Original subtitles

Добър е малкият. Не е лош.

Шапка му свалям, че разнищи Мушицки. Само че сега сме пак в началото.

Бил е някъде, но къде. Пари не е имал.

Дадох му да прерови документите от клиниката. Може да намери нещо.

Ще се наложи да ги разпитаме всички отново. Един по един.

За мен тя е най-съмнителната.

Много бързо я пуснахме.

А и той. Шапка му свалям! На Горан.

Която и да е, заведи я вкъщи. - Аз нямам къща.

И аз вече нямам. - Да бе, още малко, и ще стане:

"Извинявай, приятелю, имаш ли цигара. Така съм гладен, че няма къде да спя."

Извинявай, опитвам се да те вдигна.

Не можеш, Ацо. - Ще видим!

И за чий седя тук? Какво търся в участъка, вместо да търся нея.

Къде да е търсиш? - Не знам, Ацо, вече нищо не знам.

Ами ако я е убила? - Полека, Мирко, моля те!

Много съм грешен пред нея. Много!

Защо?

Постоянно само работа, работа...

А тя поддържаше къщата и всичко.

Излъгахме децата, но те усещат.

Те усещат, Ацо. - Трябва да си позитивен.

Не е убита, със сигурност.

Ако тя е нормален убиец, макар че колко ли е нормален един убиец,

тя на следващия ден би пътувала.

А тази остана. Значи на нея и е нужен този Марянович, и това куче.

Разбираш ли?

И не ти каза, че сме се виждали? - Не.

Бих искал да му помогна, но не знам как.

И аз я търся.

Казах му, повече да не ме търси. - Какво като си?

Какво искаш? - Да те видя.

Трябва ли да има повод? - Та някой пак да стреля по мен.

Знаеш, че нямам връзка с това. - Но някой има.

Аз не знам кой. - Така ли?

Но ти вече знаеш.

Имам име!

Не го познавам. На кого е? - На Сърле.

Беше в един клуб. Моите го изхвърлили. Един сервитьор го позна.

Общувал е с онзи от контейнера. Милика Лекич.

Този може и бомба да ти подхвърли.

Аз го чакам. Малък е този град. Няма място за двама ни.

Само ако може без трупове.

Не ми се меси в работата. Всичко останалото е между нас.

Така и трябва!

Дучо! Изпрати господина.

Ще се чуем.

Къде беше?

Бях долу, с Мирко. Пийнахме по едно.

Той как е? - Не е на себе си.

Много съжалявам.

И аз.

Ти как си?

И аз не знам.

От една страна се радвам, че се върнах на работа.

А от друга, се чувствам напълно изгубена.

И защо? - Не знам.

Изглежда, доста ми се насъбра.

А и мама ми се обади.

Отново не съм се била обадила.

А това не е решение. - Знам.

Само ти ме обичай. Аз имам само теб.

Какво говориш! Обожавам те, скъпа.

Наистина? - Какво ти стана изведнъж?

Не е изведнъж. Просто те няма.

Чувствам се някак си сама. Не знам. - Тук съм. Това е извънредно положение.

Какви са тези черни мисли? Какво ти е?

Обичам те. Най-много от всичко на света. Обожавам те. Всеки ден ти го повтарям.

Сега не мога да решавам някои неща. Не е моментът, като муха без глава съм.

Не знам къде удрям. - Тук не мога повече да издържам.

Ето това е. - Добре, тогава наеми някакво жилище.

Не би ли трябвало да го направим заедно?

Но аз нямам време, кога?

Вече нищо не ми говориш. - Нали ти всичко знаеш, мило.

Когато това се разреши...

А и това скапано дело утре!

Вкъщи ли, шефе? - Да.

Някаква спокойна нощ. Следя радиостанцията.

Аха!

Защо не се обадиш? - Някаква мацка.

Знаете каква напаст са жените, шефе.

Това нов телефон ли е? - Да.

Вчера го взех. Предплатена услуга.

Но е много добър. Тесла!

Върхът!

След намиране на местопрестъплението, и потвърждение от лабораторията,

че върху ръжена, с който е убита Милица Деспотович, се намират следи и ДНК на

Наталия Деспотович, ние отидохме до нея.

Тя сама ни призна, че с помощта на телефона, който е откраднала от Коста,

примамила дъщеря си Милица в неговата вила, и там я убила с този ръжен.

Телефонът е предаден. - Значи, г-жа Деспотович сама ви откри

къде се намира телефонът? - Да, беше в кухнята.

В нейната фурна. - Не знам тук кой е луд.

Шаптович се казвам. - Без коментари, моля.

Г-жо съдия? - Оставете.

Благодаря. На телефона са намерени отпечатъци на г-жа Деспотович.

Тези доказателства са предадени по-рано. Тя какво конкретно...

Всичко е инсценирано, гадове недни. - Продължете.

Благодаря.

Какво точно ви каза обвиняемата? Защо го е направила?

От ревност, защото дъщеря й Милица, е имала любовна връзка с Коста Томич.

Имаме техните разпечатки и снимки, които сме предали.

Благодаря ви. Г-н Яковлевич, имам само един въпрос.

Вие като инспектор с дълъг опит, имате ли съмнение,

евентуално обвиняемата Деспотович, да не е виновна?

Не. Нямам никакво съмнение. Имаме признание, доказателства, и мотив.

Благодаря ви. Това е, аз завърших.

Защитата?

Тялото на Милица Деспотович е намерено много далеч от местопрестъплението.

Запалено и овъглено. Вие и колегата сте правили огледа?

Да. - Как е възможно моята клиентка,

след като е убила дъщеря си, да отнесе тялото на другия край на града,

и да го запали? - Това е въпрос за към нея.

Може да съм я носила на ръце. - Тишина! Продължете.

Иначе, клиентката ми няма книжка за шофьор.

Г-жо съдия, това не може да се записва. То е неуместно.

И няма. Предупреждавам ви, колега, придържайте се към въпросите.

Разбира се, ако нещо е в моя полза, то не се записва. Не, не, наред е.

Нямам други въпроси към инспектора, но преди да продължим, изискваме да се

извърши допълнително изследване на доказателствата от независима комисия.

Добре. Свободен сте, инспекторе.

Призовавам инспектор Мирко Павлович.

Как реагираха? - Как, плакаха цяла нощ.

Аз не смеех да им кажа нищо.

Лъжех ги, че си на път.

Може би е най-добре да се върнем вкъщи.

И заради Лука.

Още нищо ли не се знае? - Не. Напълно съм отчаяна.

Все пак, мисля, че е най-добре да останеш тук.

Аз ще ти помагам с децата. - Ох, не знам какво да мисля вече.

Знам, но трябва да се успокоиш.

Ето, аз съм тук. И Раденко е тук.

И оградата поправи. Едвам я платихме.

Добре, сега няма да те натоварвам.

Искаш ли да хапнеш нещо? - Не, не мога.

Гордана, налага се! Нужна ти е сила.

Отивам да ти приготвя нещо.

О, Боже!

Вярно ли е, че сте принудили клиентката ми да признае?

Не е. - Не, при него това е нормално.

Нокаут в лицето! Това не е изнудване. - Предупреждавам ви. Продължете.

Имаме лекарско заключение, което прилагаме пред съда.

В което ясно се виждат нараняванията след арестуването.

Как ще го обясните?

Отговорете на въпроса, инспекторе.

Вече отговорих. - Значи отричате, че с физически начин

сте принудили обвиняемата да признае. - Отричам!

Вече беше всичко признала. - Значи все пак сте я били?

Защо мълчиш, гад такава? Можеше да ме убиеш. Той можеше да ме убие.

За последен път ви предупреждавам. Иначе ще прекъсна всичко това.

Продължете. - И така, инспекторе?

Ударихте ли моята клиентка? - Беше малко истерична.

Аз истерична! Кога съм била истерична? - Достатъчно.

Моля да продължим. Клиентката ми се извинява, няма повече.

Просто трябва да разберете, че на нея й е много тежко, от начина, по който,

е измъкнато признанието. - Моля, г-жо съдия. За какво говорим?

За какво говори колегата? - За това, че признанието не е коректно.

След това инспекторът е бил отстранен, за което прилагаме доказателства.

Кога ви изтече отстраняването, инспекторе? - Преди два дена, не знам точно.

Ето. Инспекторът не отрича факта, че е бил отстранен след физическото насилие

върху моята клиентка. - Отговорете, инспекторе.

Нямам какво да кажа. - Нямам други въпроси.

Докато не получим експертиза на доказателствата.

Защитата се съмнява в тяхната достоверност.

Добре, ще дам заповед доказателствата да се предадат.

С това днешното изслушване е завършено. Ще получите призовка за ново.

Не знам за какъв дявол говорих тук. - Налага се да отидем до Рудник.

Ти знаеш адреса. - Какво е станало?

Гордана Димитриевич се обади. - Искаш ли отново да призная?

Гад такава!

Кретенка.

Това е невъзможно. - Така ми казаха в съда.

Невъзможно! - Имам копие на разпечатката.

Какво копие, това не ме интересува. - Копието показва,

че Милица и Коста са имали връзка. - Невъзможно!

Йоване, възможно е. Стегнете се, Йоване, успокойте се.

Знам, че за вас това е невъзможно. Но ще се наложи да дадете показания.

Очите ми не вярват! За Наталия знаех. Но за...

Милице, защо за Бога? Защо? - Аз имам своя версия, но...

Каква версия? - Тя не е... инициативата е негова.

Тя просто е млада и незряла. - Не ме утешавай, моля те.

Йоване, не ви утешавам. Само се опитвам да разбера. На мен въобще не ми е ясно.

Просто се успокой. Моля те, утре ще умреш на делото.

Успокой се. - Къде този късмет да умра!

Успокой се, моля те.

Успокой се.

Ох, извинявам се. - Извинявам се.

Не, не, всичко е наред. - Добре ли сте?

Всичко е наред. Оправяш ли се с всички проби?

Да. - И, има ли нещо?

И нищо, и всичко. - Това е. При мен е така всеки ден.

Някаква жена те търсеше от сутринта по телефона. Не се представи.

Не, само й казвайте, че ме няма. - Добре. А коя е тя?

Майка ми. Много пъти ми звъни по мобилния.

Ако мога с нещо да помогна, тук съм.

Благодаря, но това не се решава. - А не, не...

Никога няма нещо нерешимо. - Не съм толкова сигурна.

Не, не, не... Само полека. - Момичета, това е представител на съда.

Марко Йованович, добър ден. - Добър ден.

Предаваме им доказателствата за Наталия Деспотович.

Всичко е тук, само да ви издам протокол. Елена, отвори моето шкафче.

А знае ли се кой е вещото лице? - Все още не. Колега вие да знаете?

Не, аз само ще ги предам на съда. - Един момент.

"Ако искаш да видиш брат си жив. Преведи 200 000 евро до утре, на №... "

Добре, че ни се обадихте. - Не знаех какво да правя.

Макар и да ме третирахте като някакъв престъпник.

Не ни казахте къде сте били в нощта, когато е убит мъжът ви.

Казах ви всичко. - Всичко ли?

Може би е по-лесно да говорите, ако останете насаме.

Миряна ли беше? - Да.

Хайде, да направите по едно кафе.

И не забравяй, че винаги може отново да те арестуваме.

Нищо не съм виновна, помогнете ми. Моля ви, не знаех какво да правя.

Помогнете и вие на нас. - Нищо не знам за това, кълна се.

Налага се да започнем отначало. Преди да бъде убит вашия мъж.

Брат ви да се е оплаквал от нещо? Някой да го е заплашвал?

Не е. - Сигурно ли е?

Кълна се!

А проблеми в клиниката?

Имаме всички документи. Всичко може да изровим.

Ако знаете нещо, кажете, да съкратим това лъжене.

Последно каза,

че е намерил камера. - Къде?

В кабинета. Скрита!

И? - Само това знам.

Това беше последният ни разговор. Моля ви, помогнете, само него имам.

Горе е. Мисля, че още спи. - Нищо, не се притеснявай.

Как нищо не бие на очи. - Нищо, абсолютно нищо!

Само много имена и женски диагнози.

А аз си мислех, че вие по-добре ще се оправите.

Просто така. - И нищо.

Да потърсим помощ от специалист.

Може би, защото аз наистина нищо не виждам, и нищо не разбирам.

Нещо ще изникне. До колкото разбрах, търсим нещо недовършено.

Без сметка, без лист за изписване, всичко, което има нещо пропуснато.

Но доколкото виждам, тук всичко е приключено за сега.

Само много имена и аз въобще не мога да се оправя.

От дълго време ли сте в полицията?

От около 4 години.

Виждал съм ви и преди тук.

И аз вас. И още веднъж, поздравления, че станахте инспектор.

Благодаря, колежке. Още не ми е ясно, какво трябва да правя, но се опитвам.

А вие как се разбирате с Александър и Мирко? Те са най-добрите.

Изпълнявам задачи, и всичко, което поръчат.

И аз не разбирам всичко, така че да продължим.

А откъде сте иначе? - От Горица. До Бедя.

Аз често ходя в онова етно село. Как се казваше... Станишич?

Ще позвъня на докторката си, ако нямате нищо против.

Разбира се.

И ако може да минем на ти, Миланке. Глупаво е така.

Да.

Ало, докторке. Миланка Дракулич е, от полицията.

Искам да ви помоля за нещо.

Ако имате време. Трябва ми голяма услуга.

Благодаря.

Не знам защо аз да ти помагам, да намериш Рончевич.

Където и да е, все още е силен.

За Йован е важно, а на теб ти е все едно.

Така е. А въпросът е, защо му е толкова важно.

Каквото и да е, само че аз не виждам връзката с делото за Ситиленд.

Вероятно е нещо лично. Може да иска да му отмъсти.

Но ако разбереш къде е, така бих имала точки пред него,

които по-късно биха ми потрябвали.

Значи любовта процъфтява.

Както ти казах.

И няма нищо друго, за което да те пита?

Обича ме.

Само това ме пита.

НИКШИЧ

Не се притеснявай, куме. Всичко е при мен, каквото ти трябва.

Да.

Ако искаш да дойда, само ми кажи.

Много съжалявам.

Гад си беше и такъв си остана. Проклет да е денят, в който се омъжих за него.

Нима е възможно, всичките пари... Възможно ли е, куме?

На къде тръгна всичко. Какво стана.

Добре, само ми се обади. Моля те, дръж се. Какво да ти кажа.

Къде е Любо, търсих го милион пъти. - Не знам, и аз го търся.

Да отида ли за децата? - Разбира се.

Нещо друго да ви трябва? - Не, само ми доведи децата.

Добър ден, инспекторе, вас ви чакам.

Хей, защо не си в униформа? - Отивам на инкогнито екскурзия.

Да търся сестрата Невенка, която ми казахте.

Баба й живее в Чибутковица, до Лазаревац.

Може да е там. Навсякъде прерових, няма я.

Последно телефонът й е засечен там. - Как си се маскирал, макар инкогнито.

Като работник по пътищата. Там сега са много, откакто правят пътя.

Така никой няма да се усъмни. - Браво, обаждай се, че бързаме.

Слушам! - Ако имаше повече като теб,

щях да очистя града от престъпници. А идеята ти заслужава повишение.

Витко... - Белич!

Достатъчно са учените, сега малко и ние, способните.

Да се проявим.

Елена. - Какво правиш тук, мамо?

Не ми се обаждаш по телефона. - Имам работа.

Вярвам. - Кажи.

Дойдох, да ти дам ключовете от жилището. Тръгвам си.

Къде? - Вкъщи.

Очевидно аз не ти трябвам. Нищо. - Е, мамо!

Всичко е ясно.

Ще се разкайваш, Елена.

Само че се страхувам, да не бъде късно. Повече нищо няма да кажа.

Ако някога ти дойде акълът в главата. Знаеш къде съм.

Сбогом, дъще.

За последните две години, документацията е приключена.

Всичко преровихме. Някаква докторка на Миланка помогна, но нищо не намерихме.

Всичко е наред. Тук са докладите.

Иззетия компютър е при специалистите. - Колко още?

Не можеха да ни кажат нищо, но ги помолихме да забързат нещата.

Колежката Миланка продължава да е с тях.

Не можах да успея с номера на сметката. Работното време на банката свърши.

Ако искате утре да го свърша? - Налага се, това е важна следа.

Добре. - ОК, нищо. Придвижваш всичко...

и за компютъра. - Слушам.

Хайде, тръгвай.

Харесва ми този, малкият. Има мозък.

А? - Казвам, че малкият ми харесва.

Но няма значение. - Добре, извинявай, не те следя.

Виждам.

Какво да правя, Ацо? Ти ми кажи, какво да правя.

Ще се разпадна. - Успокой се.

Знам, че ме покриваш. Но аз не съм в състояние да мисля.

Успокой се, моля те. Ще чакаме. - До кога?

Докато не се обади.

Ето ти това, което малкият донесе. Опитай да намериш нещо.

Да, все съм видял! - Опитай, намери нещо.

Извинявай, Ацо, Мишич изпраща някакви разпечатки.

Браво, благодаря ти.

Какви пък сега разпечатки? - Ти си чети там.

Остави разпечатките на мен.

Помози Бог! - Не даваме стаи на китайци.

Аз не съм китаец. - Но работиш за тях.

Нашият Ефта превзема всичко, и ще ви разгони. Хайде, стаи няма, чуваш ли?

Не, не, не ми трябва стая.

Чаша вода, много съм жаден. - Иди в селото, там си купи.

Защо ме ядосваш?

Ей, ей...

Я гледай ти!

Тук е, има температура.

И сега какво ще правим?

Ще нападаш детето... - Каква баба!

Откъсни му ухото. - Аз съм милиция, бре.

Тук ли сте? - Ето, ровим по документацията

на клиниката, както ти каза. - Има ли нещо ново?

За сега не. След делото, бяхме при Гордана Димитриевич.

Получила е съобщение, в което искат откуп за брат й.

Сметката е анонимно отворена, и Горан се опитва да разбере нещо, но...

не може нищо до утре. - А как е изпратено съобщението?

Като СМС, номерът няма собственик. Тя сама ни извика в Рудник, но изглежда

все още не е съгласна да ни каже, къде е била вечерта, когато е убит мъжът й.

А ти какво мислиш? - Че ни е лъгала, така е.

Бяхме в къщата на д-р Кръстич. Също така ходихме пак и в клиниката.

В кабинета е поставена камера. И сега чакаме да се върнат материалите

и записите от компютъра. Трябва да установим движението на

д-р Кръстич за този ден. Тогава ви казах, че избързаме с Мушицки,

и с приключване на случая. - Не сме избързали.

Така е. - Не сме, всичко съвпадна.

Добре, щом ти така казваш. Но никой не знае къде е бил седмица

преди смъртта и така че, щом това съвпада, значи е наред.

Тогава разбери.

Налага ми се да си ходя. Да знаете, няма да се връщам днес.

Добре ли си? - Да, какво толкова.

Ти, Мирко, по-добре ли си? - Да, да.

Супер. Нищо, тогава утре ще се видим.

Обаждайте се, ако нещо ви трябва. - Става.

Хайде, чао. - Маймуна такава!

Какъв зор? - Не ми дреме. Стига ми толкова.

Все ще има някоя баба. Тук са само блуждаещи.

Ще отида пак до къщата й. Налага се! - Нали вече беше?

Не че не е там, но...

Ало.

Ей, Витко.

Инспекторе, намерих Невенка от клиниката.

Къде си, любов моя, цял ден ти звъня. - На работа.

Добре ли си? - Да, да, добре съм.

Отивам да си взема душ. - Гладен ли си. Да поръчам ли нещо?

Не, не, поръчай на себе си. - Добре.

Но десерта няма да можеш да откажеш. - Знам.

Добър вечер. - Добър вечер.

Паспортите ви.

Заповядайте.

Слушай, Невенке, колко по-рано започнеш да говориш, толкова по-добре.

Кой те е бил и защо? И какво знаеш за убийството на д-р Димитриевич?

А ти, защо се е скрила при теб?

Ти какво не забелязваш? Как скрила, като ми е внучка.

Дошла е да ме види. - Такава пребита?

Да не би ти да си я "посъветвала"? Дълго време не е идвала?

Трябва теб някой да те "посъветва". - Ей, ей...

Не може така да говориш с инспектора. - Хайде, китаецо, гледай си работата.

Какво се буташ, като риза в задник. - Г-жо, моля ви! Ситуацията е сериозна.

Става въпрос за убийство. - А това какво ме засяга?

Както виждам, аз и Невенка сме живи. Слава Богу.

Да, живи сте, слава Богу. А може и да поживеете в затвора няколко години,

като съучастници. Пречите на разследването, за Бога!

Ха, ха, много ме изплаши!

Добър вечер, имате ли нещо за деклариране?

Нямам нищо. - Добре. Отбийте встрани.

Защо? - Рутинна проверка, отбийте встрани.

Ръцете на таблото! - Бързо навън!

Бързо навън! - Блокирай го!

Благодаря.

Добре. Разбрах, добре.

Минали са границата.

Ето, хората на Жика пристигнаха.

Иди да провериш.

Мамка му, издънихме се. - Полека, отпусни се.

Всичко е коул.

За сега всичко е наред.

Добре.

Г-жо, ако вие и Невенка се страхувате от някого,

например този, който е пребил Невенка. - От никого не се плаша.

Разбирам, само ви казвам, че може да ви осигурим защита.

На кого вие ще осигурите защита? Ти не четеш ли вестници, бе идиот?

Всеки ден някой го гърмят по улиците. - Г-жо, моля ви...

Стига с това, г-жо. Вие къде сте? В дрогата с тях! Там сте.

Мислите, че народът е глупав. Гадите ми се, това е!

Ало, бре!

Какво става? - Дойдоха записите от компютъра.

Е и? - Доктор Димитриевич и много жени.

И какво с тях? - Секс.

Има интересни неща. Добре ще е да хвърлиш един поглед.

Само той ли е? - На повечето е само той...

Не се притеснявай, наши сме.

Жика ме праща. Всичко ли беше наред на границата?

Да. - Отлично! Слушай има промяна в плана.

Сега онова, ще го преместим там. - Чакай, не мога.

На мен стриктно... - Чуй ме, има промяна на плана.

Долу, на бензиностанцията те чакат мои колеги. Но, някой е пропял

къде ще стане размяната. - Чакай, онези какво правят?

Това трябва да го проверя. - Ти чуваш ли какво ти говоря?

Това го остави. Братле...

Долу има засада.

Слушай, всичко той го прави. Разбираш ли.

Къде ли е? Закъснява, нещо не е наред.

Наистина закъснява. - Полека, отпусни се.

Богдане, хайде да... - Всичко ще бъде наред. Отпусни се.

Витко, бабката за ръчичка и в мазето. - С най-голямо удоволствие.

Заповядайте. - Пусни ме, дебелият, какво ме опипваш!

Перверзник! Като, че не е виждал жена. - Ти, дъще, знаеш какво трябва.

Пусни ме, или искаш бой. - Невенке, ти знаеш ли за тези записи?

Трябвало е.

Какво е това? - Изтеглено от компютъра.

И, знаеше ли? - Искам адвокат.

Затънала си до гуша. - Искам адвокат. Имам право.

Да, имаш право. Но чак утре. Или все някога.

Колега.

Заведи я на спинкане. Но я раздели от бабката.

Какъв хаос!

Сега само бавно. Отиваш на бензиностанцията и паркираш по план.

Полицията идва, а ти се правиш на луд. Търсят стоката, а нея я няма.

Пускат те и заминаваш. - Сигурен ли си?

Сто на сто! Само спокойно. И без това... ало...

Добре, де. - Целуни братлето.

Закъснява.

До сега да е дошъл и да се върне.

Ето го, идва.

Пригответе се.

Ето, това е? - Хайде.

Къде ходиш досега? - Би трябвало да знаеш.

Какво да знам? Тук ли е стоката? - Стой! Ръцете горе!

Пусни пистолета! - Недей...

Богдане, къде си?

Обади се, да блокират изходите.

Авала, 110. - За малко да ме убие.

Авала, черно Ауди, А6. BG 409 MK, тръгнало е към града.

Блокирайте всичко.

Мамка му, винаги ли трябва да има трупове?

Изчакай, търсят ме. Изчакай!

Да.

Къде?

Мили? - Какво?

Обади се.

Ало? - Къде си?

Спя.

Спя с Елена в хотела. Какво има? - Добре, дай ми Елена.

Какво е станало? - Дай ми Елена, като ти казвам!

Марянович иска да те поздрави.

Шефе? - Сега ми дай Александър.

Ало? - Мирко къде е?

Мирко го оставих при Миланка. Арестувахме малката от клиниката,

и тя започна да пее.

Какво е станало?

Пак някаква издънка.

Аз помислих, че е нещо свързано... - Няма нищо ново.

Вдигай своя екип за оглед. Бензиностанцията до Печинац.

Слушам.

Какво е станало? - Не знам.

Ало? - Обади ли ти се?

Току-що. Каза да вдигам всички за бензиностанцията до Печинац.

За какво? Хайде, тръгвай.

4 и 20, мамка му, къде са ми нещата? - В машината са, отивам за тях.

Но те са изсъхнали, не се притеснявай.

Дучо!

Вкарай колата в гаража.

~ VVV ~ 2021