Original subtitles

Какво е това, Саво? Тъкмо бях заспал. Какво е станало?

Обаждането беше сигурно. И сам видя, че чакат.

Всъщност имаме третия. Той ще пропее. - Не мога да повярвам какво ми направи.

Зоки, послушай. - Върви на...

Какво става? - Имахме обаждане за размяна

на камион със стока. Изпратихме екип, скрихме се, трима чакаха.

В един момент се започна стрелба. За щастие, никой от нашите не е ранен.

А труповете? - Двама, единият е техен,

а другият е шофьорът на камиона. - Аз стрелях в шофьора.

Той първи стреля към мен. - Саво, има ли други в камиона?

Не, доколко мога да видя. - Па изсипете го, какво!

Първо да отнесем телата. - Трима са чакали пратката.

Да. Вторият е в болницата, ранен. А третият избяга.

За съжаление успя, макар патрулите да бяха блокирали града.

Бих искал да отнесем телата, Мишко. Хора минават, а и да разчистим тук.

Необходимо е да се намерят всички гилзи. Стреляло се е като на Сутиеска.

Вдигайте телата, Саво. Кога да чакам протокола?

Не знам. И сам виждате всичко.

Шофьорът е от Косово. Ето документите. - Търси досие, ако има.

Слушам. - Чакай, Владо. Саво!

Ще получите записа от камерата, с която гледахме цялата акция.

Намери това и занеси. - Слушам.

А вие защо сте тук? - Марянович ни вдигна.

И аз не знам защо.

Добре, че дойде. Рада не ми се обажда.

Хайде, опаковай. Имаме ли пистолета на шофьора?

Имаме го. - Тогава опаковай всичко.

А вие къде бяхте? - Вътре бяхме. Още от вечерта.

Значи обаждане, а? Би трябвало да намерите тази дрога.

Саво?

Този камион да се откара на паркинга. Обадете се.

Като завършим всичко. - Приятен ден.

Кой изпрати полицията? - Не знам.

Всичко трябваше да бъде наред.

Сега ми съобщиха. Един от твоите е загинал.

Друг е в болницата, тежко ранен.

Но един е избягал.

Може той да е. - Знаеш ли колко пари са това?

Мои, твои и чужди. - Знам...

И? - Да не би ти нещо, а?

Пред Марянович. Да не си изпуснал нещо?

Не. Не му казвам всичко.

Има ли начин да извадим стоката от полицейския склад?

Трудно.

Кажи? Слушам.

Какво?

Да, знам.

Не е.

Защото имаше обаждане.

Ще ти кажа, като се върна, хайде.

Всичко ли е готово? Хайде сега следите. Специалните да останат.

Първо да вземем тяхното оръжие. - Добре.

Къде е пистолетът ви? - Моят? Ето го.

Дайте го на колегата.

Хора, може и да съм луд, но тук няма нищо. Освен да режете гумите.

Добре, ще погледнем. Но хора, махнете се. Трябва да работим тук.

Вземете на всички, следи за барут. А вие елате с мен.

Аз? - Да, аз ще ви взема проба.

Ето записа от камерата. - Добре, ще бъде при нас.

Те още не са намерили стоката в камиона. Няма нищо.

Моля? - Няма нищо в камиона.

Стоката е минала границата. Обадиха се, че закъснява. Ало!

Не знам. Ето, човека ми каза. В момента се прави оглед.

Може и да намерят нещо, кой знае. - Да не си...

Не си, нали? - Какво? Какво, аз, какво?

От границата до бензиностанцията. Някой е спрял шофьора на камиона.

Мъртъв е. - Мъртъв?

Да. - Разбира се. Искам да откриеш,

как и кой го е убил. - А ти провери твоя.

Кой е този?

Не знам. - Не знаеш?

Милика Лекич. Нахлу в клуба ми.

Човек на Сърле. - За първи път го виждам.

Слушай. Ще ти разгоня фамилията, ако не откриеш къде ми е стоката,

и работиш пак с тях. - Моля те, Жика. Не работя с никого.

Повярвай ми. Направих всичко, както се договорихме.

Всичко ще разбера и ще ти се обадя. Само се успокой, моля те.

Да? - Кълна ти се. В Мики, че нищо не знам.

В Мики! - Кълнеш се?

Да!

Каквото имам да казвам, казах. Имаш 24 часа!

Жико...

Оля?

Къде си? - Тук съм.

Гледам, че си станала. Полицаят не те е виждал от сутринта. Ето малко от това.

Чак сега станах.

Добре ли си? - Нещо не ми е добре.

Цялата съм като смачкана. Откакто се събудих, опитвах да стана.

Какво ти е? - Боли ме главата.

Пак ли? - Мицо, ще ти се реванширам друг път.

Не се сърди. - Разбира се.

Аз знам какво те мъчи. Не се сърди, ще ти кажа.

И на мен това момиче не ми харесваше. Да го знаеш.

И още нещо. Твърде голям е този корем за тази бременност, а ти заради нея

се караш с Аца. Да ти кажа и това.

Виж...

това дете не е негово, повярвай ми.

Мицо, достатъчно. - Да ти го кажа.

Достатъчно каза. - Отивам до аптеката.

Достатъчно, казах. - Ще ти донеса нещо.

Не ми трябва нищо от аптеката.

Хайде, чао.

Каква е ситуацията? - Лудница, шефе.

Вдигнах всички, както казахте. Но и на мен ми трябва време да се оправя.

Стоката я няма, но имаме записи от бензиностанцията.

Тези от "Наркотици" казват, че имало обаждане.

Къде са Зоран и Богдан? - Останаха на огледа. Кой знае кога,

Сава ще има нещо. Раненият е в болницата, не може да се разпита.

Трупове? - Двама. Един неидентифициран.

Който е бил от чакащите. А другият е шофьорът на камиона, от Косово.

Няма досие. Богдан лично го е убил. Ние се върнахме, имаме работа по доктора.

Работете и по това. И дайте нещо по-бързо.

Ние без Сава много не можем да дадем. А кой знае кога ще свършат.

Дайте нещо предварително. Сериозно е. - Добре, добре.

Сериозно обаждане е, щом сте вдигнали и специалните.

Не знам. - Как така не знаеш?

Казвам ти, не знам! Ти мислиш, че бих им позволил да направят такава глупост?

Хайде, на работа.

Е, върнахте се. - Нищо не ме питай.

Вие до къде стигнахте? - Гледаме всички снимки

и сравняваме с тези на пациентките. Все още нищо.

Всичко ще трябва пак да разследваме. Налага се да идентифицираме всички жени.

И да видим, дали не е заради това изчезнал д-р Кръстич.

Какво всъщност се е случвало там.

И проверете пак неговото движение, с кого общува, приятели, кумове, всичко.

Има ли някакво съвпадение за сега? - Няма, а и резолюцията е много лоша.

Мисля, че и сестрата от клиниката няма да ни помогне.

Да, тази сестра Невенка мълчи. Страхува се от някого.

Сега ще дойде адвоката, и ще разпитаме пак.

Може да пропее. Открийте колкото може повече за нея. С нещо да я притиснем.

Но се пазете. Днес ще бъде лудница.

Знае ли се нещо? - Не.

Искали са да направят посрещане на някакви дилъри, но няма никаква дрога.

Слава Богу, никой от нашите не е пострадал.

Е, да, за банката. Цял ден им беше необходим, за да открият клонът,

където е била открита сметката. Бих отишъл лично, за да разбера

точно какво е станало. - А ние мислим, че Гордана Димитриевич

е ключът към всичко. Но за сега нищо не можем.

Докато вие не изровите нещо. И тогава ще й представим тези записи.

Давай!

Па да останеш нормален!

Нямам търпение да видя Зоки. Такова лайно изяде!

И виждаш ли, мамка му, и Марянович не е знаел нищо за това.

Много съмнително. - А ти го защитавай!

Да погледнем записа от бензиностанцията.

Докато дойде Сава.

Налага се спешно да отиде на доктор.

Остави ни насаме. - Но...

Аз съм оттам.

Дали не е пропяла нещо?

Не е, със сигурност. - Тя е курва, веднъж те излъга.

Нищо не знаеше.

Някой е пропял. Полицията не е намерила стоката в камиона,

значи е взета преди това. - За това закъсня.

Знаех си, че нещо не е наред.

А проверихме буса. От когото излетяха специалните.

Шофьорът? Какво стана с него?

Откъде да знам. Като ме улучиха, гледах само да се добера до колата.

Мъртъв е. - Така ли?

А Мика? - И него го застреляха.

В болницата е. Хванали са го. - Мика няма да каже нищо.

Той не знае подробностите.

Не е добре, много кървя.

Може ли да отида в болница? - Изключено!

За сега не може. Ще изпратя някого.

Хайде, дръж се.

Да си казала на някого къде съм бил? - Не съм, кълна се.

За теб, не бих никога.

Това "никога", повече никога да не съм го чул.

Дучо! - Хайде донеси топла вода и нещо чисто,

да се превържа.

Хайде, бре!

Осъзнавате ли сериозността на ситуацията?

Разбира се, че да. - Браво!

Тогава ви слушам.

Първо да ви питам, как такава акция, може да се организира, без аз да знам.

Това беше моя преценка. - И на Зоран, разбира се.

Директоре, може ли... - Ти да мълчиш!

Хайде да не се преструваме. И аз знам, че е издънка.

Не знаеш. И не коментирай. - Кухи сме, шефе.

Кой каквото се сети, "Наркотиците. "

Не искам никого да обвинявам. Но войната е голяма.

Като и предупреждавах, че ще бъде. След убийството на Неманя. Така ли е?

От къде ви е обаждането?

Нямаше да чакат, ако не са били сигурни.

Е, точно това първо ще те питам. Ако беше дошъл с тази идея,

преди да вдигнеш специалните, начело със Зоран.

И ще се наложи да ми отговориш на този въпрос. Защото не се вдига

половин държава, и не се затваря граница, ако нямаш сигурни източници.

Единственият късмет е, че никой от нашите не е ранен.

Защото ако имаше, щеше да излетите в същия момент от тук, и ти, и той.

Което не означава, че няма.

Кои са хлапетата, които така помпозно арестувахте на границата?

Добре, ние винаги знаем за нещо дребно. Често и не реагираме.

И сега точно съвпадение.

В камиона, де факто, дрога няма.

Целият е разглобен. Сега го потвърдиха.

Откъде е обаждането?

Ти нормален ли си, та мълчиш?

И двамата трябва да ви сменя? Теб трябва дори да арестувам.

Това ли искаш? Ти отивай да пишеш доклад.

Всичко! Кой си извикал, как е организирано.

И не пропускай и една подробност. Разбра ли?

Слушам, директоре.

По-късно ще поговорим.

И?

Един от хората на Жика пропя.

Име и презиме?

Това може би трябва, аз вас да питам.

Защото знам колко сте близки. Отдавна.

А ако кажа имената му, него веднага ще го убият, нали така?

Жика ли е чакал стоката?

И вие като че ли не знаете? - Не.

Знаеш ли, мисля, че ти малко преигра.

И ще ти дам един приятелски съвет.

С такива както теб, аз ръцете си не цапам.

Също така, нямам никаква причина да се оплаквам от такива като теб.

Сам си се забъркал в това, и само мога да ти кажа, да се пазиш.

Мисля го сериозно. За когото и да си работил.

Благодаря за предупреждението.

Хайде сега си върви.

Добре.

Богдан тъкмо излиза от участъка. Не се отделяй от него.

Снимай всичко, какво прави, къде ходи.

Не го изпускай, разбираш ли.

Успокой се! Ядосваш ме.

Жика не е на себе си.

И мен обвинява.

Марянович?

Няма представа.

Освен това, сделката е само между мен и Жика.

И аз знам, че Марянович никога няма да тръгне срещу Жика.

А Богдан? - Какво?

А, не, Богдан никога не би ме предал. Никога!

Никога не казвай "Никога"!

Може сега да се наложи ти да го предадеш.

Ако това е единственият начин да запазиш себе си.

Той е началник, човече. - Какво като е началник.

Ще го припише на тях. - Това не мога да си го помисля.

Твърде голямо е това.

Знам.

Хайде, наздраве.

Хайде!

Ще видим какво ще стане.

Само полека.

Моля?

Аз съм.

Още съм в участъка.

Не знам кога. Когато мога, ще дойда.

Сега не мога да говоря.

Нищо не ме питай. Хайде.

Много или малко, е така, както казват. Лицата не се виждат ясно.

Да. Нито стрелбата към шофьора. Това е станало зад камиона.

А Сава какво казва? - Да не го викаме повече.

Освен ако искаме да получи инфаркт. - Ще трябва да побърза.

Избягалата кола е засечена от камерата на Бранков мост, около 5 часа.

А камерите от границата до бензиностанцията?

Какво с тях? - Къде са ви тези камери?

Ако дрогата е била в камиона, някъде е разтоварена. Нима е на всичките четири?

Проверете всички бензиностанции, всички отбивки.

Може някой да е видял нещо. И вземете списъка с пътници,

които са преминали границата. Ако тези наши специалисти са ги регистрирали.

Намерете всичко, което можете. - Знаеш ли колко работа е това?

Ние сме се побъркали и с доктора. - Сега това е приоритет.

Сега ние работим и това? - Налага се, защото Зоран е замесен.

Знам, шефе, но не мога... - Успокой се!

Как да се успокоя! Онази не се обажда. Не знам жена ми дали е жива.

Нищо няма да спечели ако я убие. Изчаква, защото не ти вярва.

Сега нищо не можеш да направиш. Успокой се.

От какво е направен този? - И аз се питам от години.

Но в едно е прав. Трябва да се успокоиш.

И ти не говори глупости.

Къде си, соколе? Подцених те.

Хайде, побързай. - Лично дойдох да те закарам.

Това ще трябва да се отпразнува. Тази нощ ще вдигнем кръчмата във въздуха.

Стоката къде е? - Нямаш грижи.

На сигурно място.

Добре, де, ще тръгваме ли? - Ето, ето.

Соколе, мой!

Любов моя, да дойда ли с теб? - Не.

За мен няма проблем, ако искаш мога да дойда.

Няма нужда, казах ти вече.

Кой ли пък е толкова рано.

Добро утро.

Добро утро. - Как си?

Добре съм. Благодаря.

Това е Тияна. - Христина Пайович, приятно ми е.

Готов ли си, Йоване? - Вероятно съм, да.

Добре, ще преговорим още веднъж в колата.

Беше ми приятно.

Ей, не мога да остана дълго. - Поздравления.

Благодаря. Мамка му!

Какво има сега?

Какво има? Хаос! Обрадович ми звъня три пъти.

Грижи се за задника си. - А аз не се грижа за моя, така ли.

Марянович как реагира? - Подозрителен е.

Какво не бих дал, за да му видя лицето! Сега полека насочи съмненията към него.

Това и планирам. Виж, налага се да отида при Обрадович.

Соколът ми казва, че стоката е на сигурно място.

Ами как.

Гениално! Това го изигра гениално.

Какво е това? - Авансът за теб.

А тепърва има да ти се издължавам все така.

Добре, ще се чуем.

Прекарахме ги всичките. - А аз какво ви казвах, а?

Ще се чуем.

Къде е Рада?

Не е достъпна.

Не й прилича да не се обажда. Хайде да работим.

Откъде да започнем? - Повярвай, и сам не знам откъде.

Първо да сортираме всичко. И след това пистолетите.

Помогни на Елена да подреди всичко. Случайно Рада да се е обаждала?

Не е.

Хайде занеси това, аз сега ще дойда.

Добре ли сте, Сава? - Да, само малко съм сънен.

Хайде, ти върви.

Г-н Деспотович, как реагирахте на арестуването на бившата ви съпруга?

Не знам какво да ви кажа. Как да реагирам.

След това беше още по-лошо, като узнах за причината.

Чудовище! - Кой ми го казва.

Тишина! - Ти да ми кажеш, чудовище!

Ти си виновен за всичко. Животът ми провали.

Млък, пияна глупачке. - Вече не съм пияна.

Сега съм трезва и луда, което е по-лошо за теб.

Няма повече да ви предупреждавам. - Той ме топи, всичко ми инсценирахте.

Няма да стане, Йоване. - Моля ви, изведете я веднага.

Добре ме запомни. Ще ме молиш да пия. Ще ме молиш!

Няма повече да толерирам такова поведение.

Вие имате ли още въпроси към г-н Деспотович?

След това!? Не.

Добре, делото ще продължи, след като получим резултатите от вещото лице.

За сега сте свободни. - Благодаря, г-жо съдия.

НИКШИЧ

Откри ли се нещо? - Не.

Този иска да говори с вас. - А кой си ти?

Имам съобщение за вас. - От кого?

От Никола Ковачевич.

Кажи.

Ако искате някога да видите своя племенник, тогава още сега

трябва да отидем в съда. Да прехвърлим собствеността на акциите от Ситиленд,

които сте наследили от покойния си мъж, на името на Никола Ковачевич.

И ще получите пазарната стойност за тях.

Веднага.

Спри.

Той къде е? - На сигурно място.

Не се ли обадя на г-н Ковачевич, когато ме потърси, повече няма да го има.

Тогава?

Как си? - Да, нямам представа.

Мислех си, ако не бързаш, да отидем някъде да седнем, а?

Тя ме побърка напълно. - Много добре се държа.

А, вероятно. Имаш ли време?

Имам, разбира се, но ако вас...

Ако те... Ако ме... - Ако те...

Дали те чака? - Кой?

Еми тази, с която се запознах у вас. - Не, ще повикам шофьора

да отидем някъде, а? Толкоз се напрегнах по делото,

че нищо не съм сложил в устата.

Почакай, извинявай. Да?

Е, кумице. Бях на дело.

Какво говориш?

Къде ходиш досега? - Как мислиш, къде да съм.

Какво е станало? - Не знам.

Кълна ти се, не знам. Направих всичко, каквото се договорихме.

Не знам.

Дали Марянович не е отмъкнал стоката? От сутринта е нещо нервен.

Много е подозрителен.

Не ме гледай така! Кълна ти се, не знам нищо.

Като че ли не знам, че моята глава е на тепсия. А за нищо не съм виновен.

Жика се интересува от някакъв човек на Сърле.

На Сърле? Как се казва? - Милика Лекич.

Милика. Не съм чул за такъв.

Богдане! - Недей! Защо ще те лъжа?

И така ще ме смени. А може и да ме арестува.

Какво ще говоря тогава в затвора? Ако въобще стигна жив до там.

Г-жо Наталия, казах ви да ме слушате. Не трябваше да реагирате така.

Не можах да се въздържа. Като го видях, не можах.

Не мога, той е виновен за всичко. - Всичко ми е ясно.

Но вие така ядосвате съдията. Само се успокойте, всичко ще е наред.

Повярвайте. Всичко върви в наша полза. - Какво върви в наша полза!

Не ме прави на глупачка, и ти и Томашевич. Предай на Никола.

Само аз да не проговоря! Няма да може да го измие нито Дунав, нито Сава.

Това му предай. - Г-жо Наталия, за последен път

ви предупреждавам за вашето поведение.

Всичко ще бъде наред. Само е необходимо да се държите както трябва.

Ние правим всичко, за да ви освободим, а вие се очерняте и си вредите.

За нищо не съм виновна...

Защо се смеете? - Не сте виновни?

Тогава сте сериозно луди. По-луди отколкото ние мислим.

Ти какво говориш? - Нищо, трябва да си вървя.

Ще предам нашия разговор, на когото трябва, а вие сама решете.

Искате ли на свобода, или не искате. Ако е за истината, не би трябвало.

Ти какво говориш? - Нищо.

Аз само слушам. - Слушай ме добре сега.

Ти ще ме...

Договорихме ли се?

Охрана!

Още не съм свършил, директоре. - Какво пишеш. "Тихият Дон"?

Пиша както вие ми казахте.

Изглежда, аз определено остарявам.

Започвам да ставам сантиментален.

Намериш младо момче, умен, амбициозен, всичко както трябва.

Мислиш, няма по-добър за началник.

А ти направи хаос.

Виж, ако Александър го беше направил, нямаше да се учудя.

Но той каквато и свинщина да направи, съм сигурен, че го прави

с някаква висша цел, ами ти?

Ти за кого работиш?

Или по-добре да питам, за колко?

Директоре, моля ви, недейте сега и да ме обиждате.

Да, сгрешил съм, но... - Какво "но"!

Какво "но", Зоране?

Нямал си друга причина, за да го направиш.

Надявам се, да става въпрос за някоя голяма сума, за която си струва

твоята кариера и всичко. - Директоре, няма никаква сума, аз...

Какво ти? - Аз видях снимките с вас,

когато сте ходили при Жика на понтона преди стрелбата.

Какво правим сега, а?

А вие за кого работите, директоре?

Прикривате случая за Неманя, за да не кажа на никого нищо.

За Жика, нали? За колко, аз да ви питам?

Интересното е, че ти не си само наивен, но изглежда и малко глупав.

Отидох при Жика. За да видя откъде духа вятъра.

Когато намерихме онзи, малкия, в контейнера.

И не знаеше. Но този, който ти е показал тези снимки,

той очевидно знае. И това, кой е стрелял по Жика и мен.

За това не си ли помислил? - На мен ми каза, че понтонът е на Жика.

Може и да е, не знам.

Наистина не знам, и не ме интересува.

Отдавна те предупреждавах.

Да се пазиш от тези хора, с тях само проблеми се получават.

Моят най-добър приятел, своята чест плати с живота си.

И аз никога вече не искам да изгубя никого от своите хора.

За другите не ми дреме, но своите пазя.

Затова ти казах, махни онези двамата. Рутинно направи разследването.

И се връщай в нашата спокойна и кървава работа.

Но ти вероятно, нищо не си разбрал.

И какво по-нататък?

Завършвай този доклад и го дай на Мирко и Александър.

А аз ще помисля какво ще правим нататък.

Слушам.

Тъкмо дойдох, шефе. Бях на лекар. Всичко е наред.

Дали ще искаш обезщетение за трудова злополука?

Голяма работа, шефе. - Влизай.

Слушам.

Проследих го. Чакаше го кола.

Качи се, и отидоха на този адрес.

Колата влезе в гараж, после същата го закара до неговата кола.

След това тръгна към автогарата, и там го загубих. Имаше задръстване.

Ето адреса.

Това ли е всичко? - Да.

А каза ли му, че го следиш? - Не разбирам.

Как? Понеже си му показал снимки от понтона, където стреляха по мен.

Разбрах, нещата станаха малко... - Малко, какво?

Сериозни? И много са сериозни.

Шефе, двамата следвахме заедно.

Помоли, само да му кажа къде отивате. Нищо друго не съм му казвал.

Нали? - Не и за това днес.

Аз...

сгреших.

Колко?

500.

А аз мислех, че струвам много повече. За това, което сме преминали заедно.

Прецаках се! - Да, много се прецака!

Моля ви се, директоре. - И какво ще правим сега?

По-точно, ти какво ще правиш сега?

Любо! - Лельо!

Добре ли си? - Да, да...

Нараниха ли те? - Не са, добре съм.

Какво стана? - Излизах от едно момиче, и...

Причакаха ме пред жилището. Моите бяха навън.

А аз само мислех, на теб какво ще ти се случи.

Видях им лицата. Наши са.

Кълна ти се, лельо. Ще ги намеря и ще ги избия всички.

Къде са децата? - Тук са.

Какво е станало? - Дойде някакъв. Ти го пусна.

Каза, че е спешно. Аз го следвах.

И? - Каза, че ще те убие,

ако не им припиша всичко. И аз веднага отидох в съда.

Но мен не ме интересува, важно е ти да си добре.

Ето, казах ти какво ще стане. Но, хайде, добре.

Аз искам веднага да си тръгна от тук. Вече на никого не вярвам.

Как можа да пуснеш някого в жилището. Хайде, марш навън.

Беше спешно. - Хайде, марш, навън!

Виж леля ми как се притесни.

Лельо, не се притеснявай. Всичко ще се оправи, недей да плачеш.

Заедно ще си тръгнем от тук. Хайде, не се притеснявай.

Как мина, Йоване?

Лудо и незабравимо! - Добре ли си?

Супер! - Звънях ти милион пъти,

не можах да се свържа. Не знаех какво да правя.

Слушай, кажи ми имаш ли нещо за мен? - Какво?

Пита ли Никола за Рончевич? - Йоване...

Пита ли Никола за Рончевич? Какво, Йоване?

Пита ли го? - Питах го.

И? - Не знае.

Или не иска да каже.

Ей, хайде да не се преструваме повече. Отивай да си събереш нещата.

Йоване! - Отивай и си събирай нещата.

А на него предай, ако не чува. - Моля те!

Че това няма така да свърши. Няма! - Недей да го правиш. Моля те.

Ти чу ли ме? Върви и изчезвай от тук.

Опаковай си нещата. - Моля те, не го прави.

Ще повикам охраната. Не искам да те виждам повече.

Чуваш ли? Никога вече. Чуваш ли?

Марш, курво недна.

Току-що ти ме уби.

Знае ли се нещо? - Мен ли питаш?

Аз знаех ли нещо за това? - Не знам. Знаеше ли?

Знаеш, че не съм знаел, но не искам и сега да знам.

Какво искаш тогава? - Да те предупредя.

За кое? - Да не правиш глупости.

Ти ли ще ми кажеш? - Познавам те, затова ти казвам.

Знаеш ли за какви кинти става въпрос. Осъзнаваш ли го?

Знаеш, че мен парите не ме интересуват. Това е твоя работа, не ме засяга.

Само внимавай да не направиш някоя глупост.

Тогава не се излагай. Ще правя това, което е необходимо, ще ги избия всички,

само да си намеря стоката. - Избий, когото искаш. Не ми дреме.

Само че, има нужда от прочистване и на твоите редици.

Какви ги говориш? - Предупреждавам те.

Ако на който и да е от моите хора, падне косъм от главата.

И какво ще стане?

Не си глупав, ако си чист, както казваш.

Само че при теб, никога не се знае.

Опа!

Повече никога не ме заплашвай. Никога!

Защото мога да си помисля, че ти си се набъркал.

Знаеш много добре, какво мога да направя.

Върви! Хайде!

~ VVV ~ 2021