Original subtitles

ЗА ВСИЧКО Е ВИНОВЕН ПИКОЛОТО

Не знаеш, а?

Знаеш, че искат да ме убият.

И знаеш, че ще е утре.

Знаеш, че убиецът идва от Лондон. Всичко знаеш.

Освен името му.

Кажи ми името му!

Не знае.

Отваряйте си очите.

Намерете тоя лайнар, преди да ме е думнал.

Добре дошли на полет 122 от Лондон до "Марко Поло", Венеция.

В случай на авария, кислородните маски...

Не обичате ли да летите? - Не.

Тогава най-добре четете нещо.

Това важно ли е?

Смятате ли че когато падаме с 800 км/ч над Алпите

ще си спомняте нещо?

Имот ли ще купувате? - Да.

Не е за мен, а за шефа ми. Аз само организирам сделката.

Тогава да се надяваме, че ще стигнем.

Госпожице, на телефона!

Каролайн Райт на телефона.

Добро утро, Каролайн. Г-н Марко ви търси.

Здравейте, Каролина. - Г-н Марко.

Готов ли е ремонтът? - Да, вече привършват.

Успяха ли да скрият всичко?

Нищо не личи.

Намерихте ли някой глупак?

Г-н Ортън от Англия ще дойде на оглед утре сутринта.

Имате 30 процента, ако я продаде те в брой до сряда.

Моля? - Чухте ме.

Ще ви дам 30 на сто комисиона.

Ако продам къщата в брой до сряда, ще утроите комисионата ми?

Максимумът е 60 хил. паунда. Ще можете ли да му ги вземете?

Да, разбира се.

Имате опит в прецакването.

Англичанинът ще купи каквото му покажете!

Да.

Колко интересно.

Старомодна услуга за самотница. Клуб 58-70.

При това на добра цена - самолетни билети, ваучери за храна,

5 нощувки във Венеция в хотел "Габриели",

че и жена на разположение.

Разбира се, не може да я избереш. Въпрос на късмет.

Харесва ми. - Същото ли, сър?

Само че голямо, скъпа.

Чудесно е. Вече всичко се прави от компютри.

Агенция за запознанства "Меди-Дейт".

Пристигнахме.

Да, благодаря.

Заповядайте, г-н Хортън.

Приятно прекарване във Венеция. - Сигурен съм, че ще е такова.

Стойте така.

Имам резервация при вас.

На чие име? - Ортън. Мелвил Ортън.

Нещо не е наред ли?

Не, просто вече настанихме един господин.

Друг г-н... Ортън.

Този е Хортън, а аз съм само Ортън.

Значи няма проблем.

Съжалявам, но съм зает.

Г-н Ортън! Ортън! - Хортън.

Аз съм.

Аз... вас... в плик.

Моля? - Аз... вас... в плик.

А, плик.

Много благодаря. - Много благодарен, сър.

Г-ца Каролайн Райт.

Г-ца Райт...

Добър вечер. Какво ще желаете?

Трябва да предам лично това на Майк Лоутън.

В коя стая е?

Майкъл Хортън? - Майк Лоутън, да.

Един момент.

Майкъл Ортън.

Стая 310.

Този номер на "Вили Вени" ли е?

Да, господине.

Трябваше да ми изпратите документите за един имот тук,

в хотел "Габриели". Стая 310.

Г-н Ортън? - Да.

Вече ги изпратихме.

Чудесно. Много ви благодаря.

Трябваше да получа един плик, но все още не сте ми го качили.

Много е важно. - Да. господине. На чие име?

Майк Лоутън.

Майкъл Ортън. - Майк Лоутън, да.

Майкъл Ортън? - Да.

Моля.

"Меди-Дейт". Падам си.

Жена.

Здравей, Руби. Мелвин се обажда. Свържи ме с г-н Маршал.

Мелвин кой?

Мелвин Ортън. - Моля?

Ортън. - Нека проверя дали е свободен.

Маршал. - Г-н Маршал, Мелвин е.

Мелвин кой? - Ортън.

От Венеция. - А, да. Как е?

Прекрасно е. Топло, но не прекалено...

Питам за вилата малоумнико. Как изглежда?

Току-що пристигнах. Имам я само на снимка, но...

За бога, до два дни трябва да се освободя от сериозна сума.

Затова не ми се размотавай със скапани снимки.

Върви да я видиш. Искам новини, а не прогноза за времето.

Обади ми се едва когато си я видял.

Предупредих те този път да свършиш работата,

така че действай, смотаняко.

Благодаря, сър.

А така.

Къде е Домино?

Господи...

Мили боже.

Добър ден. Г-н Ортън? - Да. Търся г-ца Каролайн Райт.

Аз съм Каролайн Райт.

Идвам.

Не очаквах, че ще сте на остров.

Това е единственият недостатък, но...

Но пък е приятен недостатък.

Номерът е да имаш лодка.

Мечтата ми е да имам голям скутер.

Вие сте... г-ца Каролайн Райт, нали?

Да.

От агенцията? - Да.

Прост о не очаквах да сте толкова...

...млада.

Благодаря, г-н Ортън, но аз имам богат опит.

Сигурен съм, че е така.

Името ми е Хортън, с "Х". - Извинете.

И така, това е градината

и както виждате, гледката е прекрасна, нали?

Ако искате, да започнем от вътре?

Мелвин, това е последният ти шанс.

Без повече издънки.

"Бум" навреме.

А може би трябва да кажа "мъртъв на време".

Стегни се. Какво ти става? Не се размеквай.

Едно, две, три...

...и дърпаш спусъка.

Едно...

...две...

...три...

Значи не се продава?

Може да минеш за забавен.

Много малко забавен.

Къщата ми ще купува.

Ако обелиш още една дума за къщата ми, лайнар дребен,

ще ти разпоря лицето, капиш?

Да, да, да...

Ако по някаква необяснима причина искаш да запазиш лицето си,

кажи ми,

кой те праща?

Г-н Маршал. - Маршал?

Кой е тоя Маршал?

Изпълнителният директор на "Маршал, Хол и Томпсън".

И защо тоя боклук иска да умра?

Да умрете? Сигурен съм, че не е така.

Той само... - Само какво?

Само... иска къща.

Странното е, че агенцията ме настани в хотел.

Да, знам. Харесва ли ви?

Да, чудесен е, но предпочитам тази обстановка.

Дано скоро да сте в нея, г-н Хортън.

Моля, наричайте ме Морис.

Добре... Морис.

Искате ли да се качим горе?

Оттук.

Да...

Едно...

...две...

Какво ми става?

И така...

Харесва ли ви това, което виждате? - И то много.

Тогава предлагам да преминем... към същността.

Мили боже. - Моля?

Не е ли раничко за подобни разговори?

Ние тъкмо се запознахме.

Не искам да ме мислите за старомоден,

но просто...

Вероятно вие, младите, правите нещата по-различно.

Не исках да ви притеснявам, но все пак затова сме тук.

Нали? - Да, да. Така е.

Права сте.

Аз си представях, че първо...

...ще излезем да хапнем някъде.

Първо.

Да проправим пътеката, да разтопим ледовете. Едно питие.

Станала е ужасна грешка,

а не мога да си позволя повече. Той ми даде последен шанс.

Кой? - Г-н Маршал.

Каза ми: "Ето ти билета. Върви да видиш вилата и я купувай.

Издъниш ли се, уволнен си."

Твоят г-н Маршал не съществува.

Напротив! Той е директор по продажбите.

Тогава му се обади.

Добре, но той е много зает. Много се сърди, когато...

Едно, две, три.

Градинарствате ли?

Може ли да седна при вас?

Май малко отзад напред я карам. Патриша Фулфорд.

"От Хъдърсфийлд. Интереси - Мики Спилейн и хранене.

Търси си подходящ любовник."

Добре ли сте?

Срамежлив ли сте? Ужасно срамежлив.

Цял ден ме следите и събирате смелост.

Ето ме и съм изцяло ваша.

В досието ви не пише, че сте срамежлив. Нито музикален.

Пишеше "лов и стрелба".

Вижте...

По-лесно ли ще е, ако станем да се поразходим?

Повечето ми клиенти нямат време за подобни неща.

Клиенти ли? - Минават право на въпроса.

В днешно време всички така предпочитат.

Някои дори го правят по телефона. Не е за вярване.

Това е то модерният свят.

Очевидно тази игра ви е... позната.

Да, играя я от години.

Каква красота. - Да влезем тук.

Тук е идеално. - Да.

За какво?

С какво се занимавате? - Управител съм на банка.

Женен ли сте? - Не, ни най-малко.

Не сте ли чели досието ми? - Досието ви ли?

Вдовец съм. - Моите съболезнования.

Няма нищо, беше преди много години.

Розмари беше много добра съпруга. Умря трагично.

На лагер в Уелс.

Беше водач на женска скаутска група.

Една нощ излиза от палатката, да отвърне на зова на природата,

спъва се във въжето на палатката и се набива на колчето.

Господи!

Но съм сигурен, че ако сега ни гледа отгоре...

... няма да има нищо против.

Че седим и си бъбрим.

Много мило.

Жалко, че сега не е тук, за да се наслаждава заедно с вас.

Маршал. - Сър, обажда се Мелвин.

Кой Мелвин? - Ортън, сър.

От Венеция, дето ще ви купувам вила.

А, ти ли си. Как е? - Все още не съм я виждал,

но звъннах да им кажа, че не съм се отказал.

Ортън, ти си страшен тъпак. Искаш да те изритам ли?

Казах ти да я видиш и чак тогава да ми се обадиш.

Аз съм зает човек, а ти само ми губиш времето.

Видяхте ли? Познава ме.

А, бе, ти си бил голям червей.

Моля?

Как може да търпиш да ти говори така?

Той ми е шеф. - Той те обиди,

а ти си траеш.

Ако мен някой ме обиди, ще му пръсна капачките.

Аз не разполагам с вашите...

... средства.

На теб не ти стиска.

Животът няма смисъл, ако се държиш като червей.

Аз не съм... червей. Честно.

Навсякъде ли я носите със себе си?

Горе-долу.

Някой път ще ми посвирите. - Защо не сега?

Какво да бъде? - Господи!

Не знам. Може би "Странници в нощта".

Или "Чувства".

"Чувства. Нищо повече от чувства.

Мъча се да забравя..."

Божичко!

Знаеш ли за какво се използват?

Как е думата на английски?

Тестиси, тестиси...

Моля ви, не съм наемен убиец.

Почакайте, има ужасна грешка...

Чакайте! Сетих се!

Хортън! В хотела ми има един г-н Хортън.

А ти как се казваш? - Ортън. Ортън без "Х".

Ако ме лъжеш, ще си Ортън и без ташаци.

Какъв ужас.

Търся си партньор и какво? Попадам на Чарлс Бронсън.

"Меди-Дейт" събира двойки. - Че тя съществува ли?

Разбира се. - Станала е грешка.

Естествено, че е грешка. Заплашвате ме с пистолет, Морис.

Морис ли?

Този е един от моите.

Трябва да видиш албума му. Е, още не е късно да си в него.

Ама че гадост. Ужас. Да вървим.

Много е красиво, нали? Неземна красота.

Да, така е...

Какво правите?

Казахте, че искате да караме нататък. 3атова отиваме в хотела, нали?

Да, обаче... - Да, права сте. Вината е моя.

Малко съм нетърпелив.

Всичко е толкова.

Красиво. Венеция, Големия канал. Шията ви.

Мили боже! Искам да сляза.

Тук. По-бързо.

В кой хотел си отседнал?

В онзи.

Дребен лайнар!

Джани, Роси, извадете го.

Тоя избяга.

Прибери пистолета!

Каролайн, какво ви става?

Уж искахте да правим нещо.

Разбира се, че искам! Ще взема тройна комисиона.

Последно - искате или не? - Не е ли очевидно?

И ще платите в брой? - Да платя?

Не платите ли в брой, няма да стане.

Никога не ми се е налагало да...

Добре. Но дано това мърсуване да е по-специално...

Мърсуване ли?

Почакайте.

Значи ще платите в брой,

ако правя секс с вас?

Да.

Развратник! Повдига ми се от вас!

Долу е!

Минал е оттам.

Всичко е наред, благодаря ви.

Разбрах, че вие не сте Морис Хортън.

И сама мога да се оправя. - Млъкнете!

Неговата информация е у вас, а вашата - у него. Ще ги размените.

Ако не млъкнете, ще ви гръмна. - Опасявах се, че ще го кажете.

Напускам хотела.

Резервацията ви е за седмица. Сигурен ли сте?

100 процента. Дайте ми сметката, ако обичате.

Благодаря. - Повече няма да се върна...

Да, господине? - Връщам се.

Сигурен ли сте? - 100 процента.

Добро момиче.

Така те искам.

Чист бизнес, нали?

Г-н Ортън е тук.

Най-сетне, благодаря ви. - Няма за какво.

Ето го. Г-н Ортън, съпругата ви е тук.

Този мъж не е моят съпруг. - Напротив!

Вие сте г-н Ортън, нали? - Майк Лоутън.

Аз търся Хортън. Морис Хортън.

Сега ще му позвъня. - Не, заведете ме до стаята му.

Искам да го изненадам.

Скутер! Скутер!

Какво? - Нищо.

Давай... тигре.

Може ли?

Г-н Ортън, имам голяма изненада за вас.

За бога, това не е съпругът ми.

Толкова ли е трудно? Търся Морис Хортън.

Голямо не разбира.

Съжалявам. Извинете ни.

Извинете, момчета. - Това е той - Морис Хортън.

Какъв е редът? Сега ли ти плащам?

Едва ли носиш такава сума. - За каква сума говорим?

Ти как мислиш? - Не знам. 3а пръв път ми беше.

60? 80?

100?

Добре, 100. 100 хиляди е добра цена.

100 хиляди ли? Имах предвид британски лири.

Аз също. 100 хиляди лири. - Какво?

Ти глух ли си? Следи устните ми. 100 хиляди британски лири.

100 хиляди лири за малко цуни-гуни?

Хор...

Хортън!

Какво е "Меди-Дейт", по дяволите? - А какво е "Вили Вени", по дяволите?

Хортън.

Аз живея в Англия. За какво ми е вила във Венеция?

Не бих ти се пуснала за нищо.

Боя се, че тъкмо това направи.

Хортън. - Да.

Хортън с "Х"? - Да.

Имам голяма изненада за вас. - Виж какво... Розмари!

Морис.

Благодаря. Много ми помогнахте.

Какво си облякъл?

Какво правиш тук, Розмари?

Ти как мислиш, скъпи?

Отидох на пазар в "Сейнсбъри" и познай кого срещнах на рибата.

Една твоя служителка. Аманда...

Стейнрод? - Аманда Стейнрод.

"Здравейте, г-жо Хортън. Кога се върнахте?'', казва ми тя.

"Откъде?", питам аз. "От Венеция. Хареса ли ви?", пита ме тя.

Няма да се разхождам в "Сейнсбъри" и да обяснявам на целия град,

че техният кмет ходи на почивка без жена си.

А пък аз мислех, че си на конференция в Бъкстън.

Помниш ли?

"Много беше хубаво", и отговорих. - Виж, Розмари...

Прибрах се вкъщи и се запитах защо проклетата Аманда Стейнрод

знае, че си във Венеция, а аз мисля, че си в Бъкстън?

"Колко си проста", си казах. "Сигурно има друга жена."

Розмари...

А може би трябва да разкажа на целия град

как техният кмет безгрижно си почива с парите на избирателите си

и мърсува на адриатическото крайбрежие.

Розмари, изобщо не е така.

Нещата не са такива, каквито изглеждат.

Здравейте.

Това е съпругата ми Розмари. - Добре дошли във Венеция.

Благодаря. Стори ми се, че казахте, че съпругата ви е... в Англия.

Мислех, че не искате тя да знае.

Е, явно не се получи.

Аз съм Каролайн Райт от "Недвижими имоти вили Вени".

Ние със съпруга ви... Простете!

Ние с г-н кмета тъкмо уточнявахме сделката по една вила.

Вила ли? - Да.

Той много искаше да сложи ръка поне на едно от притежанията ми.

Поради положението си, предпочете да стане без много шум.

Ето защо избра нас, тъй като ние гарантираме пълна дискретност.

Бъдете спокойна, няма да кажа на никого за целта на идването му.

Морис, вярно ли е?

Е, аз ще ви оставя.

Нали ще уредите сумата, за която се договорихме?

В брой, в италиански лири, утре. Както се разбрахме.

И ключовете на прекрасната вила "Романо" ще са ваши.

Ще ви се обадя утре, за да си уредим среща.

Чао.

О, Морис! Съжалявам!

Каква прекрасна изненада!

Тази риза много ти отива.

Вие сте наемник, нали? Убиец.

Убивате за пари. Като Едуард Фокс в "Денят на Чакала".

Но защо искате да убиете мен?

Мили боже!

Вижте, тук пише "Меди-Дейт".

Агенция за запознанства. Очаква се да се влюбиш, не да умреш.

Вижте какво пише.

В моя занаят не задаваме въпроси. - Време е да започнете.

Сигурно ще ме държите тук.

Знам твърде много.

Знам твърде много ли? Че аз нищичко не знам.

Този Морис Хортън, убиецът...

Знаеш, че той ще умре.

Не знаех, докато вие не ми казахте.

Той не ме интересува. Трябва да видя една вила,

иначе ще остана без работа. Само затова съм тук.

Мъртвите нямат нужда от работа.

Когато Морис Хортън умре, ти ще знаеш кой го е убил.

Да, така е, но...

А ако се престорим, че не знам? - Ние не действаме така.

Кажи ми, когато прасето умре, а той със сигурност ще умре,

как да си гарантираме, че ще мълчиш?

Как?

Има два начина. Първият е...

...и ти да умреш.

Мълчанието е гаранция, нали?

А какъв е вторият? Дуо?

Дуе.

Ти да го убиеш.

Ние ще си платим както си трябва и няма да те свържат с нас.

Все пак сме разумни хора.

Значи те са объркали Майк Лоутън с Майкъл Хортън.

Ще говорим по-късно.

Защо не избрахте по-мистериозно име?

Лоутън е съвсем обикновено име. - Такава е идеята.

Хубаво. Просто в книгите имената са по-засукани.

Какво предлагате? - Не знам. Аз не съм убийца.

Четох една книга...

Научете се да мълчите повече.

Работата е секретна. Не искам всички да научат.

Вижте, ето я. Това сигурно е той.

Пък и той не е съвсем Кларк Гейбъл.

Ще ти обясня, като се върна. Не спори с мен, а го направи!

Имаш ли химикалка?

Изпрати 1 00 хиляди паунда в италиански лири

в хотел "Габриели". Трябват ми за утре в 11 ч.

"Габриели".

Щом е толкова богат, няма значение, че е женен. 100 хил. паунда.

И аз това имах предвид. - Кое по-точно?

Толкова щяха да ми платят.

Погледни ме с едното, да те погледна с двете. Прати ми парите.

Вие сте получили неговия плик, той - вашия.

Той е убил обекта, а вие имате мен. Свършил е работата вместо вас.

Шегувате се. Не би могъл.

Всеки глупак би се справил. - Аз не съм водопроводчик.

Работата е за професионалист. - Глупости!

Получил е инструкциите. Трябват му само малко смелост, време и бум!

Взел е поръчката ви... и парите ви.

Свърших работата и това е цената. Време е да плащаш.

Имате ли фиба? - Какво?

Фиба. - Да.

Дочуване.

Тъпак.

Наздраве!

Иска 100 хиляди за живота ми!

Ще ги получи тук утре, шефе.

Г-н Хортън е много самонадеян, нали?

Няма да е зле да му вземем парите и да го очистим.

С тях ще ти платим, когато убиеш тая дебела свиня.

Г-н Скарпа, не мога да убия човек.

Напротив, можеш. Не се тревожи.

Ще използваш бомба.

Ето я.

По-бързо!

Не издържам вече!

"Г-ца Каролайн Райт". Жена.

Убил е жена. - Камериерката идва.

Сладки сънища.

Патриша, съжалявам за случилото се по-рано днес.

За това, което щеше да се случи. - Няма нищо.

Такъв ти е занаята.

Днес ме върза женен мъж, с когото имах среща,

наемен убиец опря пистолет в челото ми,

бях държана против волята си в хотелска стая от непознат мъж.

И този ден е един от най-хубавите в живота ми.

Сериозно?

Може да си вървиш, ако искаш.

Нали няма да ме издадеш?

Няма на кого. Няма.

Никой не забелязва отсъствието ми.

Никой не забелязва и присъствието ми.

И често теглото им достига 4 тона...

Малките хипопотамчета.

Челюстите им са огромни и изключително здрави.

Животът ми е едно скучно съществуване.

Мислиш, че ти си самотна. Пробвай да си наемен убиец.

Убийците почти не се срещат с хора.

Случва се много рядко.

Да, но пък животът ти е уникален.

Сигурно имаш какво да разкажеш. - На кого?

На мен.

Бях се зарекъл, че след тази поръчка ще се оттегля завинаги.

И да си купя магазин за цветя? - Магазин за цветя ли?

Ти? - Да.

Доста сериозна промяна.

Но всичко се провали. - Той е свършил работата ти,

но парите са си твои. Вземи си ги. - Да ги открадна?

Нима ти е под нивото?

Той няма на кого да се оплаче. - Лесно е да го кажеш.

Глупости! Все ще измислим нещо.

Прощавай, че те прекъсвам, но трябваше да следим Хортън.

Да, извинявай.

Какъв е планът?

Какво? - Идеята е твоя. Какво следва, шефе?

Елементарно е. Просто ще му откраднем парите.

Нали? И кога е най-добре да го направим?

В идеалния момент.

Така се играе тази игра - изчакваш идеалния момент.

Започва се.

Заповядайте, господине.

100 хиляди паунда.

210 милиона лири.

Благодаря. - Търсят ви на телефона.

Благодаря. - Моля.

Всъщност...

Какво има, Морис?

Бихте ли го прибрали в сейфа? - Да, г-н Ортън.

Хортън. - Ортън.

Морис Хортън.

Стаи 235. Записа ли?

Роси, виждаш ли куфарчето? - Да.

Върви да купиш същото.

Записал го.

Благодаря.

Абсолютно същото е, шефе. - Чудесно.

Какво става?

Готов ли си?

Може ли да го приберете... в сейфа?

Да, г-н Хортън. - Не, не, аз съм Ортън.

Ортън.

Стаи 310. - Ортън.

Трябва само да влезете и да им размените етикетите.

Ние вземаме парите, а тоя боклук Хортън си получава заслуженото.

Записал го. - Да, благодаря.

Ще го взема по-късно. Благодаря.

Не си ли изпитвал нуждата от женска компания?

Да, но с моя занаят всяка връзка е обречена.

Малко или много убива страстта, нали?

"Какво работиш?" - "Убивам хора."

Не е като да я целунеш и да й пожелаеш приятен ден.

Не се тормози. Като станеш цветар, всичко ще е различно.

Не си ли имал голяма любов?

Не. Никоя не е запалвала у мен пожар.

Пожар!

На италиански: "Атенционе!"

На френски: "Атансион!"

На английски: "Ътеншън!"

На американски: "Разкарайте се, мамка ви!"

Опасно за живота!

Стойте надалеч!

Благодаря ви!

Вие сте гений.

Тя в колко часа каза, че ще се обади?

Не каза. Може да се е отказала или да е забравила.

Да?

Г-н Хортън, имате ли парите? - Да.

Къде са? - Тук, в хотела.

Донесете ги във вилата. - Във вилата ли?

Опъвате ли се? - Добре, добре.

Кога можете да дойдете? - До един час.

До скоро, голямо момче. Ариведерчи. - И на вас "ариведерчи"!

Хортън, 235.

Благодаря.

Искам да си взема куфарчето. Мелвин Ортън, стая 310.

Дали ще стане?

Искате ли да си платите сметката?

Какво? Не. Не, по-късно.

Значи ще се върнете? - Разбира се.

Ще се върна, нали?

Ортън, З10. - Благодаря.

Много ви благодаря.

Не са ли мои? - Първо трябва да ги заработиш.

Към Лидо, моля.

Лидо!

Лидо!

Усмивка!

Нали не смиташ да го използваш?

Правим всичко това, за да се отървеш от него.

Сега!

Какво? Не! Не!

Какво? - Тя е с него. Какво е направила?

Омъжила се е за тоя боклук! Натисни копчето!

Да изчакаме да слязат от лодката.

Това ли е къщата?

Толкова е...

Не трябваше да го правиш.

Морис, добре ли си?

Просто не обичам да нося толкова много пари.

Прекрасна е.

Ти ще пристигне всеки момент.

Ако ще ти е по-спокойно, седни на него.

Натисни копчето.

Натисни го!

Пак.

Не става. - Явно сме твърде далече.

Лучано, приближи ни. - Не мога, тук е твърде плитко.

Готово!

Не! - Спокойно. Само ще го сплаша.

Все още си ми на мушката. - А парите ми?

Несе тревожи, ще ти ги пазим. Първо свърши работата.

Тук е невероятно.

Морис!

Морис, помогни ми!

Натисни го.

Натисни го!

Не става!

Мое е!

Не, мое е!

Коя си ти? - Каролайн Райт!

Ти си мъртва. - Мъртва ли?

Защо не си я убил?

Да ме убие? - Да я убия?

Нали включи детонатора?

Да, проверих го, когато размених етикетите.

Ти си ги разменил? Аз ги размених!

Господи! Не!

Убийте го!

Вземете куфарчето, идиоти такива!

Мили боже. - Парите са негови.

Свали пистолета. Спокойно, държа ги на мушка.

Поръчката е негова, парите също. - Моля?

Тези пари са от банката ми. Мои са. - Вече не. Мои са.

Г-н Хортън току-що си купи тази вила. Вижте документите.

Затова е бил този път от Англия. - Я стига! Тук е заради "Меди-Дейт".

Меди какво? "Меди-Дейт". Не му вярвай, сестро!

Тези пари са от банката ми в Англия. Ето нареждането.

Свали пистолета, Патриша. - Т очно сега няма да се откажа.

Свали проклетия пистолет!

Съжаляваме за безпокойството. Да се обръщаме и да си вървим.

Станало е недоразумение.

Какво правиш? Чакай!

Какво е "Меди-Дейт"?

Измишльотина. Горката жена не е с всичкия си.

Сексът с теб не си струваше. - Няма нищо.

И къщата не е кой знае какво.

За вила във Венеция 100 хиляди паунда са нищо.

Никой не ме е търсил, нали? - Да, да...

Г-н Маршал се обади.

Казва: "Само си разхождаш пръдливия задник, смотаняк такъв".

Смотаняк... такъв.

"Няма смисъл...

...само да заемаш място."

"Той без търпение, вие без работа."

Добре. Браво.

Как правя така, че всички мъже ме изоставят?

Не те изоставям, а спасявам живота си.

Поръчителите ми са такива, че или вършиш работа, или умираш.

В моя случай...

...цял живот ще се оглеждам. Където и да отида.

Всъщност видях една, сър.

Не е вила, а голяма къща до Големия канал.

Има безброй спални и чудесна уютна изба.

И в момента е съвсем празна.

Нали нямаше да го използваш? - Ти ли ми го казваш, г-це Рамбо?

Вината отчасти е и моя. Нека поговоря с тях.

Те ще ме очистят. И на теб ще светят маслото!

Няма да им мигне окото!

Всеки момент ще влязат и тук ще стане кървава баня.

Съобщение!

Не мърдай.

Поздравления, г-н Лоутън.

Три заека с един куршум. Ще получите бонус към сумата,

вече преведена в европейската ви сметка.

Значи са ми платили? - Мили боже!

Пусни го. - Извинявай.

Много ми благодаря.

Ако мога да бъда полезен с още нещо, само ми позвънете.

Защо не ми се обади? Колко искат за къщата?

280... Извинете. Триста...

...и петдесет...

...и пет... хиляди паунда.

Върви в "Банко Пополаре" на площад Св. Марко.

Вземи си паспорта и парите ще са там. Ще се справиш ли?

Ако се справиш, си запазваш работата.

Ако се справя, може да си завреш работата отзад.

Благодаря, сър. Приятен ден.

Към Бахамите, моля. Бързам.

Всъщност отивам на гарата.

Това не е ли брокерката? - Тя ли е?

Защо прави кръгчета и е толкова доволна от себе си?

Ще трябва да си смениш името. - С нещо скучно ли?

Г-ца Смит?

Как ти звучи г-ца Гладис Смит?

А какво ще кажеш за г-ца Чарлтън Блек?

Звучи доста по-вълнуващо. Кой е Чарлтън Блек?

Аз.

Може да не ми отговаряш веднага.

Изчакай, помисли си. - Защо да чакам?

Това е идеалният момент.

Отговорът ми е "да", Чарлтън. - Всъщност викат ми Чък.

Отговорът ми е "да", Чък.

По дяволите.

Нуждае се от малък ремонт.

По-бързо!

Subtitles Ripper: СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ