Original subtitles

ВИЛИЦА НА ПЪТЯ

В твоя район е, Уил Карсън. Бил е транспортиран

от областния затвор. - Да, колата спукала гума,

и влязла в канавката. Не знам дали Карсън е ранен или не,

просто прати кучета, защото започва бързо да се мръква.

Чакай!

Почакай! Няма да те нараня.

Какво по дяволите... Спри с това.

Слушай, опитвам се да намеря кухнята. - Не!

Спри, спри.

Няма да те нараня.

Спри с това и ме изслушай. Моля те.

Спри се, моля те.

Спри. Стига, няма да те нараня.

Нараняваш ме. - Няма да те нараня.

Спри да се биеш с мен. Няма да те пусна,

преди да спреш да се биеш, ок? - Кой си ти?

Аз съм избягал затворник. Отчаян съм. Способен съм на всичко. Дори не съм

ти казал в какво съм обвинен. Та, не опитвай нищо! Схвана ли?

Добре. Какво искаш?

Аз ли какво искам? Искам, искам...

Пари, дрехи, храна и начин да избягам от тук.

Добре, просто вземи каквото искаш и си тръгвай. - Точно това

правех, когато се върна. - Няма да те спирам.

Госпожо, ти вече ме спря. Знаеш, че съм тук,

това прецаква всичко и сега трябва да измисля какво да правя с тебе.

Ти ме нараняваш.

Изправи се бавно.

Махай се. - Бавно!

Бавно. Бавно! Бавно!

Погледни кървенето. Накара ме да се отпусна.

Съжалявам, ти малко ме изненада. - Да, аз съжалявам,

не знаех, че ще си в моята тоалетна.

Следващия път ще заключа вратата.

Виж,

Знам, че мога да ти обещая, че няма да се обадя в полицията

след като ме пуснеш. Може би, а...

Завържи ме. Това ще ти даде добра преднина.

Така не става.

Значи ще ме убиеш? Такъв човек ли си?

Чакай малко. Не аз съм убиеца тук, ок?

Какво трябва да значи това?

Госпожо, бях в хамбара ви. Чух изстрела.

Видях ви как извлякохте тялото и го набутахте в багажника.

Така, че не ме сочете с пръст.

Може ли да седна? - Какво? - Може ли да седна?

Да, да можеш да седнеш. Да!

Искам да кажа, как дори успя да се справиш с тялото толкова бързо?

Да го скрия?

Да го скрия? - Какво?

Имаше пътни блокади по магистралата.. Навсякъде.

Не можах да отида никъде. Трябваше да се върна тук.

О, по дяволите.

Ти ли си причината за блокадите?

Заради тебе ли не можах да скрия тялото?

Какво да направя? Ако знаех че ще убиваш мъжа си

нямаше да си правя планове, повярвай ми.

Чакаш ли някого? - Не.

Господи. Това е шерифа.

Може би нещо като да не съм в къщи.

Говорим за светлините в къщата ти, колата ти е паркирана отпред.

Какво иска той?

Мен.

И какво трябва да направя?

Хайде.

И помни, ако аз потъна, ти потъваш с мен, нали?

Сега, искам да измиеш кръвта от ръцете си,

сложи си нещо отгоре и отвори вратата.

Кажи му, че тъкмо си била под душа, но няма

да го пускаш вътре. Мислиш ли че можеш да се справиш?

Незнам. Не мога да го направя. - Добре аз ще го направя.

Съжалявам, че ви безпокоя г-жо. Аз съм шериф Томпсън.

Не искам да ви притесня, но имаме избягал затворник

няколко мили надолу по пътя затова алармирам всички в района.

Това е мъжът, когото търсим.

Опасен ли е? - Всеки затворник който рискува да избяга

трябва да се смята за опасен.

Сама ли сте тук, г-жо?

Не. Съпругът ми е на път за в къщи.

Искам да се заключите за ваша безопасност и ако видите някого

или нещо необикновено, ви моля да ни се обадите.

Добре, лека нощ. На вас също. - Добре, благодаря. Благодаря.

Та, те ще предупредят всички съседи и ще блокират всички пътища.

Това е заради вас, щях да съм свършила и да се върна до сега.

А, така ли, значи мъртвото тяло в багажника ти е по моя вина?

И как се предполага, че ще го скрия сега?

Ти наистина си мислиш всичко това нали?

Не ми говори за неща за които нищо не знаеш.

Добре, има ли друг начин да се измъкна от тук?

Какво имаш предвид? - Резервен път. Нещо, което да заобикаля

магистралата.? - Има малък резервен път,

но не знам колко е добър аз няма да карам

там сама през нощта. - Добре, мога да остана и тук.

И без това няма да стигна далеч с тези...

Неща наоколо.

Единственият ми шанс е да стигна Мексико.

Късмет.

Ти си ми добрия късмет. Виж, ще ти помогна, да скриеш тялото.

Нали? А ти ще ми помогнеш да мина през блокадите на пътя.

Ще те оставя надолу по пътя.

И какво да правя после? Да хвана автобуса на обратно?

Нека ти го обясня така, нали?

Ако те докарат кучета, които те сигурно вече са докарали,

те ще им дадат моята миризма и тя ще ги доведе тук.

И като претърсят къщата, те ще намерят кръвта

трябва ли да спомена, че ти и аз сега стоим и спорим

как да бъдем заловени?

Това не се случва.

Нищо от това не е по моя вина.

Добре, добре. Виж.

Все още имаш шанс... Боже господи.

Все още имаш шанс да се измъкнеш, ок?

Те търсят мен. Те няма да търсят теб,

още... та, аз просто... Виж,

Наистина искам да започна да чистя сега,

ако може да приключваме с емоционалното прекъсване.

Нека да приключваме.

Чудесно. Аз...

Добре.

Добре, намали малко. Намали. Спри там.

Добре, това е хубаво място.

Просто съм любопитен.

Ние си играем с тяло.

Какво искаш да кажеш?

Защо го застреля? - Не съм планирала да го застрелвам.

Твой ред е.

Искаш аз да копая?

Това е твоето тяло.

Така достатъчно ли е дълбоко?

Може би, още малко.

Опс, извинявай.

Ей! Бих приела малко помощ за това.

Не искам да го докосвам.

Виж, мога да го търколя тук на пътя

и да взема колата със или без теб. Така, че помисли си.

Надявам се, че го е заслужил. - Заслужил го беше.

Ще кажеш ли няколко думи или нещо?

Хей. Ние не сме приключили тук още.

Ти започна.

Боже господи. Той е жив.

Мислиш ли?

Ейприл, ще те убия...

Спри, спри.

Спри.

Той е жив. - Това е добре. - Какво?

Той се опита да ме убие. Той ще те убие. Той е луд.

Забрави. Ако го убиеш сега ще бъде убийство.

Това са само семейни проблеми.

Какво? - Той ти е мъж, все още можеш да оправиш нещата.

Всъщност не.

Защо?

Той не ми е мъж.

Извинявай. - Мъжът ми е Карл. Този е измамник.

Фамилното ми име е Дюмас.

Като не ти е мъж защо го застреля?

Наистина ли ни трябва това сега?

Сега ще е добре, да.

Искаше пари от мен.

Защо?

За нещо, което не съм направила.

Като?

Какво? - Той ме снима в някаква евтина хотелска стая правейки

неща, които... Дори не знам какви са...

И ме беше дрогирал, и мисля, че така ме е закарал там...

Изглеждаше сякаш съм спала с него, но не съм. Разбра ли?

Добре, значи те е изнудвал. - Какво мислиш, че казах току-що?

Даде ли му, имам предвид, пари?

Не, затова го застрелях.

Той дойде в къщи да ме заплашва че ще покаже на Карл снимките.

А ти не познаваш Карл. Ако той види дори една от тези снимки,

сериозно, дори ако си помисли, че съм имала връзка.

Той ще ме убие.

Къде е Карл сега?

Излезе по-бизнес за няколко дни.

Затова е толкова дебело алчно прасе, на първо място.

Само като си помисля, че ме е пипал, ми идва пак да го застрелям.

Съдейки по-първия път, когато си го застреляла,

не ми изглежда голяма заплаха. - Добре, ще го пусна да си ходи.

Какво ще стане ако покаже снимките на Карл?

Не чакай от мен да убивам заради теб.

Ти имаш причина, а аз съмнения. - Добре, не искам да го убивам

само го искам мъртъв.

Какво ще правим сега? - Незнам.

Мамка му, аз тъкмо помислих, че си убила мъжа си.

Ако знаех, че ще е толкова сложно,

Щях просто да си тръгна.

На къде ще ходим?

Какво ще правим? - Просто искам да се омитам от тук.

Трябва да продължим да се движим.

Как срещна този задник все пак?

Карл взе някакви застраховки за живот от него.

Затова го познавах, когато при нас.

Бях със сестра си и няколко приятелки, а той,

ни взе някакви напитки, мислех

че иска да забие някоя от приятелките ми

и следващото нещо, което помня е, че се събудих на

задната седалка на колата ми, в три часа сутринта и...

Ще ви счупя кокалите. - Чухте ли?

Ти си вече мъртъв и не знаеш...

Млъквай, задник! - Не ти млъквай. Аз ще те погреба...

Ще видим как ще го направиш от багажника, Марти?

Да, Марти. - Ти си вече в чувал за трупове. Вече знаеш,

колко съм добър като те хвана.

Какво правиш? - Кучко такава.

Мислиш ли, че е добре?

Да.

Тиксо за поправки.

Точно така. Няма да остана тук повече отколкото трябва.

Така, че влез вътре и вземи стая на името на Марти.

Ами ако попитат къде е той?

Щом можеш да застреляш човек, да го замъкнеш в дупка, и да го заровиш,

значи можеш да му наемеш хотелска стая.

По-бързо, затвори багажника.

Млъквай! Ще говориш когато сме готови да те слушаме.

Не съм единствената. Те само искат той да ме ограби.

Откъде ги взе? - От багажника.

Той има много от тях.

Но как се оказаха в колата ти.

Това не е моята кола, неговата е.

Караме неговата кола? - Защо да не я взема, след като той ни я оставя?

Да, но не я е давал на мен.

Ти имаш нужда от кола, аз не мога да ти дам моята.

Как бих обяснила това на Карл.

Ето, нека ти покажа нещо.

Да, да, да.

Всичките са правени в същия мотел.

Всъщност са правени в същата стая.

Виж тази, същото легло, същите стени,

същата картина над леглото. Знаеш ли къде е този мотел? - Не.

О, боже. Това е Керъл Рамзи. Тя ми е приятелка.

И Ан... тя е преброител. Те познават и нея.

На тази си снимана ти. - О, боже.

Дори да се погрижиш за тези, те сигурно ги имат някъде записани

на компютър.

Виж това.

Господи, доста жени има тук. Погледни всички тези цифри.

Сигурно означават колко трябва да платят.

Някак е плашещо, мисля. - Мисля, че сега мога да го убия.

Не, не. Виж, виж.

Щом той те е изнудвал, сега ти можеш да го изнудваш.

Това тефтерче, и тези фотографии, за доста време

можеш да го вкараш в затвора. И какво ще стане с мен?

Какво ще стане с тези жени? Какво ще стане, когато всичко излезе наяве?

Би ли се фокусирала върху себе си първо и върху мен?

Ще намеря някаква храна, ти стой при него.

Няма да стоя при него сама. - Няма да се занимавам с него.

Той е твой проблем. Аз си имам достатъчно свои, благодаря.

Как да съм сигурна, че ще се върнеш?

Аз как да знам, че ти няма да звъннеш на ченгетата, след

като изляза през вратата? - Ами ако той се развърже?

Мисля, че няма да иде никъде сега.

По-добре ли се чувстваш? - Да.

Ще се върна до половин час, ок?

Какво ще искаш? - Няма значение.

Трябва да хапнеш нещо.

Не съм гладна. - Да, но ще огладнееш.

А аз не искам да спирам пак. Искам да се махна от тук до два часа.

Тогава ми донеси салата.

С какъв дресинг? - Без дресинг.

Няма да се връщам за дресинг.

Добре тогава донеси ми сари хиляда острова и сари бучи

това е италианско.

Защо си промени мнението сега?

Аз ги смесвам заедно.

Добре ти няма ли да кажеш достатъчно.

Добре ли си сега? - Да.

И не взимай погрешната кола.

Чакай. Какво сега?

Трябва да пишкам.

Ами пишкай.

Някой използва тоалетната.

Никой не използва гърнето.

Няма да пикая с този в тоалетната.

Той не може да те види. - Знам но аз ще го виждам.

Добре, покрий главата му кърпа.

Най-после.

Сама съм. Това е добре.

Наред ли е всичко? - Да.

Колко храна си купил?

Малко за мен, за теб и малко за него.

Купил си храна за него?

Няма да го уморявам от глад.

Какво гледаш? - Незнам.

Ето, можеш да го смениш ако искаш.

Какво си направила?

Какво искаш да кажеш? Трябва ли ти течаща вода?

Къде?

В тоалетната.

Ох, мамка му.

Кло той е мъртъв. - Да, но ние не сме го убили.

Няма значение. Ще изглежда сякаш сме го убили ние.

Ами, да тръгваме. - Не можеш просто да го оставиш тук.

Защо мъртво тяло в багажника да е по-лошо от живо?

Няма да изглежда добре по никой начин.

Не мога да ги намеря изобщо.

Дръж вратата.

Боже, по-тежък е дори от преди.

Сигурно е заради водата която е погълнал.

Боже господи.

Ще повърна.

Къде сме?

По средата на нищото, надявам се.

Изглежда, е солидна скала.

Трябва да намерим друго място.

Чакай, ами ако някой го търси сега?

Знаеш ли ако е така, ще му отнеме доста време да ни намери тук.

Ами ако търсейки го, търсят и колата му?

Искам да кажа ако ни спрат, как ще обясним това?

Как дори ще докажем кой си? Ти даже нямаш шофьорска книжка. Нали?

Не можем да се движим с колата, тя ни свързва с Мартин,

независимо дали ще го намерят или не. - Добре,

виж, не мога да направя толкова

голяма дупка дето ще ги побере и двамата.

Какво да правим тогава?

Незнам.

Не можем да се върнем на магистралата. Може да ни забележат.

Ако го търсят. - Ами нали търсят теб.

Не мога да ходя пеш до Мексико.

Мамка му.

Чакай, ами ако го зарежем в колата тук горе?

Ами ако някой, дойде тук?

Ще видят спряла кола, и ще спрат.

И ако спрат... - Да. Мястото ми изглежда атрактивно.

Сигурно доста коли са минали през годината.

Това ще е тук вечно.

Провери дали си оправил вратата. - Аз бях в затвора помниш ли?

Ти си само на път. Провери дали си избърсала прозореца.

Няма да спим спокойно ако намерят един от твоите косми.

Мамка му.

Господи. Това е мъжът ми.

Не отговаряй. - Трябва.

Ако не вдигна, той ще си помисли, че нещо не е наред.

Сигурно вече се е усъмнил. - Добре, вдигни му. Но

гледай да не му кажеш... - Знам, знам. Време е.

Здравей, скъпи. Не, не съм в къщи точно сега.

Просто излязох на въздух.

Ще съм у дома до няколко часа.

Кога мислиш да си идваш?

Трудно ми е да кажа, трябва ми още време да свърша тука.

Добре, обади ми се преди да се прибереш

за, да ти приготвя нещо специално.

Ти си всичко специално което искам скъпа.

Да, ще ти звънна, когато тръгна от тук.

Обичам те. - И аз те обичам.

Толкова съм добър.

Господи.

Добре. Всичко ли взехме?

Добре.

Какво става?

Откъде да знам.

Боже. Той е още жив.

Не може да бъде.

Хванах го. Хванах го.

Колко далече може да стигне?

Няколкостотин мили преди да свърши горивото.

Добре.

Това добре ли е?

Да.

Ок, добре.

Трябва да измислим, градче в което да идем,

да купим стара кола, само колкото да стигне до Мексико.

Защо?

Наистина нямам много пари у себе си.

Беше кредитна карта.

Сигурен съм, че можеш да купиш кола само за няколко хиляди.

Опитай, няколкостотин.

Толкова ни останаха.

Мамка му.

Мамка му. - Какво? - Чантичката ми.

Изгубила съм си чантичката.

Къде? - Незнам, не знам.

Какво искаш да кажеш с това не знам. Това е твоята чантичка.

Знаеш ли... Оставих го в колата.

Какво? - Оставих я в колата.

Карл беше сложил телефона ми в чантичката, а тя не беше моята...

Казваш ми, че всичко е в тази чантичка,

портмонето ти, кредитните ти карти, парите ти?

Боже.

Не съм сигурен,

че това е по-добре отколкото да бъда в затвора.

Нямаме пари, нито кола нито оръжие.

Какво да направя? Да ограбя магазин за ликьор със зъбите си?

Затова ли те затвориха?

Обир на магазин за ликьор? - Не.

Какво си направил тогава?

Нищо.

Не слагат хора в затвора за нищо.

Да, правят го. - Добре, щом не

искаш да ми кажеш, добре.

Казах ти истината.

Приятеля ми го направи.

Аз само му дадох колата си.

Той не ми каза, че ще ограбва магазин за ликьор.

Но не видях това да има значение в щатския съд.

Получих 15 години. - За това?

Е, той застрелял човека.

Виждаш ли казах ти.

Имам кола отзад в къщата ми.

Можем да използваме нея.

На Карл няма ли да му липсва?

Това е мой проблем.

Искаш ли кола или не?

Ще го направиш ли?

Скъпа дойдох си.

Ейприл.

Ейприл.

Добре ли си?

Много съм жадна.

Искаш ли да седнеш?

Да, съжалявам. Много се уморих.

Да.

Точно тук. Подпри се на мене.

Добре. Хайде.

Болна кучка. Къде ми е пистолета?

Къде е той? Мартин, ти...

Къде си по дяволите?

Кучи сине. Няма да се скриеш от мене. Ще те намеря.

Бейби? Бейби там ли си?

Ало. Мартин?

Кой се обажда?

Боже мой. Колата на Карл.

Мислех, че ще ти се обади преди да се прибере.

Искал е да ме изненада.

Телефонът ми. Няма го.

Какво ще правим сега.

Трябва да измислим. - Да.

Но, нали го правим?

Ще почакаме да се стъмни, Карл да заспи.

Можеш да вземеш ключовете от колата ми и малко пари.

Нали? - Добре.

Мисля, че това е... това е нали?

Да.

Мисля, че е това.

Надявам се да стигнеш до Мексико здрав.

И аз се надявам да си в безопасност, Ейприл.

Чао. - Чао.

Скъпи, върнах се.

Карл.

И как бельото на Мартин влезе в нашата спалня?

Тези не са на Мартин. - Не са и мои.

Ти не разбираш.

Много добре разбирам.

Остави ме Карл. - Къде е той?

Карл, нараняваш ме. - Кажи ми къде е той.

Тези не са негови. Добре, беше избягал затворник.

Той нахлу в къщата. Това е неговото бельо.

Това са купчина лайна.

Спри да прикриваш любовника си.

Къде ми е пистолета...

Какво стана?

Намерил е снимките, видял е приятелките...

Видял е бельото ти.

Мамка му.

Това е мой проблем, Уил.

Ти вече ми помогна достатъчно. Изчезвай от тук...

Просто вземи колата ми и тръгвай. - Не мисля,

че той ще бъде разбиращ ако взема тази кола.

И не мисля, че ще можеш да се оправиш с него.

Ще му кажем какво направихме.

Че сме намерили Мартин, мъртъв в банята.

Защото тоалетната го беше заляла.

И не е мръднал, защото му бяхме залепили ръцете за тялото.

А как е влязъл в банята ние не знаем.

И как е пуснал водата, също не знаем.

Но както и да е, затова знаехме как да го намерим.

Затова го закарахме на това пустинно място, но земята беше много суха.

Не можахме да го погребем, затова го сложихме в колата.

Беше неговата кола.

И го пуснахме от скалите.

Но аз си забравих чантичката в колата.

И трябваше да се катерим пак, за да я вземем.

И после просто избухна. Просто избухна.

Портмонето ми, кредитните ми карти, парите ми.

Нищо ли няма да кажеш?

Тя си изгуби и телефона, но това беше по-късно.

После се опитахме да се върнем до Солвикера,

да вземем колата ми. Просто исках да му помогна

защото той ми помогна. Той просто искаше да се махне.

Разбираш това нали?

Ти си курва.

Карл, това не помага. - Ти задник,

имаш ли някаква идея през какво мина тази жена.

Знаеш ли, какво е да се замесиш в престъпление

не разбираш нали? - Уил.

Да.

Ще ти докажа, Карл.

Ще ти докажа, че всичко е истина.

Така ли, как?

Ще го заведем до трупа и ще му го покажем.

Искаш да се върнем там?

Аз не искам да се връщам там

но не мога да живея с Карл така.

Той трябва да ми повярва.

Той трябва да повярва и на двама ни.

Има интересни неща в компютъра на Мартин Чийдър.

Много голи жени. Изглежда се е занимавал

с почистване на тръби. - Защо просто не се помолим

на Карл Дюмас. Мисля, че трябва да му направим визита, сега.

Нека разберем защо толкова е настоявал да говори с Мартин.

Мисля, че ще е добра идея да попитаме жена му.

Карл, толкова съжалявам.

Добре,

тук бутнахме колата.

Ей там.

Не можеш да я видиш от тук, но е там долу.

Карл,

ще ти разлепя устата за да можеш да говориш.

Спокойно.

Защо ме докара тук, за да ме убиеш?

Не чу ли нищо от това което току-що говорих?

Можеш да лъжеш колкото си искаш скъпа. Знам какво става

между теб и него. - Нищо не става,

между мен и Уил. Казва ти истината.

Тя се опитва да спаси брака ви, задник.

Наистина не разбирам защо? - Уил, моля те.

Това не помага.

Нека ти кажа нещо за жена ми Уил.

Ейприл не е глупава, но и не е достатъчно умна

да се справи с това, нали?

Ти си този, който ми излиза с тези глупости.

Карл, всичко, което ти казахме е истина.

Колата на Мартин е там долу на дъното на тези скали,

и трупа му е там също.

Ще те сваля там долу за да ти докажа.

И ти грешиш много за това.

Добре.

Добре, отвържи го.

Няма да го отвързвам.

А как ще го свалиш долу? - Да.

Ще ме свалиш ли долу, скъпа?

Защо просто не го бутнем, ще стигне долу за минута.

Уил, моля те.

Просто го отвържи.

Аз съм избягал затворник, разбра ли?

Аз съм отчаян.

Мога да направя всичко сега. Дори не съм сигурен

на какво съм способен.

Затова не опитвай нищо.

Разбра ли? - Да, разбрах.

Разбира се, че си.

Мустанга му го няма.

Има друга кола в гаража. Може да е на жена му.

Мисля, че ще е по-добре да погледнем вътре.

Ехо.

Има ли някой в къщи?

Г-жо Дюмас.

Карл.

Шериф Томпсън и детектив Брос сме.

Влизаме у вас.

Супер жена.

Сега знаем, защо Карл търси Мартин Чийдър.

Изглежда вече го е намерил.

Ти провери кухнята, аз ще се кача горе.

Ехо.

Намерих кръв по стълбите тука.

Боже.

Някой го е взел.

Да, да. Права си. Ти си толкова права, Ейприл.

Чувствам се толкова голям. - Млъквай.

Виж, виж. Можеш да видиш къде са следите от огъня.

Където гореше колата, точно там.

Следите на гумите идващи от там.

И още едни идващи от тази страна.

Басирам се, че те са дошли с камион. - Карл, тука гореше колата.

Виж тези отпечатъци тук. Някой е бил тук.

Цигари, погледни. Точно тук.

И бутилка от вода.

Чакай, чакай. Бонбон с късметче. - Виж, виж.

Ей тук, тук. Точно тук е.

Виж. Хей, хей.

Виж тези доказателства това е твоята лопата.

Какво си мисли, че прави този глупак?

Ей, ние сме по средата на нищото!

По дяволите.

По-добре тичай след него и виж дали е паднал

и се е самоубил. Идиотът.

Къде отиде той?

Господи, той се опитва да се скрие. Карл!

Няма да стане. Не можеш да отидеш никъде.

Мамка му.

Освободил се е. - Все още не може да отиде никъде.

Господи.

Намери ли колата си, Ейприл?

Карл!

Как ще се изкачим обратно?

Да, да. Скоро ще се изкачим.

Бягай.

Не!

Как можа да го направи? Ключовете са още у мен.

Господи. Това са моите ключове.

Не неговите. Неговите са още в панталоните му. Господи.

Мамка му!

Ключовете.

Добре, успокой ме.

Сега ще каже на полицията,

че съм го отвлякъл и съм се опитал да го

убия, след като съм имал връзка с теб.

И след това, ще им каже, че сме убили Мартин. - Да.

Ще остана в затвора до края на живота си.

Или ще ме убие.

Много съжалявам.

Всичко е по моя вина.

Може просто да се разделим и ти все още можеш да отидеш в Мексико.

Ей.

Няма да те оставя тук, по средата на нищото...

където и да сме по дяволите.

Аз не съм като Карл.

Знам.

Гледай.

Хей. Тъкмо ви търсех момчета.

Няма да ми повярвате... - Спри, където си.

Сложи ръцете си на главата и легни долу.

Какво? - Ръцете на главата и лягай долу!

Не, не. Вие не разбирате, аз ви търсех, защото...

Сър, няма да повтарям.

Ръцете на главата, веднага!

Добре.

Те може да избягат. Просто казвам. - Млъквай.

Краката ще ме уморят.

Трябва да потърсим място където да поспим малко.

Виж къде сме.

Това е старо гробище.

Трябва да спрем тук, иначе може да умрем и без това.

Сара Сега...

Нещо си...

1889-1918.

Била е само на 29 години.

Само 5 години по-голяма от мен.

Чудя се от какво ли е починала?

Господи.

Най-после. Искам да изясним това веднага,

преди те да са избягали. - Аз съм шериф Томпсън

а това е детектив Рос.

Ще бъдете осведомен за правата си. - Да, да.

Просто ви казвам какво стана. - Искам да седнете!

Защо? - Защото ако не седнете, ще трябва да

ви закопчея отново. - Не. Аз съм жертвата тук.

Нали, не те.

За кого говорите? - За жена ми и за приятеля и,

които тъкмо ме бяха отвлекли и се опитаха да ме убият, ок?

Сега ще ме изслушате ли?

Тъкмо щях да ви питам за това?

Да започваме тогава.

Ние намерихме тялото. - Какво тяло?

На Мартин Чийдър.

Чакайте малко, той мъртъв ли е?

На дъното на урва.

Дима се виждаше от мили.

Намерихме него и колата му.

Господи.

Значи е било истина.

Искате ли да ни разкажете за това?

Да по дяволите.

Вероятно всички са се преместили долу до пътя,

щом никой не е останал тук.

Ще приема, че ме е чакало.

Имах избор

когато тази гума се спука на онази кола, но,

когато се случи, не се замислих за това.

Понякога изглежда, сякаш единствения избор е да избягаш,

другия избор съм вече аз.

Просто трябва да си готов да те заковат.

Коя Сара е тази, за която говоря?

Това е нещо, с което аз трябва да се оправя.

Той е бил увит с тиксо, за тоалетната. - Да.

И после е паднал в банята и се е ударил в главата,

затова не е могъл да се изправи и се е удавил.

Ние не намерихме тоалетна.

Разбира се, че не.

Тя е в хотелската стая. - Може би знаете името на мотела?

Това не ми го казаха. - Защо отиде в къщата на Мартин Чийдър?

Защото бях ядосан. Върнах се в къщи, приятелю цялото легло разтурено,

гащи на пода и после намерих снимките.

И Мартин беше на тях. И тогава разбираш,

какво си помислих. - Да, разбираме.

Добре. - Имате досие за домашно насилие г-н. Дюмас.

Нали не мислите, че аз имам нещо общо с това? - Къде е жена ви?

Казах ви, тя е там навън.

Намерихме чантата на жена ви в колата на Мартин Чийдър.

Заедно с вашия пистолет.

Ще ни кажете ли как е попаднала там?

Ок.

Имам право на телефонен разговор.

Ало. - Нола, аз съм.

Карл къде си? - В затвора.

Какво? - Незнам, всичко ще бъде наред, нали? Ченгетата

прецакаха всичко. Не мога да ти кажа всичко сега,

но съм бил с тебе през цялото време, нали? Ти си ми алибито.

Казал си им за нас? - Не, не съм.

И се надявам да не се налага, но нали ти казах сега не мога да ти обясня

всичко. Трябва да ме изкараш от тук.

Три сутринта е. - Нали можеш да звъннеш

един телефон на човека с гаранциите, можеш ли мила?

Нали ще оправиш това?

Добре. - Благодаря ти,

скъпа, обичам те и ти обещавам да ти обясня всичко.

Като изляза от тука, нали?

Не можем да се върнем в къщи. Карл със сигурност ще е там.

Но може да идем у сестра ми. Не живее далеч от мен, тя ще ни помогне.

Тя не ме познава.

Моля те довери ми се.

Сестра ми е ангел.

Би умряла за мен.

Имаме отговор от кръвната проба която взе в къщата.

Отговаря на жената на Карл. Ще получим и резултатите

от ДНК пробата до седмица но без труп...

Искам да кажа, нуждаем се от тялото. - Какво ако, го задържим

докато разберем всичко. Мисля, че имаме достатъчно да го заковем.

Само секунда.

Господи бейби, излязъл си доста бързо.

Ейприл?

Какво правиш тук?

Станало ли е нещо? Какво става?

Това е Уил, той е мой добър приятел.

Къде беше? Скъпа изглеждаш ужасно.

Съжалявам. Не, всичко е наред.

Какъвто и да е проблема, ще го решим.

И после трябваше да го залепим с тиксо за тоалетната.

Ще ти разкажа останалото по пътя, защото наистина трябва да отидем там.

Да, права си.

Слушай, наистина имаме нужда от помощ.

Ти си ми сестра, Ейприл и аз ще направя всичко

каквото мога, за да ти помогна. Знаеш това, значи

искате да идете в Мексико, добре. Ще направя каквото мога да стигнете там.

Можеш ли да ни дадеш някаква вода? Моля те, Уил от кухнята.

Да.

Избягал затворник? Какво си мислеше?

Той ми спаси живота. - За какво е бил вътре?

Убийство, изнасилване и дори не знам. - Той ми каза,

че не го е направил. - Господи, Ейприл.

Това е толкова в твой стил. Толкова си доверчива,

разболяваш ме. Не мога да повярвам в какви неприятности

си се забъркала и как ме вкарваш и мен сега?

Виж, не знаех на кого мога да вярвам.

Карл знае ли? - Да.

Трябва да ни помогнеш.

Нямаме друг избор.

Какво щеше да правиш без мен?

Шерифът е тук. - Какво?

Трябва да е видял, че идваш. - Как би разбрал

даже ние не знаехме преди тази заран. - Няма значение.

Просто се скрийте отзад. Тръгвайте, аз ще се погрижа.

Не, той ще те види. Влизайте в гардероба.

Не. Сигурно е. Хайде.

Как би разбрал, че съм тук? - Може би от тук.

Не чувам нищо от тук. - Сигурно са на входната врата.

Ами ако влязат в къщата?

Какво, те не биха направили нищо грешно.

Намерихме номера на телефона ви при доставчика на телефонни услуги

в къщата на Мартин Чийдър.

Колко добре го познавахте? - Той ми правеше застраховките.

Звънели сте му в къщи?

Има ли нещо, за което трябва да знам? - Щом го наричахте бейби,

имате ли този навик да наричате застрахователите си бейби.

Шерифе аз наричам всекиго бейби.

Какво се бавят толкова? - Не се бой.

Знам, че тя ще ни помогне, но тя обича момчетата да си падат по нея.

Искам да кажа, че не ми се връща в затвора.

И аз не мисля за това също.

Коя е победата, която съм взела.

Господи.

Кога за последно видяхте Мартин Чийдър?

Вчера, по-завчера? Наистина не си спомням. Бихте ли ми

казали какъв точно е проблема?

Мартин Чийдър е мъртъв.

Господи. Как е станало?

Искам да разбера това. - Знаете ли кой го е направил?

Познавате ли Карл Дюмас? - Карл Дюмас. Да, познавам го.

Той ли уби Мартин?

Чакай. - Какво?

Чакай малко.

Тази не беше ли на снимките за изнудване.

Трябва да видиш това.

Искате ли да вдигнете? - Не. Нека се включи секретаря.

И да отговоря на въпроса ви, не не съм чувала със сестра си от

не знам, няколко седмици. Тя добре ли е?

Дори не знаем къде е. - Господи шерифе.

Наистина започвате да ме плашите.

Здравей скъпа аз съм. Как си?

Няма да повярваш какво става. Ейприл и някакъв човек,

била е уплашена, убила е Мартин Чийдърс. Ти не го познаваш,

той е застрахователен агент, беше ми продал

полица веднъж. Не се притеснявай за него,

важното е, че тя е спала с него.

И аз исках да намеря този момък, но за нещастие, Ейприл и другия човек

го намерили първи. Мисля, че са се опитали до го изнудват.

Видях снимките. Сега, се опитват да натопят мен за убийството.

Можеш ли да повярваш. Както и да е, благодаря за гаранцията, скъпа.

Идвам при тебе. Обичам те.

Ако се чуете със сестра си, моля да ни уведомите.

Разбира се.

Добре, той си тръгна. Хайде.

Обичам тази картина.

Толкова е мотелска, като теб.

Как можа?

Кучка. Отвори тази врата и излез. - Стой далеч от мен Ейприл,

не искам да те нараня. - Значи не искаш да ме нараниш?

Малко е късно за това не мислиш ли?

Махни се от мен Ейприл или ще извикам полицията.

Повикай ги. Искам да им покажа снимките.

Ти лъжлива като лайно. - Да тръгваме сега.

Нели, ти си спала и с моя Карл. - Не беше нищо лично.

Хайде Ейприл, да тръгваме. Нямаме време за това.

Той идва. - Кажи на приятеля си да стои далеч от мен.

Сериозна съм. Имам оръжие.

Слушай, това е единствения ми шанс. Трябва да тръгвам сега.

А ти трябва да решиш, с мен ли идваш или не.

Бих искал да дойдеш с мен но зависи от теб.

Не мога да ти обещая нищо.

Да тръгваме.

Собствената ти сестра. Това е смразяващо. - Това е семейството.

Какво правя?

Застреляла си Карл?

Не съм го искала.

Човече.

Ейприл... Дори не смей.

За бога, Ейприл, спала съм с всичките ти гаджета.

Били, Хал, Коди. С всичките. Време е да го научиш.

Знаеш ли, не съм изненадана че Мартин свърши мъртъв.

Той беше алчно копеле. Плащаше добре. Правех 750 на седмица,

да правя тези снимки. Беше доста

повече отколкото можех да взема правейки коктейли.

Но собствената ти сестра? - Хей, не знаех, че тя ще е там,

докато не я изкарах от вана.

Какво трябваше да направя? Не беше направила всъщност

нищо за него така или иначе, просто позираше за снимките.

Той правеше по 10000 долара месечно.

52 жени в 17 щата, му плащаха всеки месец.

Дори не мога да си представя какво си мислите за мен.

Не вярвам да ти е толкова трудно.

Ако искаме ченгетата да си помислят че съм аз, трябва да го съблечем.

Не искам да го докосвам. - Нито пък аз.

Но вие и двете сте били с него. - Тогава той беше жив.

Не може да остане облечен. Така няма да стане.

Вие се оправяйте,

не съм го застрелял аз.

Длъжница си ми. - Мамка му. Добре.

Извинявай, Карл.

Не съм очаквала нашия брак да свърши така.

Нали знаеш скъпа, че той не те заслужаваше.

Никой от мъжете, с които си била не те е заслужавал.

Ти си по-добра от всички тях,

за съжаление аз не бях.

Уил, ти ще караш.

Чувствам, че не мога сега. - Добре.

Ние все още имаме колата на Карл до Канада.

Ейприл,

ще те видя ли отново.

Ако не беше каквато си

Аз нямаше да съм каквато съм сега.

Това е много по-добре отколкото това, което бях.

911, спешни случаи.

Полицията ли е? - Да, как да ви помогнем.

Госпожо.

Това стана, след като той нахлу. Точно след като си тръгнахте.

Сигурно се е крил в гаража.

Първо ме нападна в къщата, а после ме накара да го закарам там.

Взе пистолета ми, насочи го към главата ми.

После ме нападна пак.

Но после аз сграбчих ръката му...

И пистолета падна, но той все още искаше да ме събори.

И после той видя колата тръгна натам и...

Добре. Успокойте се г-жице Белер.

Просто искаме да направите една идентификация.

Това ли е мъжът, който беше на дъното на урвата? - Добре.

Това е той.

Едно ме тревожи все още.

Две коли паднаха от една и съща скала.

Трябваше да изберем различни места.

Ченгетата не са глупави, знаеш.

Две коли от една и съща скала.

Какви са шансовете.

И аз си мислех същото.

След начина, по който избяга онзи човек, и аз си помислих същото.

Да, това е глупаво, те биха измислили далеч по-умно.

Шерифе, тъкмо получихме сигнал от патрул на магистралата..

Намерили са мустанга на Карл Дюмас паркиран до магистралата.,

на около четвърт миля от Канадската граница.

Хванали ли са го? - Не, само колата.

Сигурно е избягал в Канада.

Сега ще им се обадим. - Благодаря ви. - За нищо.

Всичко взе да придобива смисъл.

Снимки, липсваща съпруга, мъртъв любовник,

избягал затворник.

Не е ли гениално да измислиш това.

Да и Карл, е успял да го направи.

Знаеш ли,

ако мислят, че сме мъртви, не трябва да отиваме в Мексико.

Та, къде искаш да отидеш?

Ще знам като отидем там.

За вас преведе МЕНА