Original subtitles

СЕНЧЕСТИ ЗЕМИ

НАРЦИС

След Великата война, един доктор започна да и-ползва нови хирургични техники

да оправя изгорели жертви, ампутирани и ранени войници

Радвам се да те видя.

Изглеждаш по-добре вече.

Без лягане и без мартинита за един час, нали?

Благодаря ти, Алекс. - Просто дръж тампона върху него

за да не изцапаш с кръв моите мебели.

Ние ще продължаваме да заличаваме малкият бозав

молец, каквато си родена, докато открием пеперудата.

Пушенето предизвиква бавна и мъчителна смърт.

Не е ли така, Пърси Кат?

Защо си тук, Талия?

Да те видя.

Обадих се по-рано, но ти не вдигна.

И ти не спря да се замислиш защо?

Алекс, моля те, нека да не започваме всичко отново.

Няма нужда, ти ще си тръгнеш веднага.

Ти сериозно ли?

Ако искаш да останеш, ще трябва да

изгладиш тези отвратителни бръчки по челото си.

Можеш да седнеш на дивана,

Ще бъда при теб след една секунда.

Помниш ли, времето, когато

не инжектираше и не оперираше всичките си приятели?

Те не са приятели, те са пациенти, които търсят помощта ми.

Ако те търсят физическият идеал, мога да ги толерирам.

Понякога научавам имената им. - Това е гадно.

Гадно?

Ти идваш в дома ми без покана

и ми казваш, че се държа гадно?

Дрю, ще осигуриш ли кола за Талия?

Тя няма да остане с нас повече.

Да, сър.

Жалко.

Може би щеше да е наполовина по-красива, с малко работа.

Винаги ме е удивлявало, колко ужасно мързеливи са хората.

Аз щедро й предлагам начин да подобри

себе си, а тя отказва, грубо при това.

Чух, че си организирал добри партита, Алекс, но това е впечатляващо.

Ако знаехме, че залиташ по нашите пътеки,

ние щяхме да сме на едно от тях много отдавна.

Не си спомням да съм ти давал разрешение да говориш.

Впрочем, не си спомням

да съм изпращал покани на никой от двамата.

Но сте тук сега и това е, което има значение.

Сигурен съм, че ще намерим някакъв начин да се забавляваме.

Защо той ме мрази?

Всичко, което се опитвах да направя, бе да го обичам и никога не беше достатъчно.

Той става все по-непознат, Дрю.

Когато ме гледа сега, погледът му е толкова празен.

Алекс

е много загрижен за състоянието на нещата, с формата.

Вярно е, че може да бъде топъл и студен от време на време,

но красотата на това е, че няма да гадаеш за него.

Човек винаги знае къде по очите му, къде е мястото му.

Ако спреш да изпълняваш тази функция,

вниманието му е привлечено от друго място.

Какво ще кажеш за всички войници,

които все още са слепи от газовите атаки?

Обезобразени или останали без крайник от противопехотна мина?

Как може вниманието му да се отвлече от това?

Алекс,

аз се влюбих в е гений,

един творец, който се грижи реално да лекува хората.

Сега това е просто безмилостен стремеж към съвършенство,

такова, което изглежда само той да разбере,

а всеки друг, просто се оставя на течението..

Тогава защо постоянно се връщаш?

Той ти е казал да стоиш настрана.

Той все още може да бъде убеден.

Аз няма да се откажа от него, Дрю.

Няма.

Боя се, че няма да се откажеш.

Господа, това е стандартна практика

да се носи подарък за домакина на партито.

Разбирам, човек да е разсеян, но не го прощавам.

Аз съм принуден сам да си взема подарък.

А вие предлагате толкова много атрактивни възможности.

Аз съм зает.

Казах, че съм зает.

Съжалявам, сър, че нахлух

но тя заплаши, че ще се самоубие.

Добре,

предполагам, че трябва да поговоря с нея, нали?

Да, метресо.

Какво ще кажеш сега на своята метреса?

Благодаря. - Добро момче.

Добро момче.

Ти си видение, нали?

Трябва да си, защото съм сигурен, че ти казах,

че никога не искам да те видя отново

и все пак ти си тук, отново в живота ми, в собствения ми заден двор.

Уважаема, сладка Талия, аз се загубих там,

наслаждавайки ти се почти един час.

Помниш ли?

Разбира се, че помня.

Такава сладко разбита роза.

Защо си тук?

Имах нужда да знам, че си

все още човекът, в когото се влюбих,

че аз все още знача нещо за теб

и ти дойде.

Не мога да спра да мисля за теб.

Променил си се и може би не го забелязваш, но аз да.

Всеки беше засегнат от войната,

но това не трябва да ни прави нехуманни.

Всичко това може да спре.

Ти не можеш да поправиш всички.

Светът не беше съвършен и преди това, също

и някой от нас, без значение как сме го запомнили.

Партито свърши.

Много ви благодаря, че дойдохте.

Казах ви, благодаря!

Ти ми каза, че ме обичаш.

Любовта е непостоянност.

Безформена, без база, без конвенционалност.

Може да се каже, че любовта е била прекалено амбициозна и методична.

Алекс, моля, не мога да продължавам без теб, ти трябва да чуеш...

Трябва?

Ултиматум ли ми даваш?

Ще си инжектирам това за да мога да спра да мисля за теб.

Колко жалко.

Какъв коктейл си избрала за да ми се подиграваш?

Прокаинамид.

Умен избор.

Нещо, което да спре това малко

сърце да бие с толкова много любов.

Няма да направиш това, Талия.

Ти си объркана и уморена.

Трябва ти просто сън.

Ще говорим за всичко това с чиста глава утре.

Жалко, последната ни игра остави няколко белега.

Вие сте една модерна двойка, разбирам това.

Но това, което не разбирам, е защо, след като

уж се обичате толкова много,

вие винаги се стремите да играете и с други.

Единственият ми извод е, че никой

от вас, някога е или може някога да бъде

напълно удовлетворен от другия.

Това от своя страна ме кара да вярвам,

че идеалната форма на любов не може да съществува

и аз следователно може никога да не я намеря.

Струва ми се, че вместо да се опитвате да се задоволите един друг

и да подхранвате по малко идеалната любов, която сте имали,

вие сте станали алчни.

Удобно лежейки в

пикочта и лайната, и прочие.

Като двойка свине.

Позволете ми да ви оставя с горещ съвет от моя брокер .

Всичко е наред, да си прасе, прасето дебелее и е щастливо.

Но когато стане лакомо

и се превърне в свиня, внимавайте.

Угоените ги колят.

Дрю, би ли информирал, ако са останали гости

че се оттеглям за през нощта?

Точно така, партито свърши.

О, и когато свършиш там,

аз направих тук малко боклук.

Нищо непоносимо, но ти може да искаш да използваш дезинфектант.

О, и Дрю,

благодаря ти.

Да.

Да.

Възможно най-скоро.

Благодаря.

Идвам.

Направи каша у вас. Току що почистих басейна си. Алекс

Ето.

Сега е честно, нали?

Ти ме убоди първа.

Зает съм, Дрю.

Сър, мисля, че може би вие...

Казах, че съм шибано зает!

Разбираш ли какво означава, ти малоумно лайно?

Защо си толкова преклонен да служиш, Дрю?

Обичам да работя за вас, сър.

Обич.

Обич е дума, която хората изхвърлят като боклук, небрежно.

Проста дума, която се предполага, че има толкова много значение,

нито едно, от което някога съм бил в състояние да се възползвам.

А ти,

ти си най-близкото, което открих.

Ние трябва да ви почистим.

Наричай ме Алекс.

Да, сър...Алекс...

Смяташ ли, че съм красив?

Красив? - Би ли искал да ме целунеш?

Да ви целуна? - Целуни ме.

Да. - Грешен отговор.

О, Дрю, каква бъркотия направи с лицето си.

Понякога е трудно да те подразни човек, Дрю,

но ми харесва обожанието ти.

Обзалагам се, че ти хареса като ме срещна снощи.

Аз най-накрая ще ти дам, това, което искаш.

Жалко,

ти дори не си жив, за да го опиташ.

Това беше секси, стари приятелю.

Но има нещо, което не е съвсем правилно.

Съвършенство се постига не когато няма нищо, какво повече да се добави

а когато не е останало нищо за взимане.

Тялото е останало

разсъблечено до неговата голота.

Твърде много ли е да искаш от равен?

Просто красиво.

Това е толкова

красиво.

Какво ще правим шест месеца?

Шест месеца и четири дни. - А, виж кой ги брои.

Дните, часовете,

минутите.

Току-що ми хрумна нещо.

Само чакам да слезеш от този кораб

за да те доведа тук, в гората

където можем да правим каквото си искаме, да бъдем тези, който искаме

и да правим любов толкова много, колкото искаме.

Липсваше ми, Уил. - Ти също ми липсваше, Матео.

Матео, аз... - Ти какво?

Момчетата на кораба, понякога водят момчета обратно,

в леглата си, дори ако имат момичета или момчета у дома.

Аз съм на служба за най-малко още две години и аз

продължавам да мисля за това, колко трудно е да сме далеч един от друг за толкова дълго време.

Може би трябва да изпускаме парата

от време на време, за да направим времето далеч един от друг по-лесно

Това ли ни виждаш да правим?

Не.

Обичам те, защото ти си моят мъж и аз съм твоят.

Аз не говоря за разтваряне на сърцата ни.

Само на панталоните ни.

Разбира се, мислил съм да бъда с някои други

момчета, но това винаги е било достатъчно за мен.

Ние сме заедно в продължение на пет години, гимназиални любовници.

Въпреки, че това започна с юмручен бой.

Да, аз не те обвинявам,

че искаше да ми набиеш малко акъл в главата.

Трябва ли да ти набия някакъв акъл отново?

Ти току-що се върна.

Защо говориш да си с други хора?

Да бъдеш с други момчета от време на време

няма да промени начина, по който се чувстваме един с друг.

Мисля, че трябва да сме честни за това, което искаме.

Е, какво искаш ти?

Искам да бъдеш щастлив, когато аз съм далеч.

Не искам вината да бъде някаква част от нашата връзка.

Така че, ако срещно някой красив каубой...

Надявам се да му дадеш ездата на живота си

и ако някой армейски пикльо хване окото ми

по време на Седмицата на флота, това ще е само за една нощ.

Мислиш, че е толкова лесно ли?

Всъщност мисля, че е ще е доста трудно

понякога, но предпочитам да сме честни за това и с

малко усилие, може би можем дори да бъдем щастливи един за друг

и че ако не можем да бъдем заедно,

това може да е следващото най-добро нещо.

Знаеш, никога не съм ти казвал това преди, но

понякога се плаша. - От какво?

Предполагам от смъртта, това е общо взето.

Всеки път, когато излизаме в морето, се казвам малка молитва.

Това е автоматично, това е като навик.

Шепна на себе си, че мога да умра днес и това

е добре, защото съм имал невероятен живот.

Но ритуала наистина ли съществува, ако вярвах в това?

Не.

Истината е, че ме е страх.

Това не е нещо, за което говорим

като войници, но предполагам, че всички се чувстваме така.

Добре е човек да се страхува.

Аз също се страхувам, всеки път, когато ти си тръгнеш.

Аз все още имам кошмари понякога, не толкова често, но

Уил, аз ще бъда с теб, ако те се появят.

Надявах се, да останем будни известно време още.

О, аз съм ужасно уморен,

Не знам как бих могъл да остана буден.

Имам някои идеи.

Помниш ли това?

Спомням си това.

Спомняш ли си как танцувахме на това?

Не знам, може ли да ми покажеш?

Имаш нужда от опресняване? - Да.

За мен, това ще бъде определяне на правила.

Като например? - Не знам.

Може би единствено, когато сме далеч

един от друг за повече от един месец.

Това зависи от нас.

Ние правим правилата.

Може би дори споделяне на мъж от време на време може да бъде забавно.

Значи това не е за мен, че не съм там?

Не, искам те там.

Това може да бъде вълнуващо, да бъде нещо, което да споделим заедно.

Без повече груба игра. - Аз мога да бъда нежен.

Да бе.

Хей, ела долу да поплуваме. - Уил.

Какво, той може да бъде третият ни.

Ти си луд.

Предполагам, че той не харесва груба игра.

Ами, предполагам, че ти си остана само с мен.

Обичам те.

Аз също.

Уил, докосна гърба ми ли току-що?

Аз те докосвам навсякъде.

Знам, но аз почувствах трета ръка на гърба си.

Ти просто си фантазираш, вече си мислиш

за нашия приятел стопаджия от този следобед.

Знам, какво почувствах. - Погледни ме.

Това сме само аз и ти, ясно, никой друг.

Позволяваш на гората да те плаши отново.

Тук съм и аз няма да позволя нищо да те нарани.

Знам.

Доколкото това ме засяга,

има само едно смущаващо нещо, което става тук.

О, да? Кое е то?

Ти спря да ме целуваш.

Добро утро, скъпи.

Не все още.

Ще пусна кафето да се прави.

Предполагах, че се страхуваш от вода,

когато не се присъедините към нас вчера.

Просто не съм добър плувец.

В армията?

Бях, да.

Ако се чувстваш смел, аз съм моряк.

Спасяването на хора е част от работата ми.

Дори и тези, които не се нуждаят от спасяване?

Ето.

Даниел. - Аз съм, Уил.

Удоволствието е мое. - Закуси ли вече?

Тъкмо щях да си направят малко сок.

Хайде.

Значи след два месеца, се оказва, че сме

стреляли един срещу друг през цялото време.

Това е чудесно място. - Да, не е лошо.

Ето ни.

Това е то.

Съжалявам, имаме само две чаши, но може да вземеш моята.

Е...

сам ли си тук Даниел?

Да.

След като се уволних от армията,

се чувствах се доста изгубен в града.

Не можех да намеря работа, затова дойдох

тук, за да си помисля, какво да правя по-нататък.

От колко време си тук?

Планът беше да дойда за седмица, но вече станаха няколко.

Аз изглежда просто не мога да продължа напред.

Знам, че не мога да остана тук завинаги, но

просто съм нервен за това, което ще последва.

Защо не остана в армията?

Все още има много свободни работни места, въпреки че войната свърши.

Дадоха ми Син Билет. - Какво е това?

Не почетно уволнение давано на хомосексуалистите.

Така си отрязан от всички привилегии на останалите

и трябва да оповестяваш причината, поради която си бил уволнен,

ако те попитат в интервю за работа.

Военните страхотни да ни привлекат,

но шибано лайняни при връщането ни към цивилния живот.

Да, особено на такива като нас.

Чух, че във флота е по-добре.

Да се ​​надяваме, че е така.

Вие, момчета, имате чудесно място тук.

Близо до реката е.

Ако искаш, мога да ви заведа на един страхотен походи.

Ще ви спести неприятностите да се морите

и да създавате лагер някъде другаде.

Нямам нищо против един ден, без раницата ми.

Накъде?

Не харесваш ли малко мистерия?

Красиво е.

Идвах тук много.

Ако се фокусираш, можеш да усетиш

всичко, случващо се около теб.

Но от тук горе, аз съм само наблюдател.

Мога да се откажа от вечното търсене.

Трябва да се разделя с всичко това цял и недокоснат.

Търсене на какво?

Значението, предполагам.

Имаш ли нещо против да те попитам, какво се случи?

Защо получи Син билет?

Един мъж.

Красив мъж.

Бяхме станали приятели разположени в Италия

и имаше едно парти последната вечер преди да си тръгнем

и след това малко повече уиски.

Смешно как започваш в глътки и завършваш с наливане.

Неговите очи,

те ме накараха да потръпна отвътре.

Винаги съм знаел, че външния вид лъже.

Този, който той демонстрира пред мен.

Предположих, че той най-малко е любопитен, но аз не го насилвах.

Да го изплаша, би било по-лошо, отколкото да не го имам изобщо.

Той ми се усмихна над чашата си,

аз върнах жеста, нямаше как да не го направя

и след това той ме целуна

и аз дори не съм сигурен откъде започна всичко.

Това беше просто една плавно движение и ние станахме много близки,

по-близки и още по-близки.

Знаех, какви са предпочитанията му, но не и тази нощ.

Всичко, което имаше значение в този момент

бяха устните му притиснали моите

и аз предполагам, че тогава някой ни е видял и го е съобщил.

До сутринта ми бяха връчили Синият билет.

Аз им казах, че вината е моя, че съм го провокирал

и той трябва остане, защото той не го отрече.

Наистина съжалявам.

Той може да е бил този, за мен, но

никога не съм бил този, за него.

Той експериментираше и аз не го виня за това.

Мисля, че е здравословно, да тестваш границите си.

Това може да ти даде по-силно чувство за това, кой си

и каква форма искаш животът ти да приеме.

Хайде, пътят обратно е стръмен

и не искаме да слизаме след падането на нощта.

Красиво е това, което вие двамата имате.

Как вие, момчета, се срещнахте?

Беше в девети клас.

Предизвиках бой с него.

Извиках го на улицата.

Най-малко по този начин, той щеше да ме докосне.

Валеше сняг

и аз се промъкнах на улицата, но той ме държи

за ризата, само за да ме повали отново.

Челюстта ми се удари в асфалта,

кръв по мръсния сняг

и той ме предизвика за още бой, и аз също го искам.

Повече е от...нищо.

Аз не нанесох нито един добър удар.

Да го наранявам ме разбиваше отвътре.

Така че му позволих да ме победи.

Някой го дърпа да стане, а аз не исках да го правят.

Най-накрая бях близо до него.

Той спечели боя

но

и аз също.

И двамата спечелихме.

Даниел,

защо не прекарваш нощта с нас?

Ще бъде много по-топло.

Само ако това е наред с вас.

Да.

Той сигурно е продължил пътя си.

Едно "довиждане" щеше да е хубаво.

Какво беше това, което той каза на хълма?

Той обича да наблюдава, не да прекъсва.

Той не искаше да ни прекъсва, знаеше, че е време да си тръгне.

Обичам тази песен.

Хайде, скъпи.

Да, моля.

Нека те приберем у дома.

Това са новините на всеки кръгъл час.

Тялото на млад мъж е намерено

в дефилето Елора, в района на Гранд Ривър.

В доклада на съдебния лекар се казва, че няма и следа от нечестна игра

и причината за смъртта се счита удавяне.

Тялото на покойника се смята,

че е престояло в реката няколко седмици

преди да бъде открито от местен рибар.

Младият мъж е бил идентифициран като

22 годишен бивш войник Даниел Донауер.

Докато е бил в армията, той е работил в

Италия преди да получи Не почетно уволнение.

Приятелите и семейството се очаква

да се появят за да вземат тялото.

НОВ ПИГМАЛИОН

В името на Отца, Сина, Светия Дух, амин.

Бъди с мен, Господи, когато аз съм в беда.

Бъди с мен, Господи, аз те моля.

Не знам какво да кажа.

Виж,

аз не виждам Бог, когато те погледна.

Виждам как парите, които тази църква

ми плати, за да се създам чудовището,

пред което ти коленичат пред всеки изгрев и залез.

Човек прикован брутално на дърво и оставен да умре.

Безкрайна мъка и страдание

продължаващи без облекчение във вечността.

Руди, толкова се радвам, че се присъедини към мен тази сутрин.

Разбира се, отче.

Бихме искали да ти възложим второ едно нещо, Руди.

Спряхме се на платно на Св. Бакхус.

Той е бил в римската армия, заместник командир на Свети Сергиус.

Най-ранните доклади за тяхната история, се отнасят до

Сергиус и Бакхус като еростаи, гръцката дума за...

Любовници. - Любовници.

Те са били измъчвани, разделени

и така пребити, че Бакхус починал.

Същата нощ в затвора, Сергиус имал видение.

Бакхус му се явява с войнишката си броня

и му обещава, че те ще бъдат обединени в Небето.

Мъченията на Сергиус продължават и

той най-накрая е обезглавен. - Един щастлив край.

За съжаление, на хората трябва да се припомни,

че често има и трагичен край.

Аз ще помоля нашия библиотекар да подготви някои материали

и по куриер да ги изпрати в твоето студио този следобед.

Перфектно, винаги е удоволствие, отче.

Как си, Руди? - Добре съм.

Просто не се чувствувам вдъхновен да идвам без...

Ксавие. - Да, без Ксавие.

Не мога да повярвам, че стана една година.

Ти беше толкова силен, по време на болестта му.

Какъв избор имах?

Животът е пълен с възможности.

Ти избра да останеш до приятеля си, когато

мнозина биха си тръгнали. - Не бих могъл да си тръгна.

Обичах го, аз все още го обичам.

Знам.

Не губи вяра.

Благодаря ти, отче.

Можеш ли да повярваш това?

Това всичко е наше.

Не мога да повярвам, колко голямо е това място.

Радвам се, че си развълнуван.

Развълнуван, скъпи, аз съм се превъзбуден.

Можеш да рисуваш точно тук.

Бихме могли да спим ето там и моето пиано,

моето пиано може да отиде ето тук.

След като можем да си позволим всичко.

Да ти купим пиано е първото нещо, което ще направим.

Наистина ли, преди да си купим легло?

Не, не, не, първо пианото, така че да можеш

да напишеш хитови песни, които ще платят за леглото.

Добре, добре.

Хайде. - Какво си намислил?

Знаеш какво.

Хайде, танцувай с мен. - Целият съм потен.

Сериозно, ние имаме толкова много да...

Хайде, кога ще

имаме дансинг като този отново?

Не знам, какво да правя с теб.

Ще те накарам да се чувстваш по-добре. - Какво е това?

Обичам те.

Толкова много.

В беда ли съм?

О, Микеланджело.

Ти беше излъган, като взе за свой модел Давид.

Моят Ксавие е отвъд думите.

Красив.

Изящно перфектно.

Той си отиде,

жертвоприношение пред мраморния бог.

Бог, който не отговаря на молитви

и сега аз се скитам сам,

рисуващ картини, предназначени да събират прах в празните църкви.

Студенина и неподвижност, замразени във времето.

Аз самият съм замразен, не мога да чувствам вече.

Рисувам друг светец, показвам още един трагичен живот.

В златна рамка като

напомняне за това колко скапан може да бъде животът.

Как са те измъчвали Св. Бакхус?

Храна на лъвовете ли стана, пронизани със стрели,

разчленен, обезглавен?

Беше ли готов да умреш заради вярата си или за Сергиус?

В крайна сметка, това има ли значение?

Трябва ли да те увековеча, държейки череп

като напомняне на нашата краткотрайна смъртност

или с меч през измъченото ти сърце?

Елинисте,

какво стана с идеята за поддържане на изкуството

като свидетелство за човешко постижение, за трансцендентност?

Ерос и Психея

преплетени под тежките клони на маслиново дърво,

блажено неведение за преминаването на вековете.

Самият Херкулес, за влагане на груба сила

и смелост, загърнат в главата и кожата на лъв.

Атина Палада, някога съзерцателна,

загледана в мъдростта като че просто

е поникнала от челото на Зевс.

Красота,

благодат,

сила,

мъдрост,

любов,

изтрити.

Къде си?

Моля те,

нека ти покажа нещо.

Никога не трябва да вярваш във всичко,

което очите ти казват, млади човече.

Това ли е момичето, което видя?

Да, разбира се.

Преди да кажеш нещо друго,

разгледай внимателно портрета,

подписа и най-вече на датата.

Колко си красив.

Няма да позволя да ме измъчваш с

с мълчание в част от живота ми.

Благодаря ти.

Ще вечеряш ли с мен тази вечер?

Да, както всяка вечер.

Виж аз ...

направих списък, който ти не би искал точно да изпълниш.

Какъв е този списък?

За погребението.

Музиката, приятелите, на които да се обадиш, цветята.

Калии.

Но ти щеше да се досетиш,

защото знаеш, че са ми любимите.

Хей, хайде да отидем на кино тази вечер?

Правят ретроспектива на Делан в арт клуба.

Руди. - Отдавна не сме ходили.

Трябва да говорим за това.

Виж,

всичко е тук.

Направих списък на нещата, които искам да отидат при определени хора и

и има няколко страници тук, които бих искал

да прочетеш на службата. - Не говори така.

Просто искам нещата да са лесни за теб, когато това се случи.

Лесно, как нещо от това ще е лесно?

Съжалявам, съжалявам. - Знам, знам.

Аз не трябваше да... - Не, ще го взема, дай ми това.

Забрави за това тази вечер, забрави го.

Забрави.

Как смяташ да ме накараш да го забравя?

Имаш ли идеи? - Ти си лесен.

Аз съм лесен?

Ден след ден, цветя, съболезнования

и прошепнати слова за физическата ти смърт.

Дишай дълбоко за него, но не прекалено много.

Всеки ден аромата отслабва,

все по-далеч и по-далеч.

Какво се случи с баронесата, смъртта й насилствена ли беше?

Моя любов.

Моя любов.

Аз съм уморен.

Душата ми плаче за облекчение.

Отнеми живота си, както отне моя.

Нека собствената ти ръка те унищожи. - Руди.

И ни събери заедно завинаги.

Руди. - Завинаги.

Руди.

Ела при мен.

Само искам да спя, да бъда черна празнота, без сънища.

Бягство от монотонността на дните ми.

Каквото и да е би било по-добре, отколкото кошмара.

Толкова съм

уморен, но и ужасен да отида да спя.

Копнея за празнота без сънища сега,

да разтегна това затъмнение от реалността за цяла вечност.

Да скочи в реката на времето и да ме отнесе

далеч преди някой да има възможност да забележи.

Аз не искам да нараня никого.

Просто искам да умра ми да се случи в едно мигване.

Нека светът затвори и отвори очите си

и аз да изчезна завинаги и никога да не бъда запомнен.

Без панихида за мен.

Мисля, че трябва да се преместим в Париж.

Какво? - Аз съм сериозен, Руди.

Виж, ако искаш да се преместим отвъд моделни

светци и Мадоната за членове на духовенството,

ще трябва да направиш име за

себе си на международната художествена сцена.

Искаш ли да отидем?

Не завинаги, но за известно време, да.

Виж, и двамата познаваме Макондре, който притежава

тази малко арт галерия в Монмартър.

Сигурен съм, че той може да ти помогне и знаеш ли,

би могъл да срещнеш точните хора и ...

Виж,

нека проучим, Руди.

Нека опитаме да живеем в един свят, който

не познаваме толкова интимно.

Да, но това е нашия дом. - И нашият дом

все още ще бъде тук, когато се върнем.

Казвам да отидем,

да пробваме една година.

Аз ще продължа да пиша музика и ще концертирам.

Ти може да работиш по твоето изкуство

и по френския си.

Малък лигльо, това ли е мотивацията?

Хайде, помисли за това.

Спомняш ли си, когато се запознахме в Le Maurer?

Беше малка пекарна,

с най-добрите ореховки в целия свят.

Да или така твърдяха те.

Ето защо трябваше да отида във Франция на първо място

да опитам най-добрият десерт и да намеря любовта на живота си.

Ще помислиш ли за това?

Да. - Добре.

Благодаря ти.

Благодаря ти.

Ти няма да съжаляваш за това, обещавам.

Какво правиш, на кого се обаждаш?

Здравей, мамо. - Ксавие.

Да, Ксавие съм.

Слушай, тя се развълнува, само при мисълта, че ти мислиш за това.

Мамо.

Не можех да спя, така че помислих да поговорим.

О, това е хубаво нещо, че живея сам, нали Ксавие?

Обзалагам се, че здраво ми се смееш сега.

Мислех си повече за това, което ти каза,

за местенето в Париж и мисля, че трябва да го направя.

Ние можем да отдадем под наем нашето място тук.

Някои студенти по изкуство от университета

със сигурност ще го наемат и ние ще тръгнем.

Ще отидем за година само да видим дали ни харесва.

Аз само трябва да завърша тази картина

за църквата и след това ние ще ...

Бих дал всичко,

да чуя как казваш, че ме обичаш още един път.

Студено ми е.

Ние говорихме за това.

Уморен съм.

Това трябва да спре.

Това не е начинът, по който ние трябва да живеем.

Моля те.

Моля те.

Не знам дали ще мога да направя това.

Обичам те

с цялата си душа.

Знаеш това, нали?

Обичам те.

Готов съм.

Всичко е наред.

Ксавие.

Студено ми е.

Самотен.

Приятели ми казват, че

трябва да продължа напред

и аз се опитах.

Съжалявам.

Съжалявам, но си помислих, че може би те са прави

и че ако аз просто намери някой нов,

това ще ми помогне да се отърва от тази болка.

Понякога се чудя дали би могло

да стане по-лошо и тогава то става.

Празнотата стиска малко по-силно, малко по-плътно.

Заплашвайки да ме задуши още по-безмилостно

бутайки ме през още един ден.

Само ако можех да забравя настоящето.

Умирам за твоята целувка.

Просто

гледайки те, получавам това обезпокоително

вълнуващо чувство и това е първият път откакто ние ...

Аз ще те върна.

Болен и умиращ,

повръщаш и серящ,

всичко това.

По-скоро бих те имал в това ужасно състояние, отколкото да съм тук сам

с нищо, което да ми даде дори

измамно чувство на удовлетворение.

Храната е уморителна, разговор може

доведе до разгул и секс

всеки, но е това е гнусно и отвратително.

Как мога да бъда толкова измъчен и празен,

а ти стоиш там толкова шибано красив?

Ксавие.

Погледни ме.

Моля те, Ксавие, само за миг,

просто за да знам, че някои части от теб са все още там.

Ксавие.

Ксавие, погледни ме.

Защо не искаш да ме погледнеш?

Живял съм тук сам

със спомена за ужасното нещо, което направих онази вечер.

Мислиш, че съм луд, нали?

Знаеш, че не вярвам вече в теб, нали?

Сега знам, ние не е трябвало да те изпитваме.

Друга глупава информация, която си спомням от катехизиса.

Аз не изпробвам, аз вече съм извън вярата.

Обичам Ксавие

и с всяка част от моето същество и знам,

че твоите PR хора не одобряват това,

но е вярно и неоспоримо.

Както сигурен е приливът на океана.

Така че аз бих се радвал, ако ти можеш да отправиш послание за мен

защото аз съм сигурен, че той ще бъде в твоето обкръжение.

Кажи му, че го обичам.

Кажи му.

Не мога да направя това вече без него

и така аз правя крачка за да го намеря.

Превод, тайминг и субтитри: sofiaguy™, 2019 https://sofiaguy.space