Original subtitles

Трябва да забравиш Лейре. Пусни я да си отиде.

Тя ще остарее, ти - не.

Ще умре и ще останеш сам.

Никога няма да успееш да я забравиш.

Не! Пусни ме! - Лейре!

Лейре! - Не! Пусни ме!

Кой беше? Какво стана?

Няма да позволя да ти се случи нищо.

Край! Стягаме си багажа и се махаме от това проклето място.

Баща ти ли те заключи? Защо? - Не е добре.

Откакто го уволниха, стана по-зле. Обсебен е.

По пълнолуние иска да се крием. - Трябва да ми помогнеш.

Страхувал се да не ни се случело нещо.

Пише всичко в книгата на Бернардо Еспиноса.

Живял е тук отдава. - Не е зле за луд.

Джоел!

Къде е тази книга? - Само една е.

Книгата! Отмъкнали са ни я!

Това е експериментално лечение за болестта на Томас.

Дава резултати при 70% от случаите.

Има само един проблем. Скъпо е.

Някой може да помогне. - Кой?

Знаеш пределно добре. - Кажи на кмета, че търся жена му.

Било е в чантата на жената на кмета.

Съдържа много важни документи. - Благодаря ти.

Донесли са ти нещо. Искам го. - Знаят, че е у мен. Не мога!

Искаш ли детето ти да се излекува? Това е цената.

Влезли са крадци. Сара, взели са юесбито.

Не!

Какво става тук? Резерватът ли? - Това е резерватът...

Ами оградите, пушките? Прилича на крепост.

Пазим хората от животните. И животните от хората.

Уверявам ви, че всичко е в ред. - Дано!

Къде беше снощи? - В резервата. Крият нещо.

Заради него са убили капитана и искаха да съсипят живота ми.

Важното е да научим какво е търсел кап. Коста в 2 ч. насред нищото.

Ако отговорим на това, ще знаем защо са го убили.

Снощи бях в резервата. Само да видиш това!

Трябва да отидеш, да започнеш разследване и да претърсиш.

Открих дупката. Празна е, по дяволите!

Как така? - Почистили са.

Пак са ни изпреварили.

Бях там в нощта, когато убиха съпруга ви.

Майчице, какъв студ!

Цигара? - Отказвам ги.

Кой е бил другият ловец? - Кортасар не могъл да го види.

Събират ги от различни точки и са с произволен другар.

Никога не споменават нито имена, нито фамилии.

Анонимни бракониери? - Незаконният лов е престъпен.

Нормално е да пазят участниците. - Все е видял някого!

Кой е давал инструкциите? - Не знае.

Ползвали са радиостанции.

Внимание! Ловът се преустановява!

Не може да бъде! - Върнете се на пътя!

Чакайте джиповете да ви вземат! - По дяволите!

Да вървим. - Чува се от Черното бърдо.

Ще хвърля един поглед. - Не се отдалечавайте от пътя!

В периметъра е влязъл натрапник.

След два дни Кортасар чува за смъртта на мъжа ми.

Защо ти го казва сега? - Не издържал товара на вината.

Няма значение. Пипнахме го. - Не, Раул. Не разбираш ли?

Кортасар няма да свидетелства. Поискал е ранно пенсиониране.

Явно има някаква тежка болест.

Ако го викнем за показания, ще отрече всичко.

Рискувал много, като ми го казвал. Страхува се.

Има начин да го принудим, нали? - Може да направя отвод.

Само че ще бъде неговата дума срещу моята.

Продължавам да не знам кой и защо е убил мъжа ми.

На същото положение сме. - Не е така, Сара.

Вече поне знаем какво става в резервата. И ще го докажем.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

Бързам. Трябва да взема майка си. - Добре.

ТАЙНИ

Ще обядваме ли? - Дай целувка.

Не знам. Ще ти кажа по-късно. - Довиждане.

Беше Оливия. Видяхме се, защото трябваше да...

Не съм глупак. - Просто приятели сме.

Не е нужно да ми даваш обяснения.

Защо си станал толкова рано?

Заради Лейре, нали? Цяла седмица гледаш прозореца й.

След това, което й сториха, е нормално майка й да я отведе.

Наясно съм.

А и тази вечер е пълнолуние и ще съм затворен долу, така че...

По-добре, че си отиде.

Най-добре да не се връща. - Знам, Джоел.

Наистина много съжалявам. - Не лъжи.

Смяташ, че така е най-добре.

Аз съм чудовище и затова трябва да съм вечно сам.

Нали?

Съжалявам, Адриана. Така поръча съдията за непълнолетни.

Не искам да ходя в приют.

Нека съм у дома! Съседките помагат.

Такъв е законът. Непълнолетна си и нямаш роднини.

Когато татко излезе от психиатрията, ще може ли да работи в училището?

Тогава ще се върна ли вкъщи? - Баща ти ще е затворен за дълго.

Нападнал е полицай Кастро. Заключвал те е при пълнолуние.

Приютът е най-доброто за теб, повярвай ми.

Не искам да напускам Календа. Не познавам никого на онова място.

Съжалявам. Изчакай тук. Сега ще дойде социалният работник.

Не можете да живеете без нас, а? - Най-вече без теб. Сънувам те.

Радвам се, че отново сте тук. - Благодаря. И аз се радвам.

И аз - че ви връщам управлението. - Реших, че ти е харесало, Басилио.

Може, но в нощи като днешната предпочитам друг да дава заповеди.

Какво ще става тази нощ? - Има пълнолуние, лейтенант...

Достатъчно! Заемайте се за работа!

Басилио, госпожа съдията тук ли е? - Звъня ви.

По дяволите!

Гледай къде вървиш, глупако! - Взираше се в чина на гаджето си.

Какво? Липсва ли ти? - Вие сте виновни, че си отиде.

Заради това, което й сторихте.

Скапани страхливци!

Защо не се закачате с мен?

Не искате ли? - Какво става тук?

Джоел ги провокира.

Джоел, достатъчно!

Джоел!

Излез от класната стая и се успокой.

Да започваме.

Сядайте!

Лейре?

На същото положение сме като миналата седмица. Ето.

Кортасар беше прав. Подсигурили са нещата така, че да не ги пипнат.

Всички документи на резервата са изрядни.

Няма и нито една жалба за лов на защитени животни.

Остава тайнственият ловен другар на Кортасар.

Ако го открием, ще ни каже още за станалото онази нощ.

Това е като да търсим игла в купа сено.

Има хиляди разрешителни за лов в района.

Чува се от Черното бърдо. Ще хвърля един поглед.

Чакай! Само хората, родени тук, наричат това място Черното бърдо.

Това име го няма на картите. Трябва да е някой местен.

Сара, имаме свидетел, който е някъде сред нас.

Кестеняв и среден на ръст!

С това описание е половин Испания. Как ще го открием?

Извинявай. - Отивам до тоалетната.

Кажи, Мурильо.

Как така е избягала?

По дяволите, Мурильо! Обиколи с кола, може да я видиш.

Прати някого в училището да говори със съучениците й. Звънни после.

Раул! Ще идваш ли да обядваш? - Не знам. Много е напечено.

А току-що разбрах, че дъщерята на Херардо е избягала.

Ясно. Защо се държиш така с мен? Много си особен.

Нищо. Казах ти, много е напечено.

Цигара? - Отказвам ги.

Ако си ми сърдит, да поговорим... - Сара!

Кортасар каза, че другият е отказвал цигарите, нали?

Никотинови са. Карола.

Кой е стоял тук? - Къде?

На бара, където съм в момента. - Откъде да знам, Раул?

Знаеш ли колко хора минават оттук? - Карола, замисли се, моля те!

Лейре!

Лейре?

Адриана... Какво търсиш тук?

Как си? Да повикам ли някого? - Не! Не издавай, че съм тук.

Какво ти е? - Искат да ме отведат в приют.

Защо? - Прибраха баща ми в психиатрия.

Нямам близки. Ходих до нас, но полицията ме чакаше.

Не знаех къде да отида, какво да правя! Моля те, помогни!

Моля те, помогни ми! Моля те!

Кафе с мляко, моля.

Не отговаряш на съобщенията! - Майка ми взе телефона.

С топло или със студено мляко? - Топло, моля.

Може ли да се видим днес? - Още съм наказана, Начо.

Искаш ли нещо друго? - Да! Искам да те видя!

Искам да видя тортилата. Изглежда много добре.

Не, хапките със зеленчуци. По-диетични са.

Изпуснах се. Така искам да те видя! Кога изтича наказанието ти?

Майка ми каза, че в университета.

Не иска да се виждам с "момчето". - А изглежда толкова печена!

Вера, напълни камерата, ще хвърлям боклука. По-живичко!

Господи! Каква отврат! Змия! Моля те, влез да я убиеш!

Змия ли? Отровна ли е, или - от другите?

Не знам. Влязла е в мивката. Моля те, помогни ми!

Трябва да звънна. Да не би да е дошла от резервата.

Може да е защитен вид и да стане проблем.

Полицай, ще ми помогнеш ли, или те е страх?

Не ме е страх. Превантивна мярка. Само че идвам, ето...

Вера, какво правиш? Змията! - Няма никаква змия, глупчо!

Нали искаше да ме видиш? Ето ме.

Луда ли си? Майка ти ще ни хване! - Стига, няма! Целуни ме!

Какви са тези приказки, че имало змия?

Не, избяга. Искам да кажа, вмъкна се в канализацията.

Трябва да вървя. Приятен ден.

Здравей. - За малко съм. Отивам при мама.

Няма да мога да обядвам с теб. Ще ходим на гробищата.

Годишнина от смъртта на баща ми е и ще водя майка си да сложи цветя.

Няма проблеми. - После ще я върна обратно.

Искаш ли да отидем на кино? - Едва ли ще успея.

Да, може би е малко... Добре.

Да го оставим за утре? - Утре определено няма да мога.

Оливия, ще се чуем. - Някакъв проблем ли има?

Не, няма. - Фернандо!

Лъжеш по-зле и от сина ми. Какво има? Кажи ми истината.

Ами...

Не знам дали това е особено добра идея.

Кое? Да сме приятели ли?

Да спим заедно? Сутринта харесваше и двете неща.

Не разбираш, Оливия. - Животът ми е сложен в момента.

Сериозно? Нека ти кажа аз какъв е моят живот в момента.

Вдовица съм и трябва да се грижа за болно дете.

Дължа пари на всички и съм у приятелка.

Достатъчно сложно ли е за теб?

Животът е нещо повече от борба, нали?

Може за теб да е така, но аз не мога, Оливия.

Бъди спокоен. Много ми е приятно с теб, но...

Ако не желаеш да се виждаме вече, няма проблеми.

Оставаме си приятели. - Приятели тогава?

Да.

В това селище всичко е само лъжи и тайни.

Аз определено го знам добре. Цял живот съм прекарала тук.

Пазят се много тайни.

Всичко, което крием от останалите...

Защото ни кара да се срамуваме.

Най-добре пазената тайна в Календа обаче е, че...

Всички се страхуват.

Денем се присмиват на легендите.

Нощем обаче,

когато има пълнолуние,

затварят вратите и прозорците и се молят.

Молят се някой да ги защити от звяра.

Бабо, тази вечер е пълнолуние.

Може би ние също трябва да се молим.

Защото тази нощ звярът ще се покаже.

Никой няма да е в безопасност.

Всеки би могъл да стане негова жертва.

Всеки един!

Достатъчно! Прибирай се в стаята си!

Отивай! Хайде!

Мамо, това да е последният път, когато споменаваш темата тук, ясно?

Исках само да го предпазя.

Чуй. Томас започва ново лечение. Може да оздравее.

Последното, от което има нужда, е да го залъгваш с върколака.

Моля те! - Не съм му казала нищо невярно.

Довиждане. - Довиждане.

Довиждане. - До утре.

Раул! Защо си тук? - Исках да поговоря с теб за малко.

Добре... Сега приключвам.

Отказваш цигарите ли? - Да.

Браво! Тук малко хора се решават. - Нима?

Да. Според фармацевта само ти и Еулалия купувате тези дъвки.

Какво искаше да обсъдим?

Това, което става наоколо нощем. В резервата...

Не те разбирам. - Мисля, че ме разбираш, Салва.

Имаш два варианта - разказваш го или на мен, или на съдия.

Сега явно ще трябва да го разкажеш на съдия!

Върнала си се. Тук си! - Тук съм.

Всяка година същото. Не знам защо идваме.

Томас, моля те! Важно е за баба ти. - Чичо Раул е прав.

Да оставяме цветя на празен гроб! - Стига!

Майко мила!

Две години вече откакто почина баща ти.

Чудесно знам, че съпругът ми не е вътре.

Защо тогава все носиш цветя на гроба му?

Това е цветето вълче биле. Според легендата пази от върколака.

От върколака ли?

Така и не откриха трупа на дядо ти, защото нямаше такъв.

Върколакът го нападна, но не го уби.

Превърна го в един от тях. - Не започвай пак, бабо!

Сега е безсмъртен като тях. Броди някъде там завинаги.

Това е проклятието на Календа.

Мислите ме за луда. Ако е така, не съм единствената.

Огледайте се наоколо.

Тази нощ има пълнолуние.

И Календа не го забравя...

Майка ми ме караше да остана повече време в Мадрид.

Аз обаче исках да се върна.

Трябваше да се върна.

Защо? - Не знам.

Може би ми липсваше... Това.

Да, разбира се. Календа оставя своята следа.

Определено - незабравимо местенце!

Много по-хубаво е от Париж.

Дотогава има цели няколко месеца.

Какво е това? Луничка!

Мислех да ти я пратя. В случай че не се върнеш.

Благодаря. Прекрасна е!

Може да си я вземеш в Париж.

Така, като я погледнеш, ще се спомняш за Календа.

Имам още доста да тренирам, преди да замина за Париж.

В Мадрид не можах, но тук... - По дяволите! Адриана!

Какво има?

Джоел!

Изчакай мъничко.

Исках да ти кажа, че...

Прав беше. Няма да бъдеш сам.

Нито Оливия, нито друг ще попречи да съм с теб.

Когато те доведох тук, знаеш - бях обсебен от идеята да те спася.

Не очаквах всичко това.

И да искаш, не ще контролираш всичко.

Помислял ли си, че такъв живот не си заслужава?

Постоянно скрити, в страх. Животът е нещо повече от това.

Колко интересно! Оливия каза нещо подобно по-рано.

Слушай, аз... Още не разбирам как си могъл да ми причиниш това.

Сега съм върколак, но едно нещо определено е факт.

Жив съм благодарение на теб.

И ти трябва да опиташ да бъдеш щастлив.

Ако искаш да си с Оливия...

Пробвай.

Искам да говоря с адвокат. - Спокойно, повикали сме вече.

Обяснихме му, че си обвинен в лов на защитени животни,

както и в убийството на кап. Давид Коста.

Това е грешка. Не съм убил никого. - Нима?

Защо тогава в училището се опита да избягаш?

Да допуснем, че не си убил никого.

Убеди ме, Салва. Какво се случи онази нощ в резервата?

Прекъснали са лова, нали? Казали са, че има инцидент.

Така е. Кучетата лаеха нервно. Стана ми любопитно.

Познавам добре мястото и когато другият с мен си тръгна,

поех към Черното бърдо.

Слязох по склона и чух сух и задавен вик.

Много се изплаших. Ужасно много!

Изведнъж от храсталака изскочи нещо, прицелих се...

Беше куче. Цялото в кръв.

Не те ли нападна? - Не.

Не беше с глутницата, беше само.

Каква порода беше? - Мисля, че голдън ретрийвър.

Кабул.

Спокойно, красавецо! - Хей!

Тогава се появи някакъв мъж. Побесня, като ме видя там.

Познаваше ли го? - Не.

Ръцете му бяха целите в кръв.

Само че не видях лицето му. Не го разпознах.

Тръгнах си, без да се обръщам. - Да видим дали съм разбрал.

Въпросната нощ си бил в резервата заедно с кап. Коста.

Само че ти не си му сторил нищо.

Бил е някакъв тайнствен тип, когото не можеш да разпознаеш.

Да, точно така. - Чудесно.

Днес оставаш тук и утре го казваш на съдията.

"Не бях аз, г-н съдия. Беше тайнственият мъж."

Много ще му хареса историята ти.

Издам ли го, ще тръгне след мен!

Сториш ли го, влиза в затвора.

Хайде!

Добре.

Ще ти кажа кой беше.

Всичко, което се сетите, може да послужи.

Господи! Колко е сладък само!

Ако Адриана е споменавала някоя приятелка...

Ще му се метна на врата и ще ми изям ушенцата!

Ако някой знае нещо... - Спести ми подробностите.

Да вдигне ръка и да дойде, за да даде показания.

Полицай!

Знаеш ли нещо?

Видяла си я значи? - Да. Да излезем.

Хайде! Ела.

Какво? Някаква следа? - Това момиче явно я е видяло.

Достойна полицейска щерка. Ела с нас и ни разкажи всичко.

Много благодаря. Приятен ден. - Довиждане.

Наш е, Сара!

Ще го пипнем.

Внимание! Знаем кой е. Двама с мен и двама с друга кола!

Разполагаме с половин час. Искам бърза и изненадваща акция.

Прощавайте, лейтенант. Съпругата ви звъня три пъти.

Какво каза? - Да сте минели през кръчмата.

Ще се срещнем там. И внимателно! Ще арестуваме много опасен тип.

"Заповед за арест и обиск на Роберто Лопес Пикадо"?

Всички го знаят като Чато.

Чато! - Полека! Не прави глупости!

Кажи ми всичко. Какво имат срещу мен?

Не знам нищо. Наистина! - Не си играй с мен!

Моля те, не ме наранявай! Моля те! Не съм била в съда, не знам нищо.

Заклевам ти се!

Тогава разбери още сега.

Трябва да е било към 10,15 ч., там някъде.

Забеляза ли с какво беше облечена?

Да. Носеше спортно яке. Кафяво.

Когато избяга, беше в зелено. Явно иска да ни заблуди.

Оказва се, че се е преоблякла. В момента е с кафяво яке.

Може и да е било зелено. Зеленото и кафявото се бъркат.

Има сиво-кафяво, тютюнево-зелено, лешниково.

Един момент, Рамос. Зелено или кафяво?

Не е сигурна, сержант.

Къде точно я видя? - Къде ли?

В "Лас Пеняс". - Рамос, два екипа към "Лас Пеняс".

Момичето може да е минало оттам преди няколко часа. Живо!

Може ли да говоря с теб? Насаме! - Успокой се.

Вера, сигурна ли си, че е била тя, а не друго момиче?

Знам ли! Помисли си хубаво.

Честно казано...

Честно казано, не. - Как така?

Добре! Тя ли беше, или не?

Съжалявам. Просто исках да изпусна малко от часа.

Фалшива тревога, Рамос. - Какво, сержант?

Откачи ли? - Не знаех, че Басилио е тук.

Исках да прекарам време с теб. Умирах от желание да те целуна.

Не е ли сладко? - Не е, Вера!

Твоя съученичка е в опасност и губим време с теб!

Знам. Напълно си прав.

Ела да ме вземеш от училище и ще го обсъдим.

Начо, не се сърди, моля те! Начо! Ще те чакам след училище.

Карола!

Карола!

Какво има? Звъняла си ми. Явно си затворила.

Нямаше много клиенти заради пълнолунието и...

Реших да затворя и да прекарам време с теб.

Положението е много напечено, не мога да говоря.

Не точно от приказки имаме нужда, Раул.

Ела тук...

Карола! Карола, почакай!

Чакай... Стой, спри се! Наистина не мога.

Какво има?

Не помниш ли как си изкарвахме? Като онзи път, когато затворихме

и докато бяхме тук, вече голи, една жена излезе от тоалетната!

Каква физиономия направи милата!

Спри, Карола, не... Не мога. Имам много работа.

Много бих искал да остана, но трябва да вървя. Нямам време.

Вече никога нямаш време. Преди все намирахме свободен миг.

Дори и да имаше много работа. Дори и кръчмата да беше пълна.

Полагам усилия.

Добре. Много мило, благодаря. Дочуване.

Свидетел е дал показания срещу теб и...

Пуснали са заповед за ареста ти.

Проклети негодници! По дяволите!

Мълчи си! Иначе ще се върна за теб! Ясно?

Оливия?

Оливия! Какво ти е? Как си? - Не знам...

Успокой се! Оливия, до теб съм!

Спокойно! - Нищо ми няма. Добре съм.

Какво има? - Върви си, Фернандо. Добре съм.

По-добре да не разбираш какво става,

защото ако научиш що за човек съм, ще избягаш на мига.

Всички имаме по някоя тайна.

И без да знам всичко за теб, имам чувства.

Адриана? - Джоел.

Добре че дойде. Умирах от глад. - Нося ти.

Тя защо е тук? - Спокойно, няма да каже нищо.

Търсят те навсякъде. Полицията е била тук да пита за теб.

Измисли ли нещо? - Говорих с приятелка в Мадрид.

Може да остана у тях. Има разтегаем диван.

Ще стана сервитьорка. Винаги се търсят.

Или ще работя в магазин за дрехи.

Сигурна ли си в решението си?

Стъмва се и изчезвам. Ще хвана автобуса в 21 ч.

Пазят автогарата. - В Инохоса не ме търсят.

Ще се кача там. - Може да питам майка.

Да ти помогне или... - Не! Не й казвай нищо, моля те!

Когато баща ми ме заключваше, никой не дойде да ми помогне.

Сега искат да ме затворят на ужасно място далече от дома ми.

Адриана, ние ще ти помогнем. Наистина.

Кажи какво ти трябва.

Ако може някакви пари за автобуса. Не искам нищо повече, наистина.

Имам само това. Носех колкото да заредя.

Благодаря, но не стига. Билетът струва 15 евро.

Аз нямам пари в себе си. Може да взема и да ти донеса.

Довиждане.

Лейре!

Съжалявам много за това с гората. Идеята не беше моя.

Отивам да закарам майка си. Оливия

Сара?

Раул! Хванахте ли Чато? - Изчезнал е.

Къщата беше наопаки. Дрехи по пода, а колата я нямаше.

Явно е бързал да замине. - Нещо, което да доказва вина?

Мурильо сортира. Стига за обвинение в бракониерство.

Ако го хванем. - Естествено, че ще го пипнем, Сара.

Въпрос на време е. Сара...

Сара, какво има? - Нищо.

Излиза, че е било заради това...

Незаконен лов.

Не мога да проумея, че Давид е гонел бракониери.

И най-вече, че е умрял заради това. - Не са обикновени бракониери.

Видях фактурите у Чато. Става дума за много пари.

Няма значение. Все едно, Раул.

Умрял е, излязъл на пътя на глупаци, искащи еленска глава над камината.

След всички... Господи!

След всички опасни мисии,

след които оцеляваше цял живот, след Афганистан...

Давид дойде тук, за да забрави и да започне начисто.

Или поне така ми каза, и аз му повярвах.

Сара...

Съжалявам.

Съжалявам...

Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Щом взема, ще звънна и ще затворя. - Добре. Лейре!

Защо си тук? - Трябва да говоря с теб.

Татко?

Май разбрах. Знам кой е върколакът. - Пак ли с това?

Дядо ми е. Този, който почина.

Който е починал? Чуваш ли се какви ги говориш?

Знам, че звучи глупаво, но ме изслушай!

Дядо ми всъщност изчезна и така и не откриха тялото му.

Не ли разбираш, Джоел? Има логика. Нападнал го е върколак и е като тях.

Защо не ме ухапа, когато бях на скалата?

Още живее тук, безсмъртен е, но не желае никой да го разкрие.

Затова е взел книгата на Еспиноса.

В нея се обяснява как човек да го открие.

Нима не разбираш?

Добре, чудесно. Сега си наясно кой е.

Само че вече няма значение. Ти ще се излекуваш и не ти е нужен.

Да...

Само че... Ако лечението не подейства?

Ако стане така, ще го търсиш после. Щом е безсмъртен, ще си е още тук.

Разбира се.

Към къщи тогава.

Джоел... - Ще подейства.

Раул? - Да.

Чух вратата.

Да ти сготвя ли нещо?

Остави малко сладолед и за мен.

А ти няма ли да ми споделиш как мина денят ти?

Мамо, казах ти, че ще съм добре. Няма за какво да се притесняваш.

Колко се радвам, че си тук! Толкова ми липсваше тези дни.

Ти на мен също, лакомнице! - Вземи.

Отивам да се преоблека. Денят ми бе по-сложничък от твоя.

Лейре, сложи пица във фурната. Ще побъбрим за Мадрид на вечеря.

Добре, мамо. Отивам.

Какво правиш?

Виж! Тук има нещо! - "От Бернардо де Еспиноса".

Книгата!

Майко мила! Дори не помня кога за последно правихме нещо такова!

Не сме изгубили форма обаче. - Естествено.

Бяхме щастливи, нали? Нормално семейство.

Харесвах онази къща. Да хапвам в кухнята...

Шегите, докато вечеряме, да гледаме филм с мама.

Тримата заедно.

Липсва ми.

Днес следобед реших, че може с теб да се разбираме както преди.

И че нещата започват да се оправят, че отново мога да ти имам доверие.

Момчето ми, какво има?

Бил си ти. Ти си ми я откраднал.

Шпионирал си ме и си ме проследил до Херардо.

Знаеше, че търся отговори, и отказваше да ми помогнеш.

Точно когато откривам нещо, което би могло, ми го вземаш.

Скриваш го от мен!

Не разбирам защо искаш да продължавам да тъна в заблуда.

Ясно е, че не спираш да лъжеш.

Джоел, момчето ми...

Аз не...

Ако ти трябват пари, просто ме питаш и готово.

Да крадеш обаче... - Съжалявам. Мислех да ти ги върна.

Трябваха ми спешно. - Нима?

Все едно. Съжалявам. - Не, не! Не е все едно.

А това? Къде отиваш?

Дрехи, храна, пари.

Не са за теб, нали? За кого са?

Има ли връзка с Адриана? Лейре, знаеш ли къде е тя?

Ако знаеш къде е Адриана, кажи ми. - Не знам нищо.

Напротив! Лейре, моля те, кажи ми!

Това не е игра! - За нея също не е.

Целите да я отведете, да я вкарате в приют.

Какво предлагаш ти? Кажи ми какво искаш да сторим!

Баща й е в психиатрия, тя е непълнолетна.

Разбери, че някой трябва да се грижи за нея.

Никой не мисли за нея, мамо.

Добре.

Права си. Само че трябва да ми кажеш къде е.

Обещавам ти, че ще се опитам да й помогна.

На тавана в училище е.

Полицай Мурильо, ако обичате. Да, ще изчакам.

Мамо, какво правиш? - Да...

Ще говоря с натоварения съдия.

Само че тя е на 15 години! Не бива да обикаля сама.

Мамо, ти ми обеща! Обеща ми! - Лейре, стой!

Мурильо, Адриана е в училището, на таванската стаичка.

По дяволите! Учебникът. - Вера, раздвижи се малко!

Ти тръгвай, ще те настигна.

Как не! На твое място щях да се прибера на бегом.

Мама ти взе телефона, следват парите.

Пабло, само за малко. Кажи й, че съм останала да говоря с учител.

Добре. Ти си знаеш.

Начо.

Къде е Адриана?

Къде е дъщеря ми? - Не знам.

Не лъжи. Обясни на полицията, че знаеш къде е.

Сега ще кажеш и на мен. - Наистина нямам представа къде е.

Не ме дразни!

Къде е? Ще ми отговориш! Чуваш ли ме?

Днес е пълнолуние, трябва да я открия.

Няма да повтарям повече! Кажи къде е!

Отговори ми къде е! Времето изтича! Кажи ми! Къде?

Полицията, слушам. - Начо, помогни ми!

Вера? Херардо е в училище и ме преследва.

Начо, ела, моля те! Като луд е! - Кой?

Херардо! - Вера, Херардо е в психиатрия.

Стига с тези лъжи! - Моля те, не ми затваряй!

Джоел!

Какво има? - Трябва да ми помогнеш.

Какво? - Майка ми научи къде е Адриана.

Полицията пътува натам. Трябва да я измъкнем.

Лейре, не знам дали...

Вече е късно.

С мотора ще стигнеш преди тях. Джоел, закарай я на автогарата!

Майка ми научи от мен. Ще я пратят в приют и ще съсипят живота й.

Тя ми помогна. Каза ти къде съм. Не мога да й причиня това.

Лейре!

Джоел, моля те! Направи го за мен!

Лейре!

Джоел, какви ги вършиш? Къде отиваш?

Не бива да излизаш. Почти стана време!

Ако това те тревожи...

Ще се върна.

Добре, благодаря. Лейтенант, търсих ви.

Какво знаем? - Не са виждали Чато от сутринта.

Пътните камери не работят. - Автогарите?

Автобуси, влакове, магистрали. Всичко е покрито, лейтенант.

Ако избяга по вода, то тогава ще ни излъже...

Как може да ни се измъкне под носовете, по дяволите?

Днес няма накъде по-зле да става. Знаех си аз!

Какво пък сега? - Херардо е избягал от психиатрията.

Моля? - Мурильо го разпитвала за Адриана.

Притеснил се е, като е научил, че е изчезнала, и избягал.

Заеми се ти...

Кастро, нещо ново около Адриана?

Слушайте! Трудно ще открием Чато. Познава много добре района.

Има вариант да е влязъл в гората. Действайте, може да е навсякъде!

Г-жо съдия. - Лейтенант, нещо ново?

Не. Продължаваме да търсим.

Лейтенант!

Чух, че ме издирвате. Така че дойдох да се предам.

Ехо? Има ли някого там?

Адриана? Излез, моля те.

Не се страхувай, всичко ще бъде наред.

Мурильо до централата. - Кажи, Мурильо.

Момичето го няма тук. Избягало е отново. Връщам се.

Няма да се измъкнеш. Трябва да я открия.

Нима не разбираш? Кажи ми къде е! Къде е?

Има ли ти нещо?

Вера! Прости ми! Съжалявам! - Спокойно, нищо й няма.

Само уплаха. Търсех Адриана, чух викове и се натъкнах на това.

Остани при нея. Аз ще отведа този в ареста. Мърдай!

Всичко мина. - Идиот такъв!

Спри! Прости ми! Вече съм тук. - Беше истина.

Ще ме побъркаш, Вера! Не може да ме лъжеш постоянно.

Разбираш ли?

Как си? Можеш ли да ходиш?

Не знам. Много ме боли кракът.

Би ли ме носил, моля те?

Добре, хубаво. Не ме боли. Би ли ме носил въпреки това?

Разбира се.

Всичко мина.

Какво има? Защо спираме? - По дяволите! Горивото свърши.

Какво ще правим?

Инохоса е на 20 мин пеша. Ще успееш.

Какво? Сама ли ще ме оставиш?

Полицията те търси, аз ще ги задържа. Отивай!

Джоел, няма да вървя сама в гората. След 10 минути е тъмно. Страх ме е!

Ще те хванат, не разбираш ли? Тръгвай най-после!

Тръгвай, казах!

Тичай! По дяволите!

Организирах лов за десети път и никога не бях имал проблеми.

До този ден.

Имаше добра видимост заради пълната луна.

Точно щяхме да започваме.

Всичко е готово. Играта започва.

Пуснете кучетата. - Прието.

Кучетата надушиха нещо и се отклониха.

Бяха много нервни.

По дяволите!

Отменете лова! Промъкнал се е натрапник.

Всички да отиват към пътя! И по-живо!

Преследваха го като плячка, докато не го стигнаха.

Знаеше ли, че е кап. Коста?

Знаех само, че някакъв кретен е дошъл да си пъха носа.

Сара, не е нужно да слушаш.

Беше нещастен случай, Пандо. Кучетата се бяха настървили.

Не! Марш от тук!

Хайде! Марш! Махайте се!

Негодникът беше по-жилав, отколкото изглеждаше.

Не знам как, но още дишаше, когато го открих.

Затова ли си го доубил, мръснико? - Лейтенант, ако обичате!

Беше тежко ранен. Страдаше.

Ако оживееше, щеше да трябва да давам твърде много обяснения.

Така че отидох до джипа за брадвата.

Появи се обаче малка спънка.

Хей! Какво търсиш тук, по дяволите! Махай се!

Дойдох да погледна. Кучетата... - Ловът се отмени!

Глух ли си, или какво? Казах ти да изчезваш!

Хайде! Чупка!

Щом изчезна от погледа ми, хванах брадвата и...

Довърших работата.

Трябваше да скрия трупа, така че го хвърлих в кладенеца.

Край на историята.

А останалото?

Отсичането на главата, изтръгването на сърцето?

Трябваше да дам нещо на кучетата.

Кошмарът свърши, Сара.

Дай ми ключовете и се качвай.

Да не си останеш с желанието! Този път е за моя сметка.

На какво се смееш, по дяволите?

Да не мислиш, че не се усетих? Тук нещо не се връзва, негоднико.

Възможно е. Никога обаче няма да го разберете.

Беше при бърдото и кучетата го нападнаха.

Лежеше тук. Кълна ти се, че беше тук!

Не разбирам... Погледни кръвта, беше тежко ранен!

Няма как да е мръднал. - Предупредих те - никакъв лов!

Ако стане проблем, ти ще поемеш вината.

Никой не бива никога да научава какво държим тук вътре.

Разбра ли ме? Ясен ли съм? Никога!

Джоел!

Какви са тези приказки, че имало змия?

Добре. Ще ти кажа кой беше.

Къде е?

Ще се върна.

Тук нещо не се връзва.

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"