Original subtitles

Малка пауза... и се върнахме.

За една рокля от Лазина, гроша с едем стотенщи и сейтри.

За други две рокли по модата.

Грош е хиляду 4185.

И петнай си пърри.

За ина рокля джем фезена.

За жината.

Диалу да е земи.

Грош е 438.

За едно са фарри.

Грош е 1004.

За другу е носа фарри.

Гарибалдямо от куприна.

Грош е 212.

За 12 чурапия по модата.

Грош е 214.

За ливанту.

За бяла вода.

За крестьян дьор.

За помада и дезудуран.

Грош е 39620.

Всичко на всичко собрану.

Сума на сума.

Грош е 8500645.

Два ракумачи и тижаме чуж.

А че косто?

А че косто?

А макат са заглашнись по диртях постилито.

Не са съща.

Що е и късто е и курникли.

А чето модите косто?

Не ли света си га гледа пона друго?

Пейни?

Както праят хората?

Най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най-най.

А че покачат и дрангала?

Пейни ще станем май муни.

Тейли?

А масигане е като и новремеш?

Не не е.

Не ще га е до правоснади толкова спери за нищу и никрептор цали.

Така за заглашни диртях постилито не мисите ни за късто ни за нищу.

Дуря работа не винол.

А ще али сме да не гляда ми друга работа, бе косто.

Я ли сега?

Не ли тя доня сух кафе?

Ез пресш.

И за него трябваше 2 часа дачакам.

А е на заедени време, Стана.

Май ви сени с дирочни готови?

Май не това с дирочни урява.

Ена, седни му на суха, да ще и рани.

А не е сега няма тя си, проби има.

Ама да стане с време да полейна бъща си.

Чуда по примите да погледни къснота работа.

Ена, от зарана на саме няма никрептор.

Ви да си земе новата рокли?

Мумич, това бе косто.

Утреш и и трябва за свабата на куна чупречкината.

Паказ!

Наливе гледвам къснота работа.

Она гледва ще ти.

Учитва се изгледва.

Не ви сега, не ви ти.

Не ви ти на прави шкафе.

Не е спрес.

Тай, пресо.

Напесеша вляза, да ви да како ще направи за убят?

Тай, а да ще вяне?

Та ничто ни пуваш, да?

Ама сега света косто.

Става други.

Ена, майка, да ричем, дето разбира от сегашното.

Не трябва да остави да ще ряси на мене на год, ни на мазане.

Дащо че рътите и се развалят.

У тога ли ли се това прахва?

Ръце и пърлице това на наши анка.

Квъситеята и хубавичка.

Рябва да се алга бели и меки.

Това кога излези предконато, да е покавате.

Инахе е делекатна.

И не е надащиря имаме.

Дека тя гледа за себе, си пъката излези предкора.

Де от так мене и ордена най-добре.

По най-новата мода.

У всички му ми да сочи.

Погорет!

Зер...

Ниша гледаме да е продадем.

Како паска па?

Я ще тъй ще развали ще, а не е.

Сто да се ма е мунскиякал.

Тихо, тихо, тихо, тихо, тихо.

Забудихме дете до снашата къвгал.

А миселя!

А миселя!

Идно не дете до, а всички най-ги най-добре.

Ико, ордена депо енко.

Тай песенок, а май!

Не са роди, първо, първо.

Нашта смътал дете.

Грява да първо, скотка.

Иташе да веде.

А кържи вото ще ще да мърде пързаскал.

Акото нелемешен.

Не дичо вегра збра.

Акото нелемешен.

Иден човек разбра.

Тихо, тихо, тихо, тихо, тихо.

И са роди шме дете до снашата къвгал.

А миселя!

А миселя!

Вега!

Штела да е пърда депоскапу.

Бе е будала.

Хората ничегле е дне е примените.

Емежейска да питат да ли изпечена на кричната работа, да ли е била за домакинство.

Не ше е преда, мазвратите на един простак.

Нам слугува и Рубова.

А ми на какъв?

Елебете, ше се намеря с едно учену зетченце.

Токуси от бралати.

Сегажем то учене.

Както го беда нас негу, то не къжта.

А ми курник бляд.

Миша можна гляда.

А не за што харче токус, пари подернашто дими траки бре.

Нали да се изучи.

Пата стане учен.

И стане я.

Да, вижкато си до де от францата.

Какъв си изменил.

Пуприличал на френче.

Сакъж не е наш син.

И ляду пъти пишман станах.

Плоди го и какво.

Езяме завар на Ульчем.

Кайма най-половина.

Целий е ден му тай.

Извлечите свенските чапкане.

Ми... Това е иска при няко и голям търговец.

Като фа вропата?

Ту го реклие вропата е вропата.

Ма е вропата.

Нискакът тях всичко на готову.

Европата измислото и вной.

Пътятърс ви бодоликът нас на иземи парич.

Ульчен е знай асай.

Той дезнайте свърчнято и работа.

Озем хиляди толкър грошей 15-й си пари.

За нищу и никакло.

У дюгенеми, от китеми.

Трем мене.

Ма...

Целий срятър в тепе отраза.

Тот тиризовъно отма.

Тиризовъно отма.

За компаи ти сега мальчиш.

За компаи

ти сега мальчиш.

И си не си стазидама.

Ищу чудно да от париж.

И си не си стазидама.

Трем мене.

Ма... Целий срятър в тя.

Трем мене.

Ма... Целий срятър в тя.

Ти си стазидама, от журна.

Не оттази ся тъдама.

От ледърта, а журна е тъдама.

Эй... О, квай хво!

Квай хво!

Ох, да су ж другата показа.

Не ли?

Браво, Санки.

Браво, Санки.

Иди речите си болгарка.

Ага, мит!

Той го спаден, ма говорите.

Фравовика.

Согадаме вите тъй.

Согадаме.

Согадаме.

Тойто обичаме?

Мама, да си туря капелина.

Тъщаме.

Подображте покажи.

Ага, я вижто, гамаме.

Сърш, да мандаме.

Нега да

се... Согадаме.

Утре?

И тъй да едеш на свадба.

Туря?

Ма това се знай.

Това се знай.

У тъс мода.

Ощи нико и няма.

Лелю зладо.

Лелю зладо.

Лелю зладо.

О, Анки.

Чистоте?

Мерсимарик, ще ли ти хареса?

Ми да.

Пъм най-новата мода вивеш?

Съща Европейка.

За тъкласа Европейка трябва иди на Европец.

Епоки тима мандрука хурата няма.

Ох!

Лишмарик е.

Циливилизация така го прай.

Ама да е живе, братина и той.

Кът се дудя от Францато.

И зучи се страфи на Европейский пертип.

Глазейщина, учен бра.

Ми.

Духожен, Марик, че у дома не е табище зучи.

Дравът, грабът.

Дравът, грабът.

Лишна шанка, как съй зучи?

М-м-м.

Ама да е чиш.

В га се земи на приказка.

Господин мъгавреди.

Ама, салбате и драго да ги слу.

Това е милост.

Уставаш анка да се учени Европейското.

Майка ми не би му оставила.

Пактебе, майка ти и пак просто.

Пойти ли трябва да е слушаш?

Ниш?

Той и анки да бъшь да хори да са удумава това и го слуша.

Ли си кара мяла Франганна.

О, Марика си га българску.

Неструва пара.

Не хорика да слушам пъжта си.

Ти си гледай, мама.

Тиливилизацията.

Тиливилизацията, ричема мали.

Тиливилизацията.

Но у нас тиливилизациято ще не е в употребление.

Но трябва не.

Молодите да това е в употребление.

Но преди таза тиливилизация намодите.

Пългарите имат нужда отложително учени.

Нука и прозвещени.

Твоя мило се задала подърда митана учтогата.

Тя не приказва житой.

Разбрала и тя просто това пългарка.

Не знайно бунджурда, каже.

Бължур!

Бължур мъншерфер.

Комава порта е вубие.

Трегни е мерси мъшерцер.

Чи марики?

Чи и как сладко иди францушкото да ти и сладко да го слушам.

Бължур мъдмазел марики.

Не разумявам францушки.

Но глей да се научи.

И на му макът у тебе треба да знай францушки.

Да, то треба днес.

Ти и треба ще да се научиш на европейските да особе.

Полка!

Валц!

Катрил!

Да знай, аз как да се отнесеш на тигника, валерка.

Който ти бра е комплимани, да правиш е текет и други и други.

И той марики, ако желаж да се научиш на европейските и двейся кога у дома.

Плаше се занимая на рочну стебе.

Благодаря но не ще имам време.

Време!

Устави и сичку по глей да стане штивилизовано.

Дето не ще го бъде.

Штига да го убичаш.

Не, на милост не цивилизации.

Штивилизация да марики слонцето на днешний век.

Лисолеки грей на цялое вропа.

Дето жените са цветето на тази цивилизация да.

Там не се като тукъщните рубини.

А са равни смъжа в франца.

А пари жена тейта и свободна, както и мъжат.

Да, там мадмозелата.

Си взема кавалерина, когато бикнала пасера.

Схожда с него.

Дето си ще и не пита.

Не майка, ни бъжта.

Либер те, свободна.

Това, кои не свободате.

Матай бро пейте марики.

Не похваште к нещичко.

Слукини тим върше цичко.

Те само себе си гледат.

Не изнаште деле.

Не изтиме гледе и се страна.

Като не е на ми усе 2-3 гридата.

Ти ще си четвъртата.

Слукини.

Господин магавриди.

Иди.

Либер, да си магавали капелината.

Стойте, ма, стойте с нея, да да види че имаш.

Аз да си ходя.

Що бързаш пустой?

Чище, век.

Странне.

Вравус.

Срам.

Нета е срам.

Нета пускам.

Айте, стойте.

Ти стойте тук, а показа са махна да ма заварите и набръж пляна.

Там сега?

Заварима.

Бънжер!

Бънжер ма, я тимаше, джурнал демон Матмозе Сет къй жули Эвропърлог Мап тит,

а ми туман бомбом

Зорубанзор, парган, парган Охна, мама, френчетно

Бънжер, парган, парган Охна, мама, френчетно

Бънжер, пънжер, парган, парган, бънжер, пънжер, парган, намама,

френчетно

Тивилизация Тивилизация

Тивилизация Тивилизация Живили за сьон.

.. живили за сьон... живили за сьон.

Правус...бравус... модам злата!

А не Пардон му се...

Падиква, падиква!

Команал се ватил, мятъвъзвел.

Ме си мусил.

Мо си динетри.

Живо приемище и маргаридес.

Желалик да ви срешна.

И да ви там журнал да тук у прехот.

Мерси.

Я да ви да мамфре.

Я да ви да вие.

Менеш, тук има ръкрут по-нава мада.

Побърз.

Матъвъзвел.

Сигали се е направи.

Браво, браво.

Браво.

Браво.

Браво си.

Севте е облич.

Севте.

Браво.

Много добре таква.

Мама, ще се направи по-другата мада, че е по-много.

Сигали, че има на пъщате по-той, беднага ще тиземе.

Трама, трябва, трябва.

У нас мът мозелите имат по-петта и се вайся.

Ме и наше анка до 15.

Трябва да ги има.

Ага, мисля по-вече, мама.

А по-вече, са по-вече.

Ваше, минуто се.

Виси по-приказвите.

Тукъв пока се да ида.

Да, да си ви да кашно тарал, да.

Да.

Адиал и шо?

Да.

Адио, мадам злата.

Треку, ка дио.

Мерсимно!

Мерсимно!

Нейна милост.

Найна милост наше соседка.

Медмозел, Марии.

Драга ме да се запознаем.

Туда...

Нейна милост, има ти път да са што пългарскому миче.

Та и сръм излило.

Найна милост, май ти ма отстарите.

Мамолен висе.

Ви не трябва да спуштимай ки ти си.

Те са стари.

Пай-пробсти.

Те не здаят, што ще рече цивилизация.

Цивилизация ти изисква едно му миче.

Те да приказува фръшмън с единка Валер.

Не трябва с рам.

С рамата показва.

Трустутия.

Така осмисля с рамата, да е че ста не е на му миче.

Вижте ли българските майки, какви мизирабъл идеи дават на да ще рече цивили?

Що можеш чако таки вът?

Да, него милост има резон.

Таки вът спила прогреса на цивилизацията, която

изисква персоналната и индивидуалната ли бърте.

Не трябва с рам.

Не трябва страх.

Сичките нацифевропата днес са прегърна ли цивилизацията.

Салви българите нещете да са комформирате.

Вие младите, не трябва да слушате старите ръжда са ли глави.

Вие трябва, като нас да имитирате европейците, дето визитираме градови.

Да гледате, как са носим, как приказваме, как е дем, как пим.

Та тъни вие да се носите, да приказвате да едете и да пиде.

Видяли, Марики.

Афтентиликаза.

Разумяйся, гап.

Разумяй.

Дъставямо е мони.

Деда на Европа, пъзная Афт.

Матло зел.

И той е възможно.

С тига да го желаешь от сердце.

Ах, мусил, дема кулай оттрата трагна.

Машер, а не, бъде сигурна, как скоро ще видиш европата?

Да, но.

Ти, Марики, не трябва да слушаш Майкаси.

Асто убичам, като своя сестра.

А за това е с към дата цивилизовам.

Ну, бъде рях?

Ну, не е като за мен.

Не да.

Маптита ми.

Там ще да видиш градове, дето цивилизацията е стигнала върхаси.

М-м.

Мусил.

Да.

Къси.

Дали ще мъм не е чест?

Ще е има.

Стига да ма слушаш.

Защото не си в кусила още от цивилизацията по затвати да бозна ку.

Ах, мусил, лърп.

Ласивилизация.

Ви мъпти и това е лърп.

Ласивилизация.

Сетрежу ли.

Три манифиг.

Жътем.

Ту е му аз.

Мусил, като в тига не върпата ще е дуче пълъбър.

Сънцушки нели.

Ма вече е има.

Мусил.

Уи, си.

Уи, салдут.

Уи.

Вогде са здал.

О, грубен со портренд.

О, мотърто в партенд.

О, тената бестиш.

В центра на париж.

Талбик са степ живал.

Си вът, като взоранал.

Да беше дан течи.

Написал пища зли.

Един голям сонет.

Зате.

Машър.

А нет.

Да беше дан течи.

Написал пища зли.

Един голям сонет.

Зате.

Машър.

А нет.

Да беше дан течи.

Написал пища зли.

Един голям сонет.

Зате.

Машър.

Машър.

Мари.

Да беше дан течи.

Написал пища зли.

Един голям сонет.

Зате.

Машър.

Мари.

Я за кти захобостам, Марикей.

Забавайся да си ходе.

Чтоб да зачнецам се свърчило, што е домата?

Што мязока рамайка.

Пруштовайте.

Малка... Перыштай адиамер ийк!

Мы твъзя, адио!

Адио!

Ту ви с да не е патый книто!

Оривор!

Дипелаглова!

Бъжтависо да е да.

Менете другата... Удаява.

Жива-упри ме, адио!

Пъсю е Маргаридез, да ми не му другата камера.

Ако зорда се... тат пю.

Впак тат път.

И манжата не съм турла ще на огъня.

Сега пъх ще гарми.

Пяча ръсят.

Припкаш плува ще и Маркал.

Но си има бъжирата.

От предиза на прендиката.

Той ще е да се роди.

От кратонка, кратонки.

От мей-монка, мей-монки.

Тръndо цвя чарен свет.

Припкаш плува ще хвъркал.

Тръndо цвя чарен свет.

Припкаш плува ще и хвъркал.

Миквоза, къжи?

Не му чери на място.

Работа-тямо хуба и пари с гарана.

Миква?

Булкали не може да се намереш толи.

Вчера му викам да зеви да се прибиреш и тиката у кората да се намереш и много гулче.

Пада се рада да дека сте млада.

Амто и нещата неща.

Гленти!

Ивто!

Те вито и порам си веше.

Те и молчили.

В тих си веша мол 3-4 дека са всен са и с молчавал.

Като смахната.

Не сприятели се среща, ни е дека.

Що затворил се встави да си тукова с диша.

Викаму си не.

Да не си нещо боната.

Амто и ни хак ни мак.

На сегу руча са ли бредо.

Или ма дие да са му направили.

Викoo не знам куда мисля какawayто.

Ах, а elbowто да Пустъзали в челя, аз какво ли трябва?

Не му ли на мере, като завиждат.

Собири сечки тодуре!

Наклади оген тодуре!

Чому го се въглян за уроки паку не му мини.

Дознащим бъгия са му стоили.

Аз сега, дукат на кладеша веназдаго.

Идето че къс?

Митя!

Митя!

Елалили ки стоили, кушла.

Елавить.

Ђо Д levelsно-Nelome.

Как се здрави, че ки се б mummy вuelна в себел?

Той се изместленя.

Той ся knowledge!

Время!

Не е... у каа, беше, мълмчи!

Ке желис, че като ден и дешо, нас па сега радку с тъпеше.

Това работа, лело.

Въки.

Рабата рабата тай-дай-дай-дай-дай-дай-дай-дай-дай, ергилък.

А къде си?

А къде си якво?

И с брали си мъма... Що тъжен имлев е ки... Нищел да си жен е лело.

Той, той, той.

Не шлял да са жени.

Чудя не се нещо ки дирилия, бре?

Какъв мова?

Сплетнат на Петхуба Веля, ки зона я тиме златен.

Ти само му мата, хареса, ай.

Тя му мата, аз може да се ме хареса в Лелю, ама... Тя дали ма иска.

Их как няма да тя иска, бре?

Що им ти си, хареса?

Мите се най-лечни е мова в града, на кой яврата, по-троба сега тютлора.

Мето може да ме утворят Лелю, ама там на мене, дето мисъщи, няма... Няма ли?

Що дие дезнайш?

Не знам.

Ти ме по сути, вратата, дете сарцета, ти пъжа, видя.

Че по-те, по-сочо, му малелю.

Тя работа-то не шеста.

Не шеста, не шеста, не шеста, не шеста.

И как шеста, няма, Лелю?

Как шеста, некато?

Завчера, майка и направо ми речи, че нямала му маза мене.

Бе!

Бе!

Бе!

Проклечи, че това е и за что?

Че?

Я стой питам за что-де, и что?

А друга неage ту казавете.

Речи, не ждяла Българинза salaries!

Брия!

Аооо... Ти за бакарчи!

Къс невото злата не расправят, бря.

За да везем.

Тай-ай-левна не кота!

Все за присмива!

Все за полгорната.

Мисли Българите били простие балбутия.

Гачал тя не е болгарката.

Мъщо ме е намразила това къс мърдело, хво са ми направо това.

Нищо ни са ми направо мърдело.

Нищо мърдело.

И демек, и демек не е на танка, това е уручаса.

Чеки живрели.

И...

Нените, наките, не е да ги нама.

Къжерите е дни чка е и в града.

Тя ми на сърцето, Лелия.

Мите, ме май глезла, ме са види, пронема.

Глезла, глезда, глезда, кът май, кът са са глезда.

И нищо дя нещо младе, кът флези фрци, ще са опра и пупата.

Айте.

Лелия, види, някако години, веше ми дала дума.

Мята, и и по.

И аз се чака, как ду си, как, пък, на последъ, какво?

Върта-тъбрю.

Дарта-тъбрю.

Даги бъръл, от слата.

Даги бъръл, даги бър.

Дичични са, къферилели, аз че орът, а я равът?

Аа, ма, как ма лен?

Си се ордиш, като не манище майка и... А биде и коще, а ки табе бъща и...

Бъща и коста той да ми роде дума, а пък той ще да дека.

Ще да да дека.

Хенет, не се къде ръхъхъхъхъхъхъх!

Де сад се объщат?

Тодореж!

А пнело, не букъзвай!

Малковолен се не въркъзвай.

Вуууууууууууу!

Направнота!

Кирик да, да къде ще огъм толдорее.

Неща да ма бая здравой мъмчето.

Ни ще неща, нещо нещо, не му и були стезавъвъглен с дрого шабоцера!

Та-а-а-а-а-а-а!

Та-а-а-а-а!

Той трябва да доди.

Идеме сварик, такто се им според журнал.

М-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м-м.

Сеш да!

Ама е!

Това!

Модите мязат на хубавиля, челяк!

На грозното...то...то дредата гаче плача от гора му!

Ох!

Добре чини, съм грозно!

Убивак са!

Ах, че хубава мода е тези?

Ма дега рече, кача, да ми даде да се уши и плней.

И за што го сподени си мъкдал, не дни вупец!

Ох, да веше, ама гаде...

Майто и това е, това е баштати, като един нецелеливи звамбън.

Да зема с немуто мупера, да му гочва, и да муши!

Като насто ги ня.

Добре че си ма муши в маргарите.

Ама е това обича?

Разумява си.

Не слушай.

Като флези?

Догу ловир зараката, като авропейкито.

Така, ми да ма насбирате.

И са с комплименты, са с комплименты.

Ам, трорр!

Бънжур, мат музея.

Бънжур, му се.

Бънжур, му се.

Бънжур, му се.

Белсима да-м злата.

А му сутиме от Рюс.

Не ми в дома!

А, мези, гинка, излези да се срешне с ваша милося.

Ама... той без бушова, гавриди не може.

Упичови като брат.

О, яс го обичам много повечо от брат.

И вас обичам, като мой сащи роднини.

И како имате благодарене... Можем да станем истински роднини.

Ихто, благодарене, то, мушу, от наша страна, са намерена, така... Драгам е да го чує.

Сарцата не са пусрещата.

Ама пусрещата, мушу пусрещата.

И тофте стане, мадам злата.

И тофте стане.

Санфмрака чер.

Ис губик са не знам покори.

И яс ма су.

О, Альжал мой.

Ис губик са не знам покори.

И яс ма су.

О, Альжал мой.

Машер, машер, мушу, мушу.

На ма мороз бите.

Машер, ма су.

На ма мороз бите.

Тивиляза с майор!

Тивиляза с майор.

Ты любилияза с майор!

Тивиляза с майор!

Ваша ма се пяглата, ма ма ви�ят са, ма hitting thor.

Маля-маля, вижте ся работата.

Никък нискам да ви въздържам.

Адъя уши?

Адъя, ма даам злата.

Адъя уши.

Адъя, ма даам.

Адъя, ма даам.

Адъя, ма даам.

Адъя, ма даам.

Да, шер ананет фокола.

За село възду са се то саangerъл, пред учительни.

Кажем им, машер, любеш ли мъ?

Ома изсю, хора у цивилизати а такой ни штаги люби.

Какво е, ма?

От штасти!

От штасти!

Да, Машер!

Те никът мисер у Дената живееш, срът простите и да сължени запългарен.

Натурата ти!

Богами!

Те е дарила с таки зи не шарманствал!

Где-то само сантименталното срце на един Европеец могат да троганат.

Да, мъптите ми!

Те никът мисер дената живееш, срът игнорентите!

Простите!

Ава в пазухата на цивилизацията!

Ах, му сила!

И брап ми каза същото!

Да, мъптача, като не разумявава!

Те са тя простота ти!

Майките!

Мамаме обича цивилизата!

Бравос!

Бешате на страна!

Майките и брапци са съснас!

Амейс!

Майките!

Амейс!

Ти си бенде пентенна!

Сал да се устаеш на мен!

Сидни!

Тоги с!

Тоги с!

Ще теза видана!

Вияна!

На Париж!

На Ландано!

И на много други кредове!

Ще теза вида!

Там с теза вида!

Тоги с теза вида!

Тоги с теза вида!

Тоги с теза вида!

Вижай, като да си вороните pied Bullet!

Тоги с теза виданго!

Вижай, lug 어ща!

Да си вяде, се което шел!

Та бик за степ жива, живо, като жоранал.

Ох, пъриш.

Не, няма да може.

Нашето няма да ма пусната.

И ноте и не могате да те спрцлатка мое.

Ничто заминем тайну песни, кои да знай.

А не, тайни низка.

Добре, добре, както кай ще разумява са слатка мое, тук е фемоглижно сел,

да ту имам най-голамата аутенция.

Оти, са винчаем тайну.

Лемусю тайну низка.

Слушай, слушай.

Слушай, бъж, тати!

Пъх, тог, тати!

Не можай да пузил, ще маго на дюUkke, да?

От дива!

Матлурзел!

В titanium.

Спости, допиш, допиш, допиш!

Де не ма истарПетел' снима.秋велово!

кае ст프.

К Julie заплесна워 ни Object-iera е ведят!

Ме издравичка си.

Аз да пягам, че ме чака къщна работа.

Така...да, един столна баба стоя, да?

Да, е да се едне жената малка.

Заповядай баба, Сависи.

Не се.

Мен!

Аз да вълстава че ма чака къщна работа.

Бре, много са разрабочите, не е си.

Я си не малко тукъде, си не малко, си... Кучиш!

Ака, че си объзто и не?

Так, са старината, да ръдешли, да?

Мъде, нъта.

Мъде, да, тъпи... Сто старината.

Коста не дът око, аме тока херите, къхерите.

Те се бъра, челя.

Ама злата, да чикая когу, запрани, замазани.

И слава, вългодо сегина, кога не съм се мълила.

И държа санк, че?

Не е са, да, е са тие.

Мета, тие, намерен, тога, си динди, а дъмам!

И че?

Тоз, лато!

Челек не знай, къп, му и писано тъс, си е трябва да моменти пресглава.

Ти можна, знай, шаме, аз помнят.

И но време, баба рада га беше млада, ли беше създяда герги кукошката.

И той, лот, пудири, дябва да пудиряму.

Ама беше тали, като нера че да е да дъде.

Ужене за други, па и той, зе, друга.

И тя, ама след време, тие да са случа, че и той, и удовя, и тя, а удовя.

Никът им било писано да се живеят на и отно.

И са зека пупът, по законите да види шляхната обични,

дяйте, а не ама ще живе, ка се подобре от младите.

Името той, баба, што е, да.

Истен ската обични, у старяма.

Стида са, ама ще е жена да се увидиша.

Ама когама, да, кег ли на ина страна.

Па и жена, да, дърпят на друга.

Кло чака, шчутни, и къщо.

Тос, кама ки на мене.

Той да е косто, той да това, трябва да са глера, да се удиша до ден и са са зелие.

Наме тоса знае, трябва да са глера, да, не е туко.

Името са му мапа, кеда и танна, кога бъде.

И тя ваше бомада вижива и здрава, ама, за не е трябва и ги не е.

Той, той, и по, къпа, ците, да, е ли, къпри ли?

Нашта му ма, баба, стойне си и деликатна.

Нека други тя, да, но бира от фугуто.

Той, дяйте, ади не е вал и тогр, тод не знаш, къв ще е великосметия.

Нека смете и изляза, увеки, са увидали че тина, ама да ме е.

Мене късмет господ го знай.

Място той много добръзато кусурни, ама... баба, стойне от кога мина на към парима.

Въти първ, бре?

Не, не, не, не.

Че той мунчей и пълвина?

Доги, ана му доги, ана, ами за не я тъм, за не я тъм, за не я тъм, къща пъл,

къща на всичко и на такмину, сал да флезеш на готов.

Младте има.

Младте има.

Младте има мумчету, ама думата му и днеса слуша на черщета.

Защо си и дума на мятосту.

Сещам за... Кезиде.

Майстер станила митюдра.

Ащо станила митюде?

Той да си тършено другу мясту късметио.

Нашто му мани е изъгнение.

Тимал че си ря.

Тимал че си ря.

Тому мчеду го знам.

Да.

Ждобра мумчей.

Эй, той ви майстерите са познав.

Доброто,

доб че си, от ни бето дъумили да дали.

Сега свето са тегали на другу.

Простутето парани чили веки.

Не!

Учене трябва.

Учене.

Учене и циливилизация.

Ама то,то му мчеду не е бискнигалит.

Пирото му работе.

Ариария, тото и сеги знают.

Учен челях ще речедето узнать така, да са носа и таяна.

Скършено.

Не, да, не то, скършеното.

Кешто неглето.

Францушки знайли?

Не знай.

Ха да едине са научи че тогас.

Той поможи да знай.

Ти мене слушай бабустойни.

Ти не му къжи да зъзрещност мене.

Ти му къжи.

Ти му къжи, чето тиха звама.

Ти знаете, че му носа много здрага и да съзреща.

Ай, да дали от ма му къжи.

Ти дали от му къжи.

Ти дали от му къжи, да си танци на другом място, къс медя, чушни.

Патка спатка.

Ти дъно убиш?

Ни пак нама да ти зимим прозбългарин.

Бей, бодала.

Ти от негому му че подоболише намеш.

Еле, бе, ти сеше се намеря един да знай францушки.

Ти бе баштачи.

Франец ли беше?

А ни баштите ни, като са били дебело главе българе, да станем просто, като ти ахтенет.

Ти си ахът са доканала по модата векки, да ми се станала мадана.

Ана, като за ласните по тях пушкини, оцем, гирели, пе, стотен.

Ще и си четвер, гръсяйте, най-сипери.

Води, кей.

Води, кей.

Води, кей.

Води, кей.

Води, кей.

Викой, кога, куштеш.

Не можеш праси и гашното.

Модите се въркдете и живото са обръща по циневелизации.

Чойшли?

Хай да, мама!

Махай да!

Наляйте, кога да се свадва.

Хай, мать, а свадва да почна веки ма.

Кама за што?

Силенцю.

Мусю.

Матам, че мать мазе.

Трява да знайте, че носички свят кратчис гигантски, кратчки, компрогреса.

Цивилецалция да стигна на въргъси.

Салви и оставите в тему тата.

Всички да се тръгнали по пъде на цивилизацията

и один на день все поучи се цивилизова.

Салви нещете.

Както сте оставили по турите сте облякти пантаони и парде си, както мумите ви,

са захворили сокумалите и са облегли фусти полти-гарибалди, така и ви трябва да

оставите те простошки хора и да ги замените с европейски тедалци.

Негова ми, Лусмаш!

Мушюва говори да има право.

Ви трябва да се цивилизовате въката вече, на хуй европейс, да рече, аж колсур.

От европейски те дансуре разумява се вище от носите гоняма полза.

Далуту вище се пълчука.

Ръцете краката из наготови, ще се пълкърщи, като на нас не върпейците, ето вище ти.

Мушюва говори да има ризом.

Мерсима да им злата.

Пацивилизация да хуй скъти да бъде трябва всеки мома

кавален, да се вземе и нама ма дама и да танцува.

И скъти ли да винауча?

Да, да, да, да, да, да.

А танцион!

Дай тиме възду.

Започваме следе крак.

Не мабете.

Гледайте в мен.

Сия, 1, 2, 4, 5, 2, 3, 4, 5, 2, 4, 8, 8.

Мадам злата.

Следе краката.

Къде е веле век?

1, 2, 3, 4, 1, 2, 3, 4, 7, 8 ки кавален, да се вземе и нама, и да танцува.

Скомплимам.

Скомплимам.

Кузика!

Ленки Асега!

Пакие ки кавеленты таке е на дама, и бакlasty комплимам.

Вау, пакт!

Малка, са и играеш ли смен?

Миштомка, то се къси.

О, Мънди.

Пацай

при бразилно чъльяк.

Е душил да прилостя бъхората.

О, да, пуклеш!

Да са пръзнеш!

Да са пръзнеш, да са прудалеш макар.

Хвай.

А пусто си.

Маскопано.

Буспуда.

Това е куль Время, а фронг, голема, пъръщина!

Мушо!

Тай да го оставите.

Да се издери които аз прустак, да ето сме да се подиграва с телевинизацията!

Това да го обадите които ай прустак да.

А треба да го упадите има че е, гиначе всички кавалери в тюрмата.

Господи не?

Тойто и тока да не вие вропата.

Койтос?тос които ма видиш.

А ти ли си?

А си гащите на параме кефа на тепи.

Ти да и деш във вропата да се прай из кефа.

Гиди, гиди прустак!

Остаси са бирай!

Мизирабл!

Гиди!

Мангия!

Ви тя?

Соби тя, ми!

Соби тя, ми!

Ти бе да бъла бра да парчата!

Ах, не взехаре бонвер!

Мидя, текви са на страна!

Не стада зная!

А ты, че не участе?

Тас!

Дуэл!

Дуэл!

Сопа!

Сопа!

Хороп!

Педеса!

Музикантите!

Горги, пенчо!

Слъците, га!

Крамоцвят, шарен сгал!

Прикър с пумаш и парка!

Крамоцвят, шарен сгал!

Прикър с пумаш и парка!

Но си има божили!

Он преди за на прен!

И какво се посади?

Чуй ще и да се доби!

И какво се посади?

От кратута, кратути!

От май мука, май муке!

Преноцвят, шарен сгал!

Прикър с пумаш и парка!

Преноцвят, шарен сгал!

Прикър с пумаш и парка!

Ще ви направи той кефа, май слога бонтен!

Крива разбира с байноци и лизацията!

Лизацията са так визищер, че които умее и грая билерда!

И да направиш комплимент на красния пъл!

И след това да му разбича с мемането, с разни любо описател миломанс!

Да!

Или ако народят и от береза обста работа, да глядаш да позваш ме работа, а кисията!

Ивиш ли треки помода така ще помода така?

Да, миле, че нациалата с милизацията!

Отшло така!

Акупак салона и алофранга!

И со склонни!

Том тие троро с милизацията!

Да имали европейците и тъй живе!

Сатувайни и травата и да имаме и тъй да живе!

Я май европейците знали да правят фабрики!

Мека прекаве!

Мека прекаве!

А май европейците знали да стуре че лезните!

Мека стуре?

Мека!

Ама не да куповаме у тях с капой и прескабу разни транкала!

И с тях да сокросим!

Да!

Ахмоди!

Ахмоди!

Задрег и заданц!

Така да примижваш, да стетеш така!

Да спазваш, фасона!

Лустрото!

Анца!

Ама може да имаш, и прасна глава!

Да спазваш, фасона!

Лустрото!

Анца!

Ама може да имаш, и прасна глава!

Той да е вода!

Я сам покърчия!

От сутрин до вечер, чок че да държа!

Заслович и нежност, покъредобия!

Да станем макър, но сосладна дъжа!

Заслович и нежност, покъредобия!

Да станем макър, но сосладна дъжа!

И зля заказмай, че встанют сюжета!

И если да впрочем са сила рейн, Евление трету картината петра!

А слата и слата ще се буйя!

Злата!

А!

Кой беше да?

Керрата бона!

А че от гайма гласа на майстер стане, въмите?

Има няма, аз му казах, чето няма!

Екат съм тук, аз стола жиш, че ека!

Не ми трябва, мене!

А ми трябва, че е пекът ни диджа, ана бире можна трябва!

Добрый день!

Стрино злата!

Добрый день, Митя!

Добре си не душел!

Заповядане!

Добрый день, Митя!

Ина майка... Вина ки са зарадва на така в гостини!

На седни!

Митя, да седна...

Стрино злата!

Седни, седни!

Добре, да седна!

Шаседна!

Екаке!

Што има, шва няма!

Так, кутикаке!

Добре!

Добре!

Добре!

Стрино злата!

Добре, Митя!

Добре, Митя!

За прилет, били!

Беш има наклевител един вагабонтик!

Ааааа!

Ина ши там един вагабонтик!

Нама, а купито смени!

Тебе послай ще пида!

Сиганами у Бадищи!

Куяса и кърчила!

Там предхората, като и на моимуна!

Атаааааааа!

Пускната значили!

Пускната!

Майна лиру, прави работата!

Найлта е изтрениката.

А методо време, што чувам, струваш не за задумяване, а?

Нето... Ви ако имате благодарене изтренистата.

Благодаренето от наша страна.

Му не а может.

А благодаренето от наша страна твърда белягу има.

Благодаря мастер е.

Байди костата е си думама.

Не изъвжене, не ошче му мата.

Защене, не изъвжене, и на такмена, и на гласена,

и заповядайте утре запростен и в неделя венчилу.

Върте добре.

Майстер е.

Каза.

Дето ще рече утре без друг.

Благодаря мастер е много благодаря и избогам.

Не задея, но ми чето на едина.

Прозбога имра.

А масок на дуриза тето, това да собирае да се върнахе.

Съпка не има.

Не костата да... Но да ще... За са приготи дютер засвадва.

Ки не?

И да полейся к сият.

Я няду бронтужки.

Ни дебро па и с диндалстви.

Ни дуко племен.

Ни дусти.

Додог, Анки да поискали на твойте рокли, да се скруя по-нея.

Да, да ти там, Мариким.

Защо?

Чудя се?

Ми той от най-добрите в града, пръв между мънците.

Ох, Марики, не, не!

Мене от на Турата ми от Редену, да пътам отам.

Жал мие се стру, че се увлякло в такова е дно, и зваредно обеждене.

Не, Марики.

Убича мякс цивилизацията, и в нея искамто се умора.

Что ще мреж манки?

От мисъдва.

Вратно.

Ох, случасте, пипали от ма.

Отледал се храм,

и къв тепи отразе.

Ох, паре мене.

На тъката

се ще тъм от турна.

Ох, зъжто съм, аз рубдана.

Ждомна мичута чумета.

Съжто съм, аз рубдана.

Ждомна мичута чумета.

Ох, огледал се... Огледал се...

Кооо?

Съжто съм, аз рубдана.

Ту ститатю нързбръл.

Чеса мръдана съм, аз рубдана.

Пуститатю нързбръл.

Чеса мръдана съм, аз рубдана.

Пърриш...

Омрики!

Много желаг да тя видя.

Искам да текажа мещу.

Знайш, Марилки.

Доди мие една идея.

Не мислил съм да за фанем да правим балве.

Купони.

За сега имаме един куплет.

Ти с мене и се страни с госпорим маргариди.

По-може му да за фанем.

Само астрябва изпърво да тъпо управяма валца.

Пусте ви е бате димитр.

Фуна зи наш толку заказняхме.

Мама за малко да ма бие.

Да тъпи!

Бравос!

Поштое служаш.

Мимай ко мие?

М-м-м...

Знай мрике.

Те старите са и дни текви.

Като и наша е бъжта демитрис, шимо дава на майстурстанюва митю.

Боже!

Се лавис!

Аз до сихови анки.

Не съм не случили време за рокля.

И лав мрик, и лавшите там.

Кокуси добра анки.

Макарто си толку сна жалена.

Ох, се стру.

Дождава и бате димитри.

О, ривар!

Мрик, не мога да е до карамнах е сап.

Пустата простотия, я още владе.

Неще да учи францошки.

Неще да учи даз.

Треба, аз да се до карам, пред майка и пада за фана почесту.

Тогаса, надявам се...

Ха!

Тяше се прави рокля.

Значи имам причина, да и за не са един журнал от молоди.

Да, треба да е имам е дим.

И тога!

Последня мода!

Тра-дио!

Сенк, тра!

Треба да знаеш трага Анка, че ако и да се имал оказия, да флаза

фрелации с различни мътмозели, без тъп тоже в отме една нула.

Разумяваще!

Разумява мусио!

Ну, как лода праве!

Угаба шта миска да ми сгудява снегу!

Простата!

Да, снегу!

Игнорентина!

Сенк, тра!

Що се разучести?

Неси някаке злучеста, Машер, стига да ма слушаш.

Баснат и няма резон, да флусира волята ти, па когато убичаш негуше земи.

Ма негу да зема, ама как?

Как, как ту тиска?

Ту, ка феноближно се, си тук съм пригодвил по патена гласен.

Що ма няблизу?

А ми черквате гуляма?

Гуляма на два риташа.

Също стоня е важно, важнотое да се венчим, и хайде фебровата.

Эпек.

А ми басна ми?

Панцигал?

Баснати!

Ту е что е от вас, рятои?

Али е тук да?

Това че бри конста чужчевек?

Барим турет един финиер от бън.

Такой ми не замини.

Чебе кошерчев чужде чужде?

Чужчеве ще нещо мни ми е доз, късто ми шлошде.

Слушай!

Я мам време да слушам.

Трапата знае, чето хуртове ще... Знама с мото добре ще охуртовам.

Ако ти пусте ничвет, да изе ще от късто ми.

Ей това хуртовам.

Мойта късто не е къс вино.

А ще направям да ма пузнаюш кои са му.

Ама твърде пазия, кътъра на фамилия тати.

Ни теща ни хътъра, ни къра.

Друге да е, ще приказаме, където трябва.

Саласи помни на къла, што си хуртовал.

М-м!

Бе ви е кульна прайти, късто да не зил маскара, а ще сбълое от твязма.

Адио!

Маша!

Адио!

Мадам, салас!

Адио!

Да пеше дан, пеше!

И да репи стопил кракопойщик!

Пешни!

Астъно правям да ма пузнаюш кои са му.

Миширапол!

Астър Витенто.

Частитовя рада злък!

Нека, Толич, тогива.

Ай, тяричи, и до славяче!

Как се пили туби?

Хочете, Малко, ще сръкна.

Ох, да да дега госпото, но се да има.

Ох, ох, ох, тама, но нуките сега, фанитерта.

Дер-дер злата, ма знаеш, коголяма, радостаме.

Ти можем помни, а ми нова време стрината се вда на джучите материя.

Катала, спастực запред палатаме!

Садintely!

Та сито ад вама пасвант!

Ох, сигурноше го запрът.

Готово ли цяне?

Бравос!

Още питаш?

Даварлен всичко е готово.

Какво жи?

Какво жи?

Сигайка с мърнику няма да на види.

Ох, да трябва да трябва.

Мама, как ты не венчана?

Са венчаем, селто и близко, попат чак.

Ох, мусил, да дой да пънай, маман.

Снай на воля.

Маняма време.

Май като е брати ще додат пости.

А ще като каран да бъдате тие на венчавката.

Штеги имаш на сигур.

Мусил, уверялам се на таби, като не дим цивилизалан мамак.

Да не ма измамеш.

Биняма паролданер!

Ходио!

Паштин дом!

Ходио!

Кобнато душана е буйна и мана.

Не бето и буре е си.

Кобнато душана е буйна и мана.

Не бето и буре е си.

И прагате сетал и всичо прекрасно.

Семята не бето звездите.

И прагате сетал и всичо прекрасно.

Семята не бето звездите.

И таше гобаче, можна се разнаше.

Ребана е днома гарини.

Таше гобаче, можна се разнаше.

Ребана е днома гарини.

Ах, чай сетки.

Ана го борча с байорога.

Ана е дъс и на ечис, и то.

О, што бъде, да бъде.

Ама пеки шикрещно.

Тобто тимец, а не гръзнае.

Ама бъде.

Пусто това соль мъде тряя.

Пугото срещ не му казва.

Утрекай годеше, леделя с мапа.

И ухи на души, кача тя съжене.

Ти бьва!

Стой речо!

Ти си вигал, речо да почерпля.

Ама това е рекак са че бърво.

Защо бърва речо?

Ти срещ не с тебе.

Ти срещ не с тя бърва.

Ти срещ не с тя бърва.

Те щеindo, ама ср 업а.

И.

Върча... Чако обаметьной сто야?

Чато не го обаметьной с媚о?

Нат traumatic внимание diagnocal.

Ама Бр vídeosноette както със глот едепки?

Когома?

Что?ζц 벌езотarte Оде б閉 на по-ст labотане!

Да е м 오래.

Капата, че вы ¿дщек това времите?

Ако ты слова無кедة се?

Всё, м auxа.

Ако отишло на Ahhling ye PavakAka.

Вокаата Кака!

Коста на ласаба са мичка.

Сега не да обзговорили, ама униачепка, ни душе у реклабля.

Объбintroduчето.

Краблик.

И хайде!

Какво Growl?

Я работа.

Те работа чирог.

Глек-глек-глек-глек-глек-глек, кои?

Мога!

Къмсите!

Къмсите!

Къмсите!

Къмсите!

Пърде!

Ви утивате в бабе не стойни, и мъочекате тама сита!

Ви... ваи и по-и...ко!..

Вауууу.

К вони стоят.

Рърв 어디.

lose.

Знайте какво нещуя честана Българина.

Аската Българина!

Кугайте стана Българинка!

Утназам се.

Домойте, брате.

И импро се помушта за да отмастя найдим.

Найдите са родане!

Налиду вчера ти беше търтипат.

Прочей господа правя.

Апелка.

Ваши патриотизъм, може и да са мгазал няку, гъж нещо накривамо аз вискам, пърдам.

Що е право?

Ако не е сме свестни хора?

Не трябва да остава да остава обичай чужите вагабонти, да сегаят се нато ни честан.

Да, да, господа.

Подобни примери.

Може б изнаят има и во древнята история.

Може б изтечели за тро.

Там старите лини за да отмастят на парица, които бил гранъл прекрасна телена,

жената мемелая.

И подигмели транската война.

Десед гудини!

Айде, което ще трябва сме, да трябва пушки

да са в кулата, файто на вече, кам за чарма.

Не изгърги!

Ай, трябва!

Айде, трябва!

Стега се циврила.

Каквото днес такова и утри?

Нарична се венчаем?

Та се венчим.

Не може да венчим.

Защо б е мусил, негато сега се венчим.

Не може.

Попатни иска.

Не толкова ли е болен, да стане за малко.

Эх, че си!

Попат му е развит.

Нека тая нуждаму го заведна, че века и ничто.

Ого, боже!

У ще чко веже готова.

Сега попат болен.

Майки мяшто е мяма.

Майки ти не ти трябва сега.

Ого!

Защо от тръгнах без тебе майдицей.

Ти не да и да плаши с миличко.

Ого, ли че ту ти ще се развали.

Молите се утрис от рентъжки станем.

И всичко ще бъде по твое воля.

Аде сега до тиринтока в стаячката.

Тама селегнем, са на скиду.

Не, не шта да спим усил.

Да се вирнем у домам, но го тимой.

И воригу, пасива.

Сънегди, но до нам усил.

Налиски ще да стане семодам.

Есега, шта не семодам.

Да!

Да, с ли ти бъла, да не чули ще ната.

Та с ли ти бъла, семилизация да.

А кулиска ще знаеш?

Те това е семилизация да.

Само един семилизона.

Може да играя така, върво.

Звъжай, ама.

Ти е ковешите семилизона.

Асилно, рекали могта.

Тури.

Тови там.

Викай, да, викай.

Покли сока, царпали.

Аааа!

Мать,

и... иномацемина, бегму е мущ вхубева...

Гъпто старите, че танки дизавъл шамрез полгубка.

Некда помнят всички танки.

Туй което станна тукка.

Зарезлото да хитрула, но доброго побържда.

Долкато, светава, светава, на добрата сава.

Незамоди, бева, проса.

Азатия, прости, дуби.

Тето казам, а е старкоста.

Ка не ставаме, май, моли.

Некда помнят всички танки.

Зарезлото да хитрула, но доброго побържда.

Долкато, светава, светава, на добрата сава.

Долкато, светава, светава, на добрата сава.