966 г.

Помня, когато колите невинаги палеха. - Спомени!

Раздвижиха се. Ще затварям, Алисън. - Успех. - Чао.

Воня. Някой има ли мокри кърпички?

Може да има вътре.

Тук ли? - Аха.

Не виждам никакви.

Остави. Забравих, че си нося това.

Божичко, Раян! - По дяволите, младежо. Сигурно миришеш

на стадо маймуни, след като се налага да се обгазяваш с толкова химикали.

Довиждане, миличък. - До след малко.

Мамка му.

Здрасти.

Къде сте?

В Лийдс.

В Лийдс?

В едно кафене съм. - Така ли?

Отидоха до магазин за видеоигри,

могат да прекарат часове, и двамата,

а аз ще умра от скука, затова си взимам чаша кафе

и ги оставям да се забавляват колкото искат.

Как мина футболния мач?

Загубиха, но играха доста добре.

Три на нула.

Не беше чак толкова зле.

На два пъти се хвърли добре и спаси една-две топки,

след като спря да бръщолеви, достатъчно, за да се съсредоточи.

Както и да е, за какво се обаждаш?

За нищо. Просто така,

за да разбера как е минало.

Имаш предвид с Хепуърт?

Той се държа добре.

Нямаше инциденти, нито гадни коментари.

Доколкото знам. Не го видях много, честно казано.

Какво му каза?

Нищо особено.

Мисля, че старата баба на Раян,

облечена като Робокоп, не му влизаше в сметките,

и шасито му сдаде багажа.

Няма ли какво да правиш?

Не.

Мразя Лийдс.

Нима?

Не знам защо дойдохме. Предпочитам да съм си у дома.

Има ли нещо друго?

Понеже си взех относително интересен сандвич,

който ме зяпа и не може

да се измъкне сам от опаковката си.

Не.

Не, просто...

Чудех се какви ги вършите.

Ще се видим по-късно.

Да.

След като се върнете от Лийдс.

Добре. Чао-чао.

Чао-чао.

Здрасти.

превод: teali