Original subtitles

Това е частна собственост.

Няма да стрелям във въздуха.

Ще ти пръсна тиквата без предупреждение, имам право!

Шалом, Моисей!

Лихой?

Нали уж те беше хванало по еврейската тема?

Получих знание.

Е, докато лежах.

Девет години в изолация — има за какво да мислиш.

Ти също беше там!

И ти ли разбра?

Зависи какво.

Всичко наоколо е единен Бог.

С хиляди имена.

С хиляди имена! Но Той не управлява.

А кой?

Ние.

С постъпките си определяме бъдещето.

Взаимодействаме с енергията на сферите.

Това, което даваш, те ти връщат.

Ако крадеш, обиждаш или цапаш — същото получаваш обратно.

Не може. Не може да вземаш.

Трябва да искаш.

И да даваш, и да благодариш.

А тогава защо ти е пушката?

Аз пазя.

Сферата. - Сферата?

Да. Юра Краб каза да пазя сферата, неговата земя.

И аз пазя.

Те искат да я вземат.

Вавилон! Демони! Мръсници!

Кучи синове, педали!

Документи имали! Да си ги наврат в гъза!

Ще легна в гроб, няма да дам! Документи!

Моисей.

Моисей?

Краб вече не е в играта.

Няма го.

Няма да се върне.

Аха. Мислех, че си от него.

Не. Мислех да пренощувам с момчето.

Ще ни пуснеш ли?

Как няма?

"Страннолюбието не забравяйте,

защото чрез него, без да знаете,

можете да приютите ангел."

Тук няма да спя.

Мирише като в...

Е, и в колата сега не мирише на цветя.

Искам у дома. Какво въобще правим тук с тоя психар?

Не бързай да го наричаш психар. - Ъхъ.

Изобщо не съди хората.

Първо живей живота си,

после съди.

Преди 20 години всички се страхуваха от Моисей.

Целият град.

Затворът го пречупи.

Сега, виждаш,

говори с боговете.

Наистина мирише...

Е, нищо, ще отворим прозореца.

Надявам се, че ви хареса, елате пак. - Да, благодаря, довиждане.

Довиждане.

Здравейте. Резервирали ли сте? - Здравейте.

Не.

Една стая ли? - Две.

Тате!

Тате!

Моисей, какво правиш?

Копеле!

Дошъл си да ме убиеш.

Какво? - Не смей да ми лъжеш, копеле.

Колко хора избихте с твоята отрепка, Паха.

Сега си дошъл за мен, защото знам всичко.

Паха. - Не.

Аз съм Женя.

Моисей.

Не стреляйте!

Не ме жали.

Копеленце. Знам, че си същият убиец.

Моисей.

Гледат те.

Кой?

Светците.

Не ти ли е скучно да играеш със себе си? - Напротив.

Животът е игра.

В шаха, разбираш ли, не можеш да спечелиш. Само губиш.

Ето тук — всички ситуации, с които човек се сблъсква в живота.

Искаш да победиш?

Научи се да губиш, разбра ли?

Джем ме вика при него, спешно.

Джем короняса Кислия?

Да, и трябва да отмъсти на този, който го уби. Но...

Той не знае, че ние го убихме.

Ти и Женка изчезнете за всеки случай.

Утре ми звънни, ако не се върна...

Вик! Първо, конят така не ходи.

Хайде, сега играй с черните.

Какво ще стане с нас сега, Женя?

Да избягаме заедно.

Защо се смееш?

Трябва да се махаме оттук.

Не мога, Лиза.

В какво си се забъркал, Женя?

Не е нужно да знаеш.

Колкото по-малко знаеш, толкова по-леко спиш.

Не говори с мен като с малко дете.

А аз какво да правя? Да чакам, докато и мен убият?

Никой няма да те пипне.

Уау, успокои ме...

Намерих гледачка за майка ми.

Само ти ме държиш тук.

На баща ми не му харесва да се пуши тук. - А на теб?

И на мен. - Е, тогава говори за себе си.

Женя, моля те, да отидем в Петербург, там никой няма да те намери.

Ще подведа баща си.

А той теб не те ли подвежда?

Лиза!

Не! Защо?

Ти си в това заради неговите дела, не заради себе си, а той те използва.

Млъкни, кучко!

Ние сме един за друг, ясно? Това е семейство, не като твоето!

Майка ти те изоставила, нали? Аз баща си няма да изоставя!

Пусни ме!

Още веднъж...

ме докоснеш...

Кажи, искаш ли да остана?

Или пак да питам баща ти?

Не е заради баща ми.

Ако Краб се върне жив — остани.

Би трябвало това да е очевидно за всички.

Ето, например...

Какво?

О, Юра, здрасти! Добре ли пътува?

Да, всичко е наред. - Почакай малко.

Ето, журналистите дойдоха, снимат филм за мен. Ела с нас.

Ето Съветския съюз. Не искам да го хуля изцяло, имаше много хубаво.

Космос, победата, образованието.

Но регулираха всяка крачка.

Убиваха инициативата в зародиш.

А ние, учим момчетата на дисциплина, и даваме свобода за инициатива.

Събираме най-отявлените — от улиците, бардаците —

и ги прековаваме тук.

И какъв е резултатът?

За пет години — нито един инцидент, нито един бой.

Ние, момчетата от Дьомга, винаги сме били най-смелите, най-отчаяните.

Винаги сме можели да се защитим.

И учим и тези момчета на същото.

Възпитаваме ги за Русия.

Държавата ги е изоставила,

тези момчета.

А аз ги прибрах.

А вас ви наричат кръстникът на Далечния изток.

Какво мислите за това?

Кой ме нарича?

А... Хората.

Какви хора?

Всички.

Аз решавам по справедливост.

На хората им харесва това.

Силата е на страната на справедливостта,

не на органите.

Те живеят само от подкупи.

А аз не вземам подкупи.

А ченгетата вземат.

Полицията стана чисто търговска организация.

Няма вече чест, доблест, морал.

Защо хората ме уважават?

Защото аз към тях със сърце.

В Комсомолск вече няма рекет, няма улични разправии.

В града има ред. Хората спокойно се разхождат вечер.

В парковете е светло.

Никъде другаде няма такова нещо. А в страната —

разруха и беззаконие.

В Хабаровск бе убит Виктор Кисловски, познат като Кислия.

Наричаха го "гледащия" за града.

Как ще коментирате тази ситуация?

Ясно.

Скандал ли търсиш, а, копеле?

Порно, мръсни гащи?

За това как хората живеят добре, не ти е интересно да слушаш?

Моята задача е да посоча какво трябва да се оправи.

Нищо не трябва да се оправя.

Аз сам ще оправя, ако се наложи.

Разбра ли, копеле?

Ще го изрежеш после.

Така де! Просто поясних.

Е... Снимано, стига толкова.

Да? Оп!

Сега американската мечта стана реалност тук.

В Русия, на Далечния изток.

Нашият продукт не е само начин да свалиш килограми

и да печелиш.

Това е преди всичко здравословен начин на живот.

Това е промяна.

Но успехът няма да дойде сам.

Трябва да работите много и упорито.

Извинете.

Можете да успеете,

само ако повярвате в това.

И трябва да повярвате в себе си.

А какво правите, когато вярвате в себе си?

Какво правите?

Какво, какво, какво?

Какво?

Да?

Усмихваме се?

Да, точно така. Именно така.

Вие се усмихвате.

Всички трябва да се усмихвате винаги.

Всички трябва да се усмихвате

точно сега.

Хайде, хайде.

Хайде, хайде, усмихвайте се.

Широка усмивка!

Женя, а приятелят ти Серьожа...

Малицев? - Ъхъ.

Какво с него?

Родителите му са пълни, нали?

Какво имаш предвид?

Дебели? Да, дебели са. Баща му е направо шопар.

Ще поговориш ли с тях?

Мамо, хайде да не ме замесваш в това.

Между другото, това е доход. И за теб също.

Виждам, мамо, какъв хубав доход.

Ето, цялата квартира е пълна с твоя хубав доход.

Мам, това е измама.

Мошеничество, как още да ти го кажа?

Имаш висше образование. Защо?

Как можеш да се връзваш на това?

Защото всичко струва пари! Дом, газ, храна. преподавател за Васка.

Е, поискай тогава.

От баща ми.

Сто пъти го обсъждахме. Край.

Мамо, без твоите драми, става ли?

Реши ли за образованието?

На какво ще ме научат там, мамо?

Да пробутвам твоя "НюЛайф"?

Ясно. Бащино възпитание. - Ъхъ.

Знаеш ли защо се занимавам с пазара, меда, тоя шибан "НюЛайф"?

Защото не знам какво ще стане утре с теб и баща ти.

А за Васка трябва да мисля, щом за теб не се погрижих.

Е, извинявай ме, мамо.

Прости, че излязох толкова скапан син.

При какво тук?

Да ти...

Не е заради теб.

Теб те пуснах, и цял живот ще се разкайвам.

Мамо, защо започваш пак това, защо?

Край. Край.

В бизнеса принципът е — първо инвестираш, после получаваш.

Аз засега само инвестирам.

Женя, ти сега инвестираш в себе си.

В своя живот.

Родих ви, хранех ви.

И виждам какви сте станали. Гордея се.

Какво правиш, мамо?

Гордееш ли се?

С мен ли се гордееш? - С теб най-много!

Мамо, това вече не се издържа!

Женя! Знам, че те предадох. Ти издържа и пак идваш при мен!

Разбирам, че ме мразиш. - Мамо! Нямам време да те мразя!

Всичко, което правиш, ще ти се върне. Ще можеш ли да живееш с това?

Мамо, защо плачеш? Ти ли я разплака?

Аз ще те разплача, копеле. Махни се! - Стоп, че ще зашлевя някого!

...Намерени са четири трупа, един женски.

В този дом е живяла Пенкова,

гражданска съпруга на Виктор Кисловски,

известен като "гледащия" за града от престъпната групировка "Общак",

която контролира цялата територия на Далечния изток.

Анонимен служител на правоохранителните органи

смята, че след отстраняването на Кислия в Хабаровск може да започне война

заради преразпределение на влияние между престъпните групировки.

Запознайте се.

Това са Бадрик, Реваз от Москва.

Това е Краб.

Юра от Хабаровск.

Гамарджоба.

Сядай, Юра, сядай.

Чувствай се като у дома. Гощавай се.

Не съм гладен.

Айде, стига! Половин ден си пътувал.

Юра, знаеш ли защо те извиках.

Тези дни при теб трябваше да мине Саид с хората си.

Какво стана с тях? Срещнахте се, нали?

Разбрахме се. Техните работи не ни касаят.

Значи всичко е наред?

Да. Май.

Случило ли се нещо?

Ами, изчезнаха.

Същия ден, когато Кислия изгоря.

Странно съвпадение.

Какво стана там, Юра? Какво се случи?

Разследваме.

Аз гарантирах на хората,

че проблеми няма да има.

Така че си прав.

Трябва да се разбере.

И аз ще го разбера.

Знам, че Кислия се е скарал с тях.

Не беше така. - Лъжи ми не трябват!

Ще говориш, когато аз кажа.

А сега слушай.

Вместо да се разберете, решихте да се правите на мъже, но сбъркахте хората.

Те убиха Кислия, ти — тях.

Всичко можеше да се реши мирно.

Но вие, хабаровските, сте нагли. А за наглостта, Юра, се плаща.

Аз убих Кислия.

Ако не го бях убил,

той щеше да убие мен, а и после теб.

Юра!

Аз поставих Кислия да гледа града, за какво му е да ме убива?

Както си го поставил, така и щеше да го махнеш.

Той бъркаше — не му се полагаше пай.

Ти го знаеше, той го усещаше.

Той доведе духовете. - Затвори си устата.

Джем, той лъже, за какво да го слушам? - Тихо, Касо.

Нека довърши.

Кислия се беше споразумял с тях.

Щяха да ме убият и да си тръгнат.

А той пред теб щеше да се изкара герой, прогонил пришълците и понесъл загуби.

Джем, той щеше да легне под Тунгус.

Той никога не ти е вярвал.

А аз ти вярвам.

А защо трябва да ти вярвам?

Имам свидетел. Един от тях го хванахме.

Дух?

Защо не го доведе?

Не може да ходи.

Знаеш ли какво е *casus belli*?

Ясно.

Това е повод.

За война.

Да речем, че две държави искат да воюват.

Трябва им повод.

Може и без него, но той дава морално преимущество.

Типа "за какво се заядоха".

Джем, когато Тунгус те сложи да отговаряш за този регион,

тук нямаше нищо.

Нито пари,

въобще нищо.

Краят беше загинал.

А сега има злато, платина,

дървесина, риба.

И крадците искат този регион обратно, но им трябва повод. *Casus belli*.

Джем, те отдавна са те осъдили.

Духовете бяха само разузнаване, което спряхме.

Или ще ни убиеш за тяхно удоволствие,

или ще разбереш, че ние сме ти силата.

Ако ме убиеш, те ще те потупат по главата.

Или може да изчезнат, както духовете, в тайгата.

И тогава, там в Русия,

ще разберат, че с теб трябва да се съобразяват.

Е-ъ-ъ...

Ъ...

Гърмете ги.

Дяволи мръсни.

Казус какво каза?

Бели.

Е, за бели.

Юра...

Тоя дух,

ако не ходи —

може ли аз да отида при него?

Ловецът?

Е, такова е положението при нас в „Ярап“.

О-о, добре върви!

О, улучи! Ха-ха-ха!

Чу ли, Саньо, улучи!

Всичко наред? - Наред.

Давай.

Кой е това? - Синът ми. Женка.

Е, браво! Династия!

Преди, при соца, тук имаше металурзи, хлебопроизводители,

тъкачки...

академици разни.

А сега времето ражда

нови герои.

На сто километра във всяка посока — никого.

Ето там е нашето с Пашката село, ама там има шепа хора.

Къде е духът?

Ще простреляме ли пушките?

Давай.

Там ли?

По цистерната.

Дай.

А-а-а!

Хайде.

Виж.

Ох, мамка му!

Юра, студено е, не може така.

Ние не сме зверове. Приключвай.

Ще говориш ли с него? - Какъв е смисълът?

Какво ще ми каже?

След такова нещо всеки ще подпише каквото му подложиш. И за нас двамата.

Юра, сериозно, спри.

Паша!

Замесихме се в сериозна работа, голяма.

Надявам се разбираш, че просто така няма да ни го простят.

Повече няма да дойдат. - Откъде тая увереност?

Ти нали във Владивосток не влезе. - Внимавай с приказките, Краб!

Имам предвид, че решението беше правилно.

И хората запази. И на Тунгус не му трябва война.

Ако му потрябва, ще загуби. Дори да докара 5-10 човека,

ние пак ще ги свалим. Той го знае.

Ако реши сериозно, ще прати един. Или ще те извика при себе си.

Шахматист ли си?

По вида ти не личи.

Довърши го.

Контролен.

Глава — гърди.

Млъкни!

Гърди.

Защо? Можеше просто да го оставиш. Зверовете щяха да го разкъсат довечера.

Не знам! Майната му, не знам!

Ти не искаше аз да... - Ти искаше.

Опитвах се да те спра.

Но ти натискаше, като бормашина.

Като го изпусна миналия път, ходеше като пребито куче,

жалка гледка.

Ако сега не се беше пречупил,

пак щеше да си мижитурка.

С поглед в земята.

Не можеш да носиш в себе си страхливец.

Не, Женя.

Започнал си — ще го довършиш, ясно?

Да, тате.

Избрал си пътя — свиквай.

Повече няма да е така.

Първият убит — страхът ще си отиде.

После става по-лесно.

Сгодява се Божият раб Евгений

за Божията рабиня Елисавета.

Сгодява се Божията рабиня Елисавета

за Божия раб Евгений.

Венчава се Божият раб Евгений

в името на Отца, и Сина, и Светия Дух.

Амин.

Венчава се Божията рабиня Елисавета

в името на Отца, и Сина, и Светия Дух.

Амин.

Деца мои,

извърших Светото тайнство

на вашето сгодяване и венчаване.

Отсега нататък сте едно цяло.

Обичайте се.

Пазете се.

И в мъка, и в радост.

Сгрявайте се с любовта си,

с топлината си.

Бъдете обичливи.

Децата си в бъдеще

възпитавайте в любов

и топлина.

Защото помнете, както каза Христос:

„Възлюби ближния си,

като себе си“.

-Сбогува се с мен любимият

До следващата пролет!

Леночка, какво стана, хубавице моя?

Ела тук, хайде...

Горчиво!

Горчиво!

Горчиво! Горчиво! Горчиво!

Стой!

Казах ти да спреш!

Тате, тате, тате!

Аз по принцип не пия.

Това е вярно, между другото. - Млъкни ти!

Тате, всичко е наред.

Какво е наред?

Какво е наред? Не ме прекъсвай.

Ти ще говориш... - Кога си го казал?

Ето, това е.

Аз, когато...

Мислех за него.

Аз съм ясен. С мен всичко е ясно.

Но той — не трябваше...

Ясно ли е?

Ясно ли е? - Да, ясно.

Ясно, ясно.

Отсега ти си наша. Лиховцева.

Благодаря.

Тате, стига. Хайде, достатъчно.

Хайде, хайде, тръгваме. Тихо-тихо.

Ставай, тате.

Така, айде, изчезвайте оттук.

На сватбата можеше и бяло да облечеш.

Символ на невинност, така ли?

Какво?

Ами то бялото не е просто цвят.

Символизира девственост. И изобщо всеки цвят в дрехата символизира нещо.

А костюмът на Женка какво символизира?

Нищо хубаво.

А моето какво значи?

Само един въпрос имам. Знаеш ли?

Да, вече и ти знаеш. - И как се живее с това?

Докато нищо не се случва — нормално. Щом стане — ще е късно.

Но аз го обичам.

И аз го обичам.

Женя...

Ти, това...

Прости ми.

Женя... - Тате.

Аз... - Какво ти е?

Всичко е наред, тате.

Ти си най-добрият ми, ясно ли е?

Хайде.

Женка. - А?

Забравих...

Ето, подарък.

Благодаря.

Честито, кръщелнико.

Да знаеш, аз винаги съм наблизо.

Знам.

Хайде, иди при булката.

О, Антох!

Ела за малко.

Исках да ти кажа.

Отдавна трябваше.

Каквото там не сме разделили...

Остави го в миналото, нали така?

Ние вече сме...

Роднини, значи.

А? Братле?

Добре, добре!

Защо не ми даваш дамата, бе?

Аз такъв — хоп!

И забравям как ми разби половината лице.

Е, шегувам се!

Аз си бях виновен.

Честито! - Благодаря.

О, Жека! Жека, Женечка, Женек!

Женка!

Можех да мълча или да се отдръпна,

но ти си ми брат.

Млъкни, бе!

Тя ще те зареже.

Тя е змия.

Какво, боклук такъв! Ще ти откъсна главата!

Махнете го! Повече не ми си никакъв приятел, ясно ли е?

Видя ли те на улицата, ще ти пръсна тиквата, куче!

Жека! Честито! Ела тук, добър мой.

Здрасти, братле, това е за теб! - Благодаря.

Здрасти!

Вътре има касета. - И какво?

Крадено ли е? - Не, бе, купих го!

Струват по 1500. Хайде да пием. Хайде, хайде.

Добър вечер, дами и господа!

Имам тост!

Моят приятел, моят брат, Женек! Kупонжия!

Да бъде — горчиво!

Горчиво! Горчиво! Горчиво!

На.

Какво правим тук?

Какъв е смисълът?

А ти рибар ли си?

Като седиш там, не се питаш всяка секунда:

„Къде е рибата, защо не кълве?“ Така е и тук.

Не знаеш какво ще уловиш.

Но има разлика къде ловиш.

В чиста речна вода

или в блато.

Жени се синът на някакъв шофьор.

Той е никой.

От една страна — да.

А от друга?

Защо на сватбата на сина на някакъв шофьор

са всички бандити?

От-до.

Не ти ли се струва странно?

Не ти ли е чудно?

Бадрик и Реваз изчезнаха безследно.

Телефоните им мълчат.

Джем казва, че лично ги е качил на влака.

Но говорих с кондукторките — не са били там.

Джем...

Да пратя ли хора?

Вече пратих брат ти Саид там.

Как е семейството му? - Ще се погрижа за тях.

Купи им къща, да имат всичко, което поискат.

Те искат тези, които им отнеха бащата, да си платят.

Дай ми шанс. Ще намеря хора и ще го направя тихо.

Не искам да купувам къща и на твоите деца, Рустам!

Джем е далеч.

Има много хора.

Власт над района, купени ченгета.

Нека си мисли, че сме се уплашили.

А когато се успокои

и забрави за това,

ще го повикам тук.

Субтитри: CountZero Предай нататък!