Original subtitles

И, едно, две, три.

"Прости ми, ти, кървава част от земята,

че съм покорен и благороден... "

Тишина! Тишина, ако обичате! - Имаш големи мечти.

Искаш слава? Да, но тя си има цена.

И точно тук е мястото, където започваш да плащаш, в пот.

Запомни, запомни, запомни.

Запомни, запомни, запомни.

Слава!

Ден за прослушвания

Извинете!

Съжалявам!

Извинете.

Извинете.

Успех, Виктор. - Благодаря, татко.

Ще видиш лицето ми на корицата на списание някой ден,

ще чуеш гласът ми да излиза от радиото на колата ти.

Ще, ще, ще, ще направя велики неща,

ще, ще направя велики неща!

Ще, ще, ще, ще направя велики неща,

ще, ще направя велики неща!

Ще, ще, ще, ще направя велики неща,

ще, ще направя велики неща,

велики, велики, велики, велики неща.

Ще, ще, ще, ще направя велики неща,

ще, ще направя велики неща!

Малик, ти ли си?

Ще направя велики неща.

Шеста група, вие сте.

Къде си тренирал? - Сидар Фолс, Айова.

Майка ми има студио. - Доста далеч си от вкъщи.

Надявам се да вляза в професионална балетна трупа.

Нямам училища като това, затова мама ме качи на самолета.

Спокойно, може да се върнеш в Айова по-бързо, отколкото си мислиш.

Добре, благодаря ви. Достатъчно.

Ще, ще, ще, ще направя велики неща,

ще, ще направя велики неща!

Добре, осма група, идвайте. Оттук.

"Вие, стръмни водопади и урагани,"

"бликате, докато не наводните нашите камбанарии и не удавите петлите!"

Чикити Чайна, китайското пиле, имаш палка за барабан и акъла ти...

Чикити Чайна, китайското пиле, имаш палка за барабан и акъла ти...

Извинявам се. Всъщност, секунда.

Чикити Чайна, китайското пиле. Чикити Чайна...

На мен ли говориш?

На мен ли говориш?

Няма никой друг. На мен ли говориш?

На кой си мислиш, че говориш, по дяволите?

Така ли? Добре.

Бум! И го ранявам истински,

сещате се, в стил Скорсезе.

Много съм ядосан, ама наистина съм ядосан.

И зрелище.

Нил, ще приема, че филмирането ти е страст номер едно.

Защо искаш да учиш актьорство?

Аз съм режисьор.

Вярвам, че актьорите са сърцето на всеки филм.

И за да говоря езика на един актьор,

трябва да стана такъв.

Добре.

Следващата група музиканти, моля.

Достатъчно.

Мога да свиря по-добре. Просто... - Съмнявам се. Беше великолепна.

Следващият!

Пет, шест, седем, осем!

Добре, беше добре. Втора група е наред.

Боже мой, не мога да издържам повече!

Първо ме отблъсна заради Еди.

После го захвърли като старо палто заради Роки!

Сдъвкваш хората и после ги изплюваш отново!

Обичах те. Чу ли ме? Обичах те! И какво ми даде?

Да, ще ти кажа. Едно голямо нищо!

Ти си като гъба. Само поемаш и взимаш!

Хайде, бейби, защо да не боядисаме този град,

и всичкия този джаз!

Ще си зачервя коленете и ще си сваля чорапите,

и всичкия този джаз!

Запали колата, знам едно страхотно място.

Трябва да избереш между мен и Роки,

наричан така, заради камъните в главата му!

Където има нощни кавги и всичкия

този джаз!

Този джаз.

Безстрашна си, нали?

Някои казват "досадна".

Възможно е и да са двете.

Композирал си и мелодията, нали?

Да. Нямах възможност да добавя китара. Нека ви покажа...

Не, не. Имаш талант.

Нека видим какво можем да направим с него.

Супер.

Знаете ли къде е стая 310? Благодаря.

Изгуби ли се?

Да, всъщност търся стая 310. Класът на г-н Доуд. Актьорство?

Мисля, че е натам.

Видях някой с перука и пелерина надолу по коридора.

Благодаря.

Успех! Надявам се да те приемат.

Да, благодаря. И на теб.

Теорията ми...

Родителите са...

Джени, всичко е наред.

Има много неща в този свят, от които да се притесняваш и страхуваш.

И това не е от тях.

Просто се отпусни, поеми дълбоко въздух

и когато си готова, искам да говориш на нас,

и не до нас. Става ли? - Да, г-не.

Теорията ми е,

че когато родителите се разведат, правят нещо като подаяние.

Когато родителите ми се разделиха, ми казаха 3 неща.

Първо: "Ти не си виновна.",

второ: "Ти не си виновна.", и трето: "Ти не си виновна.".

Проблемът е, че не им вярвам.

Никое дете не вярва.

Виждала съм снимките ви от сватбата.

Когато изглеждате красиви и се усмихвате един на друг.

Дори когато се гледате един-друг.

Какво се случва между тогава и сега?

Аз.

Появила съм се

и съм ви изморила, направила съм ви несигурни и съм ви обезпокоила,

и съм ви накарала да оплешивеете, и сте качили 10 кг, и...

И някъде там... Сте спрели да се обичате.

Затова имам своя идея за подаянието.

Следващият път ми кажете: "Първо: щастието е трудно.

Второ: не прави същите грешки като нас.

И трето: добре, имаш малко вина.".

Искате ли да бъда честна?

Първо го направете вие.

"... смъртта, унищожението зад всеки ъгъл.

Още един труп и искаш да продължаваш да бягаш. "

Знам, че се държа зле и ти правиш своите грешки,

и двамата имаме още накъде да растем.

"И всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш нащрек

и да се опиташ да стоиш далеч от прожектора."

И ще направим нещата да потръгнат,

но мисля, че трябва да го караме бавно.

"Никакъв затвор, никой няма да ти стане гарант. "

Не знаем накъде да потеглим.

"Всеки трябва да продължи, но... " - Защото сме обикновени хора.

"... не и в затвора."

"Мисли за смъртта, когато поемаш последната си глътка въздух. "

Задръж.

И този път, ще я караме бавно.

Това е театър, Малик.

Не си на улицата. В театър си.

Свято място. Не е място да изкарваш яда си.

Може да играеш ядосани роли.

Но няма ядосани актьори.

Знаеш ли разликата между двете?

Добре. Марко. Къде си учил?

Пея в ресторанта на баща ми от време на време.

Това е образно казано. - Така ли?

Много впечатляващо. - Благодаря.

Приет ли съм?

ПЪРВАТА ГОДИНА

Добре дошли. Тази година получихме над 10000 молби

за 200 места от студенти из цял Ню Йорк Сити.

И вие бяхте приети. Поздравления!

За следващите 4 години, ще имате уникалната възможност

да се потопите в света на изкуството.

Можете да бъдете естествени,

оригинални, дори може да бъдете леко скандални.

Успели сте, нали? Грешите.

Ще се трудите два пъти повече от другите.

Сутрините ще карате всичките си художествени изкуства.

След обяд ще зубрите университетските предмети.

Имате ли средно под четворка, си тръгвате. Без изключения!

Нека бъда по-ясна.

Не ни интересува откъде идвате, или какви са ви дрешките.

Или мечтите ви да бъдете в списание "Окей!",

в предавания, на червения килим. Тук ще се научите на дисциплина.

Тук ще разберете какво наистина значи дресиран артист.

Тук ще посветите себе си на професията.

Ако търсите кратки процедури,

ако искате слава,

ако искате лесни възнаграждения,

препоръчвам ви да станете и да си тръгнете сега.

Има много талантливи млади хора,

които биха се разтреперили от радост, за да заемат мястото ви.

Приятно изкарване на годината.

5, 6, 7, 8, започвайте!

Протегни го този крак. Движи се!

Роузи, объркваш се, защото не се съсредоточаваш. Съсредоточи се!

Опитвам се. - Не е достатъчно.

Раменете долу. Натиснете ги надолу.

Стой с нея, Кевин.

Не, не. Спри, спри.

Тежък случай си, Кевин. Гледай.

Прави старомодна пета позиция. Остави я да направи хубаво плие,

така че и двамата да се приготвите за "па де ша".

На следващото й повдигане, трябва да използваш стомаха си и гърба си.

Стой стабилен. Трябва да я подкрепяш.

Добре, починете малко.

Джереми и Алис.

Кевин, няма да станеш професионален балетист,

докато не се научиш да партнираш.

И...

Кевин, гледай Джереми.

Видя ли? Прелестно.

Прекрасно, Алис.

Не искам да го мислите. Излезте от главите си и бъдете спонтанни.

Упражнението е за заглаждане на естествените ви инстинкти.

Освободете задръжките си и бъдете само тялом тук.

Иначе никога няма да се докоснете до героите, които играете.

Започваме.

Джени, Джени, излез от главата си! Трябва да се научиш да се отпускаш

и да направиш първото нещо, което ти идва на акъла.

Следвайте ме всички. Хайде, разпуснете.

Разпуснете, хайде, разпуснете!

Хайде, единственото тяло, което имате! Отпуснете се!

Джени, отпуснала ли си се?

Трябва да се научиш да не те е срам и по-добре започни от сега.

Добре, приятели! Отпуснете телата си.

Дръж очите си към нотната тетрадка.

Ако имаш парите ми, тогава ми плати

поредният ден в живота на кралицата ЕмСи.

Не мога да спра. Не искам да спра, докато не си купя Бентли.

Не, не, хвърли заровете.

Къде се губиш, човече? - Трябваше да взема това от склада.

Включи го. - Сериозно ли?

Роузи, включи го. Хайде.

Действието ти трябва да показва любов.

Или съблазняване. Да опитаме със съблазняване.

Добре, какъв беше този поглед?

Добре, не. Беше ужасно.

Мога ли да седна? - Разбира се.

Срещнах агентите преди месец и половина и ме изпратиха,

и мисля, че режисьорите се вълнуват да ме видят за пилотния.

Не ти ли хареса разтърсването?

Не ми се видя толкова забавно. Няма нищо общо с актьорството.

Мога да ви представя на агентите, ако искате.

Но те отпуска. - Ако героят ти трябва да е напрегнат?

Джо, работи ли?

Днес? - Не.

Само й повтарям да се отпусне. Не е нещо голямо.

Но имам толкова много работа след училище.

Имам гласови упражнения и да уча монолози наизуст,

и това преди да почна нормалните ми домашни.

Наистина ли правиш всичко това?

Там има барабани. Пробвай на тях.

Колко години рапираш? - Спечели в последния рунд.

Малоумна си. Мозъкът ти не работи както трябва.

Така ли?

Това е Марко. - Как я караш?

Знаеш, че ще те изям пред всички. - Никога не можеш...

Трябва да си оправиш живота, за Бога,

защото акълът ти не се движи по-бързо от краката ми.

Пропиляваш сиренето всеки ден върху новите си ритници,

безсмислено е! Понякога чудя се дали си тъпа?

Аз съм истинска мацка-шефка, по-добре е да повярваш.

Купувам това, което искам, когато ми трябва.

Момиче като мен не се притеснява от хейтъри и от такива неща.

Ще се притеснявам по-късно. - Държиш се като манекенка и ме нервираш.

Мислиш, че не знаем, че взимаш пари от баща си... Очевидно е!

Никога не си имала работа. Направиш ли това, готова ли си какво те чака?

Джейми, пропусни следващия такт!

Когато кажа "Ние ще", вие ще кажете "разкършим"!

Когато кажа "Ние ще", вие ще кажете "разкършим"!

Ние ще... - Разкършим!

Когато кажа "Няма", вие ще кажете "да спрем"!

Няма... - Да спрем!

Когато кажа "Няма", вие ще кажете "да спрем"!

Няма... - Да спрем!

Това е моят живот, трябва да го живея, бейби!

Кажи "Да"! Това е моят живот,

трябва да го живея, бейби! Кажи "Да"!

"Да"! - Кажи "Да"!

Трябва да го живея, бейби! Кажи "Да"!

Здрасти.

Не е в стила ти? - Не точно.

Родителите ми биха умрели, ако видеха това.

Мислят, че тук е консерватория. Всеки се упражнява на чело цял ден.

Казвам се Денис.

Малик. - Нещо против, ако седна?

Ако ще ти стане по-добре,

майка ми дори не знае, че идвам тук. - Сериозно?

Мисли, че съм в обществената гимназия.

Работи на 3 места. Никога няма да провери.

Защо просто не й кажеш?

Не иска да ставам актьор или рапър.

Ами ти?

Видях те да свириш на пиано като Бетовен.

Това ли ти е стилът?

Да. Всъщност, не знам. - Супер.

Предполагам, мисля...

Добре, истината е, че не съм опитвала нещо друго.

Какво става, човече? Какво зяпаш?

Просто наблюдавам как танцува това момиче.

Да, виждал съм я. Но мисли, че е най-талантливото дете в училище.

Може би е.

Трябва да вървя. Искаш да гледаш - продължавай, човече.

До скоро.

Но ще те изчакам, за да го осъзнаеш.

Скоро ще ме преследваш през външната врата до улицата.

Ще коленича на земята.

С какво мога да ти помогна?

Наистина можеш да танцуваш.

Благодаря за важната новина.

Мисля, че може да танцуваш по-добре, ако музиката ти беше по-нормална.

Просто споделям. - Моля?

Ако наистина искаш да танцуваш,

се нуждаеш от нещо по-добро.

И знаеш точно от какво.

Да. Заповядай, чуй.

Това е само демо. Все още добавям, като повече бас и ефекти.

Вторият такт, това дори не е последната част.

Имам още, които мога да ти покажа. - Не е зле.

Имам още песни. - Не се и съмнявам.

Има някой, когото копнея да видя.

Надявам се той

да бъде

някой, който бди

над мен.

Аз съм малко агне, което се е изгубило в гората.

Знам, че бих могла

да съм добра с

някой, който бди

над мен.

Много добре, Джени. - Благодаря.

Освен факта, че нямаше никаква идея за какво пееше.

За момиче с разбито сърце, търсещо друго момче.

Да. Не усетих това от теб.

Това е смисълът на песента. Това е много важно.

Джени, за домашно искам да напишеш текста на тази песен

и да поработиш върху него. все едно е монолог. Става ли?

Защото няма смисъл да пееш песен, ако не разбираш какво казваш.

Добре, седни. Благодаря.

Беше добре. Просто не я усетих много.

Добре. - Добре. Животът продължава.

Следващият.

Да видим. Марко.

Точно така. Искам да изпееш същата песен,

но искам всички да разберем наистина

за какво се пее в песента. Знаеш ли я?

Да, малко. - Малко?

Добре, ще е интересно. Хайде.

Побързай. Тревата няма да стане по-зелена.

Може ли да го промениш на ми-бемол?

Има някой, когото копнея да видя.

Надявам се тя

да бъде

някоя, която бди

над мен.

Аз съм малко агне, което се е изгубило в гората.

Знам, че бих могъл

да съм добър с

някоя, която бди

над мен.

За това говорех.

Много добре, Марко. Благодаря.

Живееш в Лонг Айлънд? - Да.

И стоя при баща ми достатъчно, за да покрия изискванията.

Бих желала да стоя с майка ми повече, но...

Струва ли си? - Разбира се.

Това искам. Винаги съм го искала. Разбираш ме.

Не всеки е като теб, Джени.

Толкова концентриран и фокусиран. През цялото време.

Да, но ти си най-добрият певец в класа.

С такъв талант имаш отговорност.

Единственото нещо, което трябва да правя, е да съм щастлив.

Какво? - Толкова леко ли приемаш нещата?

Бих дала всичко, за да се изправя пред класа

и да изпея песен, и да съм изцяло в тон.

Или да жужа през монолог, и всички да ми се смеят.

Има доста деца в града, които биха се радвали да ходят в това училище.

Не би разбрал. Ще се видим в час, Марко.

Тези не са дневници.

Това са журнали.

Не ме интересува какво сте яли на закуска,

или какво мислите за глупавата работа на мащехата ви.

Дори не и за последната ви раздяла.

Искам да знам за света, който обитавате.

Хората около вас.

Кои са?

Как се държат?

Езикът и поведението, над това трябва да работят всички актьори.

Дръжте си очите на четири.

Наблюдавайте. Записвайте.

Г- н Базинска, това е позорно.

Нездравословно е, нехигиенично е. - Не, добро е, чисто е.

Не, не е нехигиенично. - Единственото нещо, което липсва е

пръста ви на кантара. Вие сте най-лошият.

Как емоцията се изразява в действие?

Жест?

Отвратително е. Какво да ви кажа.

Чисто е. Имали са... - Какво правиш?

Снимаш ме без да ме питаш. - Извинявам се, домашно.

Трябваше да ме предупредиш преди да снимаш.

Мога да те съдя и ще те съдя.

Прибра ли се, татко?

Разбери другите. И ще разбереш себе си.

Довиждане, г-н Кренстън. - Г-це Дюпри.

Упражнявате се повече от всеки ученик тук.

Вие сте много талантлива класическа пианистка.

Благодаря ви, г-н Кренстън.

В интерес на истината, търся някой да акомпанира

за пролетното ни представяне на Чикаго.

Може да ви се отрази добре, ако се разширите малко.

Разширете хоризонтите си.

Какво ще изисква? - Няколко репетиции. До по-късно...

Колко късно? - Полунощ.

Полунощ? - Само когато има представление.

Така каза г-н Кренстън. Татко, голяма чест е

да поканят първокурсник да свири в един от мюзиклите.

Това е Чикаго! Осъзнаваш ли... - Учиш се за класическа пианистка.

Кажи ми как като свириш долнопробни песни до никое време ще ти помогне?

Няма, но ще бъде забавно. Забавно!

Нещо ново! Искам да направя нещо различно за разнообразие.

"Нещо различно" не е било част от сделката, Денис.

Ще откажеш или ще те изтегля от това училище. Точка по въпроса.

Съжалявам.

Щях да ти кажа, мамо. - Художествени изкуства?

Знаеш ли колко рисковано е?

Като професия? - Разбира се, че знам.

Малик, опитваш се да направиш нещо, което всеки иска да направи.

Тийнейджърите в този квартал мислят, че може да са следващите рапъри...

Трябва да ми позволиш да остана там, мамо. Това е всичко, което имам.

Не знам за това.

Имам хубави оценки! Поне погледна ли ги?

Чуй ме, мамо.

Талантлив съм. Ако някой може да успее навън, защо да не съм аз?

Кой ти каза, че си толкова специален?

Ти.

Не мога да се разправям с това сега. Закъснявам за работа.

ВТОРА ГОДИНА

Добре. Боби.

Добре. Кевин!

Внимавай!

Да? - Учителю Таварес,

свирите с възторг, оживеност, удоволствие, самоувереност

и много чужди прилагателни, които показват преконамерения стил.

Пренебрегваш музиката, както е написана.

Мислиш, че интерпретацията ти може би е забавна,

но не струва в моя час.

Единственото нещо, което можеш да направиш за Бах, е уважението ти.

И докато не се посветиш на учението, упражнението и майсторството,

няма да си полезен за никого. Включително и за себе си.

Нека опитаме отново, както е написано.

Между другото,

ученето, упражняването и умението не потушават таланта.

Освобождават го. Още веднъж.

Г- н Кренстън, тази музика е скучна.

Не е в стила ми. - Не е, в стила на Бах е.

Малък набит германец. Носи перука. - И умрял преди 1000 години.

Учителите му казали да престане да свири по своя начин. Отказал.

Наистина? Ако учителите му са казали така, значи са грешали.

Музиката ти би ли оцеляла в следващите 350 години,

моля те, извини ме предварително.

Продължи. Ще го изстрадаме заедно с теб.

Беше на 8 годинки. Казваше се Аяна.

Означаваше "красиво цвете".

Винаги беше на улицата, играеше,

скачаше на въже.

Най-щастливото момиче, което сте виждали.

Не видяла човека в колата

или тичащия мъж, докато куршумите хвърчели.

От деня след погребението й

имам това.

Тогава бях само на 13. Мислех, че мама ще ме спука от бой.

Но не ме.

Каза, че трябва да помня всеки ден

какво се е случило на сестричката ми.

Как ти се отрази смъртта й?

Каза ни фактите.

И изчака до края, за да ни кажеш, че Аяна е твоя сестра,

което беше доста драматично.

Но искам да знам как си се почувствал ти.

И мисля, че имаш нужда да разбереш как си се почувствал.

Как мислиш, че съм се почувствал?

Нямам представа. Защо не ни кажеш?

Знаеш ли какво? Зарежи.

Няма да плача заради теб. Казах ти истината.

Това ли стана? Плака ли в нощта, която почина?

Обвиняваше ли се? Мислиш ли, че можеше да го предотвратиш?

Слушай, ще стана известен.

Не се нуждая от теб или тъпата ти терапия!

Така че майната на това и на часа ти!

Театърът не е място за страхливци, Малик.

Понякога се чудя

къде съм,

коя съм,

Дали се вписвам?

Представям си,

трудно е сама,

далеч оттук, сама.

Винаги се доказваме

кои сме,

винаги посягаме

към изгряващата звезда,

за да ме напътства надалеч

и да осветява пътя към дома ни,

далеч оттук, сама.

Когато съм повалена

и съм тъжна,

затварям очи,

за да мога да бъда с теб.

Скъпи, бъди силен заради мен,

скъпи, бъди с мен.

Помогни ми да се справя,

помогни ми, нуждая се от теб,

докато утрешното слънце се появи

и освети всичките ми страхове.

Избърсах сълзите, които никога не съм показала,

далеч оттук, сама.

Но когато съм повалена и съм тъжна,

затварям очи, за да мога да бъда с теб!

Скъпи, бъди силен заради мен,

скъпи, бъди с мен,

помогни ми да се справя,

помогни ми, нуждая се от теб.

Понякога се чудя

къде съм,

коя съм,

дали се вписвам?

Може да не спечеля,

но не могат да ме повалят,

далеч оттук,

сама!

Далеч оттук,

сама.

Внимание, ученици.

Следучилищните репетиции ще са отменени заради класа по танци.

Утре репетициите ще продължат по график.

Тези от вас, които искат да гледат шоуто,

билети ще се продават в главния офис от четвъртък.

Сподели? - Знам тайната ти.

За какво говориш? - Защо не ми каза, че пееш така?

Бил си там? - Да, и те чух.

Просто ела с мен. Имам идея. Става ли?

Задръж. Успокой се. Имам час.

Просто ми повярвай. Ела с мен. Няма да отнеме много. Хайде.

Извинявай. - Съжалявам. Къде отиваме?

С моя човек - Виктор, който работи върху този запис, който ще е трепач.

Говоря за ритми, които дори не би повярвала.

Какво става? - Слушай.

Ако мислиш, че момичетата, които пробвахме са добри...

Тя е 10 пъти по-добра. - Не знаех, че можеш да пееш.

Момичето е омайващо.

Почакайте. Вие продуцирате? - Да, продуцираме.

Всъщност сега работя върху песента. Нуждаем се от певица.

Става ли? Ще се навиеш ли?

Не мога. - Защо?

Баща ми. Не обича да се разсейвам.

И защо трябва да разбира?

Давай смело, знаем, че го искаш,

нямаш друга възможност, искаш да ни разрушиш.

Давай смело, знам, че го искаш.

Давай смело, ще бъда твоя наркоман,

ще бъда изтощена, можеш да хвърлиш целия боклук тук.

Давай смело, стовари го върху мен.

Ако умра, сърбежът ще умре ли с мен?

Трябва да го спреш.

Няма значение, че никога не го е имало никъде,

но, не, не и за минута.

Сега ще си оправиш леглото и ще те чакам, кълна се!

Няма начин, не и с мен, каквото имаш, не е за мен,

но ще намериш начин.

Няма начин, не и с мен, каквото имаш, не е за мен.

Не стигай до такива крайности, ще се сгромолясаш,

не се изненадвай какво си открил,

не се страхувай от обаждането ти.

Каквото имаш, не е за мен, но ще намериш начин.

Няма начин, не и с мен, каквото имаш, не е за мен.

Не стигай до такива крайности, ще се сгромолясаш,

не се изненадвай... - Малик, приключих го снощи.

Пусни го, човече. Да видим какво мислят.

Какво правиш, Малик? Защо пусна нашата песен?

Какъв е проблемът? Виктор каза, че го е приключил снощи.

Просто исках да го пусна тук и да видя реакцията на хората.

Но знаеш, че това е нашата тайна. Родителите ми не знаят за това.

Успокой се. Родителите ти дори не са тук.

И освен това, хората го харесват. Виж.

Нека чуя оваците ви за парчето, продуцирано от моя човек - Виктор!

Ти ли го направи? - И разбира се, с почит.

Хайде! Нека ви чуя всички!

И за вокалката, нека ви чуя за...

Анонимната.

И тя пие.

Добре, побързай преди някой да ми открадне камерата.

Напи ли се вече?

Не знам. Никога не съм се напивала.

Как се чувстваш?

Точно така.

Скивайте.

Това е за приятелчетата ми.

Не, не го хаби.

Скивайте. Майк снимай, 1-2.

Вдигни наушниците ми.

Обикалям си улицата със спортната си кола,

бъзикайки кучките, пляскайки курвите

ходещи в парка, за да реализират голямата печалба.

Глупаците навън на студа мятаха на игрището,

кола се изстреля нагоре, кой би могъл да бъде?

Чисто ново Ел Камино търкаля кило хилядарки,

сваля си прозореца и започва да нарежда:

Всичко се върти около авто-джамбазите!

Защото момчетата в квартала са винаги корави,

ако дрънкаш врели-некипели, ще ти разкажем играта.

Нищо друго в живота, освен незаконно,

не ме цитирай, момче, защото не съм казал...

По дяволите.

Първо, хареса ми презентацията.

Благодаря, знаете... Не е готово още.

Но, имам предвид... - Пиянството, обаче...

Опитах се да разширя житейския си опит.

Никога досега не съм се напивала. Повярвайте ми, не бих повторила.

Джени, почакай. Просто вечеря в ресторанта на баща ми, обещавам.

Ако не си изкараш готино, спирам да те каня.

Не разбирам. Продължаваш да ме каниш и аз все ти отказвам.

Защо продължаваш да ме питаш?

Не знам, чувствам че ако продължавам да те каня,

може би един от всичките пъти няма да ми откажеш.

Изпрати ми адреса на SMS.

Наистина? - Да, ще дойда.

Добре, до после.

До после. - Чао.

Как е училището?

Мислиш ли, че получаваш всичко, от което се нуждаеш?

Ще бъде ли достатъчно, ако те вкараме в специална фирма?

Откъде да знам? - Знаеш ли, Алис,

д- р Маламед мисли, че си отчуждена

в знак на предклинична депресия.

Депресирана ли си?

Не, татко. Отегчена съм, както винаги.

Алис!

Извинете, г-не. - С тях съм.

Може ли да взема шапката ви? - Не, не.

Сигурни ли сте, че не мога да взема шапката ви?

Кой е този? - Противоположността на отегчението.

Как си, сладък?

Какво става? Това ли са родителите ти?

Знам, просто...

Никога не съм се старала толкова усилено през целия ми живот.

И не ти казват как ще стане.

Не знам защо ти казвам всичко това.

Изглежда всичко става толкова лесно при теб.

Не, не е вярно.

Планувал съм си целия живот.

При всяка възможност бях там да пея. Ще ти кажа следното,

никой не получава толкова четки, колкото в първи клас.

Свириш и на пиано?

Малко. - Добре, искам да чуя.

Виждаш ме по цял ден в училище да пея. Няма нужда...

Да, искам да чуя нещо различно. Хайде, Марко.

Не, само защото пианото е там... - Аз, ти и ресторанта сме.

Ще свириш за мен. - Джени...

Казах ти, вече си го виждала. - Не! Хайде.

Какво искаш да ти изсвиря? - Каквото желаеш.

И ще видим дали ще те четкам накрая.

Добре.

Може ли по-сериозно?

Добре.

Какво ще кажеш за тази?

Ако аз вървя, ще тичаш ли ти?

Ако спра, ще дойдеш ли?

Ако кажа, че си единствената,

ще ми повярваш ли?

Ако те помоля да останеш,

ще ми покажеш ли начина?

Кажи ми какво да ти кажа,

за да не си отидеш?

Светът те настига,

докато бягаш в другата посока,

за да преследваш мечтите си.

Време е да направим нашия ход,

защото се караме един-друг да се променим

и може би не съм готов,

но ще се опитам да спечеля любовта ти.

Мога да се скрия нависоко,

но ще се опитам да спечеля любовта ти.

Крихме се достатъчно,

но ще се опитам да спечеля любовта ти.

Мога да се скрия нависоко.

Ако аз вървя, ще тичаш ли ти?

Ако спра, ще дойдеш ли?

Ако кажа, че си единствената,

ще ми повярваш ли?

Предполагам ти хареса? - Може да се каже.

ПРЕДПОСЛЕДНА ГОДИНА

Беше добре, но да пробваме пак от 24 такт.

Денис! Успяхме с парчето.

Искат да отидем и да обсъдим нещата ни. Можеш ли? Утре след училище.

Трябва да имам извънредни уроци... - Отмени ги.

Не, отмени ги. Ще се видим в 3:00, става ли?

Извинете. Това е, Денис. Нашия пробив. Усещам го!

Съжалявам.

На какъв всемогъщ Бог служим!

На какъв всемогъщ Бог служим!

Ангелите се кланят пред него, Раят и Земята го обожават,

какъв всемогъщ Бог,

на какъв всемогъщ Бог служим!

Той е всемогъщ, той е всемогъщ Бог!

Какъв всемогъщ Бог,

на какъв всемогъщ Бог служим!

Имам прослушване по-късно,

но не мисля да ходя, защото никога не ме приемат.

Но се упражняваш с разпределящия режисьор. Много е важно.

И аз това си мислих.

И ме пращат на прослушвания, но се изправям срещу 15 момичета.

И винаги получават ролята. - Да, но не са Джои.

На страницата ми в "youtube" се случват хубави неща.

Даже днес ще се срещна с един режисьор,

за да направим заедно един самостоятелен филм.

Какво? - Да.

Имам идея за един късометражен.

Става въпрос за легендарен режисьор,

който внезапно умира, докато снима филма си.

Некадърният му син решава в негова чест да завърши филма,

но единствената помощ, която има, е състав от герои, като Уес Андерсън.

Това е като "Морски живот" да срещне "Лошият и красивата".

Звучи много артистично, Нил. - Поне така мисля.

Надявам се Сънденс да го одобри.

Малко помещение. - Да, искаш ли кафе или вода?

Не си искал да ме видиш на кафе.

Достатъчно съм напрегнат. - Седни.

Сценарият е добър. - Благодаря.

Написал съм го за удоволствие и още не е завършен.

За мен ще бъде чест да се заема с него.

Не правим късометражни, но в твоя случай ще направим изключение.

Еди... Това е прекрасно!

Да обсъдим бюджета. - Да, нека го обсъдим.

Как ще намериш необходимите пари?

Тази възможност идва веднъж в живота.

Не трябва ли те да ти дадат пари? Не правят ли това режисьорите?

Не е финансист, а режисьор. Има разлика.

Само трябва да вкарам около 5 хилки. И знам, осведомен съм.

Знам, че са много пари. Наистина го осъзнавам.

Но, Еди каза, че дори можем...

Можем да го продадем на телевизията и да спечелим от него.

Трябва да ми повярваш, татко. Ще снимам истински филм.

Това е яка оферта, татко.

Яка оферта? Мислиш ли?

Хайде, татко. Помогни ми.

Значи така изглежда социалния живот?

Да, бие ученето на изуст на Шекспир, нали?

Колко трябва да стоим? - Не знам. Нека се веселим.

Не сме излизали отдавна. - Добре.

Ще донеса някакви питиета. - Добре.

Виж кой е тук. - Анди, здрасти.

Джени, точно така. Разбира се.

Помня те от миналата година. Рецитира монолога от...

От "Доказателство", нали? - Да.

Беше много добра.

Благодаря. - За нищо.

Как е училището? Липсва ми.

Същото си е.

Гледах ти предаването.

Нима? Благодаря. Добре се получава.

Имам добър сюжет сега...

Анди, стига се хвали. Ще ударим по няколко шота, брато.

Сега идвам. Говоря с Джени.

Искаш ли да удариш по някой шот? - Не, благодаря.

Сигурна ли си? - Да.

Търсят хора за по един ден в предаването.

Интересува ли те?

Наистина? - Да, ще кажа добра дума за теб.

Ще бъде чудесно. Благодаря.

Как ще го направим? Ще ми дадеш ли номера си?

Не мисля, че имам химикалка или... - Не се притеснявай. Запиши го тук.

Добре.

Мисля, че е така. - Мога да се справя.

Чудесно. Радвам се, че се видяхме. Изглеждаш страхотно.

Благодаря, и ти също. - Добре. До скоро.

Добре. Чао. - До скоро.

Чао.

Шотовете са готови. Готови. Едно, две, три.

Само си говорехме. Видял е монолога ми от училище.

Затова си говорехме. Иска да ми помогне.

Може ли да си толкова наивна? Опитва се да те свали, Джени.

Това е смешно. Известен актьор е. Може да свали, която си иска.

Да, да, харесва таланта ти. Точно това харесва.

Значи е нелепо някой да ме хареса заради таланта ми?

Разбира се, че не. Никой не вярва в теб повече от мен и го знаеш.

Честно, беше начинът, по който те гледаше.

Добре. Няма да говоря с него повече, ако това те устройва. Обещавам.

Сега нека се махнем от тук. Може да отидем в апартамента на баща ми.

Сега? - На среща е.

Няма да се върне скоро.

Определено има нещо.

Нещо, което може да е интересно.

Слушайте, имаме следващата седмица среща на А&Р.

Искам да играя за отбора, да видя какви мнения ще има

и ще ви се обадя. - Чудесно.

Видя ли как си клатеше главата?

Клатеше я към себе си. Клатеше...

Момчета, не каза, че ни иска.

Не чу ли? Каза "интересно". Човече, вътре сме.

Ще подаря на мама къща на плажа в Хемптънс.

Момчета? - Ще бъде лудница.

Дори не се стараеш, Роузи.

Балетът е изискване към всеки танцьор в това училище.

Но, г-жо Крафт, добра съм в хип хопа!

Работата ми не е да набирам хора за клипове, а да уча сериозни танцьори.

Тук не е да си правиш каквото искаш.

Трябва да станеш съвършен изпълнител.

Не знам къде се вписваш.

Вписвам? Какво ще рече това?

Значи, че ще се бъхташ и няма да...

Не става въпрос за мен, нали? Не харесвате тялото ми. Признайте си!

Не ставай смешна. Модерните компании са пълни с момичета, които...

Нима? Как тогава в този бранш е пълно с кльощави момичета,

без гърди и с малки дупета, пиещи диетична кола?

Никога няма да изглеждам като тях. И не искам.

Искате момичета, които умират от глад,

и изглеждат като на 11, и имат толкова слаби тела,

че дори не могат да имат цикъл като истинските жени. И това е гадно!

Вие сте част от механизъм за потискане, г-жо Крафт. Признайте си.

Първо, не ми говори така.

Не говори на който и да е учител така. Много е грубо.

И също доста грозно. И второ, знаеш, че не е така.

Искам танцьорите ми да са здрави и ти го казвам постоянно.

Нямаш добра техника и не работиш по отношение на нея.

И все още искам да те запазя тук. По дяволите.

Джени, познай. - Какво?

Намерих си работа. - Шегуваш се.

Търсих те да ти кажа, че това е най-якото предаване,

за сега съм на половин работен ден, но казаха, че ще получа водеща роля,

и е прекрасно. Няма да повярваш.

Добре, кое е предаването? - Улица Сезам.

Боже мой. Все още ли го има? - Ще ми плащат, за да играя.

Това е прекрасно! - Ах ти, мръсницо.

Чудя се дали търсят някой готин, млад мачо-режисьор.

Знам, че постоянно търсят за някой нов талант в това предаване.

Не мисля. Но ако си наистина добър и ми правиш масаж на гърба,

може да ти позволя да бъдеш част от моя антураж.

Масаж на гърба. Имаш предвид като...

Заболя ли те? Съжалявам.

Знаете ли какво? Да пеете пред приятелите ви в час

е едно нещо, но сега сме тук. И ще пеете

пред тези очарователни непознати,

които се надяват, че вие ще сте доста зле.

Ще бъде прекрасно.

Опитайте се да се забавлявате, защото е част от дипломирането ви.

Бях повален, но отново се изправих, никога не ще ме задържиш повален!

Бях повален, но отново се изправих,

никога не ще ме задържиш повален!

Нощта си отминава.

Имам склонност да си нося разсъдъка на ръкава,

имам история как си губя ризата.

Измина седмица, откакто ме погледна,

изправи си главата към склона и кажи "съжалявам".

Пет дена откакто ми се присмиваше, три дена от всекидневната,

все още има 2 дена докато си кажем "извинявай".

2 дена докато... Извинявай!

Добре, благодаря ви. Прекрасни сте.

Тази вечер искам да даря времето ми. Ще направя нещо специално.

Ще дам времето ми на някой много важен за нас.

Нашият учител и герой, г- жа Фран Роуан!

Вие сте виновна. Вие ни доведохте тук.

Това е нашият учител! - Благодаря ви.

Раздвижете се.

Как се случи това?

Добре, изключен си. Дано си е заслужавало.

Добре. Дори не знам...

Имате ли "Възползва се от мен" на Роджърс и Харт?

Кажете не. - Имат я!

Добре, чудесно!

Да, Роджърс и Харт.

Един душевен недостатък, ще ме довършиш,

дадох ти достатъчно данни.

Дойде, видя, уби ме,

и това е така!

Аз съм сантиментална глупачка, това е всичко,

защо да се опитвам да не падна?

Нямам воля,

извърши убийството си,

защото се възползва от мен.

Прекрасна е! - Разбира се, че е.

Разгорещих се и се притесних, че не разпознавам

лакътя ми от ухото си.

Страдам много всеки път, когато си отидеш,

по-лошо е, когато си наблизо.

Тук съм с всичките ми изгорени мостове,

като бебе на ръце, когато си загрижен.

Затова, заключи вратите! - Заключи я тази врата!

И ме наречи твоя,

защото ти,

защото се възползва от мен!

Боже мой, беше прекрасно! - Защо сте толкова скучни в час

и толкова готини в караокето снощи?

Защо преди не ни заведохте? Беше много забавно.

Трябваше да ви заведа по-рано. Яко беше, защото не става дума за вас.

Става въпрос за публиката и наистина видях това. Чудесно беше.

Знаете ли кое беше чудесно още? Онова момиче ми даде номера си.

Беше момче, Нил. - Поласкан съм.

Беше страшна, Джои. - Благодаря.

Беше много сладка и добра.

И нападната от Кевин. Свалям ти шапка.

Как така не сте пяла преди? - Защото съм учител.

Трябва да го правите по-често, защото бяхте страшна.

Вдъхновен съм. - Като стана дума...

Някога пяла ли сте? - Какво?

Напоследък, в близкото минало, пяла ли сте?

Трябвало е. - Да.

Заради учениците ви.

Не, вече е прекалено. Не мога... - Защо спряхте?

Защо спряхте? - Защо ли...

То е като...

Не е хубаво... Скучна история. Дълга и скучна.

Не, наистина. Защо спряхте?

Добре, нека помисля.

Отидох в колеж и бях малко, щастливо театрално човече

и всичките тези светлини и лъскави неща.

Дипломирах се и се преместих в големия град,

и започнах да ходя на прослушвания, и направих всичко.

Минах през всички тежки прослушвания и мъки.

Не знам, малко след това започнах да се чувствам, че

наистина не ми е писано това.

Но понякога, когато гледам мюзикъл на Бродуей,

седя и си мисля,

"Можех да го направя. Определено можех да го направя."

Мисля, че можех да го направя.

Каза, че има нещо интересно. - Да, има. Тя.

Такъв глас не се среща всеки ден.

Задръж малко, човече. Тя дори не искаше да пее!

Трябва да си намерите различни продуценти.

Работете с Фарел, Ронсън, Тимбаленд.

Аз съм продуцентът, човече. Аз правя песните. Аз.

Аз я намерих. Дори нямаше да е тук, ако не бях аз.

Съжалявам, момчета. Така е в бизнеса. Млади сте.

Тепърва започвате, но сега е нейното време за изгряване.

Дай ми възможност да направя това за теб.

Работим с 360 Дийлс, които ще те омаят.

Току-що се свързахме с Лайв Нейшън.

Клиър Ченъл ни дава 1000 пускания на който искаме.

Работех върху плочите на Алисия Кийс и Лоурен Хилс.

Знам какво трябва да направя за теб. Но трябва да ми вярваш.

Хайде, да си ходим.

Това са глупости и го знаеш.

Почакай.

Родена си да си звезда. Знаеш го. - Благодаря, но не мога.

Знам, че са ти приятели. Но се опитвам да те направя звезда.

Просто вземи визитката ми и си помисли, става ли?

Денис! Идваш ли?

За момента само толкова успях да събера,

защото финансистите ми нямаха много...

Не се притеснявай за парите. Ще заснемем няколко сцени.

Ще изрежем мини-трейлър. Ще го използваме, за да съберем пари.

Усещам го. Вече направих тази дъска с историята...

Имам няколко зрителни. Мислех, че мога да направя вместо теб.

Имам лист с кадри в раницата ми, в случай, че искаш да ги видиш.

Просто започни с процеса ти. - Разбира се.

Вече говорих с приятелите ми от Сънденс. Точно това търсят.

Това е невероятно. Нека да направим филм.

Извинете ме. Търся караваната на Анди Матюс.

Очаква ли ви? - Да.

Насам.

Какво става?

Ще се видим с разпределящия роли режисьор, нали?

Поне това каза по телефона. - Да. Не. Днес я няма.

Болна е от грип. - Съжалявам. Ще дойда друг път...

Не, не. Каза, че може да заснемем сцена на касетка за нея.

Да, става. Чудесно. - Добре, перфектно.

Имам една сцена, която дойде днес, ако искаш да я изиграем.

Добре, разбира се. - Добре.

Да, това е сцена, където се връщаме от купон и сме в апартамента ми.

Просто се отпусни.

Ще бъдеш страхотна. - Благодаря.

Казах й доста неща за теб.

Казах й, че си най-красивото момиче в училището.

Благодаря. - Истина е.

Ето какво ще направим, ще го пусна.

Име и години, и после ще снимаме сцената.

Добре.

Давай.

Здравейте, казвам се Джени Гарисън и съм на 17.

Чудесно.

Снимаме.

"Музиката беше много силна, трябваше да се махна от там. "

"Мади, радвам се, че ме взе с теб. "

"Знаеш какво изпитвам към теб. "

"Или поне се надявам, че знаеш. "

Анди, всъщност имаш друга реплика.

Да, тази реплика. Обичам да импровизирам.

Съжалявам. - Не спирай сцената отново.

Искаш да бъдеш актриса, нали? - Да, разбира се.

Трябва да си готова за всичко.

Работата ни като актьори е да накараш публиката да повярва.

Помня, че това учихме в училище.

Греша ли? - Не. Точно така беше.

Не, така е. - Добре.

Да опитаме пак? - Да го направим.

Добре. Снимаме.

Музиката беше много силна, трябваше да се махна от там.

Мади, радвам се, че ме взе с теб.

Знаеш какво изпитвам към теб.

Или поне се надявам, че знаеш.

Анди. - Боже мой, Джени.

Не разбирам. Не схващаш.

Знаеш ли колко много момичета умират за тази възможност с мен?

Да, и съм сигурна, че имаш всяка една от тях на този трейлър.

Не, вероятно не всяка от тях.

Това прослушване ли е или си правиш колекция на тези касетки?

Може да имам няколко. Джени, ти дойде.

Какво мислеше, че ще стане? Щяхме да говорим за професиите ни?

Не правя така. - Ти може, но аз - да.

Спри! Може ли да ме оставиш на мира?

Просто ме остави на мира!

Анди? Какво за него?

Покани ме, за да се срещна с разпределящия режисьор.

И отидохме в караваната му... - Джени.

Опита ли се нещо да ти направи? - Горе-долу.

Знаех си! Знаех си, че това ще стане.

Марко! - Предупредих те за този задник.

Но отиде, без да ми кажеш. - Знам, съжалявам...

Мислех, че ако иска да пофлиртува малко, няма проблем, ако...

Ако получиш работата? Знаеш ли, Джени?

Ако за теб е толкова важно да станеш известна,

действай. Приключих.

Марко... - Знаеш ли?

Надявам се наистина да си получила ролята. Наистина се надявам.

Как така не мога да взема снимачната ми екипировка?

Дадох чека на продуцента ми.

Това е въпрос на... - Не сте регистриран в компютъра.

Нито и продуцентът ви. Не мога да го направя.

Същевременно този филм е напълно финансиран.

Не ме интересува. Може. - Обади ми се.

Каза ми: "Ърл, ще ти помогне. " Не ми помагаш, Ърл.

С удоволствие бих ти помогнал, но няма какво да направя.

Провери името отново. - Вече го проверих 3 пъти...

Моля те, провери името отново. Хайде.

Б- А-З-И-Н-С-К-И. - Знам как се пише.

Опитах три пъти. С удоволствие бих ти помогнал, но го няма.

Еди, Нил е.

ПОСЛЕДНА ГОДИНА

Помниш ли как ме помоли да ти напиша препоръки?

Разбира се.

Съжалявам, но не мога.

Понякога взимаме ученици, които са обещаващи,

но всъщност никога не напредват.

Ако рибата плуваше извън океана...

Знам, че искаш да станеш балетист,

но не вярвам, че ще ти се случи.

Не и на професионално ниво.

И звездите падаха от небето,

и сълзите ми се стичаха към...

Стараех се повече от всеки. - Съжалявам, Кевин.

Не си достатъчно силен танцьор.

...да пусна света ми в движение,

защото ако наистина не си тук...

Според мен никога

няма да можеш да играеш като танцьор.

Мое задължение е да ти го кажа.

Черно и златно,

черно и златно, черно и златно,

черно и златно.

Защото ако наистина не си тук...

Трябва да продължиш годината си в училище.

Но трябва да си подготвен.

Черно и златно, черно и златно.

Кевин, има ученици, които ще ги придърпат

от Ейли, Сити Балей, Комплекшънс.

И има други, които преследват други варианти.

Например...

Може да станеш прекрасен учител.

Може би си права. - Знам, гордея се с теб.

Улица Сезам е. Кой не я знае?

Всеки е израснал с това тогава. Бисквитеното чудовище!

Добре.

Накара ме да те искам

и през цялото време, предполагам, винаги си знаел,

понякога ме радваше,

ощастливяваше ме.

Някои обичат хрупкави бисквити, а други - сладникави...

Ако можех да направя моя идеален състав в Улица Сезам...

Не, ако можех да направя идеалния ми състав в Улица Сезам...

Куклите...

Кевин!

Обади ли ти се отново? - Да.

Иска ли да запишете албум или нещо друго?

Да, иска да работя с Деймън и Пойзър, които и да са.

Какво му каза? - Отказах му.

Заради баща ти ли? - Не.

Заради нас ли? - Да.

Ти, аз и Малик сме. Това е. Комплексна сделка.

Денис, не искам да преча на мечтите ти.

Човекът е прав, родена си да пееш.

Боже, Виктор! Достатъчно.

Преди теб и Малик дори не осъзнавах, че мога да пея такава музика.

Че обожавам такава музика.

Дори не знаех коя съм.

Повярвахте в мен, затова няма да ви предам.

Точка по въпроса.

Да се върнем към упражняването? - Добре.

Звънях ти и ти писах съобщения.

Оставих няколко и дори не ми отговори.

Не те виждах в училище. Какво става?

Съжалявам, луднах. Бях заета да се подготвям.

Заета? Какво прави?

Приеха ме в Комплекшънс. - Комплекшънс? Какво е това?

Единствената велика и модерна танцувална компания в света.

Искат ме за световно турне.

Какво?

Сериозно ли? - Да.

Боже мой. За това ти говорех. Какво ти казах?

Чака ме много работа. - Обзалагам се. Разкажи ми.

22 града. Започваме репетиции следващата седмица.

Следващата седмица? Ами училище?

Напускам.

Родителите ти ще ти позволят?

Шегуваш ли се? От петгодишна ме пратиха да танцувам.

Развълнувани са.

Това е чудесно.

Знам, че трябваше да ти кажа по-рано, Виктор. Съжалявам.

Ще останем... Ще се виждаме, нали?

Когато идваш да виждаш родителите ти, нали?

Алис, скъпа, хайде.

Виктор, не става въпрос за нас.

Много приятели казват това след училище,

"Всеки тръгва по различен път. ".

Такъв е животът, Виктор.

Нима?

Малик. Какво е станало с баща ти?

Какво? - Баща ти. Къде е?

Г- жо Симс? - Джои, влез.

Седни, скъпа.

Ела.

Седни. Искам да поговорим.

Мисля, че и двете знаем защо исках да те видя.

Оценките ти.

Учител съм ти, Малик. И искам отговор.

Най-старата история в книгата. Заряза ни.

След като Аяна се роди. Дори не се върна за погребението й.

Имало ли е някой, който е заел мястото му?

Опитах се да се справям колкото се може повече.

Знам. - Знаете как чувствам училището.

Но работя през цялото време по предаването.

И просто...

Не знам какво да правя.

Всичко от което се срамуваш,

всички тайни, които криеш,

всичко, което искаш да промениш в себе си,

е това, който си. Това е силата ти.

Отречеш ли я и си едно нищо.

И никога няма да бъдеш добър актьор.

Това училище е, за да те развие като артист.

И когато си готова, те изпращат на работа.

Готова ли си?

Сега си добър, Малик.

Но трябва да започнеш да рушиш тези стени

и да приемеш твоите факти.

Просто кажи истината.

Никой не го интересува.

Да, може би.

Но мен ме интересува.

Добре ли си? - Защо си толкова притеснена?

Супер. Поканила си ги. - Не точно.

Какво ще рече това?

Казах им, че някакви хлапета от училище ще свирят,

които са музикално надарени.

Не знаят, че ще пееш тази вечер? - Не.

Но знаят ли, че е хип хоп?

Казах им, че е класически джаз.

Ще е прекрасна вечер.

Сигурен ли си, че не искаш нещо за пиене?

Бих пил едно, но ще връщам пари на баща си докато стана на 30.

Не мога да си го позволя. Нямаш нищо против ако си сръбна от твоето?

Виж кой е тук.

Г- н Доуд.

Съжалявам, момчета, трябва да си ходя.

Как я караш? - Добре.

Това е хубаво.

Много си мислех за теб.

И аз за теб също.

Мислех, за това как те нараних

и това ме съсипва. Много съжалявам.

Отидох там поради изцяло грешни причини и сега го знам.

Нещата между нас сигурно никога няма да са същите, но...

Майк, проба, едно-две, едно-две.

Мислиш ли, че някога би ми простил?

Шоуто ще започне. - Идваме.

Нека говорим за това по-късно, става ли?

Добре.

Как сте? Как се чувствате тази вечер?

Хайде, нека ви чуя.

Можете и по-добре.

Тази вечер има специална група,

директно от гимназията за Художествени изкуства.

Какво ще кажете?

Имам въпрос към всички. Колко са ходили в това училище?

Добре, вдигнете ръка. Нека видя.

Виждам ви. Един, двама, десет. Добре.

Тази вечер им е първото представяне

Успех, момиче, опитай се да не бъдеш толкова скромна.

Просто ги аплодирайте, хора.

Искате ли да ви разкажа за живота си? Нека ви просветля.

Роден съм в годината на самолетоносача,

ниските Еър Джордани с черните чорапи,

когато Рън ДиЕмСи се закачаха с Ед-Рок.

Мама беше разорена, а баща ми се друсаше,

биех се на улицата, за да не ни закачат.

Аз и хората ми държахме "Четвърта", пазехме квартала,

докато един ден сестричката ми не я застреляха.

Отнесе живота ми на снимка,

може да звучи кърваво, но това е нещастна история

между "имам" и "нямам", между "имам" и "нямам".

Уморих се да не получавам, затова трябва да продължа,

всеки по света трябва да продължи.

Намери си работа, живей си ежедневието, пусни се по течението,

Сега да започваме, хайде!

Бейби, ела на дансинга, ела и се раздвижи с мен,

така ще се разгорещим, че няма да слезем долу.

Няма да слезем долу! - Бейби, ела на дансинга,

защото знам, че вярваш.

Стигнахме много далеч, че да обръщаме. - Кажи им, бейби!

Не искам да мисля за вчера

или за изминалото време,

или за нещата, които хората са казали,

защото си живея живота. - Живея си живота!

И мога да имам всичко, ако си го избера,

готова съм и искам да се докажа. Харесва ми как танцуваш.

Харесва ми как танцуваш. - Нека се развихрим тази вечер!

Време е да ми покажеш какво можеш. - Покажи ми какво можеш!

Продължавай, моля те, не спирай. - Не спирай!

Не искам да чакам до утре,

всичко, което имаме, е тук и сега. - Всичко, което имаме, е тук и сега!

Не трябва тези моменти да ни подминават,

имаме една нощ. - Един живот!

Ела и се пробвай с мен!

Бейби, ела на дансинга! - Ела на дансинга!

Ела и се раздвижи с мен! - Просто се раздвижи!

Толкова ще се разгорещим, че няма да слезем долу!

Бейби, ела на дансинга. - Ела на дансинга!

Защото знам, че вярваш,

стигнахме много далеч, че да обръщаме. - Че да обръщаме.

Много далеч, много далеч. - Много далеч!

Много далеч. - Хайде!

Как сте? Извикайте за групата!

Благодаря ви, че сте дошли.

Аз съм Малик, а това е моят човек - Виктор, на клавишите.

Вокалът е...

Как сте? Аз съм вашето момиче - Денис!

Казвам "Всички", - Всички!

танцувайте в ритъм, - Танцувайте в ритъм!

ако чувството, което чувствате, е истинско.

Истинско е, бейби! Истинско е, бейби!

Казвам "Всички", - Всички!

искам да ви видя на крака, - На крака!

защото музиката ме кара да пламтя.

Бейби, ела на дансинга, - Елате на дансинга!

раздвижи се с мен, - Просто се раздвижи

няма да слезем долу!

Бейби, ела на дансинга, защото знам, че вярваш.

Много далеч, че да обръщаме!

Бейби, ела на дансинга, - Знам, че ти харесва, бейби.

толкова ще се разгорещим, че няма да слезем долу!

Бейби, ела на дансинга, защото знам, че вярваш,

стигнахме много далеч,

стигнахме много далеч, че да обръщаме!

Денис, не мога да повярвам, че ни излъга да дойдем тази вечер.

Мислех, че е училищно представление. - Трябваше. Нямаше друг начин.

И какви бяха тези момчета? - Приятели са ми...

И от кога започна да пееш, по дяволите?

Искам да знаеш, че това е напълно неприемливо.

Знаеш ли? Ако не може да приемеш това, значи и мен не можеш.

Защото това съм аз. Свиренето на пиано не е достатъчно за мен, татко.

Да стоя в оркестър и да съм незабележима. Мразя го!

Ще те махна от това училище. Не ме интересува, че остават 3 месеца.

Но... какво? - Не.

Гледах Денис да свири на пиано през целия й живот и е добра.

Упражняваше се и правеше всичко, което й казвахме.

Но не го обичаше... - Отиде в това училище...

Ще останеш в това училище и ще те подкрепяме изцяло.

Няма да има повече дискусии.

Има неща, в които успехът не е постигнат.

Не е слава. Не е пари или власт.

Успехът е да се събудиш сутрин,

толкова развълнуван за това, което трябва да правиш,

че буквално изхвърчаш през вратата.

Работиш с хора, които обичаш.

Успехът е да се свържеш със света и да караш хората да чувстват.

Да намериш начин да събереш заедно няколко човека,

които нямат нищо общо, освен една мечта.

Докато заспиваш знаеш, че си свършил най-добрата работа, която можеш.

Успехът е радост и свобода, и приятелство.

И успехът е любов.

Какво правиш тук? Не се дипломираш.

Така е, но най-добрият ми приятел се. Купих ти подарък.

Боже мой. Къде го намери?

Мислех, че емблемата на Гучи ще е в повече, но реших, че ще ти хареса.

Идеално е.

Какво е станало с нещата ти?

Вече отидоха към вкъщи.

Какво искаш да кажеш?

Връщам се в Айова. - Но говорехме да останеш тук,

да преподаваш танци и Бродуей... - Джои.

Късметлия съм. Имам къде да отида.

Ще поема студиото за танци на майка ми.

Ще бъда най-добрият учител по танци.

Четири години на успехи и неуспехи,

на удивления и разочарования,

на скука и забавления.

Това беше всичко, което съм очаквал.

Край.

Поздравления! - Може ли да ви снимам?

Насам.

Добре дошли на завършването в гимназията за Художествени изкуства.

Ще ви помолим да си изключите мобилните апарати

и се въздържайте от всякакво снимане със светкавица

по време на представлението. Благодаря ви и приятно гледане.

Безброй часове в повече учене,

безброй часове в по-малко знания,

не можеш да погледнеш назад, трябва да гледаш само напред.

Толкова много съмнения ти минават през главата,

всичките извинения не са достатъчни,

всички откази трябва да забравиш.

Забрави всичко. - Забрави всичко.

Следвай мечтите си,

никога не ги оставяй,

бъди себе си

и нека светът те забележи.

Ще намериш сила,

когато хората те повалят,

те ще прогледнат,

само ако ти

си повярвал.

Някак си, по някакъв начин,

не се предавай сега. - Не се предавай!

Не се страхувай

да успееш. - Да успееш!

Някак си, по някакъв начин, - Хайде, всички!

сега му е времето, - Нашето време е!

не се страхувай

да успееш. - Да успееш!

Следвай мечтите си,

никога не ги оставяй,

бъди себе си

и нека светът те забележи.

Ще намериш сила,

когато хората те повалят,

те ще прогледнат,

само ако ти

си повярвал.

Превод: SpAwN

Запомни, запомни!

Скъпи, погледни ме и ми кажи какво виждаш,

все още не си видял най-доброто от мен.

Дай ми време и ще те накарам да забравиш останалото.

Имам още да показвам

и може да го освободиш.

Мога да хвана луната с ръката,

не знаеш ли коя съм?

Запомни името ми. - Слава!

Ще живея вечно,

ще се науча да летя.

Усещам, че му идва времето,

хората ще ме гледат и ридаят. - Слава!

Ще го направя да се случи,

да осветя небето като пламък. - Слава!

Ще живея вечно!

Скъпи, запомни ми името.

Запомни, запомни, запомни.

Запомни, запомни.

Скъпи, дръж ме здраво,

защото може да се окажеш прав,

можеш да ме изстреляш направо към върха,

дай ми любов и вземи всичко, което трябва да ти дам.

Скъпи, ще се отплатя,

прекалено много не е достатъчно,

мога да обходя сърцето ти докато се счупи,

имам всичко нужно.

Запомни името ми. - Слава!

Ще живея вечно,

ще се науча да летя.

Усещам, че му идва времето,

хората ще ме гледат и ридаят. - Слава!

Ще го направя да се случи,

да осветя небето като пламък. - Слава!

Ще живея вечно,

скъпи, запомни ми името.

Запомни, запомни, запомни.

Запомни ми името. - Запомни, запомни.

Запомни, запомни, запомни.

Запомни ми името. - Слава!

Ще живея вечно,

ще се науча да летя.

Усещам, че му идва времето,

хората ще ме гледат и ридаят. - Слава!

Ще го направя да се случи,

да осветя небето като пламък. - Слава!

Ще живея вечно

скъпи, запомни ми името. - Името ми!

Скъпи, запомни ми името.