Original subtitles

Какво е това?

Усещат, че няма повече вещество.

Ти!

Ти имаш още!

Идват още!

Мамка му!

Настава нов ред.

Поне ни разчистиха пътя.

Той е прав. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-зле ще става.

Внимание! Говори управата.

Да вървим!

В момента изпитваме технически затруднения.

За собствена безопасност останете в апартаментите си.

Внимание! Говори управата.

В сградата има технически затруднения.

За собствена безопасност останете в апартаментите си.

Повтарям. Говори управата.

В сградата има технически затруднения.

За собствена безопасност останете в апартаментите си.

Настъпи часът.

Дойде денят.

През всички тези години се опитвахме

да държим мръсотията далече от прага си.

Мълчахме. - Да.

Дори когато душите ни кървяха.

Но когато бъдем принудени да се отбраняваме,

ние сме готови!

Да! - Да!

Дойде време да защитим жените и децата си

от тази отрова! - Точно така!

Този блок трябва веднага да бъде изчистен до основи!

О Б И Т А В А Н Пътуването на Юри

Кой живее тук?

Денис.

Окото.

Това е ядрото му.

Някъде в блока е. Трябва да бъде.

Значи ако го намерим... - Можем да го убием.

Само сме го сънували,

но какво ще стане, ако наистина го срещнем?

Тя е права.

Но къде е?

Виждате ли това?

Влязохме право в капана му.

Какво има?

Там! Не виждате ли? - Къде?

Там! В печката!

Там няма нищо. - Какво виждаш?

Помогнете ми! - Юри!

Остани с нас!

Стой буден!

Юри!

Мамо?

Юри!

Стой с нас!

Чуваш ли ме? - Юри!

Събуди се! - Помогнете ми!

Юри!

Тук е!

Не е важен. Не е важен.

Бебе, къде си? - Кой ще ми върне лицето?!

Майка ти е мъртва.

Звуците работят по различен начин тук, отколкото навън.

Събуди се!

Юри! - Юри!

Юри!

Всичко наред ли е?

Да.

Къде сме?

Почти стигнахме.

Татко, да се връщаме.

Не ставай глупав.

Слез.

Поне погледни.

Ами майка ти?

Юри!

Баща ти,

майка ти...

Всички ...

... те изоставиха!

Няма да се бавя.

Мамо?

Ти виждаш толкова много, Юри.

Повече от другите.

Спи сега.

Юри.

Лека нощ, мамо.

Мамо?

Да?

Понякога виждам неща.

Какви неща?

Неща, които ме плашат.

Които другите хора не виждат.

Знам.

Юри!

Ела при мен.

Ела...

... при ...

... мен!

Не.

Юри!

Сега какво? - Знам къде е.

Трябва да побързаме, преди да ни намери.

Знам само, че има само един начин да приключим това.

Трябва да го унищожим. - Полудя ли?

Внимателно

Не е око. - Тогава какво е?

Излизайте!

Какво стана?

Мамка му!

Внимание!

Използването на коридорите и стълбищата,

както и напускането на сградата, е забранено до ново нареждане.

Повтарям:

Използването на коридорите и стълбищата,

както и напускането на сградата, е забранено до ново нареждане.

Къде си?

Хайде!

Накъде сте се запътили?

Отиваме си.

Знам колко е трудно, но не може да си тръгнете сега.

Всички сме нужни тук.

Дайте ми малко време да върна нещата постарому.

Един ден, става ли?

После всичко ще е постарому.

Благодаря ви за съдействието.

Задник!

Хайде, още веднъж.

Почакай.

Добра работа.

От името на управата приветствам усилията ви

за възстановяването на реда.

Виждате, че това е повече от обикновена сграда.

Това е нещо, към което всички сме длъжни.

Дрогата...

доминира в организма на тази сграда от години.

Но ще е нужно повече, за да се прекъсне пристрастяването.

По-добра идея ли имаш?

И те са част от общността.

На практика деца.

Какво предлагаш?

Да държим хората в домовете им.

Вие охранявайте изходите.

Никой да не излиза, докато отровата не бъде премахната.

И после? - Започваме отначало.

Евакуираме се.

С дисциплина

и твърда ръка.

Винаги съм знаел, че той е нещо повече.

Ти си един от нас.

Още нещо.

Както кажеш, началник.

Намерете сина ми.

Доведете го при мен.

Тихо!

Не могат да ни държат заключени.

Обади се на управата. Това е позор!

Вземи!

Докладвайте.

Трябва да отидем в стаята за отдих.

Какво има?

Не можем да влезем.

А задният вход?

Всички участват, без да са наясно? - Не задълго.

Внимание! Говори управата.

Както сигурно сте забелязали, блокът е повреден.

Поради възможни конструктивни повреди, блокът ще бъде евакуиран.

Моля явете се незабавно в стаята за отдих.

Бързи бяхте.

Внимание!

Незабавно се явете в стаята за отдих.

Това е мястото на срещата.

След това ще бъдете отведени до аварийния изход.

Не се паникьосвайте.

Повтарям.

Придвижете се спокойно до стаята за отдих.

Не използвайте асансьора... - Чао.

Това не ми изглежда редно. - Хайде, да тръгваме.

Следвайте указанията на управата.

За глупаци ли ни смятат? - Мълчи, Ленин.

Обърка посоката!

Клео?

Чу ли?

Клео, трябва да се махаме оттук.

Чуваш ли?

Какво чакаме? - Какво става отпред?

Стойте спокойно. Като дадат сигнал, може да влезете.

Трябва да му дадем име.

Клео, моля те.

Преди всичко да рухне.

Добре.

Какво ще кажеш за...

Тони.

Не е ли хубаво име?

Какво мислиш?

Да, хубаво е.

Тони.

Тони.

Внимание!

Говори управата.

За последен път ще чуете гласа ми.

Явете се в стаята за отдих.

Успех.

Продължавай.

Продължавайте.

Влез.

Какво правиш, татко?

Никога не съм искал да се стигне дотук.

Опитах се да поддържам нещата.

Да създам някакъв ред. - Татко!

Исках да спра всичко да се сгромоляса.

Но се провалих.

Отново.

Не!

Ти го прогони, Юри.

Вече се оттегля.

Не търсеше битка.

То просто искаше равновесие, за да може да оцелее.

Убива всички. - Понеже не го оставяш на мира!

Не знаеш колко ни е нужно. - Не ни е нужно!

Смяташ ли, че блокът ще се държи без помощта му?

Какво ще се случи с тях?

Било е тук твърде дълго.

Няма достатъчно резерв

просто да си тръгне.

Затова се нуждае от цялата енергия,

която може да получи.

Какво е това?

Назад! Всички назад!

Чух съобщението. Трябва да вървим.

Ехо? Вкъщи ли сте? Отворете!

Върви.

Ставай.

Остави ме на мира!

Не искам!

Остави ме!

Ела с мен.

Нямаше ли още някого вътре?

Знаете ли,

откакто съпругът ми почина,

често си говоря сама.

От години живея сама.

Какво е това?

Не се бой.

Трябва да го спрем!

Какво правиш, татко?

Татко!

След като майка ти ни напусна,

светът ми се смалява с всеки изминал ден.

Трябва да го приемем.

Няма ново начало за нас.

Юри...

Помощ! Помощ!

Тук! Тук!

Помощ! - Държа те!

Хайде!

Помощ!

Помощ!

Хайде!

Не е било инцидент!

Когато къщата ни изгоря.

Мама е искала да умре.

Затова тя...

... се е подпалила.

През цялото време си знаел.

Да, татко.

Не можеше да я спреш. Вината не беше твоя.

Трябваше да се грижа за нея.

Вината не е твоя. - Напротив.

Юри!

Ние...

винаги мислехме,

че ще изчезне.

Разбираш ли?

Но можех повече.

Аз...

... желаех да се случи.

Исках да се случи

в онзи ден, Юри!

Пожелах тя да умре.

Татко.

Не се прибрах.

Исках да приключи.

Никога няма да си го простя.

Вината не е твоя.

Трябва да я пуснеш да си отиде.

Двамата трябва да я пуснем.

Татко.

Трябва да им помогнеш.

Да!

Какво направих?

Къде отиваш?

Не мога да дойда с теб. - Не. Няма да го допусна.

Да, татко. Знам къде е. Трябва да отида там.

Не.

Трябва да приключа това. - Юри!

Само така можем да го спрем.

Побързай, татко.

Всичко е наред, татко.

Върви.

Отвори! Отвори вратата!

Вратата не бива да се отваря при никакви обстоятелства.

Това бяха твоите думи, началник.

Отворете вратата!

Не го слушайте!

Хелги, недей!

Недей!

Отвори я.

Юри.

Ела при мен.

Тогава ще ги пусна.

Ела с мен .

Там!

Тони!

Тони!

Хайде.

Фоайето е блокирано. Не можем да се измъкнем оттук.

Къде отиваме? - При шахтата за боклук.

Какво? - Води към стаята за боклук.

Ще излезем оттам.

Не е много високо. Нямаме друг шанс.

Къде е Юри?

Сам ли?

Решението беше негово.

Давай!

Ела.

Къде?

Ела си вкъщи.

Какво има там?

Хайде!

Превод ДАРИНА ДИМИТРОВА

Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО