Original subtitles

ГРАДИНАТА НА ДОБРАТА ВЕЩИЦА

Катрин Бел

Крис Потър

Катрин Дишър

Питър Макнийл

Роб Стюарт и др.

Погледни я само. - На мен ми прилича на чудесен дом.

Хайде.

Стой наблизо.

Ела, ела...

Какво е това? - Не знам.

Видя ли някого? - Не.

Ето, погледни.

Каква деликатна роза. - По това време на годината?

След първата слана? Странно е!

Сякаш лятото не е свършвало тук.

Недей! Ако не знаеш какво е, не знаеш какво ще ти направи.

Марта, това е цвете. - Да, едно от нейните цветя...

Ако знам едно нещо за г-ца Каси Найтингейл, то е:

Човек никога не знае. - Стига си се тормозила.

Това е чудесно място за честването на двестагодишнината.

Това е толкова важно събитие. Защо да празнуваме градските традиции

с най-нетрадиционната жена в града? - Къщата й е на 200 години.

И жената има градинарски умения. - Сигурно цялата е зелена.

Като Злата вещица от Запада.

О, не!

Чу ли това? - Звучеше като банши.

Не съществуват подобни неща. - Наистина ли, Каси?

Може би майката природа се е прозявала,

подготвяйки се за дългата си зимна дрямка.

Аз самият бих дремнал.

По-добре си почини, дядо.

Ще ми се майката природа да спре да духа събраните листа.

Духнала е доста при задната ограда.

Защо не си направите планина, в която да скочите?

Готов съм да хвърля лопатката.

Нищо чудно, Джордж. Не сме яли от обяд.

Искаш ли хапка? - Какво е това?

Салатата за довечера. Органична. - Не си падам по храна за зайци.

Зайците не биха пипнали градината ми. - Защо не?

Имаме си споразумение. - Така ли било?

Всеки е добре дошъл в градината ми, но зайците обещаха да не дъвчат нищо.

Създаде си чудесен дом, Каси. - Благодаря ти.

Затова днес копая по-надълбоко. За да се хванат хубаво корените.

Намерих истински дом.

Най-накрая мога да кажа, че мястото ми е тук.

Г-жо Тинсдейл.

Добър ден, г-жо Тинсдейл. - Това е спорно.

Мога ли да ви помогна? - Не.

Този въпрос трябва да бъде разследван от началника.

Засяга г-ца Каси Найтингейл. - Давай, Марта.

Стоях пред "Сивата къща", гледайки си работата,

когато чудовището сграбчи глезена ми.

Каси е сграбчила глезена ви? - Какво?

Не, пълзящото й растение. - Какво?

Увивното й растение, което пълзи! - Много необичайно растение.

Има цяла градина с чудати растения. Подозирам, че някои са незаконни.

Изглежда, че си се спънала в корен. - Не може да е домакиня

на двестагодишнината, ако земята не е безопасна.

Настоявам да разследвате какво отглежда там.

Щом настояваш, Марта. - Правя го.

Гражданите на Мидълтън имат право на подробен доклад.

Махни се от пътя ми!

Божичко.

Касандра Найтингейл? - Виновна, полицай.

Провеждам разследване.

Красота. - Благодаря.

С децата ти и Джордж градинарстваме цял следобед.

Не говорех за градината, но и тя е хубава.

Здрасти, тате. - Здравейте, деца.

Нещо не е наред ли, Брандън? - Одрасках си лакътя, това е.

Дай да видя.

Имам нещо за това.

Екстракт от алое.

Ето така. Готов си. - Благодаря.

Чао, тате. - Чао.

До утре, Каси. - Чао.

Благодаря за петте долара.

Искаш ли чаша чай, Джейк?

Каси, Марта Тинсдейл твърди, че е нападната от твое растение.

Нима? Едно от пълзящите растения? - Знам, че не я е нападнало.

Значи познаваш растенията ми по-добре от мен.

Искаш да кажеш, че растението ти е сграбчило г-жа Тинсдейл?

Сграбчило? Никога. Но може да я е прегърнало.

Прегърнало?

Е, тя не споделя любовта му.

Заплашва да премести партито за двестагодишнината на друго място.

Не. Защо? - Твърди, че къщата е опасна.

Но тя е точно обратното. "Сивата къща" е истински рай.

Обмислям да вземам гости за през нощта, но ако Марта...

Не бива да плащаш на децата ми. - Пет долара си е изгодно.

А и обичам да съм с тях. - И те обичат да са с теб.

Вършат чудесна работа. И се нуждая от много помощ.

Всяко листенце трябва да блесне.

Трябва да се отървеш от това. - Не, не, не...

Веритас ще стане красиво. Точно за двестагодишнината.

Каси, наистина направи чудеса с това място.

Благодаря.

По-добре да си поговоря с онова пълзящо растение.

Учителите ти са те затрупали, а? - Имам доклад по история за Мидълтън.

Този град? Много книги за място, на което нищо не се случва.

Ще я взема.

Благодаря. - За нищо.

Ако се натъкна на Стийв или Дюк, трябва да изчезнеш, бързо.

Как така? - Защото...

Те са ми приятели и не излизат с момиченца. Ясно?

Касандра Найтингейл отваря "Сивата къща" за гости

Да дойда да те взема към 6? - Ще опитам да се измия дотогава.

Какво си се нахилил?

Хората, живеещи в стъклени къщи, не бива да се държат за ръце.

Любопитко. - Гледката ми сгрява сърцето.

Растенията принципно замъгляват прозорците.

Не те ги замъгляваха.

Трябва да тръгвам. Децата ще се нуждаят от вечеря.

Вече си имат вечеря. Изпратих я по Джейк.

Домашно чили. Притопляш и сервираш.

Много ти благодаря. Но все пак трябва да вървя.

Може да им трябва помощ с домашните.

Джордж, справяш се чудесно с тях. Помагаш на Джейк.

Даваш им много време и любов. Защо не заделиш малко и за себе си?

Децата ми дават нужната любов.

Божичко. Погледни.

Листни въшки?

Не знам. Ще се отбиеш ли до разсадника?

Бих могъл. - Ще го отнесеш ли да го погледнат?

Ако имат някакъв естествен лек, ще го вземеш ли?

Мислех, че имам повече пари.

Купи четири плика семена за трева и плати на децата.

Иска се много зелено, за да поддържаш една градина.

Така е, а като добавим и поддръжката на "Сивата къща"...

И сметките за гориво... Затова реших да я отворя за гости.

Със сигурност имаш пространство. - Легло и закуска.

Ако можеш да стигнеш до разсадника, преди да затвори.

Моето място.

Красиво и омагьосващо.

Ето те и теб, Изида.

Търсите къде да отседнете?

Да, така е.

Все още не съм установила цените, но трябва да са разумни.

Ще спечеля достатъчно, ако остана на толкова красиво място.

Аз съм Ник. Ник Чейсън.

Добре дошъл, Ник. Аз съм Каси Найтингейл.

А това е моята приятелка и съветничка, Изида.

А това е "Сивата къща". - "Сивата къща", а?

Хич не ми изглежда сива. Много по-жива е.

Вложих много усилия. Искаш ли да видиш стаята си?

Да, бих искал.

Сигурна съм, че и отвътре е толкова красива.

Към следващата точка.

Цветята за трибуната за двестагодишнината.

Сисели? - Мислех си за хризантеми.

Те са сезонни. И на достъпна цена.

Както и цветни.

Вярно е, но тъй като поводът е много специален,

си мислех за нещо по-екзотично. - Извинете.

Господине, помолихме съпрузите да чакат отвън.

Не съм женен.

Господине, разсадникът затвори в 4 и прекъсвате частна среща

на градинарския клуб. - Ако може само...

За какво говорехме? - Хризантеми.

Думата хризантеми?

С какво да ви помогнем? - Това растение има рядка зараза.

Какво растение си носите?

Кротон Кодиеум Революшън.

Прилича на кръстоска между Сарханструм нутанс и Лоропеталум.

Сам ли го отгледахте, г-н...

О'Ханрахан. Помогнах. Мъничко.

Не бъдете скромен. Не съм виждала подобно нещо.

Трябва да сте изключителен градинар.

Ирландец съм. Неслучайно го наричат Изумрудения остров.

Не съм виждала подобно нещо.

Вижте как се извива. Забележително.

Градът става на 200 години, нали? - Предполагам.

Може да си разделим работата по равно.

Ти вземи първите 100 години, а аз последни.

Става ли? - Дадено.

Прочете ли главата за Гражданската война?

Може би това е голямото събитие, за което да пишем.

Забравих да си нахраня рибката.

Здравей. - Здрасти.

Много домашни? - Купища.

Учителят ни определи партньори и аз съм набутана с Джес.

Не помага особено? - Да, работи около 5 минути

и след това бяга, оставяйки всичко на мен.

Жалко, че си тръгна, защото ще изпусне домашното чили на Каси.

Брандън!

Брандън! Чувам басовете от кухнята.

Благодаря. Можеше просто да я намалиш.

Голяма работа. - Приятелят ти Тим се обади.

Все тая. Вече си имам нови приятели.

Така ли? Кои са?

Има ли значение? - Да, аз съм ти баща...

Искам да знам такива неща. - Защо?

Защото... Не искаш да говориш с мен за новите си приятели?

Да не съм под наблюдение или нещо такова?

Хайде.

Брандън има нови приятели. Затова го попитах за тях.

Прекрачих ли границата? - Тийнейджърите мразят разпитите.

И теб ли те изолира? - Не, но аз не задавам въпроси.

А какво правиш? - Просто слушам.

Колко е часът?

Джордж, трябва да тръгвам! - Не харесваш ли готвенето на Каси?

Ще вечерям навън с Каси.

"Отвари и възлияния от Древен Мароко"?

Обичам да предлагам разнообразие на гостите си.

И чай. - Благодаря.

Съвършенство.

Каси, трябва да призная, че тук се чувствам като у дома си.

Благодаря ти. Такъв беше замисълът.

И ти си попътувала много. Като мен.

Виждам го отразено в декора.

Привлечена си към екзотичното...

авантюристичното...

необичайното.

Най-забележителната ми вещ.

Портрет на Сивата дама.

Елизабет Мериуик, първоначалната собственица на "Сивата къща".

Преди много време се омъжила за морски офицер...

И заедно прекарали два пламенни месеца.

Докато не го повикали на фронта. Така и не се върнал.

Елизабет палела свещ на прозореца в продължение на 28 години,

докато една вечер свещта угаснала.

И открили Елизабет мъртва от разбито сърце.

Взе ми думите от устата.

Каси?

Здравей, скъпи. - Вратата беше отворена.

Подраних ли? - Не, идваш навреме.

Добре. - Съжалявам, това е...

Ник. Ник Чейсън. - Джейк Ръсел.

Джейк е нашият полицейски началник. - Поздрав за началника.

Ник тъкмо ми разказваше за Сивата дама.

Как може да знаеш толкова за моята прародителка?

Защото съм кръвен потомък на капитан Чарлз Хамблин.

Значи наистина е имало морски капитан на име Чарлз Хамблин?

Да, аз съм живото доказателство.

Г-це Найтингейл.

Беше ми приятно, началник. - И на мен.

Качи се горе. - Да, стаята му е там.

Той е първият ми гост.

Мислиш ли, че идеята е добра? - Все някак трябва да платя ремонта.

Но кой е той? - Ник Чейсън.

Какво друго знаеш за него? - Знам, че плати предварително,

че е абсолютен джентълмен и далечен роднина.

Намирам го за много интересно. - Нека го проверя.

Джейк, той току-що дойде.

Каси? - Добро утро, Лори.

Добро утро. Какво приготвяш?

Овесена каша за госта ми. Искаш ли малко?

Лори, не трябва ли да си на училище? - Натам съм тръгнала. Затова дойдох.

Имам проблем с домашните. - По кой предмет? Химия?

История.

Трябва й още канела.

С една от съученичките ми правим доклад.

Подлудява ме.

Като дойде време да работим, тя хуква да си храни рибката.

Поне се грижи за нея. - Но не я интересува домашното.

Чудех се дали имаш...

някакъв вид... магия?

Заклинание, което да я накара да си напише домашното?

Трудно е да накараш дете да си напише домашното.

Сетих се. Ела с мен.

Имаше много интересни неща в тази зимна градина.

Какво е това? - Не съм сигурна.

Свързано е с градината ми. С Джес може да разберете.

Докладът трябва да е за важно събитие от историята на града.

Големите дървета поникват от малки жълъди.

И Дюк вика... - Пожар!

И натъпках всички хартиени кърпи в момичешките тоалетни, докато...

Всичко се наводни! - Извинете.

Трябваше да си там! - Да.

Имаше вода по целия коридор.

Да, г-жа Бътрик дотича, подхлъзна се и падна във водата!

Добър ден, Сисели.

Какво стана с учтивостта?

Това е забавно. - Каква е твоята идея?

Помня, че баща ми ми каза нещо много забавно.

Баща ти? - Да.

Сменил е касетата в камбанарията и вместо камбани...

е засвирило "Лед Цепелин". - Не, пич. Това е тъпо.

Ако искаш да участваш, трябва да направиш нещо голямо.

Какво например? - Не се тревожи.

Ще ти кажем. - Да. До скоро.

Добър ден, Марта.

Г-це Найтингейл. - Началник Ръсел каза,

че си се сблъскала с растенията ми. - Съмняваш ли се?

Не. Чудех се дали си получила алергична реакция.

Добре съм си. Въпросът е приключен. - Имам специален мехлем в магазина.

Тази сутрин не съм в настроение за черните ти магии.

Изглеждаш ми притеснена.

Чух, че имаш гости в "Сивата къща".

Засега е само един. Но имам още място.

Домакиня си на партито за двестагодишнината.

Искаш изтънчените ни гости да сметнат "Сивата къща" за евтин хотел?

Легло и закуска, Марта. - Смяташ ли идеята за добра?

Допълнителните доходи са от помощ. Знаеш как е с ремонтите.

Да отваряш вратите си за непознати от улицата...

Няма да бъдат непознати за дълго.

Не смятам, че си най-добрият съдник за хората.

Аз не съдя хората, Марта. Особено от първата среща.

Хората показват истинската си същност, ако им дадеш време.

Каквото и да значи това. - Ела да се запознаеш с него.

Няма да стане!

Не бих бил по-съгласен.

Работя по въпроса.

Идеална възможност да се възползвам.

Добре, трябва да затварям.

Работа? - Няма край.

И за двама ни.

Разгледа ли някои забележителности? - Не, тук ми е идеално.

Да, "Сивата къща" е магнетична, нали?

Да, продължава да ми нашепва: "Остани, остани."

Сигурен ли си, че не е от тръбите? Ще ги подменя при първа възможност.

Старите къщи са скъп проект. - Да, такива са.

Къща, която смяташ за историческа и чаровна, ти гълта парите.

Любовта ми към "Сивата къща" е безусловна.

Какво гласеше стара поема? Благодаря.

"Дори най-изтощената река намира своя път до морето."

Този дом е краят на дългото ми пътуване.

Да, много си преживяла.

Какво имаш предвид? - Истинският дом е много по-важен

за сираче, което се е скитало с години.

Кой ти каза за това? - Имах пралеля в Балтимор.

Тя ми направи родословно дърво.

Ти си един от най-интересните клони.

Бих се радвала някой път да го видя.

Този, който е отседнал при Каси, е необикновен!

Какво стана? - Предложи да ми купи поничка.

Защо ли не се изненадвам? - Казах му, че това е груб стереотип.

Затова се извини и ми предложи цял плик с понички.

Хубаво. - Свестен тип.

И изглежда добре. - Не съм забелязал.

Прилича на кино звезда. - Да. Сякаш играе роля?

Не бъди груб, Джейк. На мен ми изглежда свестен.

Изглежда. Няма да се вържа.

Разглеждам родословното му дърво. Липсват много парчета.

Не намирам нищо за прародителя му капитан Хамблин.

А какво мисли Каси? - Както винаги.

Действа по интуиция.

Ще намеря фактите.

Нов е в тази къща. Няма да мислим лошо за него.

Бъди търпелива.

Здравей, Ник.

Суеверен ли си? - Не, изобщо.

Този стар мит винаги е притеснявал Изида.

Би ли ми подал метлата?

Да.

Караш и най-простата задача да изглежда като поезия.

Някога спираш ли да работиш? - Голямата къща е голяма отговорност.

Така си е.

Жалко, че никой не е отговорил на рекламата ти.

Времената са трудни. Но ми харесва, че сме само двамата.

Добре. Може да ми помогнеш с метенето.

Мислиш ли, че има вълшебни способности?

А ти? - Може би. Все пак е на Каси.

Това надпис ли е?

Можеш ли да го прочетеш? - Разбира се.

"Спаси живота ми, 1816 г."

Мисля, че най-малките луковички цъфтят най-рано.

Но не ме цитирай. Добре.

Гуен! Влез.

Обикновено ги засаждам на 30 см дълбочина.

Не, не, 2,5 см. Не, 30 см.

Да, пак заповядай. Дано да е от помощ.

Чао, Сисели.

Сисели Прайс? Вицепрезидентът на градинарския клуб?

Боже, със сигурност задава много въпроси.

Е, аз нямам въпроси към теб, но имам отговор.

Помниш ли вредителите на растението, което донесе?

Ще го оставя на секретаря.

Здравей, Джордж. Слагам коловете за доматите

и се чудя дали имаш допълнителен чук из инструментите си.

Може да намина да го взема.

Това не беше ли касиерката ни, г-жа Карлайл?

Нямам представа.

Имам очи само за едно момиче.

И това е специалното ми ангелче Лори.

Г-жо Харисън, искам да се запознаеш с любимото ми момиче.

Внучката ми Лори.

А това е приятелката ми Джес.

Много хубаво садило.

Какво? - Садило.

Какво е това? - Градинарски инструмент.

Явно е изработено ръчно. Преди много, много време.

Все още ги използваме за изкопаването на дупки за семена.

Лори, мислиш ли, че е историческо? - Да. Погледни това, дядо.

"Спаси живота ми, 1816 г." Интересно.

Мисля, че историческата общност има книги за колониалното градинарство.

Благодаря, г-жо Харисън. Да вървим.

Благодаря, дядо!

Имаш чудесна внучка. - Не мога да го отрека.

Австралийски листни въшки. - Моля?

Искаше да знаеш какви са вредителите. Австралийски листни въшки.

Благодаря.

Бързо трябва да вземеш мерки. Имаш ли писалка, О'Ханрахан?

Наричай ме Джордж.

Джордж, имам прекрасен градински босилек и правя песто,

което е твърде много за сам човек. Обади ми се.

Изглежда, че си много зает. Ще те оставям.

Гуен...

Здрасти. - Колко е часът?

Не знам. 6:10. - Боже мой.

Съжалявам. Дай ми 5 минути. - Няма проблем. Не бързаме.

Не си падам по продълженията. - Съжалявам.

Загубих представа за времето с къщата, магазина и градината.

И госта.

Не го харесваш, нали?

Не го познавам от достатъчно дълго, за да имам мнение.

Но се е местил често през последните 5 години.

Както и аз. Докато не открих "Сивата къща".

Може би е семейна черта.

Не открих нищо за връзката му с капитана.

Говори с Ник. - Да говоря с него? Защо да му вярвам?

Казваш, че е лъжец? - Просто стой настрана от него.

Джейк Ръсел, ревнуваш. - Не е вярно.

Напротив. - От кого? Мазният Ник?

Само защото е красив и чаровен... - Значи сега излезе наяве!

Единственото, което излезе наяве, е, че не ми вярваш.

Не, не вярвам на госта ти. - Имай малко вяра в хората!

Каси, научаваш някои неща, след 18 години работа като полицай.

Случват се лоши неща на добрите хора.

Помисли за хубавите неща, които пропускаш с това поведение.

Имаш чудесен начин да изваждаш най-доброто у хората.

Не искам някой да се възползва. - Не се тревожа.

Може би трябва. Не можеш да си твърде доверчива.

Не мога да си позволя да не бъда. - Имаш сметки.

Живот, в който не можеш да вярваш на хората, е беден.

Просто ми обещай, че... - Знам какво правя.

Две. - Разбира се.

Здравейте, г-жо Тинсдейл.

Извинете. Познаваме ли се? - Не, но ще поправя това.

Казвам се Ник, Ник Чейсън. - Къде съм чувала това име?

Отседнал съм в "Сивата къща". - Да, вземам сладкиши и чай.

За вкъщи. - Чай в картонена чашка? Не, не.

Не бих го позволил. Защо не пиете от моя "Ърл Грей"?

Идеално накиснат е. В порцеланова чаша.

Може ли? - Щом настоявате.

Това е първият ми хубав чай, откакто съм в Мидълтън.

Не искам да обидя г-ца Найтингейл.

Не, не, това няма да ни е необходимо. Марта пие чая без захар.

Откъде знаете, за Бога?

Всяка жена, която би съчетала този шал с това сако,

знае да не разводнява сместа с тръстикова захар.

Правите впечатление на човек с безукорен вкус.

Хората с вкус се надушват.

Трябва да наема и приятелите ти. Не съм ги виждала от известно време.

Аз също.

Добрите приятели се намират трудно. Знам го.

Когато бях тийнейджър, се местех често.

Щом си намерех приятели, ме местеха в нов приемен дом.

Намирането на нови приятели е тежко, колкото загубата на старите.

Предполагам.

Всеки тийнейджър преживява промени. Моите изглеждаха огромни.

Имах толкова много въпроси, но нямаше с кого да поговоря.

Разбираш ли ме?

Имах тежки моменти.

Това ми помогна да ги преодолея. Може да помогне и на теб.

Огледало?

Когато ме мъчеха въпроси, се оглеждах хубаво

и отговорите ме осеняваха.

Това магия ли е?

Трябва ли да му говоря?

Просто се вгледай добре в себе си.

Благодаря. - Брандън.

Не сядай върху него, може да ти донесе 7 години лош късмет.

Благодаря, Каси. - Чао.

Дано г-ца Найтингейл изнесе кратка реч.

След това Сисели Прайс ще изпълни произведението си...

"Ти, велика стара "Сива къща"... В чест на двестагодишнината й.

И да продължим музиката с... Парад!

Голям парад до градския площад.

С платформи. Направени от цветя. - Дузина платформи.

Всяка ще изобразява ключово събитие от историята на града.

Звучи скъпичко. - Кмет Тинсдейл...

Това е двестагодишнината ни!

Трябва да приключим събитието с голямо бум.

Фойерверки.

Г-не, не можем да си ги позволим. Нито пък другите неща.

Фойерверките са на приемлива цена, ако имате връзки.

Извинете, не сте част от комитета.

Не, но ще се радвам да служа на прекрасната ви съпруга, Марта.

Двамата обсъдихме как да направим това парти по-бляскаво.

Не можем да оставим всичко на речта на Каси.

Г-н Чейсън е успял бизнесмен. Моля, продължи... Ник.

Благодаря ти. Миналото лято валя много на четвърти юли.

Имам стар колега, който държи склад, пълен с фойерверки.

Сигурен съм, че мога да го убедя да ни ги продаде за части от цената.

Сега какво мислите за фойерверките?

Г-н Кмет, мислех си за жива картина от фойерверки за финал.

Защо не пресъздадем първоначалното знаме на Мидълтън?

Прекрасно!

Откъде да намеря снимка на това знаме?

Историческото общество е горе до архива.

Чудесно.

Открих го, Дерек. - Къде беше?

На срещата на комитета за двестагодишнината.

Звучи като углавно престъпление. Метни книга по него.

Много смешно. Край.

Г-н Чейсън. - Да, полицай.

Може ли да ви задам няколко въпроса? - Може ли да почака?

Ще повървя с вас. - Чудесно. Полицейски ескорт.

Завързахте много приятелства. - Да, дружелюбен град.

Вие сте дружелюбен човек. - Това престъпление ли е?

Не, просто се чудя откъде знаехте толкова за Каси Найтингейл.

Не съм сигурен какво имате предвид. - Че родителите й са починали.

Че е била в приемен дом и е избягала. - Да. Очарователна жена, нали?

Лична информация. Отговорете на въпроса.

Началник Ръсел, с Каси споделяме общо наследство.

Общи предци. Дори споделяме един дом.

Не ми приличате на споделящ тип. - Това разпит ли е?

Не, чудя се защо сте разпитвали за данъците на "Сивата къща".

Бях любопитен. Исках да знам колко би ми струвал подобен дом.

Градът ми харесва. Бих искал да си намеря дом.

Тогава трябва да си намериш. - Каси.

Какво правиш тук? - Торби за прахосмукачката.

Метлата ми се нуждаеше от почивка. А аз от двама силни мъже.

Изглежда, че ги намерих.

Спрете. Така е идеално.

Нуждае се от по-малко слънце. - Със сигурност се нуждае от нещо.

Ще видите, Веритас умее да изненадва. Само почакайте.

Цветовете му са уникални по вид и по мирис.

Каси, боя се, че е мъртво.

С малко любов и вода и Веритас ще разцъфне

за деня на двестагодишнината.

Веритас. Латинската дума за истина, нали?

Хората не могат да лъжат около него.

Съмнявам се.

Тогава стой там и отговори на един въпрос.

Какво мислиш за растението ми?

Отвратително е. - Виждаш ли? Вече работи.

Ако ме извините, ще отида да се преоблека.

Може ли да поговорим? - Разбира се.

Поразрових се. - Май не говориш за градинарство?

Знаеш ли, че е разпитвал за данъците ти?

Джейк. - Какво? Това е публично достояние.

Значи не е направил нищо лошо. - Нито пък аз.

Мислех, че се разбрахме. Щеше да го оставиш на мен.

Знам, че е измамник. Искам да огледам стаята му.

Джейк! - Като излезе за вечеря.

Нито дума повече. - За Бога, Каси.

Не виждаш ли, че не е искрен? - Ще ти кажа какво виждам.

Мъж, чието сърце е било разбито, когато съпругата му е починала,

и сега се предпазва, като очаква най-лошото от всеки.

Не става дума за сърцето ми. - Не мисля така.

Защо си толкова твърдоглава? - А ти толкова коравосърдечен?

Вярвай и истината ще излезе наяве. - Каси, стига, бъди реалист.

Предполагам, че реалностите ни не са в синхрон.

Предполагам. Какво очакваш?

Най-доброто. И за двама ни.

Виж ни само. Аз съм полицай... А ти такава, каквато си била винаги.

Казваш го, сякаш е лошо. - Просто...

Много сме различни. Това е всичко.

Имам 83 вида растения в градината си и...

Всички се спогаждат добре.

Чай?

Не, благодаря. Ще тръгвам.

Приятен ден, началник.

Събудих ли те? Съжалявам, не можах да заспя.

За миг реших, че къщата е обитавана от духове.

Разбира се, че е. Всякакви души и мошеници обикалят нощем.

Чай? - Не, благодаря.

Всъщност... Вчера чух високи гласове от кухнята.

Мъж и жена спореха. - Да, и аз ги чух.

Двойката се караше... за нищо.

Ужасният мъж отказваше да чуе какво казва прекрасната дама.

Призрачно, е?

Ник, имаш необикновено възприятие.

Почти толкова остро, колкото моето.

Защо не си вземеш обяд? Има овчарски пай от г-жа Лейсли.

Вегетарианска яхния от г-жа Бакстън. И избор от три десерта от...

Забравих. - Не, благодаря.

Мястото в хладилника свършва.

Извинявай. Какво казваше, Джордж? - Събуди се, началник.

Много мъже биха се радвали да ги преследват половин дузина жени.

Но мисля, че аз съм мъж за една жена.

Джейк.

Какво ти става тази сутрин? - С Каси се скарахме.

За какво?

Не сега. - Виж...

Не знам какво е станало, но знам следното.

Каси е много важна за децата, за мен...

И за теб.

Постарай се.

Какво е това, по дяволите? - Огледало.

Прическата ли си оправяш? - Какво искаш да правим?

Не знам. Вие какво искате?

Да се качим на училищната табела и да разменим буквите?

Звучи забавно. Ако си четвъртокласник.

Или може да отидем и... - Не, виж...

Измислили сме ти мисията.

Яко. Каква е? - Да провалиш двестагодишнината.

Не мисля, че искам да го направя. - Няма значение какво искаш.

А и не можеш да се откажеш сега. - Защо?

Знаеш твърде много. - Не искам да я провалям за...

Ако ни зарежеш, ще те смачкаме.

Това е обещание.

Какво правите тук? - Така ли посрещате данъкоплатците?

Вие не плащате данъци.

Кажете защо сте тук.

Донесох ви малко четиво.

Какво е това?

Четете и плачете.

Адвокатът ми ще се свърже с вас.

Здрасти!

Защо си толкова намусен, друже?

Искаш ли бисквитка? С глазура.

Парченца шоколад.

Какво е това?

За Каси Найтингейл е.

"Спаси живота ми, 1816 г."

Как може да е спасило живота му?

Може да е имало мечка в хижата му и да се е защитил със садилото.

Имаш ли по-добра идея?

Трябва да знаем всичко, което се е случило през 1816 г.

Ето. Прочети това, а аз ще си водя записки.

Лори, трябва да ти кажа нещо.

Нещо, което не съм споделяла с никого. - Да?

Поради тази причина бягах преди.

Аз...

Не мога да чета.

Ако е заради онзи ден... - Не, не е.

Разбирам. Тогава за какво става въпрос?

Боя се, че трябва да ти дам това.

Има ли силна правна претенция към къщата?

Има незаверено завещание, написано на ръка.

Има неопровержима история на право на собственост, доказваща,

че къщата е на семейството му и че е единствен наследник.

Това е моят дом, моята опора. Не мога да загубя "Сивата къща".

Ще занеса документите на градския адвокат.

Тук пише, че трябва да напусна до две седмици.

Не взима само дома, а и наследството ми.

Елизабет Мериуик е била любовница на капитан Хамблин,

което значи, че никога не е имала права върху "Сивата къща".

Откраднала е имота от семейство Хамблин.

Което превръща Сивата дама в крадла.

Кой знае каква ме прави това?

Каси. Ти си умна, любяща и вълшебна жена.

Ще направя всичко по силите си. Ще се преборим заедно.

Сивата дама е била любовница на капитана. Не съпруга, а любовница.

Каси Найтингейл има портрет на престъпница във всекидневната си.

Значи г-ца Найтингейл е била... - Незаконно настанила се.

Кражба и измама, това е нейното наследство.

Не казвай, че не ви предупредих. - Ами градинското й парти?

Вече е градинското парти на Ник. И много по-добре.

Той каза ли, че ще го направи? - Все пак е в комитета ми, нали?

Добре дошли. Джордж, не беше нужно.

Нищо не съм направил. Маникоти от г-жа Фазуло.

Моля, влезте.

Вървете, деца.

Здравей. - Здрасти.

Обичам свещи. Ами ти, Лори? Брандън?

Не можеш да напуснеш "Сивата къща".

Налага се.

Времето ми тук бе назаем, някой може да каже, че е откраднато.

Това трябва да е последната ми вечер в "Сивата къща".

Поне засега.

Ами градинското ти парти за двестагодишнината?

Градината вече не е моя.

Използвай магията си да направиш нещата като преди.

Това е само къща.

Всеки от вас е по-важен за мен от 10 къщи.

"Сивата къща" си е твоя.

Няма да обсъждам този въпрос на празен стомах.

Да вечеряме.

"Сивата къща" няма да бъде същата без теб, Каси.

Горе главите. Все още не съм си тръгнала.

Да, но... Магията вече я няма.

Усещам го. - Какво имаш предвид?

Знам за какво говори Брандън.

Има студенина, която не съм усещал досега.

Да, предполагам, че всички сме унили.

Но магията не си е отишла. Все още действа.

Още вярваш? - Нали те помолих за помощ с Джес?

Защото я мислех за мързелива.

Но тя ми каза нещо, което не е споделяла с никого.

Много й е трудно с четенето.

Но сега ще получи помощ. Специални часове след училище.

И знаете ли какво? Докладът ще бъде чудесен.

Аз ще чета, а тя ще направи красиви илюстрации.

Да, но ще свършиш куп работа. - Нямам нищо против.

Защото Джес ми сподели тайната си и аз й помогнах.

Това е истинската магия, нали? Да помагаш на другите.

Понякога трябва да се разровиш малко по-надълбоко.

"Вярвай и истината ще излезе наяве."

Лори е напълно права.

Всички имаме за какво да бъдем радостни.

Много харесах пая... - Беше хубав, а?

Какво има? - Ако сте много, много тихи...

Чувате ли? - Какво? Дъждът?

Не, слушайте внимателно.

Можете да чуете как градината расте.

Но сега е ноември. Мислех, че сезонът за растеж приключи.

Винаги расте, винаги се променя.

Джордж, имаш ли против да изпратиш децата?

Бих искал да говоря с Каси насаме.

Няма проблем.

Каси, благодаря, но... Вземи.

Ето. Може би образът не е бил ясен.

Но... - Да сключим сделка.

Не се отказвай от огледалото, а аз няма да се откажа от къщата.

Добре. - Имаме си дъжд.

Да, но е някак романтично, нали, Джордж?

Стар съм за тези неща.

Някои от най-хубавите неща разцъфтяват в края на сезона.

За малко да забравя. Ще минеш ли сутринта през разсадника,

за да ми вземеш нощно цъфтящ жасмин?

Разбира се. - Къде ще спиш утре, Каси?

Има малко жилище над магазина ми. - Можеш да останеш в моята стая.

Ела тук.

Лека нощ. - Лека нощ.

Да вървим, деца. Лека нощ.

Какво каза адвокатът за документите на Ник?

Каза, че нищо не може да направи.

Но ние можем.

Джейк, не исках да го казвам пред децата, но...

Какво?

Докато си събирах нещата, забелязах, че някой е ровил в дневника ми.

Добре. Можем да го изпратим за отпечатъци.

Направи ми услуга. Когато пак пие чай,

запази чашата и ще изпратим и нея.

Довечера ще сложа див пелин под възглавницата си.

Защо? - Сънища, Джейк.

В тях мога да отида навсякъде.

С невероятната ти интуиция... - И твоя криминалистки гений.

Откъде знаеше, че ще го кажа?

Всичко ще се нареди.

Не става дума само за загубата на къщата.

За мен беше чест да бъда пра-пра-пра-пра....

нещо на Сивата дама.

Сега всички твърдят, че е измамница.

Но ти си оставаш страхотна, Каси.

И тя не е била крадла. - Откъде знаеш?

Защото добрите полицаи също си имат интуиция.

Обичам те.

Наистина е растение на истината, а? И аз те обичам.

Трябва да тръгвам. - Добре.

Лека нощ. - Лека нощ, Джейк.

Лека нощ, Ник.

Все още ли си тук?

Тъкмо си тръгвах.

Но ще се върна.

За да си взема нещата.

Ще оставя растенията.

Моля те, вземи ги. Не ме бива с тях.

Разбира се, че те бива. - Не, наистина.

Не знам какво да ги правя. - Ник, просто ги отглеждаш,

както си спечели толкова приятели в Мидълтън.

Каси, надявам се, че няма лоши чувства.

Лоши чувства. Ама че израз.

Чувствата са нежни. Щом станат лоши, значи не чувстваш нищо.

Брандън, ще закъснеем за училище! - Идвам.

Здрасти, тате. - Здравей.

Проверявах дали трябва да се обръсна.

Вероятно искаш да знаеш къде ще ходя довечера?

Не. Вярвам ти.

Наистина ли? - Наистина.

Откога? - Откакто един приятел ми помогна

да се видя по различен начин.

Ела да закусиш.

Ник! Ехо! Здравей!

Оставих ти няколко съобщения за двестагодишнината.

Да, имах намерение да ти се обадя. - Може да го обсъдим на срещата.

Мислех, че можеш да се облечеш като своя праотец Чарлз Хамблин.

Военна жилетка, напудрена перука. Чуй ме само.

Пълна съм с идеи за градинското парти.

Като новия собственик на "Сивата къща",

предполагам, че ще му дадеш различен тон от г-ца Найтингейл.

Нещо светско и с вкус, а не духовно, ако ме разбираш.

Марта, тук ще се разделим. - Ами срещата за двестагодишнината?

Да, за съжаление, имам друга работа. - Друга работа?

Не искам да любопитствам... - Тогава недей.

Боже...

Джордж? - Гуен.

Нека ти помогна с конския тор. - Това е обогатена почва.

Конски тор.

Вероятно мислиш, че просто се показвам?

Забелязала съм, че истинските градинари са тук

при отварянето на магазина.

С Мери винаги ставахме на разсъмване. Все казваше:

"Ранното пиле хваща червея, бръмбара или белокрилката... "

Била е ненаситен градинар? - Ненаситен? Беше направо фанатична.

Вредителите скачаха от листата, щом я видеха.

Как е Лори? - Много добре.

Изглеждате много близки. - Предполагам, че сме.

Мисля, че понякога е по-лесно да говориш с дядо си, а не с родител.

Изслушваш я. Хората не го правят вече.

Наистина да слушат децата. - Имаш ли внуци?

Двама невероятни близнаци. Но живеят далеч. На Западния бряг.

Играеха си заедно в градината ми. Обираха ми горските плодове.

И Лори го прави. Наричам я плодовото ми бебе.

Беше ми приятно да се видим, Джордж. - Гуен...

Каси ме изпрати, за да... взема растение.

Какво смешно има? - Каси.

Забележителна жена.

Вероятно ме очаква, но...

Мисля, че не би възразила да те поканя на чаша кафе.

Би ли дошла с мен? - Разбира се.

Добре.

Открих го! - Какво?

Голямото събитие за доклада ни. Снежната буря от 1816 г.

Лори, това е! Така това нещо е спасило живота му.

Имал е зеленчукова градина.

Без нея е щял да умре от глад през онази зима.

Виж дали има още книги за времето през онази зима.

Откри ли нещо?

Не.

Лори, какво правиш? - Ровя се по-надълбоко.

"Капитанът и Сивата дама"

Това е невероятно! - Какво?

Това е книга с истории от Елизабет Мериуик.

Коя? - Сивата дама.

"За всички деца на Мидълтън от вашата приятелка, Сивата дама."

Отменено

Присъединил се е към комитета, за да получи достъп

до библиотеката на историческото общество.

Използвал е архивите, за да фалшифицира документите.

Имах предчувствие и пратих документите в лабораторията.

Знаеш ли защо Ник е питал за данъците ти?

Искал е да знае цената, ако вземе собствеността ти.

Нещата се навързват. - Но ще спрат ли това навреме?

Продава "Сивата къща".

Явно не се гордее толкова с наследството си.

Да, а твърдеше, че харесва Мидълтън.

Разследвах скорошни измами с недвижими имоти.

Всички са по един метод. - Какъв?

Заподозреният показва историята на правото на собственост,

получава нотариалния акт. Звучи ли ти познато?

След това продава имота на предприемачи.

В какво ще превърнат "Сивата къща"?

Една ферма е съборена, за да се постои търговски център.

Няма да се случи, Каси. Ще спрем продажбата със заповед.

Трудно е да приема загубата на дома... - Каквото и да стане, имаш дом.

При мен, Лори, Брандън и Джордж.

Моят дом може да бъде и твой.

Тате! - Здравейте.

Направихме голямо откритие в библиотеката!

Джейк, това е книга от Елизабет Мериуик, Сивата дама.

Има много истории за капитана й.

Изглежда, че цялата е за Чарлз Хамблин.

Може да има нещо, което да опровергае Ник.

Опровергава всичко. - Как така?

Историите за морския капитан са си просто истории.

Измислени са.

Добра работа.

Г-н Чейсън.

Кой ви дава право? - Трябва да ви прочета правата.

Документите за претенциите ти са подправени, нали?

Разбира се, че не. - Изглеждат по-добре от истината.

Историята на правото на собственост има пролуки.

Да го обсъдим във всекидневната?

Тук става горещо.

Може би трябва да отправите тези обвинения чрез адвокат.

Исках да ти дам възможност да обясниш.

Много си мила.

Джейк, ще махнеш ли Веритас далеч от слънцето?

Идеално. - Ще бъда прям.

Покажете ми доказателства или хващайте пътя.

Доказателство А.

Е? - Историите за капитан Хамблин.

Много хора пишат истории за познати. - Измислени са.

Следователно претенциите ти са измислени.

Нека ти разкажа една история, Ник.

За мъж, който мислел, че може да използва химикали,

за да състари документи.

Но един полицай ги занесъл в лаборатория.

Бил нужен експерт, но познай какво открил?

Нямам представа. - Суеверен ли си, Ник?

Мисля, че трябва да си вървите. - Преди да се обадиш в полицията?

Чувал ли си за Чарли Хигинс?

Никога. Не. - Том Брак?

Мисля, че си. Защото това си ти.

Извършвал си едно и също престъпление под различни имена.

Глупости. - Можеш да смениш името си, адреса,

дори външния си вид, но не и отпечатъците си.

Не притежаваш "Сивата къща", нали?

Истината, Ник.

Щом така искаш.

Нека поне да се преоблека. - Джейк.

Всеки човек има правото да се преоблече.

Какво ще направиш?

Наранил си много хора, Ник.

Не мога да те оставя да продължиш. - Няма да ме спреш.

Не тя, а аз ще го направя.

В щата има половин дузина хора, които ще свидетелстват

за злодеянията ти. - Ще... Това растение.

Ще те съдя за насени щети! - Дадох ти възможност.

Ти сам се оплете.

"Днес в 4. Бъди там. Стийв и Дюк."

Мисля, че трябва да се захванем с градинарство.

Нима? Да, би било хубаво. - Добре. Утре ще наемем някого.

Ето те и теб! Знаех, че онзи мъж е проблем, още щом го видях.

Нима? Почти всички смятаха Ник за невероятен, а аз съм проблемът.

Нима?

Трябва да призная, че се справи чудесно с партито.

Благодаря ти, Марта. - Сведи коментарите си до минимум.

Фойерверките са в 7.

Марта, ще последвам примера ти и ще опитам да не говоря много.

Ще бъде страхотно! - Знам.

Здравейте, момчета. Какво правите?

Чакаме те.

Ще запалите пожар? - Пиратки.

Ще ги хвърлим във въздуха, докато танцуват.

Тогава наистина ще затанцуват.

Може да ни хванат. - Как? Ще настане размирица.

Смешна размирица. - Ами ако някой пострада?

Не те моля, а ти нареждам. Направи го или си вън.

Казах ти да не се доверяваш на сина на тъпото ченге.

Знаете ли какво? Баща ми е добър човек.

Много по-умен е от вас, кретени.

Брандън, Стийв, Дюк...

Точно вас търсех. Виждам, че харесвате пиратките.

Скоро ще пуснат фойерверките и ми трябват трима мъже,

за да държат децата на разстояние. - Ние?

Отговорността е голяма. Но ще бъдете най-близко до действието.

Вървете при кмет Тинсдейл.

Добре ли се вгледа в себе си?

Да.

Харесва ми какво видях.

Здравей.

Много хубав корсаж. - Благодаря. Каси ми го даде вчера.

Не вехне.

Момичетата са много сладки. - Очарователни.

Виж тези двамата.

Джордж. - Много добър танцьор си.

Далеч ще стигнеш с ласкателство.

Мъж, който го бива в градинарството и танците...

И в готвенето.

Питай момичетата в градинарския клуб. Страшен улов съм.

Къде е внучката ти? - Като говорим за ангелчето.

Познай какво? - Какво?

Говорихме с г-н Бартлет, учителя по история...

Имаме шестици! - Поздравления.

Благодаря. - Колко хубаво.

Колко е красиво!

Дами и господа от Мидълтън, почетни гости,

искам да ви благодаря, че дойдохте в най-стария дом в града,

"Сивата къща".

Построена е от забележителна жена и за мен е чест да бъда тук

200 години по-късно и да я нарека свой дом.

Имам намерението да я дари с любов и грижи,

за да може други да стоят тук след 200 години и да кажат:

"Какъв прекрасен дом."

Искам да изкажа специална благодарност към всеки гражданин на Мидълтън,

който дари колкото може, за да осигурим големия си финал.

Много щедро. - Момичета.

"Дами и господа..." - Малко по-силно.

"Най-хубавото място за...

за наблюдаване на фойерверките...

е на южната морава!"

Браво!

Ще отидем ли на южната морава?

Каси, невероятна домакиня си.

Гостите правят партито.

Изглежда, че винаги намираш правилните думи.

Благодаря ти.

Имаш ли нещо против да наблюдаваме оттук?

Харесвам фойерверките от разстояние. Приличат на малки пролетни цветчета.

Да, разбира се.

Мислиш ли, че беше късметлийска поредица от събития?

Късметлийска? - Да, целият град плати

за фойерверките, след като Ник съсипа плановете.

Може би това е бил планът.

Може би и аз крия номер в ръкава си.

Отвори я.

Омъжи се за мен.

Да.

Надявам се магията да не изчезне.

Няма. Довери ми се.