Original subtitles

Какво правиш? - Гледам.

Браво! Това бяха "Уестърн златни хора" от град Дрьо!

Полуфиналисти на танцовия ни конкурс,

които тази година отново се състезават за титлата!

Водени от красивата Надин!

И Жорж! Звездна двойка! Благодарим, приятели!

Да посрещнем "Уестърн приятели" от Бур ла Рен. Музика!

Вече дори не се крият. - Никаквица!

Не така, Маню, тя ти е майка.

Това са си наши отношения, но не може повече така.

Ще замина. - Все го повтаряш, но къде ще идеш?

Ето, закъсал форд на А94.

Какво стана? - Искаше да я види как се кълчи.

Явно иска да страда. - Да.

Дай ми ги.

Да не си се залял с бензин?

Благодаря.

Ти няма ли да ядеш? - Не, закъснявам.

Утре рано имам среща. Ще огледам един сервиз.

Пак? Има работа, а теб все те няма!

Къде ти е срещата? - Не помня.

Как така? - Адресът е в колата. Но не е близо.

Пиперът достатъчно ли е? - За какво ти е сервиз?

Нали си имаме! - Той си е ваш.

В сервиз "Морийон" аз съм само служител,

макар всички да ме наричат "шефе".

Може да замина всеки момент, ако дъщеря ти ме зареже.

Което ще е скоро. - Не й се оставяй да те мачка!

По шамар от време на време, и ще миряса.

Не мога да го направя. Тръгвам.

Не можел! Че какво сложно има?!

Прострете прането! И кажете на Надин да не се тревожи.

Стига вече, на нея не й пука! - Тръгвам.

Остави го! Нещастен е. - Иска да й привлече вниманието.

Бас ловя, че ще отседне в хотел наблизо.

Нищо няма да купува. С какви пари?!

Че той има! Открай време за нищо не харчи.

Сигурно е понатрупал парици в банката.

Дай ми от коричката.

Вкусотия!

Кой му е казал адреса? - Рашид.

Когато искаха да ни купуват.

Защо се бърка този глупак?!

Оправяй се! Добре.

Ще ти се обадя по-късно.

Ето го Матей.

Какво зяпаш? - Нищо.

Няма ли го шефа? - Замина да оглежда един сервиз.

Как така? - Спокойно, колата ви е готова.

Не намират ключовете. Без Жерар цари пълен хаос!

Изгубили сме ключовете на Матей ли? - Никъде ги няма.

Никой не знае къде ги е завряла майка ти.

Не се е прибирала нощес!

Ето я.

Появява се в 11 ч.! Какъв срам!

С шефа се разбрахме - на 4 вноски.

Пицариите не вървят ли вече?

В момента имам затруднения. Проявете разбиране!

Разбирам само от пари в брой. Иначе няма да си получите колата.

И побързайте, тук не е безплатен паркинг.

Кучка!

Да не си тръгнала на карнавал рано-рано?

Нещо май си мръднала.

У дома си ще правя каквото искам.

Докато съм тук, дъщеря ми няма да се носи като повлекана!

"Докато съм тук"...

Никой не те задържа, а старческият дом те зове!

Ще прогониш сина си още щом ми видиш гърба!

Добре че Жерар се грижи за него.

Дали наркоманчето и дебелакът ще движат сервиза?

Ама "дебелакът" беше добре дошъл, когато онзи те заряза!

Хайде, изчезвай от офиса ми!

Не говори така на баба!

Ако и косъм падне от главата ми...

Престанете, всички ви гледат!

Оправи си косата, Надин!

Работете! Няма нищо за гледане!

Да се оправят! Махам се, чашата преля.

Чуваш ли какво ти говоря? Махам се, Рашид.

Ще се оправя с колата на Матей, но ми дай време да стигна.

Изчакай, ще се погрижа.

Здравей, Клод.

Как е, бабо? - Щом си тук, всичко е наред.

Тази среща в провинцията ме забави.

Никой не е искал нищо от теб!

Дръпни се, да не те ударя.

Не рови, ключовете ги няма!

Така.

Две, три, четири...

Матей ще плаща на четири вноски ли?

Добър клиент е, а има проблем с парите.

На никого не му е лесно. - Само ти вярваш на лъжите му.

Голям наивник си.

Време е вече да си купиш сервиз.

Тук никой няма нужда от теб. Аз - със сигурност.

Докарай БМВ-то. - Отивам.

Какво чувам, че ще си купуваш сервиз?

Тук ще ме сменят. - Внимавай!

Погледни! Какво прави с този педал?!

Танцува. - И не само, според мен.

С брат ми можем набързо да го разкараме.

Няма нужда.

Вземи.

Благодаря. - За последен път!

Среща утре в хангара, да не забравиш.

След 15 дена пак има работа.

И не си изключвай телефона, изнервям се!

субтитри от YavkA.net

Д О Б Р Я К Ъ Т

Не е зле.

Добро утро.

Скоро ще се върнат. - Благодаря.

Добро утро. - Мокро е! Какво искате?

Един сок и стая, ако има свободни. - Всичките са свободни.

Минете покрай бара и внимавайте да не цапате.

Соковете са в хладилника, вземете си.

И ми подайте една бира! Не ми трябва чаша.

Една бира и един сок от кайсия.

Благодаря.

Нямате ли багаж? - В колата е.

Компютър ли носите в чантата?

Да.

Нали не сте бивш затворник? - Не.

Защо питате? - Осведомявам се.

Собственикът на "Горския елен" е бивш затворник

и това му води такъв тип клиенти.

Колкото до стаите, разгледайте, на мен не ми се качва.

Всичките са на една цена.

Не приемаме нито чекове, нито карти - само пари в брой.

Това не е проблем. - Вземете. Благодаря.

Мразя безпорядъка.

Къде са ключовете? - В ключалките.

Така ли? Добре, отивам.

На първия етаж. - Благодаря.

Извинете. - Добър ден.

Хубаво легло.

Рико? Един човек дойде.

За автосервиза.

Стаите харесаха ли ви? - Много.

Ще се настаня в четвърта, защото втора е заета.

Япончетата! Съвсем ги бях забравила.

Колко дни ще останете? - Още не знам.

Дойдох да купя сервиза... - Какво?! Сервизът на онзи кретен?

Ще ви поискам депозит за седмицата.

Щом имате бизнес с тъпака и с тази патка жена му,

бог знае колко време ще се проточи.

Нямате ли по-дребни? - Не, всичките са...

Каква е цената?

Ще закръглим сметката за цялата седмица.

Още една банкнота, и готово.

Освен стая и закуска

има и задължителна вечеря,

а кабелната и интернетът струват 3 евро на ден.

Там е най-сигурно. Стар туристически навик.

До по-късно.

Телефонът! - Да... Не е важно.

До после!

Вечерята е точно в 20 ч. Сервира се само веднъж.

Добре.

Не затваряйте! Нека съхне. - Да.

Добро утро. Търся Рико.

Рико ли? Ей там е.

Жерар Морле от Дрьо, говорихме по телефона.

Здравей. Ти си идвал одеве. Хвърли ли едно око?

Да, огледах. - Видя ли отпред?

Всичко е автентично. Използваме, че на туристите им харесва.

Иначе, откъм електроника сме на ниво.

Да, видях.

Имаш ли други предложения? - Нито едно.

Не искаме да продаваме веднага.

Искаме да попътуваме, да видим можем ли да променим живота си.

Кога заминавате? - Вече сме готови.

Ако си стиснем ръцете, товарим колата и тръгваме.

Знаеш ли къде е Узбекистан? - Не.

Ето го. - На края на света.

Не е близо. - Минаваме през Италия,

Балканите, Гърция, Истанбул,

Турция, Грузия, Баку...

Ще прекосим Каспийско море за 2 дена с ферибот,

Букара, Узбекистан и Самарканд.

Великолепен град, нали? - Хубав е.

А как ви хрумна? - Докато гледахме телевизия.

С Марилу проучихме и решихме да живеем там.

Може би дори да отворим сервиз в Самарканд.

Нещо като пробен период? - Да, съгласен съм.

Аз пък искам сервиз веднага.

Да работя и най-вече да живея спокойно.

Спокойно ще ти е, тук нищо не се случва.

Купувам го. - Съгласен. Супер, имаме сделка!

На първия етаж има апартаментче.

Разхвърляно е, но утре ще го оправя.

За тази нощ иди в "Големия елен", до моста е.

Хубав и чист хотел с ресторант. Иди от мое име.

Настаних се отсреща. - В "Ла Фадет"?

Хубаво е. - Тя поиска ли ти пари?

Предплата за седмица. Защо?

Дълго е за обясняване.

Тома е гений, всичко умее.

Самарканд, намери ли си гълъбчето? - Стига с тези глупости.

Ще се видим утре. - Да. Довиждане.

Паскал, ти тъп ли си? Явно да!

Тома, погрижи се!

Джоланът с каква гарнитура е? - Свърши.

Жалко. - Телето има само 4 джолана.

Два пъти телешки момици с гъби.

Няма. Не ми доставиха в четвъртък.

Тогава ни кажете какво имате, ще ни улесните.

За ордьовър главният готвач препоръчва "Жорж Санд".

Овесена каша, полята с масло, на фурна. Великолепна е!

Добър вечер. Запазих масата ви - седма, до прозореца.

И оставих бутилката отворена.

Докъде бях стигнала... А, да. Основното е...

Искате ли да ви...

А десертите...

Какво друго? - Ще ви покажа менюто.

Ако обичате! - Извинете ме.

Възможно ли е за това великолепно вино

да ни донесете малко патешки пастет?

Много съжалявам, но свърши.

"Буйната Жорж Санд" върви великолепно с това вино.

Най-сетне! За нас!

Днес няма завист по масите - блюдото е едно.

Запазих ви парче пай.

Пай? Добре. А какъв е паят?

Със... Не помня, но и не е важно.

Наздраве!

Харесва ли ви? Пивко е, нали?

Няма да се бавя.

Шест пъти "Жорж Санд", един пай

и седем роньонади за всички.

Колко запечено? - Средно.

Добре.

Какво стана там?!

Ама че съм... Забравих хляба. Наглеждайте тук, ей сега идвам.

Бихте ли подредили масите и столовете на терасата,

за да са готови за утре сутринта?

Имам болно рамо.

Разбира се. - Благодаря.

Къде отиде приятелката ви? - За хляб.

Но не ми е приятелка.

Къде ще намери хляб в 9 ч. вечерта?!

Не знам, не съм местен.

Моля те, не прави скандали.

Можеше да ни остави три фъстъка, за да кротуваме.

Да, три фъстъка щеше да е добре.

Случайно да ви се намират фъстъци? Има ли някой?

Веднага се връщам. - Станаха двама.

За последен път ти избираш ресторанта!

Кой е? - Човекът от Дрьо.

Как си? - Добре че си тук!

В ресторанта стана проблем.

Жената отиде за хляб,

на печката в кухнята има само вряла вода,

а готвачът е изчезнал.

Там отдавна няма готвач. Пияна ли беше?

Честно казано, не знам. Обаче сега, като спомена...

Какво да правя? Има и чужденци. - Колко сте?

Седмина с мен. - Тя няма да се върне.

Отишла е да се черпи с парите ти.

Покани го да вечеря с нас. - Какво?!

Добър вечер. Аз съм Марилу. - Здравейте.

Пак ли номерът с празните тенджери? - Идвам.

Къде отиваш? - Така ли да оставим чужденците?

Пак ли?! Тя малко ли ни отрови живота?

Самоубийствата, двата пожара...

Да не говорим колко пари ти дължи!

А колата, която й заехме? Кара я вече месеци!

Кола?

Казах й, че можем да заминем, и това я изнервя.

Да вървим. - Какво ще правим?

Ще готвим, приятелю. - Коя е тази жена?

От Париж е. Имала е връзка с местен, с много пари,

но бил женен и с деца.

Той й купил хотела, за да му е наблизо.

Скоро след това загива в катастрофа, без да й остави пукнат грош.

Оттогава тя изнемогва. Няма персонал, много дългове...

Дори не може да го продаде. - Това е тъжно.

Тя често ли така духва? - За последно - през юни.

На един годеж.

Избяга през кухненския прозорец, след като поднесе ордьоврите.

Затова ти препоръчах "Големия елен". - Да.

Появихте се най-сетне! - Добър вечер.

Жерар, налей по чаша вино от заведението.

Моля, седете си. Оставете на нас, дами и господа.

Скоро ще сервираме вечерята. Няма проблем в кухнята. Две минути.

Той какви ги надрънка? - Ще вечеряме!

Вино от заведението. - Благодаря, Жерар.

На всяка маса сложих по бутилка от заведението.

Действаш с размах.

Мога да сготвя макарони на фурна. - Няма нужда.

Видя ли цените? Трябва да е нещо шик.

Вече измислих ордьовъра. Добре ги беше скрила.

Патешки дроб. Ще го поднесем с препечени филийки.

Откъде хляб? - В коша има за цял полк.

Провери дали има нещо и във фризера.

Има всичко! Момици,

джолан, месно роле с лапад, глиганско...

Замразила е и менюто с десертите. - Супер!

Топлим на микровълновата и сервираме, преди да са се напили.

Готово. Това е за англичаните.

Как е "фоа гра" на английски? - Не знам. "Фоа гуа"?

Заповядайте! "Фоа гуа"!

Довиждане, приятели.

Лека нощ.

Притеснявам се, че още я няма.

Ще се прибере.

Дошъл си да купиш сервиза ми, не ресторанта.

Не се забърквай с нея. Ще ти разгони фамилията.

Не се плаша, женен съм от 20 г.

Утре ще се пренесеш над сервиза.

И ще се храниш в "Големия елен", там е сигурно.

Прости се с парите си, тя няма да ти ги върне.

Всичко ще бъде наред.

Знам ли...

Добро утро. Вие ли готвихте снощи с Рико?

Аз съм Арлет, съседката. Нея още ли я няма?

Няма я. - Ще кача спалното бельо. Знам пътя.

Добро утро.

Жерар? Вие с Рико сте чудесни.

Ще имаме хубав спомен.

Надявам се жената ви да се върне бързо.

Ако дойдете в Сингапур...

Благодаря, но тя не ми е жена, аз съм клиент.

Клиент като вас.

Не ми е никаква!

Обикновено аз подреждам терасата в сряда сутрин.

Виж ти!

Съжалявам, но още я няма.

Фактурата.

Има още две неплатени фактури. Внимавайте, ще се стигне до съд.

Дайте ми ги, ние с нея ще се оправим.

Каква е сумата?

Да използвам и аз да си получа заплатата.

За три седмици. Барбара забравя, че съм сама жена с дете.

Ето. - Благодаря и приятен ден!

Обикновено ми се полага биричка.

Да.

А бирите къде ли са...

Ето ги.

Приятен ден! - Приятен!

Загубих си едно от гребенчетата.

Да сте го намирали?

Колко е приятно времето!

И сте се справили с кафе машината, което не е лесно.

И аз бих изпила едно кафенце.

Сменете си мелодията. Или я изключете.

Дразнеща е.

Късо кафе! - Добре.

Донесете и една мокра гъба!

Гъба...

Сметката от ресторанта снощи.

Две стаи със закуски. Дори оставиха бакшиш.

Днес докараха замразените десерти.

Платих на доставчика и на жената, която сменя кърпите.

На Арлет? Въобще не беше спешно!

Да ви съдят заради десерти...

Кой да ме съди?

Не ме обърквайте повече, оставете това тук!

После ще го мисля, на свежа глава.

Сутрин мебелите на терасата трябва да се минават с влажно,

за да се обере прахът.

Ще купите ли сервиза им?

Първо ще го поема за няколко месеца, докато ги няма.

Поне ще се махнат!

Какво носите вътре, съкровище ли?

Не, инструментите ми. До довечера.

Днес ни е почивен ден.

Ще ви приготвя да хапнете в стаята. - Много мило.

Ако чуя, че сте обядвали в "Големия елен",

където сервират гуакамоле от супермаркета,

повече няма да сме приятели.

Колко е хубаво!

Отивам да си легна.

Виж ти!

Погледнете, веднага го съсипаха!

Антоан Ролен. - Приятно ми е.

Понеже съм кмет, но и не само, сам си лепя плакатите.

Откакто няма свещеник, сутрин отключвам и църквата.

Аз поемам сервиза. - Вече знам.

Аз организирах пътуването Льовержон-Самарканд.

Обожавам да пътувам. Бивш стюард съм от "Ер Франс".

Извози ли ви още първата вечер? Тя не се церемони.

Жената има проблеми.

Така говорите, защото не на вас дължи 3000 евро.

Жена ми й ги зае за 4 дена преди 2 г.

Явно ще се простим с тях.

И не сме единствените. Е, добре дошли!

Да ви кажа, организирам и курс по английски.

Всяка сряда в кметството има стажове за търговци.

Много важно е в туризма, трябва да се знае английски.

Не ме бива с езиците. - Ще се научите.

Обадете се. Пак ще се видим.

До скоро!

Тома, и това също! - Още багаж?

Всичко ще се побере, ще видиш.

Здравей, Жерар.

Забавлявате ли се с Барбара? - Стига глупости!

Тя само трови живота на околните!

Моят беше скучен, така че нямам нищо против.

Тя и дума не каза за снощи.

Явно има бели петна в паметта, това ме смущава.

Има, особено когато й изнася.

Тома, ела!

Върви! - Сигурно за прахосмукачката.

Всичко това ли вземате? - Марилу така иска.

Колата няма мощност, ще се влачим по пътя.

Ще оправя мощността, това е по моята част.

Ела да видим.

Ти ли правеше колите в Дрьо? - Да.

И за ралитата ли? - Да, в този дух.

Майстор си, ще я направиш ракета.

Доста неща има за правене.

Рико, документите! - Ела да подпишеш.

Да вървим.

Подарък! Ключове от "Ла Фадет".

На мен повече не ми трябват.

Ако имаш ценности, това тук е сейф.

Някакви неща на Марилу...

Хайде, сложи си ги вътре.

Готово.

Предупредил ли си в Дрьо, че се местиш тук?

Никой не го е грижа. Дай книжата. - Ей сега.

Тези пък кои са?!

Е? - Нищо.

В хотела не са го виждали. Но пък е ходил в банката.

Защо? - Не знам.

Звъня ли му? - Не вдига.

И Матей го издирва!

Къде ли е?! Започвам да се тревожа.

Дали си е заминал? - Къде?! Никой не знае адреса.

Май някой нещо премълчава.

Адресът беше записан на листче, което загубих.

Вярвайте ми! - Няма как.

Кълна се, търсих го навсякъде! - Не се кълни, а го намери!

Накъде е "Рут д'Еписи"? - Не е насам.

Обърнете, направо и по първата вдясно.

Добро утро. Добре ли спахте? - Добро утро, Барбара.

Снощи работихте до късно. Заминаването им се проточва.

Не, добре върви.

Аз пък се събудих много рано.

Затова ви донесох закуската.

Не биваше... - Приятно ми е.

Често съм сама в хотела. Хареса ли ви леката вечеря?

Беше чудесна, много благодаря.

Ако ви се прияде нещо, кажете ми.

Обичам да готвя.

Макарони на фурна. - Макарони?

Няма нищо по-ужасно!

Погледнете какво слънце!

Оставям ви, имам куп задачи.

Пак се започна!

Стига вече, няма да вдигна.

Пак съм аз. - Да?

Нещата за пране - в банята, Арлет ще ги вземе.

И си купете нови дънки, вашите вече не стават.

Също и фланелки. - Нямам време.

Ако искате, аз ще отида. Оставете ми пари на масата.

Добре.

Парад на ръчни колички с цветя...

Ето ги, връщат се.

Здравейте! Браво!

Чудесно, хареса ми.

Страхотна мощност! - Турбото ли модифицира?

Като ракета е!

Невероятно е, страшна мощност!

Сякаш е друга кола! Марилу, ела! - Имам работа.

Аз бих искал... - Качвайте се!

Кметът само това чакаше.

Марилу отива да си вземе довиждане със сестра си в Монтро.

Ще нощува там. Каня те в "Големия елен" да отпразнуваме.

Добре, но дискретно. - Не те пускат ли?

Не искам да има напрежение. - Каза ли й за студиото?

Още не. Изчаквам подходящ момент.

Рико, ще тръгваме ли вече? - Потегляме!

Затегнете коланите!

И карай внимателно! - Потегляме!

Той е открит човек.

И с възможности. Струва ми се доста заможен.

Много свестен човек е, веднага се вижда.

Да се погребе в това забутано място на тези години!

Несъмнено крие огорчение.

Съгласен ли сте? - Да.

Или пък...

... бяга от нещо, но от какво?

Погледът му е тъжен...

Знам ли.

Сигурно има тъмно минало. А и този мобилен телефон...

Непрекъснато звъни, а не го вдига! Защо?!

Жерар! Видяхте ли кое време е?

Милите ми клиенти прибраха столовете и масите.

Клиентите белгийци винаги са най-любезните.

Хайде, вървете.

Идете си починете, имате нужда.

Лека нощ.

Не ставайте рано! Преди 9 ч. тук нищо не се случва.

Сигурно сте гладен. - Не, хапнах в сервиза.

Днес следобед си мислех...

Налейте ми вино, устата ми е пресъхнала.

За какво говорех? А, да!

Казах си, че с вас все не се засичаме,

затова ви приготвих вечеря.

Месо с конфитюр от лук и зелена салата.

А за накрая - една малка изненада.

Наистина няма нужда. - Моля!

Не ми противоречете! Какво забравих?

Кайсиев сок. Ужас!

Хайде, наздраве.

Вие няма ли да ядете?

Не съм гладна.

Изстинало е. Да!

Отвътре си е добре. - Не се усеща ароматът!

Ще отида да ги притопля.

Останете тук, Барбара, аз ще отида.

Оставете на мен.

Вие си починете.

Много мило.

Барбара...

Барбара, какво ви е?

Преуморена съм.

Жалко, толкова неща исках да ви кажа...

Елате, ще ви кача в стаята ви.

Да. - Елате.

Още първата вечер това ми се стори много мило от ваша страна.

Пихте вино, за да ме зарадвате.

Къде е леглото ви? - Леглото ми...

Последно го видях... Да, натам е, натам!

Легнете си. Така.

Бихте ли ми събули обувките? - Да, Барбара.

Също и обеците...

Извинявайте.

Ще ги оставя ето тук.

Да оставя ли светнато?

Всичко е наред.

Спете сега.

Вземи рибата и я остави на масата вътре.

Ето. Благодаря ти.

Близо един до друг, ще направим групова снимка.

Жерар, ела да се снимаме! - Иди го извикай.

По-близичко... Госпожата с шапката, чудесно!

Жерар! - Първата ще е без Жерар.

Гледайте към мен... Супер!

Кога ще я публикувате? - В деня на заминаването.

След 3 дни! Успяхме, страхотно!

Ще дойде ли? - Не, досадно му е.

Мамо, виж! - Откъде я взе?

Той ми дава монета всеки път, когато му кажа какво прави Барбара.

Ама че глупаво дете!

Рико, 8,30 ч. за духовия оркестър и училищата добре ли е?

Да, добре е.

Само да сверя с оркестъра, и готово.

Ало? В 8,30 ч. е добре. Дочуване, Жан-Клод.

Нещо става.

Мислиш ли?

Натам вървяха нещата.

За какво говориш? - За Марилу.

Отказва да замине.

Дори не иска да финансира пътуването.

Така всичко спира! - Ще говоря с нея.

Тръгна към Монтро при сестра си, няма да размисли.

Ограничена жена. - Спри, не влошавай нещата.

Не знам какво да правя...

Рико, ако искаш да анулираш договора, няма проблем.

Не, аз заминавам. Тя няма да разбие мечтата ми.

Прав си. - Нали си съгласен?

Тръгвам утре рано сутринта. - Утре?

Тъкмо ще избегна панаира на този тъпак, кмета.

Искам ви тук само двамата. - Добре.

Утре сутринта? Трябва да сваля всичкия багаж на Марилу.

Бързо го разтовари! - Добре.

Можеш ли да ми дадеш част от сумата в аванс?

Малко ще ми е притеснено с парите. - Няма проблем.

Ти си истински приятел. - Не, нормално е.

Не може ли човек да послуша радио на спокойствие? По дяволите!

Прегоряло е.

Ама че работа! Горкичката!

Хайде, бутайте, бутайте!

Защо натисна спирачка? - Къде са паспортът, визите?

В червената папка отдясно на седалката.

Намери ли я? - Да.

Защо пак спря? Какво има?

От сутринта ме преследват някакви мисли!

Къде се качвам на кораба? В кой град? На върха на езика ми е.

Баку ли? - Баку, именно!

Той е на 5000 км оттук. - Знам, но забравих името!

Спокойно, всичко ще си спомниш. Ще тръгваш ли вече?!

Имам чувството, че съм забравил нещо. От стреса е.

Хайде, губим време.

Имаме връзка по имейл. Ако забравите нещо...

Да. Бутайте сега. - Побързай!

Благодаря, приятели, тръгвам.

Изключете го веднъж завинаги! - Аз така ли ти се бъркам?!

Замина.

Направи кафе! И спри тази музика, уморен съм.

Проклятие! Забравил е лаптопа!

Ама че работа!

Ама че глупак!

Сега какво да кажа на "Ехо"?

Вестникът, кметството, всички финансирахме пътуването!

Дадохме му пари! Как можа да постъпи така?!

Какво да кажа на Общинския съвет?

Кажете им каквото искате.

Той потегли съсипан и в паника, проявете разбиране.

Какво да разбера? - Беше нещастен.

Нещастен! - Да. Дори забрави вашия лаптоп.

Сега нямаме връзка.

Как ще изпраща материали за вестника? На картички?

Ще се обади! Ще организираме шумно посрещане.

Ако се върне. По тези държави е несигурно.

Може да го вземат за заложник, да ни искат откуп,

Отивам да си легна. - Да, идете при жена си.

Всичко е заради Марилу и рижавия... - Не е вярно!

Разбрах! Всички тук са тъпанари!

Кмет съм на град от тъпанари!

Марилу се има с един пожарникар в Монтро.

Той спаси Барбара, когато си пъхна главата във фурната и пусна газта.

Във фурната? - Да, от мъка.

Беше сама на Коледа.

Тогава е рожденият й ден. - Горкичката!

Предната година много хора бяха там за празника,

но тя забравила да изпече пуйката.

Сервирала я сурова. С картофи.

Спри, ще се разплача.

Добро утро! - Барбара...

Онзи глупак тръгна, нали? При това сам!

Бързо се е разчуло.

Разхождах се и се отбих да си оправим сметките.

Бихте ли ми дали депозита за другата седмица?

Имам доста разходи. - Възнамерявах да ви кажа...

Ще се настаня над сервиза.

В тази колиба?! - Да.

Идеята пак е на онзи глупак.

Нормално. Все гледа да ме тормози.

Можехте да ме предупредите! - Той потегли 2 дни по-рано!

Съберете си багажа, върнете ми ключа...

Разочаровахте ме! - Барбара, почакайте...

Нека ви обясня. Не съм искал да ви огорчавам.

Винаги ще съм наблизо!

Знаете го! - Вие сте един простак!

Не по-добър от онзи, който замина с парите на града!

Добро утро! - Няма нужда! Без физиономии!

Какво съм й направил?!

В този град има само тъпанари!

Нека обясня! Не ми е по джоба да живея дълго на хотел!

Парите ми трябват, за да купя сервиза.

Мъж, който пие кайсиев сок, не е читав!

Не бъдете зла, не ви отива!

Напротив!

Барбара...

Почакайте!

Не забравяйте да ми оставите ключа!

Добре.

Ето, когато човек иска, става.

Какъв кретен!

Добро утро. Ще обядваме. - Веднага ще повикам някого.

Барбара, имате клиенти за обяд.

Днес работим само с резервации.

Вас никой не ви е викал. - Ние имаме резервация.

На името на Манжен. - Елате, ще уредим нещата.

Мога да ви предложа телешка яхния.

Чудесно! - Ето менюто с десертите.

Ще ви настаня.

Шоколадов пудинг... - Аз искам сорбе.

Какво се случва тук?! Разполагате се като у дома си!

Никога не бива да връщаме клиент.

Аз бъркам ли ви се в сервиза? - Опитвам се да ви помогна.

Не спасявайте мен и хотела, безнадеждно е!

Хайде, вън!

Искате ли истината? Неблагодарна жена!

Занапред се оправяйте сама!

Не зарязах всичко, за да ме тормозят както преди! Край!

След моста, в "Големия елен" ястията са на много разумни цени!

Там ще ви посрещнат с отворени обятия.

Това беше много долно.

Вървете си оттук, жалки глупако!

След моста! "Големия елен"! - Благодаря.

Чупка!

Да видим... Какви са новините днес?

"Ден 10. Днес пристигам в Азербайджан.

След това - планини, море... Всичко е наред, слънчево е...

Поздрави на всички в Льовержон. До утре. Рико"

Не е щедър на думи.

Кметството му даде толкова пари, можеше да се постарае.

Справяш ли се? - Да, ще стане.

Снощи гледахте ли нещо? - Пак гледах за Самарканд.

Пак ли? - Да.

Там е прекрасно!

Оказва се, че не познаваме тези държави.

Рико е прав. Живеем безсмислено.

Ето, закачих го. - Благодаря. Все едно съм в хотел.

Изчислих. Според плана скоро Рико ще е в Баку.

Дори скоро ще се качи на кораба. Можеше да ни се обади.

Не му се сърди. Всеки понякога иска да го оставят на мира.

Искаш ли чипс? - Не, благодаря. Тръгвам.

Написа ли утрешното съобщение?

Няма да го харесат.

Прочети ми го! - Наистина ли?

"Здравейте. Пристигам в Баку, пристанище на Каспийско море.

Столица на "Евровизия 2012 г.".

Безброй петролни и газови кладенци. Красота!

На всеки ъгъл продават шишчета.

До утре, Льовержон. Рико"

Прииска ми се да замина веднага.

Какво става там? - Не знам.

Някакви мъже оправят терасата.

До утре, Жерар. - До утре, Тома. Благодаря.

Благодаря за добрата дума. - До утре.

Тръгваме ли?

Готово, събрахме ги. - Чудесно.

Здравей, Тома.

Самарканд. Магията.

След безбрежна равнина се появява митичният Самарканд,

в подножието на заснежения Памир...

Много сте ранобудна, казвам ви.

Насам ли са "двете нули", или натам?

Наляво, скъпи!

Маминка още не се е разсънила.

Не може да е истина!

Малки проклетници!

Горкият човек! Защо всички го мразят? Благодаря!

Колата на Барбара пак е в канавката. На пътя за Руел.

Ранена ли е? - Не, нищо й няма.

Директно ми взе пакета бисквити.

Да побързаме.

Още предния път полицията искаше да й вземе книжката.

Ако искате, аз ще отида. - Не, дай на мен.

Защо ме гледаш така? - Не знам.

Просто така. - Да, да, знам!

Не може да бъде!

Ама че работа!

Барбара, аз съм!

Забавихте се. Премръзнах.

Но съм доволна, че блъснах Големия елен.

Ама че работа!

Това някаква шега ли е?

Как пък не!

80 евро за тегленето. Ще имаш да вземаш, драги!

Така...

Гребенчето ми!

Много добре.

Връщам ви колата. Повече не ми е нужна, благодаря!

Преди пак да я дадете под наем, проверете спирачките.

Кой е ровил в гардеробчето ми?

Добър ден, госпожице. Разкажете ми за хотела си.

Благодаря, чакам.

Лала Морийон, идете се преоблечете.

Не може цял ден да стоите по халат, има клиенти!

Маню ще се кара. - А той къде е?

Трябва спешно да говоря с него.

Прозвънях старческите домове...

Не си тръгвайте и вие! - Напротив.

Няма да живея и с онзи, дето ми ходи по гащи из къщата!

Благодаря, пак ще се обадя.

Само ченгетата липсваха!

Добър ден. - Г-н комисар.

Личи ли си, че съм полицай? - Да.

Кой е началникът на сервиза? - От 60 г. насам съм аз.

Първата жена монтьор във Франция. Сега това е дъщеря ми.

По какъв въпрос? - Да говорим с нея.

Ще ви заведа.

Влезте.

Добър ден.

Полиция.

Кой е най-прекият път дотам?

След моста завийте наляво и след това - направо.

Благодаря. - Моля.

Добре говориш английски, браво.

Купчината ламарини на Барбара още стои на площада.

Какво ще правите с нея? - Аз? Нищо. А вие?

Щом на никого не му пука...

Ако продължава така, вдигам ръце.

Не си ли на училище? - Не, учителката стачкува.

Днес Барбара отвори, има шест куверта за закуска

и две стаи, запазени за довечера.

Вземи. Не харчи всичко! - Благодаря.

Ела да хапнем, после ще довършим.

Сложих индийско орехче и много сирене грюйер.

Супер! - Благодаря, приятно е.

Отсреща гори! - Извикайте пожарната!

Обади се на пожарната, бързо! Какви ги върши тази жена?!

Помогни им! Отвори вратата! - Дръжте се, Барбара.

Тома, задръж вратата.

Трябва да угасим огъня! - Хлъзгаво е, внимавайте!

Отворете прозореца! Бързо!

И другия тиган!

Какво е станало?

Сигурно е била подпийнала и се е подхлъзнала.

Мамо, Барбара е мъртва. - Не, не е.

Барбара, как сте? Повей й!

Пожарната още ли я няма? - Ще дойде.

Малко е странна.

Елегантна жена е, но обича да си пийва.

Понякога. - Искаме да си вземем багажа.

Дамите може ли да влязат? - Да.

Вей! Не ставайте, Барбара.

Нека поне веднъж пийне вода, няма да й навреди.

Замълчете. - Божичко!

Такава красива жена! Жалко. - Не е сега моментът!

Барбара, чувате ли ме? Трябва да извикаме лекар.

Извикай д-р Гранжон.

Само не дебилния Гранжон. - Добре.

Тя е скарана с половината свят.

Защо се бави пожарната?!

Накъде е "Големия елен"? - Но защо ви е?

Къде отиват?

Гърлото ми...

Къде е пожарът? - Пак при г-жа Мане, но го угасихме.

Отдръпнете се, да има въздух. - Дойдохте най-сетне!

Люк! Кислород!

Люк е приятелят на Марилу... - Барбара, чувате ли ме?

Отговорете ми с клепачи.

Разпознахте ме. - Вие сте шефът на пожарната.

Не е смешно. - Съдейки по тона, е напълно здрава.

Само е леко бледа.

Караме я в болницата. Всички ли сте невредими?

Сложих всичко необходимо. Върнете се по-скоро.

Радвам се, че бяхте наблизо.

Много ли ми се сърдите? - Не.

Не биваше да ви оставям сама.

Ще се върна в хотела, за да ви пазя.

Наистина ли? Ще го направите ли? - Да, Барбара.

Грижете се за хотела. - Добре.

И проверете застраховката. - Добре.

Със сигурност не я е платила.

Освен това играе.

Да видим...

Но...

Къде съм го виждал? Не помня.

Кога се е върнала Марилу? - Сутринта.

Ходихте ли в болницата? - Да, трябва да си почива.

Правят й изследвания. Свижданията са забранени.

Горкичката, сигурно й е самотно.

Поне ще пие само вода, черният й дроб ще си почине.

Успяхте да влезете. - Без проблем.

Много мило, че наминахте.

Свижданията са забранени. - Тръгвам си.

Не, останете!

Не пушете! Докторът ще влезе и ще си имам неприятности.

Мартин, докторът е много мил с мен.

Шалът на масата е за вас.

Много мило.

Нямаше нужда!

Прекрасен е! Благодаря.

Ще ми оставите ли малко пари? Нямам никакви.

Бакшиш тук, там... - Разбира се.

Къде да ги оставя? - В червения портфейл на масата.

До тестето карти. - Добре.

Мъжа на живота ми ли гледате? Той ми подари хотела.

За да не съм твърде далече от него, от жена му и децата.

Истински капан.

Изчезна пред 4 г. при катастрофа.

Според мен са го открили.

Видях го на площада на предизборен плакат.

Вие ли го късахте всеки път?

Да, аз. Радвам се, че загуби изборите.

Да върви по дяволите! Защо да ви разказвам живота си?!

Негодникът ме заряза! Доволен ли сте?

Далеч по-славно е да е умрял.

Нека не се разчува, аз поддържам версията си.

Бъдете спокойна, ще си мълча.

Ако ви интересува, започнахме ремонт в ресторанта.

Чудесно.

Довиждане засега.

Здрасти!

Твърде много багаж вземаш.

Ако там ми хареса, ще остана.

Ето адреса на шефа. Да го имате, за всеки случай.

Благодаря, но вече го знам.

От кой старчески дом започваме? - От "Фламан Бльо".

Най-скъпият е. - Общо колко ще обиколим?

Три, но са в един район.

Колко километра? - 180.

Защо толкова далече? - Обичам онзи район.

Лек път. - Довиждане.

Дръжте се прилично!

Добър ден. - Г-н комисар...

Имаме още въпроси.

Има ли някой?

Добър ден.

Не, г-жа Мане я няма, аз само приемам съобщения.

А къде е? - Не знаете ли? В болница е.

Днес тук е сватбата ми! - Сватба?

Съжалявам, нямам информация.

Отидете в сервиза отсреща и потърсете Жерар.

Жерар? - Той ще намери решение.

Надушвате ли буря? - Да.

Г-жа Мане каза, че ще намерите решение.

За кое? - Днес се женя.

Женим се в църквата, а ресторантът е в ремонт.

Започна се! - Целият род на жена ми пристига!

Дадох й пари! Много пари! - Да, г-жа Мане иска по много.

Колко души сте? - 24.

Доставка за Барбара. Тя тук ли е?

Дано още не се е напила. - В смисъл?

Сладкарят ще ни помогне. Имаме сладко, ще намерим и солено.

Шунка в тесто върши ли работа? - Имаш ли за 24 души?

Жена ми работи в супермаркет, имат на склад с тонове.

Спасени сме! - Г-жа Мане ми обеща сьомга и миди.

Тя говори всякакви небивалици. Идете се женете!

Някакъв проблем ли има? - Вие си вървете в кметството.

Вие - в църквата. - После си направете много снимки.

В целия град. И на цветния мост. - Да, трябва ни повечко време.

Ще ви направя жест - ще платите на четири вноски.

Занеси тортата в ресторанта и тичай при жена си в супермаркета.

А за... - Дайте фактурата на мен, ще платя.

Благодаря.

Красива булка.

Извикай всички да помагат.

Нека поне веднъж и жената на кмета дойде.

Тя си замина преди 2 г.

Горкият човек!

Сватба ли има?

Обичам сватби. - Така ли?

"ФЛАМАН БЛЬО"

Много е хубаво тук. - Благодаря.

Извинете ме за минутка. - Моля.

Какво? Да!

Имате чара на Нана Мускури, но сте по-красива.

Да, добре.

Да, много ми харесва, но ще си помисля още малко.

Благодаря ви. - Довиждане.

Ти дори не разгледа стаите! - Рашид ми се обади.

Ченгетата издирват Жерар.

Майка ти не е на себе си.

Иска да замине от Дрьо и да ни продаде дела си.

Чудесно! - Само да не размисли.

Но искам да свърша нещо, да ми е чиста съвестта.

Имам адреса. Град Льовержон, автосервизът, питай за Рико.

Не е далече. Само малко ще се отклоним.

Качвай се бързо!

Вбесяваш ме!

Да?

Визитацията приключи и съм на разположение.

Предайте на мъжа в стая 12, че започваме.

Нищо не мога да ви откажа. - Ще кажа на сестрите.

Сестра за номер 9, моля. Там ли са Жан-Пиер и Раул?

Какво градче, а?

Колата му. Но навсякъде е тъмно, сигурно живее другаде.

Не е голям сервиз.

Малък бизнес е подхванал.

Виж, на вратата има бележка.

Да видим...

Май става дума за рали в чужбина.

Може би е заминал. - Жерар - в чужбина? Никога!

Странно е, че е стигнал и дотук.

Какво става там? Чувам музика.

Вече се чудехме къде сте. Заповядайте, седнете.

Вземете. Аз съм Марилу.

Аз съм Маню и съм влюбен във вас.

Елате.

Това е вече друго нещо.

А преди малко се запознахме. Страхотно е!

Ето там има маса. Елате.

Заповядайте.

Ще ви донеса за хапване. - Прегладнях.

Да имате две стаи за тази вечер?

Ще ви намеря. - Благодаря.

Ей сега се връщам.

Ще ти платя наведнъж. Чу ли?

Ще ти дам подписан чек,

а ти ще напишеш каквато сума решиш.

Братовчедите ви от Лизийо дойдоха.

Ще те запозная с братовчедите. Много ще ги харесаш.

Изключено е да тръгвате тази вечер за медения месец.

Изведете го да подиша и после го качете горе.

На мен ми трябват две стаи. - За кого?

Хайде, изведете го! - Усещам, че сте изнервен.

Скъпа, ти ли си? - Да, тя е.

Жерар, няма да те забравя! Ти спаси сватбата ми.

Нямаше нужда. - Хапнете си.

Истинска ли е? Обичам татуировки.

Голям дракон, но добър.

Но това не са Пупет и Алберто!

Изобщо не са те! Жерар, внимавай, тези са самозванци!

Не сте ли от Лизийо? - От Дрьо.

Жерар, тази сватба е страхотна!

Жерар, как се радвам да те видя!

Какво правите тук? - Минавахме наблизо.

И хотела ли си купил? - Липсваше ми!

Намери ли си тихо местенце? - Не е тихо, щом вие ме открихте.

Баба се беше заинатила.

Кой е в сервиза, докато се мотаете? - Не, търсим старчески дом.

В околността? - Ще бързаме, в сервиза е хаос.

Нищо фатално, бъди спокоен.

Спокойно, Марилу, той е голямо момче.

Какво е това оранжево нещо?

Пай. Специалитет на стопанката.

Хотелът има стопанка?

На кого да дам чашата? - На мен.

Сечете!

Проклятие!

Тръгвам.

Тези пейджъри са робство.

Ваш ред е.

Ама че първа брачна нощ!

Щом приключи, го слагаме да спи. Брачната нощ ще е утре.

Да, но не е същото.

Бива си го!

Тома, качи го в трета стая, там има голямо легло!

Да ти помогна ли? - Няма нужда.

Бях се затъжила за теб.

Радвам се, че бързо си се устроил и че вече си началник.

Стига, ще ти обясня.

На нищо не съм началник...

Младоженците не си губят времето.

Ще те настаним тук...

Тома е с булката.

В наши дни стават всякакви неща. - Ще те настаня в стая 4.

Дано нямаш много разходи.

Само това имам. Какви грижи имате в Дрьо?

Преди няколко дни идваха ченгета. Заради Матей и брат му.

Матей? - Да, онзи с пицариите.

Имало е престрелка на магистралата.

Братът е тежко ранен, а Матей е мъртъв.

Организирали пътуванията "На скорост".

Знам. - С болиди на магистралата!

Прекарвал е дрога от Испания с над 200 км-ч.

Издирват съучастници. Полицията смята,

че човек от сервиз наблизо е работел по двигателите на колите.

Разпитваха ли ви? - Естествено.

Ремонтирали сме БМВ-то му, обикновен клиент е и не плаща.

Да, така си е.

Видяха, че ние не работим по такива двигатели.

Запазих вестника за спомен.

Невероятно! Ти харесваше Матей.

Колкото всеки друг клиент. - Представяш ли си?

А настояваше да плаща на вноски!

Правел е куп пари. Това е било шестото им пътуване!

Надин заминава от Дрьо с каубоя.

Казва, че й миришело лошо. Слушаш ли ме изобщо?

Да, но ще говорим утре, като отпочинем.

Трябва да поспя. - Добре че се видяхме.

Полицаите... - Какво?

Искат да те разпитат за Матей.

Обади им се на този номер.

Казах им номера ти, но не се свързват с теб.

Потаен си, момчето ми.

Спокойно, рутинно е. Наясно са, че нямаш нищо общо.

Сега и ченгетата ме погнаха!

Какви хубави кокосови орехи...

Жерар!

Жерар, аз съм! - Какво правиш тук?

Чакам те. Отключи, не искам никой да ме види.

При Марилу няма никого. - Влизай!

А микробуса къде е? - В Турция.

Защо е в Турция?

Значи не стигна до Самарканд? - Не.

Къде беше досега? - Първо в Гърция.

Хареса ми и непрекъснато спирах.

Спрях в Солун да поспя,

двама мъже счупиха стъклото и ме обраха.

Яж бавно. Гърци ли бяха?

Не, французи. Попитаха за огънче, въобще не се усъмних.

В 4 ч. сутринта те събуждат за огънче и не се усъмняваш?

Не. Знам, глупак съм. Взеха ми всичките пари.

Нямаш ли вино? - Сокът е по-хубав.

А защо не се обади?

Взеха ми телефона и фотоапарата.

Срамувах се. Поех към Турция

с парите на Марилу, скрити в кутия кърпички.

В Анкара сбърках. Поех на югоизток

и ме арестува полицията.

Останах в затвора две седмици, докато намерят преводач.

Две седмици? - А в техните затвори е тежко.

Това не е ли Марилу? - Не.

Напротив, тя е. - Не, тя е в Монтро. Нататък?

Стори им се странно, че отивам в Узбекистан, и ме пуснаха.

Това е Марилу. - Казвам ти, тя е в Монтро!

Разказвай нататък! - Върнаха ми микробуса.

Не посмях да се кача. Исках вкъщи и тръгнах на автостоп.

Какво приключение! - Мислиш ли?

Да. - Не го ли смяташ за фиаско?

Не. Дай си само сметка колко път си изминал.

Гладен ли си още? - Не, стига.

Може ли да спя тук? - Ти си си вкъщи. Лягай си.

Лека нощ. - Лека.

КЪРВАВО РАЛИ В ДРЬО

Слизам за малко в офиса.

Ела.

Добро утро. - Как сте?

Автосервизът върви ли? - Много добре.

Младоженците заминаха. Търсеха те да ти благодарят.

Къде отиваш с тази чанта?

Да се видя с един човек в Монтро.

Хубаво е тук. - Да.

Ще се разходя из градчето, докато Маню се събуди.

В Дрьо ли се връщате? - Да.

Ако Надин продава дела си, ще поемеш сервиза наравно с нас.

Бъди търпелива.

Добро утро, шефе. - Тук ли спа?

Не... Да. Но само за да ми е по-удобно.

Ще ти остане хубав спомен. - Именно.

Да ви донеса ли кафе? - Да, моля.

Ех, младост!

Тъкмо тръгвах към болницата. Как се чувствате?

Чудесно. Лекарят прецени, че съм добре, и ме изписа.

Но пък вие не изглеждате добре.

Когато ме няма, списъкът със задачи расте.

Снощи имаше сватба за 24 души.

Знаех си, че забравям нещо. Трябваше да ми позвъните.

Вие сериозно ли? - Добро утро.

Аз съм тъщата на Жерар. С внука ми дойдохме да го видим.

Чудесно. Аз съм Барбара. Добре дошли.

Мина много добре, гостите останаха очаровани.

Чудесно е, че сте ги поканили. - Те сами дойдоха.

Трябва да подредим. - Аз ще се погрижа.

Занесете това, аз още се възстановявам.

Сигурно ключовете ми са у вас, за да тършувате из апартамента ми.

Покрай моята и вашата работа не остана време за тършуване.

Започнаха упреците. - Не е упрек.

Искате да поговорим ли? Струвате ми се напрегнат.

Да, малко. Искам да ви кажа нещо важно.

Ако е за фактурата за сватбата, вземам душ и ще я напиша.

Вече се погрижих. - А какво? Застраховката ли?

Не, платих я. Видели сте, че пак работим.

Да. - Подредих всички книжа.

Чудесно! Потръгна, откакто вие сте шефът.

На нищо не съм шеф, дори на сервиза.

И вие ме смятате за наивник.

Не! Заради сватбата ли го казвате?

Съжалявам, че така се случи.

Обещавам, повече няма да правя такива неща.

Не се ядосвайте.

Щяхте да ми казвате нещо важно.

Имам проблеми и трябва да замина.

Добре, ще се видим след това. Решете си проблемите, и готово.

Не разбирате. Не мога да остана тук, заминавам!

Как така? - Час по-скоро ще напусна града.

Приготвих ви скромна сума, да си стъпите на краката.

Няма да ме изоставите само с един плик, твърде лесно е!

Видяхте ли сумата? - Не ме е грижа.

Обещахте да се грижите за мен!

Трябва да замина. - Не!

Имате всякакво оборудване. - А ти какво си мислеше?

Извинявам се.

Насам. - Добре, щом такъв е редът тук.

Какво е това? - Жерар?

Виждал ли си паспорта ми? - Рико?

Какво правиш тук? - Върнах се.

Маню, това е Рико.

Здравей. - Добър ден.

Доведеният син на Жерар. Дойдоха да го видят.

Тук ли е Жерар? - Не, отиде да мие колата си.

Да мие колата? - Да.

Покрай вашите схеми не си взех никакъв багаж.

Готово. - За да е пределно ясно.

Ние бягаме. - Вземам предпазни мерки.

Знаех си, че сте гангстер.

Не е вярно. Откъде ви хрумна?!

Забърках се за пари в една история с коли,

тя свърши зле, да, но не съм гангстер.

Къде отиваме? - Възможно най-далече.

Истанбул, Баку, Узбекистан...

Ще отворя там автосервиз. - Сервиз?

Тогава без мен!

Ще ви оставя където кажете по пътя.

Нека е в Италия.

Навремето имах доста приятели в Рим.

Според вас възможно ли е?

Ще се отклоня, но отиваме в Рим.

Били ли сте в Рим? - Не.

Трябва да останете 2-3 дни. Ще се очаровате!

Добре, но...

Барбара Мане!

Сега сме бегълци.

Уеб рип субтитри от JJD @ 2019 YavkA.net

Превод ПОЛИНА НИКОЛОВА