Original subtitles

ГРИГОРИЙ Р.

Втора серия.

Дойдохте... Заповядайте.

Страх ли те? Не се бой.

Да вървим. Наш ред е.

Задръж за малко.

Ето те и теб.

Дръж ся за нея, тя ще ти помогне.

Заведи го, сестра Фиония.

Върти се, мили, върти се.

Върти се, мили.

На възкръсналия нашия Иван Суслов одеждите на нараненото му тялото

се превърнаха в нова кожа.

Точно от такъв материал и нашите одежди. И ти скоро ще ги облечеш.

Ще бъдеш наш! Ще бъдеш мой!

Петров, вземи свои хора, и към портите, останалите след мен.

Не пипайте! Не пипайте!

Махни се! Нямате тук Бог, нямате!

Разпръснете се.

Тръгвам аз. - Остани.

Не го пускайте. - Къде отиваш?

Махни се! - Спипахме ви, милички!

Стой!

Дръж го! Къде тръгна?

Пусни ме! Не ме докосвай!

Пусни ме!

Максим Фадеевич, делото на Распутин за причастност към Хлистовска секта

се възобновяваше два пъти.

И двата пъти обвиненията отпадаха.

Веднага имам въпрос. Защо тези дела трябва да стигат до край,

щом ги възобновяваха, когато Гриша беше вече в Петербург, и беше силен.

Докараха ми го директно от сектантите.

Имате ли доказателства? - Разбира се...

И са истински, ваше превъзходителство.

Позволете ми да ви ги представя.

Мисля, че в последствие те могат да ми потрябват.

Заповядайте. Ето, лично водих разпит.

Съжалих го, мерзавеца.

Сектантите го оправдавах в един глас.

Уж невинен е той, случайно минавал от там, скитник Божи.

А те го помислиха за свой. Разбира се, че не им повярвах.

Организацията им по-сериозна и от революционна. Конспирация!

Веднага имам въпрос. Къде да ги определя всичките...

... такова количество. Държавни пари. Няма да ми стигнат парите.

Не ми отпускат толкова.

А Распутин е от местните, искаше да се прибере, и го пуснах.

Фраснах го по лицето... За всеки случай.

Ето, можете да видите, кръв от лицето му капеше.

Това ли е?

Максим Фадеевич, за този лист хартия, с истинската кръв на самия Распутин,

с кръст, сложен с негова ръка, много хора биха платили скъпо.

А на мен тези свети мощи и без пари не ми трябват.

Приберете го по-далеч от мен, тук няма на кой да потрябва.

Добре, ще го взема, ще го взема... Мисля, че може да потрябва.

Благодаря ви.

Максим Фадеевич, а за убийство на старец Антип на блатото?

Защо нищо не ми казахте за това?

Да поговорим за това, докато чакаме настоятеля.

Значи, за убийството...

Отпратих го вкъщи...

Здравей, Григорий Ефимович.

Всеки ден те чакахме.

Четири години вече...

От какво не си доволен?

Всичко е прекрасно.

Тук... пристигнал фотограф от Тоболск.

Да му кажа ли? Нека да дойде...

С децата ще ви снима. - За какво?

Кажи ми.

За спомен. Усещам, че ще заминеш пак скоро.

Не си дошъл за дълго.

Ще дойде, и заедно ще ни снима. - Не. Искам вас да ви гледам.

Тогава ще му кажа. Нека да дойде.

Продавали са ги, за една копейка.

Минаваха, и предлагаха снимки.

Купихте ли си? - Не, Отнех я, да не ядосват Господ.

Имам много, ако искате, можете да си я вземете.

Максим Фадеевич, на мен ми е приятна компанията ви,

обаче времето ме притиска.

Да се върнем към делото.

Между другото, все още не сте ми разказали за убийството.

А аз без това не мога да се върна.

Или... нямаше убийство?

Веднага имам въпрос. Интересува ви лично моето мнение?

На мен, господине бивш окръжен полицай,

интересува ме да представя в Петербург доказателство на това,

че Григорий Распутин нов,

селянин от село Покровское, Тюменски окръг, Тоболска губерния,

е убиец.

Гриша, какво правиш? - Тръгвам си.

Да търся Бог. - Как така?

Почакай, а аз? Така и да живея, цял живот сакат?

Това ти ме отврати. Не ми влиза гадната водка...

Знаеш какво. Връщай ми го този грях, и отивай, където искаш.

А къде отиваш? - Не знам.

Но и тук да седя няма смисъл.

Предупреждавах те.

Скитник,

я ела тук.

Какво, не си ли намерил тук дух Божи, скитник?

Отивай към блатото.

При отшелник Антип.

Виждам, че знаеш.

Той е страшен човек.

Греховете му - не могат да се сравнят твоите.

Ето че, ще ти покаже дух Божи.

Върви си.

Не съм единствен, пострадал от него.

И не съм най-обиден.

Грехота е да се оплаквам.

Отдаден съм на Господа, както се полага на негов верен слуга.

Мога ли да се поинтересувам за причината за вашето разногласие?

Казват, че сте били близки с него. После в Петербург с негова петиция

се издигнахте високо. И изведнъж... - Причината е простичка, сине мой.

Разпознах в него дявол в плът, ето каква.

Всички смъртни грехове са в него. И всичко е на показ.

Може ли да търпи такова приятелство православен човек?

Още повече на духовно лице.

Цялата Русия го мразеше, смърт му желаеше.

И приветствала герои осмелили се на този подвиг в името...

Простете ми, отче.

Примерно аз цял живот разследвам наказателни дела,

и до момента съм убеден в това, че убийство, това е престъпление,

осъждано от всеки вярващ човек като най-тежкия грях,

и най-вече от духовно лице. - Искам да кажете, защо мен извикахте.

Разбира се, щом толкова оригинално гледате на убийство.

Имате ли какво да кажете,

за смъртта на отшелник Антип Михайлов,

известен е още като старец Антип? Но само от достоверното.

Заповядайте.

Имам какво да кажа.

Кой си? - Когото си търсил, той се намерил.

Стигнах ли? - Искаш да се върнеш?

Да върви, драги, скоро ще се стъмни.

Тук седни.

Махни всичко това. - Защо?

От сърце е. - Дошъл си, за да ме черпиш ли?

Питай ме.

Казвам се Григорий.

Настоятел ми каза, да дойда при Антип, той знае страшния грях.

Изтезава се за това. - Знам за какво те праща.

Самият той няма сили за такива злодеи. - Аз не обиждам хората.

Скитам се. Търся укрепване на вярата. - Вярата ти е в себе си.

Затова си и грешен. И адски огън пламти в гърдите ти.

Всъщност, защо да ти го казвам, нима ще ме разбереш...

Обясни ми, ще разбера.

Какво ми има? Откъде имам тази сила?

Кажи ми, щом знае? - Нима е истина?!

Господи, тежка ни е съдбата.

Какъв грях си извършил?

Аз, драги мой, обирах хората и ги убивах. Толкова животи съм отнел.

Ти толкова години не си изживял още.

И после се спрях аз на самия край на ада.

Но не се спасих, не съм...

Оттеглил Бог наказанието ми. Закачил вериги върху мен.

Мисля си, за какво ли?

Ето какъв грях.

Нещо не мога да те разбера.

Как да живея, кажи ми? Както и ти ли?

В блатото, и да се моля за греховете си?

Човек се моли не за това да му се опростят грехове,

а за да извика Бога в душата си, и да дойде Бог в душата ти.

И да освети душата ти със светлината си.

И ето какво още...

Виждам страшните ти дела.

И не те тебе чакат, а ти в техен свят отиваш.

Зверове има зад гърба ти.

И чудесата ти от дявол, а не от Господ.

Аз така мисля. Не съм объркал, нали?

Господ ще те спаси.

И кой, ако не аз да знам.

Но как ще умреш...

Не аз решавам.

Убеден съм, че Гриша Распутин лично убил стареца,

и избягал в Петербург, за да се скрие от наказание.

Където живяхте в съседни килии, нали? - Тогава не знаех, че той го убил.

Не знаех... - А сега как разбрахте?

Сега всички говорят за това. Бог е свидетел.

Уви, за съжаление, да разпитам Господ като свидетел, нямам възможност.

Богохулстваш, сине мой.

Не ми е приятен този разговор, моля ви да ме отървете от него.

Не смея да ви задържам, не смея.

Да... Когато имате време, бъдете така добри, помислете,

чии показания ще помогнат да обвиним Распутин в убийството на отшелник,

за да не е съвсем на празно място. Защото иначе е малко неловко...

Вижте каква, ваше превъзходителство, физиономия се получи.

Досега такова безсъвестно, прости ми Господи,

изражение на лицето на свещеници не ми се случвало да виждам.

Хайде, Максим Фадеевич, първо да приключим с убийството.

Веднага имам въпрос. - Едно по едно.

Значи юродиви каза, че през нощта, Распутин дошъл към пещерата на стареца

целия в кръв, откраднал иконата на стареца, и избягал.

Прекрасно!

Това ще помогне да съставим обвинение. - Точно така, ваше превъзходителство.

Сутринта дойдоха поклонници, да посетят стареца, и намерих юродив.

Но следите на самия старец така и не са открили.

При липсата на тялото следствието е прекратено.

Виждате, че не можах да ви разкажа много.

Достатъчно е, Максим Фадеевич. Трябва да тръгвам.

Файтонът е отвън.

За спомен.

Съдейки по портрет, излиза, че не съм лош човек.

Много съм ви благодарен. Ще го закача на стената.

Всичко добро.

И така...

Доказателства за членството в Хлистовската секта не е намерено.

Факти, и свидетелски показания сочещи на причастност към убийството

на отшелник Антип няма.

Мнения, клюки, лъжесвидетелства...

Началото е добро, Хенрих Иванович, наистина е добро.

Крадец на коне, убиец...

Ето кой ръководил държавата през последното време.

Ето кой я довел до тук. - Простете, Александър Фьодорович,

но все пак ми се струва, че уликите, с които разполагаме, са нищожни.

Трябва да продължим работата. - Съгласен съм.

В никакъв случай не трябва да спираме работата.

С какво възнамерявате да продължите? - В Тюмен се натъкнах

на документиран факт за присъствие на Распутин на Хлистовските оргии.

Искам да направя това за основа на обвинението му в сектантство.

Нали вече са го обвинявали в това. Бяха назначени две комисии.

Не са доказали нищо. - Нямам предвид това.

Аз него ще го обвиня в създаването на тайната секта.

За провъзгласяването себе си за месия!

И към това вече ще допълня и незаконното лекуване, и разврат,

и каквото поискам. - Гениално, Бог да ви е на помощ.

За въпроси на ваше разположение съм. - Тогава незабавно ви питам.

Трябва ми пропуск в Петропавловската крепост,

и личната ви разпоредба за разпит на Госпожа Вирубова.

Да, и на генерал Воейков. Предвид специалните обстоятелства,

незабавно ще се разпоредя.

Свържете ме с коменданта на Петропавловската крепост.

Относно тютюна ви информирам, че е строго забранено да го внасяте.

Тоест не се разрешава.

Но все пак ако имате, съвсем мъничко можете да предадете.

Чрез мен, разбира се. Тоест малко ще оставите за караула,

и внасяйте колкото пожелаете. - Аз не пуша, другарю.

Ето, преди, по царското време, можеше да се лежи в затвора.

Лежах в крепостта, знам.

Тютюн, или храна някаква, всичко внасяха.

Освобождаваха ги за два часа. Срещи!

А сега край.

Няма пощада за враговете на революция.

Така казва другарю комендант.

Вие ли сте Свитен? Обаждаха ми се.

Аз съм дежурен комендант Чкани. - Обадиха ви се преди три часа.

И какво от това? Тази ваша... курва Распутинска

преглеждаше лекар. - Болна ли е?

Имате половин час за срещата. Влизайте.

Часовникът, разбира се, на генерал Воейков, бивш комендант на двореца.

В 72-ра килия лежи.

Такъв часовник в цял Петербург няма да откриеш. Подарък от император.

А златния пръстен на мръсния ви пръст е на Вирубова,

съдейки по описа при арест.

В тази крепост в рамките на пет минути ще те затворя в най-тъмния карцер,

и ти, гадино, никога и никакъв лекар няма да се дочакаш.

Какво вие... Защо... Какво си позволявате?

На вас, другарю Чкани, звънял министър на руското временното правителство.

Аз съм негов личен представител.

Затова ще разговарям с арестантите толкова, колкото ми е нужно.

В нейната килия. И донесете чай.

Ана Александровна,

добре ли се чувствате?

Подигравате ли ми се?

Кой сте вие? - Извинявам се...

Свитен Хенрих Иванович, следовател по особено важни дела.

За разпит...

От комисията? - Не.

Разследвам убийството на Григорий Распутин.

Трябва да ви задам няколко въпроса, но ако не се чувствате добре...

Чаят ви. - Донесете чаша и за дамата.

Май не е позволено... - Този чай до живот ще ми припомнят.

Питайте, каквото искате. - Върви си.

Защо стоите права? По-добре да седнете.

Тук е твърде задушно. - Затова и стоя.

Единствената прохладна стена.

Всички останали са горещи като печка.

Извикай ми комендант.

Това е чудо, което направихте за мен.

И затова съм готова да ви разказвам с денонощия.

Не ме извеждаха вече няколко дни.

Възможностите ми за съжаление не са безгранични.

Ана Александровна, как се получи така,

че за Распутин разбрала най-висшата класа.

Едва той пристигна за него веднага разбраха всички.

1905 г. Кронштадт.

Господ ще ви благослови.

Благослови ни, отче!

Вземи паричката, миличък.

Господ ще ви благослови.

Не ме бутайте! - Отдръпни се!

Сестро, ставай, ще те смачкат. Ставай!

Ще те смачкат, ставай.

Каква сила те изхвърли, дъще? - Не съм аз, това е някакъв мъж.

Мъж? Този ли? - Този...

Ела тук, мил човек.

Благослови ме, свети отче.

Защо да съм "свети"? - Все едно на икона те виждам.

И нимфата е над теб.

Благослови ме. - Бог ще те благослови.

Доведете го при мен, зад олтара.

Това е той! Нали?

Истина ли казват хората, че вършиш чудеса?

Нима хора вършат чудеса? Само Бог.

На всички е известно как Йоан Кронштадски върши чудеса

от името на Господа.

Какво търсиш?

Какво те измъчва? Нали те измъчва нещо?

Веднъж се скараха двама вярващи,

стар и млад. И стария така обидил младия,

че младия през нощта с нож го заклал, а самия той се обесил.

Събудил се от вик: "Спасете го, глупака"

Гледам: старец на земята се превива с ножа в корема,

а младия на брезата виси. Свалиха го, оцелял.

А старецът починал. Изгубил много кръв.

Но преди да умре,

на своя убиец му спасил живота. Викал да спасим младия.

И защо Бог така наредил да се случи?

Нима за такива въпроси живее вяра в човека.

А дали вярваш... истински?

Почакайте, Отец Илиодор.

Този човек вярва така, колкото не е по силите ти.

И какво мислиш за това, Григорий?

Мисля, че може би... Може би момчето

дал на стареца някакъв страшен грях да изкупи пред Бога?

Да умре в мъките, но с чисто сърце.

А онова момче, убиецът, станал монах след това.

Излиза, че не са го спасили напразно.

Всеки човек има своя път.

Натам, където за него Бог определил мястото му,

а към него задача. - И какво, според теб,

място ти е назначено от Господ?

В какво състои твоята задача?

Не знам. Затова и дойдох при теб.

Аз реших...

да построя храм на родното си място.

Искам да събера пари. Може би в това е моята задача.

Може би, може би е така.

Много ли събра?

Ето какво значи.

За парите идваш. Мошеник.

Господи помилуй.

Господ ти е довел до тук. Тук, в Петербург е твоето място.

Ето, чети.

Неграмотен си?

Но красиво говориш, заслушвам се. Дай да прочета.

Скитник Григорий, радваме се, че сте пристигнали.

Каним ви на гости. Отказ не приемаме.

Вашите дами, Ана и Милица.

Да седнем.

За такива подробности, разбира се, не съм знаел.

Разбира се, че се знае как Йоан Кронштадски приел Распутин,

как в последствие му благодарил.

Говорят, че Илиодор за известно време му беше близък приятел.

И другите свещеници също бяха благосклонни към него.

Епископи Гермоген и Теофан.

Но въпросът е друг.

Как, ръководен от такива хора, Распутин,

успял да се въвлече в ерес?

В същността си всички тези негови нощни бдения, нищо друго, а оргии.

Какво ще кажете, ако Распутин преследвал целта

да се обяви за нов месия.

Не да създаде около себе си някаква тайна секта,

а да създаде нова църква.

Ето такива мисли ме...

... посещават.

Помогнете ми да се разбера с това. И аз ще ви помогна.

Да държат болна жена в килията, това е...

идиотизъм.

Вие искате да ви помогна да обявите Григорий за сектант,

отстъпник от вярата.

Аз да го направя? - Не допускате ли,

че може би не сте била запозната с тайните му намерения.

Този човек ме изненада с това, че той нямал тайни намерения,

и нямаше как да ги има.

Цялата душа му е широко отворена, както на бебе.

Представете си, мадам, когато всички ние доближихме отче Йоан Кронштадски,

той ни посочи Григорий Ефимович и каза,

че от тук нататък този скромен пилигрим пръв ще приема причастие,

защото е по-достоен.

Старец Григорий е тук.

Запознайте се, Григорий Ефимович, нейното височество великата княгиня

Ксения Александровна. Дъщеря княгиня Ирина.

Княгиня Ланская.

Госпожа Башмакова вече я познавате, и тя ви познава добре.

Разкажете ни, мадам, моля ви. - Да, много мога да разкажа за вас.

В Сибир отдавна вече го считат за свети и чудотворец.

Стотици, хиляди идват при него.

Ако при някого дете тежко се разболяло,

или някаква неизлечима болест, хората идват при отец Григорий.

А той им помага, лекува страдащите.

Все едно самия Господ Бог ни го изпратил.

А самата аз, драги мои, реших да даря значителна сума

за благотворителност. Така отец Григорий ми посъветва.

И с какво толкова ви помогна, мадам?

Ходих да се помоля. Тъкмо загубих съпруга си, а отец Григорий...

Ти, княгиня, на праведен Йоаким Йоан

за успешно забременяване молиш се? - Молих се, отец Григорий.

И в Петигорск при светите източници ходих.

Мислиш, че не ти помогнало? И съпругът е здрав?

Здрав е.

Към есента ще забременееш. Син ще се роди.

Но се моли.

Ето какъв ни е старецът, всичко вижда, всичко знае.

Аз мисля за вас като за свят човек.

Ти по-добре за себе си да помислиш. Не те харесват хората.

Гарга ти викат. Защото искаш да бъдеш за всички първа приятелка.

Искаш властта.

Не кимвай, вдовица.

Не се прави на много страдалната. Забавляваш егото си.

Хвалиш се с постъпките си, но нямаш спокойствие.

Спокойствие идва от чистотата, а мислите ти...

По-добре да не знаеш. - Това е възмутително, този тон!

Невъзможно е!

Ти страдаш, а ходиш при приятелки. Страх те, че не те обича.

Знаеш колко живот му остава? - Не.

Обичай, докато е жив.

Съжали ни, отец Григорий, вразуми ни.

Да ви съжаля?

Елате с мен в сиропиталище.

Да се помолим с инвалиди. Кой ще дойде?

Аз ще дойда. - Ирен.

Ангел Божи...

Учи се от нея, мадам.

Докато душата на момичето е чиста.

Да те пази Господ.

Така не е хубаво, Григорий Ефимович.

Извини ме.

Пак не се сдържах.