Original subtitles

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (1961)

През 305-та година след Христа, Рим е покорил целият известен свят.

Поради обширността на Империята, управлението й е било разделено:

На запад — Максимиан, а на изток — Диоклециан.

Трир. Рим. Никомедия.

Двамата цезари са представлявали императора в отдалечените й области.

Но здравината на Империята била едва забележима —

тя била на границата на разрушението.

Друг свят се вдигал от нейните руини.

Вътре в нея, въпреки кървавите гонения,

все повече се утвърждавало християнството,

а границите й все повече били заплашвани от варварските племена —

победени, но не покорени.

Напред!

Такъв ще бъде краят на всеки, който въстане срещу Рим.

Жал ми е за жените.

По време на война, няма място за състрадание! Напред!

Напред! Движете се!

Татко, франките ще трябва да си търсят друг вожд. Аз го убих.

Защо сте нападнали без заповед?

Сметнах за необходимо — те ни заплашваха.

Подчинявай се на заповедите. В боя всяка инициатива е опасна.

Заради авторитета на командира. Най-важното е да победи врага...

Достатъчно! Не е време да обсъждаме това.

Викат те в Рим. Заминаваш утре. - В Рим?

Разбирам. Сгреших, като удържах победа,

забравил, че трябва да остана в сянката на своя командир.

Това е заповед на император Диоклециан.

Много съм признателен на твоя приятел, императора.

Как смееш?! - Трябва да замина за Рим,

където няма да имам възможност да стана някой.

Въпреки че съм ти син, виждаш в мен опасност за честолюбието си.

Не е ли вярно? Отговори ми! Така е било и с майка ми!

Защо не искаш да ни запознаеш?

Забранявам ти дори да споменаваш за това!

Произходът й е твърде нисш за такъв като теб...

Замълчи!

Почакай!

Назначен си за трибун първа степен и член на императорския съвет.

Благодаря.

Може ли да си вървя?

Слушай, Константин. Ще ми бъде много...

Ще ми липсваш.

Диоклециан те викаше още миналата година.

Отговорих му, че си ми нужен тук.

Това е истината.

Направих всичко, каквото можах, за да прославиш името си тук.

Да, в известна степен.

Но моето място е тук, на бойното поле.

Генералите, Константин, вършат коварства в Рим, а и са продажни.

Бъди внимателен.

Отличен удар! Кой го нанесе?

Повече няма да нанася. - Не забравяй за защитата, синко.

Твоят живот е скъпоценен.

От цяла година не съм виждал Фауста.

Сигурно вече ме е забравила.

Почакай. Вземи това.

Никога не си свалял този пръстен. - Той е на майка ти.

Ще ти кажа за нея, когато му дойде времето.

Отворете портата!

Това единственият бюст ли е на Константин?

Не искаше да си прави портрет, но успях да го убедя.

Бяха трудни дни. Константин не може да седи мирно и минута.

Дори скулпторът искаше да си тръгне, но аз победих.

Но сега, по всяко време мога да го виждам и да си спомням за него.

Много си прилича. Като го гледаш, разбираш,

че Константин го очаква велика съдба,

защото е заслужил вниманието на Диоклециан и любовта на сестра ми.

Как мислиш, Лициний? - Нищо не разбирам от изкуство.

Ето го скулптора, който ще направи копие.

Огледай го! Потомците трябва да знаят лицата на великите пълководци.

Герои! А ние, обикновените хора, трябва да останем в сянка.

Представяте ли си? Днес славата принадлежи на воините.

Налюбува ли се на шедьовъра? Трудно ли се работи с такъв модел?

Не е лесно. Никога не съм виждал Константин.

Повярвай ми, изглежда точно така. Много си прилича.

Е? - Не е лесно да се направи копие.

Надявам се, че запомних как изглежда.

Отнесете го обратно, Цицилия. Внимателно!

Далече ли е Рим? - Можете да сте там още днес.

Ако бързате, минете оттук, ще спестите много време.

Засада!

Време е!

Остави, твърде е тежко за теб.

Не, ще се справя. - Внимателно!

Чуйте! Чакайте!

Догонете ги! Не им давайте да се измъкнат!

Адриан!

Адриан!

Той е ранен! - Трябва да им помогнем!

Те са войници, за нас е опасно. - Все едно, трябва да им помогнем.

Да вървим!

Насам! Ето, влезте.

Сложете го на постелята. - Внимателно!

Тихо, тихо!

Стопли вода. Донеси оцет.

Свалете доспехите. - Развързвай!

Трябва да спрем кръвта.

Приготви превръзки, Деметрий. - Веднага.

Раната е сериозна. Ако мечът беше ударил по-дълбоко...

За щастие, не са засегнати жизненоважни вени.

Струва ми се, че знаеш, какво правиш. - Да.

Имам определен опит.

Ливия. Ливия! - Да!

Да, денят е прекрасен. - Обидно ми е.

Три години воювам и да бъда ранен близо до Рим от някакви скитници.

Не се оплаквай, на други им провървя по-малко, отколкото на теб.

Кои бяха тия снощи?

Изглежда, че в покрайнините на Рим има много разбойници.

Трябва да отидем да воюваме в Галия.

За сега не можеш да се движиш. - Мога.

Не, не можеш.

Спокойно, след няколко дни ще се присъединиш към мен.

Сега си почивай.

Къде са другите? - На полето.

Ясно.

Търсех те. Искам да те възнаградя за това, което направи.

Приятелят ми дължи живота си на теб.

Благодаря. Достатъчно е, че бях полезен.

Както искаш.

Но, ако някога се срещнем... - Надявам се.

...забрави, че сме се срещали. - Защо?

За нищо не съм те питал. - Не си.

Добър път! - Благодаря.

Кажи ми, вярно ли е, че в Рим има много християни?

Може да не отговаряш, попитах просто така.

Центурионе! Центурионе!

Изпий го.

Какво е това? - Мляко.

Донеси ми вино и пилешко месо, а не мляко!

Нужна ми е сила, за да стигна до Рим.

Три години мечтах... за гореща вана, жени...

красиви, благоуханни...

Виждала ли си ги някога? - Не.

Коя си ти? - Ливия.

Защо ми казваш женско име?

Но... аз съм жена.

Ти... още си дете.

Добре де, жена си. Не исках да те обидя. Извинявай.

Не се обидих.

Би било добре да се ободря в гореща вода.

Да взема една хубава вана. - Ако искаш, ще ти донеса тас?

Мислиш ли, че ще се побера в него?

Само да успееш да станеш, ще те заведа до реката. Близо е.

Само да успея да се движа, сам ще отида, разбра ли?

Да, да.

Та как каза, че ти е името? - Ливия.

А, да, Ливия! На колко години си?

Вече не съм дете. - Отиди и затвори прозореца.

Уморих се, искам да спя.

Действията ти срещу франките потвърждават,

че с Максимиан не сме сгрешили за теб.

Радваме се да те видим. - Благодаря, Диоклециан.

За съжаление, нападението на пътя може да създаде

неправилно впечатление за гостоприемството на Рим.

Разбойниците ще бъдат наказани. Ще поръчам това на сина ми.

Оправи се с това, Максенций.

Искам виновните да бъдат наказани възможно най-скоро.

Приятно пребиваване тук, Константин.

Заслужил си го.

Съжалявам, Максенций.

Още не съм пристигнал и вече ти създадох главоболия.

Не се притеснявай, това са мои задължения.

Всичко, което се случва в Рим, е под ръководството на префекта.

Не можеш дори да си представиш колко неща стават в Рим.

Извинявай, а този кой е? - Кой?

Високият, с посивелите коси. - Това е Статирий.

Ненормалният ми баща. С цялото ми уважение към императора,

но той го смята за най-добрият лекар в Рим и не може да мръдне без него.

Познаваш ли го?

Не. Просто изглежда толкова важен.

Гледай този, който е по-важен за теб —

сестра ми Фауста.

Много съм щастлив.

Прекалено щастлив. Ненавиждам го. Нищо, ще ми се предостави случай.

Стойте!

Фауста! - Константин!

Казаха ми, че ще се видим чак вечерта.

Да, но бях по-нетърпелива, отколкото послушна.

Ние, войниците, имаме лош навик — да уважаваме заповедите.

Тогава ти заповядвам да ме прегърнеш.

Нищо не ни пречи да опитаме още веднъж.

Не! Апулей! Константин вече е в Рим

и докато е тук, нося отговорност за неговата безопасност.

Продължавайте да търсите разбойниците.

Бях започнал да забравям колко си красива.

Сигурно защото отсъстваше дълго.

Мисля, че си се утешавал с пленените диваци.

Хубаво общество са, нали?

Там животът е различен, Фауста. Времето не съществува.

Там няма място... за обикновени човешки чувства.

Там живееш, за да убиваш.

Дълга, снежна зима, студ, самота...

И когато се появи първата трева,

загубваш другари. Нападения, кланета...

През нощта викове, заплахи — един безкраен кошмар,

а когато се развидели, се освобождаваш от него.

Дори и ако това е началото на нова битка.

Скъпи, престани да говориш за войната.

Скоро ще те изберат за цезар, а аз ще ти бъда съпруга.

Цезар! Ето защо искаш да се омъжиш за мен!

Мъжете ги обичат такива, каквито са.

Мислиш ли, че винаги ще ме обичаш?

Прекалено много искаш да знаеш. Не е ли достатъчно да сме заедно?

Тези двамата са заедно.

Виж, достатъчна е само някоя дреболия, за да ги раздели.

Не да ги раздели, а да ги отдели само за миг.

Това е различно.

След това отново са заедно.

Завинаги.

Не бях прав, че исках да го убия.

Когато ги оженим, ще можем да ги управляваме.

Властта ще остане в нашите ръце.

Подценяваш Константин и твърде много разчиташ на Фауста.

Не бива да се доверяваш изцяло на влюбена жена.

Уплаши ме! - Какъв воин си?

Да се страхуваш от студена вода!

Вземи, сама я заших.

Постарах се, колкото можах. - Браво, много си сръчна.

Оздравя бързо. - Да.

Днес заминавам.

Знам. Прекара много скучни дни с нас.

В Рим ще ти бъде по-весело. - Хайде, помогни ми.

Мидас сигурно е докоснал косите ти. - Нека само да опита!

Мидас е бил цар в Азия. Всичко, до което се докоснел,

се превръщало в злато. - Измислици.

Защо да са измислици? - Детски приказки.

Превръщане в злато. - Не вярваш ли?

Изобщо.

А в боговете вярваш ли?

Вярвам в Един Бог, Единствен.

Значи ти... - Християнка съм.

Бъди предпазлива, Ливия. Ако ще говориш за това

с първия срещнат, може да те осъдят.

Ти не си първия срещнат. Ако ще крием вярата си,

как ще можем да помогнем на другите и да им спасим душите?

Може да те хвърлят на зверовете, да те разкъсат!

Някой ден може да се случи. Няма да съм първата.

А аз мислех, че си още дете. - Не съм дете.

Ливия! Ливия!

Да вървим! Матей и другите са арестувани!

Чакайте! Защо сте ги арестували?

Имало е нападение. Те са заподозрени.

Знам, но те нямат нищо общо! Пуснете ги!

Пуснете ги! - Какво крещи той? Повикай го.

Центурионе, ела тук! - Ти ли се разпореждаш?

Грешиш, бях с Константин и видях тези, които ни нападнаха.

Питай го дали ще ги познае. - Разбира се! Пуснете ги!

Центурионе, как така си позволявате да съдите от името на Империята?

Сега разбирам защо тук има толкова много крадци.

Ако всички са като вас... - Арестувайте го!

Повтарям ви, че бях принуден да го арестувам.

Той обиди мен и цялото правосъдие.

Няма значение! Трябваше да разбереш кой е.

Съжалявам. - Добре, добре. Пусни селяните.

Извинявай, Константин.

Правим всичко, за да намерим тези, които ви нападнаха.

Но дори и римското правосъдие може да сгреши.

Знам това.

Изпрати ги. Сега ще дойда.

Мечът ти.

Искаш да ги пуснеш? - Да.

Погледни какво намерих в дома на това момиче.

Те са християни. - Без съмнение.

Няма да се учудя, ако Адриан е свързан с тях.

Следете ги.

Заради отказа да се поклонят на нашите богове,

християните подлежат на наказание.

Съдят някакви християни. - Би било интересно да погледаме.

Защо не? Отвори!

Виж, те са прекрасни актьори и чудесно би им отивало

да четат диалози от трагедиите на Сенека.

Отречи се и ще бъдеш свободен. - Признавам само Един Бог!

Осъден си на смърт!

Доведете следващия.

Как се казваш? - Името ми е без значение.

Свободна ли си или робиня? - Това също няма значение.

Защо отклонява отговорите?

Опитай сам да разбереш, Константин.

Ела тук! Отговаряй на трибуна!

Откъде си? - За вас има интерес само моята вяра.

Аз съм християнка. - Това може да ти коства живота.

Християнинът не се страхува от смъртта.

Сега говориш така, но ще дойде момент, когато ще останеш сама.

Не сме сами! С нас е Бог! - Е, трибуне?

Какво ти казах? Много трагично. Заслужават аплодисменти.

Вместо това те умират.

Почакай! Трибунът е много влиятелен. Може да те спаси от смърт.

Да ме спаси? За нас смъртта е началото на истинския живот.

Чу ли, Константин, каква игра на думи?

Защо не въставате? - Ние ще победим, жертвайки себе си,

както ни е обещал Христос. - А ако вашият Христос ви е излъгал?

Той никога никого не е лъгал.

Стига, Максенций. Нека си върви.

Изведете я!

Странни хора!

Толкова напразни кураж и смелост!

Харесва ми тази малка арена в градината,

далече от потната и ревяща тълпа.

Това е една от малкото добри идеи на баща ми, нали?

Те проповядват нелепо учение, че всички хора са равни.

Броят им расте с всеки изминал ден. - Ние скоро ще си отидем.

Нека това да го решават нашите приемници.

Надявам се това да бъдат хора, непримирими по въпросите за вярата.

Както и преди, предлагаш сина си? Знаеш възраженията ми.

Августи, победителят чака.

Да се помолим на Бог!

Отче наш, който Си на небесата, да се свети името Ти,

да бъде царството Ти,

да бъде волята Ти,

както на Небето, така и на Земята.

Дай ни днес насъщният.

И ни прости греховете, както ние прощаваме на враговете си.

Не ни въвличай в изкушение и избави ни от Лукавия.

Нашите братя търпят мъчения.

Да се помолим, за да не им е тежко в последния момент.

Да се помолим, за да може вярата да ги укрепи.

Безсмислена жестокост, унизителна за тези, които я гледат.

Дори нямат оръжие, за да се защитят. - Оръжие? На християните?

Ти сам чу, че за тях смъртта е истинският живот.

Получих важно съобщение, Максенций.

Събранието на християните ще бъде близо до дома на това момиче,

където нападнаха Константин. - Издаде ли заповед?

Довери ми се, никой няма да се измъкне.

Пускай!

Да вървим! Раят ни чака!

Елена, помогни ми! Страхувам се, страх ме е!

Кленда, ти си майка.

Спомни си радостта, когато виждаме децата си.

По същия начин смъртта ще ни донесе радост да видим Синът Божи.

Господ ще ни даде надежда.

Бъди силна.

Върви! Върви при майка си!

Мамо!

Мамо! - Марко! Марко!

Стига! Моля ви, августейши императори!

Християните трябва да бъдат унищожени!

Но не така! - Достатъчно!

Спокойно, такъв неизбежен край е за твърде смелите хора.

Твоята храброст заслужава награда.

Не искам нищо. Но Фауста може да желае нещо.

Животът на детето и прошка за останалите.

Моля ви!

Освободете ги. Днес се проля достатъчно кръв.

Колко трогателно! Истинско благотворително представление.

Ще дойде ден и словото Христово ще се прослави по цялата земя.

Ние никога няма да видим този ден. И никое от децата ни няма да го види.

Кога ще спрат масовите убийства и насилието?

Кога хората няма да бъдат разделяни на господари и роби?

Само молитви не стигат, за да възтържествува Христос!

Ние никога няма да отвръщаме на насилието с насилие, Матей.

Нашата сила е любовта! - Справедливостта

не се определя с думи! - Преторианци! Преторианци!

Блокират изходите! - Тихо! Запазете спокойствие.

Арестувайте всички! - Ливия!

Спасявайте се!

Ливия!

Ливия!

Ливия! Деметрий! Ливия!

Ливия! Къде е Ливия! - Може да се е спасила.

Да вървим! Слизай!

Бог ще ти прости!

Това момиче не е християнка! Познавам я!

Здравей, центурионе. Срещаме се за втори път.

Беше страшно да те видя на арената. Защо го направи?

Не знам, някакъв порив.

Не мога да гледам спокойно как убиват невъоръжени хора.

Дори самите те да са готови да умрат.

Мисля, че разбирам тези християни. - Наистина ли?

Ако наистина обичаш някого, е лесно да пожертваш заради него

дори живота си.

Извинете за безпокойството, госпожо. - Какво искаш?

Пред вратата има един центурион. Иска да говори с Константин.

Кой е? - Казва се Адриан.

Дошъл е при Константин за помощ.

Неочаквано. Този път Константин няма да се скрие.

Мислиш ли, че Диоклециан ще заповяда да го арестуват?

Убеден съм. Ще действаме според закона.

Ще отидеш да го арестуваш, той ще се опита да избяга,

и, за съжаление, някой ще го убие. - Ще се заема с това.

Прекрасно! Желая ти успех, Лициний!

Един съперник по-малко? - Двама.

Смъртта на Константин ще повлече и смъртта на Лициний.

Диоклециан никога няма да му прости. - И ти ще се издигнеш.

Цялата власт в ръцете на един човек.

Ще трябва да благодарим на малката, скромна християнка.

Утре ще бъде осъдена.

В какво е виновна? Какво лошо е направила?

Не съм съдия, но законите срещу християните са известни.

Те сами правят своя избор. - Видях те! Как може да говориш така?

Те ни помогнаха, когато ни нападнаха.

Как да моля да се направи изключение за това момиче? На какво основание?

Константин, не разбираш ли, той я обича.

Това вярно ли е, Адриан? - Може би. Не знам.

Нещо ми е тревожно, жал ми е да гледам как умират млади хора.

Ако помолиш Максенций, може би ще я освободи.

Максенций? Не, дори и ти да се намесиш.

Никога не съм те молил за нищо, Константин,

но този път те моля, помогни ми.

Много съжалявам, Адриан, но нищо не мога да направя.

Да вървим! Всичко е напразно.

Мислихте ли къде да се скриете, ако успеете да избягате?

Чакат ни зад портата, на пътя на Фламиний.

Кой е?

Християните тук ли са? - Да, трибуне.

Пусни ме! - Стража! Трибунът дойде. Отвори.

Искам да видя арестуваните сега. - Елате?

Не тук.

Ливия!

Ела с мен. - Не!

Не! - Къде я водиш?

По-добре не питай.

Върви с него, Ливия. - Не!

Не мога да те оставя тук! Моля те! Моля те!

Такава е Божията воля. - Не!

Може да ти е отредена друга съдба. - Не! Не!

Какво мога да направя за теб?

Нищо.

Бог да те благослови, Константин!

Да вървим.

Лесно ли беше? - Прекалено. Много подозрително.

Чакат те. Ако Бог пожелае, ще се срещнем отново.

Сигурна съм, че ще се срещнем, Адриан.

По-бързо!

Ливия!

Тази проява е недопустима. Опитаха се да го спрат,

но той и центурионът използваха положението си.

Той не само освободи момичето, но и уби охраната.

Убеден съм, че е бил Константин.

Видях го, когато дойде да освободи християнката.

Християни! Те са навсякъде! На кого да се довериш?

Дори моят лекар! Сега и Константин — бъдещият цезар.

Не можем да обвиним Константин, докато не го изслушаме.

Тогава да го разпитаме. - Точно така! Доведете го.

Лициний, погрижи се за това.

Помни, че трябва да проявиш нужното уважение към трибуна.

Няма да забравя.

Ето ги! Стой!

Константин! - Фауста!

Константин! - Защо си тук?

Преторианците на Лициний те търсят навсякъде!

Какво се е случило? - Защо си убил охраната?

Никого не съм убивал! - Тъмничарят те е познал.

Лъжа!

Сега разбирам — направили са ти капан.

Кой? - Не знам. Може би, Лициний.

Не можеш да се върнеш в Рим.

Трябва да говоря с Диоклециан, той ще ми повярва.

Няма да ти позволят да стигнеш жив до него.

Само баща ти може да ти помогне! - Не мога да замина!

Ще намеря начин да обясня всичко на Диоклециан.

Ето ги! Моля те, спасявай се!

Фауста е права. Твърде много са, само за да ни арестуват.

Ще се върна, бъди сигурна.

В деня на нашия избор, Максимиан и аз

поехме отговорността пред Сената и народа на Рим

в края на срока на управлението ни

да предадем дадената ни власт

на избраните от нас приемници за цезари.

Ние спазваме обещанието си.

Провъзгласявам за август император на източната провинция

Галерий Дакийски,

а на западната — Констанций Хлор.

Те заслужават вашите приветствия.

За смяна на цезарите

са избрани двама души,

известни със своята доблест и мъдрост —

Флавий Север на Запад

и на Изток —

трибунът първа степен Лициний Лициан.

Искам първи да те поздравя.

Никога няма да забравя как ми помогна.

Виж от кой легион е.

От Трети легион.

Там има още войници!

Ти, стой!

Да вървим!

Стойте!

Да вървим!

Какво става? Стой! Ти ли си командирът?

Варвари! Страшно много са! Няма никаква надежда!

Пуснете ме да мина! - Кой заповяда отстъпление?

Аз! Пуснете ме да мина!

И наричате себе си римляни?

Това е Константин!

Напред, римляни! След мен!

Войници на Констанций Хлор, напред!

Дай ми меч!

Напред!

Татко!

Константин!

Ранен ли си? По-бързо!

Отведете го оттук!

Разбит? Бягство? Поражение?

Не, татко! Победихме!

Да, победа!

Ти се върна, Константин!

Приближи се, трябва да ти кажа нещо.

Тя е християнка, знаеш ли? - Кой?

Майка ти е християнка. - Християнка?

Знаеш законите. Беше принудена да се крие

и ми се наложи да се разделя с нея, за да не загубя теб.

Намери я и й кажи, че последната ми мисъл

е била за нея.

Елена, Елена!

Аз загубих.

Варварите! Империята!

Моят последен бой! - Не, нали ти казах, че победихме!

Това е твоята победа.

Войници!

Това беше последната победа на Констанций Хлор.

Нашият император беше истински римски войник.

Вие бяхте под негово командване, както и аз.

Вие сте негови синове повече, отколкото аз.

Победителят на сражението е опитен управител,

справедлив съдия.

Ние ще следваме неговия пример и ще продължим неговия път.

Да живее Константин!

Ти! Ела тук!

Дай ми меча си!

Върни се в строя.

Легионери! От този момент моят меч е негов!

А аз приемам този, като символ на властта, която получих от вас.

И няма сила на света, която би могла да го вземе от ръцете ми!

Само вие, ако се окажа недостоен.

Да живее Константин!

...и моята благодарност към целия римски народ.

И чрез моя легат, Адриан Руф,

аз, Константин, съобщавам на Сената на Рим,

че след мъчителния период на войни,

имам намерение да провеждам политика на мир.

Мир по границите с варварите

и мир вътре в Империята,

което предполага и търпимост към християните,

заради всеобщата полза и благополучие на Империята.

От Трир. Константин Август, император на Западната провинция.

Значи указът на Диоклециан срещу християните е недействителен?

Ще изгорим ли храмовете на боговете?

Сенатори, аз поддържам решението на Константин.

И съм убеден, че говоря от името на всички вас,

че волята на императора ще бъде незабавно изпълнена

и че той може да разчита на нас.

Християните трябва да оценят, както и ние, великодушието на Константин.

Да излязат без страх от своите убежища

и свободно да се кланят на своя Бог, но да не закачат нашите.

Да не искат равенство между хората, освобождаване на робите

и да не разпространяват вълнения сред нашия народ.

Сенатът моли да предадете нашата благодарност

и преданост към императора. - Ще предам.

Константин е узурпатор! Него го избраха войниците!

Защо говориш от наше име? - Няма да се подчиним!

Сенатът е по-висша власт! - Никой не може да ни дава заповеди!

Искате ли да покажете мъжеството си пред легионите на Константин?

Сега можем да поставим центурион само от хора като вас

или от някоя пропаднала развратница.

Имаме нужда от време.

И да не губим увереност в себе си.

Не, Цицилия, нещо по-обикновено. Ще го отложим до сватбата.

Дай ми... гривната-змия, за късмет.

Каква бащина грижа! - Защо си толкова враждебна с мен?

Защото само ти повярва на лъжливите приказки

за събитията през онази нощ? - Той е прав.

Само че няма доказателства. - Защото не съществуват!

Максенций винаги е бил верен приятел на Константин.

Тази сутрин в Сената той е успокоил останалите.

Брат ми е много умен, но не може да ме излъже.

Константин — императорът и брат ми, искат да ме използват.

Винаги играеш старата игра. За какво ти е политиката?

Разбирам, че ти е тежко да предадеш властта, но го направи.

Всичко приключи.

Нищо не е свършило, Фауста. Не!

Тепърва ще се убедиш!

Добре дошъл, Адриан. - Благодаря, че ме прие.

Моля да приемеш от името на императора тези подаръци,

като знак на искрената му привързаност към теб.

Занесете ги в стаята ми.

Тъкани изтъкани от ръцете на жени от племето хируски.

Торби, огърлици, вази...

съпровождат това, което, мисля, че си чакала преди всичко.

Прав си.

Извини ме.

Радвам се да те видя отново, Адриан! - Нека боговете да са с теб!

Донесъл си известие от Константин? Всички в Рим го чакат с нетърпение.

Някои доста важни дела го задържат в Германия.

Тържествата са по-важни! - Ще ги проведем след сватбата.

Е, къде е той? - В Трир.

Ако дъщеря ти е съгласна, императорът би искал да проведе сватбата там.

Адриан, трябва да ми дадеш нещо.

Чаках да попиташ.

Това е на майка му. Най-ценното, което има Константин.

И го дава на мен?

Иска ми се и той да бъде толкова щастлив, колкото съм аз.

Благодаря за пожеланието.

Скоро и аз, и баща ми ще склоним глава пред теб.

Ливия! Ливия!

Адриан!

Не вярвам, че това е истина, Адриан! - Вашият Бог ни помага.

Казвах ти, че Бог е любов.

Къде се криеше през цялото време?

В планината. Времето там беше страшно.

Но Бог ни даде Елена. Тя е необикновена жена.

Елена? - Да.

На колко години е? - Не знам. Ти на колко мислиш, че е?

На около петдесет. - Знаете ли къде е сега?

Върна се в Рим. Гоненията още продължават

и тя иска да поддържа тези, които са в голяма опасност.

Трябва да ми помогнеш да я намеря. - С удоволствие. Но защо?

Мисля, че тази жена е много скъпа на сърцето на Константин.

ТРИР

Където си ти, Константин, там ще съм и аз — Фауста.

Засвидетелствам пред всемогъщия Юпитер.

Цицилия, донеси ми лентата! - Сега!

Съжаляваш ли, че те взех в Трир?

О не, госпожо, видях удивителни неща.

Това е вашата сватба!

Чуваш ли? Пеят. Всички са щастливи.

А ти? - Константин!

Много съм щастлива.

Не искам да си мислиш за брака ни,

като съюз за благото на държавата.

И не мисля.

Помниш ли,

веднъж те попитах дали ще можеш да ме обичаш винаги?

Питам те още веднъж.

Чуй ме, скъпи.

Когато ми изпрати този пръстен, разбрах колко сме свързани.

Нищо няма да ни раздели.

Жени, като теб, мъжете ги помнят за цял живот.

Винаги ще те помня.

Няма да позволя на Максенций да набира още войници.

Още един отряд кавалерия. Това ще бъде троен гарнизон. За какво?

За защитата на Рим. - В мирно време?

А християните? Те разрушават нашите древни устои.

Те са много кротки.

Говорят, че дори робите имат душа, но това не ги прави врагове.

Мисля, че политиката на Максенций...

Политиката му увеличава числото на преследваните. Не е справедливо!

Не мисли за справедливост, Константин. Той ти е верен.

И той като мен смята, че Империята не трябва да бъде разделена

между теб и Галерий, а трябва да бъде една в твоите ръце.

Надявам се да съм те разбрал правилно.

Галерий пребивава в Трир като император на изтока,

за да признае официално моето избиране.

Аз уважавам неговата власт. И той е длъжен да уважава моята.

Никога няма да позволя насилието да бъде над закона.

Законите ги пишат победителите. - Не бъди толкова циничен.

Ако властта в Империята трябва да бъде обединена,

то ще е по естествен път, с одобрението на всички.

Такъв е принципът. - Ти християнин ли си?

Добре знаеш, че не съм християнин и не деля хората по вяра.

Знам, че справедливостта трябва да бъде една за всички хора.

Какво се случи? - Настилката беше нестабилна.

Намерете виновника.

Справедливост за всички?

Преди минута беше жив, а сега...

Послушай ме, Константин. Помисли за Империята.

Ако подобно нещо се случи с Галерий, ще можеш да обединиш властта.

Още сега и бързо.

Ще забравя какво си ми казал, само защото си баща на Фауста.

Радвам се да те видя отново, Максимиан!

Но не като тях? Още не си император. - Но ще бъда.

Съмнявам се. Константин има добра памет

и с всеки ден се приближава все повече до християните.

Ела, трябва да поговорим.

Не познавам този, който умря заради мен,

но справедливостта трябва да бъде еднаква за всички.

Арестувайте го!

Той изтегли меча ми. Не можах да го спра.

Моля ви, римски сенатори, позволете ми

да почета човека, който със своята доблест, със своята добродетел

и справедливост, винаги ни вдъхновяваше. Ето, заслужи това.

Мнозина в тази зала може да се страхуват да направят това.

Аз не! Като негов син, имам причини да се жалвам.

Дори не ми дадоха тялото му.

Само казаха: "Той е мъртъв, умря безславно."

Обясняват, че е извършил покушение над живота на императора.

Но къде са доказателствата?

Къде са тези, които могат да го потвърдят?

Лесно е да обвиниш мъртвия в най-тежкото престъпление.

Баща ми не може да опровергае тази лъжа.

Как може да се е опитвал да завземе властта, която имаше

много години и която предаде доброволно?

Може би трябва да мълча, за да не усложнявам ситуацията,

създадена от деспотизма на Константин.

За мен Константин беше повече от брат.

Но днес, с дълбока скръб, съм принуден да осъдя действията му.

Бих искал думите ми да не са истина.

Със сълзи на очите, римски сенатори,

обвинявам Константин в убийството на моя баща.

Това е лъжа!

Арестувайте го! Той оскърбява Сенатът на Рим!

В затвора! В затвора!

Той просто иска властта! Не му позволявайте да ви излъже!

Като ми затваряте устата, няма да изопачите истината!

Вие сте метежници! - Долу деспота!

Константин ще ви накаже за това!

Разрушавате държавата! Ще стане гражданска война!

Чухме легата на императора.

Може ли сега животът ни да е честен

и дори съвестта на гражданите да зависи от абсолютната власт?

Не! - Ето защо беше убит баща ми.

Същата участ очаква всеки, който застане на пътя на Константин.

Аз... призовавам всички!

Кой е с мен? Кой? - Аз! Аз! Аз!

Предлагам всички закони, приети от Константин,

да бъдат преразгледани от Сената.

На първо място тези, които се отнасят

за най-опасните и хитри врагове на Рим — християните,

за да унищожим тази зараза.

Да унищожим християните!

Да живее император Лициний! Да живее Максенций!

Почакайте, римски сенатори! Тихо!

За мен вашата поддръжка е голяма чест.

Но аз съм недолюбван от Константин.

Не искам да се възползвам в момента от вашия ентусиазъм,

за да заема по-висок пост в държавата.

Ще приема властта, но само при свободно гласуване в Сената!

Това е ваше решение, членове на Сената!

Това ще е вашият избор, ако искате да изберете Максенций

за наш император. Аз давам своят глас!

Да живее император Максенций!

Моят легат е арестуван. Безпорядък, убийства.

Законите ми са отменени.

Заради него, заради брат ти. Баща ти се опита да ме убие.

Ако знаеше, можеше да го предотвратиш и да спасиш живота на баща ми.

Но ти не го направи. - Обвиняваш ли ме?

Не разбираш ли, че на Максенций му трябваше

тази ситуация, за да стане император?

Помисли, той пожертва баща ти.

Обграден съм от врагове дори в собствения си дом.

Благодаря, че мислиш така.

Много съжалявам, Константин,

че между нас има само неразбиране и болка.

И кръв! Играта на Максенций ще коства живота на хиляди хора.

Не го забравяй.

Още имаш време да размислиш, Фауста. - Моето място е да съм до теб.

Няма да е лесно. Защо си с мен?

Защото съм ти жена.

Където е Константин, там е и Фауста. Помниш ли?

Важни са не думите, а чувствата.

И тези са се предали.

Много си бързал да съобщиш за нещастието и предателството.

Какво искаш? - Извини ме.

Дойдох да поговорим не за бедите. Тъкмо обратното.

Имам важни новини.

Е, казвай?

Излез! И вие излезте.

Майката на Константин е тук, в Рим, казва се Елена.

Тя е християнка.

Доведете я! Непременно!

Къде се крие Елена?

Не искаш да говориш ли?

Питам за последен път — къде е Елена?

Не.

Много си красива.

При другите!

Ливия! - Деметрий!

Ливия!

А ти? - Вече ви казах: не съм я виждал.

Остави, няма нужда!

Е, момче, къде е Елена?

Напразно си губим времето.

Достатъчно!

Всеки път се срещаме.

Страхувам се, че този път е за последно.

Какво можеш да ми кажеш за Елена?

Не знам коя е.

Не познаваш майката на твоя император?

Знаеш къде е.

Мислиш ли, че ако знаех, щях да ти кажа?

Съмнявам се,

ще покажем сила пред нашия император Максенций

и военната мощ на Рим.

Константин ще бъде победен!

Но трябват пари

за допълнително въоръжаване на легионите.

И ние ще дадем добър пример. Ще ги дадем доброволно.

Който е против моето предложение, да вдигне ръка.

Не! Не ме докосвайте!

Ливия!

Ливия, не ме ли позна?

Това съм аз, Адриан.

Адриан?

Ливия!

Бедната ми Ливия!

Беше ужасно, ужасно!

Защо ме спаси тогава? Защо не ме остави да умра?

Защо? Кажи ми, защо?

Не говори така, Ливия.

Ливия!

Ливия!

Ливия!

Как вашия Бог допуска това?

Не си ли християнин? - Не.

Христос би те защитил.

Как ви защитава Той? Вашият Христос — Бога на мъртвите.

Не, Адриан, не.

Не е вярно.

Дори и сега знам, че не е така.

Тя ти отговори.

Опитах се да разбера. Но като виждам

несправедливите страдания, вече не вярвам в нищо.

Защо се отделяш от мен?

Не изпълвай сърцето си с омраза.

Любовта ни обединява.

Любов към мен... към всички...

Дори и към тези, които издевателстваха над теб?

Дори и към тях.

Ти... нали им прости?

Да.

Простих им. И ти трябва да им простиш.

Ливия! Ливия! Направете нещо!

Някой да помогне?

Безполезно е, Адриан.

Трябва да те напусна.

Много съжалявам. - Не!

Не може да се разделим. Трябва да живееш, Ливия.

Трябва да живееш! Трябва!

Толкова ми се искаше... да живея.

Стой! - Не си хаби силите.

Чака го друга смърт.

Всички на изхода! Стига сте харчили държавни средства!

Измитайте се! Зверовете ви очакват!

Ставайте! Хайде!

Затваряй!

Хей, тъмничарю, никой ли не остана?

Не. Само мъртвите.

Хей, ела!

Облечи това. Знаеш ли Вълчия изход? Там те чакат.

Защо искаш да ме спасиш? - Защото много зависи от теб.

Трябва да вървиш.

Адриан!

Адриан!

Изпрати ме... - Знам.

Константин е на другия бряг на Тибър.

Предай на императора, че всички угнетени се надяват на него.

И преди съм те виждал!

Ти си Елена?! - Да.

Твоят син те търси навсякъде. Има нужда от теб.

За него ще е опасно да ме намери.

Прегърни сина ми заради мен. И му кажи, че християните го чакат.

Преторианци! Идват насам! - Върви!

Не мога да те оставя тук. - Какво означава един живот,

когато могат да се спасят много други?

Но... - Върви, на теб говоря!

Не ги изпускайте! След тях!

Ето го! Падна!

Ще отплува! По-бързо!

Отведете ги. - Какво да ги правим?

Дръжте ги в ареста и не позволявайте да разговарят с никого.

Това е съобщение от Лициний до Максенций.

Галерий, императорът на Изтока е убит!

Лициний е завзел властта.

Сега, вместо съюзник, имаме враг.

Враг, който идва, за да се събере с Максенций и да ни унищожи.

Някакви предложения?

Максенций му обеща много.

Трябва да обещаем на Лициний още повече.

Важното е да ги задържим, да печелим време.

Имаме предимство пред Максенций — знаем това, което той още не знае.

Колко си наивен! Мислиш, че Лициний е изпратил само двама вестоносци?

Войниците не са почивали от няколко дни.

Преходът беше дълъг и труден. Разчитахме на помощ от Галерий.

Кога ще се разпространи новината...

Ето на... след сватбата ми, предпочетох армията. А ти?

Вече петнадесет години, откакто излязох от Рим.

Дъщеря ми беше съвсем малка. Каква ли е сега?

Достатъчно голяма, за да я укротиш.

Никой не може да завземе Рим — боговете го защитават.

Какво са римските богове? За нас християните!

Да бе, много са добри — ти воюваш, а те се молят.

Колко смело се държат пред лъвовете. - Да, застават на колене.

Ако утре се окажеш срещу брат си, какво ще направиш? Ще го убиеш ли?

Който носи униформа, различна от моята, не ми е брат.

Хей, ти, къде отиваш в преториански плащ?

Остави го. Иска да завладее Рим сам. Ето, пий!

Съветът ни е да отстъпим, докато не е късно. Още сега.

В Германия ще можем да се защитим. Ако останем тук, ще е самоубийство.

Сред вас виждам това, което не трябва да е тук.

Вие не го ли виждате?

Не, разбира се.

Защото е в самите вас! Неговото име е страх!

Да отидем в Германия...

Лициний ще ни пресече пътя там, а отзад ще ни заплашва Максенций.

Има само един изход — да се сражаваме тук.

И само един въпрос — как да победим?

Вдигайте войската.

И чакайте заповед.

Къде е жена ми? Попитах къде е жена ми?

Видях я как излезе, наметнала плащ.

Защо се сражаваш? Империята вече е твоя.

Можеш да бъдеш милосърден. Моля те, Максенций!

Шегуваш ли се?

Разбирам гнева ти. Уверявам те, че Константин не е убивал баща ни.

Първоначално и аз се усъмних. След това разбрах, че е истина.

Мислиш, че искам да отмъстя за смъртта на баща ни?

Колко си наивна! Побърканият старец получи това, което заслужаваше.

Използвах важен труп, като неговия, за да разбуня войната.

Сега Константин трябва да се примири пред мен.

Държа в ръцете си жената, която той обича.

Апулей! - Ти си подлец!

Не се заблуждавай, не говоря за теб.

Ето, виж!

Това е ценен заложник.

Елена, християнка, неговата майка.

С вашия император е свършено!

Повече никой няма да си я спомня!

Гордея се, че съм жена на Константин. Срамувам се, че съм ти сестра!

Така стана още по-лесно.

Дай ми пръстена!

Отговаряш за нея!

Поздравявам те, Константин.

Рядко пълководец може предварително да знае изхода на сражението.

Утре те чака гибел. Но това може да се промени.

И как?

Сложи оръжие и ме признай за единствен законен император.

И ще ми запазиш живота?

Само твоят, но не и на твоите приятели християните.

Благодарение на твоя едикт, те престанаха да се крият

и лесно ще изтребя всички, до последния човек.

Затова ли искаше да ме видиш? - Почакай!

Искам да ти кажа още нещо.

Мога да запазя живота на една християнка.

Името й е Елена.

Нямаш избор. Няма накъде да отстъпваш.

Зад теб е легионът на Галерий, но те не могат да ти помогнат.

Галерий е мъртъв и моят съюзник Лициний завзе властта.

Ще те унищожа. - Утре ще видим.

Имаш време да помислиш.

Ако приемеш боя, ще попаднеш в Рим, мъртъв.

Ще ви погреба заедно — теб, майка ти и жена ти!

Тя е моя пленница.

Знаеш ли?

Отказа се да ми е сестра.

Няма да имам угризение да я убия.

Няма да погребеш никого! Заклевам се!

Защо я остави сама?

Не можеш да я подчиниш, тя е твоя майка.

Дори никога не съм я виждал. - Не, виждал си я! Това е жената,

с която говори в съда. Помниш ли? - Жената? Да, и на арената...

Често мислех за нея и не разбирах, просто чувствах нещо.

А аз ще съм този, който ще я обрече на смърт.

Заедно с Фауста, моята жена.

Майка ти ми каза:

"Един живот няма значение, ако можеш да спасиш много други."

Кръвопролитията започнаха! Видях как ги измъчваха,

тяхното страдание и смелост.

Дори кротко същество, като Ливия,

жестоките мъки не можаха да сломят.

Вярата им ги поддържа и те знаят за какво умират.

Приказки, Адриан, християнско учение.

За мен сега животът е по-важен от каквото и да е.

Не мога да им позволя да умрат.

Не мога да се откажа и от Империята.

Как мога да я оставя на човек без чест и съвест?

Свят, който искам и за който се боря,

свят без несправедливост и без насилие,

в който всички хора се раждат и живеят свободно.

Ще бъде загубен завинаги. - Искам да ти помогна.

Знам. Остави ме сам, Адриан.

Каквото и решение да вземеш, можеш да разчиташ на мен.

Майка ти ми каза:

"Един живот няма значение, ако можеш да спасиш много други."

Намери я и й кажи,

че последната ми мисъл е била за нея.

Ако наистина обичаш някого, е лесно да се пожертваш заради него.

Дори живота си. - Законът ще ни донесе победа".

Нашият съвет е да отстъпим, да останем тук ще е самоубийство.

Ще ви погреба заедно — теб, майка ти и жена ти.

Как се казваш? - Няма значение. Аз съм християнка.

Осъдена.

Не сме сами, Бог е с нас!

С Мен ще победиш!

Боговете са с нас. - Кажи го на тези, които вярват.

Войници...

ще настъпваме към Рим.

Утре всеки от вас може да се сблъска с роднина,

с брат си... и дори със сина си.

Това е гражданска война.

Историята винаги съди строго нейните участници.

Не се страхувам от този съд,

защото в битката ще ни осеня символът на справедливостта!

Кръстът! Кръстът на унижените и угнетените!

Не ви принуждавам да сменяте вярата си.

С мен ще останат само тези,

които искат всички хора да живеят свободно —

без тирания, угнетение и нетърпимост.

Изгорете! Изгорете всичко! Всичко!

Ето ви и вас! Вече мислех, че няма да дойдете.

За малко, имахме късмет. Побързайте! По-бързо, хайде!

Е, тук ли!

Да вървим!

Оставете конете тук! Побързайте!

Побързайте!

Вземи факела, Валерий. - Хайде, вървете след мен.

Кавалерията напред!

Кавалерия без пехота е опасно... - Изпълнявай заповедта!

Предай на Тулий да отстъпва! По-бързо!

Напред! След мен!

Отново се срещаме!

Пази се!

Недей, Адриан, не го убивай!

Войниците на Константин проникнаха в затвора! Опитваме се да ги спрем.

Проклети християни! Изпратете подкрепление! Веднага!

Престрояване в центъра отляво и отдясно!

В атака!

Сега е моментът!

Предай на Вароний да атакува!

Страхливци! Защо бягате? Стойте, страхливци! Спрете!

Страхливци! Мерзавци!

Напред!

Майка ти също е жива.

Къде е? - Почакай.

Не, майко, изправи се!

Моля те!

Прегръщаш своя син, а не императора.

Константин, синко!

Легионери, чуйте ме!

Вашата преданост и смелост промениха хода на историята.

Бъдещите поколения ще ви бъдат благодарни за това.

превод Тодор Миланов

редакция НИКЧО