Original subtitles

[весела музика]

журналистът: з.а. НАУМ ШОПОВ

пенсионерът Снегов: з.а. КОНСТАНТИН КОЦЕВ

митническият чиновник: СТОЯН СТОЙЧЕВ

КАБИНЕТ ПО СЕКСОЛОГИЯ

академикът: н.а. ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ

ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ Кирковски филиал

управителката: з.а. ТАТЯНА ЛОЛОВА

студент по режисура: ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ

шофьорът: ВАЛЕНТИН РУСЕЦКИ

служителят от "Мототехника": БОЖИДАР ЛЕЧЕВ

майсторите: н.а. ГРИГОР ВАЧКОВ, з.а. СТЕФАН ДАНАИЛОВ, ТОДОР КОЛЕВ

директорът на затвора: з.а. ГЕОРГИ ПОПОВ

ЦАРЬ КРУМЪ кооп. жилищенъ домъ

Т О П Л О

Васил Иванов - КУКЕР и Светла Иванова

Ти докога ще ядеш бе? Я, ела да сечеш!

На! Хапни и ти малко.

Хайде, започвай!

Давай, давай! - Ниско.

Ох! ОЛЕЛЕЕЕ! ОЛЕЛЕЛЕ, АААА! ААААА!

Какво ти е? - Тока.

[пукане]

Дай на майка си валериан!

Чакай бе!

Добре де.

[радио]Драги слушатели, ще предадем важно и извънредно приятно съобщение

на държавно стопанско обединение "Топлофикация".

Четем: В резултат на неуморна и ефикасна работа на колектива

на държавно стопанско обединение "Топлофикация",

градската отоплителна централа е значително разширена.

Това ще даде възможност още тази зима - А, бее!

да се топлофицират още 16 000 нови... - Абе хайде, моля ти се!

Минче, не се плаши!

Това значи, че проблемът за топлофицирането на жилищата,

ще се предвижи значително напред и ще зарадва хиляди нови граждани.

По този начин, парата на глава от населението в нашия град

ще скочи с около 0,097%. Тъй че, на често отправяния към нас въпрос,

"Ще ни бъде ли студено тази зима?", отговаряме с категорично: "Не".

Опа! - Чакай! Не чуваш ли какво говорят?

Преди всичко, ще са шести и седми микрорайон от северния полюс...

А! - Полюс?

Прощавайте, пояс. Също така... - Пак лапсус лингвиа.

Гуд морнинг, ха-ха! - [радио] Оряховски и други.

Пожелаваме на новите ни и стари абонати

топла и плодотворна зима.

Драги слушатели, от ваше име поздравявам

държавно стопанско обединение "Топлофикация"

с песента на Пепино Галиарди "Една голяма любов и нищо повече".

Ай, стига! [радио] *Ун аморе гранде*

[звъни на вратата]

Кошлева! Кошлева! - Какво става, Шопова?

Оряховците ги включват... - Ами ние?

Ами ние... Казаха "и други". - Аз ви питам, другарко Шопова,

докога ще бъдем ние "и други", а? - Кошлева, и аз това се питам, драга.

[звъни на вратата] Ало, домсъвета!

Изяснете какво значи това "и други"! Оряховците пак се подредиха.

Хайде, действайте де! - Добър ден!

Баща ти вкъщи ли е? - Не, той е в редакцията.

А можем ли да използваме вашето телефонче?

Да, заповядайте! - Благодаря, миличка!

Вътрешна информация. - Кукер, ти ли си?

Аз съм. Кой?

Какво да съм чул? К-кой лев? - Съседът ти отдясно бе, митничарят.

Слушай! Току-що предадоха по радиото, че включват и нови райони

за парното още тази зима. - Разкошно. Ние сме вътре, нали?

Абе... не сме назовани, но... може да сме.

Чакай академикът да ти каже, той е чул цялото.

Ало?

Как? [тракане на пишеща машина]

Какво трябва да се разбира под това "и други"?

Тъй като сме гранична улица с тях, тоест с Оряховския район,

логично е да се допусне, че "и други", това сме ние.

Аз допускам, че като кажат "и други"...

Ало, Кукер, ти нали си "Вътрешна информация"?

А така! Грабваш колелото и духваш в "Топлофикация"!

Казваш им, че Вестникът се интересува кои са тези "и други".

Те всичко ще ти кажат.

Няма, братче, че съм по чаршаф.

[забързана музика]

[та-дам]

[забързана музика]

Какво става, Кукер?

М!

На шести януари?

След шест месеца?

Шест години!

Не!

Това е молба до Топлофикацията, другари и другарки!

Че ние сме съгласни и при нас също да се прокара парно.

Аз я наричам "Декларация на съгласието".

Сега ние спонтанно я подписваме, наемаме частна бригада майстори,

които инсталират тръби и радиатори.

След това, с всички възможни и достъпни нам средства,

даже и рушвети, ние присъединяваме нашия дом

към потока на топлата вода.

Напред, братя! - В тая държава балами вече няма!

Хайде, на хаирлия да е! - Веднъж завинаги да го оправим.

Слагам подписа си, да е честито! - Давай декларацията!

Да подписваме! - Дай аз, татко!

Дай му да подпише! - Протестирам най-решително.

Защо? - Нямаме съгласие, господа,

и няма защо да го имитираме. - Дръжте се прилично, Снегов,

елате да подпишете! - Няма да се държа. Тук има хора,

които са КАТЕГОРИЧНО против. - Кои са тези хора?

Това съм аз, господа, и Господ да ни е на помощ.

Тишина! Снегов, вие се уповавате на Бога.

Добре, това си е лично ваша работа. Но до днес, не съм видял от НЕБЕТО

да падат тръби, радиатори и други крайно необходими за човека предмети.

Богът си е бог, а парното... - Достатъчно, Кукер,

не ставайте вулгарен! Сега аз да кажа.

Първо: мразя насилието, просто побеснявам, когато го усещам.

Второ: имам уникални гипсови тавани.

С възрожденски сюжети по тях.

Имам мебели, чудесно вградени в стените.

И вие искате всичко това да бъде промушено от железни тръби?

Не, благодаря!

Човечеството е измислило нафтата, господа.

Аз се родих наново с тая вълшебна течност.

Имам хора, ще снабдят всички с нафтови печки,

ще станем една чудесна нафтова кооперация.

Чиста и икономична.

Чудовщно, Снегов, в света е останала шепа петрол.

Сега има енергийна криза в света.

Една такава шепичка малка. - Ха! Толкова ли?

Ще фалираме бе, глупак! - Господа, правете това чудо,

без моя апартамент, щом ви е толкова необходимо.

Но, уважаеми съседе, според наредбата,

ако само едно домакинство е против, всичко пропада.

Защото няма спираловидни тръби, които да заобикалят

несъгласните апартаменти. - Щом е така, ще оставим нещата,

както ги е подредил живота.

Вие сте типичен назадничав елемент! - А интересно вие какъв елемент сте!

Аз съм за прогреса, тотално! Във всичките му форми.

Аз пък съм за тези му форми, които са ми изгодни.

Значи предпочитате да се греете със спестовната си книжка!

Уважаеми съседе... - Не ме боцкайте с тази лула, моля!

Да, да, няма. - Пту!

На луди ли ще ни прави? - Абе, мама ти стара на тебе!

Абе, я го връщайте! [всички мърморят и се заканват]

Ще отвориш ли гадното прозорче, ей! - Отвори, самотник такъв!

Ще ти сложим спестовната книжка в ковчега!

Другари, моля ви се! Не така грубо! Оставете на мен, моля ви се!

Оставете го, журналиста! - Ало, Снегов, Снегов!

Историята ще ви осъди, Снегов, да знаете!

Ще се срамувате от нафтата си, както ние се срамуваме от вас.

Историята да не ви е дала пълномощно, че се афектирате от нейно име, ДРУГАРЮ?

Какво искате да кажете с това "другарю"?

[Снегов] Аз казах.

[помпане на гума]

Хъ-хъ! Нес кафе. "Солуда"... О! [тропане]

Ей, удари ме. [тропане]

[грухтене]

Ха! Ъъъ... Руди? [грухтене]

Яяя... [грухтене]

[грухтене]

Тц-тц-тц-тц!

Изчезвай!

[ТРЯС!] Ооо!

Ооо! Ооо! Ох, ох!

Какво става?

Убийство! - Кого?

А! [изливане на течност]

Това е възмездието! - Млък! Викай бърза помощ!

Хе-хи-хи! - Млък! Тичай!

Хи-хи-хи! - Млък! Млък!

Ето това е възмездието! Ха-ха! - Ооох!

Ела!

Целият в нафта, горкия. - Бързо, де!

Чакай, чакай бе, Емо, чакай!

Хвани! - Чакай малко!

Вдигай! Оп! - Ох!

По-бързо! Другарко, къде е травматологията?

На третия етаж. - Благодаря! Хайде, живо!

Не изоставайте! Не изоставайте!

Полека по стълбата да се не препъне някой!

У кого са лимоните?

Снегов? Къде сте? Ориентирайте ме! - Тук съм, в ъгъла. Какво има?

Ааа!

Почакайте, деца!

Какво е това, Снегов? Хм!

Вие ме шокирате. Я си свалете ръката веднага!

Свалете си ръката! - Не виждате ли, че...

по независещи от мен причини я държа така.

Цял живот съм го мразил това движение.

Я, вдигнете другата ръка!

Вдигайте, вдигайте! Още, още!

А! Браво! Ето така, вече ми приличате на гимнастик.

Здравейте!

Здравейте, другарю Снегов! Както виждате, не сте забравен.

Деца!

Добър ден, чичко Снегов! Как си, какво правиш?

Благодаря ви, дечица, благодаря! - Ето ти цветя.

Трогнат съм. - И лимони, и бързо да оздравяваш.

Благодаря ви! - [шепнешком]Хайде сега назад, назад!

Трогнат съм, благодаря! Ех, хе-хе! - Какво, миличко? Хайде!

Стройте се, две, три, хайде! - Внимавайте!

Драги Снегов, тук е топло, нали? - Да, разбира се.

Ах, а нас ни чака зима, нали?

Пак ли почвате? - Ъъъ, ч-чуйте ги,

пък после ще говорим.

*Нима животът е живот без топлина*

*Нима мечтаем само топлата вода*

*О, не, о, не! О, не, о, не*

*И да загинем, май ще бъде по-добре*

*Очакват ни студени зимни дни*

*и почти летни ще обърнат ги*

*О, да, о, да! О, да, о, да*

*О, да, когато някой иде с лятна топлина*

Чувате ли, чичко Снегов?

*Родени сме под слънцето на таз земя*

*Родени сме от обич и от топлина*

*О, не греши! О, не греши*

*Вземи писалка и веднага*

*подпиши*

[аплодисменти] Чий е текстът?

Мой.

Емоционален е. - Благодаря ви! Еди!

Подпишете бе, чичко Снегов!

[ръкопляскане]

Сега няколко думи за нашите съкооператори.

Ето така, момент.

Има думата другаря Снегов.

Драги съкооператори...

Тук, в травматологията, разбрах какво нещо е топлината.

Аз коренно променям...

становището си... към топлината.

Браво! - И към парното.

Браво! - Турнете пепел на всичко,

не спирайте прогреса! Ваш Снегов.

[клаксон със закачлива мелодийка]

Хайде, горе... По стълбите, нагоре.

[дядото] Майсторите дойдоха, ще имаме парно.

Добър ден! - Къде тука, моля?

Добър ден! - Заповядайте! Хм?

Заповядайте!

Моля!

Какви са тези икономии? Вишновка!

Другарко Шопова, те са със шевролет...

Вишновка! - Ама тя е хубава, домашна е.

Домашна е, обаче те са със шевролет.

[академикът] Домашната вишновка е добре, но...

Джинът е съвсем друго нещо. - М-да, да.

Ето и лимонче.

Мерси! - Заповядайте!

А вие няма ли да пийнете? - Не, не.

Ние, общо взето, отбягваме. - [в един глас] Сори.

Чиърс.

[Кукера] Да, това са два идентични проектодоговора.

Единият за вас, другият - за нас. - Моля!

Тука нямате ли... някаква музичка? - Ааа, Мая... Маргарет, моля те!

Другарко Шопова, защо не пуснете нещо?

[класическа музика]

Ъ, мисля че, ъъъ, в договора,

интересите и на двете страни са стриктно спазени.

Капарото е малко, останалото е ОК.

Колко, според вас, трябва да бъде то?

Петстотин на апартамент, останалото е ОК.

Ама ние на общо събрание решихме по сто, как така...

Сто? Сто взимат хамалите, за да пренесат пиано и то до партера.

Сто и петдесет, момчета. Алкохолът е от мен.

Мадам... със сто и петдесет ние зареждаме колата,

за да отидем... до шумако. - За 150 ние можем само да ви...

повозим.

[в един глас] Сори. - Моля ви, недейте!

Недейте така, моля ви! - Да не изостряме въпроса.

Успокойте се, седнете! - Не изостряме въпроса, нали?

Нека по човешки... - Четиристотин на апартамент.

И без разговори, защото нямаме време.

Какво ще кажете, другарю академик? - Вижте, тези пари нали влизат

в обща сума, предвидена от нас в договора?

Така е? - Има ли смисъл да се циганим?

[и тримата] Няма.

Е, тогава поправям капарото на четиристотин и край!

Подписах се. Моля за подпис. Ето и тук четиристотин...

Моля за подпис. - Ъ, чироз!

Наздраве! - Честито!

[шум от бормашината]

Слушай, майсторе, да не е много голяма дупката.

Чуваш ли? Слушай, ей!

[шум от бормашината]

А! Какво правите вие бе? Стига, престанете!

Защо оттука бе? Какво правите вие бе? Гледай!

Абе... Ееей!

Чакай! - Не ме барай бе! Ъм!

[шум от бормашината]

БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛ на световния стадион MEXICO 70

Заповядайте!

Инка? - Глупости! Чисто бразилско.

ОК.

[ентусиазирано] Ще започваме ли?

ОК. - Ох!

Ох!

[шум от бормашината]

Така добре ли е?

По-наляво.

По-надолу.

Раз-шии-ри!

Така ли?

А така.

Мерси!

[бормашината се включва] Ъм! Хм, хм!

[свирка си лека мелодийка]

[спира да си свирка]

[засвирва отново]

*Тряжас и дъ нааайт*

*та-ра-ра-ра на-на-наа* [шум от бормашината]

[засвирва отново]

СТИГА! [шум от бормашината]

Ей!

[шум от бормашината]

[Кукерът брои и шум от бормашини] - Заповядайте, другарю Миланов.

33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40. - Така, кой е следващият?

Ааа, другарката Добрева. - Хоп, хайде в кутийката.

МЪЖКИ ОБУВКИ [Кукера] О, тука са по пет.

1, 2, 3... - Савов, къде е Савов? Ето го Савов!

Здрасти! - Здрасти! 15, 16, 17...

[сирена на линейка]

Добър ден!

Но, другари, това е другарят Снегов! - Ама разбира се, вижте го!

Добре дошъл между нас! - Каква радост! [ръкопляскания]

Какъв мъж! - Браво! [ръкопляскания]

Парите са в книжката, в книжката. - А, да де, да.

Истински комшия. - Еее! [по-силни ръкопляскания]

Честито! - Заповядайте!

Ура! - [всички] УРААА!

[шум от бормашина]

А! Тука.

[шум от бормашина]

Не! Там, там, там!

[шум от бормашина]

Не! Там, там! Там, там! Там!

[шум от бормашина]

Варвари, какво правите?!

Грешкааа, ще я оправим.

И кога смятате да започнете?

Ех! Ъъъ... Хм!

В петък.

[палене на двигател]

[жена] Мъжо, я хвани бюфета от другата страна! А, така.

И внимавай да не строшиш сервиза!

[трошене на сервиза] - По-полека, говедо с говедо!

Какво ти казах, некадърнико? - Я си затваряй устата,

че като ти фрасна два шамара, ще ми станеш на мекица!

[свирене на пиано]

Я, я, я да видим кой ми е дошъл тука на гости!

Ъп! - [жена] Коленце, къде си, бабе?

Ох, Божке! КОЛЕЕ!

Ъ, ето го Коленцето. - Ох, на баба детенцето!

Да си жив и здрав, Кукере! - Ох, леле!

Ох, ела, бабенце, ела, чедо! Къде ходиш ти?

[свирене на пиано и джафкане]

[туп] МЯУУУ! - ДЖАФ!

Мяууу! - [туп] Уаф!

ПС! [съскане и лаене на фона на пиано]

Абе, другари, у някого да се намират у повече цигари?

[мъж] Само че "Мелник".

Няма значение, давай!

[мъж] Кукер, имаш ли кафе?

Правя отлично еспресо, почакайте един момент!

Сега ще ви го дам.

[мъж] Василе! - Ъ?

Кажи, Колев, какво има? - Абе, малко пикантна история.

Счупиха ни клозетната чиния, братче. - [тихо] Сериозно? Мамка му стара!

Та, такова, ако може да ти ползваме тоалетната,

че сам разбираш закъде сме. - Ама моля ти се, разбира се.

Когато имате нужда, заповядайте, не се стеснявайте.

Свърши ми хуманата, бай Желязко. - Ясно, ясно.

АЛОО! АЛО! [кучешко скимтене]

ИМА ЛИ НЯКОЙ ХУМАНА? - [мъж] ЗА КОГО БЕ?

ЗА ДИНЕВА, ОТ ПАРТЕРА.

ЗА БЕБЕТО БЕ!

АЛО, ХУМАНА! ЗА ПАРТЕРА ХУМАНА! НЕ СЕ СТИСКАЙТЕ, СКРЪНДЗИ!

[жена] Има ли някой хумана?

Ние имаме.

Дайте една кутия за Динева от партера!

Поемайте! - Хоп!

Другарко Шопова! Хоп.

Кошлева! Кошлева?

Продължавай за Динева! - Продължавам, Шопова.

Колеваа!

[туп] Благодаря!

Кукере, предавай по-надолу!

Първанова! - Кажи, Владикова!

Да имаш прясно зеле за варено?

Имам. - Дай една зелка!

Ей сега. - Връщам в мандарини.

Ей! Да си жива!

Шопови? - Моля?

Малко витамини? - Винаги! А вие ръжен хляб?

С удоволствие, за линията е. - Хе-хе! Благодаря, Кошлева!

Ето!

[отваряне на врата]

[свирка закачлива мелодийка]

[Академикът продължава мелодийката] - [Кукерът отвръща със свиркане]

Къде са ония идиоти? - Ъъъ, кого имате предвид,

другарко Кошлева? - Каква другарка Кошлева?

[Кукер] Но защо така грубо бе? - Какво?

Я, ПО-СПОКОЙНО, ДРУГАРКО КОШЛЕВА, ПО-СПОКОЙНО, БЕЗ НЕРВИ!

Наистина, защо се разстройвате? Сега отиваме да ги активизираме.

АЛО! Какво става? - Бъди спокоен, днеска са тука.

А ги няма, а ви счупвам главичките! М-да.

Чао!

Договорът във вас ли е? - Ъъъ...

Силвестър Дочев, "Пашалийска" 21.

[чукане по вратата]

Кого търсите бе, чичо? - Ъ, девойче, сега,

Силвестър вкъщи ли е? - Няма го, няма такъв.

Как така да... - Няма.

А баща ти? - Баща ми се казва Яшар Джефаров,

ей питай и другите. - Е, как може бе...

Чакай! Нали е 21? - Да.

Къде е тогава Силвестър, а? Я, виж!

Я, ако обичате да... Как може такова нещо бе?

Това е "Пашалийска" 21, а? А Силвестър къде е?

Машала, аркадашъм! Бързо казвайте къде е баща ви!

У "Чистотата" бе, чичо. - У "Чистотата".

Ей го тати! - Ей го татко!

Чичо, дай стотинки, ще ти пея! *Рамо, Рамо, друже мой*

[всички деца запяват]

*Ай, Рамо, Рамо, Рамо, друже мой*

[продължават да пея]

Вижте...

Анализирайки случката, аз стигам до заключението, че

този Силвестър Дочев е таен любовник на госпожицата.

Когото тя прикрива много умело с песните и танците на малчуганите.

Ерго, ако сега ние се върнем внезапно...

Дай втория адрес!

Ъъъ, Манол Салабашев, "Бостановци" 38, давай!

улица БОСТАНОВЦИ

ДОМ НА ПОКОЙНИКА

Извинявайте, отче, да работи при вас Манол Салабашев?

Е, не е работил, ама е тука.

В какъв смисъл?

Току-що го опяхме.

Как ще го опявате, когато той има задължения към нас?

Нали знаете, че задълженията са ДО тук.

СКРЪБНА ВЕСТ МАНОЛ КОТЕВ САЛАБАШЕВ

Венцислав Модев, улица "Зелена трева" №1.

"Зелена трева" или "Зелен хайвер"?

Мисля, че хайверът не може да бъде зелен.

"Ален мак" 16.

Какво има там? - МВР.

МВР СОФИЙСКО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ

[чукане по вратата]

Кой е? - Колев.

Елате!

Днес по обед, Снегов е стрелял по журналиста.

Ами? - Да.

Причакал го пред редакцията, искал си капарото.

И обезщетение за таваните и стените, плюс...

за страданията, който Кукер му причинил.

Отрепа ли го? - Не.

Пистолетът му засякъл и докато Снегов го презареждал,

Кукер се качил на трамвая и заминал. - Афиф работа, докторе, измишльотина.

Не е афиф работа, Колев, а факт.

Сега пак ми се обади. Каза, че взема отпуск и така да се каже,

минава в нелегалност. Изпрати ми... "явката".

99-11 СВОГЕ МИЛКА

Затова ви извиках от работа, да преценим...

Дали и ние тази вечер да се върнем у дома или...

Ето, пак не излиза.

Хе-хе! Искаш да кажеш да не би да е мръднал, че и нас?

А защо не? Слушайте, Колев!

У мъжете, климаксът настъпва често по-късно.

Не е изключено, той у Снегов да се развива точно сега.

Какво сега? Заради туй неговото, дето го казваш,

да не спим у дома си, така ли? - Не знам.

Но в такъв случай, ще ви помоля да ме изпратите чак до вратата.

Това, да. - А това - не!

БУМ!

Нали ви казах, нали ви казах, това е ненормален човек.

Кьор фишек. Кремаклия от времето на Филип Тотьо.

Вземете си я! - Хайде, бягайте!

Хайде, бягайте, докато го презарежда! - Ами...

Ей, Снегов! Престани да ми цапаш фуражката, че ще ти...

БУМ!

[отключване на врата]

Тук няма да има мир, докато не оправите всичко!

Ще ви... тероризирам!

[звъни телефон]

[момиченце] Аз съм, татко, кажи!

Не, не ми е студено. От милицията?

Не, не са се обаждали.

Какво? Да говоря по-тихо? Добре, татко.

Какво? Към осем часа да ти донеса пуловера

в ресторанта на гарата? Добре, татко.

Кажи на татко си, че към осем часа в ресторанта на гарата,

ще му пръсна главата! Високо му кажи!

ТАТКО, чичко Снегов вика, че към 8 часа ще ти пръсне главата.

Не е при нас, няма и да му отворя. Той вика през дупката.

Чичко Снегов, татко каза да си затваряте устата,

защото може да ви падне ченето през дупката.

Кажи на татко си, че ченето ми е добре закрепено

и че мога да го схрускам като морковче!

Татко, чичко Снегов казва, че можел да те схруска като морковче.

Като нищо ще го хру-схру... [туп]

Татко, татко, зъбите на чичко Снегов са при нас.

Много са смешни. - Момиценце, дай ми шъбките там!

Дай ми там дзъбките, дето ми паднаха.

Чичко Снегов, татко каза, че ви е предупредил.

Момиценце, аз ей сега ей сега ше дойда да те науча!

Татко, чичко Снегов изчезна.

Качвай се, доброто куче, тичай горе, горе!

[звъни и чука по вратата]

Момиценце, моля ти се, върни ми шъбките,

дето паднаха преш дупката, не мога да се храня, момиценце.

Дики! Дик!

Дики, тук! Дик! - Стой! Стой, куценце!

Сладко куценце, моля те, върни ми шъбките!

Какво става? Какво носиш, Дики?

Стой, стой, куценце! - Ама непослушно момче!

Мили съседе, моите извинения. [Дики лае]

Дики трябва да е бил гладен... - Не ме наричайте "мили",

не съм ви любовница! [Дики лае]

Дики се извинява, заедно с нас. Той е сконфузен, чуйте гласа му!

Къде са майштоите? Къде са адиатоите?

Къде са паите? - Така е, Снегов, така е!

Но, уважаеми съседе, те сигурно също имат своите трудности.

Поставете се на тяхно място! - Разбира се, тръби, радиатори,

това са дефицитни предмети в наши дни, господин Снегов.

Глупаци! Да дават 5000 лева в кутия за обувки на непознати хора!

Още утре домсъветът да възстанови парите и толкоз!

Стига си пискала! Нали всички гласувахме?

Още утре да възстановите сумата! Ако ли не, ще ти реквизираме

всичките продукти от мазето, да не мислиш, че не знаем, а?

Ти внимавай какво бръщолевиш, че ще ти затворя и второто око!

Мама ти стара! Ти по-добре си затваряй фустата!

Прекратете! - Мръсница!

Аз съм нощна смяна, трябва да поспя! - Не се преструвай на бачкатор!

На работа ще дремеш! - Моля ви се, не шумете!

Пиша дисертация. - Аман от драскачи!

Цяла България прописа! - Ами ако дойда?

Я, ела де! - Какво сте се развикали бре?

Тук да не е джунгла, че да не ги открием?

Нали вече уведомихме милицията? Какво искате повече?

[мъж] Бунаци с бунаци! Нали може да ни друсне милицията

допълнителни глоби бе?

Което започнахме е противозаконно, какво ще се превземаме?

[жена] Вместо да си траят, ще докарат вълка в кошарата!

Този, дето се свърза с милицията, да ми се яви веднага!

[звънене на вратата]

Добър вечер! Младши лейтенант Григор Миланов.

Хи-хи-хи! ДРУГАРИ, МИЛИЦИЯТА Е ПРИ МЕНЕ!

Много симпатичен другар.

Ъ, ха... ъъъ... Заповядайте!

Много ви моля,

едно хининче-аналгинче. - Ааа... веднага.

Заповядайте, седнете!

РУДИ, ИМАМЕ ГОСТ!

А. П. ЧЕХОВ Дамата с кученцето

Здравей! - Здравейте!

Добър вечер! - Колев.

Добър вечер! - Добър вечер!

Добър вечер! - Добър вечер!

Добър вечер! - Добър вечер!

Добър вечер! - Здравейте!

Здравейте! Какво ще има тука?

Другари, подали сте молба за издирването на, цитирам:

Силевстър Христов Дочев.

Манол Викторов Салабашев.

Венцислав Дуков Модев.

Съответно прякорите им Динго, Лебеда и... Сопола.

Така ли е? - Така е.

Само че прякорите не ги знаехме. Ние, ако ги знаехме...

За нас това е... нонсен.

Как го казахте? - Нонсен.

А, нонсен. - Чужда дума.

Употребява се като нюанс в нашите среди.

Ъм, щом ви върши работа... Та, упълномощен съм да ви уведомя,

че въпросните лица са открити от органите на нашата милиция

в затвора. Това е положението.

А, един момент!

Осъдени са за това, че... цитирам:

"Пробили са дупки на 16 кооперации, взели им капарото и ги зарязали."

Така че не сте само вие. Да. Присъдата е година и половина.

Свиждане - всеки петък, при положение, че ви е мъчно.

Колети - по пет килограма максимум на човек. Това е, това е.

Ами аз свърших, довиждане!

Уважаеми другарю милиционер, бихте ли ни казали някои подробности?

Какви например?

Кутията за обувки къде е?

Каква е тази кутия? - Капарото беше там.

Ами то може да е било така, но... в съдебните протоколи пише, цитирам:

"По чистосърдечните признания на подсъдимите,

парите са похарчени по нощните заведения

на Атина, Белград, Букурещ и... Шумако". Други въпроси?

Няма. Е...

Няма.

А сега две думи за милицията.

Докато се качвах, чух някои думички. - Ха! Ама аз така, без злоба.

Няма значение, - Ами да.

но друг път си мерете думите, пък и делата.

За съжаление, ние вече с нищо не можем да ви помогнем.

Въпросът е вън от нашата КОМПЕТЕНЦИЯ. - Да.

Друг път се обаждайте превантивно. - Мхм.

Лека нощ! - [всички] Лека нощ!

Що рече, не можах да разбера.

Благодаря ви за аналгинчето-хининчето.

Ах, моля ви се, вие бяхте толкова мил.

[Снегов] Той трябва да се линчува.

Кой? - Журналистът.

Ами вие? С вашето интервю от травматологията?

"Не спирайте прогреса, ваш Снегов"

Аз бях в клинично състояние, госпожо!

И сте, господине! - Точка!

Тебеширеният кръг се затвори, дами и господа.

Финита! Ла комедиа.

Започваме драмата! Трети и решителен!

Акт.

Вие се превърнахте в миманс в ръцете на гангстери!

Вие сте медузи, изхвърлени на брега!

Животът, милички, дава тогава, когато му опреш пистолета в стомаха.

И този пистолет...

ще бъда аз.

Назначавам бойна група в състав: шефът - аз.

Шофьорът - помощник.

Снегов, бай Желязко, Владикова - членове.

След петнайсет минути искам картата на града!

И моля без въпроси!

Всички по апартаментите!

И никакви контакти с чужди хора! Бойната група да остане тук!

Шопова! - [плахо] Аз.

Вие останете! - Ами аз?

Вие не. - Мерси!

Бойната група, мирно!

Каква ще бъде нашата мисия, г-н Студент?

Казвай, Руди! - Ще ги измъкнем от килиите им

като бройлерчета и ще ги доведем тук, към Извора на престъплението.

По кой начин?

По втория.

Имате две минути за разузнаване, после пак тук!

Слушам!

КУЛА СТЕНА ПОРТА ГЛАВНА

Трагедията ни, Гоше, е че работим с непълноценни хора.

Жертвай ги!

[пилене]

Сигурно ремонтират нещо.

[щракване] - Милев, каква беше

тази шапка горе, а? - Сигурно има жена вътре.

Слизай по-бързо! - Край!

След мен!

[пилене]

Куче, тихо! Шшш!

[пилене и разплискване на вода]

[пиленето спира]

[шум от канализация]

Защо бе, Лалов? Нали утре излизаш?

Ами нямам търпение бе, братче, какво да правя?

Бягай при лекаря да ти даде диазепин и все едно, че не сме те виждали.

[управителката] А сега? - Ами...

Сега... Пускай дакела, той да каже. - Да, той ще покаже.

Давай, куче, давай!

А! Гледай го!

[Дик скимти тихичко]

А! Ха!

Хайде, елате! Голям човек е дакелът. Тука!

Ела! Ела, ела, ела! Ела! Тук!

Тук, тук, тук, тук! Ела, ела!

Дай! - Остави ме!

Ъх! Уух!

Ох!

Чакай бе, Снегов! - Пардон, мадам, помислих,

че е кърмата на лодката. - Е, как на лодката?

[чуруликане на канарчета]

Птички тук?

Какво чудо на природата!

Любовта е навсякъде, Снегов.

[чуруликане на канарчета]

Брех, майка му стара. - [мъж] Лалов, обади се!

Къде е Лалов? - Нямаме такъв.

Лодката е за Лалов, копелета! Ще ви строшим ребрата!

Къде е Лалов? - Абе, хайде стига с тоя Лалов бе?

Давайте, момчета! Хайде! Оп, два!

Лалов! - Оп, два!

Ох, мамка ви!

Махай топчето, говедо! Ще ориентираш милицията.

Халал да ви е лодката. - Не мога.

Оти? - Натиснах спусъка.

Излъга ни копелето, мамка му!

[пляс] [БУМ]

Е, голям човек е дакелът.

Мцу!

Браво, дакелче! Браво!

Даниела Владикова [отвътре пеят]

[пеят на няколко гласа]

*Но кога се там съзира козлодуйски бряг, БУМ*

[тропане по вратата, а отвътре пеят]

*ко-о-злудийски бряяяг, в парахода...*

Не, не! Опомнете се, Колев, опомнете се!

Елате, елате да потърсим явката!

*В парахода рог изсвирва, развя се байряк*

Я сега... - *Пааа-па-па-па-ра*

[продължават да пеят]

[жена] Ало? - Явката ли е?

Да. - Кукера.

Момент. - Ъх, кажете, моля!

Не е за телефон, идвайте веднага! - Ааа, аз нямам зимни дрехи.

Това няма никакво значение, тръгвайте незабавно!

*Ако зажалиш някой ден за момини устни,*

Сладки устнички! - *прескочи с коня*

Утре! Ще прескоча стената, бъдете спокойни.

Умри за нея бе, човек! Тя те храни ТРИ години.

Тоя затвор за мене е като семка, пъхам го в устата си и край.

Защото мозъкът, майна, е по-силен от всичко,

което през нощта ти се вижда не-пре-о-до-ли-мо.

Защото... - Шшт! Шшт! Шшт!

Без оръжие, нито един затвор не може да бъде превзет. Ясно?

*С гоол в ръкаата ноооож*

Бъркаш ми в мозъка с този нож бе, майна!

Бъркаш ми в мозъка! - Не му бъркай в мозъка с тоя нож!

Какви са тези шизофренични бълнувания? Идиоти! Апчу! Апчу!

Вашият екстермизъм е АЛКОХОЛЕН! Нашето оръжие, това са...

Това са връзките! Веднага, веднага отваряйте вратата!

Владикова, слагай една голяма тенджера кафе!

Аз имам други планове. По-бързо! [Дик джафка]

Другари и другарки, чашата на моето търпение преля.

Вие ли сте? - Ние сме, другарю директор.

Здравейте! - Здравейте, другари!

Казвайте, че съм на зъболекар. - Преди да кажем, трябва да покажем.

Показвайте! - Моля! Заповядайте!

Моля!

Извинете, може ли... Заповядайте!

Вижте, другарю директор!

[бебешки плач]

Да, да. Такова нещо при нас...

...няма. - Да ви покажем и другите стаи.

Добре. - Директорът на затвора. Хайде!

Заповядайте!

Благодаря!

Моля! - Благодаря!

Нестор... - М? Мхм!

Казвайте, че съм на зъболекар! - Другарю директор,

тези майстори, парнаджиите, които така жестоко са ни излъгали,

са при вас. - А, тези тримата, гуляйджиите?

Да! - Дето са с по година и половина? Е?

Пуснете ги, другарю директор, поне за седмица!

Сложете им охрана и да инсталират най-сетне тези радиатори, тръби.

Пък после пак приберете тези негодници!

Сега, както се казва, ние сме прелъстени и изоставени.

И нямаме пари за нови майстори, мамка им!

Без грубости! - Другари, за такава работа

направо ще вляза в затвора. - И без това сте там.

Какво значение има? - Моля, моля!

Там съм по съвсем друга работа! Недейте така! При мен дори

канчета, лъжици са броени, та камо ли хора.

Изключено, наказван съм вече за даване на допълнителни отпуски

по мое усмотрение. Аз самият съм на косъм!

Поне косъм имате! А ние? Ние и косъм нямаме!

Ние сме съвсем, ама съвсем отчаяни хора!

Какво говориш ти бе? Какво говориш ти?

Не ви ли е срам да се отчайвате? Стани!

Уж големите мъже! Отчаяни! Да не сте ученички?

Хората по цял живот излежават и пак не се отчайват!

Обществото не е настроено СПРЯМО вас!

То ви е наказало, защото сте заслужили!

И щом излежите срока, то ще ви приеме отново.

Ъм, не ви разбирам... - Чакайте, другарю директор!

Какво да чакам? - [в един глас] Не сме още...

Какъв срок? - О, да бе, да бе, извинявайте!

Моля! - Да, да. Седнете!

Хм! - Прощавайте, другари!

Аз съм, направо казано, разсеян. Понеже много мразя,

когато някой дойде отчаян при мене и избухвам!

Моите най-искрени извинения! - О, моля ви се.

Няма нищо, другарю директор. - С всеки може да се случи.

Аз тръгвам, защото имам час при зъболекаря. Довиждане, другари!

Довиждане! - Ъ, довиждане! Едно уиски след чая?

Благодаря, но нямам време. - Едно уиски?

Благодаря, довиждане! - Другарю директор! Чакайте!

Няма да имате никакви неприятности! Гарантирам ви!

Как? - Ето как.

Мъжете от кооперацията ще се разделят на тройки.

Ще стоят в затвора вместо майсторите, а те в това време,

ще довършат всичко, което се полага по договор.

Умолявам ви, другарю директор! - Не, я стига!

Това да не виждам повече! Колко души сте тука?

Трийсет. И един студент. - Трийсет делено на три...

Десет. - Смятам, че 10 дена са достатъчни.

Достатъчни ли са? - Достатъчни са.

Достатъчно ли е? - Идеално, точно за Нова година!

Първата тройка е пред вас. - Добре, ще ви използвам

по специалности и професии, - Добре.

но да се разберем отсега, АБСОЛЮТНО спазване на реда

и дисциплината. - Ама разбира се.

А сега да тръгваме, че съм на зъболекар.

Хайде! Чао! - Чао!

Нестор! - Шери...

Ах! Пази се! Мцу!

[игрива музика]

Какво му даде директорът?

Абе, май че е объркал хапа.

[игрива музика]

Давай, давай, ей там! Ааа, ей тука, да.

Няма нищо, всичко е наред. Малко съм го попретоварил, да.

[директорът] Старшина Петров!

Еее, Динго, Лебеда и Сокола, пардон, Сопола,

видяхте ли докъде ни докарахте?

[в един глас] Сори.

Какво "сори"? Какво "сори", говеда с говеда?

Туй "сори" не струва пет бона бе! Че на всичко отгоре,

трябва и да ги излежаваме! [Академикът кука]

Тук някъде няма ли къде човек да полегне?

МАРШ! - Слушам.

[директорът] Старшина Петров!

Камион за нуждите на кооперацията, те там сигурно имат таен склад

за тръби и радиатори. Води, Петров! Заповядайте, другари!

Заповядайте в кабинета ми на едно кафе. Моля, заповядайте!

[клаксон като на шевролета им]

Стига! Хайде по-живо! - Стига сте се бавили! Хайде по-живо!

[Академикът] Драги мои, в заключение искам да напомня и подчертая,

че българинът е известен в света със своето жизнелюбие и свежест.

Статистиката показва, че дори и на осемдесетгодишна възраст,

той уверено изпълнява задълженията си на съпруг и любовник.

[смях от публиката] - Сред вас не бива да цари униние.

Нищо не е загубено. Върнете се към живота като честни граждани

и той ще ви върне своето най-велико благо -

сладостта на любовта. [аплодисменти]

Благодаря ви за вниманието!

Браво! Браво, докторе! - Аферим, професоре!

Страшен си, учителю! - Най-сърдечно ви благодаря.

Чудесно, великолепно беше. Великолепно.

А, ето там цветя за вас. - Ооо!

Моля! Моля, моля!

Заповядайте! Благодарим ви много за добре изнесената лекция.

Полски, "Бич Може". - Как познахте?

Страшен сте! - Такъв съм.

Мишо, ти имаш гениален директор, почти Соломон.

Знам. - Ние ще им оправим парното,

а те на нас? Хайде, Мишо, отговаряй! - А те ще ни оправят

културно-масовия план, с който сме бая закъсали.

Браво, Мишо, отличен! - Другарю директор!

Потресен съм! Аз говорих с няколко затворника.

Какви човешки съдби! Какъв богат жизнен материал.

Богат, но развален. - Няма значение.

Една серия документални репортажи без лакировка. Бомба в печата!

Това е моят шанс в живота. Ще идвам при вас, да знаете!

Не възразявам. Да, Мишо, оправи ги! - Благодаря ви! Благодаря ви!

Аз тръгвам, защото имам час при зъболекаря.

Довиждане! Другарю капитан, това е моят шанс!

Да де, ясно! - Вие разбирате ли...

Другари, мен ще ме допускат отново в затвора!

Къде?

Мога ли да му дам чаша вино? - Не, не може.

Работи ти казвам, работи!

Работи ти казвам!

БЪЛГАРСКИЯТ ФУТБОЛ на световния стадион MEXICO 70

Заповядайте! - Инка?

Ами! Чисто бразилско. Специално за вас, прясно смляно.

И то е добро. [тя кашля]

Наздраве! - Благодаря!

Действай, не се разсейвай!

Какво гледаш бе, рисувай!

Максим Горки НА ДЪНОТО

[течаща вода]

Деца, палете свещичките!

[валс]

[свистене на пара и валс]

УРААА!

[масово] УРААА!

[народна музика]

Хайде, Гошо! - Тук съм.

Ааа! - А така!

А така! Да започваме Новата от сега!

Наздраве! - Хайде!

[чупене на чаша] Ааа! - Ааа!

[народна музика]

Е-хе-хее! - Ехее!

[народна музика]

[БУМ от конфети] - Иху!

А сега!

[народна музика]

Ееей!

Да празнуваме Новата година всички заедно, при открити врати!

[народна музика, възгласи и иху-аху]

[Снегов] Къде е журналистът? Къде е водачът?

[свирка си с уста]

Здрасти! Ехей!

[продължава да си свирка]

ДИРЕКТОР

Ох, писна ми вече.

[Кукера си тананика] - Кой сте вие?

Ха! Че и аз не знам кой съм. - Защо сте дошли?

Какво бъркате в гардероба? Какъв е тоя магнетофон и фотоапарат?

Магнетофонът е "Ухер", а фотоапаратът - "Пентакон",

ако ви интересува и аз не съм дошъл, а си отивам и затова бъркам.

А вие кой сте, ако смея да попитам?

[звънене]

Слушам, другарю директор!

В отделна килия, до изясняване на случая.

Слушам, другарю директор! Тръгвай!

Ааа къде е стария... - МАРШ В КИЛИЯТА!

Ъ ааа?

[жена] Присъда №168.

В името на народа,

Народният съд, първи състав, в открито заседание в следния състав:

Народен съдия Иванка Петрова Салтамахова,

съдебни заседатели: Виолета Михайлова Дичева

и Десислава Крумова Асенова, в присъствието на районния прокурор

Мария Стоилова Йорданова, разгледаха докладваното от председателя

наказателно дело №168 по описа за 1975 година.

Въз основа на събраните доказателства, преценени по отделно

и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимите, с цел да осигурят топлина за семействата си, стигат до там,

че попадат под ударите на Закона.

Ние знаем, че преди всичко Законът е справедлив.

Той трябва да пази интересите на Държавата и нейните граждани.

Затова съдът присъди... - Извинете, викат ви по телефона.

Моля? - На телефона.

Момент. Момент.

Ало? Ало! - Ване, ти ли си?

Аз съм, рожбо, кажи! - Ела веднага!

Защо? Какво се е случило? - Майстори дойдоха.

Какво?! - Майстори! Идвай!

Веднага!

И така, съдът присъди:

Признава въпросните подсъдими за невинни.

Предвид хуманността,

човечността

и поради нуждите на всяко домакинство от топла вода,

и поради това, че са търсили топлина за хората.

Сиреч, не са извършили деяния, наказуеми по Закона на нашата страна.

Свободни сте! [аплодисменти]

Мерси! Ура!

Субтитри: DaryG UNACS TEAM|УНАКС ТИЙМ © 2013

В памет на татко

сценарий и постановка ВЛАДИМИР ЯНЧЕВ

оператор ЦАНЧО ЦАНЧЕВ

художник-постановчик БОГОЯ САПУНДЖИЕВ

музика СИМЕОН ЩЕРЕВ

звук ВЕСЕЛИН ЦОЛЕВСКИ