Original subtitles

Ето го. Чакай ме тук. - Сигурен ли си? Кой е този?

Никой, комшията.

Пак ти! - Не, не, не. Пак си ти.

Неманчо, тук е любимата ти свинарка.

Чувам, че имаш някакви планове, които не съвпадат с моите.

И затова ще трябва да ги спреш. Те засягат здравето и живота

на младия инспектор Яковлевич. - Ще те намеря. Кълна се, че ако

нещо се случи на брат ми. - Нищо няма да му се случи.

Но ще остане при мен за известно време. Кажи в канцеларията, че е отишъл

в Англия на квалификационни курсове. И нека това да предадат на клиентите.

А ти... - Какво аз?

При мама на село за известно време.

Нищо, нищо и пак нищо!

Дали вие имате повече късмет, колежке?

Абсолютно чисто. Калашников, няма следи от кръв, в колата два вида отпечатъци.

Едва започнахте, и направо попадате на взимане на отпечатъци

от Никола Ковачевич. Лош късмет! - Нямаме ли ги в архива?

Този, колежке, не оставя следи никъде. Ще се наложи да го посетите вкъщи.

А доколкото знам, неговият шофьор живее на същото място, в сутерена.

С един куршум - два заека. - Шофьорът твърди, че колата е открадната

когато е бил на пазаруване. Ако едните отпечатъци са негови,

а другите не са на Никола. Тогава имаме нещо!

Може би. И моят съвет е, да не се обаждате лично на Никола,

за взимането на отпечатъци. Умее да бъде неприятен.

Кажете горе, на някой от инспекторите.

Колежке... - Кажете.

А, нищо. Мислех...

Да... няма значение. Забравих какво исках да ви кажа.

Ако мисълта е добра, ще се върне.

Аз... като свърша, ще отида до вкъщи, да нахраня котката. И след това исках

да изляза в града, на лека вечеря.

Та мислех, ако нямате по-умно занимание, да се присъедините...

Па... да знаете, бих могъл. Да.

Прекрасно! Тъкмо.

Имах предвид, тъкмо ще се сетите какво искахте да ми кажете.

Какво е това! - Извинете, говорех по телефона.

Не приемам извинение, отключи вратата. Хайде!

Побързай.

Адвокат Пайович, г-н президент.

Йован Деспотович, приятно ми е. - Христина Пайович.

Заповядайте.

Искате ли нещо за пиене? - Може вода, негазирана. Благодаря.

Наложи се да пусна Барона. - Така си и знаех.

Благодаря.

Ало?

Ало? Затвори ми.

Хайде, сядай да ядеш.

Ти не трябва повече да се безпокоиш, нужно е да спреш да работиш.

Сега съм му необходима. - Заради детето ти го казвам.

Повече не трябва да се ядосваш.

Няма никой вкъщи, нито него, нито майка му.

Изчезнали са, още щом е излязъл. - И Баронът вече е навън.

Какво ще правим. - Не знам. Имаш Биба.

Или Сава да намери нещо, иначе... Трябва да си стягаме багажа.

Хайде, изчезвай. На линия.

Имайки предвид, че бившата ми жена е заподозряна, както вероятно знаете.

Дали законно е възможно, нейното наследяване от покойната ни дъщеря,

да се прехвърли за управление на мен. Докато процесът завърши.

Може. Не се притеснявайте.

Готово ли е?

Как е, напредваш ли?

Добре е.

Значи намери мекото, и вече ти е досадно.

Не, не. Някак си е...

Съжалявам го. - Съжаляваш?

Ти да съжалиш някого!

Знаеш какво е нужно да правиш.

Разбира се.

Дай.

Деян къде е?

На сигурно място.

А, Пеца? - И той.

Трябва да опиташ от моята салата, ето.

Амарант, органичен.

Когато готвя вкъщи, супа например, използвам амарант, вместо ориз или фиде.

Често ли готвиш?

Почти всеки ден, освен когато остана до късно на работа.

Като днес. - Кажи ми, моля,

Никола създаде ли ти проблеми, когато му взе отпечатъците?

Не е.

Да не повярваш! А ти готвиш ли?

Извинете, въобще не забелязах кога минахме на ти.

И аз също.

Значи готвиш.

Защо не му се обадиш? - Не знам какво да му кажа.

Че си при леля си на почивка, както казахме на всички.

Не мога да го лъжа.

Тогава му кажи истината.

И това не мога.

Знам, това ще го убие.

Той ти харесва, дъще.

Женен ли е?

Има и деца.

Най-лошата известна комбинация.

Мамка му и живот. И отново, и отново.

Какво ще правиш?

Погледни ме, дъще.

Добре ме погледни. И запомни.

Той те чака, дори и нищо да не направиш.

Да видиш какво съм ти донесъл.

Всъщност, не е нещо кой знае какво.

Кисели са.

Бях в няколко магазина, всички са еднакви.

Няма значение, любими.

Ела.

Видях майка ти.

До кога мисли да остане? - Тя?

Струва ми се, завинаги. Няма намерение да си тръгва.

А ти питаш, защото нямаш къде да спиш ли?

Как да нямам? Тук ще спя.

Тук ли? - Тук ще спя, и ще пазя моята любима.

Кой ще те остави.

Щастие мое!

Малката, ела насам.

Седни тук, при... Нежно, внимавай!

Внимателно с г-н Ефтич, най-добрият адвокат в Белград.

Нали така. Трябва да си внимателна, някой ден може да те защитава.

Защо да ме защитава, от какво. Аз съм напълно невинна.

Ето, и аз съм невинен. Нали?

Така е. - Всички тук сме невинни.

Мишо!

Мишо, братле!

Хора, Миша Зворник! Легендата.

Беше прекрасно. Хареса ми тази храна.

Би трябвало по-често, а не само кебапчета.

Казах ти, всичко е просто навик.

Ела утре вечер при мен, да вечеряме. Аз ще направя една плескавица.

Но вегетарианска. А ти после ще ми кажеш, има ли разлика.

Имам и вино, донесе ми го приятелка от Италия. Аз не разбирам от вина.

Става ли? - Бих дошъл, но...

не съм сигурен дали ще успея. Мъчи ме тази босненска кола.

Нищо не мога да намеря. А се налага да подготвям доказателства

във връзка с убийството на Милица Деспотович. Скоро ще има изслушване.

Повдигат обвинението. - Е, това е лесно. И аз съм тук,

още известно време. Поне така казват. - И така трябва. Но има много за писане.

Тогава донеси и документите. И аз ще ти помогна след вечеря.

Не знам дали ще върви вино с документи. И работа.

Ще стане...

Лека нощ.

Лека нощ.

Сега ще им разгоня фамилиите, да знаеш!

Ефтич, за колко може да ги отсъдим?

Сигурно за милион.

За милион евро, Ефтич, соколе?

Не, не са евро. Динари. - Какво казваш?

Динари. - Милион динара?

Ега ти държавата!

Аз, уважаван бизнесмен, най-големият футболен менажер,

и те моята репутация оценяват колкото тази вечер и тези курви!

Мамка им...

А когато дойде стачка или избори, тогава викат: "Хайде, Бароне!".

Така ли беше, Мишо? Нали така беше? - Братле, недей!

Какво, недей, бре? Смучат всички.

И сега, вече не ми дреме, да им правя нещо, каквото сме правили.

Остави това, братле. Трябва да изчезвам.

Утре ще се видим. - Къде изчезваш, бе?

Защо изчезваш, остани, да измъчим тези мръсници, платени са вече.

Не става да се оставят, братле. - Друг път. Забавлявай се!

Заслужил си.

Разопаковай, намерих къде се намира ПИК Агромер.

Голубинци!

Точно така! Слушай, ще са необходими още хора.

Викай всички, които са на разположение. Да се облекат скромно, без талисмани.

И докарайте обикновени коли, не джипове. Хайде.

Ключовете от колата са на закачалката. Върви, дъще.

Добре, чакай... - Аз обичам млади жени.

Чакай, да пийнем нещо.

Да пийнеш нещо? До сега си пила, колко още?

Малко да се отпуснем. - Да се отпуснем?

Аз те доведох да се отпуснеш.

И да се стегнеш.

Ето така трябва да ти работи рибката, и да се отпусне.

И после да се стегне. - Добре, обещавам ти.

Къде ти е пиенето? - Ето там.

Е? За доброто чукане.

Ти знаеш моето мото в живота.

Наздраве. - Наздраве.

А сега, изчакай ме за момент. - Побързай!

"Прибрах се вкъщи. Отбий се утре, ако можеш. "

Хайде, ставай. Какво си се разположил.

Къде е Елена? - Отведоха я на контролен.

Хайде, върви си. Навярно имаш къща.

Госпожо, може ли да ви кажа нещо?

Знам, още щом те видя. - Моите намерения са честни.

Аз обожавам вашата Елена и възнамерявам да се оженя за нея,

когато излезе от болницата. - А какво ще правиш с онази,

която е бременна? И за нея ли ще се ожениш?

Да? - Сине, на Мария й прилоша. Ела бързо.

Сега идвам.

Недейте, това е просто сутрешно неразположение.

Ти мен ме остави. - Срам ме е да го връщам,

виждате, че не ме иска.

Хайде, какво те е срам. Това всяка умна жена го прави.

Ти само си лежи тук. Това е достатъчно.

Лежи, дръж се за корема и охкай. Останалото го остави на мен.

Много си мила с него, не иска и да те изслуша.

Хайде, моля те.

Може ли да видя?

По-добре недей.

Няма да ти хареса.

Трябва, разбираш ли, моля те.

Не се обвинявай.

Аз го направих по свое желание.

И много добре знаех, че нещо може да се обърка.

Но аз те накарах да отидеш.

И ти би го направил за мен.

И това ще мине.

Трябва да тръгвам, имам работа.

Не бързай. Хайде да пием по още едно кафе.

Не мога сама.

Мария. Какво има?

Какво е станало? - Не знам, боли ме.

Къде? - Корема.

Извика ли лекар? - Не съм. Оля каза да не викаме.

Отиде да купи чай от Ива.

Какъв чай от Ива! Хайде да се приготвим и да те водя на лекар.

Мамо, къде е Александър? - Върви като муха без глава.

Майка му го извика. На онази й прилошало.

Аз го спирах да почакаме да се върнеш. Да чуем какво са казали докторите.

Остави го, дъще. Той си има премного грижи.

А какво казаха докторите?

Кога ще си отидеш вкъщи?

Колко време ще си болнични?

Още няколко дена, докато не ми изчезне синьото под окото.

Тогава ще дойда и утре, ако си още тук.

Тук ще съм.

Тръгвай вече.

Виж, ти ще си от тази страна.

Ти, мини от тук. Ние двамата ще обиколим.

Ако не можете да видите двора, влизате и питате за някого.

За кого шефе?

Добре, разбрах, ще питам за някого.

Търси се жена на средна възраст. Работи със свине, и червена кофа,

на която пише ПИК Агромер.

Хайде, сега. Първо единият, пауза, тогава другият. Да не ни виждат на камара.

Селото е малко. Хайде.

Храненици мои, желаете ли ме?

Хайде, малко да закусите.

Пристигна закуската.

Защо ми причиняваш това?

Това ти сам си го причиняваш. Родителите ти дадоха черното

изпод ноктите, за да те изучат. А ти, вместо да лъжеш хората като всеки

адвокат, реши да ме яхнеш. - Колко още ще ме държиш тук?

Достатъчно, докато не усетя истинско покаяние в теб.

Вече се покаях.

Чу ли ме? Кая се! Не чуваш ли?

Кая се!

В Божия кръст, няма повече никога!

Чуваш ли ме!

За какво ти е това? - За вълците. Да не преядат с месо.

Остави ми светлината, моля те.

Моля те, не мога да седя на тъмно.

Остави ми светлината, в тъмното не виждам нищо.

Това все още не е краят.

По-полека.

Ти гледай на своята страна.

Къде сте храненици мои. Нещо сте ми много весели.

Знам аз защо сте весели.

Добър ден. Може ли да извикате доктор Йованович. Инспектор Яковлевич го търси.

Само секунда.

Елена?

Хей, любов моя. Пуснаха ли те?

Да - Вкъщи ли отиваш?

И аз след малко. Само да... - Само жена ти да ти роди.

Върви си, моля те. - Мамо!

Ти си имаш друга работа, освен здравето на дъщеря ми.

Хайде, давайте. - Елена.

Отиди там, за теб е важно. Ще ти се обадя по-късно.

Хайде, дъще.

Назад, на изходна позиция. Аз ще извикам момчетата

да дойдат там, да ги вземем.

Може би ще имам посещение.

Сигурна ли си? - Не съм. Нещо ми се стори,

но може и да няма. - Да дойда ли?

Не, недей. Сама ще се оправям. - Винаги си била твърдоглава.

Но все някога ще се обърка. Остаряхме, Бранка.

Затова такива възможности са станали скъпоценни.

Ще се чуем.

~ VVV ~ 2021