Original subtitles

Нека да изпратят вече тези снимки. Колко още им трябва.

Директорът ми каза, да ви дам доклада за акцията.

И защо така? - Не мога да разбера как се обърка.

А всичко изглеждаше чисто.

Това е моята оставка. Утре ще подам рапорт за спешно напускане.

Чакай бе, полека. - Няма полека, Мирко. Край.

Ти всичко ли знаеше? Ние гледаме дали камиона не е спирал някъде преди.

Всичко, което знаех, съм написал в този доклад.

Спри се, Зоране. - Инспекторе, Невенка иска да говори.

Доведи я долу. - Тук е и адвокатът, служебният.

Браво! Върви вкъщи и се наспи.

Утре ще говорим. Всички сме с опънати нерви.

С това нищо не решаваш.

И след всичко, вие двамата да ми го кажете.

Няма. Край, Яковлевич.

Ако са необходими мои показания, тук съм.

Зоки! Ей!

Знаех докторът какво прави. Знаех за записите.

Но всичко престана преди два месеца. Промени се.

А д-р Кръстич знаеше ли? - Не знам, не ми се вярва.

Не бяхме толкова близки.

И наистина не знам къде е д-р Лука, и какво е могло да му се случи.

Останалото го знаете. - Изглежда, не знаем.

Аз нямах избор. Тази работа ми беше необходима,

за да издържам себе си и баба. Обичаше да се снима с пациентките.

Не беше моя работа да се меся. Към мен беше добър.

И тогава се промени.

Всичко престана, все по-често отсъстваше от клиниката.

Наскоро се скараха с Лука. Това чух.

Искаше да продаде всичко. - Така ли?

Да. Да разреши това дело и да се разведе.

Лука му крещеше. Това чух и друго не знам.

Но това сега не е важно.

Аз...

Аз знам кой уби доктора.

Кой? - Аз съм виновна.

Кой? - Свободно кажете всичко.

Моят брат. Той ме преби. - И защо?

Аз направих грешка. - Каква грешка?

Неговото момиче беше дошла при него. Дори аз, глупачката, й записах час.

Има снимки с нея. Казах му, не можех да не му кажа.

Не мога повече да мълча. Баба не е заслужила всичко това.

Знаеше за всички.

Трагедия. - Успокойте се.

Той е чудовище! И към нас беше агресивен, заради дълга.

Баба не заслужава това.

На кого да кажа. - Къде е брат ти сега?

Не знам. При момичето си, вероятно.

Никой не знае какво работи, с какво се занимава.

Той е злодей. - Добре.

Ти сигурна ли си в това? - Да, той е.

Да, той е. Обадих му се, когато намериха доктора мъртъв.

И ме преби от бой.

А как се казва това момиче?

Как се казва?

Данка. - Данка.

А може ли да ми я покажеш коя е? Тази мургавата?

Не. - Тази тук?

С късата коса?

Това тя ли е? - Да.

Сигурна ли си?

Да. Моля ви, сега да ни пуснете, инспекторе.

От сърце съжалявам доктора, но повече нищо не знам.

И баба има слабо сърце.

Да, сигурен съм.

Моли да я пуснем. Срамно е да ни избяга.

Добре, благодаря ви.

Още от началото казвах, че нещо не е наред.

И прибързано приключихме случая.

Дано не е нещо прекомерно, иначе няма логика.

ОК. Може този тип да е убил доктора, може и другия, д-р Кръстич.

А тялото го няма. И този пистолет, който го намерихме при д-р Мушицки.

Може да е подхвърлен. - И без това го е нямало една седмица

преди самоубийството. - Тук има много нелогично.

От кухото алиби на жената, до това.

Нищо, арестувайте го веднага. - Добре.

Хей, внимателно. Глупаците изглеждат като хората.

Виждаш ли сестра му как се е уплашила. - Бил съм в "Интервенция", Александре.

Браво, и все пак бъди внимателен.

Колежке?

Мирко, хайде да хапнем нещо. - Не, не мога.

Ще поръчам, налага се. - А какво се налага.

Макар и насила. - А защо наистина?

Налага се за децата. Това е.

Имам и други гърла да нахраня. - Остави ме, моля те.

Гори! Дадохте ли му нещо?

Не, теб ще чакаме.

Дадохме на детето, всичко, което трябва.

Но на детето му трябва майка.

Ако вече не е мъртва.

Трябва да вярваме, че не е.

В какво да вярваме? Животът ми се разпада, човече.

Жената се разпада, аз се разпадам.

Направи нещо.

Ако ти не искаш, тогава ще го направя аз.

Вътре има някой. - Да вляза аз първа?

За Бога, колежке. Само полека.

Как се чувстваш? - Донеси ми вода.

Моля те да отидем на лекар. Бял си като вар.

Само ми донеси вода. - Дучо.

Казах ти да ми донесеш вода.

Не, не отваряй.

Любими.

Телефонът.

Чий? - Твоят.

Слушам.

Идвам.

Какво е станало?

Трябва да отида в участъка.

Кога се прибра снощи?

Не си спомням.

Не ми се обади. - А знаеш ли в какъв съм хаос?

И вие трябва да предадете нещо.

Знам, но сме сами.

Рада вчера не се появи на работа.

Любими, говори с мен, моля те.

Няма нищо, а ме питаш, моля те.

Хайде, приготви се, ако искаш да дойдеш с мен.

Сама ще отида. - Супер!

Още спи. - Ще го почакам.

По-добре си върви. - Казвам ти, ще го почакам.

НИКШИЧ

Госпожо? - Ти какво правиш тук? Излизай навън.

Трябва да ви кажа нещо. - Излизай навън,

няма какво да говоря с теб. - Аз имам с вас.

Излизай навън, сега ще извикам Любо.

Вашият покоен брат ми спаси живота.

Аз повече не мога да гледам това. - Какво говориш?

Нямаше никакво отвличане.

Злодеи. Какви злодеи сте вие!

Успокой се, Данка. - Как да се успокоя?

Той ми беше всичко на света. - Всичко на света?

Всичко. - Браво, а какво ще правим с това?

Какво ще правим с това? - Това не значеше нищо.

Нищо не означавало. Браво.

Аз го обичах. - Вярваме ти...

И продължавам да го обичам.

Боже, ще се убия!

Сестра му ни каза, че твоето момче знае какво си правила в кабинета.

И сега какво. Какво беше? Хубав запис, малко музика и минаваш за актриса.

Не може да кажем, че те е накарал, а? Искаш ли да видиш още веднъж?

Не! Не... - И после?

И после?

И какво стана после? - Той ме преби от бой.

Но ми прости. Защото ме обичаше, както аз него.

До сега да ви е убил! - Ало, той ли уби доктора?

Гадове такива! - Чуваш ли какво те пита?

Той ли уби доктора, или не? - Не знам.

Щеше да ме пребие, ако го бях питала. Злодеи такива!

Кой го е ранил? Преди ние да го застреляме.

Аз ще ви съдя за това. Убихте го като куче.

Колега. Малко да поспи и тогава.

Нека се успокои.

Как мислиш? - Какво да мисля.

Ти какво мислиш? - Аз не съм в състояние да мисля.

Нищо, ти прегледай всички записи от бензиностанциите. А малкият да напише

подробен доклад, какво е станало при арестуването. И да изровят всичко.

Миланка ми каза, че той първи е насочил пистолет към нея и Горан.

Вярвам й. А може той да е убил доктора.

Значи има ключ. Или жената е дала... - Или д-р Кръстич.

И се скрива. А може би баткото е инсценирал откупа?

Така е, Мирко. Отново ще притиснем Гордана Димитриевич и любовницата.

А ти ми звънни, или аз на теб.

Какво казват? - Сутринта е имало престрелка.

Полицията е нападнала. Той е мъртъв на място.

А нея са я арестували.

Дойдох сама.

Да не се мъчиш, да ме търсиш.

Значи, се откачи от теб.

И сега какво?

Не ме интересува. - Кой би казал.

Спомена ми това, но... Това е било преди да се запознаем.

Значи сте знаели.

Да. Може би не чак толкова с подробности.

Той ме обичаше, инспекторе. Наистина ме обичаше.

Не знаеше какво би станало с него, преди да ме опознае.

Жена му искаше само парите му.

В смисъл, той имаше клиника и всичко, но всъщност нямаше нищо.

Всичко това е... било преди.

Знаем и за всички жалби, които сте подавали срещу мъжа си.

И после оттегляли. - За това наистина не искам да говоря.

Толкоз много ли се страхувате?

Аз само ви моля, да не забърквате мъжа ми в това.

Аз без Филип няма къде да отида. Заедно планирахме да избягаме.

Само че нямахме пари, така че той искаше да продаде клиниката.

Да се разведе, да се разплати с Лека.

Да приключи с това дело... Кълна се, че това е истината.

Кълна се, или повикайте неговия адвокат, ако не ми вярвате.

Но наистина ви моля, да не забърквате мъжа ми. Ако разбере, ще ме убие.

А Лука? - Вече ви казах.

Него не съм го познавала.

Аз само бях пациентка. Но Филип не го харесваше.

Добре.

Може би все пак ще се наложи да поговорим с вашия мъж.

Не, чакайте, моля ви.

По-добре вие веднага да ме убиете тук. Кълна се, че той нищо не знае.

Иначе щеше да ме убие, ако знаеше.

Няма нищо на записите от бензиностанциите и отбивките.

Половината камери не работят. - А на границата?

Никой не си спомня. Като че имат 100 000 човека.

Зоран къде е? - Каза, че днес ще подаде оставка.

Нека да подаде, като е глупав! - Шефе, мисля, че той не е виновен.

Не е трябвало да го прави. Нека да се охлади малко, и ще говорим.

Ти само прави каквото можеш. Къде е Александър?

Отиде до Гордана Димитриевич. - Този не се отказва.

Донеси протокола на Сава, когато свърши. - Обадих му се, работи.

Аз отивам да изровя досието на онзи, от сутринта. Бил е ранен отпреди.

Огледа още тече. Влада ми каза. - И не е могло без трупове?

Не съм бил там. Момичето и сестра му са при нас.

Побързайте, че ще ни разпнат медиите.

Ти се дръж. - Ма, много се държа!

Инспекторе, нямам много време. - И аз.

Кажете. - Интересуват ме подробности

около развода на Димитриевич. - Това е малко поверително.

Браво. Нещо не съвпада.

Г-жа Виолета ми каза, че вие сте знаели всичко за тях.

Знаех. Тази жена му промени живота. - Така ли?

Искаше да изплати онова нещастно дело, което го влачехме с години.

Искаше да продаде клиниката! И всичко да приключи.

Без значение децата. Знам Гордана колко го е заплашвала и малтретирала за това.

Както виждате, нямам високо мнение за нея. Наложи се да присъствам

на разпита, само заради него. Но й отказах всякакво сътрудничество.

Ужасно го съжалявам. Умря, когато беше най-щастлив в живота си.

Но не знам, защо Мушицки го е направил. Наистина не знам.

Лично го търсех предишната седмица, да му кажа, че на последното изслушване

няма да има отлагане, и да предаде на семейство Лека, че ще бъде изплатено.

А кога точно сте го търсели? - Има около десетина дни.

Да. А той е изчезнал преди седем.

Инспекторе, казах всичко, което знам. Сега бързам.

Да, благодаря. - Довиждане.

О, инспекторе. Как сте? Кога ще наминете при нас в прокуратурата?

Когато имам работа там.

Някакъв глас ми казва, че сте идвали често.

Какъв глас? - Добър.

Къде гледаш, кон такъв!

Саво!

Мисля, че имаме малък проблем. - Какъв?

От пистолета на шофьора на камиона не е стреляно.

Сигурна ли си? Богдан каза, че онзи е стрелял първи.

Не знам, два пъти проверих. Ето.

Може на Богдан да му се е сторило така. Но все едно, нещо трябва да предадем.

Завърши ли запалената полицейска кола? - Там няма нищо. Огън!

Знам, разбира се.

Вие добре ли сте? - Да...

Опитвам се да разбера всичко.

Тъкмо пристигна имейл от Рада. - Какво казва?

Напуснала е. - Защо?

Не знам. Дай да напиша това, а ти го занеси горе.

Налага се да отида в съда.

И прочети, ако нещо съм пропуснал. Това е...

НИКШИЧ

Лельо, прибра ли си нещата? Лельо!

Не съм. - Ох, жени и опаковане!

Ако искаш да ти помогна, или да пратя някой от моите.

И да, дойде резервацията за в другиден сутринта.

А на мен ми дойде съобщение от банката.

Така ли? - А ти не си знаел?

Аз те отгледах, а ти ми причини това!

Само ми обясни, защо.

Иначе нямаше да имаш мира, лельо. Това е опасен човек!

Така всички ще сме заедно, лельо. Аз ще се грижа за децата, за теб.

Пари имаш! - Ти сега ще излезеш от тук.

И повече никога, ама никога, няма да ми се мяркаш в живота. Ясно ли ти е?

А тези пари, може да задържиш.

Лельо... - Това ли ти е по-ценно от фамилията?

Марш навън!

Защо спряхме?

Нали Никола ти каза да ме закараш на гарата.

Това е значи.

А може ли да направя нещо за теб, за да си промениш мнението?

Добър ден. - Добър ден, инспекторе.

Може ли да вляза? - Може.

Благодаря.

Гордана не е тук. Днес се връща от Рудник.

Каза ми за Лука. Тъкмо привършвах.

А колко добре познаваше брат й?

Просто така, виждала съм го. Идваше тук. Беше преди няколко дни.

А сигурна ли си, че ни каза всичко? - Какво повече да ви кажа, инспекторе.

Аз само помагам вкъщи. Съжалявам за това, което се случи.

Тя беше съкрушена и заведе децата в Рудник. Дори ключа си беше загубила.

Беше същата като сега. Аз трябва да вървя. Закъснявам за лекции.

Да, само за момент.

Слушам. - Току-що излизам от банката.

Наложи се малко да ги притисна, защото са отворили сметка без лична карта.

Казват, че сметката е направена от човек на около 40. С кафява коса.

Изглеждал неадекватен и беден. Помолил е да направят сметката без лична карта.

Да.

Отлично. Хайде, продължавай да работиш.

Инспекторе, наистина се налага...

Опа!

И все пак имаме ключ.

Дай и другата ръчичка и отиваме в участъка.

Моля ви, може ли да започваме, г-жо съдия? Имам още едно изслушване.

И аз бързам, имам работа. - Страхувам се, че имаме малък проблем.

Дайте копие на обвинението и защитата. Това е протоколът от независимата

съдебна комисия. - Какъв е проблемът?

Обориха вашите доказателства. - Как така обориха!

Уверете се сами. И на ръжена, и на телефона, няма нито ДНК,

нито отпечатъци на Наталия Деспотович. - Но това е невъзможно!

Седнете. Призовавам представителя на съда.

Чакайте, хора!

Браво, малката! Сега какво планираш?

Да сложа пръст върху глобуса. - Искаш ли кафе?

Представете се. - Марко Йованович.

Вие ли сте взели преди два дни, като член на съда, главните доказателства

по този случай? - Да.

И какво направихте с тях по-нататък? - Още същия ден ги предадох с протокол

на комисията. Имам и техните протоколи. За доклада разбрах днес, не ме засяга.

Добре. Тогава според протокола на комисията, който днес пристигна,

тоест, 1-ви октомври. На телефона и ръжена,

предадени от страна на полицейските криминалисти.

Във връзка със случая на Наталия Деспотович.

Нейни ДНК материали няма. Тоест, всичкият ДНК материал е неизползваем.

Защото са изолирани отпечатъци от непознат мъж.

И тогава аз апелирам, моята клиентка да се освободи,

поради липса на доказателства.

Хора, това е невъзможно! Това е някаква грешка.

Всичко е било при мен, докато не го предадох на вашия човек.

Имаме и купчина доклади отпреди. - Върнете се на мястото си.

Моля ви, искам трето мнение. Предлагам да разпитаме този човек.

А ако доказателствата са унищожени? - Аз нямам връзка с това.

Моля ви! - Ти мълчи!

Г-жо съдия, моля ви! Аз настоявам моята клиентка да бъде пусната на свобода.

Нещо не е наред. Всичко беше при мен. - Това поведение е неуважение към съда.

Достатъчно! За последен път ви предупреждавам.

Радо?

Грешки няма. От пистолета на шофьора не е стреляно. А не намерихме и гилзи.

Само от пистолета на началник Богдан. Които съвпадат с куршумите извадени

от тялото на шофьора. - А другото?

Почти всичко конструирахме.

Записите донякъде ни помогнаха. Ето тук е всичко.

А какво е състоянието на другия? - Стабилно. Обработих и куршума

изваден от тялото му. Един от специалните е стрелял.

Тук е и протокола за откраднатата полицейска кола.

Запалена непосредствено до местопрестъплението.

И няма никакви отпечатъци? - Не.

Добре, сега ще извикам Богдан да даде показание.

Къде е Сава? - На дело.

Ти сега си свободна. Ако намерите нещо, обадете се.

И почивай понякога. Полека! - Добре. Благодаря.

Трябва да изплатя парите. До утре.

Еми, говори!

Добре, нека този някой да убие брат ти.

А ти отиваш долу, в стаята за освежаване на мислите.

И това е. Аз имам много време. - Моля ви, не знам нищо.

Гордана, стига лъжи!

Стига лъжи. Нали искате да спасите брат си?

Тогава говорете. Хайде.

Той каза...

Той каза, че няма никаква връзка с това.

Не знам някой друг. Само той знаеше.

Кой?

Благое Ороз.

Ти каква връзка имаш с него?

Филип искаше да се разведе.

Да продаде всичко и да изплати това, и да си тръгне.

Това го знаем, кажи нещо, което не знаем.

И тогава аз отидох да видя, коя е тази.

Казах всичко на мъжа й!

Измислихме го всичко.

Кой?

Аз и Лука.

Ороз направи всичко.

Първо отвлече Мушицки.

Написахме писмо до неговия адвокат.

Той застреля Филип.

Аз не го можех.

Той направи всичко около Мушицки. Накара го да скочи.

От тук са следите от барут по якето. Стрелял е около него, за да скочи.

Аз само отидох да му дам ключа онази нощ. Лука не можеше да излезе.

Спасете ми Лука, моля ви!

И за какво е всичко това, клета Гордана?

Как за какво?

Всичко, което събирахме през тези години, щеше да отиде по дяволите.

Не ме интересуваха тези негови курви.

И това сега. Това...

Той сигурно държи Лука. Макар, че го питах.

За него като че ли, жена му е най-важна.

Ако беше търсил пари, щях да му дам.

Намерете ми Лука! - Ще го намерим, скоро.

Къде да го търсим?

Ти приготви оръжието. Отиваме за заповед, а аз този.

Нека й е грях, че не му е платила.

Здравей. - Здрасти.

Да ми подпишеш това, моля те. - Дай.

Добре ли си? - Не.

Чу ли какво стана с делото на Наталия? - Не.

Арестувах тази Димитриевич. Какво има? - Нямаме доказателства.

Как така нямаме? - Ето така. Нямаме!

Обориха ги независимата комисия. - И сега какво ще стане?

Не знам. Вероятно ще я пуснат до нов анализ.

Аз, Александре, говорих да не бързаме, никой не ме послуша.

Ето какво стана. - Тук нещо не иде.

Имахме всичко, имахме доказателства. Жената призна всичко.

Е, имахме, а сега нямаме!

Тук вече нищо не мога.

Стреляхме си в краката, това е!

Само нещо да не е наред!

Сложи ли джинджифил? - Да.

Как беше на работата? Нещо по-рано се прибра.

Нищо, както винаги. - Наистина?

Да не криеш нещо?

Не.

Сигурно ли е? - Всичко е наред, Благое.

На юг вече няма ли да ходиш? - Няма.

И защо?

Защото никога не съм и ходила.

Ами си ходила по курвалък, а?

Да, така е. И?

Знам! Аз всичко знам.

Искаше да ме оставиш. - Да.

Аз го убих. Лично.

Пищеше като бебе.

Молеше се за живота си.

Лъжеш! - Да, аз бях!

Беше готов да те остави. Само да го пощадя.

Проклинаше ме. "Моля те, моля те, недей".

"Никога вече няма да я виждам". "Само не ме убивай. Моля те".

Само как шурна кръвта му! Да имах време, щях да го пребия от бой.

Не ти вярвам, Благое, той никога не би го направил.

Винаги си била наивна глупачка.

Ти никога няма да ме оставиш. Разбираш ли?

Никога! По-скоро бих те убил!

Хайде, тогава. Хайде! Хайде, убий ме!

Хайде, Благое! Хайде, убий ме.

Хайде, гадиш ми се яловият.

Поне в това, че си ялов, имам нещо от живота.

Хайде, убий ме, хайде!

Спи ли? - Тъкмо заспа.

Къде беше? - Къде да бъда? На работа.

Шефът ти те търси. - Излязох за малко.

Къде? - Майо, моля те.

Сретене, защо не ми казваш какво става?

Само се успокой. Всичко ще се оправи. Хайде, успокой се.

Сретене, знам, че нещо става. Просто знам, и трябва да ми кажеш.

Кой е сега пак? - Може да са онези журналисти.

Какво става? - Трябва да те арестуваме, за съжаление.

И бих искал да ми кажеш къде го държиш.

Не е необходимо. Вземи си довиждане.

Как си? - Добре съм, благодаря ви, хора.

Сам не знам, колко време съм тук. - Много добре. Радвам се, че си добре.

Сега ще отидеш в кауша, за да ти е още по-добре. Съвсем да се оправиш.

Моля?

Кажи на децата, тази неделя няма да мога. И следващата не мога.

Отивам командировка, ще се обадя, когато мога. Хайде.

~ VVV ~ 2021