Original subtitles

СВИДЕТЕЛ

Бриджит, имам нужда от тихо място и телефона ти моля.

Веднага ли? Но нали... - Да, веднага.

Нали помниш, обещах на Никола да се обаждам всеки ден

по едно и също време с видео връзка.

Моля те.

Татко, добре ли свири?

Свирих от душа, синко.

Победи ли?

Не знам. Утре ще обявят резултатите.

Татко, а кога се връщаш?

Скоро, синко, скоро.

По-добре ми кажи ти как си?

Как са нещата в училище? - Всичко е както винаги.

А както винаги, какво значи? - Както винаги, значи добре.

Когато имаше карантина, беше по-добре.

Добър вечер, господин Даниел.

Добър вечер, скъпа Маргарет.

Никола, време е за лягане! Утре ще ставаш рано.

Да, права сте. Благодаря за напомнянето.

Но аз не искам да спя!

И защо винаги слагаш това мече в леглото ми? Вече съм голям!

Това мече...

Това мече ми беше приятел, когато бях точно като теб.

То пазеше съня ми, когато спях.

А сега пази теб.

Утре ще се обадиш ли?

Разбира се.

Лека нощ. - Татко, непременно ми се обади.

Разбира се, Николя. Разбира се.

Татко!

Какво?

Нищо. Лека нощ. Прибирай се по-бързо!

Дами и господа, мадам и мосю!

Преминаваме към основната част от тази вечер -

обявяването на победителите и лауреатите на нашия конкурс!

И така! Трето място и "Бронзова арфа" получава...

господин Рикюто Такамота - Япония!

Благодаря! Благодаря!

Когато церемонията свърши, може ли да отидем веднага в хотела?

Ще има още едно мероприятие, посветено на победителя.

Интуицията подсказва, че вие ще бъдете главният гост там.

Налице е съдийска грешка. Той е млад, всичко е пред него.

Не, съдиите са абсолютно прави.

Това е защото е млад.

Среброто също е достоен трофей!

Мистър Коен?

Много се радвам да ви видя! - Познаваме ли се?

Казвам се Лев Сахновецки.

Обожавам класическата музика.

Аз съм голям почитател на г-н Коен.

Позволете да ви поздравя.

Няма за какво да ме поздравявате.

Извинете ме, моля.

Знаеш къде да ме търсиш.

Нашият народ по-често пие от мъка, отколкото от радост.

Вашият народ? В смисъл - руснаците?

Не.

Аз съм украинец.

Как ви се струва предложението утре да посетите Киев?

Ще отнеме много време.

Логистика, трансфери, чакане. Маестрото ще откаже.

Никакви трансфери, никакво чакане.

Аз имам личен самолет.

Няма ли да ме подкрепите? Това...

е хонорарът на мистър Коен.

А това...

Добре дошли в Украйна!

Здравейте!

Позволете да ви се представя, казвам се Дмитри Панчак.

Тук съм от името на Лев Сахновецки.

Мистър Коен, това е огромна чест.

А вие как се казвате?

Бриджит Тойсберг, мениджър съм на мистър Коен.

Много ми е приятно!

Много ми е приятно. - Е, да тръгваме.

Благодаря.

Тази вечер няма да можем да поговорим, синко, имам работа.

Но вдругиден ще съм си у дома.

Татко, донеси ми руска шапка с уши.

Алекс е бил с родителите си в Русия и донесе такава шапка. Много е смешна.

Синко, за съжаление вече не съм в Москва, в Киев съм.

Къде е това? - Това е Украйна.

А Украйна не е ли Русия?

Маестро, трябва да вървим, всички вече са се събрали.

Сахновецки иска да ви представи на гостите.

Никола, привет! Как си?

Добре съм, благодаря.

Приятна вечер! А аз ще спя с мечката ти.

Мисля, че ще ме защити от всички чудовища.

Непременно ще те защити!

Лека нощ, Никола. Лека нощ.

Маестро, купете си най-накрая, свой телефон.

Ти знаеш, телефоните ме разсейват.

Усмихвайте се.

Приятен апетит.

Всичко ли ви харесва? - Благодаря, всичко е прекрасно.

За мен ще е чест да видя таланта ви още един път.

Разбирам, че нямам право да ви моля...

Вярвам обаче,

че имам нещо интересно за вас.

Дмитро!

О, Марсел! Привет. - Привет.

Мислех, че вече си там.

Човек би си помислил, че не знаеш, че не съм там.

Просто още не му е дошло времето. - И кога ще дойде това време?

Скоро, друже, скоро. Юмрукът вече е стиснат.

Остана само да наритаме тези донбаси,

за да се търкалят чак до Ростов.

Че и още по-далеч - да отидат при московчани на гости.

Да пием за победата. Момче...

За победата, приятелю.

Виж каква Барби ни е дошла на гости!

Забелязах я още на летището по пътя в колата.

Ами... Хареса ми, хареса ми. Вече я атакувах.

Ще отида да продължа. - Кога ще се кротнеш?

Не в този живот, друже. Не в този, в другият.

Пан Коен?

Ето обещаната изненада.

Погледнете, пан Коен!

Купих тази цигулка от аукцион на "Сотбис'.

Това е Николо Амати. Почти два милиона долара.

Маестро, моля!

Моля.

Браво!

Браво!

Момчета! Момчета!

Заради това си струва да се живее!

Хайде да пием за изкуството!

И за нашата победа.

Слава на Украйна!

Слава на героите!

Пият за победата на изкуството?

Не, за някаква тяхна победа.

Събудихте ли се вече?

Това е добре.

Добро утро. - Не е много добро.

Дай ми телефона си, моля.

За съжаление няма връзка, някаква повреда.

Видях проблясъци в небето.

Какво стана през нощта?

Руснаците нападнаха. Нищо сериозно.

Нищо сериозно?

Това е война.

Русия няма да успее, НАТО ще я разбие.

Тук всички мислят така.

Да, но какво ще стане с Украйна?

На кого му пука за Украйна?

Маестро, добре ли сте?

Възстановиха ли връзката?

Не.

Къде отивате?

Мислите ли, че аз не искам да си тръгна?

Не разбирате ли какво става?

Не, не разбирам.

Няма връзка Не мога да говоря със сина си.

Обясни ми, какво по дяволите правим тук?

Вече ви казах. Това е за нашата безопасност.

Така ми казаха.

Руснаците настъпват.

Кой ще ме спре да си тръгна?

Какви сме ние? Заложници? - Ние сме туристи!

Заложници сме.

Не се дръжте като дете.

Да се върнем в къщата!

Вземете, това е за вас.

Маестро, имам добри новини.

Къде отиваме?

В Киев.

Да, знам, че отиваме в Киев. Какво ще правим след това?

Той каза да останем в хотела и да чакаме.

Защо не можем да отидем направо в посолството ни?

Ще трябва да ви разочаровам, скъпи мой маестро.

Но посолството ни е напуснало Киев преди две седмици.

Сега то се намира в Лвов.

Някъде на границата с Полша. Мога да им се обадя, разбира се,

но едва ли ще изпратят самолет за нас.

Панчак каза... - Тогава да отидем при Сахновецки!

Кажи на шофьора. - Но Панчак каза да чакаме в хотела!

Наели са ни стаи! Панчак е само помощник.

Мен ме покани Сахновецки! И ще говоря само с него.

Точка!

Мамка му!

Блокирали са улицата.

Ще чакаме. - Какво става?

Изглежда, че военните продават нещо.

Това са идиоти!

Не, само погледнете, какви идиоти!

Какво е това? - Това е дебилизъм!

Раздават оръжие на хората.

Каза, че им раздават оръжие ли? - Оръжие ли им дават?

Аха! И ги зомбират.

Колко ще издържат с калашници, срещу руските ракети.

Но пък в Киев ще бъде забавно...

Гадове!

Добро утро! Шефът ви тук ли е?

Къде отивате?

Господин Сахновецки е много зает. - Аз съм мениджърът на Даниел Коен!

В Киев сме по покана на Сахновецки.

За съжаление той е много зает. Спешни дела.

Няма да ви приеме днес. Повтарям, няма да ви приеме!

Къде е той? - Тази нощ отлетя със семейството си.

Къде?

В Израел. Там има къща на брега.

Ясно. Давал ли е някакви разпореждания относно г-н Коен?

Страхувам се, че не.

Проклет руснак! Избяга в Израел и ни остави тук!

Бриджит, ние сме в Украйна. Тук не са руснаци, а украинци. Нали?

Руснаци, украинци! Каква е разликата!

Резултатът е пълен хаос! Чешат си езика, но не вършат работа!

Дори този тъп шофьор избяга без да ни изчака!

Какво става? Обади се в посолството.

Просто се обади! Толкова ли е трудно?

За бога! Вижте.

Звъня!

Телефонен секретар.

Казва, че трябва да се обадим на горещата линия

в случай на извънредна ситуация.

Тогава се обади на линията.

Ще се обадя на Панчак. Той е по-близо. Съответно трябва да помогне.

Заето.

Пак заето.

Мамка му! Изхвърли ме!

Добре, ще отидем направо в къщата му, тук наблизо е.

Знаеш ли къде живее? - Да, вчера ми каза.

Бриджит, моля те, успокой се вече.

Извинете, при кого отивате?

Трябва ми мистър Панчак.

Надявам се, че ми е казал номера на квартирата си.

Ето го и него. Добро утро! - Какво правиш тук?

Защо си го довела със себе си? - Трябва да се върнем в Европа.

Той настоява. - Казах ти да стоиш в хотела.

Върни се и не смей да се показваш оттам.

Полковник, трябва да тръгваме.

Полковник? - Да, аз съм полковник.

Нямам време за вас двамата. Разкарай се.

Не! Трябва да напуснем Киев веднага!

Аз не съм шибаният ти мъж, че да ми "некаш"! Аз съм главният тук!

Аз решавам кой от какво има нужда. Вземи си идиота и отивай в хотела!

Ясно?! - Да.

Добро момиче.

Както разбирам, той не е този, за който се представяше.

Имам чувството, че всички тук не са тези, за които се представят.

Трябва да завием тук.

Ще минем няколко пресечки.

И ще излезем на улицата, на която е нашият хотел.

Но ако...

Ако тръгнем направо, ще излезем на грешна улица.

Оставете ме сама да се занимавам с маршрута ни.

Вие не умеете да използвате карти. Забравихте ли как се загубихте в Рим?

Не се загубих.

Просто се разхождах из района.

Ще завием надясно! И не спорете с мен!

Какво става там? - Нищо, просто опашка.

Продават нещо.

Махнете се от пътя ми!

Господи, боже мой.

Такси! Такси, стойте!

По-бързо.

Какъв бардак. Ние сме чужденци! Трябва да ни пуснат без ред.

Защо?

Не сме виновни за това, което се случва наоколо.

Те са приемащата ни страна!

Трябва да осигурят безопасността ни.

В крайна сметка те искат да се присъединят към Евросъюза.

Трябва да си размърдат задниците и да се погрижат за нас.

Представи си какъв шум ще вдигна, заради това безобразие!

Млъкни! Никой не е длъжен на никого. Чакай спокойно.

Грешите, маестро! Просто трябва да им напомним, къде им е мястото!

Бриджит, недей! Не смей! Сега всички са изнервени!

А аз най-много!

Не се тревожете, скъпи мой!

Вие знаете как мога да постигам своето.

Жена ли ви е? - Не, мой мениджър.

Прави грешка. Трябва да я спрете!

Здравейте! - Бриджит не може да бъде спряна.

Ние сме чужденци от Белгия. - Разберете, това не са военни!

Това са преоблечени бандити! - Това е колата ни.

А в нея е известен музикант от Европа! - Предупредих ви!

Какво става? - Край, ето какво!

Ако имате сили, по-добре бягайте! - Какво?

Чужденец? - Съжалявам, не разбирам.

Кажи "паляница"! Бързо!

Какво? - Излез от колата!

Какво искате? Къде е Бриджит? Какво искате?

Какво искате?

Бързо слизайте!

По-бързо, хайде. Тук.

Къде ни докара?

Не! Моля ви, спрете!

Къде се пъхаш, боклук?

Кои са тези? - Дявол ги знае.

Командирът каза, че са шпиони,

които се правят на чужденци.

Заповяда да ги затворим в мазето, довечера ще се оправя с тях.

Имат ли документи? - Нямат.

Добре, води ги в мазето, щом командирът е заповядал!

След това взимаш Боголюк и... отивате в търговския център.

Хайде вървете.

Върви!

Води ги!

Чуваш ли? Кажи на командира.

Не ми пука! Знаеш ли колко микровълнови и телевизори има там?

Половин зала! Има и пет перални! Не ти ли трябва пералня?

Ами... - Хапни и заминавай!

Бегом!

Защо мълчите?

Не съм сигурен, че думите ще ни помогнат.

Това е някаква грешка, разбираш ли?

Те просто не разбират, кои сме ние! - Бриджит, моля те, тихо.

Просто сте изплашен!

Помощ!

Ние сме европейци! Помощ!

Някой да отговори!

Бриджит, моля те. Не ядосвай тези хора.

Да не ги ядосвам? Кои са те въобще?!

Диваци от покрайнините на Европа! Те не трябва да ме ядосват!

Но вече съм бясна!

Защо викаш?

Веднага ни пуснете!

Чувате ли ме?! Веднага! Ще имате много големи проблеми!

Ела тук. Ще поговорим.

Кучка.

Хайде!

Моля ви, помогнете! Моля ви, помогнете ми!

Някой да помогне! Моля ви, помогнете ми, моля ви!

Помогнете ми, моля ви! Моля ви!

Изглежда, че имаме цивилен.

Свободен сте.

Видяхте ли една жена? Там имаше жена.

Не, вървете си.

Убили са мениджъра ми. Бриджит.

Моля ви, трябва да ми помогнете.

Навсякъде тук има убийства. Какво искате?

Трябва да се свържа с посолството.

Какво иска? - Пита за посолството си.

Посолството ви замина, в Лвов.

Слушай, закарай го на станция "Святошин".

От там отвеждат бежанците на запад.

Да отиде в Лвов и там да се оправя. Един проблем по-малко.

А аз ще пазя тук. - Няма проблем.

Елате с мен.

В колата.

Кажи ясно и високо на всички, че си чужденец.

Вземи влака до Лвов.

Запомни - Лвов!

Твоето посолство сега е там.

Разбираш ли ме?

Просто немислимо...

Бриджит...

Изнасилиха я и я убиха.

Ще направите ли изобщо нещо по въпроса?

Какво може да се направи?

Имаш късмет, че оперативната група пристигна навреме.

Иначе сега щеше да лежиш с твоята Бриджит с бутилка в задника.

Разбираш ли? Не?

Майната ти. Отивай в Лвов.

Запомни - Лвов!

Име, фамилия? Има ли ви в списъците?

Може ли телефон?

Трябва да се обадя.

Ти, кой си ти?

Казвам се Даниел Коен.

Гражданин съм на Белгия. - Чужденец ли си? Имаш ли номер?

Номер, номер имаш ли? - Телефонен номер ли?

Така.

Защо спряхме? Къде сме?

Това са военни!

Прибери си краката!

Прибери си краката или ще те гръмна!

В общия вагон са само боклуци.

Момчета, тези ги водете от тази страна на насипа.

А ти кажи на Давид да започне от другата страна. Разбра ли?

Тъй вярно.

Така, граждани, слизайте от вагона, проверка на документите.

По-бързо, не се бавете! По-бързо, казах!

По-бързо, казах!

По-бързо, не говоря по руски ли?

Ставай, стара кобило! Хайде, бегом!

А ти какво чакаш? Специална покана ли искаш?

Ставай! Всички теб чакат!

Извинете, но не разбирам.

Беня... - Какво?

Тук имаме чужденец. - Я покажи.

Този ли? - Да.

Какво се пулиш, а?

Дай тук! Какво е това?

Последвай ме! - Хайде, бегом!

Бегом, казах. - По-бързо!

Добре, отивайте в щаба.

Ти ще си старши, разбра ли? А аз имам още работа тук. Хайде.

Ето! Ето, това е Женя!

Закъсняхме! Обещахте място.

Щом съм обещал, значи ще има.

Донесе ли парите? Давай. - Да.

Ето, триста долара както се разбрахме.

Не, вече не са триста. Петстотин - за закъснението.

Сега, сега...

Ето, 120. Нямам повече.

Моля ви! Ще го вземат в армията!

Добре, качвайте се, бродяго.

Хайде.

Хайде! По-бързо!

По-бързо!

Хайде, изчезвай, изчезвай! Няма време! Няма време!

Кои сте вие?

Свалиха ни от влака. И... ние, изглежда се загубихме.

Има ли населено място тук някъде?

Изглежда...

Прекръсти се, кацап.

Щом така изглежда.

Казвай какво има в чантата?

Сега, сега...

Нямате право.

Какъв е тоя? Да го гръмна ли?

Полковникът каза да водим всички бежанци при него.

Този бежанец ли е?

Не виждаш ли?

Ей, човече...

Виж, има цигулка.

На кого му трябва? Тази бандура никой няма да я купи.

Стига сме приказвали. Да вървим в щаба.

Разсъмва се.

Господин полковник!

С момчетата хванахме някакъв...

Не говори по нашенски. Няма документи. Може да е шпионин.

Момчетата искаха да го убият, но аз им казах какво заповядахте.

Виж ти! Виж ти! Виж ти!

Кой ни е дошъл на гости?

Мистър Коен!

Не може да бъде.

Жив!

И практически невредим.

Не изглеждате добре, мистър Коен.

Имате небрежен вид за музикант.

Браво момчета! Хванали сте добър човек.

Слава на Украйна! - Слава на Украйна!

Слава... Слава. На героите също...

Радвам се да ви видя.

Как сте, мистър Коен?

Какво ви е? Защо ме гледате така?

И къде е Бриджит?

Какво ти е? Глух ли си?!

Поне помниш ли ме?

Помня. Бриджит я изнасилиха и убиха.

Такива хора, като вас тук.

И аз не съм сигурен... добре ли е, че се познаваме?

Всички тук сте убийци!

Значи такова ти е мнението за нас?!

Къде ме водиш? - Право на небето!

Микола! Къде си?! Головко!

Идвам!

Кой е този? - Никой.

Твоят нов клиент! - И все пак?

Ти ли си ни контраразузнаването? Разбери.

Диверсант? Разузнавач?

Шпионин? Не, не прилича.

Димас, това е някакъв глупак. Пълен идиот.

Защо е с цигулка?

Цигулар е, Коля. От световен мащаб.

Значи се познавате. И защо по дяволите го домъкна тук?

За да го запознаеш с твоя профилакториум.

Защо по дяволите?

Първо, защото аз заповядвам.

И второ, защото не съобръзява добре!

Нещо не е наред с мозъка.

Мистър Коен. Сега ще ви устроят малка екскурзия.

На която нагледно ще ви покажат какво става с тези хора,

които не им е провървяло, като вас да ме познават!

Оправи му мозъка, Коля.

След мен!

Гледай си в краката.

Не. Скурени и Жорян са в спалното. Богдан разпитва оня който опита да избяга.

Измъчва го. Чуваш ли?

А този цигулар какъв е?

Такъв.

След вас!

След вас.

Мистър Коен.

Все пак сте в помещението.

Полюбувайте се на пералното ни помещение!

Дрехи ли перете тук? - Тук, разбира се, перем...

Но не дрехи.

Дайте ми цигулката.

Какво? - Казвам, дайте ми цигулката.

Дай цигулката!

За какво?

Чувал съм, че цигулката не обича вода.

Тук изпираме поведението и амбициите на хората, мистър Коен.

Какво е това, а?

Защо всички сте толкова слаби?!

Стига, мистър Коен. Така ще си изкашляте сърцето.

Урок първи.

За вас нашият командир пан Панчак е само "сър".

И трябва да се отнасяте към него с уважение.

Същото се отнася и за мен.

Запомнихте ли?

Не чувам! - Да.

Да - какво?

Да, запомних... - Сър!

Да, запомних, сър.

Красавец!

Да отидем по-нататък.

Стой тук.

А вие не спете!

Не, не! Къде? Още не сме приключили с този!

Спокойно. На екскурзия сме. Хайде, покажете класата си.

Това го умеем.

Чакайте! Аз съм невинен. Украинец съм.

Не съм пипал парите. Слава на Украйна! Аз гласувах за Зеленски!

И за Арестович да си гласувал, не ми пука.

Ти, копеле, ще излезеш от тук, само когато разкажеш,

къде са парите от сметките.

Ето тези! Ето тези, боклук! Разбираш ли?

Как... Как да кажа, когато не знам!

Не разбираш значи. Давайте, момчета.

Ще кажеш или не?! - Спокойно, спокойно!

Така ще опъне петалите.

Е, какво?

Гражданино Козинец Богдан Александрович, роден 1978 година.

Готов ли сте да съобщите на Службата за безопасност на Украйна,

къде сте превели парите, получени от бюджета

за проекта за реконструкция на предприятието ви?

По-силно! - Да...

Не чувам. - Да... Ще кажа всичко.

Само недейте повече...

Отвържете го.

Ей, мистър Коен!

Мамка му...

Хайде! Отвори си вече очите!

Страхотно.

Наред ли е всичко? - Да...

сър.

Какво, много ти се насъбра ли?

Да.

Урок номер две...

Моля ви, без повече уроци.

Хайде да завършим обиколката. Моля ви.

Сър.

Отърси се.

Шефе. Екскурзията беше проведена на най-високо ниво.

Нали, мистър Коен?

Е, какво, разбра ли?

Кълне се, че е разбрал.

Между другото, Богдан си призна.

Мистър Коен.

Изглеждате по-свеж.

В приповдигнато настроение.

Кога ядохте за последен път?

Не помня, сър.

Жесток век.

Жестоки сърца.

Ще ви дам храна, но за това, окажете ни чест - изсвирите нещо.

Да изсвиря? - Да.

Нещо весело.

Ободряващо.

Не съм сигурен.

Цигулката най-вероятно се е разстроила.

Това не е толкова важно.

Момчетата и без това нямат никакъв слух.

Не съм сигурен, че сега мога да изсвиря нещо, сър.

А аз съм сигурен,

че сте способен.

Моля ви.

Вървете и свирете.

Мистър Коен. Може ли по-бързо? Публиката чака.

Моля ви.

Започвайте.

Казах ви да изсвирите нещо весело!

Това е друга работа!

Страхотен избор, виртуоз!

Браво, мистър Коен!

Мистър Коен...

При вас са дошли фенове.

Момче... Ела тук.

Обичаш ли музиката? Хареса ли ти как свири чичкото?

Да, като по телевизията.

Как се казваш?

Миша. - Миша.

Като прасето на леля ми.

Московчанин ли си, Миша?

Московчанин ли си, че са те нарекли, Миша?

Какъв е този град?

Недоубитите руснаци никнат, като гъби след дъжд.

Ти въобще чий си?

Имаш ли майка?

Миша, синко!

Синко...

Ела при мен!

Не, ела при мен, а ела тук.

Защо не говори на украински?

Извинете...

Тоест... Родният му език е руският.

Запомни...

Запомни, кучко! Всяко дете в Украйна,

трябва да говори на украински.

Децата не умеят да говорят на родния си език!

Не умеят.

Как се казваш? Още един път, как се казваш?

Михайло! Михайло! Разбра ли?

Той се казва Михайло! На родния му език.

Хареса ли ти?

Хареса ли ти?

Момчето прилича на синът ми Никола.

Всеки напомня на някого за някой.

Някой прилича на син. Някой прилича на баща.

Украйна прилича на държава.

Сега ще те нахранят.

Довечера останалите ми войници ще се върнат тук от постовете си.

Ще трябва да свириш и за тях.

Ясно ли е?

Да.

Спри!

Тази музика е лоша.

Но това е великият Тартини, сър.

На нас такава музика не ни трябва.

Изсвири ни химна на Сечовите стрелци.

Не можеш ли? Не разбираш ли?

Копеле.

Какво пък, ще те научим.

Сега се учи. Учи се, разбра ли?

Ето това е музика.

Добре пяхме.

А сега да вечеряме.

А вие се прибирайте, след 30 минути е комендантският час.

Хайде, разотивайте се!

Хайде всички по домовете.

Побратими, момчета...

Знаете, че мога да държа реч, но сега не му е времето.

Всички тези глупости, като "Първия тост е за Холокоста".

Или имахме всичко и не получихме нищо за него.

Но това са глупости, затова...

Затова ще бъда кратък!

Хайде да пием.

За вас и за всички наши братя от "Азов", "Айдар",

"Торнадо", "Кракен", "Степните вълци".

Защото вие...

...вие сте най-добрите.

Вие сте чистата кръв на украинската нация, вие...

сте последните защитници

на старата Европа, вие...

Току-що се върнахте от предната линия,

където се противопоставихте на Русия, която иска,

Аллах знае какво искат.

Но за нас това е добре, защото най-важно е

те да знаят, че няма да ни сломят.

Именно защото сме нация.

А съпротивата на нацията

зависи от степента на единство на расата,

въз основа на чистотата на кръвта.

Украинци!

Моят тост е за вас!

Слава на Украйна! - Слава на Героите!

Жълто поле, синьо небе,

трябва да вкараме гол!

Широка степ, червена калина,

нашата славна Украйна!

Украйна напред!

Хайде, Украйна!

Къде отивате, мистър Коен?

Разреших ли ви да си тръгнете?

Нещо не си спомням. - Не се чувствам добре.

Удивително, но на мен въобще не ми пука.

Ти си тук, за да свириш. Така че свири.

Ще изсвиря за вас...

...Вагнер.

Не, не, не. Никакъв Вагнер.

Това име вече ме отвращава.

Дайте нещо друго, моля.

Както искате, сър.

Благодаря. Много мило от ваша страна.

Ще изпълня...

...Хорст Весел.

Престани! Стига!

На умник ли се правиш?

Шегуваш ли се?

Мислиш, че всички тук сме нацисти?

Хайл Хитлер?

И всичко останало, а?

Тези момчета...

никога не са чували за вашия Хорст Весел.

Никой от тях.

Ние не сме нацисти.

Ние сме войници.

И се борим за щастието на украинците!

За такова щастие ли се борите?

Честна дума, маестро.

Имате виртуозен талант да ме вбесявате.

И сега идва кулминацията.

Слушай,

интелигент малоумен.

Давам ти,

да кажем, последен шанс...

...да не се преселиш в пералното ни помещение.

Свири каквото искаш. Каквото решиш.

И ако им хареса,

то с теб всичко ще бъде наред.

Дори ще те наградя.

Но ако не им хареса,

то тогава извинявай, шефе.

Нашите деца ще ходят на училище и на детска градина,

а техните ще стоят в мазетата!

И така, именно така, ние ще спечелим тази война!

Браво!

Това беше невероятно.

Сериозно.

Обещахте ми награда, сър.

Достоен сте за репутацията си.

Един от най-великите.

Как ще ме наградите, сър?

Вече те наградих.

А ти не забеляза.

Ела тук.

Награда ли искаш?

Това е животът ти.

Великият някога е казал:

„Този който иска да живее,

трябва да се бори.

А този, който не иска да се бори,

в свят, където борбата е основата на живота,

такъв няма право да съществува."

Знаеш ли чии са тези думи?

Знаеш на кого са, нали?

Ние се борим.

Затова имаме право да искаме, каквото си поискаме!

А за всички останали,

винаги има алтернатива – да се молят.

Ами...

Съвестта?

Няма никаква съвест.

Нея са я измислили евреите.

Разбирам, че се целиш в своя еврейски рай.

Но преди да стигнеш до там, моля те,

помни, че наистина обещах да те наградя.

И какво ще ти дам?

Как мислиш?

Момчета, мисля си,

какво става тук.

Защо е толкова комплексиран?

Трябва му жена.

Не се притеснявай.

Вземи която искаш.

Избери съдбата си.

Не искам да е така.

Слушай, тук всичко е взаимно.

В момента всички преминаваме през трудни времена.

От пет дни те нямат никакви хранителни запаси.

Ние делим с тях храната,

а те делят с нас всичко каквото могат.

В такова време трябва да си помагаме.

Ние усещаме единството.

Хайде, по-смело. - Не.

Педал ли си?

Гей ли си? - Не, но...

Твоето "но" ще те убие. По-смело.

Не се притеснявай.

Ето тази. - Тази?

Не. Избирам тази там.

Знаех, че ще избереш нея.

Там на изхода има торби с консерви.

Ще вземеш една. Обясни му, че това е добавка към наградата.

Вървете.

Живейте щастливо до края на дните си.

Господин полковник!

Моля ви, не ме убивайте. Моля ви!

Моля ви. - Хванахме дезертьор.

Искам при мама.Тя ме чака. Моля ви, не ме убивайте.

Моля ви, не ме убивайте.

Не се притеснявайте, няма да ви насилвам.

Не се притеснявам.

Доколкото разбирам, това не са колети, това е военен склад.

Мислеше, че е пионерски лагер ли? Трябва по-бързо да се махаме от тук.

Те не искат други да знаят за това. Да вървим.

Ще спите навън. През нощта вече е доста топло.

Няма да замръзнете. Но за всеки случай ще ви оставя одеяло.

Навън има тоалетна.

Благодаря за консервата.

Но ако се надявате да ме...

Не, не, не, какво говорите? Определено не.

За първи път виждам някой да полага такива грижи за инструмент.

А вие много добре говорите английски.

Благодаря. Учител съм.

Имах възможност да посетя Щатите и Англия.

Момичетата в кухнята казаха, че изглежда сте известен музикант.

Вярно ли е? - Да. Вярно е.

Как се озовахте при тези гадове?

Така се озовах във вашия град.

След това вече знаете какво стана.

Това не е град.

Това е селище за почивните дни.

Тук е хубаво.

По-рано беше хубаво. Сега тук са тези момчета в униформа.

Казват, че са дошли да пазят реда.

Спират тока през нощта.

Патрулират по улиците.

Плашат ни.

Всичко това е ужасно. Миша, ела да вечеряш!

Миша ваш син ли е?

Да. Не ми остана никой друг.

Аз също имам син. Никола.

Не мога да се свържа с него.

Не съм му се обаждал няколко дни.

Моля ви, позволете ми да се обадя.

Тук няма връзка. Няма светлина.

Нищо няма. Миша, ще изстине!

Здравейте.

Миша, изми ли си ръцете? Хайде, бързо.

Благодаря.

Приятен апетит.

Синко, може ли да влезем?

Само за минутка.

Само ще покажа стаята ти на госта. - Мамо...

Вече си тръгваме.

Просто съм малко зает. Моделирам.

Знаеш английски?

Синът ми Никола...

Има...

Същият мечок. - На колко години е?

Той е... на твоята възраст.

Не мога да се свържа с него.

А това е "Калибър" - руска ракета. Не много бърза.

Излита от там! - Не.

Идва от там.

Ще се обзаложим ли?

Когато двама се обзалагат: единият винаги е глупак,

а другият винаги е подлец.

Защо?

Глупакът не знае истината, но спори.

А подлецът знае всичко, но също спори.

Сега разбираш ли?

А ти откъде знаеш?

Чух.

Звукът от ракетата дойде от там.

Но звукът се отразява.

Отразява се от къщи, от дървета.

Разбираш ли?

Имате великолепен слух. - Да.

Съвършен е.

Готвите много вкусно. - Животът ме научи.

Трябваше да готвя за мъжа си и за цялото му голямо семейство,

когато живеехме в Авдеевка. Това е украинската страна на Донбас.

А къде е мъжът ви сега?

Някъде в Европа.

Замина когато Миша стана на 6 години.

Миша... Върви си поиграй в стаята си.

Защо не ви взе със себе си?

Каза, че ще ни премести веднага щом си намери работа.

И има къде да живеем всички.

Но после...

Написа ми...

Срещнал е друга.

Любовта на живота му.

По-голяма е от него с 12 години.

Но със собствена къща и градина.

Събрах си всички неща

и напуснах Авдеевка заедно с Миша.

Това е ужасно.

Много съжалявам. - Всичко е наред.

За мен той е мъртъв.

А това какво е? - Минохвъргачка "Васильок".

А това?

Това е съвсем просто. Така стреля "Град".

Кое е трудно за възпроизвеждане?

"Кинжал", никога не съм ги чувал.

"Точка-У". Чувал съм ги само два пъти.

Отначало шумоли като торба.

А после започва да свири.

Значи, че ще долети след 25 секунди.

Така казват военните.

А след това...

Когато живеехме в Авдеевка,

съм чувал почти всички видове ракети и снаряди.

Почти всички летяха към Донбас.

Имаш великолепен слух. - Да.

Съвършен.

Уплашихте ме. Събудих ли ви?

Къде отивате?

Отец Филип има нужда от помощ.

Баща ви?

Не. Отец Филип е настоятел на храма.

Ще дойда с вас.

Добър вечер на всички. - Добър вечер.

Отец Филип, какво се е случило?

Не знам. Заповядаха ми да събера надеждни хора.

Здравей, отче.

Гледам, че си събрал хора.

Сър...

Накратко, да не губим време.

Ето ви тяло. Погребете го.

Както е прието при вас.

Не отваряйте чувала!

Кой е той? - Не ти ли е все едно?

Трябва ми поне име,

за да извърша погребалния обред.

Погребалния обред.

Все имена ви трябват.

Мисля, че е Анатоли. Това ли е?

Кой е той?

Ако не кажете, няма да го погреба.

Слушай, отче.

Не ме ядосвай, че ще легнеш до него.

Пленник, ранен. Старши лейтенант.

Жалко, умря! Не успяхме да го разпитаме

Стига сме приказвали!

Не отваряйте чувала! Носете го!

Отец Филип, какво ще правим?

Ще правим, каквото трябва.

И да става, каквото ще.

Без ковчег е някак...

Хайде да го отворим.

Може очите му да са отворени. - Те казаха: "Не отваряйте".

Приеми, Господи, Боже наш...

Във вярата и надеждата има вечен живот.

Починалият...

Твоят слуга.

Нашият брат в Христа - Анатоли.

Загинал за общото ни Отечество.

И тъй като той е Добър и Човеколюбив,

прощава греховете и поема неистините,

остави го и му прости греховете, волни и неволни.

Сто години не съм виждала зората.

Надявам се никога повече да не видя такава зора.

Не разбирам...

Това е военно престъпление.

Защо ви дадоха тялото?

Така ставаме преки свидетели.

Какво не разбирате?

Знаели са, че ще отворим този дяволски чувал и ще видим всичко.

Направили са го нарочно, за да ни сплашат.

Твоят приятел Панчак е пълен психопат.

Не искам повече да говоря за това.

Той не ми е приятел!

Жители на Семидверей!

Към вас се обръща правителството на Украйна!

Врагът проби фронта ни и се движи към Киев в нашата посока.

Скоро ще бъдат тук.

Животът ви е в сериозна опасност.

Руснаците убиват всички, включително старци и деца.

Взето е решение за евакуиране цялото население на Семидвери.

Какво става? - Заповед за евакуация.

Кога? - Днес.

В единадесет трябва да сме на жп. гарата.

Събери си нещата.

Ще ни приготвя нещо за из път. Още има време.

Мамо, къде отиваме?

Не знам, синко.

Мамо, забравихме дисковете. Хайде да се върнем.

Непременно ще се върнем, но сега трябва да вървим.

После няма да се върнем. Хайде сега.

Какво има? - Иска да се върне.

Цигулката ми е много тежка. Трудно ми е да я нося.

Ще ми помогнеш ли, а? Хайде, помогни ми.

Ето, дръж.

А ти ми дай мечето си.

Точно така. Благодаря ти.

Сега ще дойде влака. Там ще има доброволци.

Те ще помогнат на всеки от вас да се качи във вагона.

Всички вие ще отидете на безопасно място.

Къде отиваме? Къде ни карат?

Където трябва.

В Житомир, в тила.

Не излизайте от гарата. Навън може да бъде опасно.

Руснаците пробиват към Семидверие.

Ние с моите бойни другари, с моите побратими

веднага отиваме на предната линия.

Сбогом!

Всички тези хора тук, трябва да бягат.

Да напуснат домовете си, заради руснаците.

Те са обединени от животински страх от зверствата на руската армия.

Ние, спецбатальон "Азов", се опитваме да защитим и спасим тези хора.

Достатъчно ли е? - Да, напълно.

Нека да направим няколко снимки на площада, за да имаме общ план.

Имаме по-малко от 10 минути, после всички ще бягаме, като зайци.

Не се тревожете, ще успея!

Вярваме в нашата победа.

Вярваме в непоколебимия дух на украинския народ.

И аз вярвам...

Часът на победата е близо.

Казват, че зенитчиците са дали старт. Изчезваме ли?

Защо толкова рано? - Кой ги знае.

Засекли са руски самолети, боят се от удар. Изчезваме, шефе.

Да тръгваме!

Какво става?

Стойте!

Къде отивате? Стойте!

Какво става?! Стойте!

А после започва да свири.

Значи, че ще долети след 25 секунди.

Мамо...

Защо...

Ей, човече! Ей!

Местен ли си?

Чуваш ли ме?

Какво стана?

Изглежда зле.

Много се е променил.

Руският плен не е от полза за никого.

Съдейки по разказите му, той е бил заловен от украинците.

Изключено, звъняха ми от Брюксел.

Те са сигурни, че руснаците са го заловили и държали в мазе.

Били са руснаци, а не украинци.

Искат да го поканят в "BBC",

Sky News и CNN,

в "Дойче Веле" и някъде другаде.

За тях той е човек, преминал през ада.

Скоро ще се прибера.

Вече всичко е наред.

А сега ми разкажи за теб.

Татко, наистина ли ще си дойдеш?

Много ми липсваш.

Наистина ли си идваш скоро?

Разбира се, синко.

Знаеш ли, старото ми мече, сега винаги стои на бюрото ми.

Ето, виждаш ли?

Всички тези дни си представях, че това си ти и говорех с теб.

Благодаря, синко. - Господин Коен,

съжалявам, че прекъсвам разговора ви, но трябва да тръгваме.

Да, добре. - Благодаря.

Добре, синко.

Скоро ще се видим.

Сега ти казвам довиждане.

Привет на нашата Маргарет.

Много те обичам. Довиждане.

Довиждане, татко.

Чакам те.

Украйна! Украйна!

Ние сме с теб, Украйна!

Украйна!

Сър! Подкрепете Украйна, моля ви!

Не.

Боклук мръсен. Дано умреш!

И всичките ти деца, и жена ти, и всичките ти роднини!

Гнида!

Сър, моля ви, не си тръгвайте!

Татко, добре ли летя?

Много добре, Никола! Много.

Господин Коен. - Да.

Радвам се да ви приветствам в родината.

От името на Европейската комисия и Европейския парламент,

позволете ми да ви изразя нашето възхищение

от вашата издръжливост и самоконтрол.

За това, което сте преживял в руското мазе...

Никога не съм бил в руско мазе.

Да, разбирам. Типичен стокхолмски синдром.

Все пак сте поканени да вземете участие във вечерно токшоу,

където можете да разкажете историята си. - Добре.

В малко провинциално градче в Украйна

наречено Гробище... Извинете така звучи по-добре.

Правилно е да се каже Семидвери. На украински.

Но трябва да признаете, съзвучието тук е не по-малко символично,

както и при град Буча - "касапин".

Или градът крематориум - Краматорск.

По наша информация руснаците са извършили масово клане

сред цивилното население в тези градове.

Имаме ексклузивни кадри от тези места.

Очевидно по време на ракетната атака, извършена от руснаците,

много цивилни са загинали.

Не препоръчваме този материал на чувствителни хора

и хора със слаба психика.

Интервюирахме командира на бунтовническия батальон,

чиито сили изтласкаха руснаците от територията на Семидвери.

Той е свидетел на безчинствата на руснаците

по отношение на цивилното население на Украйна.

Руснаците са използвали тежка бронирана техника.

Пълният им контрол над въздуха в крайна сметка удари град Семидвери.

Докато завладяваха новите територии,

руснаците установяваха пълен контрол на място.

Първото нещо, което са правили,

е било да прекъснат всички средства за комуникация.

Спирали са водата и електричеството.

Когато научихме, че селото е превзето,

направихме опит да ги отблъснем.

Но не можехме да направим много,

защото руснаците използваха любимата си тактика.

Прикриваха се с живи щитове.

Извели са всички жители от къщите им

и са ги завлекли до местната жп гара.

Когато батальонът ни "Азов" наближи селото,

те решиха да не влизат в директен бой.

Отстъпиха.

Но преди това изстреляха ракети по гарата

и убиха всичките тези хора.

Смятам, че под развалините има повече от хиляда загинали.

И това е още едно потвърждение,

още едно доказателство за бруталността и престъпността на кремълския режим.

Бог да ни пази.

Господи боже...

Темата за военните престъпления ще бъде основна в предаването ни днес.

Имаме уникален свидетел на случилото се.

Известният музикант, цигулар,

лауреатът на международни конкурси, господин Даниел Коен.

Днес той е наш гост.

Мистър Коен, имал сте невероятно приключение в Украйна.

Бяхте тежко ранени, но оцеляхте.

Успяхте ли да станете свидетел на трагедията на селото,

така нареченото Гробище?

Да, видях всичко.

Но селото не се казва Гробище, а Семидвери.

Не звучи, като гробище, а като седем врати.

Така звучи на украински и на руски.

Да оставим всички тези съзвучия.

Готов ли сте да ни разкажете, какво се случи там в действителност.

Да ни разкажете за престъпленията на руснаците.

За престъпленията на Кремълския режим.

Да, ще ви кажа как беше всичко в действителност.

Там загубих слуха си, но не и съвестта си.

РАКЕТНИЯ УДАР ПО ГАРАТА В КРЕМАТОРСК,

ВЗРИВЯВАНЕТО НА РОДИЛНИЯ ДОМ И ТЕАТЪРА В МАРИОПУЛ,

МАСОВИТЕ УБИЙСТВА В БУЧА, ОБСТРЕЛА НА ДОНЕЦК, МАКЕЕВКА И ДРУГИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ТЕЗИ КЪРВАВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ МИРНИ ЖИТЕЛИ, БЯХА ИЗВЪРШЕНИ

ОТ КИЕВСКИЯ РЕЖИМ, ЗА ДА ОБВИНЯТ ЗА ТОВА РУСИЯ И ДА Я ОЧЕРНЯТ

ПРЕД ОЧИТЕ НА СВЕТОВНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ!

ПРЕВОД: DonChalito