Original subtitles

Заминаваш за Париж ли? - Защо не?

Тук няма какво да правя. Няма балетни училища.

Още може да се откажа обаче. - Защо би го сторила?

Ако ме одобрят, ще замина и ще оставя майка си сама.

Сигурно ще се гордее с теб. Прекрасна балерина си.

Тя вече е решила да замине, нали?

Не. Ако я помоля да остане, ще го стори.

Трябва да забравиш Лейре. Остави я да си отиде.

Тя ще остарее, ти - не.

Ще умре и ще останеш сам.

Никога няма да успееш да я забравиш.

Искам да ми го кажеш както трябва.

Харесвам те. Много! Искам да бъда с теб.

Исабел, помогнали сте на мъжа ми. Моля ви, сега помогнете и на мен.

Не бива да говорим тук. В 20 ч. при кръстопътя "Валорио".

Вървете си! Да не ни вижда заедно! - Благодаря.

Автомобилът е на Исабел Дуке. - Как е? Къде е?

Това е най-странното. Не я откриха.

Жената на кмета е убита? - Убедена съм.

Защо не открихме трупа? - Не знам.

Не може да бъде! Исабел?

Съпругата ми още е много слаба.

Тя вече говори, а показанията й са важни.

Какво означават тези рисунки?

Не! Не!

Достатъчно! Предупредих ви!

Мамо?

Спокойно! Ще ти помогнем. Всичко ще бъде наред.

Не! - Не!

Какво е? - Не знам, но явно е важно.

Каза, че от взетата кутия ще липсва нещо.

Прав беше. Липсваше апарат като този.

Някакво проследяващо устройство.

Пуснете ме от тук! Хей!

Кой сте вие?

Г-жо съдия, ужасно съжалявам. - Какво става тук?

Това е резерватът на Календа и... - А оградите, пушките? Крепост!

Пазим хората от животните. И животните от хората.

Уверявам ви, че всичко е в ред. - Дано!

Ще вляза в резервата.

Пийни нещо. Тъкмо ще ти мине. - Много си щедра днес.

Стой! Спри!

Плашиш ме, Чато. Моля те, спри! - Всичко е наред.

Ще довършиш това, което започна. - Недей! Моля те, Чато!

Да не си посмял да ме докоснеш отново!

Махай се!

Какво стана?

Идваш ли? - Живо!

Онзи полицай е влязъл в резервата. Какво да правим?

Пусни кучетата!

Сара, трябва да говоря с теб.

Какво ти е?

Исабел Дуке, съпругата на кмета...

Самоубила се е. - Какво?

Тази жена беше съсипана...

Трябваше да изчакам и да не я притискам.

Само че не се замислих.

Не помислих за нея.

Измъкнал се е и е насякъл кучетата.

Този полицай работи за съдийката. Сигурен съм.

Ще направя така, че тази жена да съжали, че е дошла тук.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

ОМРАЗАТА

Кой е там?

Ти ли си? - Разбира се, че съм аз. Кой да е?

Извинявай, не исках да те будя. - Не можах да спя. Къде ходиш?

Ранен си! - Не. Просто се одрах.

Малко почистване и е готово. - Дай да видя.

Ще го оправим.

Това какво е?

Заповядай. - Добро утро.

Добро утро. Гледай ти кой е тук!

Кога ще ходим в Парижката опера? - Чакай! Засега е само стипендия.

Успех! - Благодаря.

Мамо, какво ти е? - Не спах много добре тази нощ.

Чакай, Сара! Аз ще отворя.

Здравей, Оливия. - Здравей.

Добро утро, Фернандо. - Здравейте.

Кафенце? Прясно. - Не, благодаря. Закусих.

Фернандо, чуй ме... - Виж...

Тази нощ не съм спал от мислене защо би инсценирала обир тук.

И защо би постъпила така грозно със Сара.

Хрумва ми само едно нещо. Причината е Томас и болестта му.

Да.

Съжалявам. Не исках да те замесвам в това.

Вече съм замесен обаче.

Виж, не знам какво си намислила.

Само че няма да кажа нищо, чу ли?

Довиждане. - Довиждане, Фернандо.

На твоя страна съм. - Благодаря.

Хубаво е да се разбираш със съседите, при спешни случаи.

Ало? - Доволна ли си вече, убийце!

Кой се обажда? - Изчезвай от тук, негоднице!

Ало? Ало!

Имам свободна сутрин и чакам тук! - Страхотно място за среща!

Кажи, че да съм с планински обувки! - Да хапнем при майка ти, ако искаш!

Слушай...

Какво съвпадение само! Да не учите точно днес!

Знаеш как е. Празник на св. Някой си.

Здравей. - Здравей.

Мислех си, че може да отидем на кино.

Девет часът сутринта е, Начо. - Значи не става.

Отворили са ново кафене в Инохоса, може да закусваме. Било хубаво.

Съгласна съм, но може да засечем някого там.

Да, пак не става. Не може.

Какво може да правим?

Внимавай с шапката.

Чакай! Ето, вземи.

По дяволите, скъса се! Дай друг. - Нямам повече.

Какво? Само един ли носиш? - Колко мислеше, че ще ползваме?

Знам ли! Три, четири.

Хубаво. Давай назад. - Не, опасно е, не бих рискувал.

Какви ги говориш, Начо? Казвам да дадеш назад с колата.

Ще отидем до бензиностанцията и ще купим презервативи. Глупчо!

Ето я изключената!

Защо не се махнете от тук най-сетне?

Какво значи това? - Не се прави! Майка ти е виновна.

Моля? - Майката на Ману и Силвия се уби.

Какво? - Майка ти е убийца.

Какви ги говориш? - Махайте се от тук!

Изчезвайте! - Заминавайте си!

Спокойно! Не ги слушай! Пълни глупаци!

Тук пише, че според кадастъра имотът ви наистина е 300 хка.

Ако смятате размерите за грешни, ще трябва да го докажете.

Исидро, имам номер на вещо лице. Наеми го да погледне чифлика.

Ако е над 300 хка, ще говорим пак.

Вземат ми земята и пак плащам аз? Така ли уреждате нещата?

Исидро, да вървим.

Разбирам защо говорят така за вас. Ще е по-добре да се махнете от тук.

Раул? Случило ли се е нещо?

Снощи бях в резервата. Трябва да видиш това.

Ще влезеш ли? Или да ги викнем да ни ги донесат?

Идеята никак не е добра. Всеки ден зареждаме тук полицейските коли.

Това се прави на бензиностанция. - Да, но момчето тук е клюкар.

Както и колегите в службата. Просто се виждам утре.

"Нашият Начо е бил с мацка! Коя беше, Начо?"

Не се смей! Ще ме разкъсат. - Слизам аз.

Как ще отидеш ти? Ами ако те познае? Знае баща ти.

Дай тогава.

Няма да ме разпознае, нали?

Пъзльо!

Побързай!

Какво правиш? Пусни ме! Помощ!

Помощ! Пусни ме, моля те!

Измъкнете ме! Помощ! Отворете ми!

Обират бензиностанцията. Крадецът е вътре, отивай!

Бензинджията ранен ли е? - Не. Заключен е в склада.

Сигурна ли си? - Да! Действай!

Какво правиш?

Ходих при Еленово бърдо, беше тъмно и паднах.

Беше дупка, пълна със стотици кости като тези.

Колко странно! Дали има нещо общо с разследването на съпруга ми?

Сара, костите не са попаднали там случайно.

Като огромно гробище е. Крият го по някаква причина. Гледай.

Виждаш ли тези ивици? Може да са ухапвания от животно.

Трябва да отидеш, да откриеш разследване и да претърсиш района.

На какво основание? - На основание, че...

Ти си съдията, измисли оправдание. - Оправдание ли? Какво по-точно?

Отстранен полицай се промъква незаконно в забранена зона

и ми носи улики, които дори не мога да ползвам в съда?

Добре.

Нека ги изпратя за анализ. Бласко, приятел, работи в лаборатория.

Би го направил, без да го обявява. - Не, Раул.

Сара, това е единственото, което имаме.

Добър ден. - Добър ден.

Вие не сте ли отстранен? - Господин Пандо е по личен въпрос.

Тъкмо си тръгва обаче, нали? - Така е. Благодаря, г-жо съдия.

Съдия Кортасар, не ви очаквах.

Нещо ново по случая на съпруга ми? - Не, не.

Дойдох за погребението на Исабел. Познавах я от над 20 год.

Защо я притиснахте така?

В толкова малко селище хората говорят.

Кметът е много обичана личност. Няма да ви е никак лесно, Сара.

В какво си се забъркал пък сега?

Бъди по-конкретен. Знаеш, че всеки ден ми се случва нещо.

Този път явно е сериозно. От комендантството е.

Просто не разбирам! Каква вина има майка ми за смъртта на Исабел?

Съвсем ли са се побъркали?

В Париж няма да трябва да търпиш тази паплач.

Справи се на прослушването, нали? - Да, дадоха ми стипендията.

Значи заминаваш? - Да.

Не изглеждаш особено щастлива. - Така ли?

Напротив, много се радвам.

Как няма? Това е мечтата ми от малка.

Да бъда балерина в Париж, да живея в мансарда

и да изкрещя от Айфеловата кула, че съм най-добрата.

Каква глупост, нали? - Искаш ли на Айфеловата кула?

Още сега! - Какви ги говориш?

Достатъчно, ученици! Тишина! Сядайте по местата си!

Оставяме хартиените топки и се приготвяме за час.

Учителят по история не можа да дойде.

Каза ми обаче, че имате задача.

Заемайте се за работа.

Да видим. "Инквизицията".

Каква досада ви се е паднала само!

Математиката е по-добре, нали? - А тук са изгорили куп математици.

Много забавно!

Ще ми се да те видя тук по времето на Бернардо Еспиноса!

Бернардо Еспиноса ли каза? - Да.

Бил е инквизитор, който е живял тук, в Календа.

Опасен човек! Изпратил е половината селище на кладата.

Колко яко! Защо го е направил?

Твърдял, че са магьосници и... - Върколаци, нали?

Глупакът пак започна с историите си. - Стига, ученици!

Тишина! Започвайте задачата си по история.

Салва, знаеш ли дали този човек е написал книга?

Честно казано, не знам, Томас,

но ако е така, книгите ще са в Историческия архив.

Там се пазят всичките на микрофилми. Тишина! Почвайте!

По дяволите! По дяволите!

Неизпълнение на служебния дълг! - Защо го направи?

Що за полицай бяга така? Като страхливец!

Ако вляза, как ще обясня, че съм с непълнолетна? Край с кариерата!

А повишават ли те за бягство от местопрестъплението?

Не е чак толкова зле. Нямало е ранени.

Парите ще си ги върнат от застраховката.

Какво ще правим тогава? Да отидем до бензиностанцията на Инохоса?

Какво? Не! Не ми е до тези работи.

Щом е така, пали. Закарай ме вкъщи.

Близо сме, може да слезеш тук. Да не ни пипне баща ти, че тогава...

Къде сме? - Казах ти. На Айфеловата кула.

Намираме се точно на последния етаж.

На 280 м височина.

Усети вятъра!

Гледката от тук е великолепна.

Така че... Целият град чака да извикаш.

Ехо! - Затова ли дойдохме до Париж?

Извикай хубаво, Лейре! Изкрещи силно!

Прекрасно е!

Много по-красиво от Париж.

Ще видиш какво става пролетта! Обагря се в невероятни цветове.

Тогава ще бъдеш ли още тук?

Разполагаме с цялото лято. Ще може да идвам тук много пъти.

Студено е.

Да. Да вървим.

Карола, вчера ми се случи нещо много странно.

Излязох от тук, а колата ми беше изчезнала.

След това по някакво чудо се появи в резервата.

Знаеш ли нещо по въпроса?

Защо питаш мен?

Внимавай, Карола. Не ме вземай за глупак.

Изчезни на мига!

Какво търсеше този тип пак тук? - Всичко е наред, Пабло. Отиде си.

Раул знае ли какво ти стори този?

Мило е, че се притесняваш, но мога да се грижа сама за себе си.

Няма да оставим на този негодник да му се размине.

Или му обясни ти, или ще го направя аз.

Връщай се на училище. На баща ти ще му кажа аз.

Добре.

Раул Пандо? Агент Сала.

Бласко ме изпраща за някакви улики. - Да.

Да ми звънне, щом има резултатите. - Добре.

Раул, трябва да ти... - Викат ме от комендантството.

Ще ме върнат на работа. - Моля?

Нали беше за дълго? - Разглеждат случая ми и...

Идната седмица ще дойде човек за психологическия ми анализ.

И отново се връщам в действие.

Сега ще трябва да внимаваш и да не се забъркваш в нови каши.

Ще направя каквото мога.

Какво щеше да ми казваш? - Аз ли? Нищо, глупост.

Чудесно! Много се радвам, че са те приели отново.

Много!

Кой звъня? - Дон Игнасио Очоа.

Как си, малкия? Добре ли прекара свободната си сутрин?

Случило ли се е нещо? - Обрали са бензиностанцията.

Коя... Коя бензиностанция?

Колко бензиностанции има тук? - Какво е станало?

Служителят бил в склада. Обирджията влиза и го затваря.

Изпразва касата - 470,35 евро.

Бензинджията идентифицира ли крадеца?

Не го е видял. - Свидетели?

Засега няма. Служителят не е зърнал хора.

Да взема застраховката. Няма какво да сторим.

Нищо подобно. Надигай се от там и да видим записите от камерата.

Благодаря, че ме заведе на Айфеловата кула.

Не е като Париж, но...

Хора! Сещате ли се за откраднатата книга?

Да. - Погледнете.

Май е същата. - Няма да повярвате!

Разбрах, че я има на микрофилм в Историческия архив.

Защо искаш тази книга? Не разбирам защо е толкова важна.

Явно разказва за върколаците тук през Средновековието.

Сериозно? - И как да ги познаеш.

По онова време са ги залавяли и са ги убивали.

Достъп имат обаче само историците.

Джоел, баща ти е такъв, нали? С номера на картата му ще влезем.

Джоел, няма да му помагаш, нали? - Няма. Разбира се, че не.

Как така? Нали каза, че ще ми помогнеш?

Съжалявам, братле.

Негоднице, махай се от тук! - Убийца!

Сара, какво стана? - Видя ли? Избягаха, не ги познах.

Какви ги вършат?

Ето го.

Негодникът е бил наясно, че има камера.

Това е, няма да открием нищо. - Може да го видим на излизане.

Ще е в гръб, нали така?

Кола! - Значи още някой е минал тогава.

Виждате ли какъв е моделът? - Не.

Май че е синя. - Бяла е.

Прекалено е осветена. - По номера ще разберем чия е.

Две, шест, девет... Осем или шест? - Осем. Седем.

Осем. - Седем, осем, шест. Не се вижда.

Не се вижда! - Негативен си днес!

Аз ли? Не съм, изобщо.

Ето ни свидетел. Кой си?

Виждала съм тази шапка и преди. - С козирка? Има хиляди такива.

Какво гледа? - Скри се.

Вижте! - Ето я отново! Нищо...

Не! Не се вижда. - Изобщо даже.

Какво прави този? И той е скрит. - Колата си тръгна.

Имате какво да търсите. Кола, шапка и момиче.

Хайде! Заемайте се здраво!

Миличък, може да оставим децата на сестра ти и...

Да попътуваме до плажа.

Идната седмица. Само ние двамата. Какво ще кажеш?

Ами... Не знам, не... Не знам дали моментът е подходящ.

Раул, моля те... Имаме нужда от това.

Моля те! - Добре. Ще отидем.

Прекрасно! Благодаря.

Полека, Раул! Ще се задушиш.

Здравей, Бласко! Как си? - Здравей. Добре.

Познаваш ли съпругата ми? - Да.

Здравей. По биричка? - Добре.

Как са анализите? - Щом са в лаборатория, ще ти кажа.

Къде са въпросните кости? - Как така къде?

Дадох ги на колегата ти, Бласко.

Нали изпрати човек сутринта? - Не съм пращал никого.

По дяволите!

Какво искаш? Остави ме на мира!

Добре. Щом вече не желаеш карта на историк, хубаво.

Не, чакай! Наистина ли ще ми помогнеш?

Ще видя какво мога да направя. Само че да не намесваме Лейре.

Добре. Благодаря. Знаех си, че мога да разчитам на теб. Дочуване.

Здравей. - С кого говореше?

С Джоел. Ще ми помага с едно домашно.

Какво има?

Томас, имам добра новина.

Момчето ми, свързах се с престижен медицински институт.

Пратих им клиничната ти история. Ще те включат в ново лечение.

Томас, наистина много добро е. Има голям шанс да се излекуваш.

Какво има? Не се ли радваш? - Не. Не искам да участвам.

Томас! Обяснявам ти, че ще те излекуват.

Би могъл да проходиш отново. Миличък, ще бъда до теб.

Трябва да се възползваме от шанса. - Няма да минавам през това отново.

Мамо...

Майката на Ману и Силвия се е самоубила ли?

Да, така е.

Разни хора говорят, че ти си виновна.

Виж...

Лейре... - Пълни глупаци!

Ясно е, че не те познават.

Вземи. Занеси това на масата.

Какво стана? - Сигурно е бушонът, нали?

Възможно е. - Отивам да проверя.

Сара?

Раул, как ме изплаши! - Звънецът не работи.

Видях, че сте тук. - Да. Извинявай.

Не очаквахме гости, бушонът падна и малко се напрегнах.

Здравей, чичо Раул. - Влизай. Ще вечеряш ли?

Сара!

Костите, които открих в резервата... - Какво?

Отмъкнаха ни ги.

Защо колата и шапката ти изскачат при обира на бензиностанцията?

Стига глупости, Соня! Моля ти се!

Добре. Моята кола и моята шапка са.

А момичето е Вера, нали?

Да, Вера е. Ние... Нямахме...

Минахме за сандвичи. - В голяма каша си, Начо!

Оправи нещата, преди да е научил Басилио. Защото това ще се случи.

Най-лошото е, че въпросният човек е от нашите, от учените.

Сигурен ли си? - Да.

Значи пипалата на кмета стигат по-далече, отколкото мислехме.

Каквото и да кроят, явно е мащабно.

Иначе не биха си правили труд и не биха замесвали толкова хора.

Възможно е.

Както и да действаме обаче, винаги са една стъпка пред нас.

Явно всички изпълняват заповедите на кмета.

А сега той настрои всички срещу мен.

Не всички. Не си сама.

Лейре, да тръгваме! Слизай, закъсняваме!

Идвам, мамо. Не мога по-бързо.

Заключи ти.

Мамо!

Какво е това?

Заради майката на Ману и Силвия е, нали?

Не се безпокой, това ще приключи. Обещавам ти!

Томас е дете. Сигурно се страхува и първата му реакция е била отказ.

Разбирам защо е така. Предишните пъти беше много тежко.

Де да можеше да не минава отново през същото!

Какво друго ни остава обаче? Да се предадем ли?

Не!

Не се притеснявай. Сигурно ще размисли.

Няма! Щом каже "не", това е. Познавам го. Той...

Би се затворил с книги за върколаци, за да забрави, че е болен.

Един ден обаче ще се събуди и няма да се движи.

Тогава никой лекар няма да може да му помогне.

Ще ни остава само да се молим за чудо, а...

Аз знам, че чудесата не съществуват.

Може пък той да вярва именно в това.

Какво имаш предвид?

Оливия, Томас има богато въображение.

Може би фантазира, че съществува друг начин да се излекува.

Не разбирам за какво говориш.

Томас и Джоел се разбират, нали? - Да.

Защо да не говоря със сина си да убеди твоя?

На тази възраст те се погаждат по-добре един с друг.

А смяташ ли, че твоят син ще те послуша?

Защо позволявате този да идва тук? - Защо да сме против?

Мама не ти ли разказа?

Какво да ми разкаже?

Какво търсите тук? - Съжалявам, Силвия.

Не ме пипайте! Защо?

Успокой се. Силвия, остави ни насаме за малко, моля те.

Съжалявам за смъртта на жена ви. Най-искрени съболезнования.

Благодаря ви, но не беше нужно да си правите труда да идвате.

Знайте, че съм насреща, ако имате нужда от нещо в съда.

Всички тук много обичаха Исабел. Аз лично не ви виня за нищо.

Хората обаче...

Сара, наясно съм, че ситуацията е много неприятна.

Ще ви разбера отлично, ако решите да си заминете.

Благодаря ви за загрижеността.

Само че нямам никакво намерение да си отивам...

Докато убиецът на съпруга ми не бъде зад решетките.

Какво правиш? - Нямам ключове,

а трябва да се прибера за едно домашно за днес.

Бях забравил. - Ясно.

Джоел...

Какво кроите двамата със сина на Оливия?

Нищо. Приятели сме.

Добро момче е. - Да.

Момчето ми, знам, че търсите върколака.

На Томас му е много тежко.

Това е като игра, която му дава надежда.

Какво лошо има, ако му помогна? - Надежда за какво, Джоел?

Да го нападне някой от тях и да се излекува.

Какво говоря? Да стане безсмъртен. Налудничаво ли ти се струва?

Да! Струва ми се изключително налудничаво.

Играете си с огъня.

А и не му помагаш. Изобщо даже. Използваш го.

Ти търсиш върколака.

Ти!

Слушай, момчето ми...

Остави Томас на мира. Не осъзнаваш ли,

че ако мисли, че така ще се спаси, няма да приеме друго решение?

А има друг вариант да се излекува. За теб нямаше.

Какво?

Това не ти го е споделил, нали?

Не е.

Кажи ми, че това, което чух от Пабло, не е вярно!

Проклет негодник! - Раул, недей! Забрави за това.

Аз го провокирах. - Какви ги говориш?

Исках да ти помогна. Играта свърши, ти не се бе върнал и го задържах.

Щяха да те разкрият, Раул. Обаче... Изпуснах ситуацията от контрол.

Изпуснах я... - Какво ти стори?

Карола, какво ти причини негодникът?

Не искаше да спре...

Аз обаче напипах нож и го сложих на мястото му.

Защо не ми сподели? - Щях да ти казвам,

но точно научи за връщането на работа.

Раул, не се забърквай в проблеми. Не прави нищо!

Остави нещата така, чуваш ли? Обещай ми!

Добре. - Не прави нищо, моля те!

Моля те! - Добре.

Колко забавно! Ти доброто или лошото ченге ще си?

Вера, моля те! Останалите се връщат след 10 мин.

Ще видиш снимки на хора с този вид обвинения.

Ако разпознаеш някого, казваш. - Добре.

Този е! Същият е!

Сигурна ли си? - Да, той е.

Добре. Принтирам файла и да се заемаме.

Не, извинявай! Този е.

Обърках предния заради косата, но е сладък, а крадецът не беше.

Виж още една за по-сигурно. - Добре, но беше този. Наистина.

Дали не беше този? - Сигурна ли си, че е бил само един?

Явно бензиностанцията е била като затвор.

Всичките изглеждат еднакво. - Не е вярно, Вера!

Моля те! Ето, погледни. Има по-възрастни, по-млади.

Руси, тъмни, с мустаци. Само трябва да се съсредоточиш мъничко.

Не е толкова трудно! - Не бе трудно и да го хванеш!

Разбира се. После ще обясня също, че съм влязъл за презервативи.

Вера, моля те, ползвай главицата си, за да го идентифицираш!

Главицата ми си мисли "майната ти"! Решавай си случая сам!

Вера!

Какво толкова казах? - Какво не каза!

Изгубихме единствения си свидетел.

Джоел!

Откри ли картата на баща си? - Да.

Така ли? Чудесно!

Сега ще влезем в страницата, за да проверим за книгата, нали?

Вече влизах. Има няколко подобни, но точно открадната липсва.

Какви ги говориш? Не може да бъде! - Така е.

Край на историята. - Не! Слушай.

Ако разберем кой я е откраднал, може да си я върнем.

Томас, зарежи това.

Не си ли даваш сметка, че това са фантазии?

Какви ти фантазии? Какво ти стана?

Каза, че ще ми помогнеш и че не съм сам.

Мислех, че е забавно.

Разсейваше те от останалите мисли. Затова се включих в играта ти.

Това обаче вече не ти влияе добре.

Не си дете. Трябва да се изправиш пред проблемите си.

Няма да изчезнат, докато търсиш върколака.

Джоел?

Пусни ме! Помощ! Остави ме! Недей!

Влез. - Сара...

Наред ли е всичко?

Какво желаете, Кортасар?

В това няма смисъл!

Какво целяхте да докажете с появата си в дома им?

Предупредих ви, че хората са бесни.

Трябва да внимавате, Сара!

Невероятно! Всички са се заели да ме предупреждават тези дни.

Явно знаят, че тук има нещо гнило, а никой не прави нищо.

Нито дори вие.

Върша всичко по силите си да открия убиеца на съпруга ви. Знаете го!

Знам единствено, че когато се прибера у дома,

дъщеря ми ще ме попита кой съсипва живота ни.

А аз отново няма да й отговоря.

Така че не знам какво вършите, но не е достатъчно.

Оливия, отложи ангажиментите ми за днес, прибирам се.

Сара, прощавай.

Господинът е топографът, поел случая на Исидро Гомес.

Ще измерва отчуждените земи.

Готов ли е докладът? - Иска се позволение за резервата.

Отчуждените земи стигат до Еленово бърдо.

До Еленово бърдо ли?

Няма проблеми. Състави заповедта, подписвам веднага.

Бъдете спокоен, лично ще дойда, за да не ви създават пречки.

Раул!

Мястото, където откри костите, беше Еленово бърдо, нали?

Чудесно! Имам оправдание да вляза в резервата.

Ще открием онази дупка, пълна с кости.

Ще те държа в течение.

Лейре?

Добър ден. Имаме съдебна заповед да влезем в резервата.

Невъзможно. Тук не бива да влиза никой.

Невъзможно ли? Аз съм съдия Сара Крус.

Отваряйте и не ни губете времето!

Момент. Ще звънна по телефона. - Никъде няма да звъните!

Отваряйте или ще имате големи проблеми!

По дяволите!

Малкия! Ела тук веднага!

Да. Какво има? - Открихме свидетелката на обира.

Момичето с шапката.

Вера точно щеше ни казва защо е била там.

Още ли не е? Ще й взема показания. - Влязох за презервативи.

Нима го казваш просто така? Нямаш ли срам?

На полицията се казва истината, нали?

Затова съм тук. Да кажа истината.

Като ще си толкова откровена - с кого купуваше презервативи?

Това няма връзка със случая. Важното е, че си видяла крадеца.

Да. - Ще можеш ли да го познаеш?

Честно казано, не знам. Не го видях особено добре.

Ако проявите малко търпение обаче, може и да успея.

А придружителят ти? Той видя ли го? - Едва ли. Бил е в колата, нали?

Все пак ще поговорим с него. Кой беше?

Беше... Един кретен.

По това описание не можем да го открием.

Как се казва? - Какво значение има?

Няма как да е видял нещо от вън. - Как така?

Сигурно си има име и фамилия, нали?

Казвай! Басилио няма цял ден! - Начо...

Прощавайте! Полицай Кастро. Прав сте за това, което казахте.

Идиотът не видя нищо. Остана в колата, а после избяга.

Пълен страхливец и глупак! - Ясно.

Не желая да го виждам! - Добре!

Като единствен свидетел, Кастро ще ти покаже няколко снимки.

Да, разбира се. Би ли дошла с мен? - Да.

Къде е Лейре? - Нямам представа, братле.

Лъжеш. - Остави ме на мира!

Не и докато не ми кажеш къде е! - Не ме закачай!

Джоел! Потърси я в гората.

Там ли си? - Да. Изчакай.

Намираме се при Еленово бърдо.

В резервата сме. - Отлично. Слушай ме.

Трябва да се спуснеш по склона. - Добре, чакай така.

Слизам. - Стигаш метална структура и извор.

Да, видях я.

Не намирам извора обаче. Така...

Да, видях го. - Продължавай.

Добре.

Чакай, не знам...

Всичко е еднакво. А, височинка! Изкачвам ли я?

Да! Точно там е. - Стой така.

Ето я дупката. Открих я.

Костите са вътре. Там паднах. - Почакай.

Празна е, по дяволите! - Как така?

Почистили са. Няма нищо. Пак са ни изпреварили.

Знаели са, че ще се опитаме да проникнем.

Лейре! Лейре!

Добър ден.

Какво желаеш?

Как да разбере човек жена ти!

Онзи ден беше много мила, а днес е сприхава като магарица.

По-добре си върви. - Не си го изкарвай на мен.

Свалячката тук е съпругата ти.

Какво? Ще ме удариш ли?

Не, няма да те зарадвам така. Изчезвай или ще извикам колегите.

Колко мило! Рогоносецът защитава жена си уличницата!

Пабло, какво правиш? Не! - Разкарай се!

Пабло, помогни ми! Раул, недей! Спри!

Не смей да доближаваш семейството ми!

Сега вече сгафи, Пандо!

Лейре!

Лейре!

Лейре...

Не е този, дай нататък.

Аз определено... Как може да дойдеш с майка си? Луда ли си?

Отървах ти задника, така че не ме дразни. Не е този.

Басилио замалко да се усети за всичко.

Каква каша можеше да забъркаш! - Нека ти напомня, че го отнесох аз.

Майка ми ме наказа за цял месец. - Изобщо не се учудвам.

Дъвки! Не можа ли да обясниш, че си била за дъвки?

На майките не се споделя, че купуваш кондоми. Не разбират.

Не е този. Давай нататък.

Макар че си заслужаваше дори само заради идиотската ти физиономия.

Знаеш ли какво? - Радвам се, че те наказаха.

Де да беше завинаги! Да не те виждам!

Щом ти се радваш, аз още повече. - Чудесно.

Не е този, нататък.

Начо... Той е! Наистина, това е обирджията.

Сигурна ли си? - Да! Имаше същата татуировка.

Той е!

Спокойно, аз съм! Аз съм...

Има ли ти нещо? Какво ти сториха? - Нищо. Махни това!

Направиха ли ти нещо, Лейре? Кой беше?

Не знам. Сложиха ми... Завързаха ме...

Полека! Така! Още малко, успокой се!

Всичко мина. Спокойно!

Всичко е наред, спокойно! Вече мина.

Горе, стани. Край, всичко свърши. - Благодаря ти.

Няма да позволя да ти се случи нищо.

Ще оправим нещата, не се тревожете. Добре, дочуване.

Какво стана? - Скроиха ми номер и се вързах.

Вече ще е трудно да те върнат.

Какви ги вършим, Раул?

Кога изпуснахме нещата от контрол? Не мога да се позная!

И за какво е всичко това? - Как така за какво?

За да открием човека, убил съпруга ти.

Да го вкараме в затвора, да си плати за всичко.

Когато го хванем, какво ще стане? Какво?

Ще се почувствам ли по-добре? - Не зная.

Аз също.

Знам обаче, че...

Предавам важни принципи, в които вярвах.

Доведох дъщеря си на място, където всички ни мразят.

И една жена умря по моя вина. - Не е вярно. Не си сторила нищо.

Виждаш ли?

Постигат целта си. Това искат - да се отчаеш, не го ли разбираш?

Не преставай да се бориш! - Да се боря?

Точно така! - Не правя това, Раул.

Бягам, за да не си дам сметка за реалността...

За това, че Давид си отиде и няма да се върне.

Никога.

Лейре е.

Кажи, миличка.

Какво има? Лейре, успокой се, не те разбирам.

Какво? Идвам веднага!

Обади се Лейре. Нападнали са я!

Нападнали са дъщеря ми, Раул!

Здравей, мамо. - Има ли ти нещо? Добре си!

Какво стана, миличка? Наистина ли? - Мамо, нищо ми няма. Да.

Нали? - Да.

Благодаря, че си я прибрал.

Мамо, защо ни причиняват това? Какво сме им сторили, че ни мразят?

Ти не си направила нищо лошо. За всичко съм виновна аз.

Не, мамо... - Така е, но вече край!

Край! Стягаме си багажа и се махаме от това проклето място.

Още сега!

Благодаря ти.

Мамо, тази пижама не прилича на нищо. Погледни!

Остави я там, миличък. Ще ти я зашия.

Добре, но може да ми купиш и нова, нали?

Срам ме е да ходя в болницата с тази.

Благодаря ти, момчето ми.

Хората в бара свидетелстват, че си защитил семейството си.

Кой е? - Сара! Отворете ми, моля!

Съдия Кортасар съм.

Трябва да говоря с вас.

Какво искате? - Сара...

Бях там в нощта, когато убиха съпруга ви.

Искаш ли да се качиш на Айфеловата кула?

Много по-красиво е от Париж.

Онзи полицай е в резервата. Какво да правим?

Пусни кучетата!

Негоднице, махай се от тук!

Празна е, по дяволите! Почистили са. Няма нищо.

Пак са ни изпреварили.

Лейре! Лейре!

Раул, не! Моля те, недей!

Няма да позволя да ти се случи нищо.

Не преставай да се бориш! Да! - Да се боря ли?

Благодаря ти, момчето ми.

Край! Стягаме си багажа и се махаме от това проклето място.

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"