Original subtitles

Внимание, до всички екипи!

Продължаваме огледа на района!

Смятаме, че лейт. Пандо не е напуснал селището.

Бъдете крайно внимателни! Напомням, че е въоръжен и опасен!

Тук централа. Един живущ току-що алармира,

че заподозреният е откраднал червен автомобил с номер 1067ГЛЕ.

Повтарям - търсете червен автомобил с номер 1067ГЛЕ.

Видях го! Съобщи го! - 1-4 до централата.

Открихме колата в пресечка на ул. "Реал", до номер 16.

По дяволите! Къде отива?

По дяволите! Въоръжен е!

Не се плаши, моля те!

Как си?

За пръв път стрелям по човек и е по колега!

Просто изпълни дълга си!

Лейтенантът би постъпил също като теб.

Има много кръв. При това е прясна.

Или се е покрил някъде, или лежи мъртъв в някоя канавка.

До всички! Заподозреният може да доближи наблюдаваните къщи.

Влезте и се уверете, че всичко е наред.

Бъдете внимателни! Въоръжен е.

Хайде! На работа!

Спокойно, нищо ми няма. - Какво търсиш тук?

Не знаех къде да отида. Трябва да ми помогнеш.

По дяволите! Идват за мен!

За какво сте дошли? Раул го няма тук.

Какво друго ще кажеш? Брат ти е!

За толкова глупава ли ме мислиш, че да го скрия при мен? Моля ти се!

Съжалявам, Оливия. Трябва да обискираме.

Раул, трябва да се предадеш. Ранен си!

Само на теб мога да се доверя. Знаеш, че съм невинен.

Трябва да си вървиш, Раул. Не бива да те намират в дома ми!

Аз съм съдия. Не може да ме караш да те скрия!

Знам какво искам от теб, Сара! Моля те!

Какво правите тук? - Прощавайте, г-жо съдия.

Търсим лейт. Пандо. - В спалнята ми?

Прощавайте!

Всичко е наред, г-жо съдия. Много благодаря.

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

ЧУДОВИЩЕТО

Джоел, чакай! Момчето ми, трябва да поговорим.

Трябва да ти разкажа куп неща.

Видях достатъчно.

Днес пак ли не си на училище? - Още имам температура вечер.

Какъв наглец само! - Болестта трябва да има и плюсове.

Защо си толкова доволен?

Защото остава малко до следващото пълнолуние.

В съдилището ли отиваш? Толкова рано?

Искат да говорят с мен и Карола, в случай че Раул се свърже с нас.

Знам, че брат ми изглежда виновен, но ви уверявам, че не е.

Иначе нямаше да ви погледна в очите.

Защо тогава не се предаде? - Чичо ми не се дава така лесно!

Томас! Миличък, Лейре има право.

Много е неразумен. Освен това е и ранен.

Сигурно му изтича кръвта някъде навън!

Оливия, почакай! Моля те, не отивай!

Искам да ти кажа... - Влошава положението!

Нелепо е да тръгва срещу закона. Така нищо не се решава.

Извинявай! Какво искаше да ми кажеш?

Ами... Не е добре Томас да те вижда в това състояние.

Не се тревожи за брат си. Погледни ме!

Сигурна съм, че умее да се грижи за себе си.

Добре. - Хубаво.

Благодаря ти.

Как си? - Добре.

Така. Дай да погледна.

Не е толкова зле, колкото изглежда. - Добре.

Просто трябва да си почина няколко часа и ще се оправя.

Хубаво! Може да останеш!

Само че на тавана. Томас си е вкъщи.

Започвам.

Съжалявам! Извинявай!

Продължавай. - Сигурен ли си?

Трябва да те прегледа лекар. Изгубил си много кръв и гориш.

Ако раната е инфектирана, може... - Благодаря ти.

За това, че ми се довери и че ми повярва.

Повярвах ти заради това.

Давид имаше пощенска кутия на фалшиво име.

Някой му го е изпратил там.

Какво е? - Не знам.

Трябва обаче да е нещо много важно.

Каза, че от откраднатата кутия ще е изчезнало нещо.

Прав беше. Липсваше апаратче като това.

Май е проследяващо устройство. Не знам на какво, но...

Познавам човек, който ще каже. - Кой?

Луис Андраде от Научния. Живее в Инохоса.

Луис Андраде.

Ще го открия.

Оливия... - Да знаеш какво ми се случи!

Съжалявам! Много, наистина!

Какво има? - Бързах и не видях.

Маневрирах и като съм дала назад, съм я ударила.

Дори не съм чула удара. Срам! - Успокой се! Какво е станало?

Какво ли? Отнесох оградата на дома ти.

Оливия, оградата беше счупена. Аз я ударих онзи ден.

Така че за срам тук съм аз.

Казваш ми го, за да ме успокоиш. - Не, наистина!

Блъснах я преди няколко седмици. - Добре...

Оливия, какво има? - Заради брат ми е...

Не знам дали е жив, или мъртъв!

Джоел. Търсех те.

Не знам дали ми се сърдиш заради това вчера...

Не искам да ти се бъркам в живота, наистина.

Как си? Джоел, не бива да идваш дрогиран на училище.

Ще те усетят!

Вече не пия хапчетата. Край!

Наистина ли? Спрял си ги? Как така?

Извинявай. Току-що казах, че няма да се бъркам в живота ти.

Сърдит ли си ми още?

Джоел? Добре ли се чувстваш?

Добре. Аз влизам.

Джоел!

Чино, ставай. Може да си вървиш.

Да остана още ден, а? - Не може.

Хайде! Майка ми не ме пуска вкъщи. - Гледай какво е!

Стената си беше надраскана. Нека остана!

Поне можеше да ми дадеш закуската!

Полека, внимателно! Спокойно!

Какво се е случило?

Бързо! Да го отнесем при лекаря!

Помогнете ми да го вдигнем! Внимателно!

Джоел...

Раул не е убиец. - Разбира се, че не е.

Сигурно има обяснение за всичко това.

Имам нужда да го видя, Фернандо. Да знам дали е добре, дали...

Раул е единственият близък, който ни е останал на мен и Томас.

Освен майка ми, която... Клетата полудя!

Вманиачи се в идеята, че баща ми е бил убит от върколак.

Знам. Абсурдно е!

Израснахме в сиропиталище.

Всички деца вярваха в Дядо Коледа, а ние във върколака.

Постоянно се страхувахме.

Най-вече от това да не ни разделят.

Раул се грижеше за мен. Пазеше ме, сякаш животът му зависеше от това.

Прекрасно е, че може да разчитате един на друг.

Не е така, Фернандо.

Сега има нужда от помощта ми, но няма да ме потърси.

Държи ме далече от всякакви проблеми.

Продължава да те защитава. - Да, но е прострелян!

Къде ли е? Къде?

Няма да се върне, дори да му изтича кръвта.

Не и докато не намери начин да докаже, че е невинен.

Оливия, брат ти ще го намери, ще видиш.

Боже! Налага се да тръгвам! Трябваше отдавна да съм в съда.

А ти в училището, нали? - Извинявай.

Ало? Какво се е случило?

Джоел? Да, идвам веднага!

Г-жо съдия. - Благодаря.

Г-н Андраде, Сара Крус се обажда.

Получих номера ви от полицията в Календа.

Трябва да говоря с вас незабавно.

Моля, звъннете ми възможно най-скоро на този номер.

Сложихме постове пред жена му и сестра му.

Контролираме района. Лейтенантът не е заминал никъде.

Дано сте прав, сержант.

Заповядайте, сержант. - Г-жо съдия.

Бихте ли подписали тези документи? Спешно е.

Току-що дойде това.

Освободих задържан, който драскаше по стената.

Искате да го обвините във вандализъм ли?

Не, но забелязах един надпис.

Правен е от някого си Димас. На 22-ри - нощта на убийството.

Мурильо, прегледахме регистъра. Нямало е арести.

Знам, сержант, но надписът е на стената.

Може този Димас да е бил там.

Това ще потвърди дали Пандо е спал цялата нощ, или...

Прощавайте. Заповядайте.

Да ме бяхте питали, а не да безпокоите шефа!

Димас е наркоман. Няма идея кой ден е!

Ако има някакъв шанс... - Мурильо, прочетете това, моля.

После ми кажете дали още смятате, че лейт. Пандо е невинен.

Да! А й направил и бебе. - Нормално е той да си изгуби ума.

Получил е пристъп от рогата.

Как си, Карола? Знае ли се нещо за съпруга ти?

Вън от тук!

Какви ги говориш? - Чу ме отлично, Исабел.

Тук сте да позлорадствате, нали?

Вече има какво да бъбрите цяла седмица!

Така че - вън от тук! Веднага!

Знаех си аз, че не е стока! - Какво неуважение само!

Мамо, отиди да починеш. - Не.

Донесох ти лекарствата от аптеката.

Двамата с Пабло ще останем. - Не. Добре съм.

Спокойно. Заминавайте на училище.

Няма да ходим, докато Раул обикаля ранен.

Оставаме с теб, докато не научим нещо.

Мамо, моля те! Трябва да починеш. - Добре, не ми се спори.

Ако има нещо обаче, да ми кажете! - Добре.

Джоел! Как си? - Спокойно, Фернандо!

На момчето му няма нищо. Невероятно е, но е факт.

Погледни! Няма и една счупена кост. Отгоре му падна цяло скеле и нищо.

Има само няколко синини и драскотини.

Просто не разбирам...

Отивам да потърся сестрата, за да ти даде документа.

А ти! Направи си пак кръщене, защото се роди за втори път.

Мануел, благодаря ти.

Джоел, можеше да се убиеш! - Можех ли?

Де да се бях убил! - Какви ги говориш?

Няма значение. - Напротив, има.

Момчето ми, почакай. - Не ме докосвай!

Трябва да ме чуеш. Не исках да научаваш така за случилото се.

За това, което ми се е случило ли?

Това не ми се случи. Причини ми го ти.

Ти ме занесе там при пълнолуние.

Още усещам дъха на онзи звяр.

Умираше! Нямаше надежда!

Какво от това? Нямаше право!

Нямаше никакво право да ме превръщаш в това!

Аз съм твой баща. Мислиш ли, че бих приел да гледам как умираш?

Може да ме мразиш, ако искаш. Само че знаеш ли какво?

Не съжалявам.

Никога няма да се разкая, че съм спасил живота ти.

Има по-лоши неща от това да си мъртъв.

Какво правиш? - Нищо.

За глупачка ли ме вземаш?

Дрехи и пари! Къде мислиш да бягаш този път?

Храна, лекарства, бутилка вода. И - да.

Пари и дрехи. Само че на Раул.

Няма да чакам със скръстени ръце да го открият.

Какво мислиш да правиш? - Той е сам и ранен.

Ще има нужда от храна и нещо за лечение.

Ще сложа чанта навсякъде, където би отишъл.

В ловната къщичка, до водоема... - Раул не е глупак.

Няма да отиде на тези места. Знае, че полицията ги пази.

Каквото и да измислим ние, те вече ще са се сетили.

Питай гаджето си полицая. Сигурно знаят...

Начо не ми е гадже! Иска му се!

А и не става. Няма да ни каже нищо.

Макар че ако... Може би има един начин!

Някакъв Димас е бил с теб в ареста онази нощ.

В килията е имало човек?

По дяволите, имаше и друг при мен онази нощ!

Не си ли го спомняш? - Не. Пих много.

Ако е имало, ще го открия.

Само така ще докажа, че не съм убиецът.

Чакай, стой! Никъде няма да ходиш!

Раул, ранен си, издирват те и навсякъде е пълно с полицаи.

Да стоя, докато навън е шансът ми да докажа, че съм невинен?

Раул, докато си ранен, не те пускам да излизаш от тази къща.

Ясно? - На вашите заповеди.

Така. Откъде да започнем?

Да видим. В регистъра от онази нощ нямаше задържани.

А въпросният... Как каза? Димас? Името не ми е познато.

Чакай! Един човек може да помогне. - Кой?

Хуанчо. Лежа в затвора, после стана техник.

Познава всички - наркомани, дилъри...

Карола има номера му. Оправи ни отоплението в кръчмата.

Добре. Ще говоря с нея.

Ти оставаш тук да почиваш. Ясно? - Да.

И недей да вдигаш шум. Томас е долу.

По дяволите!

Ето го!

Не знам как го направи. Стоях отпред.

Чух шума и помислих, че ще умра. Паднах и всичко стана черно.

Ако ми се случи такова нещо, ще припадна.

Ето го!

Благодаря ти за тази сутрин. Спаси живота на сестра ми.

Дреболия. - Напротив!

Виж, с теб не бяхме особено добри приятели.

Тази вечер обаче ще направим събиране тук. Ще дойдеш ли?

Откакто уволниха портиера, лесно се влиза.

Ще видиш. Ще бъде страхотно! - Да, но не мисля, че ще мога.

Хайде! Все си стоиш вкъщи при баща си.

Съществува живот и отвъд вашата планета.

Добре. Брой ме. - Супер!

В кръчмата в 18 ч.?

Томас, излизам.

Ако имаш нужда от нещо, обади се. В хладилника има храна.

Ехо?

Вера! Каква изненада само!

Никаква изненада не е. Цяла сутрин дебнеш дома ни.

Съжалявам много, че пазя.

Как си? - Ти как мислиш?

Както и да е. Нося ти кафе. Искаш, нали?

Благодаря, нямаше нужда. Макар че съм тук от цяла вечност.

Ето, заповядай! - Какво правиш?

Съжалявам! Извинявай! - По дяволите! Пари!

Съжалявам! Много ли е горещо? Извинявай!

Ще влезеш ли да го почистя? Има препарат.

Няма нужда. Ще се оправя. Има кърпички в жабката.

Добре, чакай! Извинявай.

Съжалявам, но съм малко объркана покрай всичко, което се случи.

Изкарвам си го не на когото трябва. Прощаваш ли ми?

Искаш ли да влезем да те почистя? - Ако не е проблем...

Благодаря. - Всъщност, знаеш ли какво?

Да ти го чисти майка ти!

Какво, по дяволите? Това девойче...

Лейре?

Аз съм. Спокойно! Разбира се. - Чичо Раул!

Нищо ми няма.

Довиждане. - Джоел!

Здравей.

Ходих до кабинета да те видя, но вече си беше тръгнал.

После ходих до вас, но те нямаше.

Добре се чувстваш, нали? - Колкото и да е невероятно - да.

Радвам се, че си добре. - Благодаря.

Искаш ли да те закарам до вас с мотора?

Джоел! Брат ми поръча да отидем да купим чаши.

Те ще донесат пиенето.

По-късно. Сега ще карам Лейре.

Знаеш ли колко е часът? Ще затворят магазина. Да вървим.

Няма проблеми. Аз имам уговорка с Вера.

Ще се видим ли по-късно? - Да.

Внимавай на излизане. Отпред има патрулка от сутринта.

Да, не се притеснявай. Няма да пипнат чичо ти.

Грижи се за майка си. Да не се тревожи твърде много.

Томас, не казвай на никого, че си ме виждал тук. На никого!

Ще стане проблем. И за теб, и за майка ти. Ясно?

Разбрах! - Хубаво.

Ще запазя тайната ти, ако ти ми разкажеш една друга.

Какво стана с дядо? - По дяволите, Томас!

Пак ли с тази история? Не знам защо слушаш глупостите на баба си.

Защо всеки път като ви питам с мама променяте темата?

Защото е болезнена, Томас. Затова. - Защо? Какво се е случило?

Истина ли е това, което твърди баба, че дядо е бил убит от върколак?

Дядо ти беше убит от козар заради спорове за земи.

Баба ти не успя да го приеме.

Затова си изгуби ума и започна да разказва за върколаци.

На следващия месец я прибраха в психиатрия.

С майка ти останахме сами. Бяхме деца.

Затова не ни е особено приятно да си го спомняме.

Значи и ти вярваш, че е измислица? Смяташ, че баба е луда?

Мисля, че като все повтаряш нещо, накрая сам започваш да му вярваш.

Бях чувал тази история толкова пъти, че накрая смятах, че съм го видял.

Ти? Върколака ли?

Том... Дръж се нормално. Спокойно!

Рамос! Да си виждал радиостанцията ми?

Къде е? По дяволите!

Защо все на мен ми се случват такива работи?

Добър полицай съм, имам силен нюх.

Губя си радиостанцията и излизам пълен идиот!

Не се ли появи, как само ще ми пили сержантът!

"Кастро, трябва да се пази инвентарът!

Кастро, нямам работа, освен да те тровя!"

Кастро!

Сержант! - Може ли да знам къде ходиш?

Викам те от три часа. - Пазех на пост.

Кастро, да не се пипаш, докато говоря?

Не! Няма такова нещо!

Просто се залях с кафе. - Да...

Защо не отговаряш на радиостанцията? Да не я изгуби?

Не съм. Как ще съм я изгубил! Работата е там, че...

Не знам къде е. - Моля?

Беше на съседното място до шофьорското и изведнъж изчезна.

Значи са ти я откраднали? - Не съм излизал от колата.

Дори за да си вземеш кафенцето? - Сержант.

Приличаш на идиот!

По дяволите това момиче!

Нещо ново в района? - Няма, сержант.

Ортега, какво знаем за болниците?

Нищо, сержант. В никоя не са приемали пациент

с раната и описанието на лейт. Пандо.

Един от двама ни винаги трябва да стои до радиостанцията.

Който слуша, съобщава на другия, ако споменат нещо за Раул.

Приготви раницата, нали? - Да! А колелата са отпред.

Да изпреварим полицията. - Стига!

Накрая ще кажат къде е и няма да чуем.

Слушай... Ако съобщят къде е Раул, ще предадем ли на мама?

В никакъв случай! - Защо?

Защото така! Млъкни най-после!

Проблем ли има? - Не, трябва ми вода.

Имаш ли нещо против да си налея? Ти си Томас, нали?

Аз съм полицай Мурильо. Пазя отвън.

Не знам какво кълват птиците тук, но само да ми видиш стъклото!

Ти си простреляла чичо ми, нали?

Аз... Просто лейтенантът...

Благодаря за водата. Тръгвам си. Томас...

Може ли да ползвам тоалетната?

Къде отиваш? - Излизам.

Пи ли си хапчетата? - Отровата, която ми даваш ли?

Момчето ми, още има много неща, които не разбираш. Да поговорим.

Не сега. Имам уговорка с приятели.

Не излизай! Много е опасно! - Днес не е пълнолуние.

Няма да се случи нищо. Бъди спокоен.

Джоел, не са твои приятели. Ти не си като тях.

Момчето ми, не ме слушаш! - Писна ми все да те слушам!

Цял живот правя каквото кажеш и виж докъде стигнах!

Искам просто да водя нормален живот.

Никога няма да имаш нормален живот.

Напротив! И ти няма да ме спреш!

За какво да живея иначе?

Да ме държиш окован там като някакво животно?

Или дрогиран, за да не преча? - Ще свикнеш.

Просто трябва да внимаваме. - Пусни ме.

Не мога да позволя да излезеш! - Дръпни се, казах!

Не мърдай!

Казах да не мърдаш или ще стрелям!

Ще изляза от тук и няма да ме спреш.

Не ме принуждавайте да стрелям по вас отново!

Знаеш ли какво трябва да направиш? - Не.

Да ме застреляш. Все ми е едно. По-добре мъртъв, отколкото в килия.

Ако ще го правиш - действай! Давай!

Спести ми усилията.

Лейтенант, недейте! Ще стрелям!

Оливия. Заповядай.

Дойдох да проверя как е Джоел.

Добре. Отлично. Постреснахме се, но всичко е наред.

Наистина ли?

Говори ли с него за наркотиците, които е вземал?

Затова ли си така разстроен?

Оливия, много по-сложно е от това.

Да отглеждаш дете сам, е много трудно.

Аз го знам най-добре.

Ако имаш нужда да говориш, може да разчиташ на мен. Нали?

Джоел ме мрази. - Как ще те мрази, Фернандо!

Та ти си негов баща.

Допуснах грешка. Ужасна грешка, Оливия!

Джоел никога няма да ми прости. Никога!

Ще го изгубя, Оливия. Ще изгубя сина си!

Фернандо, не! Това няма да се случи.

Все някога той ще има нужда от помощ.

Ще дойде при теб, защото си негов баща и винаги ще си насреща.

Ще му помогнеш и всички грешки ще бъдат без значение.

Никой не казва, че да си родител е лесно.

Ти правиш така, че да изглежда. - Една от многото ми добродетели.

Полицията. Влизат във вашата къща!

Брат ми... Брат ми!

Здравей.

Какво? Какво искаш?

Повреди ни се отоплението и ми трябва водопроводчик.

Казаха ми, че ти познаваш добър. - Защо си дошла, Сара?

Казах ти. Трябва ми водопроводчик.

Аз поне имах доблестта да те посетя без извинения.

Ако имаш да казваш нещо, давай. - Не. Нямам какво да казвам.

И не ме радва това, което преживяваш.

Нима? Сигурно си единствената.

Всички се изредиха тук да ми изяснят какво мислят.

Даже пред децата...

Карола, успокой се.

Аз съм виновна за всичко. Винаги правя нещата наопаки.

Тръгнах си от тук много млада. Знаеше ли?

Мислех, че струвам повече от другите и че ще покоря света.

Това място ми беше тясно и го напуснах.

Шест месеца по-късно се върнах. Бременна с близнаци.

Едва ли ти е било лесно. - Целият свят се строполи отгоре ми.

Сама, с две деца.

Тогава се появи Раул.

Спаси ми живота.

Дори не ме попита за бащата на децата.

Той ни даде всичко.

Нараних всички ви.

Теб, дъщеря ти...

Децата си, Раул.

А сега не знам дали ще го видя отново и дали изобщо е жив.

Карола, недей така. Раул...

Добре е.

Сигурна съм, че е добре.

Ще пиеш ли нещо? - Не. Искам само номера на Хуанчо.

Казах ти, отоплението се повреди и ми трябва майстор.

Хуанчо ли? Той загина преди 3 г. в катастрофа.

Сигурна ли си? - Разбира се. Кой ти каза за него?

Явно не съм разбрала. Извинявай. Връщам се на работа. Благодаря.

Трябва да огледаме цялата къща.

Приключих тук. Ще проверя вратата.

Не разбирам, Мурильо. Честна дума! Как, по дяволите, ти се е измъкнал?

Казах ви. Заподозреният... - Заподозрян ли?

Той е убиец, който избяга, докато ми беше опрял пистолет!

Сержант, аз... - Кажи ми, че не ти е бил на мушка!

Кажи, че не е било така и че си го оставила да избяга!

Хубаво. Отстранена си от случая.

Сержант... - Предай нещата си на Кастро.

Проклети новаци!

Какво се е случило? - Раул е бил тук.

Раул е бил у леля Оливия. Там е лудница!

По радиостанцията ли го чу? Живо! - Стой!

Вече не е там. Измъкнал се е. Търсят го навсякъде.

Поне е жив! А и им е избягал.

Трябва да слушаме! Да не вземе да...

Да не вземе да ни свърши кафето.

Продължавай да търсиш отзад. Върви!

Искаш ли нещо?

Да. Едно от тези неща, моля.

Ако искаш радиостанция, вземи от управлението. Тук няма.

Вера. Знам, че сте я задигнали вие, а това по закон е престъпление.

Всъщност не съм сигурен, но ако не си я върна, ще загазя.

Ако ще и да те изгонят! Не знам къде е радиостанцията ти.

Вера, не ме лъжи!

Освен крадла ме наричаш и лъжкиня?

Прави се на пълнолетна, скри, че баща ти ми е шеф.

Не ми е баща, а пастрок. Не съм лъгала и не съм крила нищо.

Нали си големият полицай!

Да ми беше поискал лична карта, преди да спиш с мен!

Погледни ме в очите и ми кажи, че не си била ти.

Не съм аз. - В очите ли ме гледаше?

Не съм ти откраднала аз скапаната радиостанция!

Да, да. Добре.

Добре, казах!

Хайде, братле. Дочуване.

Колко? - Търся твой приятел. Димас.

Знаеш ли къде може да е? - Светът е голям, друже.

А аз имам много лоша памет. - Казвай!

Теб май те познавам. Ти си ченгето, което издирват!

Да. Вече ме гонят за убийство.

Все едно ми е дали ще дръпна спусъка.

Това действа чудотворно на паметта.

Къде е Димас?

Благодаря. Утре ти го плащам, честна дума!

Ето го Джоел. Да тръгваме.

Здравей. - Идвай насам.

Какво ти е? - Нищо. Малко ме боли главата.

"Главата" каза! Падне ли скеле отгоре ми, ще ми гипсират и топките!

Ето - пийни си малко за загрявка и ще си като нов. Слушай ме!

Какви ги вършиш? Келнерът ще ни види.

Пабло ще загази и ще спре да ни продава алкохол.

Сега се връщам. Лейре!

Здравей. - Идваш ли с нас?

Не, минах да видя как е Вера.

Сега пристигам, но не съм я виждал. - Нищо.

Трябва да дойдеш с мен.

Тези хора не ми допадат особено. - Какво значение имат те?

Ще сме двамата с теб. А другите сякаш не съществуват.

Какво ще кажеш? - Скелето май ти е разбъркало ума.

Джоел, ще тръгваме ли?

Не мога. Ще разходя Кабул.

Ако размислиш, ще те чакам. - Добре.

Да вървим!

Не ме интересува, че не ни достигат хора, по дяволите!

Това не бива да се повтаря.

Съжалявам. Използвал е, че детето е само, за да се промъкне.

Това обаче няма да се повтори.

Благодаря, сержант, но едва ли ще се върне тук.

Все пак. Или го правим добре, или не го правим.

Бихте ли ме извинили за момент? - Разбира се.

Ало. Луис Андраде? Да, аз съм.

Бих искала да погледнете едно електронно устройство.

Трябва да разбера за какво служи.

Вижте, много е спешно. Може ли да стане още сега?

Разбира се. Благодаря. Тръгвам натам.

Г-жо съдия, аз също мислех, че е невинен, но не е.

Тази сутрин дойдоха анализите от лабораторията.

Кръвта, открита по секирата на лейт. Пандо, е на кап. Коста.

Той го е извършил.

Колоните са на сестра ти? - Да.

Подариха й ги, като мина изпитите.

Много добре се чува. - Да.

Хей, героя! За този нов етап!

Ще си сипя още едно.

Здравей, Лейре. Искаш ли бира? - Може.

Тази пък защо е тук?

Тази година нов мотор? - Баща ми няма да се навие.

Ако му поговориш малко...

Ще я науча аз нея!

Чух за станалото. Как си?

Преглеждам своята част от разследването, за да ти я дам.

Смените!

"Вторник - Кастро и Медина. Сряда - Кастро и Медина...

Кастро и Медина". Какво става тук?

Трябва да пише "Кастро и Мурильо"! - Сменихме се.

Няма да патрулирам. Чака ме психологическа оценка,

която да определи дали мога да се справя, или шокът...

Шокът ли? Чакай малко. Какъв шок? Не преувеличаваш ли малко?

Някога страхувал ли си се? - Да съм се страхувал? Не.

Когато жена ме гледа както ти сега - малко.

Не това. Говоря ти за страх, който не ти позволява да мислиш.

Такъв страх не съм изпитвал. - След стрелбата не ме е напускал.

Разбирам, че се чувстваш зле, но чак да оставиш патрулирането!

Избяга, защото ръцете ми трепереха и едва не изтървах оръжието.

Лейтенантът сигурно се е спукал от смях! Не мога!

Ти си най-добрият полицай, когото познавам.

Ако имаш проблеми с оръжието, нищо.

Ти го спираш, аз - стрелям.

Няма да ме оставяш да патрулирам с Медина!

Пръска си дамски парфюм, по дяволите!

Искаш ли да чуеш нещо наистина жалко?

Сутринта едни деца ми откраднаха радиостанцията!

Не съм ли и аз добър полицай?

Соня! Соня? Ехо? Има ли някого там?

Как не се сетих досега! Антихистамините, Начо!

Ето го моя герой!

Това първият ти купон ли е?

Заповядай. - Благодаря.

Слушай... Благодаря за това, което направи за мен тази сутрин.

Няма проблеми. Забрави.

Невъзможно!

Знаеш ли защо?

Ти спаси живота ми. - Да.

Оттогава насам мисля само за едно...

За това!

Бъркаш.

Забрави за нея. - Лейре!

Остани! - Пусни ме!

За какъв се вземаш? Къде си мислиш, че отиваш?

Много благодаря, Давид. - Довиждане.

Вера! Ела бързо!

Полицията е открила сводник, завързан в кола.

Явно Раул го е нападнал. - Защо?

За да му каже къде да открие един наркоман - Димас.

Внимание! Заподозреният отива в изоставения чифлик. Въоръжен е!

Открили са го! Не е далече, хайде! Вземай раницата! Живо!

Къде отивате?

Не съм глупачка. Знам какво става. Къде е Раул? Къде е?

Димас!

Димас, лейт. Пандо от полицията съм.

Спокойно, не идвам да те арестувам. Само ще ти задам няколко въпроса.

Димас!

По дяволите! Моля те!

Моля те! Моля те! Не!

Глупако! Къде тръгна? Какво ти става? На какво си?

Остави ме! - Смешник!

Вече не си толкова готин! - Оставете ме на мира!

Пипнеш ли Силвия пак, ще те смачкам!

Млъквайте! - Да не си посмял!

Спрете! - Откачи!

Наркоман! Да се прибира в скапаната си къща!

Откачи! Какъв кретен само! Болен тип! Това е!

Периметърът покрит ли е? - Да.

Отлично! Отговаряте за това всички да останат по постовете си!

Сержант, целият екип е разгърнат в задната част.

Пътищата са затворени. Чакаме инструкции.

Лейтенант, знаем, че сте вътре.

Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце!

Обградили са го! - Ще стрелят! Да сторим нещо!

Стойте! Чакайте тук и не мърдайте!

Лейтенантът е въоръжен и опасен. Без грешки! Стрелбата да е от нас!

Басилио, откачи ли? - Карола, какво търсиш тук?

Отведете ги! Да са на поне 500 м оттук!

Не! Мамо! Пусни сестра ми! - Стой!

Раул! - Ти наред ли си? Защо си тук?

Исках да те видя. - Трябва да излезеш.

Трябваше да се уверя, че ти няма нищо.

Добре си, нали? - Да.

Да вървим, Кабул!

Кабул? Идвай!

Какво има? Какво подуши? Кабул!

Кабул!

Раул, трябва да те види лекар. Имаш нужда от лечение.

Няма да изляза от тук. Не смятам да се предавам.

Какво тогава? - Ще пробвам да избягам.

Ще изляза и ще взема кола. - Не бива да го правиш.

Ще те убият! - Все ми е едно. Вече съм мъртъв.

Раул, моля те, чуй ме! Моля те! Това не е изход.

Това е единственият, който ми остава.

Господи! За бога, Раул!

Заради децата! Отвън са. Дойдоха с мен.

Моля те! Моля те...

Отведи ги от тук! Карола...

Излез и ги прибери.

Какво да им кажа? Да им обясня, че никога повече няма да те видят?

Не ни причинявай това, Раул! Умолявам те, недей!

Моля те! Моля те...

Добре.

Да, изпратиха ни резултатите, но искам потвърждение.

На същия факс.

Ако се окаже истина, положението ще стане страшно.

Мурильо, не са ли ви учили да чукате, преди да влезете?

Резултатите от кръвта от трупа на кап. Коста

и тези от кръвта по секирата.

Вече ги видях. Съвпадат.

Кръвта от секирата е на кап. Коста. Какво друго ви интересува?

Защо в тази от трупа има следи от антихистамини, а в другата няма?

Има ли някого там?

Капитанът ги е пил заради алергия към мащерка, преди да умре.

Кръвта по секирата е негова, но не е от деня на смъртта.

Няма следи от антихистамини.

Потвърдиха ли го от лабораторията? - Да, потвърдено е.

Това означава, че...

Някой е намазал кръв от капитана по секирата, за да натопи Пандо.

Уликата е подправена. Лейтенантът е невинен.

Всичко ще бъде наред. Ще видиш!

Не стреляйте! Съпругът ми ще се предаде!

Раул! Раул!

Кой е там?

Какво се е случило? Какво си сторил?

Не знам...

Спокойно, Джоел! Не се притеснявай!

Ще оправим нещата. Каквото и да е, ще бъде наред.

Кабул!

Кабул! Кабул, моля те!

Кабул...

Не!

Не!

Г-н съдия?

Никой да не стреля!

Раул!

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"

В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД

Мамо, тази нощ е пълнолуние.

Днес е шансът ми да постигна това, което очаквам много отдавна...

Да се превърна в един от тях.

Оръжието! - Ето ти го скапаното оръжие!

Няма да се предам сега.

Отвън е този, убил съпруга ти и опитал да съсипе живота ми.

Двамата с теб ще го открием.

Господи!

Начо, искам да поговорим. Насаме. - Проблем ли има?

Става дума за Вера, дъщеря ми.

Здравей, мамо. Ако гледаш този запис, значи съм мъртъв.