Original subtitles

29.970

{Y:b}ТЕКУМСЕ Последният воин

{Y:i}ОНТАРИО, КАНАДА 1813 г.

{Y:b}ДЖЕСИ БОРЕГО - Текумсе

{Y:i}Седем пъти през живота ми

{Y:i}армиите на Дългите ножове унищожиха домовете ни.

{Y:i}Изгориха посевите ни и ни прогонваха все по-далеч от родните земи.

{Y:i}Вече наброяваме по-малко от 2000 мъже, жени,

{Y:i}деца… и старци.

{Y:i}Американската армия винаги ни напада когато е време за реколтата.

{Y:i}Принуждавайки ни да посрещнем зимата без храна и подслон.

{Y:i}Отново ще сме гладни и бездомни.

{Y:b}ДЕЙВИД ГЛЕНЪН - Уилям Хенри Харисън

{Y:b}Музика ДЕЙВИД ШАЙЪР

Бабо, върви.

Върви с малките. Побързай.

Близо ли сме? - Видяхме пушек от града.

Почти стигнахме. Почти стигнахме, сестро.

Още малко остава.

{Y:i}30 години, синът ми - Текумсе се бори да защити народа ни.

{Y:i}Текъмсе - моят син.

{Y:i}Воин на воините… последният воин.

Звездобройке, вземи това дете.

Намерих я край пътя. Плачеше.

Заведи я при майка й. Гладна е.

Ние се молим за теб.

Милата ми сестра…

винаги защитавай хората… закриляй ги.

Ще се срещнем с Харисън и дългите му ножове утре, тъй както пожелах аз.

Ще ги победим.

{Y:b}Режисура ЛАРИ ЕЛИКАН

Беше толкова студено, в нощта, когато се роди Текъмсе.

Живеехме в земите на своите прадеди.

{Y:i}РОДНИТЕ ЗЕМИ на ШОНИИ, ОХАЙО 1768 г.

{Y:i}Майката никога не забравя раждането на децата си,

{Y:i}защото всяко дете е специално.

{Y:i}Но тази нощ беше вълшебна.

{Y:i}Беше почти както преди да дойдат дългите ножове

{Y:i}и да ни разпръснат като есенни листа.

{Y:i}Дъщеря ми - Звездобройка, първа видя падащата звезда над селото ни тогава.

{Y:i}Когато окото на пантерата се стрелна в небето

{Y:i}предсказа, че синът ми ще е добър и далновиден,

{Y:i}най-силният от всичките ни водачи

Красавец е, нали? Момче.

Енуса. - Какъв син само.

Ти видя светлината в небето… - Да.

Като око на пантера, когато се обърне срещу ми.

Какъв мъж ще бъде, щом се роди под такъв знак.

Текъмсе - Пантера в небето.

Бързо! Дайте вода!

Колко пъти ще горят селищата ни,

ще убиват жените и децата ни, и унищожават посевите ни?!

Какво каза, Черно Копито? - Белите нападат слабите и страхливи.

Ако знаят, че сме силни, няма да отнемат земята ни.

Те убиват, докато научат що е страх.

Само тогава побягват. Трябва ли шонии да живеят в страх?!

Не! - Не!

Удрящ Силно говори като воин. Но преди да воюваме с дългите ножове,

трябва да сме сигурни, че не може да има мир.

Ти си нашият велик вожд, Царевичен Ствол,

и всички знаят колко си мъдър, но твърде много приказвахме.

На белите не може да се вярва! Никога няма да подпиша договор с тях!

Никога! - Никога!

Трябва да нападнем белите и да ги накажем сурово.

Кой е на моя страна?!

Аз, татко. - И аз!

Лошо ли постъпих днес, татко? - Не, синко.

Нищо лошо не си направил.

Храбростта винаги е добра.

Ти се роди под велик знак.

Роден си да бъдеш вожд.

И ми прощаваш ли, татко?

Писано ти е да бъдеш велик воин, Текъмсе.

А воинът не бива да забравя, че е част от народа.

Научи ли това, няма от какво да се страхува.

Браво, братчето ми! - Текъмсе!

Гони ни. Не можеш ме хвана - много съм бърз.

Давай, хвани братчето си и го накарай да квичи.

Сега ще те хвана. - Хвани го де.

Моят брат може да победи всекиго.

Какво става? Какво правят? - Заловили са бял.

Казал, че не иска да бъде дълъг нож. Искал да бъде един от нас.

Трябва да мине през изпитанието.

Белите са лоши. Удари го, като минава.

Удряй, братче! Удряй!

Спрете!

Синята куртка не извика ни веднъж.

Показа храброст.

Един ден ще бъде велик воин.

{Y:i}Може би трябва да заминем на запад. - Никога.

{Y:i}Казваш, че дългите ножове са повече от нас, а искаш да се бием с тях.

Какъв избор имаме? Или те ще умрат тук, или ние - по пътя на запад.

Ами ако те победят? Мислил ли си за това?

Не искам да убият Чиксика.

И се страхувам за теб, Удрящ Силно.

Ние ще победим, защото сме по-добри и защото сме прави.

Не мога да поведа война, без съгласието на жените ни.

Ти си водачката им, Метотаса. Подкрепи ме.

Без теб съм безсилен.

{Y:i}Два дни по-късно, бойният отряд тръгна да се срещне с дългите ножове,

{Y:i}с моя най-голям син - буйният Чиксика,

{Y:i}с бялото момче, което нарекохме Синята Куртка,

{Y:i}младият воин Осегоба…

{Y:i}…и моят съпруг.

Пъксинуа, да се върнеш при мен.

Майко, татко е мъртъв! Убили са го!

Не е вярно. - Убили са го!

{Y:i}Велик боен вожд се погребва с почест близо до мястото на смъртта.

{Y:i}Боядисаха лицето му черно и го положиха в земята обграден с кори.

{Y:i}Лежи с глава към залязващото слънце.

{Y:i}Няма камък или метал в гроба,

{Y:i}а в края има дупка в кората, за да може да преминава духът му.

{Y:i}Така бе погребан съпругът ми.

Казват, че ако ги оставим да живеят в кентъкските ловни полета,

ще престанат да ни нападат. Реката ще бъде границата.

За нас, но не и за тях.

Ще искат ние да стоим от нашата страна,

а те ще си минават реката, ще убиват нашия дивеч и нас, когато ловуваме.

Предлагат ни нов договор. - Не!

Много изстрадахме и достойни мъже умряха напразно.

Длъжен съм заради племето ни да постигна мир.

Дългите ножове са лъжци.

Ще кажат и направят всичко, за да постигнат целите си.

А те целят нашето унищожение.

Аз няма да подпиша нов договор.

Страхувам се за бъдещето на своя народ.

Аз ще подпиша.

Царевичен Ствол вече не е вожд на селото ни.

Черното Копито ще се бие с Дългите ножове.

Ще убивам бели, докато сърцето спре да ме боли за татко.

Изтегли стрелата чак до ухото си.

Не, Силен Шум, трябва да държиш здраво.

Силен Шум…

Ще умре ли? - Не.

Ослепял е с едното око,

но брат ти няма да умре.

Аз съм виновен. Аз го накарах да опъва лъка, а той не искаше.

Не. Не си виновен ти, Текъмсе.

Искал си да го научиш, но той няма твоето търпение.

Никой няма вина.

Това са кървави дни, сине.

Трябва да скърбим и да издържим.

Червени мундири! По пътеката.

Тези Червени мундири миришат на страх.

Дългите ножове убиха много от тях.

Американците обявиха война на краля, който ги управлява.

Ние молим за помощ своите братя - шониите,

за да изгоним тия псета от Кентъки.

Ще ви дадем много оръжия и ще докараме оръдията си,

за да разрушим фортовете им. - Британците ще ни дадат оръжия?

Червените мундири искат да се бием с Дългите ножове.

Американците не щат английският крал да им бъде повече вожд.

Като доказателство за силата ни, ще ви покажем мощта на оръдието ни.

Това оръдие ще издаде силен шум,

а топката му ще смаже дървената цел.

Тъй както ще разбие фортовете на Дългите ножове в Кентъки.

Готови…

Огън!

Видяхте силата му с очите си.

Ще използваме това, за да смажем враговете ни - Дългите ножове.

Търпение, малки братко.

Ще дойде и твоето време.

Какво стана? - Британците не удържаха обещаното.

Не дойдоха при форта. Не ни дадоха оръдие.

Британците лъжат като Дългите ножове. Откъде имаш въртящо се колело?

Сребърното. - Не можехме да превземем форта,

затова си тръгнахме и нападахме стопанства и хижи.

Вече и стопанства ли имат? - Навсякъде.

Значи там има жени и деца? - Вече са по-малко отпреди.

Убили сте жени и деца?!

Белият човек е изчадие на Голямата змия.

Трябва ли да жалим раса, която иска да ни унищожи.

Изобщо не биваше да се биете с тях. Вече е късно да постигнем мир.

Трябва да се откажем от тая земя и да идем на запад от Мисисипи,

където няма бели. - Не вярвам на ушите си.

Татко ми каза, че жените са силни и издържат на всичко.

Ти говориш като слабачка. - Чиксика!

Не смей да ми говориш така! Може да си воин, но още си мой син.

Махай се!

Майко, той, без да иска…

Всяка негова дума бе казана, за да ме нарани.

Защото той самият е много наранен. - Кой от нас не е страдал?

Воден е от омраза и сърцето му е от камък.

Дългите ножове отровиха всички ни. Не можем да останем тук.

Искам да дойдеш с мен. - Не мога.

Аз трябва да стоя при племето. - И ние сме част от племето.

Кой казва, че съдбата ти не е да дойдеш с мен

и да намериш нови земи? - Татко ми каза, че съдбата ми

никога да не отстъпвам.

Не мога да дойда.

Силен Шум…

Моето място е тук.

Може би Господарят на живота…

иска да намеря безопасно място…

за внуците ни…

но ще ми липсвате.

Ще ми липсвате…

винаги.

Чиксика, образ на мъжа, когото обичам…

не позволявай на омразата си да те погълне.

Тази рана няма да зарасне никога.

Сърцето ми остава с вас.

{Y:i}Когато се събудих, имаше 6000 души в нашите земи.

{Y:i}До вечерта, заедно с мен

{Y:i}половината тръгнаха на запад, да търсим по-сигурно място.

Това е книга.

Книга? - Белите слагат говора си в тях.

Може би Синия мундир се присмива на глупака.

Не. Истина е. Тези черни знаци…

…те правят звука на думите. - Думите излизат от устата

и влизат в ухото. - Не. Думите ги записват в книга

и ти разказват история.

Искам да ме научиш на значението на тези знаци.

Докато… един…

…от водачите… на тези…

Текъмсе!

Приготви се.

Твърде млад Чиксика го принуждава да бъде воин, преди да е готов.

Той е син на Удрящ Силно, роден под знака на Окото на пантерата. Готов е.

Закриляй го.

Когато се върна… - Когато се върнеш?

Ще станеш моя жена.

Стегнете редиците!

Няма го, Малък Воин.

Сложете щиковете!

Прицели се!

Кръгом!

Сега!

Кураж и страх - две лица на един и същи бяс.

Мислиш ли, че си първият, който научава, Текъмсе?

Не знам.

Първият път, когато белите войници стреляха по баща ти

и той избяга.

Не и баща ми.

Оттогава насетне, той беше най-смелият воин, когото познавах.

Всеки се страхува…

…но някои успяват да превъзмогнат страха си.

Това трябва да постигне воинът.

Как да го направя? - Какво те учеше баща ти?

Че няма от какво да се страхувам.

Че принадлежа на племето. - Ти забрави това в битката.

{Y:i}Забрави нуждите на народа си. Мислеше само за себе си.

Да… - Това е отговорът ти.

{Y:i}Не забравяй това.

Ти си добре дошъл, Текъмсе.

Белите се връщат. Има група на реката. Тръгваме утре преди зори.

Приготви се.

Не се ли срамуваш заради мен? - Имаме нужда от теб.

{Y:i}Ред, трябва ми помощ. - Казах ти…

{Y:i}още една лодка има. Разбра ли. - Идвам и ще те намеря.

{Y:i}Ред отиде от другата страна.

{Y:i}Индианци!

Ти уби четирима в първата си битка!

Аз съм воин от племето шонии. - Не само това.

Син си на Костенурката и Удрящ Силно, роден под знака на пантерата.

Това е бойният боздуган на татко - той би искал да е твой.

Ти ще следваш съдбата си и ще станеш нашият най-велик водач.

Мъже срещу жени? Не е честно. - Жените могат да си подават топката,

докато мъжете трябва само с крака. - Забележително.

Представи си да играем такава игра срещу нашите жени.

{Y:i}Внимавай с тая мома, ей!

Ще играем пак. Ще ни бъде за последен път.

Любимка предпочита моя брат. - Явно го харесва.

Даде му препаската.

Остави го… безнадеждно е.

Как можа да се напиеш? - Текъмсе?

Текъмса! Брат ми може да бие всеки!

Как можеш да правиш това? Защо?! Къде е достойнството ти?!

Нямам достойнство.

Белите позорят великия Текъмса!

Съжалявам теб и тези, които те обичат…

така, както аз те обичам.

Елеуасика…*

Братко… ти умираш.

{Y:i}Революционната война отдавна свърши,

{Y:i}но британците и американците продължиха да се бият за земите ни -

{Y:i}териториите западно от 13-те щата.

{Y:i}За да оцелеем, бяхме принудени отново да се съюзим с британците.

{Y:i}А дойде и вест, че вождът на Дългите ножове - Джордж Уошингтън

{Y:i}изпраща голяма армия да ни срази.

Следим придвижването им и ситуацията е следната:

Генерал Уейн отива на север, за да нападне форта ни.

Американците ламтят за земя, като мъж - за жена.

Никога не се насищат. - Елате с нас и ще ги спрем заедно.

Падналите дървета са идеално място да направите засада на Уейн.

Ние ще атакуваме отсам и ще смажем американците между нас.

А ако нещата тръгнат на зле? - Отстъпваме във форта.

Ще пуснем хората ви и ще се бием заедно от стените.

Това винаги е било любимото ми място.

Мама ни водеше тук като деца.

Красиво е.

Уейн с Дългите си ножове ще се опита да ни го отнеме.

Ние тръгваме утре, за да ги причакаме при Падналите дървета.

Това е утре… а това - днес.

Ето ги. В долината са.

Големият, до палатката… е генералът.

Лудия Антъни Уейн.

Смята се за Бога на войната.

{Y:i}Утре ще умре… или ще бяга.

Какво видя в тръбата?

Видях един мъж.

Лицето му… виждал съм го преди.

Къде? - Само насън, но много пъти.

Аз също сънувах нещо.

Видях смъртта си.

Не… не тук и не сега. - Утре, в битката.

Замини тази нощ. Иди си вкъщи. Където и да е, само не тук

Сънуваното не може да се промени. - Чиксика…

Толкова често, че мисля, че ще умра.*

Сега знам, че страхът е по-малко, защото…*

…се страхуваме от неизвестното.

Обещай ми… когато загина, да не се обезсърчиш.

Обещавам…

ако погинеш, ще отмъстя за смъртта ти!

Отмъщението е като да плюеш срещу вятъра - връща се в лицето ти.

Бий се с тях! Защото не са прави.

Спомни си това, когато мен вече ме няма.

Запомни - не подписвай договори.

Най-силният вожд - Черното Копито…

дори Синята куртка ще подпише накрая. - Досега не съм носил синя куртка.*

Сънувал съм го.

Но в моето видение, ти винаги отказваш.

Ти ще бъдеш най-великият от всички вождове на шонии,

защото няма да се предадеш.

Братче мое, остави ме да си ида леко. *

Не бива да скърбите за мен. *

Живей дълго и предвождай племето.

Аз те обичах.

Аз обичах теб.

{Y:i}Падналите дървета 1794 г.

Доброволци…

Нещо не е наред. - Да.

Къде е армията на Уейн?

Чакайте!

{Y:i}Отстъпление!

Не стреляйте! Това е хитрост!

{Y:i}Отстъпете! Върнете се!

Препусни към форта. Предупреди ги!

Ще отстъпим и ще се бием с Дългите ножове от стените му.

Отивай! Веднага!

Братя, бъдете силни!

Нещата се объркаха. Налага се да отстъпим.

Затворете портите!

Ще отстъпим във форта и ще се бием от стените му.

Подгответе войниците, моля ви.

Бяхме се споразумели.

Кембъл, копеле гадно!

{Y:i}Отстъпление!

Изтеглете се!

Изтеглете се към форта!

Още можем да победим! Денят не е свършил!

Кураж, братя!

Кембъл няма да ни пусне вътре! - Какво…?

Не са никакви съюзници - бели са! Страхливци!

{Y:i}Като всички велики бойци

{Y:i}синът ми бе погребан близо до мястото на смъртта си.

{Y:i}Сърцето ми не можа да понесе * да чуе тъжната вест за смъртта днес.

{Y:i}Текъмсе скърби с дни…

{Y:i}и не общуваше с никого в скръбта си.

{Y:i}Племето ни скърбеше след битката при Падналите дървета.

{Y:i}Бяхме претърпели най-голямото си поражение.

Отново ни предлагат мир. На хартия!

Водачите на много племена ще отидат. Черното Копито и Синята куртка, също.

Черното Копито казва, че не можем да им попречим да ни отнемат земите.

Трябва да поддържаме мир, та изобщо да спасим нещо.

Да се предадем, не е мир!

Може би ще направиш една такава за новата ми колиба.

Нова колиба? - Както ти каза…

…един мъж не е завършен без жена.

Ще се жениш ли?

И е така, когато се съберем

благодарим на Създателя за всичко. На нашата майка - Земята,

на четирите ветрове и на четирите посоки.

Теуитнес, вземи Сърнешка Кожа,*

ти ще я пазиш да не й е студено, да не е гладна и от опасности.

И ще се слеете в едно.

Нека Великия Дух ви дари с много деца.

Ти си моя съпруга. - Ти си моят съпруг.

{Y:i}Знам, че е решил. Най-добре да обсъдят…

Знай, че ако подпишеш, ще ни разцепиш завинаги.

Един водач трябва да прави, каквото смята за правилно.

Съжалявам, че не постигаме съгласие. - Но това не е правилно.

Чиксика бе имал видение, преди да го убият.

Той ми каза, че ти и Черното Копито ще изоставите борбата.

Не пожелах да му повярвам. - Тогава воювахме,

защото имаше шанс да победим. - Недей да подписваш!

Няма друг начин!

Обещахме повече да не воюваме с тях.

Да не оспорваме контрола им над земята по договора.

Всички наши земи…

…са вече техни.

Не можем да се върнем там.

В замяна, на всеки вожд ще бъдат давани 1000 долара

за нуждите на племето му. Всяка година.

С доларите можем да купуваме необходими неща.

Те казват, че трябва да се научим да живеем с долари,

както те са се научили.

Това подписахме.

Сега ще живеем в мир с Дългите ножове.

Но мир с Дългите ножове, е път към бавна смърт!

Вие, които подписахте, посрамихте всички ни.

{Y:i}Да. - Така е.

Според нашия закон, вашето обещание не обвързва и мен.

Нашите земи, нашите обичаи още живеят в сърцето ми.

И в сърцата на много от хората ни.

Ще ги заведа на друго място.

И ако Дългите ножове дойдат там, ще се бия с тях, докато дишам.

Никога няма да съм толкова стар или слаб,

та да кажа: Ето, бели хора, вземете моето.

Никога!

Сърцето ти е силно, Текъмсе, но те са по-силни.

Имах брат и приятел.

Белите убиха брат ми в битката.

А моя приятел изплашиха до смърт.

Сауано.

Черното Копито и Синята Куртка подписаха Грийнвилския договор.

{Y:i}Предавайки над 16 млн акра наша земя на Дългите ножове.

{Y:i}Малката група на Текъмсе скита 11 години,

{Y:i}но почти безцелно и без надежда.

{Y:i}Светлината от Пантерата в небето помръкна…

Ако искаш да ме убиеш, щеше да си го направил.

Не държа оръжие.

Приятел.

Не стрелям.

Благодарен съм ти.

Ето ме тук, а ти не знаеш какво приказвам.

Разбирам. Говоря езика ти.

Казвам се Галоуей.

Това тук е моята земя.

Това е чифлика ми. - Аз съм Текъмсе.

Това е моята земя.

Земята, в която съм се родил.

Съжалявам. Хубава земя е.

Сигурно с мъка си я изоставил.

Аз се сдобих с нея след договора.

Щом бе подписан договорът, обявиха целия район за заселване.

Това, което откраднаха от нас, са дали на вас.

Така се оказва, да.

Така е на война.

Отдалече идеш. Сигурно си гладен.

Ще вечеряш ли с мен и семейството ми?

Храната ще е готова веднага.

За нас ще бъде чест.

Ето какво, ще кажа на жена ми.

Ще чуеш звънеца за вечеря.

Книги… толкова са много.

Да. Най-голямата библиотека западно от р. Охайо.

Библиотека… Аз знам някои книги.

Светата Библия… история на множество кървави войни.

Хамлет. Крал Хенри Пети.

Не ми казвай, че знаеш да четеш.

Чел си Шейкспиър. - Неумело, но чета.

13-те щата победиха британците по следната причина.

Една единствена причина - биха се единно.

Ако колониите се бяха били поотделно, сега нямаше да има Америка.

Разбирам… нашите племена никога не са се обединявали.

Винаги сакриите или уаяндотите… или шауанесите…

…но никога всички местни народи.

Никога.

Синко, радвам се да те видя.

Жив съм… ето ги хората ми…

Още воювате и се дърпате… - За нас това е единственият път.

Като избухливия ти баща, приятелю.

Ние се надяваме за тук… обещаха ни коне,

плугове - да орем земята за зърно.

И хора, които да ни научат на тези неща.

Обещания на бели… Дано доживееш да ги дочакаш.

… да мислим, сине, ще съм по-щастлив ако живеете в мир.

Не си ли щастлив, че сме още свободни?

Не е ли по-добре да умрем от оръжията на белите, вместо от ботуша им?

Накрая водачът не можеше да понесе плача на майките, съпругите

Загубите на синове, братя…

Накрая каза: Стига толкова сълзи.

Стига кръвопролития.

Дайте да подпиша договора ви.

Мислиш ли, че не плачат тук?

И старците, отдавна мъртви, и те плачат за тях.

Те не плачат за нас… ние сме свободни.

Умира.

Духът повелява…*

…да ида в земята на смъртта.*

Заслужавам да умра.

Никой не е по-развален вътрешно…

роб на лъжите и похотта…

…страха и уискито.

Белите са зли…

…но не са те виновни за нашето нещастие.

Ние сме си виновни.

Покварени сме… духът ни е болен…

Загубихме собствените си духовни обичаи.

Той ще ми даде да живея отново,

за да бъда гласа на местните народи. *

Бях избран…

Тя ми каза: "Ти ще бъдеш моят вестител.

"Силен Шум е мъртъв.

"Ти си Този, който отваря вратата."

Ще ме наричат Отворената Врата.

{Y:i}Бяха обзети от една идея.

{Y:i}И отвсякъде, хора от всички племена дойдоха да ги изслушат.

{Y:i}Мястото стана известно като Профеттаун.

{Y:i}Отворена Врата проповядваше да се върнем към старите си обичаи,

{Y:i}докато Текъмсе призоваваше към обединяване на всички племена

{Y:i}срещу Дългите ножове.

Отначало бяхме силни.

Защото бяхме чисти. А сега, нещата на белия човек ни поквариха.

И ни направиха слаби.

Мъжете ни забравиха как се ловува без пушка.

Свикнахме да се нуждаем от оръжията на белите.

Досега, хората ни, които никога не е трябвало да се молят за нищо,

трябва да се бият за всичко!

Белите наричат земята, на която живеем… Територия на Индиана.

Но какво е територия?

Преди ни изгониха от земята, която наричат Охайо.

Нарекоха я територия и й назначиха губернатор.

И преди две пролети, същото Охайо бе променено.

От територия - на щат.

И сега го наричат 17-и огън на нацията си.

Дори младите помнят, когато тази нация имаше само 13 огъня.

Обкръжени сме от белите, които стягат обръча около нас.

Пазете се… пазете се от губернатора на име Харисън!

Отказвайте, каквото и да поиска.

Който червенокож подпише нов договор, е изменник на всички племена.

И трябва да бъде убит, за това, че е убил нашия живот.

{Y:i}ВИНСЕНС, Територия Индиана 1806 г.

Господин Върнън.

Честито, губернаторе. - Благодаря.

Милиони акри само за няколко хиляди долара.

Но трябва да се разберем с Текумсе и брат му.

Братко, лъжливото бяло куче Харисън ме предизвика.

Казва, че ако съм осенен, трябва да го покажа и да направя чудо.

Жено, откъде имаш това? - От бял търговец.

Знаеш, че е забранено! - Защо? Понеже брат ти е забранил?

Аз съм вождът, а ти жената на вожда.

Ние трябва да даваме пример на племето.

Племето… винаги племето

Това стъкло не е на племето, а е мое.

Значи Харисън се бои сега от мен? - Слухът се разпространява.

Смята да те унищожи, преди да обединиш всички племена.

Винаги съм го знаел… от сънищата си.

Звездите идват нощем и изчезват денем,

и са го описали в книга.

Нарисувани са както ги виждаме.

Свързани една с друга. - Виждаме слънцето как изгрява

и как залязва, но ние сме тези, които се движат.

Ние и много небесни тела.

Луната обикаля около нас. - И как са доказали това?

Астрономите. Хора, които изучават звездите.

Например, знаят, че тази година ще има слънчево затъмнение.

Затъмнение? Какво е това?

Когато Луната напълно закрие слънцето.

Аха, Черното слънце. Виждали сме го.

За нас, е белег за ужасна война.

Е, ще го видите пак. На 16-ти?

Откъде знаеш това? - Учените не може да грешат.

Хората чакат… искат да разберат какво чудо ще направиш.

Време е.

Фетфеянс… ти няма да се изложиш. *

Уиши-Маниту… молим за благословията ти

Молим да демонстрираш силата си.

Вижте!

Бялото псе Харисън се осмели да се съмнява в пророка ви.

Заповядвам слънцето да потъмнее.

Братя и сестри, виждате отговора ми.

Направих го!

Гледайте!

Черното слънце!

Откъде е знаел? - Трябвало е само

да отвори Алманаха на фермерите. - Индианците не могат да четат!

Този явно може.

В случая имаме работа със специално животно.

Ако не беше индианец, можеше да стане Цезар. Наполеон.

Подклажда революции, създава империи…

Нали не вярвате, че ще успее?!

На САЩ е писано да се разширяват.

А моята съдба е, да бъда средството.

Текъмсе е препречил пътя ми.

Може би, ако се срещнете с него лично…?

Пратете му писмо.

Най-искрени почитания на моя шонийски брат.

Уилям Х. Харисън.

Изплашили сме надменното бяло псе.

Той ни моли да идем да разговаряме с него.

Братко, никога не подценявай този мъж. Той е ужасен враг.

Помоли ме да дойда, защото му е изгодно, а не защото го е страх.

Но той усеща силата ни.

Седем северни племена са вече в съюза, а други са на прага ни.

Ти го пропъди преди. Защо ще преговаряш сега, когато сме силни?

Защото е твърде рано. Не сме готови.

Трябва да обединим повече племена за това.

Аз съм Текъмса.

Значи това е човекът?

Хоц ест хомо. *

Кажи му, че ще трябва да сложат оръжие.

Губернаторът те приветства, Текъмсе.

Той моли в името на мира да оставите оръжията си за съвета.

Ще го сторим, само когато и вашите войници сторят същото.

Текъмсе, ако идваш като разумен човек

който иска да постигне мир,

ти и воините ти можете да задържите оръжията си.

Нашият Велик баща в Уошингтън желае да седнете с мен и хората ми…

Моят баща?

Великият Дух е моят баща.

Земята е моята майка. На нейната гръд ще се облегна.

И така… американското правителство е загрижено,

че ситуацията между народите ни, е станала избухлива.

Трябва да запитаме нашия приятел шонии

защо ходи от племе на племе

и подклажда ненавист срещу нас?

Ще говоря открито. Изучихме обичаите ви

и знаем, че договорите ви са, за да ги спазваме ние, а вие - нарушавате.

Преди да дойдете вие, земята бе свободна за всички да живеят в нея.

Не принадлежеше на един, а на всички ни.

И тогава вие ни нападнахте, поотделно…

и после принудихте слабите вождове да ви продадат желаните земи,

а те не са техни, за да ги продават.

Щом припомняш миналото

трябва да ти кажа, че всички вождове,

подписали договори, се заклеха, че земята е тяхна.

Каква стойност има думата на подобни мъже?

Никой човек не притежава земята.

Да продават земята - що за лудост?

Защо не продадат и реките? Или небето? Или голямото море?!

Земята не е нещо, което се притежава, също както въздухът и водата.

Тя е животът и душата на всички същества, живеещи на нея.

Аз съм шауандаси - народът на южния вятър.

Тъй като Маниту ми позволява да реша съдбата на племето си, казвам:

Скъсайте договорите си и се върнете във вашата си страна.

Текъмсе сигурно се шегува.

Той добре знае, че местно изготвени договори,

не могат да бъдат поправяни. Това, което ви молим сега,

е простичко. Да спреш с усилията си да организираш племената срещу нас

и да станеш наш съюзник, като подпишеш едно последно споразумение,

с което земята става наша… - Последно споразумение?

Всеки договор, който сте правили с червенокожите, откак сте дошли,

обещавахте, че е последен. И всеки път ни нападахте отново.

Искаш да вярваме на обещанията ви…

Когато Исус Христос дошъл на земята, вие сте го убили!

Синът на вашия Бог!

И чак след като умрял, сте започнали да го почитате.

И сте почнали да убивате онези, които не го почитат.

Кой би повярвал на думите на такива хора?

Текъмсе греши. Най-вече за договорите ни.

Ние се отнасяме честно с индианците.

И това винаги е била земя на маямите, докато шониите не се настаниха тук.

Този човек е лъжец!

Не виждам смисъл да продължим.

{Y:i}Приберете оръжията!

Съветът се закрива.

Нека всички се оттеглим мирно.

Въпреки всичко, той е лъжец.

Глупаво беше… изгубих самообладание.

Никой мъж не може да изтърпи повече.

Но аз поучавам другите: потиснете гнева си,

изтърпете лъжите и обидите, за да има мир.

Животи зависят от мен, но мъдростта идва бавно.

Утре ще видим какво е причинил баща ми.

Благодаря за съгласието ти да се срещнем пак.

Ето така трябва да разговарят хора с различия. Насаме.

Тихо. От много показност, човек се възгордява.

Замъглява преценката му.

Добре е да ползваме това по мирен начин.

Вчера за малко да разцепи черепа ми.

Съжалявам за това. Човек трябва да умее да се владее.

Инак ще го повлече като див кон. - Текъмсе…

Ти ще станеш най-великия мъж в историята на расата ви.

Ние изграждаме нов свят тук и ти трябва участваш.

Трябва да се присъединиш към нас. Нека бъдем партньори.

Ще поведеш народа си към американския начин на живот.

Видях що за живот сте дали в градчето на Черното Копито…

Това е пътят към смъртта.

Предпочитам да умра.

Тогава няма какво повече да обсъждаме.

Ще има война.

Защо спиш тук? Вече не принадлежиш на нас.

Защото се нуждая от теб. - Защо те няма, когато аз се нуждая?

Не мога винаги да правя каквото искам!

Сега служа на племето и те моля да бъдеш водач на жените.

Водач на жените? Винаги съм била водач на жените.

Аз съм съпругата на вожда. Но какви неща ми осигури това?

Неща… затова ли се омъжи за мен?

Върви си. Вземи каквото искаш и си тръгни.

Повече не си ми съпруга.

Ще се погрижа за сина ни.

Ако ти не можеш да го отгледаш, Звездобройка ще свърши това.

Смяташ ли, че Харисън планира да ни нападне?

Да. Но му трябва време, за да събере армия.

Утре заминавам на юг. Едва ли ще е събрал до завръщането ми.

В мое отсъствие, съдбата на племето е в твои ръце.

Както и трябва да бъде.

Северните племена са с нас, но се нуждаем от караоките и олмоскоките,

племената чато и семинолите на юг. Надеждите ни се крепят на едно:

Не бива да се въвличаме във война.

Тази земя е на индианците. Харисън ще дойде и ще опита да ви предизвика.

Няма да се поддам. - Не бива да се случва!

Избягвай битката на всяка цена.

Ако дойде с войската си, махнете се оттук.

Скрийте се и защити племето. - Той няма да дойде тук.

Нас ни пази Господарят на живота. - Тенскуатауа, може да е вярно,

но ако дойде, не го предизвиквай!

{Y:i}На сутринта, синът ми тръгна на голямо пътешествие -

{Y:i}да събере всички южни племена под едно знаме.

{Y:i}Измина хиляди мили за три месеца и се превърна в легенда.

Братя и сестри от голямата нация сантии, чуйте ме.

Аз съм Текъмса, роден шауандаси

под падащата звезда, която помнят бащите ви.

Сега съм боен вожд на всички племена северно от Шауана-уисипе.

Идвам да ви предупредя във време на най-голяма опасност.

В този момент, американците разорават гробовете на предците ми.

Утре ще направят същото с вашите!

Ние трябва да се обединим!

Къде са днес мохиканите, пикуатите, нарагансе, тъскарора?

Мъртви от войните с белите.

Мъртви от болести, пиянство и глад.

Погледнете местата, които те обичаха, така красиви някога… и какво виждате?

Пънове. Всички индиански племена искат мир,

но каквито са белите, мир не може да има.

Освен под лоното на Майката Земя.

Хора, които си нямат земя, повече не са хора.

Лении-ленап, ще лежите и мечтаете ли, докато изорават костите на бащите ви,

и превръщат гробовете им в горещи ями. *

Ще изоставим ли всичко, което ни е скъпо и свещено, без борба?

Да не предлагате да ударим Профеттаун сега?

Може да има последици

Ако Текъмсе има време да обедини племената,

и да ни нападне, тогава ще има истински последици.

Ще уведомя министъра на войната за причините за действията ми.

Ще пратя писмото докато се придвижваме.

Като унищожа Профеттаун…

ще забравят прегрешението ми.

Какво има? Моментът е много неподходящ.

Затова съм дошла. Трябва да говоря с теб.

Насаме.

Какъв е планът ти?

Моят план? Както винаги -

да пазя племето си. - Харисън е на р. Уобаш

с 2000 войници. - Такава голяма армия е далече.

На три дни оттук. И се движат по-бързо от нас - с децата и жените.

Смяташ, че не съм помислил за това? - А хранителните ни припаси?

На хората ни им трябва време да приберат реколтата.

Не съм казал нищо, защото още обмислям какво да правя.

Не можеш ти да решаваш! Текъмсе ти каза какво да правиш

и ти обеща да го направиш.

Избегни битката на всяка цена.

Дори ако трябва да бягаме. - Той не е единственият боен вожд,

но никой не може да бъде като мен.

Защото аз видях лицето и чух гласа на Уиши-Маниту,

и аз ще реша какво ще правим!

Чуй ме.

Спази обещанието си към него, или ще измениш на рода си.

Моля се, Създателят да ти даде сили!

Уиши-Маниту…

…упъти ме.

Народе мой, съплеменници!

Уиши-Маниту тъкмо ми откри какво трябва да сторим.

Какво е то?

{Y:i}Опитът на Отворена Врата да изненада и убие Харисън беше катастрофален.

{Y:i}Даде повод на Харисън да нападне,

{Y:i}унищожи и избие племето ни.

Харисън е направил това. Трябваше да го убия, когато можех.

Отне ни всичко…

Домовете… вярата ни… и децата ни.

Оставили са ни само омразата.

От днес нататък ще бъде война на мъстта.

Ще се бия с Дългите ножове докато съм жив!

Заклевам се пред Господаря на живота!

{Y:i}Братко… - Мълчи!

Какво са ти казали? - Истината.

Бяха бойни вождове… принудиха ме да го напра…

Лъжеш! - Те ме накараха.

Уиши-Маниту ми каза да убия Харисън.

Аз само изпълнявах заповедта му.

Дългите ножове чакаха.

Харисън знаеше.

Ти ми измени! Предаде себе си. Ти предаде племето!

{Y:i}Опожаряването на Профеттаун

{Y:i}уби надеждата на Текумсе за обединяване на племената.

{Y:i}Той все пак се би с англичаните срещу американците във войната през 1812 г.

{Y:i}Но накрая англичаните се оттеглиха в Канада,

{Y:i}изоставяйки Текъмсе да се справя с Харисън сам.

Ето ви и вас, господа. - Ще седнете ли при нас, губернаторе?

Така мисля, г-н Барън. - Смърт на хлъзгавото червено леке.

Кое червено леке имате предвид, полковник Джонсън?

Червен мундир или червенокож?

Имах предвид Текъмсе. Смятам да взема парче от кожата му, ако е рекъл Бог.

Както и всички ние. Дано тоя шонии има достатъчно кожа.

Ако е голям, колкото го описват, ще има достатъчно кожа за всички.

Чух, че е с почти гигантски размери.

Като хванеш риса за слабините, колкото по-силно стискаш,

толкова по-дълги му стават ноктите.

Въпреки легендите, г-да, не е чак толкова голям.

Макар че, когато изскочи пред теб с томахока си, изглежда доста…

…доста внушителен.

Казва ви го човек, който знае.

Но както гласи максимата…

колкото по-голям е врагът, толкова по-голяма е победата.

Така е.

Мислех си… трябва да си при племето, да бъдеш със семейството си.

Иди помогни на Текумпеса да се грижи за племето.

Старците и децата страдат. Помогни им да си набавят храна.

Винаги съм правил, каквото си искал…

но досега не си ме карал да те изоставя пред битка.

Сега те моля.

Знам, че те е грижа за мен…

…и не искаш сестра ти да овдовее,

но ако отпратиш най-добрите,

какво ще стане утре в битката?

Аз ще съм до теб, когато застанеш срещу Харисън.

Да.

Да, приятелю, утре пак ще бъдем сред пушека от пушките на Дългите ножове.

Изглежда американците разбират само езика на оръжията.

Харисън е далеч от собствената си страна и доставки.

На полето ще го победим, или там ще оставим костите си.

{Y:i}ОНТАРИО, КАНАДА 1813 г.

Още малко остава.

Какво има?

Той получи знак. * - Кажи не. Откажи!

Прости ми… исках да кажеш, че не е получил знак. *

Остани до мен, когато падна.

Удари ме 4 пъти с шомпола на пушката си.

Ако го направиш, ще възкръсна и ще победим американците.

Ако не - значи така е било писано.

Започва се.

Бъдете безстрашни, братя!

Оформете редицата.

Кавалеристи, извадете сабите!

Ходом марш!

Готови!

Атака!

Огън!

{Y:i}Войниче, обърни този индианец да му видя лицето!

{Y:i}Дай да видя.

{Y:i}Не е.

Не, това не е той.

Намерете го… непокътнат!

Не скалпиран или одран - искам да намерите тялото му!

Чуй молитвите ни…

{Y:i}Американските му врагове, пред които никога не отстъпи приживе,

{Y:i}не можаха да заловят сина ми след смъртта му.

{Y:i}Великият Добър Дух - Уиши Маниту,

{Y:i}изисква нещо от всички ни.

{Y:i}Шониите ще продължат да живеят

{Y:i}Шониите ще трябва да продължат да живеят

{Y:i}с Пантерата в небето, подхранваща надеждите им.

{Y:i}С Текумсе в сърцата си.

{Y:i}Докато дойде денят, в който ще се завърне, за да ни поведе отново.

{Y:i}Уилям Хенри Харисън бе избран за президент на САЩ през 1840 г.

{Y:b}Преведе за вас по слух: Веселин Каменов 1963, 28мар2012ла

{Y:b}Посвещава се на Орловия Кръг и всички любители на индиански истории,

{Y:b}както и на моя приятел - Любомир Кюмюрджиев.