Original subtitles

Знаем, макар че ни е трудно да приемем,

че насред живота се намираме също и насред смъртта.

Не се осмеляваме обаче да я погледнем в очите.

Страхът от непознатото и болката от загубата ни парализират.

Смазват ни. Карат ни да се мислим за беззащитни същества

в ръцете на своенравен Бог.

Не бива да се боим от смъртта, ако я поглеждаме с чисто сърце.

Ако сме победили в борбата срещу злата си същност.

Битката между светлината и тъмата терзае сърцата на хората.

Разкъсва ни между омразата и любовта.

Човек трябва да се плаши единственото от самия себе си.

Да се страхуваме от демона, който носим вътре в нас.

Него трябва да умиротворяваме всеки ден...

За да гледаме смъртта в очите с гордост и достойнство.

Това е свещеният план на Господ за човека.

Защото който не приеме смъртта,

ще допусне звяра да се подслони у него

и ще живее в ада на земята.

Амин.

Най-искрени съболезнования. - Франсиско Елиас, кметът.

С вас сме в скръбта ви, ние и цялото селище.

Надявам се скоро да заловим извършителя на тази жестокост.

На ваше разположение съм. - Благодаря, ще го имам предвид.

Това отвратително нещо не бива да се случва на свято място!

Знаете кой е извършителят! Това е едва началото!

Херардо, мълчи! Излизай от тук!

Ще се върнат за нас. - Млъквай!

Няма да се задоволят с един! - Стой!

Ще се пролива още кръв!

ЛУНА: МИСТЕРИЯТА НА КАЛЕНДА

Мамо, трябва да занесеш куфара ми в стаята.

Занеси си го ти, миличък. Не си сакат.

Но, мамо... - Няма никакво "но", Томас!

Инвалидната количка не те прави глупак.

Нямаш нужда да ти носят нещата. Нито да ти помагат.

А ако ти коства повече усилия, тогава се размърдай.

Трябва да се научи да се справя сам.

Да. Права си.

Сара... Благодаря ти. Благодаря, че ни приюти тук при вас.

Не знам какво щях да правя иначе... - Оливия! Стига.

Ти си тази, която ми прави услуга.

Иначе този дом просто би ни смазал.

Хайде! Ще поостанеш тук, за да проспиш пиянството.

Благодари се, че няма жалба.

Аз бих те затворил за повечко време, за да спреш да бълваш глупости.

Може да съм си пийнал, но знаеш, че казвам истината.

Пусни ме! - Сети се какво се случи с баща ти.

Убиха го и не ни оставиха дори тяло, което да погребем!

Може да ме удряш, ако искаш, но знаеш, че казвам истината.

Нападнали са онзи мъж в гората по пълнолуние.

Изтръгнали са сърцето му и са го обезглавили.

Ти знаеш защо, нали?

Всички го знаем. Всички сме наясно.

Кабул! Кабул!

Кабул? Кабул!

Съжалявам много за баща ти. Беше хубав човек.

Да. Благодаря.

От доста време сме съседи.

Даваше ми да го разхождам в гората.

Нима?

Ходенето с теб в гората не е много безопасно.

Защо ме заряза така? - Не съм те зарязал.

Исках да отклоня вълците от теб.

Луд ли си? Можеше да те убият.

Затова не е лошо да си ми благодарна. Поне малко.

Как се отърва от тях?

Тичам по-бързо. - Да...

Не биваше да идваш след мен в гората.

Исках единствено да ти помогна.

Стана ми ясно обаче, че нямаш нужда от никого.

Идвай, Кабул!

Лейре!

Шалът ти.

Грешах. Всички имаме нужда от някого понякога.

Джоел! Прибирай се!

Когато се чувстваш сама, потърси ме.

Джоел, какво беше това отвън? - Нищо.

Върнах й шала, нищо повече. - На мен ми се стори много повече.

И какво от това? - Много е опасно за теб.

Така че стой далече от нея.

Момчето ми...

Не бива да се влюбваш в нея. Ще съсипеш живота й.

Стой настрана. Чуваш ли! Забрави я.

В 2 ч. през нощта кап. Коста напуска колата си и влиза в гората.

Изминава 20 м, преди да го нападнат за първи път.

Идва му изневиделица, не успява да се защити.

Има следи от борба, но той се измъква

и се затичва към реката, вероятно с идея да бяга през водата.

Стига до брега, но е повален отново.

Бива хапан по корема, врата, лицето.

Стои на брега, докато убиецът не отнема живота му

с дълбок разрез на гърлото, който отделя главата от трупа.

Може би е използвано малко оръжие. Вероятно ловна секира.

Първата ни хипотеза, за нападение от вълци, е малко вероятна.

Става дума за лов на човек.

Убиецът пуска кучетата подире му и после го довършва.

Час на смъртта - около 3 ч.

Според доклада от аутопсията

изтръгването на сърцето е било извършено постмортем.

Негодник!

Убиецът пренася трупа в кладенеца по начин, който ни е неизвестен.

Дъждът на следващата вечер изтрива всички следи.

Защо е махнал сърцето и главата му?

Убиецът е психопат.

Този вид осакатяване произхожда от местната черна легенда.

За каква легенда става въпрос?

За тази, според която това е ритуалът на убийство на върколака.

Пак се почна!

Говорят го, за да уплашат хората и да отвлекат вниманието.

Този доклад поставя много неизвестни.

Важното обаче е да разберем

какво е правел кап. Коста насред нищото в 2 ч.

Какво е търсел там?

Отговорим ли на това, ще разберем защо са го убили.

И ще открием убиеца.

Не ми звъни сигурно защото работи по случай. Не ме избягва.

Не. Работи по това как да свали глупачка като теб и да я зареже.

Хора, помогнете да намеря карта за тук от 16-ти век.

Бъди нормален тийнейджър! Играй на игри, мастурбирай!

В църквата намерих карта с олтара от книгата ми.

Томас, престани вече! Досаден си!

Това е много важно. Доказва, че е имало...

Стига, Томас! Почваш да откачаш като Херардо!

Херардо не е луд, прав е. Върколакът е убил бащата на Лейре.

Млъквай!

Лейре! Чакай, Лейре!

Достатъчно! Прекали! Засрами се от глупостите си!

Не усещаш ли, че нараняваш хората?

Съжалявам, но това е истината.

Ще свършиш в лудницата като баба! - Не съм луд!

Ще ви докажа, че съществуват. Знам къде са и не сте ми нужни.

Как си, младежо?

Дойде заместникът на кап. Коста. - А, да.

Сигурно се представя на лейтенанта. - Оставил е тук досието си.

Сержант! Не бъди клюкар!

Майчице! Опасен е този агент Мурильо!

Два курса по оцеляване, един за посредничество при отвличания.

Виж оценката, която е изкарал, по стрелба с късо оръжие.

Явно е зелена барета, нали?

Сигурно ще го пратят с Рамос. - Де да можеше да е с мен!

С теб ли? Ти вече си имаш партньор.

Медина. - Медина ли?

"По-бавно, Кастро! Не пускай сирената, лошо ми е.

Да спрем за по супичка, моля те!"

Няма шанс да се случи някакъв екшън.

Този Мурильо е повече мой стил.

Момчета, запознайте се с полицай Мурильо. Започва днес.

Ти ли си Мурильо? - Соня.

Това е Начо. Партньорът ти.

Кастро, запознай я с разследването.

Да, лейтенант... Заповядай. Лейтенант!

Трябва да излизам по операции с това Барби ли?

Преследваме много гаден тип. Чист психопат!

Не е психопат. Така изглежда заради ритуала на осакатяване.

Прорезните рани обаче са бързи, несигурни.

Не се е наслаждавал на мъчението, бързал е да свърши.

Да, прорезните рани са адски странни.

Нямах предвид психопат буквално.

По ритуала ясно си личи, че става въпрос за предупреждение.

Тогава биха оставили трупа някъде, където всеки да го види, нали така?

А са го скрили в изоставен кладенец. Няма логика.

Стягай се, Кастро, че Барбито те изпреварва отдясно.

Видяхте ли новия мотор на Мичи? - Нищо особено.

А и той е пълен кретен. Не може да го кара.

Мисли, че като е с нов мотор, ще сваля повече момичета.

Какво търси този луд тук? Не беше ли в ареста?

Пуснаха го.

Бащата на чудака не пожела да пусне жалба.

Скапан пияница! Защо не си ходи вкъщи?

Или още по-добре - в лудницата.

Откачалка! Горката Адриана! Собствената му дъщеря не го търпи.

"Ликантропи"? Интересно. Не знаех, че си запален по темата.

Дай ми книгата. Имам си важна работа.

Нима? Каква работа? Да откриеш върколака ли?

Какво те интересува!

Защо кап. Коста излиза в 2 ч. от къщи и отива в гората в деня,

в който съпругата и дъщеря му пристигат тук?

Било е нещо свързано с разследването, което е водел.

За което обаче не знаем нищо. - Знаем, че са го убили заради него.

Също така, че кап. Коста е криел кутия,

която е съдържала медицински досиета,

карти, снимки...

Правоъгълно устройство с неизвестна функция.

Кутията бе открадната от тях.

Убийството и кражбата са свързани. - Убиецът и крадецът са един човек.

Какво имаме от кражбата? - Стъпка.

Оставил я е в градината при бягството.

Единственото физическо доказателство.

Преди експертния анализ обаче не знаем дали води към нещо.

Г-жо съдия! Имам новина.

Появява се дупка в задачите на капитана в деня на убийството.

Не е закарал колата в сервиз.

Говорих с всички местни механици. Никой не го е виждал.

Говорих с него по телефона около 21 часа.

Каза, че излиза от сервиза. Излъгал ли ме е?

Защо би ви мамил за подобно нещо?

Не е толкова странно.

С дъщеря му склонихме да дойдем, защото обеща да живее по-спокойно.

Не е искал да знаем, че води опасно разследване.

Действията му между 19 и 21 ч. имат връзка с тайното му разследване.

Може в този период да се крие причината да отиде в планината.

Убиецът на капитана още е навън - очите на четири.

Прегледайте отново всички възможни камери.

Все някой трябва да е видял нещо. Действайте!

Полиция, слушам ви. - Заемам това бюро.

Малкия, за теб е. - Поеми ти.

Било важно. Соня! - По дяволите! Изчакайте ме!

С какво да помогна. - Искам да обявя изчезване.

Изчезване ли? Кой липсва?

Младеж на около 30 години, тъмен, висок, с тъмни очи.

Откога не знаете нищо за него? - Откакто преспа с мен в колата си!

Вера? - Брей! Помниш как се казвам!

Защо не отговори на съобщенията ми?

Съжалявам, но в момента не мога да ви помогна.

Начо? Какъв негодник!

Какво? - Някаква глупост.

Хората още си мислят, че сваляме котки от дърветата.

Джоел?

Спокойно. Не се плаши. - Да...

Съжалявам за станалото сутринта. - Да...

Исках просто да ви предупредя. Направих го за ваше добро.

В опасност сте. Всички ние сме! Всички! Почакай!

Недей! Чакай, моля те!

Майка ти е съдийка. Предай й, че ще има още жертви.

Остави я на мира, нещастнико!

Трябва да ме чуеш! - Махай се, пиянде такова!

Добре.

Как си? - Никак не съм добре!

Какво ви става в това място? Всички ли сте луди?

Не, не всички. Просто има доста грубияни.

И са ме хванали на мушка! - Портиерът обра точките.

Постъпката му на погребението... Трябва да си голям гадняр!

Отдавана сме му набрали с приятелите ми.

Този заслужава да му дадем хубав урок.

Да го направим ли след часовете?

Навита ли си? Ако нямаш друга работа, естествено.

Още една точка отпада.

Колата на капитана е огромна, а никой не я помни. Колата фантом!

Нещо ново около уликите? - Може би.

Виж, не искам да ти се бъркам, но доскоро и аз бях новак.

Ако приемаш съвети... Не се прави на умна, не им харесва.

Просто си върша работата. - Същият бях. Точно като теб.

Не ми пукаше да изложа колега с блестящ коментар, но не е добре.

Лейтенант, колко гориво е имало в колата?

Точно такива неща имам предвид!

Около 3/4 от резервоара. - Колко литра събира той?

Шейсет и няколко. Защо?

В 12,23 ч. е заредил на бензиностанцията за 63,20 евро.

Не е кръгла сума - сипал е догоре.

След това е ходил до кръчмата, после - тук, до пазара и вкъщи.

А колата е открита горе-долу в тази част на резервата.

Общо около 95 км. Колко гори колата на капитана?

Доста. Братовчед ми има подобна и разходът не пада под 10 на 100.

Значи, автомобилът е изхарчил 15 л гориво.

Остават ни 50 км, които не са ясни.

25 км на отиване и 25 на връщане.

Какво има на толкова от дома на капитана?

На магистралата на юг не е бил.

Насам? - Там са лесничеите, щях го видят.

Остава само на север. Какво има в тази зона?

Нищо. Само гора. - Не, лейтенант, грешите. Има нещо.

Хотел. - Защо не сте отишли още?

Подобна среща не би трябвало да се провежда.

Какво правиш?

Дойдох да се изповядам и Клаудио каза да го изчакам тук.

Готви се за 700 пъти "Отче наш", защото си лъжец.

Тук не е позволено да се влиза. - Тогава си върви.

Добре. Отивам си.

Клаудио идва!

Ти също си лъжец. - Да, но се справям по-добре от теб.

Сериозно. Какво правиш?

Добре. Ще ти кажа, но ми помогни. Ако Клаудио идва, свирни.

Не. Ако идва, ще кажа - "Идва".

Клаудио колекционира старинни карти.

Трябва ми такава за тук от преди векове.

За какво ти е? - За да намеря това.

Олтар за жертвоприношения.

Ще принасяш някого в жертва ли? - Не!

Чрез него са принасяли на върколаците човешки жертви.

Върколакът я изяждал и не нападал селото.

Правело се е тук, така ли? Било е преди векове.

Върколаците са безсмъртни. Олтарът действа.

Само трябва да го намеря. - Защо ти е?

За да открия върколака. Този камък явно го привлича.

Защо ти е да търсиш върколака? - Това си е моя работа.

Заключено е. Да имаш фиба или джобно ножче?

Проклет шкаф! Отваряй се! Хайде! - Внимавай!

Томас! Удари ли се?

Така, готово. Вдигнах го, ето.

Здравей. - Здравей.

Звъня ти от два часа! Добре де, от десет минути.

Защо обаче не ми вдигаш? - Телефонът ми е изключен.

Исках да ти разкажа за Начо. Какъв глупак само!

Мислех, че ме харесва, но той тотално ме игнорира.

Да. Някои момчета винаги ще те зарежат.

Няма да страдам заради този кретен.

Хайде да излезем. Тъкмо ще се разведриш. Аз също.

Да не би да ми се сърдиш?

Хей! Да не е заради Томас?

Не го слушай, той е просто хлапе. Няма лоши намерения.

Ако не е това, значи малко му хлопа дъската.

А сега трябва да го търпя и вкъщи.

Защо не дойдеш да спиш у нас тази вечер?

Ела, Лейре. Може да избягаме през прозореца и да отидем да пием.

Имам други планове. - Лейре!

Лейре, къде отиваш?

Трябва да призная, че номерът с горивото ме изненада.

Умна си.

Уча криминология. Първо следвах физика,

но сега искам да специализирам криминална психология.

Аз карах предуниверситетски курс, но ето ме тук.

Важни са уроците на улицата, за да се справяш с всяка ситуация.

Добър ден. С двойно легло, нали?

Не, не! Ние ли? Ние не...

Полиция.

Виждали ли сте този мъж? Давид Коста.

Мислим, че е идвал на 22 октомври.

Не. Не ми се струва познат.

Сигурен ли сте? Важно е. Ще помогнете, ако ни дадете следа.

Много съжалявам, но не мога да ви бъда от полза.

Не чувате ли женски писъци? "Помощ! Помощ!".

Може да изнасилват някого. - Какво говорите? Не!

Да претърсим всички стаи и да изведем клиентите!

Не може да го сторите! Ще ме съсипете!

Напротив, можем! Ако смятаме, че се извършва престъпление.

Хубаво, добре. Да, виждал съм го.

Сигурно се е регистрирал под друго име.

Правят го клиентите, които не искат да бъдат разпознати.

Моля за внимание, ако обичате! Нека ви представя съдия Кортасар.

Изпратен е, за да води следствието по случая с кап. Коста.

Аз съм въвлечена лично и това ме прави непригодна за него.

Преди да оставя всичко в ръцете му, бих искала да ви благодаря.

Благодаря за усилията да хванете убиеца на мъжа ми.

Напускам случая спокойна.

Знам, че ще продължите все така под заповедите на колегата ми.

Аз, разбира се, оставам да водя другите случаи, които имаме.

Може да продължите с работата си. Благодаря.

Съжалявам, наистина. Превиших правата си.

Да стоя със скръстени ръце до идването ви, бе невъзможно.

Не мислете, че не разбирам. Ще ви информирам за напредъка ни.

Няма да ви държа настрана. - Благодаря ви.

Наистина. Това е някакъв кошмар.

Г-н съдия. Имаме да ви разказваме новини.

Научихме, че кап. Коста се е виждал с жена в хотел "Висталегре".

Мамо, остави ме! Нищо ми няма. - Нищо ли? Замалко да се убиеш!

Изгубя ли те от поглед и се пребиваш, сине!

Съжалявам. - Не се тревожи, не се е наранил.

Защо беше в сакристията? - За да поговорим.

Исках да науча повече за Господ, за Исус и тези работи.

Излизай навън и ме чакай там. Хайде!

С какви глупости пълните главата на сина ми?

Не съм му казвал нищо, Оливия. Дойде сам.

Да. Ако дойде пак, пратете го вкъщи. Не му е мястото тук.

Томас не е добре. - Това го знам.

Няма да се подобри, като се моли. - Може да има нужда да поговори.

Да говори с мен колкото си иска. За това съм аз - майка му!

Ти също страдаш, Оливия, и той го знае.

Защо не позволиш да ти се помогне? - Да видим. Кой ще ми помогне?

Вие ли? Господ ли?

Къде беше Бог, когато почина съпругът ми? Къде?

Помогна ли ни тогава? Не! Нима не се молих?

Молих се денем и нощем.

До последния му дъх.

Вече не очаквам чудеса от Господ.

Защото е несправедлив и жесток.

Първо прибра съпруга ми, а сега отнема и сина ми.

Какво още? Какво друго ще ми вземе?

Не бива да губиш надежда, Оливия. Никога!

Дължиш го на сина си.

Добра работа в хотела, малкия. - Благодаря, сержант.

Дреболия. Просто полицейски нюх.

Неща, които не ги пише в книгите, Мурильо.

Захващам доклада за новия съдия. - Това също е много важно.

Готина е. Суховата, но готина.

Според мен малко се плаши от това да излиза с ветеран.

Да се представя ли на Кортасар? - Не сега.

Струва ми се, че моментът не е подходящ.

Казва й, че... - Съпругът й е спял с друга.

Голям залък за преглъщане!

"Слушай, красавице... Да видим, как да ти го кажа!

Рогата ти стигат от тук до небесата!"

Сержант!

По дяволите! - Съжалявам.

Какво търсиш тук? - Проверявам дали си добре.

Какво те интересува изобщо? Заряза ме и изчезна!

Не съм изчезнал. - Не си.

Тръгна си като предател!

Щом толкова те интересува - нищо ми няма.

Отгоре ми се строполи шкаф с книги, но иначе съм добре.

Хубаво тогава. Щом ти няма нищо, оставям те.

Сигурно искаш да пишеш домашни. - Веднага щом се махнеш от тук.

Според регистъра кап. Коста се е срещал с тази жена от месеци.

Напоследък обаче, по-рядко.

В деня на убийството са били заедно във "Висталегре".

Значи капитанът спи с омъжена жена,

съпругът разбира, проследява го, напада го,

убива го и после си изкарва яда на трупа.

След това се изплашва и захвърля тялото.

Ами разследването, което е водел кап. Коста?

Затова е излязъл от дома си, затова и са го убили.

Не знам каква е причината капитанът да напусне дома си,

но най-вероятно мъжът на дамата, с която е имал отношения,

го е проследил и го е убил.

А ако жената не му е била любовница?

Ако се е срещал с нея заради нещо по разследването?

Може да му е била информатор.

Възможно е.

Само че, прощавайте, г-жо съдия, но се вслушвам повече в опита си.

По тези места съм от над 30 години.

Знаете ли защо се избиват в тези селища?

За земи, за крави или за жени.

Нека аз да ви споделя своя опит. Познавам Давид от 30 години.

Не би бил способен да има любовна среща в деня,

в който с дъщеря му идваме да живеем тук.

Не е такъв човек.

Знам, че е трудно да го приемете. Едва ли е лесно.

Вече обаче ще работим с хипотезата за престъпление от страст.

Сторите ли го, ще допуснете грешка. - Вижте, Сара...

Затова сте извън случая. Не е възможно да сте обективна.

Трябва да ме изслушате! - Съжалявам за случилото се с вас.

Но разследването вече го водя аз. Приберете се у дома и си починете.

Оставете ни да работим.

По дяволите!

Кой е там?

Кой е там?

Видяхте ли му физиономията? Умря от страх!

Колеги, започваме наново.

Това е хипотезата, по която ще работим.

Кап. Коста е станал жертва на престъпление от страст.

Смятаме, че убиецът е съпругът на тази, с която се е виждал.

На свобода е безскрупулен тип. Жена му може да е в опасност.

Открийте я, преди да се е появил още един труп.

Ще направим фоторобот. - Това е пълна глупост!

Ще питаме рум сервиза, клиентите, които са били там същия ден.

Това е почти готово. Лейре ще вечеря ли?

По принцип - да. Стана късно. А Томас?

В стаята си е. Не бил гладен.

Сърдит е, че го спрях от катехизиса. - А защо така?

Не искам да мисли, че с молитви може да реши проблемите си.

Само че е ясно, че му е много тежко, а аз не знам как да му помогна.

Оливия, не! Не, недей! Правиш каквото можеш.

Ако иска обаче да ходи в църквата, не му забранявай.

Може би има нужда от утеха от друг вид.

Де да знаехме винаги от какво имат нужда децата ни.

Опитай, за да кажеш дали му трябва още сол.

Да сложа ли черен пипер? Или...

Лейре и Давид не обичат.

Добре ли си? - Да...

Не.

Не знам.

Вече не знам нищо.

Ами ако греша?

И съм грешала през цялото време?

Сара, нима Давид би те убедил да дойдете с двете с дъщеря ви,

а след това да ходи при друга жена?

Малко странно е.

Давид винаги поставяше работата си на първо място и се разделихме.

Изглеждаше обаче, че сега нещата щяха да бъдат много различни.

И наистина са. Какъв кошмар само!

Много е тежко да изгубиш мъж...

Само че да се съмняваш в него след смъртта му, ще да е по-лошо.

Все едно си го изгубила на два пъти.

Ами презумпцията за невинност?

Това е основно право на всички ни, нали така?

Така е.

Само дъщеря ми да не разбира за това, защото...

Тези сплетни за баща й ще я съсипят съвсем.

Стискай палци, Сара! Тук е - клюка след клюка - национален спорт!

Знаеш ли какво? Отивам да я потърся.

Не ми харесва да се шляе навън по това време.

Трябваше да го снимам с телефона! - Ще спи на светната лампа.

Тихо! Връща се!

Няма да ме победиш! По дяволите!

Негодници!

Джоел? - Не ме пипай! Недей!

Това е Джоел! Да му помогнем!

Ще ни пипне! Трябва да изчезваме! Идвай!

Здравей. - Добър вечер. Търся дъщеря си.

Лейре, нали? Казвам се Карола. - Да.

Жената на лейт. Пандо. - Приятно ми е.

Децата ни са на една възраст и често са заедно тук, но не и днес.

Стана малко късно. - Все по-трудно е да се контролират.

Трябва да се въоръжим с търпение.

Съжалявам много за съпруга ви. Не успях да ви го кажа в църквата.

Благодаря. Е, ще я изчакам вкъщи. Лека нощ.

Лека нощ.

Лейре! Къде ходиш?

Вечеряхте ли вече? - Не. Щяхме да вечеряме заедно.

Хубаво, прекалих! - Знаеш ли колко е часът?

Къде ходи? - Насам-натам.

С кого? - С приятели.

Какви приятели? - Не ги познаваш.

Може ли да си лягам? - Лейре!

След това с баща ти не мога да търпя да не знам къде си.

А аз не мога да търпя да живея тук. Квит сме.

Лягам си. - Лейре! Стой! Трябва да поговорим.

Случилото се с баща ти е ужасно.

Знам, че си тъжна и наранена. - Не. Не съм наранена.

Никога не беше с нас и цял живот ми е липсвал.

Ясно ти е - не усещам разликата. Може ли да си лягам?

Спал съм два часа.

Между гюрултията с портиера и нощта, която спретна съдията!

Безумно е, че ще има часове!

Трябваше да затворят училището. - Как не!

Трябваше да ви дадат ваканция и входове за клуб.

Сериозно е било. Имало е изстрели.

Сериозно е, че миналата седмица си избягал от час два пъти без нищо.

А си умен, сине! Прави се на глупав и накрая ще сервираш като майка си.

Изчезвам. Не ми се слушат поучения.

Лейтенант. - Седни и пий едно кафе.

Не... Да, ще пия, но там.

На крак, да се опъна малко. Цяла нощ работих.

Аз ще му сервирам кафето.

Може ли да ми затвориш така?

Ати може ли да не кажеш, че си дъщеря на шефа?

Доведена дъщеря съм му. - Стига игрички, нещата са сериозни.

Непълнолетна си!

Мислех, че ме харесваш. - Това е най-малкото!

Дете си, престъпление е! - Харесваш ли ме, или не?

Няма значение! Нима не разбираш? - Глупости! Това е най-важното!

Харесваш ли ме, или не? - Разбира се, че да!

Няма как да стане, Вера. - Знаех си! Сигурна бях!

Довиждане, Раул. Довиждане, Начо.

Ще тръгваме ли? - Ти отивай. Сега ще те настигна.

Имам да свърша нещо.

Томас, забави се! Какво правиш? - Нищо. Почти съм готов.

Ами това? - Кое?

Това, Томас!

Раницата. Купих ти я преди месец, а вече си я скъсал.

Ще изкараш с нея цялата година. Да се научиш да пазиш! Ясно?

Хайде, да тръгваме.

Ако търсим производната, не е нужно да вадим неизвестната.

Какво правим тогава?

Започваме да намираме членовете. Правилата са ясни...

Може ли да влезем? - Разбира се.

Събирай си нещата!

Предполагам, че всички знаете за снощния инцидент с портиера.

Тишина!

Случилото се тук е много сериозно и ще има своите последствия.

Съученикът ви Джоел бе изключен.

Щом научим кой е бил с него, да се готви за същото.

Джоел нямаше нищо общо със случката с портиера.

Не знам защо беше там, но не знаеше нищо.

Ние бяхме. - "Ние" ли?

Карлос, Ману, Силвия и аз.

Всички в кабинета ми веднага!

Г-н лейтенант! - Г-жо съдия, може ли да поговорим?

Да, заповядайте.

Какво има? Разкрили сте нещо ново ли?

Не, цяла нощ работим над идеята за престъпление от страст.

Дойдох да кажа, че съжалявам за това със съдията.

Грешка е да загърбим кражбата на кутията. Исках да го знаете.

Тук съм също и заради това. Пристигна току-що.

Анализът на следата от стъпка в градината ви.

Още смятам, че открием ли крадеца, ще намерим и убиеца.

Не мога. Благодаря ви много, но няма как да го направя.

Спазвам закона, а съм извън случая.

Да, но аз не съм.

Става въпрос за следа от планинска обувка 43-ти номер.

Всеки може да е със същия номер, но забележете тази линия.

Подметката не е захабена. Знаете какво означава това.

Обувката е нова? - Точно така.

Такива има единствено в магазина за алпинисти в съседното градче.

Ако са толкова нови, продавачът ще помни кой си е взел наскоро.

Възможността съществува, но - не.

Ако дадем анализа на съдията, ще събира прах седмици наред.

Това е единствената улика, която води към крадеца.

Иначе казано - убиеца.

Да вървим!

По-полека! - Какво правиш?

Майка ти каза да те заведа на катехизис.

На катехизис? Аз не искам да ходя.

И аз не искам да те водя, но да си мислил навреме!

Стой! Спри! Май съм си забравил ключовете.

Ще ти ги донеса. - Не там. В лабораторията бяхме.

Къде седеше ти?

Томас!

По дяволите, Томас! Не се прави на глупак! Томас!

Г-н съдия!

Кажете, сержант. Новини ли?

Разпитахме всички от списъка на служителите в хотела.

По същество. Открихте ли жената? - Не.

Правим фотороботи. Вече са три. Рецепционистът така и не може да...

Не ми споделяйте проблемите си. Давайте ми решения.

Г-н съдия, позволих си да направя профил на убиеца.

Ползвах доклада от аутопсията на капитана.

Разбирам.

Отлично, но нека ви кажа аз нещо за профила му - съпруг с рога.

Когато го пипнем, ще видите как добре ще пасне.

Колеги, не ми губете времето повече!

Този господин е голям тъпак, а?

Русокосата дама повече ми допадаше.

Профилът ти сигурно е чудесен. Ще ми го прочетеш ли?

Да знам с какъв човек си имам работа!

"Убиецът е мъж, възраст между 30 и 45 години.

От ъгъла на раните - десняк. Силен, атлетичен."

Да направи такива разрези по капитана, то е бил много бесен.

Има познания по анатомия, но не се справя с хладно оръжие.

Освен това има ловни кучета.

Говориш за убиеца с прякор Ловеца, който всява ужас из областта.

Не бих отишла толкова далече. Знаел е добре за кладенеца.

Значи е някой местен, човек, който отлично познава района.

Къде отиваме? - Чувала ли си за Тахо?

Портиерът да бъде уволнен веднага. - Училищният съвет ще се заеме.

Но постъпката на децата е недопустима.

Не се тревожи толкова за това.

Погрижи се по-скоро служителите ти да не държат оръжие тук.

Разбрахме ли се?

Няма да изключите Джоел, нали? Той не е сторил нищо.

Знам. Съучениците ти ми разказаха всичко.

Обясниха ми, че ти си погодила шегата на портиера.

Моля? - Седни.

Осъзнаваш ли, че можеше да се стигне до трагедия?

Съжалявам, но аз наистина не... - Наясно съм.

Знам, че не си целяла да нараниш никого.

Преживяваш труден момент.

Ние сме тук, за да ти помогнем.

Това обаче да не се повтаря, ясно? - Да.

При дадените обстоятелства този път няма да има изключване.

Ще трябва обаче сериозно да поговоря с майка ти.

Големи глупаци сте да ме натопите!

Не ме гледай, не беше моя идея. - Моя беше, но не се сърди.

Знаех, че след това с баща ти на теб няма да ти направят нищо.

Не те изключиха, нали? - Виждаш ли?

Ти се измъкна, ние също. Къдрокоското го върнаха обратно.

Всичко е супер. - Идеално. Лейре...

Разкарай се!

Леко си странна май! - А ти май си леко малоумен!

Съжалявам.

Исках да дойда да ти помогна, но... Изплаших се.

Не заспах цяла нощ от тревога дали не ти се е случило нещо.

Знам. Видях, че в стаята ти светеше.

Говорих с директора.

Казах истината и няма да те изключат.

Жалко.

Две седмици далече от тази дупка щяха да ми се отразят чудесно.

А ти какво търсеше тук толкова късно?

Имам предвид, защо беше дошъл в училището?

Когато те чакам, никога те няма.

Когато не те очаквам, ненадейно се появяваш.

Вече знаеш - на мен не може да се разчита.

Защо?

Не би могла да разбереш някои неща около мен.

Позволи ми да опитам.

Не мога.

Вера?

Не, не знам къде е Томас. Защо?

Нямаш ли идея къде може да е отишъл?

Успокой се, Вера... - Лейре! Май знам къде може да е.

Томас! - Томас!

Вижте! Количката!

Тръгнал е с патериците. - Натам!

Очите такива ли бяха, или не? - Не знам. Да.

Не знаете или да? - Да, да.

Ами, не знам. Просто не знам.

Ако я видя, може би бих я разпознал, но така...

Чиста загуба на време. - Това ще го решим ние.

Девойче, уголеми й очите.

Здравейте. Басилио! Сандвичите, които поръча.

Къде да ги оставя? - Ето там.

Това е тя! - Тази, така ли?

Не, не! Тя!

Онази жена се срещаше с мъжа от снимката.

Какви ги говориш? Та това е съпругата на лейтенанта!

Каква красота! Прекрасно е! - Наистина е така.

Нямаме си дискотеки и модерни ресторанти, имаме това.

Именно това ме обърква.

Какво е открил Давид тук? На толкова отделено от света място!

Какво толкова важно е намерил, че да го убият?

Или какво не съм видяла, че има в кутията?

Ще отнеме само минутка.

Лейтенант, не е ли по-добре да се обадим на някого?

Докато дойде някой, ще съм отворил пътя. Спокойно.

Томас! Къде си?

Томас! - Томас!

Томас!

Патерицата му! Бързо! Паднал е в реката!

Томас!

По дяволите! - Томас!

Хайде! Вдигни!

По дяволите!

Сара?

Сара!

Не мърдай! Хвърли това и вдигни ръце!

Хвърли го или се заклевам, че ще стрелям!

Какви ги вършите? Откачихте ли?

Давид е имал връзка с жена ти и ти си знаел. Ти си го убил!

На земята! - Какви ги говорите? Няма логика.

Видях снимките. Кутията! - Каква кутия?

Тази, която си откраднал ти! - Моля?

Знаел си, че със снимките ще си заподозрян.

Това е недоразумение, повярвайте. - Долу, казах!

Пушката не е заредена. Нося муниции само когато ловувам.

Дайте ми я.

Сара!

Томас! - Насам!

Томас! Томас?

Какво му е? - Да го вдигнем.

Глупав ли си? Знаеш ли как ни изплаши!

Как може да тръгнеш в гората с количка?

Търсех олтара на върколаците. - Ти да не си идиот? Престани!

Върколаците не съществуват! Приказки да плашат децата!

А замалко да се убиеш заради тях! - Какво от това?

Така или иначе ще умра!

Не, Томас! Не говори глупости... - Не са глупости.

Умирам като баща си. Влошавам се все повече

и единственият шанс да се спася, е да го открия.

Трябва да го намеря. - За какво говориш?

Те са безсмъртни. Ще се спася само ако се превърна в един от тях.

Това е глупост. Нищо повече от легенди.

Истина е! Няма да легна и да чакам да умра.

Ще го потърся! Ще го направя, защото не искам да умирам.

Към къщи, ще хванеш пневмония. - Не!

Трябва да намерим въпросния олтар.

Какви ги говориш? Бълва безсмислици!

И аз идвам.

Аз също. - Да вървим!

Помогни ми.

Сара!

Сара, това е грешка. Трябва да ме чуеш!

Сара!

Няма да те нараня, Сара!

Сара! Сара, почакай!

Не!

Не!

Успокой се!

Лейтенант! Не ме принуждавайте да стрелям!

Там би трябвало да е римският мост. - Така ли? Е, вече го няма.

Не. Май е бил зад онзи завой на реката.

Томас, това място от векове е забравено.

Сигурно е изчезнало.

Не! Още съществува!

Изцапано е. Какво е това?

Кръв.

Нищо ли ви няма, г-жо съдия? Да не повикаме ли линейка?

Не, благодаря.

Какво става там? - Прилича на катастрофа.

Мама...

Къде е майка ми? Къде е? - Там, в колата.

Мамо! Мамо!

Не и ти! - Спокойно! Всичко е наред!

Не и ти, мамо! Не ме оставяй ти също!

Няма да те оставя! Никога няма да те оставя!

Раул! Какво става?

Пусни ме! Остави ме! Раул!

Пуснете го! Начо, остави ме! Раул, какво става?

Раул! - Вера, не се безпокой!

Това е недоразумение. Спокойно, добре съм.

Превод: Кристина Костадинова "Ес Ди Ай медия"

В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД

Онази нощ беше пиян и си убил капитана, защото е спял с жена ти.

Каквото поискаш! - Искам да вървиш по дяволите!

Защо не пиеш на друго място? - На другите места има само сок.

Няма я единствената ми приятелка тук.

Трябва да пия хапчета, защото преди бях много болен.

Щях да умра, но тук се оправих. Баща ми твърди, че е чудо.

Сега си спомням.

Спомням си всичко.