Original subtitles

СЕМЕЙСТВОТО НА ДОБРАТА ВЕЩИЦА

Катрин Бел

Крис Потър

Катрин Дишър

Сара Пауър и др.

СЕМЕЙСТВОТО НА ДОБРАТА ВЕЩИЦА

Здравейте, г-н Лаудън.

Носите ми нещо.

Боя се, че е предизвестие за изгонване.

Не се бойте.

Отдавна не сте плащали наем.

Трябва да ви помоля да напуснете до петък в полунощ.

Полунощ.

Харесва ми.

Г-це, разбирате ли какво ви казвам? - Изхвърляте ме на улицата.

Да не го поставяме така. Ами родителите ви?

Родителите ми са мъртви.

Все трябва да имате някакви роднини. - В интерес на истината...

Току-що открих, че имам.

Трябва да прегледаме този списък, преди да си тръгнете.

Първо, махнете всякаква храна от хладилника...

Добре ли сте, г-н Лаудън?

Не, аз... Стомахът ми.

Какво има?

Мисля, че е лошо храносмилане.

Ехо?

Има ли някой вкъщи?

Ехо?

Има ли някой?

Тук горе, Джейк. - Каси.

Не мисля, че предишните собственици са чистили листата.

Недей, остави на мен.

Каси, къде е стълбата? - Каква стълба?

Как...

Това пък за какво беше? - Много неща.

Гледката на съпруга ми.

Новият ни живот, красивият ни нов дом.

Ти правиш нещата красиви, Каси.

Хубаво е да се прибера при теб след тежък ден.

Тежък ден? - Има демонстранти при реката.

Знам от какво имаш нужда. - Още 10 полицая.

Билков чай. Специалната ми смес.

Къде е пожарът? Няма ли да поздравиш мащехата си?

Мащеха? Каква красива дума.

Съжалявам, Каси. Тате, имам среща с Уес.

Познавам ли го? - Един съученик.

Пишем песен за заявлението ми за колежа.

Наистина ще се откроя с нея. - Звучи добре.

Но не искаш ли да я напишеш сам? - Мога да пиша музика, но...

Трудно ми е да намеря думи за текст.

Понякога думите намират теб.

Знам, че бързаш, но може ли двамата да ми помогнете,

преди да тръгнеш? - Да.

Все още има толкова работа.

Момчета, дали може да преместите това в стаята ми за отдих?

Прилича на сандък със съкровища.

Какво има вътре? - Съкровище.

Лори? - Каси, здравей.

Може ли да вляза? - Ама че глупав въпрос.

Много домашни ли имаш? - Не, това е сватбеният ми подарък.

Съжалявам, че е закъснял.

Най-хубавите подаръци са най-малко очакваните.

Родословно дърво?

С дядо Джордж, татко...

...мама.

Родословното дърво е чудесен начин да помним откъде идваме.

И добавих нов клон за теб, Каси.

Много мило, благодаря ти. А този клон за кого е?

Абигейл, твоята братовчедка.

Моята братовчедка? Какво? - Дъщеря на сестрата на майка ти.

Абигейл Пършинг, 25-годишна. - Лори, невероятна си.

Как я откри? - Не аз, тя ни намери.

Уебсайтът помага на роднини да се намерят. Писа ми и й отговорих.

Трябва да я поканим да ни посети.

Подозирах, че корените ми се простират надълбоко.

Да видим, ако е братовчедка на мащехата ми,

каква ми се пада? Първа доведена братовчедка?

Роднина.

Каси, погрижих се за сандъка ти.

Благодаря ти, Джейк. Лори ни поднесе чудесен подарък.

Родословно дърво. - Много мило.

На него има клон за най-новия член на семейството.

Каси, бременна ли си? - Не, все още.

Не, клонът е за моя роднина, която не познавам.

Братовчедка ми Абигейл. Поканих я на гости.

Какво знаеш за нея?

Достатъчно, за да знам, че искам да я опозная.

Разрешителни? - Трябват ни за протестите за моста.

Полиция Мидълтън, заместник Дерек. - Така хората, които са "за",

и тези, които са "против" моста, ще се появят заедно.

Студеното време не спря никого. - Да, г-н Бърл, риболовът е позволен.

Така най-добре ще контролираме тълпата.

Знаете ли кое е най-добро за контрола? Конен полицай.

Не разбирам защо някой може да е против моста.

Аз съм добър ездач. Леля Дженис каза, че ще даде коня си.

Какво ще кажете? Дерек от конната полиция?

Няма ли да вдигнеш?

Полиция Мидълтън, заместник Дерек. - Какво казвах?

Мостът? - Защо не?

Хората не знаят ли с какво ще допринесе мостът?

Ще се излеят приходи от трите околни града.

Звучи добре. - Добре е и за полицията.

Джейк, когато мостът бъде построен и анексията стане факт,

участъкът ти ще се разшири. Ще има по-добра заплата и сигурност.

И това звучи добре. - Държавните служители ще имат полза.

И заместникът ли? - И ще бъде чудесен начин

да приключа мандата си.

А сега ме извини.

Имам среща в 10:00. - А аз трябва да взема едни документи.

Заеми се с телефона, Дерек.

Заеми се с телефона, Дерек.

Полиция Мидълтън, заместник Дерек.

Ред! Ред!

Мисля, че всички сме съгласни, че мостът и анексията

са най-лошото нещо, сполетяло града, след наводнението от 1956 г.

Належащият въпрос е... Как да го спрем?

Предлагам да поставим постове...

Извинете, господине?

Господине? Марта, женени сме от 26 години.

Вече не мога да те позная, Том.

Не и откакто ми каза, че подкрепяш този чудовищен мост.

Не искаш ли да чуеш защо? - Не!

Това е среща на комитета против анексията.

И тъй като ти я подкрепяш, ще бъда благодарна,

ако спреш да ни шпионираш и излезеш от стаята.

Добре.

Марта, не трябва ли да чуем противоположното мнение?

Помните ли какво стана, когато анексираха Риджууд?

Градско разрастване.

С трафика, шума и замърсяването, които вървят с него.

Каси, не ми казвай, че подкрепяш анексията?

Не, изобщо. Кметът казва какво ще спечелим.

Но аз се тревожа какво ще загубим. Това е общност на приятели и съседи.

Семейство.

Именно. Трябва да принудим опозицията да го види.

Не можем да налагаме мнението си. Трябва да ги изслушаме,

надявайки се да ни върнат услугата. - Мандатът на Том изтича.

Нужен ни е нов кмет.

Някой, който обича града, и когото градът обича.

Чувам ли номинация?

Хайде, хора. В стаята има подходящ човек.

Каси Найтингейл.

Трогната съм, но...

Моля ви, да не притискаме Каси. Все пак е младоженка.

Ръководи голямо домакинство с прекрасни, но трудни младежи.

Но както ти каза, трябва да спечелим хората.

Кой ще се справи по-добре от Каси? Каси, наистина се нуждаем от теб.

Градът вече ми даде много.

Ще се радвам да му дам нещо в замяна.

Стига Марта да се съгласи да ми помогне.

Подкрепям номинацията. Решено.

Каси Найтингейл, с моя помощ, ще бъде новият кмет на Мидълтън.

Да, 20 аметиста за торбичките с подаръци.

За партито за 16-тия рожден ден на доведената ми дъщеря.

Дали имате свещи с аромат на сандалово дърво?

Не, не за тортата, а за стаята. Ароматерапия.

Лори обожава аромата на сандалово дърво.

Мисля, че това е всичко, поне засега.

Добре, благодаря.

Джейк?

Здравей. - Имам голяма новина.

За бъдещето на Мидълтън, за нашето бъдеще.

И аз исках да поговорим за това.

Говорих с кмета... Кажи първа.

Кандидатирам се за кмет. - Това пък откъде дойде?

Както казах, бъдещето на Мидълтън... И така ще мога да спра анексията.

Сигурна ли си, че ще имаш време с къщата, семейството?

Всичко това е за семейството и мястото, на което живеем.

Нямам търпение да споделя с децата. Какво искаше да ми кажеш?

Убедих кмета да издаде разрешителни за демонстрантите.

Това ще улесни работата.

Това е добро. - Благодаря.

Много, много добър текст. - Благодаря.

Едва чувам мелодията, която ще пасне.

Това е любовна песен, която хората ще запомнят.

Как го измисли? - Бях вдъхновен от определен човек.

Анджела? - Анджела е минало.

Съжалявам. - Недей.

А от вчера и Тифани.

Здрасти, Лори.

Имаш ли да ми казваш нещо?

Аз съм Уес. - Знам.

Исках да кажа... Аз съм Лори, сестрата на Брандън.

Да, досетих се. - Вечерята е почти готова.

Искаш ли да останеш за вечеря? Защото няма да е проблем.

Имаме много място, сещаш се, храна.

Вечерята обикновено включва храна. Благодаря, Лори.

Да, вечеря звучи добре. - Чудесно.

Имах предвид, че ще кажа на Каси.

Видяхте ли това?

Имаше някой на прозореца.

Кой?

Стори ми се, че видях някого.

Явно не съм. Да се залавяме за работа.

Лори, ще питаш ли Каси дали може да вечеряме тук?

Става ли?

Добре.

Каси?

Каси, тази стая става все по-невероятна.

Добре дошла в стаята ми за отдих. - Защо я наричаш така?

Просто ще си седиш в нея?

Можеш да изминеш голямо разстояние, седейки си и мислейки.

Брандън се чудеше дали може с Уес да вечерят в гаража.

Разбира се, имат краен срок.

Може и аз да ям при тях?

Но той е по-голям от мен, а и не искам да се храниш сама.

А и вероятно не ме иска наоколо...

Не знам. Ти какво мислиш?

Мисля, че много приличах на теб, когато бях на път да стана на 16.

В ума ми беше пълна каша. Училище, приятели, момчета.

Ще разбереш. - Какво?

Ако той е за теб. - Как ще разбера?

Като се увериш, че се познаваш.

Понякога не знам какво да мисля.

Нужно ти е това.

Писалка? За какво? - За писане.

Понякога, когато мислите се носят из главата ми

като въртящи се звезди, обичам да си ги записвам.

Красива е, благодаря ти.

Можеш да я използваш за поканите. За партито за 16-тия ти рожден ден.

Какво парти? - Което ти организирам.

Каси, страхотна си.

Толкова работа, а толкова малко време...

Алармата за дим?

Мога да се закълна, че го оставих да къкри.

Ще отворя входната врата. - Защо?

За да стане течение.

Наред с други неща.

Здравей, аз съм... - Абигейл. Очаквахме те.

Напомня ми за старата ни къща в Грийнфилд.

Семейството ти още ли е там? - Тръгнахме по различни пътища.

Изглежда си си създала чудесен живот. - За всички ни.

Омъжена ли си, Абигейл? - Все още не.

По-скоро съм сватовница. - Наистина?

Нещо против да разопаковам багажа? Пътувам от 6 сутринта.

Разбира се, че не. Ако ме извините, имам спешна работа.

Много се вълнувам, че си тук. Утре ще се съберем на вечеря.

Каси е чудесна готвачка. - Понякога. Днес ще поръчам пица.

После може да се разходиш. Имаме чудесни магазини и кафенета.

Съжалявам, трябва да се погрижа за документите за кметството.

За кандидатурата ти за кмет?

Четох за това в уебсайта на града. Че кметът се оттегля.

Явно си идеална за поста. - Много си информирана.

Опитвам се. Но ти си невероятна.

Красиво семейство, собствен магазин на главната улица,

кандидатура за кмет. Откъде толкова време?

Няма да погълне цялото ми време, нямам опонент.

А и винаги намирам време за важните неща.

Виждам го. - Затова се радвам, че си тук.

Ехо?

Добър вечер, Дерек.

Видях, че свети. Исках да се уверя, че всичко е наред.

Разбира се, че е. - Май си доста заета.

Оставих заявлението за кандидатурата в магазина.

Имам страшно много документи. - Ставаме двама.

Мислех, че си на протеста. - Приключиха за днес.

Ще отида да си допиша докладите. Не знам.

Има толкова нерешени неща. Кой знае накъде сме се запътили?

Аз със сигурност не знам.

Може би имам нещо, което ще ти помогне.

Компас? Не съм имал такъв, откакто бях бойскаут.

Работи ли? - Идеално.

Нали знаеш, че имам GPS в патрулката?

Който е собственост на полицията. Това си е за теб.

Нещо, което да ти напомня, че сам определяш посоката си.

Щом казваш. В момента сочи към изхода.

Трябва да се връщам на работа. - Аз също. Лека нощ, Дерек.

Лека нощ.

Сестра ти не е зле.

Предполагам. - Имам предвид, че не е зле.

Нямаш ли си приятелка? - И какво от това?

Колко гаджета ти трябват? Не се разсейвай, става ли?

Това е голяма възможност и за двама ни.

Прав си.

Здрасти.

Вижте какво направи Абигейл за десерт. - Какво?

Бадемови целувки. Не е ли страхотна?

Ти искаш ли, Уес?

Уес?

Не, благодаря. - Добре.

Съжалявам.

Добре, да започнем от... втория куплет, става ли?

Не ми казвай, че някой е отказал десерта ми.

Няма проблем, повече за мен.

Не звучиш добре.

Проблеми с г-н Правилния?

Кой знае дали е правилният? Уес.

Каси каза, че ще разбера, когато се появи човекът за мен.

Явно Каси се грижи за теб. - Винаги.

Значи иска да бъдеш щастлива? - Да.

Колко щастлива ще бъдеш, ако Уес ти бъде кавалер

на партито за 16-тия ти рожден ден?

Но... той дори не ме харесва.

Имам нещо подходящо.

Какво е това? - Химия в шишенце.

Парфюм? - Много рядко масло.

Сложи мъничко зад ушите си.

Ще бъде малката ни тайна.

Не усещам мирис. - Уес ще го усети.

Но само ако е много, много близо до теб.

Много ти благодаря. - За нищо.

Каси?

Съжалявам. - Каси е моя братовчедка.

Аз съм Абигейл. - Здравей.

Ти сигурно си Дерек Сандърс. - Как разбра?

Пише го на табелката ти. - Вярно.

Искаш ли да седнеш при мен? - Разбира се.

Щрудел? Много е само за мен.

Обичам щрудел. Бившата ми приятелка имаше пекарна.

Бивша? - Замина.

Очакваше ли ме? - Какво?

Просто имаш две вилица. - Взех я от съседната маса.

Надявам се, че не е престъпление, полицай.

Углавно престъпление, но за твой късмет не съм на работа.

Наистина? Мислех, че работите извънредно

покрай вълнението с анексията.

Наистина е вълнуващо.

Ще ми се да можех да участвам.

Значи си "за" анексията? - Разбира се.

Мисля, че ще направи много за града. Надявам се да има нещо и за мен.

Недей само да се надяваш. - Какво имаш предвид?

Може би е време за смяна на посоката.

Не съм сигурен накъде биеш. - Ако анексията се осъществи,

поддръжниците й могат да бъдат възнаградени.

Да, може би. - Хора като теб.

Да, имаш право. Да не би да си кариерен консултант?

Не. Просто ми харесва хората да постигат целите си.

Това е откачено. - Не, но съм малко необичайна.

Не, говорех за компаса.

Север е в тази посока, а той сочи в обратната.

Благодаря, че си почистила кухнята. - Не бях аз, а Абигейл.

Нямаше нужда да го прави. Все пак ни е на гости.

Със сигурност има вълшебни способности.

Да не би да записваш някои от чувствата си?

Домашно по испански.

Не мисля, че мога да напиша и дума. Попълних документите. Официално е.

Кмет Каси Найтингейл. Толкова е вълнуващо.

Не и колкото 16-тия ти рожден ден.

Реших, че можеш да искаш да ги подпишеш.

Покани за партито ти. - Да, благодаря ти.

Абигейл каза, че ще ме заведе на пазар за рокля.

Има много добър моден усет.

Да, всичките й сетива са изострени.

Лека нощ. - Лека нощ.

Какво има? - Трудно е да се каже.

Нещо във въздуха. Лека нощ, Лори.

Лека нощ.

Извинявай. - Ти трябва да си Абигейл.

Приятно ми е да се запознаем. - И на мен, полицай.

Казвай ми Джейк. - Сигурно е от униформата.

Не знам защо, но униформите все ме изнервят.

Вкъщи не съм полицейски началник. Просто баща.

Много добър според Лори. - Благодаря.

Определено е много по-лесно, когато Каси е тук.

Със сигурност ще може да спре анексията.

Това е хубаво, нали?

Търсеше ли нещо?

Кърпа. - Кърпа...

Да, шкафът е натам. Заповядай.

Ако ти трябва нещо друго, само кажи.

Лека нощ. - Лека нощ.

Спазих крайния срок. Подписано, подпечатано и доставено.

Ама че вечер. - А още не си започнала кампанията.

Ще се справя. А и нямам опонент.

Ще трябва да говориш с много хора, да се здрависваш, да целуваш бебета.

Нямам търпение за това. Като говорим за бебета...

Помисли ли по въпроса? - Ще се радвам.

Но мислиш ли, че имаме време?

Не се боиш да сменяш пелени, нали? - Не, не е това.

Ще се приготвя за лягане. - Добре.

Харесва ми какво си направила със стаята.

Вълшебна е.

И ти имаш вълшебни способности.

Моля? - Десертът беше вкусен.

Кухнята беше безупречна.

Поне това можех да направя. - Да.

Вярвам, че си способна на много повече.

Красив стар сандък.

Семейна ценност?

От моята страна на семейството нямаше много за предаване.

Навсякъде има дарове, ако си готова да ги получиш.

Лека нощ, Абигейл.

Каси, току-що научих, че някой се кандидатира срещу теб.

Невероятно! - Защо? Всеки въпрос има две страни.

Защо да няма двама кандидати? - Том дори не казва кой е.

Каза, че за момента е поверително.

Вероятно сам го е намерил, за да наложи анексията.

Попита ли го? - Напоследък не мога да говоря с Том.

Непрекъснато говори несвързано за завета му, за моста му,

виждането му за бъдещето. Не мога да си кажа мнението.

Не можеш да си представиш колко е дразнещо.

Мисля, че мога. - Определено имаме трудна задача.

Това е маршрутът ти от къща на къща. По 30 секунди на всяка.

Сприятеляването отнема време. - Е, вече нямаш такова, стегни се.

Ако наистина искаш да спечелиш, имаме работа.

След като имаш опонент, всичко се променя.

Няма да ти остане никакво време. - Мислех всички да помогнат.

Ти може да помогнеш с флайърите. - Каси, относно моста...

Здравейте.

Дерек? - "Дерек за кмет?"

Тъкмо започвам. Какво мислите?

Кандидатираш се за кмет? - Не е толкова шокиращо.

Нали? - Е, не го очаквах... Защо?

Поради същата причина, поради която с Том подкрепяте моста и анексията.

Мисля, че е чудесно, че го правиш. - Така ли?

Абсолютно. Късмет. - И на теб, Каси.

Нека най-добрият мъж... или жена победи.

Откъде дойде тази идея, Дерек?

От теб, Каси.

Даде ми онзи компас, който ме отведе в кафето,

където беше братовчедка ти Абигейл. Тя е... очарователна.

Умее да омагьосва.

Е, трябва да вървя.

Добре.

Каси...

Кметът изложи доста добри доводи.

Обеща по-голямо полицейско управление, повишение.

Това ще помогне на семейството. Знам, че си против анексията, но...

Струва си да се погледне внимателно, не мислиш ли?

Прав си. Залозите са високи.

Здравей, Уес. - Здрасти, Лори.

У нас ли отиваш, за да работиш с Брандън?

Защото аз отивам там. - В библиотеката.

Аз също. - Не каза ли, че се прибираш?

Първо искам да направя малко проучване.

Аз искам да взема малко поезия за вдъхновение.

Искаш ли да отидем заедно до библиотеката?

Баща ми ми даде някои от старите си плочи на "Ю Ту".

Може би ще искаш да ги чуеш? - Да, може би.

Без мост за Мидълтън!

Без мост за Мидълтън!

Без мост за Мидълтън!

Без мост за Мидълтън!

Добре.

Благодаря.

Продадено

Радвам се, че най-накрая ще вечеряме заедно.

Ще ми се и Джейк да беше тук. - И на мен. Изучавах града.

Срещнах чудесни хора. - Доста си ги впечатлила.

Брандън, Лори, вечеря! Бяха тук и изчезнаха.

Тийнейджъри. Непредвидими са.

Затова трябва да съм подготвена за всичко.

Много хубава картина.

Да.

Сивата дама.

Елизабет Мериуик. Прародителка.

Наша?

Не виждам името на художника. Много добра техника.

Разбираш от масла. - Ходила съм на уроци по рисуване.

Не говорех за боите.

Сега идвам, само да се измия. - Добре.

Вълшебно е да видиш как разцъфтява.

Почти за една нощ.

Истинската магия изисква време и любов.

Знаеш какви са тийнейджърите, като си наумят нещо.

Просто се радвам да помогна.

Здравей, Каси. - Здравей.

По-добре да ям бързо. Уес се забави с библиотеката,

така че имаме много за наваксване.

Лори, ти откри ли това, което търсеше в библиотеката?

Как разбра? - Какво си правила в библиотеката?

Проверявах една книга. - Била си с Уес, нали?

Да, какъв ти е проблемът?

Искам песента в заявлението си и не мога да я напиша без Уес.

Кой те спира? - Ти!

Губиш му времето, флиртувайки с него.

Трябваше да репетираме, а той закъсня с два часа.

Може ли да се насладим на вечерята? - Отдръпни се!

Не ми казвай какво да правя! Почти на 16 съм и животът си е мой.

Брандън, Лори, ще ми кажете ли какво става?

С Уес имаме краен срок, а тя го разсейва.

Ядосан си, защото между нас има... химия.

Кажи му, Каси.

Завършването на песента е много важно за брат ти.

Вземаш неговата страна? - Не вземам страни.

Възможно е Уес да не е момчето за теб.

Какво ти пука? Интересува те само това да станеш кмет.

Мислех, че си ми приятелка. - Лори.

Не мога да повярвам.

Брандън...

Деца!

Съжалявам.

Салатата е вкусна.

Почакай да опиташ основното.

Не мога да повярвам, че подкрепяш Дерек Сандърс.

А аз, че ти не ме подкрепяш. - Сякаш те интересува какво мисля.

Чу ли ме? Слушаш ли ме изобщо? Казах, че...

Каза, че искаш да подкрепя унищожителната анексия.

Марта, няма да унищожи нищо. - Нима?

Вече съсипва брака ни.

Добър вечер, Марта.

Може да е изключително предубедена.

Затова дойдох при теб. Мисля, че Каси и Марта имат право.

О, небеса, не и ти. - Изслушай ме.

Проверих пътя, който ще води от моста?

През яворовата горичка до окръжната граница.

Правили са проучвания не само за нов път.

Прегледай го, ако нямаш против. - Имам.

Джейк, искаш ли да помогнеш на Мидълтън? Поддържай мира.

След 15 минути ще има още един протест.

Жители, приятели и колеги...

Жители на Мидълтън, приятели и колеги... Съжалявам.

Поредната случайна среща?

Не вярвам в случайностите. Ще седнеш ли отново при мен?

Речта ми е пълна каша, а нямам никакво време.

Може да успея да помогна. - Не знам, хич не е подредена.

Като мен. Не знам, може би политиката не е за мен.

Не можеш да се откажеш сега.

Искам да кажа, че бъдещето на града е заложено на карта.

Ако не ни поведеш напред, кой ще го направи?

Това е! - Какво?

Това трябва да е фокусът на речта ми.

Мостът ни води напред към бъдещето.

Трябва да си го запиша.

Запиши го тук.

Пощенски плик? - Напиши речта си на гърба.

Като Гетисбъргското обръщение на Линкълн.

Ще помогне да се фокусираш над посланието си.

Като Линкълн.

Как ти звучат палачинки с черен бъз?

Лори, искаш ли? - Само сок.

Ако е заради вчера... - Тъкмо се събудих, ясно?

Просто мислех, че можем да поговорим за партито ти.

Каси? Каси, виждала ли си ми работната риза?

Да, Марта. Погледни в сушилнята.

Добре. Добро утро, слънчице.

Завиваш по "Спринг стрийт"?

Добре. Ще се приготвя.

Г-н Диджей, защо не поговориш със сестра си,

за да разбереш каква музика иска за партито си.

Не искам да говоря с нея. - И без това не искам тъпото парти.

Добре, ще поговорим после, ясно?

Няма нищо по-хубаво от дълга разходка за начало на деня.

Ще направя джинджифилови мъфини, кой иска?

Ще бъде чудесно. - Ами ти, Джейк?

С удоволствие, но нямам време.

Трябва да проверя нещо в северната част преди работа.

Чао. - Чао.

А това е мениджърът на кампанията ми.

Лори, ако размислиш за партито, нахвърляй какво искаш.

Не и с тази писалка, не върши работа.

Очевидно.

Върви, Каси, държа всичко под контрол.

Идвам, Марта!

Всеки се изнервя, когато изнася реч.

Умирам от страх, като си помисля, че всички ще ме гледат.

Просто не го показвай. Горе главата, говори ясно,

изложи доводите си и се усмихвай.

Добре. Благодаря, кмете. Отивам да си прегледам речта.

Г-н Кмет, не мисля, че се познаваме.

Аз съм Абигейл Пършинг, братовчедка на Каси.

Том Тинсдейл. Джинджифилови мъфини? - Да. Донесох ги за Джейк.

Трябваше да излезе по-рано за работа. - Нима? Все още не съм го видял.

Каза, че трябва първо да отиде до яворовата горичка.

Истинска отдаденост.

Няма я!

Речта ми. Написах я на плика ти и я сложих в шкафчето си.

Знам, че го направих. - Значи трябва да е там.

Заключи ли шкафчето? - Да, и друг няма ключ.

С изключение на Джейк.

Здравей, Уес. - Здравей, Лори.

Все се засичаме. - Мислиш ли, че е съдба?

Може би. - Според мен си го планирала.

В една посока сме, нали?

Ако търсиш Брандън, спокойно.

Все още е в училище. На проби за баскетболния отбор.

Онези плочи още ли са у теб? - Плочи?

Да, плочите на "Ю Ту" на баща ти. Искам да ги чуя.

Разбира се, но не мисля, че на родителите ми ще им хареса.

Няма да бъдат у дома.

Ако имаш нещо против, винаги можем да викнем и брат ти.

И сама мога да вземам решения. - Значи отиваме?

Къщата ми е в тази посока.

Ехо, съсредоточи се, Каси.

За Бога, усмихни се.

Днес съм малко разсеяна. - Пет минути почивка!

Знам колко е трудно да се усмихваш 24/7.

Като участвах в конкурса "Мис Делауеър", бузите ме боляха.

Пиле или риба? - За обяд?

За набирането на средства във вторник.

Вторник е семейна вечер. - Каси, хората разчитат на теб.

Да, така е. - Къде отиваш?

Каси!

Том. - Закъсня.

Бях в яворовата горичка. - Знам.

Абигейл ми каза.

Беше през свободното ми време. Имаш ли представа какво става там?

А ти какво става тук?

Речта на Дерек изчезна. Била е заключена в бюрото му.

Има само два ключа.

Какво намекваш? - Имаш безупречно досие, Джейк.

Но напоследък загуби представа за приоритетите си.

Работата ми е да пазя и защитавам Мидълтън.

Трябва да проверя всяка заплаха. - Не ми ги пробутвай тия.

Все още съм кмет и трябва да го запомниш.

А аз все още съм началник на полицията.

Имам си работа.

Джейк! Не съм приключил с теб!

Ехо?

Ехо?

Има ли някой вкъщи?

Има ли някой вкъщи?

Вторият куплет...

...ето тук.

Харесва ми как Боно пее за живота на улицата.

Това е Каси.

Лори, здравей. Толкова се радвам, че си тук.

Искам да поговорим. - Да, добре.

Дай на мен. - Благодаря.

Искаш ли чай?

Да, както и да е. - Къде е Абигейл?

Не съм я виждала.

Уес, сега.

Да се видим по-късно в парка. В 11 часа.

След вечерния ми час? - Страх ли те е?

Не и ако ти си там.

Хибискус или коприва? - Хибискус.

Искаш ли да ми кажеш нещо? - Не.

Сигурна ли си? - Нали ти дойде, за да говориш с мен?

Джейк. Здравей. - Здрасти, скъпа.

Какво има? - Уволниха ме.

Тук е малко зловещо.

Харесва ми, защото си с мен.

Чу ли това?

Сигурно е бухал.

Не, нещо друго е, чуй.

Какво е това? - Някой се разхожда.

Толкова късно? - Няма от какво да се плашиш.

Тук съм.

Да се махаме.

Уес, чакай!

Уес? Къде си?

Уес?

Каси!

Добре ли си?

Изплаши ме. - Да, гората си е страшно място.

Той ме остави тук. Сама.

Не си сама.

Лори. - Лори, слава Богу.

Много се тревожехме.

С Брандън те търсихме навсякъде. Какво си мислеше?

Не знаеш? Върви в стаята си, за да го измислиш.

Ще се разходя.

Явно трябва да си поговорите за много неща.

Няма да се вържа. - Джейк...

Какво, аз съм полицай. Или поне бях такъв.

Знам, когато има нещо гнило. - Не е виновна за проблемите ни.

Не виня само нея.

Отдавна отглеждам тези деца, Каси.

Лори прекрачи границата, трябва да го разбере.

Може да съм нова в това, но знам, че Лори се нуждае от прегръдка.

Лори?

Давай. - Какво?

Накажи ме. Нали затова си тук?

Значи си дошла, за да ми кажеш "казах ти".

Просто съм тук.

Не мога да кажа, че винаги ще бъде лесно...

...но мога да ти обещая следното.

Винаги ще те обичам.

В съзнанието ми е пълна каша. Сякаш вече не знам коя съм.

Понякога първата стъпка в самоопознаването е

да признаеш колко малко знаеш.

Сладки сънища, Лори.

Преди да си легнеш...

не забравяй да се измиеш зад ушите.

Да се залавяме за работа, Бран. Чу ли за снощи?

Беше доста откачено. - Да, откачено.

Чухме стъпки. Приближаваха се и сестра ти откачи.

Беше като сцена от филм на ужасите.

Очите й станаха толкова големи и просто избяга.

Опитах се да я спра, но вече беше изчезнала.

Е, аз чух нещо различно.

Както и да е, искаш ли да се залавяме за работа?

Добре.

Знаеш ли какво? Не, не искам.

Искам да се махнеш.

Без мен можеш да се сбогуваш с музикалното си училище.

Здрасти, как върви песента? - Да, приключи.

Трябва ли да е толкова шумно? - Откачалката на тема контрол...

Добре, престанете.

С масло или без. - Каси?

Нямаш ли събрание? - Отложи се.

Абигейл е на пазар и реших, че ще бъде по-забавно

да си бъдем семейството. Забавляваме ли се?

Направи място.

Да, нищо не може да се сравни с времето със семейството.

Винаги ще намираме време и ще останем близки,

независимо кой се присъедини към пътешествието ни.

Напуснах Том.

Добро утро, Марта. Как спа?

Не спах.

Можеш да останеш тук, докато с Том се разберете.

В такъв случай...

Може да остана тук завинаги.

Колко души мислиш да подслониш? - Тук са, за да им помогнем.

Проверих Абигейл.

Нужно ли е да го правим? - Мисля, че да.

Накарах Дерек да я провери и според последния и хазаин...

Платила е наема само за първия месец.

Мисля, че е направила същото в четири различни града.

Знам, че нещо я тревожи. - Тя си е тревога.

Чу ли нейната версия, докато я разследваше?

Каси, имаш много голямо сърце.

Една от причините да се оженя за теб, но внимавай.

Какво имаш предвид? - Изправяла си се пред какво ли не,

но у тази жена има нещо различно. - Нима?

Продължавам да мисля, че у нея има нещо познато.

Изненадана съм, че не е била с родителите си.

Не би могла. Баща й ги е напуснал, когато е била на 13.

Майка й е починала година след това. - Знам какво е все да се местиш.

Да нямаш дом. - И дотук с приликите.

Защото аз открих семейство, което да ме обича.

А и без лошия късмет нямаше да имаме щастието

да сме тук и да се държим за ръце.

Има нещо положително в безработицата.

И се радвам, че реши да прекараш повече време у дома.

Не бих предпочела да бъда другаде. - Да, ще се справим.

Винаги ще намеря друга работа.

Но ти си единствена.

Каси, как се пише "феноменален"?

Б-Р-А-Н-Д-Ъ-Н.

Да, така е правилно. Над заявлението за колежа ли работиш?

Есе по литература.

Вече не знам за кандидатстването в колеж.

Нима? - Нямам шанс без песента.

Училището е страхотно, а ти си чудесен музикант.

Брандън, мястото ти е там. - Благодаря ти, Каси, но...

Опитах, добавих думи към мелодията ми, но...

Не ми се удава.

Великите песни идват от сърцето. А ти имаш голямо сърце, Брандън.

Просто... не мога да пиша.

Знаеш ли какво мисля? Продължи да търсиш вдъхновение.

Да, може би.

Благодаря, Каси. - За нищо.

Лори, старите плочи на татко на "Ю Ту" у теб ли са?

Какво правиш? - Лори, това е страхотно.

Не ти влиза в работата! - "Изпълни ме със страх и срам,

удряш стените, търсиш кого да обвиниш."

Лично е! - Лори, това е поезия.

Махай се! Веднага!

От това ще стане страхотен текст. - Мислиш ли?

По-добър от всеки, написан от Уес. Ако нямаш против да го кажа.

Няма проблем. Приключих с него.

Същото важи и за мен. - Какво?

След като те заряза в парка, му казах да бяга.

Но, Брандън, песента беше много важна за теб.

Както и ти.

Искаш ли да отидем в студиото? - Защо?

Хайде да напишем песен. Искаш ли?

Добре. Но...

Не се нуждаеш от мен.

Имам нужда от хубав текст.

Сам можеш да го напишеш.

Не, не знам откъде да започна.

Просто пиши и виж какво ще се получи.

Както каза Каси.

Може би думите ще ме намерят.

Здравей, Лори. - Здравей, Абигейл.

Чух за теб и Уес.

Сигурна съм, че мога да помогна с друго.

Няма проблем. Каси ми даде всичко, от което се нуждая.

Камъчета за желания, 25 цента. Възможно ли е?

Да, би ли извадила още от тях?

Защо са с толкова ниска цена? - Слушам клиентите си.

Казват, че намирането на нещо евтино ги кара да идват по-често.

Привличаш постоянни клиенти. - Привличам много хубави неща.

Благодаря, че ме замести, Марта. - Поне това можех да направя.

Марта, сутринта си направила 12 продажби.

Предполагам, че извадих късмет.

Мисля, че чуваш нуждите на хората и им помагаш да го намерят.

Отличен слушател си.

Такава съм, нали?

Ето ги.

Каси, какво е това? - Кварцити.

Не, не, не камъните.

Тази стара снимка от вестник.

Това е моят Том.

И теб те има. - Слушам внимателно.

Къде я намери, за Бога? - Беше тук, когато се нанесох.

Това беше преди 3 години, а вестникът е от 12.

Никога не изхвърлям нещо хубаво.

Абигейл?

Сандъкът ми.

Е...

Това е всичко.

Това място ще ми липсва. - Да.

Трябва да ти кажа нещо, преди да тръгна, Дерек.

Беше добър заместник. Вероятно невинаги съм ти го казвал.

Съжалявам, лесно е да приемеш някого за даденост,

когато е надежден като теб. - Благодаря ти, Джейк.

За мен значи много да го чуя от твоята уста.

Предполагам, че си взех всичко.

Трябва да си проверя пощата. - Ръцете ти са заети, остави на мен.

Само флайъри.

О, не. - Какво?

Речта ми за кампанията.

Написах я на този плик. Сигурно съм бил толкова уморен,

че съм го пуснал в кутията и са ни го пратили обратно.

През цялото време се чудех дали...

Не знам какво да кажа. - Не казвай нищо.

Върви на улицата и пази добрите хора от града.

Ако търсиш Джейк... - Трябва ми помощта ти.

Абигейл изчезна. - Изчезнала?

Не се прибра снощи. Дерек, събрала си е нещата

и е взела нещо скъпо за мен, античен сандък.

Какво има в него? - Нещо много могъщо.

Не е за вярване, че просто го е взела. - Можеш ли да я намериш?

Искаш ли да я предадеш? - Не...

Да променя мнението й. Трябва да я видя.

Добре, не се тревожи, заемам се.

Абигейл? Ехо?

Абигейл?

Ехо?

Каси, здравей, Дерек е. Да, стори ми се, че видях Абигейл.

Може да се е отправила на север. Знаеш ли, почакай малко.

Нека се ориентирам в обстановката и ще ти звънна пак.

За нищо.

Том? Трябва да поговорим.

Напоследък говорихме много. Между викането.

Ако искаш да размисля за моста, забрави.

Мисля, че изразих ясно чувствата си, като изхвърча от вкъщи онзи ден.

Нищо ли няма да кажеш?

Решиш просто да слушам. За разнообразие.

Искам да дам нещо трайно на града.

Дълго след като бъда забравен. Знам, че е трудно за разбиране.

Разбирам те. Искаш да бъдеш запомнен с нещо.

Предполагам, че всички го искаме. - Завет.

Том, вече имаш такъв.

Това съм аз в деня, в който спечелих изборите.

Къде го намери? - В магазина на Каси.

Каза ми, че никога не изхвърля нещо хубаво.

Започвам да разбирам какво имаше предвид.

Помниш ли каква беше главната улица?

Изглеждаше много по-добре, след като сложихме саксии.

И красивите старомодни табели. - Направихме хубави подобрения.

Ти направи града такъв, какъвто е през последните 12 години.

Това е всичко, за което се борих. Да запазя това, което създаде.

Добре си излязла, Марта.

Уловено е нещо, което се надявам да не се промени.

Имаш предвид главната улица? - Говорех за нас.

Ехо?

Ехо?

Здравей, Дерек.

Абигейл.

Как... - Те намерих?

Открих, че в миналото си заемала апартаменти.

След като Джейк ме накара да те проверя.

Прегледах жилищата, давани под наем, и стесних кръга до наетите наскоро.

Брилянтно. Но не съм изненадана.

Нарани много хора.

Ти наранен ли си? - На работа съм, госпожо.

И сега какво?

Ще ме вкараш в затвора?

Не, ще останеш тук.

Благодаря, заместник.

Ще бъда отвън.

У теб има нещо мое.

Боя се, че е мое.

Не се бой.

Мислиш, че вътре има магия?

Ще ти дам магията, която заслужаваш.

Защото опитах да разбия семейството ти?

Защо не? Ти унищожи моето.

Толкова си любяща и отзивчива, Каси Найтингейл.

Къде беше? Къде беше семейството ти, когато майка ми се нуждаеше от помощ?

Потърси майка ти, но не получи и дума в отговор.

Почина същата година и бях изоставена от теб и родителите ти.

Защо да не взема и нещо за себе си?

Откри ли нещо, което можеш да използваш?

Не иска да се отвори.

Бих направила всичко, за да спася семейството си.

Ти си част от него, Абигейл.

Какво е това? - Магия, любовта на семейството.

Просто снимка. - На моите и твоите родители.

Направена е точно преди родителите ми да загинат в катастрофа.

Загинат? - Преди да се родиш.

Затова не са били до майка ти.

Ами ти? Можеше да дойдеш за мен. - Била съм дете, Абигейл.

Не знаех за теб.

И ти си била сама. - Болезнено да бъдеш сама.

Тогава открих семейството си. А сега и ти имаш такова.

Много съжалявам. - Недей. Помогна ни.

Как? - Предизвикателствата ти ни сплотиха.

Но след всичко, на което ви подложих...

Понякога трябва да извървим дълъг път, за да изминем кратко разстояние.

Предполагам, че все още ми предстои дълъг път.

Пътуването е това, което придава смисъл на всичко.

И няма нужда от бързане. - Как го каза?

Магията изисква време. - И любов.

Като любовта на семейството. - И моят град.

Сега знаеш защо Мидълтън трябва да бъде спасен.

Каси, ти ще говориш първа, след това е заместник Сандърс.

Времето ти е ограничено до 12 минути. - Ще бъда кратка, г-н Кмет.

Извинете. Каси, преди да излезеш, трябва да знаеш нещо за анексията.

Съжалявам, Том, всички трябва да разберат.

Давай, Джейк. - Преглеждах проучванията

и проверих сделките с недвижими имоти. Щом анексията влезе в сила,

трите града планират да строят в яворовата горичка.

Какво да строят? - Правят планове за голям мол.

Кои са те? - Предприемачи.

Изкупуват земите повече от година.

Повече никой няма да пазарува на главната. Няма да бъде същото.

Предполагам, че е така.

Съжалявам, но имам доказателство.

Направи истинска услуга на общността ни.

Трябваше да те послушам по-рано.

Благодаря, началник Ръсел.

Добре дошъл обратно. Каси, време е.

Ето, носи я по време на речта.

Това е гривната ми талисман. - Вълшебен талисман?

Късметлийски талисман. Подчертава доброто.

Приятели, съседи, много от вас познават доведената ми дъщеря, Лори.

Тя направи родословно дърво.

И съм искрено трогната и благодарна, че съм включена в клоните му.

Красива картина е, нали? Родословното дърво?

Защото семейството е живо същество точно като дървото.

Процъфтява през лятото, отронва есенната си красота,

устоява на тежката зима и расте отново.

Когато за първи път дойдох в града, бях непозната.

Може би малко по-странна.

Невинаги ми беше лесно, но Мидълтън се превърна

в мое семейство. Живо същество.

Ние растем като дърветата в гората, клоните ни се протягат към небето,

но корените ни се простират надълбоко.

И това е заложено за града ни.

Да не забравяме корените си. Без тях, без търпеливата любов,

която подкрепя всяко семейство, не бихме имали толкова красив,

добросъседски и любящ град като нашия.

Ако стана кмет, ще направя всичко по силите си, за да го запазя.

Каси.

Поздравления. - Благодаря.

Имах друга реч, но реших да споделя чувствата си.

Не, поздравих те за това, че стана новия кмет.

Не трябва ли първо да минат изборите? - Предполагам.

Но няма да получа много гласове, след като те подкрепям.

Какво? - Точно така.

Ти си това, от което градът се нуждае.

А ти от какво се нуждаеш, Дерек?

Искам да бъда това, което винаги съм бил - полицай.

Може би някой ден ще бъда кмет или началник на полицията,

но се радвам да правя това, в което съм добър.

Звучиш като човек, който знае какво иска и накъде е тръгнал.

И не се нуждаех от лудия компас, за да го измисля.

Съжалявам, че не си имал полза от подаръка ми.

Осъзнах, че съм невероятен полицай без него.

Освен ако това не е бил подаръкът.

Е, вече е официално. Всички бюлетини са преброени.

И?

Каси Найтингейл е новият кмет с почти единодушно решение.

Марта, много ти благодаря за всичко.

Нямаше да се справя без теб. - Аз ти благодаря.

Не бих могла да се справя без Том.

Благодаря. - След теб.

Предполагам, че не ти е лесно. Да предадеш властта?

Лесно е като това да изляза през вратата.

Има избори за губернатор след по-малко от две години.

Ако започнем от утре... - Марта?

Да, Том? - Слушаш ли ме?

Да, Том. - Обичам те, Марта.

Трябва ли да тръгваш утре? - Чака ме дълъг път.

И трябва да посетя някои хора. Вече си резервирах билет.

Двупосочен, надявам се.

Ще се върна, след като имам семейство.

Винаги ще имаш дом тук, Абигейл.

Съжалявам, че ще пропусна рождения ти ден.

Съвсем забравих. Рожденият ми ден е тази събота.

Честит 16-ти рожден ден, Лори. С цялото това вълнение...

Няма значение. - Да влезем тук.

Изненада!

Честит рожден ден, Лори. - Честит рожден ден, скъпа.

Не прилича на всекидневната. Красиво е.

Предполагам, че това е хубаво.

Пожелай си нещо.

Желанието ми се изпълни.

Добре, хора, аплодисменти за рожденичката, сестра ми Лори!

Готови ли сте за парти? - Добър ритъм.

Реших, че може да си тук. - Оставих тийнейджърите на мира.

Това си е тяхното парти.

Не си спомням кога за последно седнах.

Бяха дълги две седмици.

Но...

...след като нещата се успокоиха, си мислех.

За какво? - За семейството.

За бъдещето. Готов съм.

За какво?

За малка клонка на върха на родословното дърво.

Джейк, това е прекрасно.

Защото...

...съм бременна.

Изглежда, че всичките ни желания се сбъдват.