Original subtitles

Много добре, че дойде.

Когато е трудно, трябва да съм тук.

Дойдох, когато ми казаха.

Това е страшно. - Съгласен съм.

Само, че не знам кой е виновен, за да е страшно. Аз със сигурност не съм.

Слушай, Марянович. Ти и аз, сега трябва да се държим заедно.

Докато това не премине. А ще премине. - Да. Всичко минава.

Налага се да ми помогнеш. - А защо бих?

Ти много добре знаеш, че аз нямах никаква връзка с това.

С това, предполагам, че нямаш. Но много добре знаеш с какво имаш.

И ако не ми помогнеш, кълна ти се, ще разкажа на Александър всичко.

Аз няма какво да губя.

Ако не мога да измъкна Мики, на мен ми е все едно.

Дали ще ме убият, или ще вляза в затвора, все ми е това.

Ти избра него. А аз своето дете.

Така че... накрая.

И двамата сме до гуша в...

Ти осъзнаваш ли какво означава това? - Аз не съм виновна.

Не ти вярвам. - Кълна ти се, че не съм.

Аз не знам нищо.

Никога в живота не би ми дошло на ум.

И много добре знам какво означава това. Жика ме заплашва!

Сигурна съм, че той го е убил. Той напълно е откачил.

Моля те!

Трябва да ми помогнеш!

Моля те.

Добре.

Ти много добре знаеш Жика какво знае, и за мен, и за теб.

Това ще се наложи да го оправиш.

Тук не е имало рекламация. - Не е.

И никой нищо не е видял. - Госпожата, която го е намерила

просто е минавала. - Слушай, трябва да намериш нещо.

Минаваш от сграда в сграда. Това е малък квартал.

Явно това от камиона е доста голямо. - Мислиш, че е заради това?

А заради какво, Саво? Заради какво? Имаш ли запалка?

Нямам.

Не харесвах този дебелия, и никой от този отдел, откакто убиха Миле.

Престъпниците като се убиват, не ми дреме, нека се прочистват.

Но това е друго. Началник на "Наркотици", мамка му!

Знам всичко. Чу ли за делото?

За съжаление. - Не знам как е могло да стане.

Или може би знам. - За какво мислиш?

Не ме питай още нищо. - А пуснаха ли онази лудата?

Все още не. Но това е въпрос на време. - От хубаво, по-хубаво.

А имаш ли време на смъртта?

За сега около два часа. - Все някой трябва да е видял нещо.

Да отивам ли да разпитвам. - Хайде, и всичко да провериш

Това е сериозно нещо. Жилище след жилище. Ако нещо липсва, вдигай.

Става. - Хайде.

Имаш ли запалка? - Нямам, хайде.

Саво,

това не е добре. Не бързайте, моля ви.

Направете каквото можете. Това е подигравка.

Аз дори не го познавах. Полицай! - Не се притеснявайте, ще останем още.

Всичко ми е ясно. - Колата да се отнесе в криминалния.

А снимките от местопрестъплението да ми се изпратят в канцеларията.

Става ли? - Става.

Не се обажда. - И снощи не се обади.

Може да не обича купоните, знам ли. Само снощи какво беше!

Повече не води тези курви. - Защо?

Защото обичат да се хвалят из града от кого са взели толкова пари.

Не искам да ни хванат. - Не ми дреме, заслужихме си го.

Нашите ще дойдат до час.

Къде е стоката? - На сигурно място.

Къде е това място? - Няма значение, сигурно е.

Иди провери дали е сигурно. - Ето, ето.

Провери стоката да е на сигурно място. Не искам някой да я открадне,

докато ти ми се дупиш тук. - Отпусни се, вуйчо. Отпусни се!

Само чакам да ти мине носа, да смръкнеш две-три линии, и да се успокоиш.

Още малко!

Виж какво направих! Ето! Тръгвам.

Ето, веднага.

Добър ден. - Добър ден на всички.

Колеги, благодаря ви за търпението. С нас е министърката на полицията

Загорка Обрадович. Г-жо министър?

Чакаме ви два часа! - Моля, успокойте се.

Изгубихме чудесен приятел, прекрасен колега,

началника на отдел "Предотвратяване на търговията с наркотици",

Богдан Росич. На всички ни е много тежко.

Аз познавах Богдан повече от 20 години.

От деня, когато започна да работи в полицията.

И за мен това е лична трагедия.

Надявам се, разбирате, че в този момент е най-важно да останем спокойни.

Да разберете, че ситуацията е много сложна.

И ви моля, да ни оставите да работим своята работа.

Това, което мога да ви обещая,

от мое име, от името на директора, и всички хора,

които работят в полицията, че ще намерим виновните.

Какво точно се е случило? - Днес, около 14 часа, по предварителни

данни от криминалистите, е убит наш колега пред жилището си.

Огледът все още продължава. А сега ви моля да поставяте въпросите

един по един. - Неговата смърт има ли връзка с това,

което се случи вчера сутринта на бензиностанцията близо до границата?

И какво точно е станало? От вчера се опитваме да получим информация.

Знаем само, че е пострадал шофьорът на камиона.

Защо не съобщихте за това. - Имахме свои причини.

Чийто епилог, за съжаление, е днешното убийство на началника.

Както каза министърката, това е голяма трагедия.

Така и доживяхме атентат срещу нашия Богдан. Защото това,

без съмнение беше атентат.

Богдан от години работеше в отдела за наркотици.

И имахме подобна ситуация преди две години.

Когато изгубихме човека, който беше стълбът на този отдел.

Миле Яковлевич.

Това не трябва да се случва. Значи, миналата вечер,

на границата, в рутинна акция на този отдел, беше конфискувано

известно количество дрога. Акцията по арестуването на заподозрените

продължава по пътищата и за това, не можем да ви дадем подробности.

Заради продължаващото разследване. Шофьорът на камиона е пострадал.

И още един член на групата. Тази акция, очевидно е предизвикала

страшния отговор. Убийството на нашия началник.

Но аз от това място им съобщавам. Тук, пред министърката.

И пред всички вас. Нашият отговор ще бъде още по-страшен.

Вече стреляха по мен, могат и пак.

Но мисля да хвана и накажа виновните... - Мълчи, Предраже, мълчи!

Говори се, че на пътя сте очаквали камион с много по-голяма пратка дрога.

Намерихте ли я? - Говори се какво ли не.

Слуховете не могат да се спрат. Но това, което вие напишете,

очевидно става факт.

На всички ви е ясно, че тук става въпрос за голямо разчистване

между криминалните групи за надмощие, след убийството

на Сърджан Журич - Сърле. - Имало е и други разчиствания.

Но от полицията - нищо! - Само в частта разследване,

господин Байович! Вашите умни въпроси много ни помагат.

Нямаме коментар за събитието на пътя.

Защото за нас е най-важна сигурността на гражданите.

Не искахме да правим паника, която на вас ви е нужна,

за да си продавате вестниците. Но ние оставаме последователни.

Няма други съобщения на тази тема. А смъртта на нашия човек, ще разрешим.

Това напишете за всички, които ви плащат за тази таблоидизация.

Благодаря, свършихме.

И само толкова? - Ей, остави ме сега, става ли?

Министърката не дава индивидуални изявления.

Да чуем новините от огледа.

Никой не е видял нищо. Нашите разпитват наоколо, но за сега нищо.

Срам, половин държава се вдигна. - Мисля, че това е отмъщение за вчера.

Ти сега имаш ли нещо да заявиш?

Нямам. Всичко, което знам, го написах и предадох.

И без това дойдох, само защото ситуацията е извънредна. Така че...

Ясно! Саво? - Нямам. И аз много съжалявам.

Ще направя аутопсията, веднага щом мога.

Дълга деветка, нямаме куршум в базата. Това е първото, което направих.

Семейството уведомено ли е? - Да. Бил е разведен, живеел сам.

Обадил се е на бившата си жена, че ще пътува. Намерихме чанта с лични вещи.

Ти искаше да кажеш още нещо, Сава. - Имахме малко нелогично

в първите показания. От пистолета на шофьора, не е стреляно срещу Богдан.

Но това го знам. Затова го повиках да даде официално показание.

Но не ми отговаряше. Търсете неговата разпечатка.

Взехме я вече. - Да се разследва всеки номер,

с който е контактувал. Най-вече в последните 3 дни. За някои вече знаем.

Ти, де факто, не си видял шофьорът да стреля срещу него.

Не, не съм видял. Той ми го каза. - А и камерите нищо не са видели.

По-важно е, че ти си подал оставка. - А какво друго трябваше да направя?

Това е извънредна ситуация. Ще дадеш показанията си на Мирко и Александър.

И не си помисляй да се отделяш. Лично ще те съдя.

Никой няма да убива мои хора! И точка!

Хайде, сега...

Мирко и Александър да останат.

Какво искаш да направим точно? - Всичко, каквото можете.

Това магаре се подведе по него и ето къде сме сега.

Не искам и да се доближава до този случай! Говорейки с него,

не мога вече да го гледам.

Първо притиснете този, който е арестуван, когато е в състояние.

А чувам, че вече може. Всичко друго спирате.

Поздравявам ви за разрешаване на случая Димитриевич.

Но това сега е приоритет.

Извинявам се, децата. Малкият е болен.

Днес цял ден мисля само за Миле.

И аз също.

Това е вторият началник, който изгубихме в последните 3 години.

Вярно, този имаше лепкави пръсти.

Но не може просто така да се убиват колеги.

И тогава никой не арестувахме. - Нямахме доказателства, сам знаеш.

А сега като че ли имаме! - Моля те, работи върху това.

Виждаш, че се разпадам.

И, как мислиш, кой е?

Питай Зоран дали не знае нещо. Аз нямам представа.

Хайде сега, върви.

Жика ми се обади.

Не спира. - Надявам се, че си достатъчно умна,

да не му отговаряш. - Разбира се.

Благодаря ти.

Той всичко сам го измисли.

И ме въвлече.

Защо, клети Зоки?

Показа ми снимка, как Марянович се качва на понтона при Жика.

Преди стрелбата.

Така ли?

Да.

Откъде я има? - Нямам представа.

И? Какво стана след това? - Нищо, беше както обикновено.

Бяхме на бензиностанцията. После се появиха хората на Жика.

Стана ясно, че стоката закъснява. Аз се притесних, а той ме успокояваше.

И като дойде камиона, се започна. По-нататък вече знаете.

Значи, де факто ти не си видял момента, когато той е стрелял в шофьора?

Не съм.

Как ме прекара само, мамка му!

Сега всичко ми е ясно. Тогава да ми беше този акъл, не бих се съгласил.

Бога ми, загазил си.

Знам, Мирко, загазих.

Не ми дреме.

И без това моята кариера сега...

Значи, сигурен си, че са чакали стока на Жика.

Да.

И съм сигурен, защото това ми го каза Богдан.

Къде гори, мамка му? - Може би тук.

Кой е там? - Може би това, което

най-много те интересува. - Така ли? Стоката от камиона?

Може би. - Това е добра новина.

Кой, онзи малкият миризливко, на Сърле, който се мотае из града. Милика?

Може, тук е адресът, па провери.

Благодаря ти. - Моля, пак заповядай.

Прерових навсякъде за тази. - И?

Нищо. Като че ли пропадна вдън земя.

Продължавай да търсиш. - ОК.

Може да имам някаква работа за теб. Но първо виж това.

Само ми се обади. Тук съм.

И? - Не знам нищо.

Блазе ни. Виж, чакахте ли пратката?

Чакахте ли пратката? - Имам право да мълча.

А аз имам право да ти разгоня фамилията! Къде е раната ти, а?

Къде е раната, юначе?

Искам адвокат. - Слушай, кой беше с теб

на бензиностанцията? Хайде, спомни си.

Кой беше с теб на бензиностанцията, но избяга?

Мълчиш. Тогава отиваш в килията.

Отиваш в килията, за да си помислиш.

Но този път ще е малко повече. "Завръщане след 10 години. "

Въобще не ми дреме. - Браво, краставичке.

Хайде. Хайде, натам.

Колега?

Този няма да каже нищо. Затова му е платено.

Ти мислиш, че аз не знам.

Какво ще правим? - Сам виждаш, всичко пропадна.

Колко добре познаваше Богдан? - Достатъчно добре.

Поне така си мислех. Не бях го виждал от погребението на Миле.

И го срещнах преди няколко дни.

Всички те са лоши. Нищо не е наред.

Нещо гадно се случва при нас.

Но по-лошото е, че ние го подхранваме.

А дали после още малко да го натиснем? Знае, че ще ти омръзне.

Не, мисля, че това не е решение. Аз не мога да го бия,

колкото той може да мълчи. Друг мълчи! И нещо друго ни се изплъзва.

Добре. Какво ще правим тогава?

Да се обадим на Жика.

Търсех те днес, сине. - Имах много работа.

Видях. Страшно! Трябва да се пазиш, Александре.

Какво ново има? - Какво да има. Никъде не ходя.

Пазят ме, като че ли имам някакви държавни тайни.

А може би имаш!

Ти как си? Искаш ли да ти приготвя нещо за ядене?

Нямам време. А и Елена ме чака.

Нищо ли не знаеш за Мария? - Не.

Моля те, сине, трябва да я намериш.

Аз се страхувам, че нещо друго се е случило.

Какво например? - Не знам.

А онази нощ, защо си звъняла два пъти, за да видиш къде съм?

Пак започваш. - Питам те. Взех разпечатката.

Знам на кого още си звъняла. Запомнил съм му номера, за съжаление.

Не мога повече така, сине. Как да знам на кого и кога съм звъняла.

И аз се изнервих, когато тръгнахте. Сам видя как се държеше, и звънях.

Много те моля, спри се.

Ще полудея.

Отхвърли ме като последна, а аз нищо не съм ти направила.

Аз те обичам, сине!

Защо се отнасяш така към мен? Защо?

Него повече го няма, и нищо не може да го върне.

А и теб те няма. Всеки ден си мисля, дали няма да ти се случи нещо.

А ти какво знаеше за тази акция?

Аз... виж, не мога.

А ти, ако нямаш какво друго да говориш с мен,

по-добре повече не идвай.

Само те моля да намериш Мария. Това дете трябва да има баща.

Друго... не мога.

Къде е вуйчо, братле? - Където и да е, те са платени.

Така че, който не дойде, губи. Нали? Ела тук.

Той никъде не излиза от тук. - Само не досаждай, моля те.

Отиваш при хирурга, и му плащаш, да му отвори носа, за да...

А това днес? - Кое?

Как кое. Гръмнаха дебелия. - Добре. И?

Ти ли го... или вуйчо?

Не вярвам вуйчо да знае да стреля.

Страхувам се, братле. Цял град е пълен с полиция.

Хайде, не досаждай. Смръкни една линийка да се успокоиш.

Не искам. - Хайде.

Не искам! - Мамка ти, не ти плащам да се тормозиш.

Работиш каквото ти се казва. - Милика!

Не ми разваляй купона.

Хайде, сега, трети рунд.

Спокойно.

Ела тук. Гладни ли сте? Да поръчам ли нещо, а?

Нещо не е наред, Милика.

Ела тук.

Всичко е наред.

Хайде, поръчай нещо за ядене.

Само недей онова постното.

Нещо с прошуто, сирене, нещо месно. Нещо да ни държи, нали.

Добре тогава. Може тук да изпълним тази задача.

Липсваш ми тук. Имам много ракия, а не се харчи.

Вече не съм ти за ракия. - Искаш ли нещо друго?

Отрова, ако има. - Такова не сервираме.

Дай ми каквото и да е.

Ето. Това е супер.

След обяд видях по новините какво е станало.

Да.

Почти същото, когато... - И аз първо за това си помислих.

Понякога ми писва от всичко.

Казах ти какво мисля. Остави това и продължи напред.

Трябва ли да ги ядеш, а?

Извинявай, братле. Извинявай, наистина...

Нямам лоши мисли.

ОК? - ОК.

Цял ден съм...

Като снимка е пред мен.

Спомням си същата вечер, той излиза от вкъщи.

И аз след него.

И идвам тук.

И то точно тук.

Нещо се бъзикам. Пия питие.

Обръщам едно след друго.

И изведнъж позвъняване.

Нямам време дори на гроба му да отида.

Но няма смисъл, Ацо. Така се убиваш.

Казах ти. Аман, спри се вече.

Кой ли е това? - Храната, брате мили. Преди час.

Хайде, приеми поръчката. Не гледай такъв.

Трябва добре да ги нахраним, и после добре да ги изчукаме.

Къде е стоката? - Не знам.

Къде е стоката, питам! - Той знае.

Не ме убивай, моля те. Не знам, кълна се.

Малкият, говориш глупости.

Мили, искаш ли да оплачеш приятеля си?

Може само да ми духаш.

Може.

Виж го. Прасенцето се насмъркало, па се наиграло.

За Бога, Мили, бъзикам се.

Сядай, отпусни се. - Хайде.

Хайде малко да се съвземеш.

Продължаваме ли, Мили?

Чакай, чакай. Спри, спри... - Да продължа ли с десния?

Кълна ти се, не знам!

Какво има? Връща ти се паметта? - Чакай.

Заклевам се!

Не знаеш, не знаеш, а?

Хайде да те водя, хайде... - Така, Мили, така.

Айде, Жика!

Повикай да дойдат с колата. Тук нищо не пипате.

Събери им документите, за останалото не ни пука.

И? Къде е?

Не знам. Вчера всичко беше тук.

Къде е стоката? - Ао, вуйчо, какво ми направи тази нощ.

Къде е стоката, мамка ти. - Кълна се, нямам представа.

Кого работиш ти, бе? - Кълна ти се...

Чакай... Спри...

Не знам, но знам кой знае. - Кой?

Вуйчо. - Кой вуйчо?

Моля те, остави ме жив. Заедно да го намерим. И мен и теб ни прекара.

Ало?

Добре.

Сега ще дойда.

Елена?

Елена!

Кажи. - Ей, скъпа. Къде отиде?

На оглед съм. - На оглед?

Би трябвало и аз да съм на този оглед. - Още много можеш, но се правиш на луд.

Не ми го причинявай, моля те. Ето идвам, успокой се, скъпа.

Знаеш ли колко те обичам. Дай ми малко време.

Недей сега. Идвам. Целувам те. - Аха.

Саво. Кажи. - Виждате и сами. Три женски тела

и едно мъжко. Никой още не е идентифициран, нямат документи.

Кой е съобщил? - Доставка на храна, наблизо.

Донесли поръчката, никой не отворил, и видели, че вратата е отключена.

Кога? - Тази нощ, около три.

По-рано носили ли са храна? - Да. Поръчката е голяма.

Да. Иначе не биха съобщили.

Разпитай, кой, откъде, кога, на кого. Затвори заведението, ако трябва.

Чакай. От колко време са труповете?

Най-малко пет часа. Така, на пръв поглед.

Вратата е блиндирана, куршумите от непознат пистолет.

Сградата е празна. - Отскоро е в употреба.

А охрана? - Долу няма никой.

Намери всичко, което можеш. Дрога има ли?

Има дрога навсякъде. - Да. Гаража?

Откраднат автомобил от миналата година. - Какво?

Ново Ауди. - Разбира се.

Камери? - Няма, не са поставени.

Повикай инвеститора. Разбери коя е фирмата, къде и какво са изграждали.

Слушам. - Нещо около сградата?

Нищо за сега. Работя. - Нищо, хайде, обаждай се.

Какъв хаос!

Според входните рани, поне два различни пистолета са работили.

Има много кръв около убитите.

Но има и тук.

Което означава, че тук е имало някой. - Аз така мисля. Но за това,

след анализите. Елена? - Да?

Тръгваме.

Къде си? - Никъде.

Защо? - Виждаш и сам.

А труповете? - Нямаме никакви документи.

Става въпрос за малолетни. - Саво?

Какво аз? - Ти си ни всичко.

Необходимо ми е време. Вярвам, че поне този има отпечатъци

в нашата база. Но не знам нищо за сега.

За момичетата, като Мирко. Вярвам, че са малолетни. За съжаление.

Саво.

Носете телата. Кога да чакам протокола?

Ще гледам, по-бързо. - Моля те, специално да се идентифицира

онова момиче там. Дизайнер. - Разбирам.

Аз за съжаление отивам в съда.

Моля ви. Обадете ми се веднага. Още съм в шок от всичко, което стана.

ОК. Приятен ден.

Какво ти се е случило? - Подхлъзнах се.

От кора на банан. Не гледаш къде стъпваш.

Кога ще предадеш текста? - Тъкмо го пиша.

Всички вече го обявиха. - Искате да ги копирам ли?

Няма причина да не го правиш. Само малко да промениш някой ред.

Това е за твое добро.

Къде ще отидете? - О-о, ти дали ме каниш у вас, а?

Не, не... - Няма смисъл, петле.

Не бих те задържала. - Трябва да сме във връзка

за следващото изслушване. - Зависи. Колко клякания

можеш да направиш. - Ще тренирам.

И трябва. За такива пари, които ти дадох, доста ще тренираш.

Г-жо съдия. Знаете, че това не е редно. Знаете, че може да избяга.

Нямаме друг избор в този момент. - Имахте.

Недейте вие да ме учите как да си върша работата.

А другият път се подгответе по-добре. - Добре. Ще искам от вас изключение.

Ха, смело напред. - Приятен ден.

Това е сериозна издънка. - Като че ли не знам.

И сега какво да правим? - Само полека.

Как така, бре? - Това вероятно е част от всичко това.

А другото ще се наложи да чакаме. - Аз повече не мога.

Е, Жико.

Добре. Кога искаш, къде?

Изпрати хора да ме вземат. Какво ти...

Какво е станало? - Жика иска да се видим.

Кога? - Сега.

Знаеш, че не може да си сам. - Налага се.

Ацо, знаеш за какво те вика. Мамка му. Не знаехме, че братът на Невенка

е негов човек. - Нали ти е ясно, че се налага.

Ацо, ако нещо стане... - Ще ти се обадя.

Някои биха платили много добре за такава информация.

Какво? - Къде е?

Знаеш, че не съм в този коридор. Защо да го правя.

Откъде да знам. - Хей, параноята те тресе.

Ти ме извика тук. - Така е.

Е? - Да го чуя от теб.

Защо убихте малкия.

Така се получи. - Така се получило?

Аз не съм бил там. Както ми казват, той е стрелял първи срещу нашите.

Знаеш какво се получава, когато някой стреля срещу народната милиция.

Получава куршумче. - Така ли?

Така е, не сме знаели. - Сериозно?

Не сме знаели, кълна се. - Знаел е онзи, който ви прати.

Никой не ни е изпратил! Жико! - Какво?

Малтретирате ме за онзи ваш началник. - Кой те малтретира?

Твоят шеф. - Аз да съм ти споменавал нещо за това?

Аз бих искал да съм утрепал този началник, но не съм.

А този малкия, ако го хвана, ще го разкатая.

Кой малкия? - Милика.

Никога не съм го чул. Нито виждал. Не знам нищо за това.

Сега ние спираме. Завършваме разследването. Ти ни дай жената

на Мирко жива, и това е. Разделяме се като хора.

Мога ли да ти вярвам? - Ти бъзикаш ли се, или питаш сериозно.

Питам те сериозно. Най-сериозно. - Знаеш ме от толкова години и...

Добре. Ето, вържи ме.

Пистолета го оставих в колата, тези твоите краставичари да не се мъчат.

Мамка му, не съм знаел нищо за твоя камион. И не сме знаели,

че този малкият е твой. Друго нещо интересува ли те?

Аз не знам нищо за жената на Мирко.

Наистина? - Наистина нямам представа.

Да ти вярвам ли, или...

Можеш, но не си длъжен.

Щом така го казваш, значи не ти вярвам. - Изборът е твой.

Ало? - Доведи го довечера.

Кога и къде да дойде?

В полунощ. В "Липовачка шума".

Значи така. Добре.

Сега може ли да си вървя, или да остана тук.

Нима до там ли стигнахме? - Аз теб първи те питах.

Ти какво искаш от мен? - А ти от мен?

Ти знаеш какво искам. Искам да знам кой прецака Миле.

Болно е това, недей. - По-добре да боли,

отколкото да живея така. - Обичах този малкия.

Не знам нищо за него. Кълна ти се. Недей да ме въртиш на шиш.

От съвсем друго място дойде информацията, ние не работим по това.

Мисля, че онези двамата нещо ме пасат. Знае ли се нещо, Ацо?

Марянович и Обрадович? Не мога да знам.

Ти ли водиш разследването? - Водя и още две, паралелно.

Виж,

ако нещо ми готвите... - Никой нищо не ти готви.

И ако ти готвят, аз не знам нищо за това. Защо ще ми кажат?

Сериозно ти го казвам. - Виж, не ми харесва твоят тон.

А на мен, още по-малко. - Нямаш причина да ме заплашваш.

Аз работя това, защото съжалявам човека. Това беше мястото на Миле.

Жал ти е за него. Не е същото, той не е Миле.

Какви далавери е въртял, аз не знам. Опитвам се да разбера.

Няма връзка с това.

Добре, стреляй ми в гърба. Не ми дреме.

А онези двамата?

Какво, двамата?

Онова, което те интересува.

Обрадович и Марянович.

А сега, марш навън!

Какво с тях!

Поставиха капан на баща ти.

Те двамата, лично.

Аз бях постоянно в кафето. Трябваше да те очистя.

Ако Миле отреже пратката на Сърле.

Не съм. И не ме карай да съжалявам за това.

Ей... - Повече няма да се виждаме.

Никога! Сега си върви. Гейм Оувър!

Слушай, Жико. - Приключихме.

Недей да ме лъжеш! - Не те лъжа.

Недей да ме лъжеш, Жико! - Не те лъжа, казах ти.

Не ме карай да насочвам оръжие към теб. Не искам. Той или ти.

Казах ти всичко, което имах да ти кажа. Приключихме. Сега си върви.

Жико! - И още нещо...

Майка ти знаеше всичко.

Деки!

За Бога, защо не отговаряш, къде си?

Сега излязох от... този.

Ружа ми се обади. - Кога?

Преди малко.

И? - В полунощ на конната база в Липовица.

Къде си сега? - В участъка.

Сега ще дойда.

Ало?

Ацо, ало?

Ацо?

Къде гори? - Не намерихме стоката.

Но малкият Милика пропя. Рончевич е жив.

Изглежда стоката е при него.

А знае ли се къде е? - Търсим го навсякъде, но...

Милика помага, колкото може. След като го обработих малко.

Какво ще правим сега?

Жика! Ще ти дам адреса. Само че бързо да стане.

Е, това кажи. С най-голямо удоволствие. Дай ми това.

Вероятно има много около него. - Е, и?

Без рекламация.

Ало, бре! - Значи всичко се разбрахме.

Само го направи. - Директоре, благодаря за шанса.

Няма да съжаляваш.

Твърде стар съм, за да съжалявам за нещо.

Аста ла виста!

Ей, Жаре?

Хайде, сега ще дойда.

Скъпа!

Какво, скъпи?

Обичам те. - Това го знам.

Елена... - Хайде, спести ми го, моля те.

Имах тежък ден. Денят ми беше, шибано скапан.

Но такъв ми е животът. Мамка му, това съм аз.

Не мога да избягам от себе си.

Не избягвам, от разговора. Просто...

Нали каза, че винаги ще си тук заради мен.

И?

Тук ли си, можеш ли?

Ще мога.

Щастие мое,

аз сега отивам да ги избия всичките.

Може и да загина.

Аз повече така не мога да живея. И не искам.

Налага се. - Не мога повече.

Налага се, Александре. - А ако не мога?

Тогава ти не ме обичаш.

Обичам те, както никого никога. - Ако е така, тогава ела с мен.

Забрави за всичко, каквото и да е било, каквото и да се случи.

Остави моите проблеми, остави всичко, идваш с мен.

Не можеш.

Никога няма и да можеш.

Елена.

Аз не мога повече. Какво искаш от мен?

Обичаш ли ме.

Ако някой някога... - Ти обичаш ли ме?

Обичам те, глупак такъв!

Ако не те обичах, светът щеше да е в краката ми.

Наистина? - Казвам ти, не ме намразвай, моля те.

Направи нещо, каквото и да е. Ще се пръсна, повече не мога така.

Александре, не мога...

Тя е виновна за смъртта на Миле.

Кой?

Моята майка. - Боже!

Знаела е какво планират Марянович и Обрадович.

И не е предупредила татко.

Вече знам всичко...

Сега ако и ти си отидеш...

Ти за какво не отговаряш. - Падна ми батерията.

Къде е онзи? - Ще дойде след час.

Преди малко се чухме.

Добре ли си?

Да. А ти? - Ма, едва ли.

Кога е било позвъняването? - На обяд.

Защо не ми се обади? - Опитах.

Имах срещи. Да видим. - Това е карта на локацията.

Ще направим така. Ти, Александре, ще си тук, отстрани.

Да имаш поглед върху скривалището.

Вземи още някакво оръжие.

Аз ще изляза на откритото. Ти чакаш парола "Пчела".

И стреляш веднага. Най-добре е в дясното рамо или дясната част на тялото.

Ще ни трябва жива, ако нещо се обърка. - А ако пак ме излъже за Драгана,

а ние я очистим? - Не се притеснявай, Александър е точен.

Ти чакаш обаждане от Ружа и отиваш за Драгана.

Шефе, сигурни ли сте, че така трябва? - Да, сигурен съм. Точно така трябва.

Може да е само там, където ти е казала.

Не се притеснявай, Александър и аз, можем и сами.

В полунощ, значи? - Така е.

Имаме още време.

Вие двамата да не направите някоя глупост.

А ако нещо тръгне... - Не се притеснявай.

Всичко ще бъде наред. Аз излизам първи.

Всичко ще бъде наред. Само вие двамата да не прецакате нещо.

Няма, шефе. - За това на никого нито дума.

Отиваме сами. Ясно ли е? - Ясно.

Преди това да отида да видя децата.

Александре... - Отивам за муниции, да не ги изпусна.

Тази нощ ще си ми нужен. Вземи и инструменти.

Да.

Татко иска да ви каже, че ви обича най-много на света.

Кога ще отидем до мама?

Скоро, ангел мой, скоро. - Сестричка ще е.

Братче ще е. - Ти все знаеш.

Не искам да се карате за това.

Не искам да се карате, за каквото и да е.

Вие сте щастливи. - Как така щастливи, татко?

Имате се един друг. Ей, вие сте брат и сестра.

Аз не съм имал такова.

И вашата мама не е имала.

И не искам повече да се карате.

Искам да се обичате и пазите един друг.

Разбрахте ли ме? - Аз обичам Оги.

Браво.

И аз нея, но... - Какво, но?

Какво, но, магаренце такова?

Яна обича своите приятелки. - Така ли, а кои са те?

От училището. - Лъже, татко.

И какво искаш, да я отпишем от училище? - Да, моля те.

Разбира се, че лъже.

Разбира се, че лъже, но ти...

Ти обичаш само него, нали така?

И така трябва, той е твой брат. Той ти е всичко на света.

Беше ми се качила на главата, докато той се роди.

Яно, ще бъдеш ли добра да се грижиш за брат си?

Добре. А кога ще дойде другото братче?

Щом ти така искаш, Оги. - Нека тогава да бъде сестричка.

Братче.

Само ти се грижи за братчето си. Ще го направиш ли?

Да.

Много ви обичам.

Защо плачеш татко? - Не плача, нещо ми влезе в окото.

И тези мушички! Затова мразя на село.

Обичам само светулките. - Да.

Те вече спят, а трябва и вие.

Татко се налага да отиде на работа.

Елате. Ти вземи едната възглавница, а ти другата.

Лека нощ. - Лека нощ, татко.

Ако нещо се случи с мен.

При моите, в Горица, има малко земя и гора.

Какво мислиш, че ще стане?

Просто така.

Сега се налага да тръгвам. Преди това само да се измия.

Отивай.

За Бога, за какво ти е това нещастие? - Ако стане нещо с мен,

да ме погребеш до баща ми и дядо ми. Ясно ли ти е?

Милораде!

Или ще я намеря, или ще умра.

С любов я направихме, в този хаос я запазихме.

Ти я поддържаше да се омъжи за него.

Обичаше го! Обича го!

Да?

Доведох ти го. Къде е жена ми? - На сватба.

Ето ме, тук съм. И ти протягам ръце.

Какво има? Няма жилетка, нямам нищо, хайде, стреляй. Нали мен търсеше?

А може би пчелите са ти ужилили езика, и не можеш да говориш.

Все пак, пчелите са ти ужилили езика.

Теб са ужилили, щом не те чува този, на когото говориш.

А сега аз ще те ужиля.

Хайде, ставай, тръгваме!

Не!

Драгана и аз, си тръгваме.

Ти оставаш.

Хайде.

~ VVV ~ 2021

КРАЙ на ТРЕТИ СЕЗОН