Original subtitles

БРАЯН БОСУЪРТ

ЕДИН ЛУД КУЧИ СИН

БРУС ПЕЙН

ДЖЕФ КОБЪР

Хей!

Татко!

- Е, как се справих?

- Справи се добре. Виж.

Справил съм се чудесно.

- Ехо... - Ехо...

Мислиш ли,че мама ще ми позволи да дойда и следващия уикенд?

Не знам.

Сигурно няма да боли да попиташ.

Определяно я попитай.

Виж! Виж!

Виждаш ли този ястреб?

Не е ли прекрасен?

Красиво е.

Мислиш ли,че ти и мама ще се съберете някога пак?

Знаеш ли нещо, скъпа?

Мама и татко се обичат много.

И обичаме теб много.

Просто имаме някои неща да си изясним.

Това е всичко.

Калинка

Знаеш ли нещо?

Мисля,че ще се съберем.

Факт е,че знам.

Ще бъдем твоето семейсто много скоро. Ще видиш.

Сега по-добре да те закараме на училище, а?

Хайде.

Майка ти ще те прибере от от училище, нали?

Да, добре.

- Сержант Норт, моля Ви не ме наранявайте. - "Сержант Норт, моля Ви не ме наранявайте. "

- Отхапи сладък залък и остани жив. - "Отхапи сладък залък и остани жив. "

- Аз съм още бебе, много млад съм да умра. - "Аз съм още бебе, много млад съм да умра."

По бързо, заици!

Името ми е Сержант Джон Норт.

И не само, че ще имате удоволствието да Ви водя строевата подготовка,

аз също ще Ви бъда и инструктор по ръкопашен бой.

Не е ли отлично?

Надясно

Нека Ви обясня нещо за ръкопашния бой, Господа

Не става въпрос за размер. Не става въпрос за сила. Не става въпрос за его.

Въпрос на синхрон е. Въпрос на разстояние.

Въпрос на владеене е.

Виждате ли как ръката ми контролира врата му, така че да го поставя в позиция, която искам.

Събарям го и го обездвижвам.

Самонараняване.

Казвам ви. Не е до размер и сила.

Всочко е до теб и мен.

Заставаш отзад и му прерязваш гърлото.

Сграбчвапш противника си.

Целете се в югуларна вена.

Извивате докато не чуете пукане.

Всичко е до ускорение и баланс.

Войната не е игра. Но трябва да се иргае от мъже

и ще ви направя точно такива.

Хващате дясната ръка на противника си и го събаряте.

Преобръщате го и го довършвате.

Ще Ви хвърлям, а после ще Ви науча как Вие да ме хвърляте.

Не е зле.

Здравей, тиквичке.

- Здравей, прибираме ли се? - Трябва да направим някои покупки.

- Защо не кажеш 'здрасти' на Ханк? - Добре.

Аз съм.

Да там сме.

По средата на нищото.

По средата на шибаното нищо.

- С него ли си? - Да.

Стоим с човека точно сега.

Може ли да побързаме? Вече ме чакат.

По-бързо.

Взвод, на място!

Оръжия долу!

Свободно!

Как го правите Сержант?

- Взехте ли амонициите? - Да, готови сме да тръгваме.

Плати му.

Свършено.

Добре, ще взема оръжията за Диксън довечера.

- И си довлечи задника обратно. - Добре.

Имаме си публика.

Хубаво тогава - погрижи се за нея.

- Здрасти, Ханк! - Здрасти, Дарлин!

- Как беше днес? - Супер.

Ето те и теб.

Какво става, Мериан?

Не!

Мамо!

Хайде, човече, да се махаме.

Гледай вратата.

Мамицата му.

Маркъс!

Само от това имах нужда.

- Мислиш ли, че го уцели? - Иди да провериш.

Да ти го начукам!

Ще се оправим.

Ранен полицай. Код 11.

Разбрано. Екипите са напът.

Трябваше да знам по-добре да не идвам тук с накакъв бял хахо.

- Така ли? - Да.

- Ами направо се предай.

Какво,бе!

Мериан!

Имат за заложник малко момиченце. Казват, че ще я застрелят.

Норт!

Не. Джон, недей!

- Искаш ли да ти пръсна задника, малко копе... - Не ти стиска.

Погледнете.

Разкатайте го оттам.

Джон, не. По дяволите.

Шибана работа.

Не стреляйте! Не стреляйте!

Тате!

Трябва да имаш последно желание, момче.

Само се оспокойте.

Моля Ви, нека се разменя с момичето.

Не искате да нараните малко момиче.

Какво подяволите знаеш за мен?

Искаш ли да знаеш нещо за мен, КУЧИ СИНЕ, гледай това.

ТАТЕ!

Тате

На какво искаш да се повозиш?

На Белия Кон.

Наслаждавай се. С поздрави от Чичо Сам.

Какво?!

Така. Така.

Армията Ви търси, момчета.

Изглежда си мислят, че сте откраднали някакви високо технологични оръжия.

Съвременна армия, а?

Да, тук сме за тия редки оръжия.

Приятел, прецакал си се

Имаме голям играч, който ще идва да плати за тях тая вечер.

Когато разбере какво си направил

от задника ти ще расте трева.

Това беше добро.

Ти си последовател на Мохамед Али, нали?

Просто не умееш играта толкова добре.

Сега, нека Ви обясня ситуацията.

Прекарах последните 36 часа

смъркайки уиски, пиейки скапан хероин и инжектирайки си качествения.

И VISA ми дишат във врата

защото лайняната ми работа не покрива сметките.

Сега,

това което искам да знам от теб

къде са оръжията

Човек, нямаме амуниции за тях.

Няма да ти свършат работа.

Обичам те. Наистина го мисля.

Погледни в сърцето си, войниче.

Единственият начин да останепш жив по-дълго е да НЕ ми кажеш къде са оръжията.

Обърка ли се?

Е, виждаш ли? Трябва да те измъчвам.

Не?

Ама банката ми не чака.

Нито пък аз.

Мислех, че ще го измъчваш.

Нямам време за тия глупости.

Подръж това, приятел.

Така! Така!

Никой да не е мръднал.

Май сте имали парти тази вечер.

Сладко.

Човече, това мирише добре.

Аз ли си въобразявам или армията ги парфюмира тия бебчета преди да ги достави.

Извинете, но какво си мислите, че правите?

Крада. На теб на какво ти прилича.

По съвтадение наистина на това прилича.

Но проблемът е, че аз крада в момента.

- Бяхме тук първи. - О!

Да ама ние си ги заплюхме първи.

Виж, вземете наркотиците.

Ние ще вземем оръжията. Звучи ли справедливо?

Мразя да опростявам нещата, но аз съм с автомата, копеле.

Точно това е и моята гледна точка. Ти имаш автомат, а аз имам автомати

Признавам му - той е един як кучи син.

В болница ли съм?

Претърпяхте злополука.

Бяхте в кома през последните осем седмици.

Какво ми се е случило?

Трябва да си почивате.

Докторе!

Според Вас съм си почивал прес последните осем седмици.

Кое е последното нещо което си спомняте?

Карам към вкъщи.

Сестра! Сестра! Сестра!

Не може да задъриш добър човек, нали Сержант.

- Хубаво е да те видя. - Хубаво е да те видя.

Алън!

Тези хора не ми казват нищо.

Дори не ми дават да видя момиченцето си.

Джон.

Алън!

За Бога, Алън

тя е жива, нали?

Техничесли.

Адвокат ли сте или ченге?

Момче

Аз съм Ченгето.

Федерален агент Карл Савак.

- Благодаря ти, че не ти отне повече да ме измъкняш.

Да ти го начукам.

- Знаеш ли танца дето го изиграх пред прокурора,

лайно такова.

Куп циркаджийски номера извъртях, само да повярват, че си ни нужен,

за да пипнем Декстър Кейн.

- О извинявай! Не ти благодарих подходящо.

Благодаря ти и в същия момент да ти го начукам.

Нямаше да съм вътре, ако не търсих амуниции за оръжия, който дори не намери.

- Така ли? - Аха.

- А защо си мислиш, че те измъкнах?

- Да разбера кой ти го отпори?

Ти си обещал оръжия на Декстър Кейн, които не можеш да доставиш.

Твой проблем си е.

Вече не съм ти кученце.

Защо просто не ми дадеш парите и не избяраш в Мексико?

- Благодаря, амиго. Задръж рестото.

Ще си ми послушно кученце, кученце. Ясно ли ти е.

Да не си мислиш, че играеш Монополи?

И имаш карта за безпратно излизане от затвора.

Убил си малко момиченце.

Ще правиш, каквото ти кажа

или ще отидеш направо в газовата камера.

Прекрасен ден е. Наслади му се.

Когато дете ни е отнето по този безсмислен начин

не може да го разберем.

Вярата ни е подложена на изпитание,

но трябва да останем силни в тази лудост.

И въпреки че искаме мъст, трябва да обърнем и другата буза.

Не убивай и той ще раздаде правосъдие.

Г- це Адамс, здравейте. Джон Норт.

Говорихме по телефона.

- Да разбира се. Седнете, Г-н Норт.

- Благодаря.

Когато говорихме за последен път Ви казах,

че са преместили затворника убил семейството ми тук в Лос Анжелис.

Ще може ли да откриете какво е станало със случа?

- Да. Изглежда, че ФБР са поели попечителство над него.

И цялата информация по случая е запечатана.

- Запечатана? Какво точно означава това?

- Ясно. Трябва да говорите с този човек - агент Карл Савак.

Той е поел случая сега.

- Мамо!

- Ела.

Майки, това е лошо.

- Ама е вярно. - Ще си бъдеш вкъщи за вечеря, нали.

- Да, мамо.

- Чакай, чакай, момче!

Когато виждаш майка ти да говори с някого, не го игнориташ все едно не е там.

Tова е Сержант Норт. Кажи здрасти.

- Какъв сержант сте?

- В армията съм, синко.

- Убивал ли си накокого?

- Майкъл! - Добре, Мамо, тръгвам си.

- По-добре ми дай целувка преди да си излязал през вратата.

Благодаря ти.

Извинете.

- Не, няма проблем.

Трябва да е трудно да отглеждате дете ноаколо?

- Ще бъда откровенна с Вас, Г-н Норт. Ежедневна борба е.

Улиците са магнит за момче на възрастта на Майк.

На 12 е и знае улиците не по-зле от всеки член на бадна.

- А баща му?

- Баща му? Моля Ви.

Честно той е част от проблема.

- Това е много лошо. - Както и да е Г-н Норт,

това от което се интересува агент Савак, е чоека когото търсите - питайте него.

- Добре. Как да стигна до Крал Савак?

Сержант.

Агент Карл Савак.

Агент Там, Агент Кларк.

Е...

Как мога да Ви помогна?

- Семейството ми беше убито преди осем седмици

и човека отговорен за това в момента е под закрилата на ФБР.

Също така ми казаха да се свържа с агент Карл Савак и той ще ми даде повече информациял.

- Не мога да обсъждам случая. Съжалявам.

- Ей! Чакай малко.

Не разбираш.

Кучият му син...

уби съпругата ми...

и малкото ми момиченце.

- Не съм безсъстрадателен.

Този човек за момента е под закрилата на ФБР.

Не мога да разкрия никаква информация

относно него точно сега.

Той е под 'закрилата' на ФБР.

- Нашата задача е да прилагаме закона.

Понякога ни се налага да пренебрегнем някои маловажни престъплениа,

за да разрешим по-значителните.

- Да не наричаш убийството на жена ми и дъщеря ми маловажно престъпление?

- Ей, полека. По-спокойно.

Този случай вече си е достатъчно сложен.

Когато човек като Декстър Кейн, изключитено организиран наркобос,

се опита да купи военна техника, това е голяма грижа

за нас.

- Копелдакът е на свобода,нали?

- Това е всичко, Сержант.

Не, не е!

Ще ми дадеш името на човека убил семейството ми.

- Аз бих го пуснал.

Веднага.

Не искаш да е се ебаваш с мен.

- Напротив... искам.

Качественият хероин не върви вече.

Боклуците се завръщат със пълна сила, Г-н Кейн.

Знам, че сте наясно. че полицайте са притиснали уличната търговия.

Аз съм решението, Г-н Кейн.

Имате хубав хероин, който не можете да пласирате, аз мога да го превътна в скапан за нула време.

Нормално не бих дошъл по този начин,

но трябва да пътувам и ми трябват бързи пари.

Та къде си бил през последните два месеца.

На изток, семейни проблеми.

- Семеен човек?

Трябва да ти кажа, че семейните отношения са всичко.

- Не мога да съм по-съгласен с това, г-н Кейн.

Ако ми дадете само един килограм...

- Копелдака беше долу в парка.

- Отпусни се. Не се съпротивлявай.

Извинявай, какво казваше?

- Ако получа само едно кило хероин ще мога да го направя на две за 72часа.

Не бих излъгал за това.

Благодаря.

Абе, пич

кой размер обувки носиш?

- Размер 'гледай си работата'.

- А! Тогава и ти си гледай работата

- Не, не е той.

- Напротив, той е.

По дяволите.

Добре. Ще ти дам възможност.

Прибери го, бе.

Къде ще го занесеш, малък?

- При Карлтън.

- На кой автобус ще се качиш?

-19.

- За какво ще го размениш?

- Опаковка - двукилограмова.

- Подло малко човече. - Ментал се е на баща си.

- Харесва ли ти? - Да.

- Виждал ли си труп? - Да.

- Прецалай работата и ти ще си труп?

Не спирай никъде по пътя.

- Трябват ми прите сега.

- Ще си ги получиш, когато се върнеш със стоката.

- Казах, че ми трябват.

- За какво са ти.

- Сега! Трябват ми сега.

- В такъв случай

ще ти огудя.

Не преебавай нещата.

Ами тоя?

Същият е.

Може ли да го направиш на нечии врат?

- Да. Поставял съм го на врат вече.

- Чий?

- Какво иакаш от него?

- Ще му дам награда за принос към обществото.

Просто ми кажи кой е.

- Еми... Маркъс

е наш приятел.

така че всяко съобщение, което искаш да му предадеш

може да го дадеш на нас.

Мисля, че няма да искате съобщението, което ще дам на Маркъс.

- Мисля, че искаме.

- Хубаво.

- Разбра ли съобщението?

- Схванах.

- Къде мога да го намеря тоя Маркъс?

ОК! ОК!

- Къде мога да го манеря?

- Дойде да му татуирам сълзи и разправяше за някакви оръжия.

Само това знам. Кълна се.

- Какви оръжия?

- Като пушки, не знам, военни оръжия?

- Какво представляват сълзите?

- Добавя нова всеки пък, когато убие някого.

- Здравей, Джон, аз съм. Не намерих нищо за този Маркъс.

Но агент Савак е много по-интересен случай,

защото въпреки, че е един от най-награждаваните хора в бюрото, той е разследван за корупция.

- Не е голяма изненада, Алън, но какво означава това?

- Не му е чиста работата.

- Чуй какво имам аз.

Маркъс пренася накаква военна техника,

а Савак е корумпиран.

Мисля, че двамата с Маркъс са свързани по някакъв начин.

Има ли начин да намериш адреса на Савак?

- Ще видя какво мога да направя.

- Разбрах, че търгуваш с оръжия.

- Грешно си разбрал. Кой си ти?

- Това не е толкова важно, нали?

Важно е какво имам и какво търсиш ти.

- Както казах имаш грешна информация

Просто от любопитство кой ти даде грешната информация.

И кой ти даде номера ми. - Маркъс.

ДА УБИЯ МАРКЪС!

- Нямам никаква представа за какво става въптос, но не искам и да бъда неучтив.

така че продължи. - И аз така си помислих.

Ще съм на пресечката на Холивуд и Вайн след 15 минути.

Бъди там, ако се интересуваш.

- Ще дойда да те арестувам.

- Ей, Савак, ще трябва да видя и парите. Сериозно говоря.

- По дяволите.

Изглежда, че по-близо няма да стигна.

- Колата ви, г-н Савак.

- Тук я паркира? Какава е ползата от теб?

Да отидем да видим Декстър.

- Доста висок стандарт за ченге.

Мърляч.

Даставка 21 открадната - автомати МПА-3 от Форт Скай.

Пипнах те.

- Преди два месеца дойде при мен и ми каза за някакви оръжия

откраднати от военна база.

Цената им щяла да бъде 100000$.

Дадох ти 50000. Къде са ми оръжията.

Заминаха си - полицаи.

Искам си или парите или оръжията.

Или може просто да се отпуснаш и да ти сложим найлоновата торба.

- Полицията взе и парите.

Виж, може да съм полицай, но не съм глупав.

Казах, че ще ти доставя оръжията и ще го направя.

Просто трябва да говоря с източниците си.

- Не осъзнаваш ли, че единствено чрез медиум ще може отново да говориш.

И тогава ще ти кажа как дебелата ти майка ми прави свирки в Ада.

Стига игрички. Казах ти, че ще ти доставя оръжията.

И мога да го направя.

Само че ще ми е трудно да го направя като съм мъртав.

- Сержант Уилямс, аз съм Сержант Норт.

Обаждах се за доставка 21.

- А да.

Това са били автомати, експериментални автомати.

Много гадна техника.

- Само оръжията? А амунициите?

- Те дори не бяха в базата. Типично разминаване.

- Щом са прототип ще е невъзможна да се намерят.

Оръжията са неизползваеми без тях.

- Сигурно точно за това имахме кражба на амуниции преди десет седмици.

При създалата се престрелка загинаха двама военни. Голяма каша стан.

Какво им е толкова специално на тия оръжия?

Сержант, давайте. Стреляйте, когато искате.

- Това хлапе, Майки, не се е появило още. - Как так няма да се се появило?

Трябваше да е взело автобуса. Трябваше да е при теб вече.

- Ама не е и аз няма да стоя със стоката още дълго.

- Ясно. Сигурно е на следващия автобус. Оспокой се и ми звънни като дойде.

- Декстър ще откачи. - Да.

- За никакъв Декстър не работиш. - А какво е това?

- Уха, дай да го докосна.

- Това е истинска дрога, човек.

- Ами това? - Яко е.

- Ей какво си ме зяпнал? - Полека, той е полицай.

- И Спайдър-мен да е, ще го сритам.

- Трябва да отивам на тренировки. - До по-късно.

- И тоя тъпанар ми се отваря. А аз го свалих от скейтборда и му разказах играта.

Какво гледаш, бе.

Казах какво по дяволите гледаш.

- Ти се разкарай. - Мъртав си, малкия.

- Успокой се. Няма да те нараня.

Само искам да те питам някои неща.

- Върни ми я! - Казах ти да се успокоиш.

- Това ми е училищната чанта.

- Така ли, да проверим тогава.

Това кило е страхотно. За часа по химия ли е?

- Кучият му син.

- Я кой се е върнал.

- Както и да е, каза, че ще ми дадеш чантата обратно.

- Разбира се. Ето я.

- Не всичко е вътре.

- Знам.

Колко добре познаваш улиците, Майки?

- Много добре. Е и?

- Можеш ли да пуснеш слух? Бързо.

- Да. И?

- Искаше си раницата, нали.

- Ти ли си Майки?

- Може би.

- Идеално. Трябва да поговорим.

- Мога да говоря и тук.

- Слухът е, че се движиш с един тип от армията дето имал патрони които търсим.

- Тъй, тъй. Може да ви помогна, може и да не ви помогна

А може тоя тип да има нещо, което искам и аз.

- Късметлия си.

- Странно, не се чувствам късметлия.

- Чантата ми. В багажника на колата ти е, нали

- Възможно е.

- Както и да е. Пуснах слуха за тия патрони.

- И?

- Някакви типове дойдоха снощи на плажа.

- Наистина ли имаш патроните. - Не.

- А защо ме накара да кажа, че ги имаш?

- За да стигна до оръжията, този който търся също е след тях.

Намирам ги първи и той идва при мен.

Сигурен ли си, че това е мястото? - Да, то е.

- Чакай тук.

- Не се притеснявай, влизай!

- Мамицата му.

- Какво имаш в торбата?

- Какво сте намислили да правите с оръжиятя, момчета.

- Ще превзема града, братле.

Свикнал ли си да си служиш с насилие? - Не.

Само го предотвратявам.

- Какво... Това не са амунициите.

- Направи нещо по въпроса. - Момент.

- Бърза Помощ. Аз съм на Роуз Стрийт 203.

Ще ми трябрат...

пет линейки.

- Проклет задник.

От къде научи всички тия номера?

- От различни места.

- А мен може ли да ме научиш?

За какво ти е?

- Да сритам някого.

- Тогава със сигурност няма да те науча.

Ще го използваш срещу онова момче от вчера.

- Не, не ми трябва за него. Него ще го убия.

- Чуй се, Майки, ти си на 12.

Не се ли притесняваш от затвора. - Че защо?

Не съм достатъчно възрастен.

- Имаш готови отговори за всичко.

С какво ще помогне убийството? Ще върне ли приятеля ти?

Ще се почувствам по-добре.

Ето това ще постигна.

Забрави. Не.

- Защо не? Ти го правиш.

- Не, Майки, различно е.

Това ли си мислиш, че правя. Ритам задници.

- Не знам. Защо не ми кажеш какво правиш.

- Търся накого.

- А какво ще направиш, когато го намериш?

- Моя работа си е.

- Добре.

Трябват ми нещата ми.

- Добър опит.

- Виж, никого няма да убивам.

- А пистолета за какво ти е? - За самозащита.

- Майки, аз ще те защитавам.

- Нищо няма да можеш да защитиш.

Момчето дето уби Рики ще убие и мен.

И с нищо не може да промениш ситуацията, братле.

- Гледай, Майки, не съм ти баща,

няма да ти съсипвам живота или да те съдя.

- Добре.

- Майки!

- Кои играят?

- Прокуратурата срещу ФБР.

- Добре дошъл обратно в печелившия отбор, кученце.

- Човек, побъркал си се. Тук е сборище на ченгета.

- Плейофи.

- Прокурорите са добри.

Добре я видя.

Кажи ми кога ще видя червенокосия нещастник, който ми открадна оръжията.

- Няма. Някой го е размазал.

- Да не се опитваш пак да ме прецакаш, кученце?

- Не.

Казват, че бил Декстър Кейн заради оръжията.

- Глупости.

Ако беше той, първо на първо тия намаше да са видели нищо, а щяха да са мъртви

- Така казват.

- Помниш ли ме, скапаняк?

Открадна ми оръжията преди два месеца.

Така, при кого са оръжията ми.

Яж ми хуя.

Сериозно?

- Накакъв военен беше.

- Какво имаш предвид 'някакъв военен'?

Само един човек. Това е невъзможно.

- Истината ти казвам. Движи с едно хлапе - Майки някой си.

- Така ли?

Тогава нека те запозная с концепцията за Ад.

- Добре де, по-полека.

- Най-добре го вкарай вътре.

- Не ми се противи. Да не си посмял.

- Савак, това хич не е добре.

- Млъкни и се радвай, че не си ти.

- Савак!

- Сега ще ми кажеш къде е твоето приятелче.

- Какво по дяволите гледаш?

- Как е, Индия? - Здрасти.

Г- н Норт.

Какво правите на стълбището ми.

Добре ли сте?

- Да. Разбира се.

Не.

- Разбирам, г-н Норт.

Разбирам какво е да живееш с болка всеки ден.

Наистина ли?

- Момчето ми се държи като хулиган, но не е. Снощи когато се прибра,

веднага разбрах, че нещо става.

Обаче няма да разбера какво.

Истината е, че една вечер няма да се прибере.

И тогава няма да разбера какво точно е станало.

Ето с това живея всеки ден.

- Добре ли си? Всичко наред ли е?

Явно не.

Виж, Майки, дължа ти извинение,

за дето те намесих в тия работи.

Не мислех за теб, приятел.

За никого не мислех.

Освен за себе си.

И това което исках.

- Знам къде е тоя човек.

- Кой?

- Човека с прилепа на врата.

Маркъс.

*Търся бял мъж на име Маркъс* *Какво последно си спомняш*

*Трябва да имаш последно желание, момче*

*Този човек не може да е под федерална закрила*

*Савак е намесен накак си*

*Пратка 21- автомати... *

*... прилеп на врата... *

*... а като го откриеш... *

*... сълза за всеки убит... *

*Тате*

- Това трябва да е твоето момче.

В сградата е

- Пистолети.

Не мога да повярвам.

- Ще броя до три.

Който иска, може да си тръгне.

А който не

ще пострада.

- Какво? Кой е тоя смотаняк?

Къде са оръжията?

1...

- Ти си бил. Ти си разкатал оня червенокос нещастник.

...2...

- Какво?

Искаш него.

Искаш да го убиеш.

Да им направим малко място.

- Я пак?

- Дори не си спомняш, нали?

Уби жена ми...

...уби детето ми.

- Поздрави жена си и детето си от мен.

Предопреждавам те, кучи сине, тези отвън са полицаи.

- Противопожарното сълбище.

- Да ти го начукам.

- Стига, недей.

Недей!

- Майки, разкарай се.

Веднага.

Майки, казах ти да вървиш. Тръгвай.

*Какво ще правиш като го откриеш?*

- За Бога, Норт, жалък си.

Сега аз ще трябеа да го застрелям. Каква досада.

О, да!

С този камък ще убия много пици.

Ей, хлапе, благодаря за помощта.

Ще те препоръчам за награждаване.

И сега, Сержант, е време

за изисканата първа класа.

Какво правиш? - Затривам го.

- Затриваш го?

Да не си откачил?

С какво го е заслужил?

- Какви ги дръкаш?

- Напаст си, знаеш ли го?

Да, ти. Хора като теб ме плашат.

- А какво ще го правим?

- Просто го сложи в колата.

- Имах някои усложнения, но обещавам, да върна стоката на г-н Кейн.

Спри, моя човек ще я върне до утре. Само още 24 часа.

Ако я нямам до тогава, може да ме пречукате.

- Утре идва мого бързо.

- Документи за самоличност.

Лутър Кейн. Някаква връзка с Декстър Кейн?

- Да, той ми е брат. Но аз не се занимавам с такива неща, счетоводител съм.

- Ясно.

- Тогава защо ме спряхте?

- Виждате ли, работата е там...

че е незаконно да се кара мъртав.

- Декстър Кейн е пипнал Маркъс.

- Съжалявам, Майки.

- Вината е моя, но трябва да взема стоката обратно и да я върна.

- Дошъл си да молиш за помощ?

Той застреля жена ми.

Уби момиченцето ми.

- Ще убият и мен. Няма да изкарам и седмица, ако не върна дрогата на Кейн.

Сега виждам защо не можеш да ми помогнеш. Просто забрави.

- Майки, почакай.

Ела.

Не могат да ме държат повече от 24часа.

Ако ме изчакаш,

ще ти помогна.

- В един на Пасифик и Уошингтън.

- Добре.

- Брат му е бил убит снощи.

Ченгета.

- Исктенно съжалявам.

- Не е в добро настроение.

- Предай на Дикстър оръжията и моите съболвзнования.

Амунициите са подарък.

Вярвам, обаче, че ми дължите някакви пари.

Сега не е момента.

- И аз съм човешко същество и изпитвам съчувствие,

но когато стане въпрос за пари, не се отпускам и не си слагам сам найлонова торба на главата.

50000$

- Предполарам си искаш парите.

Чух, че днес е последния ден от вашето първенство. Още ли играеш за твоя отбор.

- Не знаех, че се интересуваш от бейзбол.

- Не се интересувам.

- Савак!

Савак!

- Записа ли го? Да идем да поиграем.

- По-добре да проработи.

От къде знаеш, че Декстър ще се хване на въдицата? - Мисли, че полицията е убила брат му.

- Да тръгваме, скъпа. Чичо Сам те иска.

- Какво?

Трябваше да ме освободите днес.

- Паметта ти е прецакана, вчера открихме незаконно оръжие в багажника ти.

Нарушил си закона.

- Прокуратурата смята, че с отпечатъците ти и нашите безупречни показания

ще те осъдят освен за притежание, но и за търговия.

Не е ли супер.

- Не разбирате.

Навън ме чакат.

- Няма проблем. Стига да чакат 20 години.

- Или 15 ако си с добро поведение.

- Казах ти, че утре идва бързо. Сега трябва да се видиш с г-н Кейн.

- Човекът ми ще дойде със стоката, просто закъснява малко.

Ще се покаже. Стига, бе.

- Каза 2:30, ако не е тук до тогава, слагаме ти найлоновата торба.

- О, хора, наистина трябва да отида до тоалетната.

Ето къде е тоалетната.

- Какво?

- Не ми достигат ръцете.

- Луд ли си.

- Никой няма наоколо.

- Няма начин. - Не е нужно да го държиш

само го изкарай. Използвай си вратовръзката.

Понякога се промъква вдясно.

Като се замисля си е работа за две ръце.

Лесен блъф.

Как сте, полицай?

- Ей!

Какво си мислеш, че правиш.

Хвани го тоя.

- Съжалявам за брат ви, г-н Кейн.

- Ченгетата убиха брата на Декстър. Да убием малко ченгета.

- Хвърлете оръжията, арестувани сте. - Какво по...

- Халосни патрони. Мръдни и си мъртав.

- Стига бе, чове..., г-н Кейн. Не може да ме убиете за едно миризливо кило.

Да ми счупите нещо- това разбирам.

- Спасен в последния момент.

Може би.

- По дяволите.

34ти.

34ти! - Прието 34ти.

- Трябва ми адреса на Декстър Кейн.

- Какво те интересува дали тоя нещастник ще умре.

Отрова за мишки. - О, г-н Кейн, повярвайте аз...

Размиских. Мъртав си, копеле.

- Не преди да е запяла дебеланата, кученце.

И в случая аз съм дебеланата.

Хвърли го.

Арестуван си за покупка на незаконно оръжие и убийсто на полицейски служители.

А това е за съпротива при арест.

Знаеш ли какво казват?

Мъртвите кученца не гонят топки.

- Стига, Савак.

- Мъртвите ку... както и да е.

Аз наистина не съм убиец на деца, дете.

Затова използвах Маркъс.

Ама вече не е много надежден, така че не го приемай лично.

- Интересно как се развиха нещата.

Нали, Савак?

Ето го.

Ето го отговорника за смъртта на семейството ми.

Маркъс е бил просто пистолета в ръката ти.

- Е, войнико

това си е цял филосовски дебат.

В доста заплетена ситуация сме.

Застрелваш ме... аз застрелвам хлапето.

- Не мисля така,

защото след като отделя главата от тялото ти

няма да застреляш никого, Савак.

- Така ли?

Направи го.

Давай.

Умен войник.

Виждаш ли,

дори 'Смит & Уесън' не дават гаранция, че това ще стане.

Тъч даун, кучи сине.

Мога да подуша отмъщението, Джон.

Джон беше, нали?

Ти обичаше броенето.

Сега аз ще броя, Джон.

Ще ти дам време до 3

и ако не те видя

ще пръсна главата на хлапето и нищо няма да може да направиш.

Така че ела, Джон.

1...

2...

Не ме предизвиквай.

2,5...

От теб зависи, Норт.

3.

Майк, ела тук.

Дай си ръката.

Искам да изчезнеш оттук.

- Ела и ти. - Казах ти да изчезнеш.

- Не можа да и изключиш живото-поддържащия апарат, нали?

Нали?

- Копеле.

- Последна точка и печеля. - Не съм чул игра да се печели само с една точка.

Дай ми топката да ти покажа как се прави.

- Добре де.

- Пак ли се закачаш с мен? Тая не ми трябваше да я вкарам.

Давай.

- На всичко ли трябва да те уча.

- Това беше добро. Ама не губя, защото топката си е моя.

Разбра ли?

- Има още една игра да се играе.

Още една.