Original subtitles

Саво!

Извинявай, душа, че не успях да дойда да те видя.

Не можеш да си представиш колко работа има.

Знам всичко. - Приключи ли болничните?

Тъкмо. Цяла процедура около това. Затова и закъснях.

Как се чувстваш? - Добре.

Но искрено, едва дочаках да се върна на работа.

А здравословно? - По въпроса за раната, оправих се.

Това, извадиха... - Знам всичко.

Доктора го познавам. Виж, това не означава нищо.

Млада си. Само полека.

Най-важното е главата да е цяла, Елено, моя.

Какво ново има тук? - Работа до гуша. За съжаление.

Александър ми каза. - А и аз вече не се справям много добре.

Радо, това е моята Елена. - Приятно ми е.

И на мен също. - Чух само добро за вас.

Да, и аз за вас. - Добре, че се върна, Елена.

Понеже тази сутрин няма нови трупове, за щастие!

С началника и прокурора, се налага да прегледаме всички доказателства

по делото на Наталия Деспотович. Радо, въведи Елена в работата.

Ух, колко остана незавършено! Може би първо пистолета,

който донесе Александър. Аз като се върна, ще отида да завърша

аутопсията на Мушицки. От сутринта съм я започнал.

Надявам се, да осъдят това чудовище. - Нямам никакви съмнения!

Може да изследват до утре. Ръженът е ключът!

Сава е много щастлив, че сте тук.

Да. Но не, аз скоро се връщам във военната криминалистика.

Отивам да донеса куршума изваден от тялото на д-р Димитриевич.

А и пистолета. Така ще видим дали е стреляно от него.

Добър ден. - Добър ден.

Как сте? - Добре. Но не ви очаквах.

Не исках да ви звъня. - Какво правите тук?

Трябва да поговорим. - Имате предвид делото утре?

Не, не, не за вашата бивша жена. - Ами?

За вашия адвокат Рончевич.

Заповядайте, седнете.

Имате предвид, бившият ми адвокат. - Така ли?

Да, уволних тази измет, веднага след всичко.

И от тогава не сте го виждали? - Не.

А знаете ли къде би могъл да бъде? - Нито знам, нито ме интересува.

Да. Тези от неговата канцелария, или не искат да кажат,

или не знаят къде е. - Доста съм потресен!

Необходимо е да го намерим. Нещата са сериозни.

Знам, но за съжаление, не мога да ви помогна.

Не ме интересува Рончевич, бизнеса, всичко. Тияна се завърна, знаете ли.

Така ли? - Да, и много се радвам за това.

Толкова ми липсваше! А и по-леко ще ми бъде с нея.

Планираме сватба веднага след делото.

Без нея не живеех, повярвайте ми. Нямате представа, колко я обичам.

Браво. Много се радвам.

За сега, ако нямате нищо против, бих ви помолил да си вървите,

защото имам важна среща. - Добре.

Довиждане. - Довиждане.

И? - Много стока е.

Твърде много е за него. Няма толкова сили.

И какво сега. Аз ли трябва да изляза на улицата, за да я продавам?

Аз имам купувач.

Но защо да му даваме проценти, като може да имаме всичко.

И така ти трайно ще решиш твоя проблем.

И как мислиш това да го направиш? - Помниш ли когато горяхме

онази хваната стока? Искам да кажа, инсценирахме унищожаване.

Не исках да говоря вътре. Мисля, че Никола ме подслушва.

Разбирам. - Уволних го след онова, което направи.

Вие си спомняте, разбира се.

Никола много добре си спомня, той ми го препоръча.

Мисля, че той има пръст във всичко това, а може би и сега.

И сега какво да правя, да питам Никола? Със сигурност няма да ми каже.

А въпросът е на живот и смърт, повярвайте.

Може да каже на Тияна. - Тя наистина ли е тук?

Да, заплашва я, че ще я убие, ако не се сдобрим. Но не съм луд, за да повярвам.

Но мога да я убедя да го пита. - Не знам, това е голямо нещо.

Може да е опасно, ако я усети. - И какво, тъкмо да има полза и от нея.

Гади ми се. И да, чула е, че на делото

ще бутнат доказателствата срещу Наталия.

Защо ли ви го казвам.

Живея за това, че се чувствам като глупак.

И за това, Наталия да бъде осъдена. Моят живот и така вече няма смисъл.

И защитата, нямат никакви забележки към доказателствата?

Не. Което ме учудва и мен.

Аз не бях за повдигане на обвинение. Мисля, че трябваше да се подготвим.

Но вашите притиснаха.

Те дори нямаха готово обвинение. Аз си мислех, че ще получим малко време.

Но каквото е, това е.

Значи, основното доказателство е ръженът.

Да, няма съмнение, с него е извършено убийството на Милица Деспотович.

Върху него са следите от кръв на Милица Деспотович,

и отпечатъците на Наталия Деспотович. Те вероятно ще поискат

допълнително изследване. - Няма проблем. При мен е

и телефонът на Коста, който намерихме в нейното жилище. Извлякох отпечатъците й,

а имаме и снимката, на която се вижда, как гледа Коста и Милица от прозореца.

Има и още снимки на Коста и Милица. Както и съобщението,

с което е подмамила Милица.

Саво, ще кажат, че телефонът е подхвърлен.

Тогава да обяснят откъде са нейните отпечатъци върху него.

И, Мишко, как очакваш процеса да се развие?

Ще се осланят на фрактурата. И вие, и аз знаем, че жената

не е много с ума си. А полиграфът, който е минала,

се надявам да не се ползва. Макар полиграфиста да е

в списъка със свидетелите. Вижте, инспекторите първи ще се изкажат.

Налага се да бъдат твърди.

Избързваме! Доказателствата са ни единственият коз.

За щастие, делото е при закрити врати.

А това, което е казала на разпита, че е била в тази къща, пипала ръжена.

Саво, има ли теоретична възможност, някой друг да е извършил убийството

носейки ръкавици? - Теоретически, да.

Но за Бога, инспекторе, тя сама ги доведе до доказателствата.

Да, Саво, но тези доказателства трябва да се защитят.

Хора, имам среща, и след това разпит. Саво, не успях да ви изпратя списъка

с въпроси. А и не знам кой поред сте. - Ще ви изпратя точно какво да ме питате.

Сила си, Саво, благодаря. Зоране, чао. - Чао, Мишо.

Това не ми харесва. - Защо?

Той е някакъв неорганизиран. С Мария се работеше много по-лесно.

Тя щеше да ме пита за всяка дреболия. Толкоз дела сме преминали заедно.

Бях оптимист. Аз нямам никакво съмнение, че Наталия е убиецът.

Но, сега моля Бог, всичко да мине както трябва.

А какво става с доктора? - Сега ще отида да свърша аутопсията

на Мушицки. И нищо повече. - Моля ви, трябва да свършим по-бързо.

Знам.

Това сериозна логистика ли е? - Да, взимаш само който е необходим.

Ще си получиш своя дял, както винаги, нали.

Отлично. И без това наскоро кранчето ми пресъхна.

След толкова работа, би трябвало нещо да сте спестили за черни дни.

Няма какво.

Ами, я кажи... Марянович?

Няма да се намесва.

Сигурно ли е? - Сигурно е.

Този път не би трябвало и да знае.

Аз ти вярвам, но не съм такъв оптимист.

Не знае, и няма да се намесва.

Добре, разбрах.

Странна атмосфера! Започнаха да се чистят помежду си.

А аз мислех, че Жика е най-доброто решение.

Добре, значи утре през нощта.

Пускате ги на границата, и ги чакате на размяната.

И ако...

закачите някого, не е голяма загуба.

Ето ти решението за специалните.

Кажи, какво да правя със стоката, когато я конфискувам?

Това е моя грижа. Ти ще си получиш своя дял.

Този път ще е много повече.

Добре.

Политик. Да видим колко време ще й трябва, за да издаде Жика.

Има ли по-голяма измет от политиците!

Само неуспял изрод, се занимава с политика.

Ти ни спести коментарите си. - Какво казах?

Само мълчи! Имаш ли някакво предложение?

Разбира се. Да не ме обвиниш, че пак не правя нищо.

Слушам.

Виж...

Ей, любими. Как така, толкова рано? - Връщам се от една среща, и си мисля.

Ти и аз, отново заедно. А не го отпразнувахме, нали.

Хайде, приготви се. Да те водя на хубаво ядене и малко вино.

Ето, тъкмо се приготвях. - Виждам.

Дай ми две минути. - ОК.

Бързо ще се приготвя.

Хей, инспекторе, видяхте ли. Тоалетната е оправена.

Браво. - Проверихте ли онази, малката

Невенка, от клиниката? - Не съм, не успях.

Ще може ли ти да го направиш? Имаш номера.

Имам го! - Тогава, при нас в службата.

Те ти локализират телефона, и ти чук-чук.

А ако телефонът е изключен? - Нищо, отиваш вкъщи, в клиниката,

по роднини и приятели. Те ще ти определят последното набиране.

Браво... А ще може ли да кажете на шефа ми? Да не ме праща

да гоня джебчиите по пазара. - Кой ти е шеф?

Вук Проданович. - Онзи с гърдите.

Кифлата! Добре, Витко.

Витко... - Белич. Хайде.

Ще се постарая, инспекторе.

Извинете. - И аз имам работа, Александре.

Знаеш ли колко те чакаме? - Имаше задръстване.

Казах на колегата, че искам моята клиентка да се пусне.

Има две малки деца. Вчера е погребала мъжа си, а сега и брат й изчезна.

Няма причини, за да я задържате повече.

Разбра ли се нещо? - Не. Още не.

Но ние мислим, че вие знаете нещо за това.

Какво говорите! Искате да полудея ли. Той ми е всичко на света.

Моля ви, пуснете ме. Трябва да съм при децата си, моля ви!

Добре, свършихте ли?

Да чуем, къде бяхте в нощта, когато е убит мъжът ви.

Първият път ни излъгахте, че сте били в Рудник, с вашите деца.

Ако прокурорът не знае, нека да знае, че GSM клетката е засякла

телефона на Гордана в Белград. Аз мисля, че това е достатъчно,

за продължение на ареста за около месец.

И това не е всичко. - И какво още?

Какво? Не е достатъчно, че ни излъга? - Моля ви, пуснете ме, моля ви!

Вие ли убихте своя мъж? - Не съм.

Тогава защо не казвате къде сте били?

Не, Гордана. Така няма да стане.

Ние не обичаме, когато някой се бъзика с нас. Има го написано, черно на бяло.

Сега и брат ви изчезна. Докога мислите да ни лъжете?

Трябва да се съглася с теб, Александре. - Така е.

Понеже госпожата не иска да говори, нищо не ми остава,

освен да продължа ареста за известно време.

Гордана, нещата са сериозни.

Умолявам те! - Госпожо, кажете нещо.

Исках само да поговорим.

Раздразних се, когато Лука ми каза, че тази вечер го няма в клиниката.

И пак е излязъл от работа.

Седнах в колата и му звъннах...

И какво, Гордана? - И не стигнах до вкъщи.

Разбрах, че повече не мога да се унижавам.

Обърнах и се върнах в Рудник.

Моля ви, не съм го убила, кълна се. Само намерете брат ми!

И какво, само сте обърнали? И отпътували за Рудник.

Малко пътуване до Белград. - Откъде да знам, къде съм обърнала.

Защо ме мъчите повече? - Аз ще ви кажа. Да ви кажа ли?

GSM клетката е засякла телефона ви за последно на Видиковац.

Как бих могла да се сетя. - Но GSM клетката може да се сети.

Моля ви, пуснете ме, не съм го убила, не съм виновна, кълна се!

Значи, не знаете с кого се е виждал вашия мъж?

Не. - Не.

А вие да сте се виждали с някого? А?

Какви са тези въпроси, Мишко? - Александре!

Защо? Имала ли си някой?

Някой стипендиант, млад. Да или не? - Не съм!

Знаеш ли, че аз мога да изровя всичко. - Вие пак! С никого не съм се виждала,

грижех се за децата. Надявах се, нещата да се оправят. А сега брат ми го няма.

Нещо те дразни, Гордана. Защо си така раздразнена?

Моля ви, пуснете ме. Децата не знаят, че нямат баща. Моля ви!

Ацо, началникът ви търси спешно. - Насред разпита!

Аз само предавам. Той каза спешно. - Какво има, за Бога!

Добре. Чакайте тук.

А ти размисли добре, за стипендианта.

Госпожо, стегнете се.

Сега пък какво? - Откъде да знам.

Извинявай, мамка му.

Защо ме прекъсваш, за Бога? - От пистолета, който намерихте

в д-р Мушицки, определено е стреляно и в д-р Димитриевич.

В аутопсията на д-р Мушицки не намерих нищо съмнително, така че мога да кажа,

самоубийство. - Сигурен ли си, Саво?

Да. - Добре.

Тогава аз бих приключил с това. - Моля?

Ще я пуснем. - Чакайте...

Нещо не е наред. Да не избързваме.

Жилището беше ли отворено, когато бяхте при него?

Не е. - Тогава ще я пуснем.

И какво! Мушицки убива доктора, и тогава отива на другия край на града,

намира голяма сграда, и скача. Изпитва вина или какво?

Така излиза. - Жената мълчи, и не казва

къде е била тази вечер. Тръгнала в Белград, да се срещне с мъжа си,

и насред пътя се отказва, и се връща в Рудник.

А сега изчезна и брат й. - Може Мушицки да е убил и него.

Само че, той отдавна е бил мъртъв! - Няма никакво съмнение.

Като се има предвид времето на смъртта на Мушицки. Аз ще тръгвам.

Благодаря, Саво. Пускаме я. - Не, не съм съгласен.

Тъкмо се пречупва. - Нямаме законно основание,

да я задържаме повече. Нали така, Мишко?

Така е, съгласен съм. Пускаме я. Отивам да се приготвя за утре.

Благодаря, Мишко, и се обади, ако нещо. - Добре.

Ти какво правиш? - Върша си работата.

Да не избързваме. Тук нещо не е наред.

Виж, Александре, много неща според мен не са наред. Но аз си мълча.

Сега се концентрирай да намериш нейния брат.

Ние тук разрешаваме случаи.

И напиши по-добър доклад за директора. Това, което Мирко ми даде не става.

Добре, знам, че си сърдит. - Случаят е приключен! Край!

Здравей, как си? - В движение. А ти?

И аз така. Някакъв хаос. И сам виждаш.

Да, да. Виждам.

Ти как си? - Добре. Ти къде си тръгнал?

Отивам до Зоран. Сега си сътрудничим.

Всъщност, и сам знаеш. - Да.

Добре, после намини при мен. Ако искаш, на по едно.

Бих, но днес няма да мога. А иначе щях да дойда.

Мислех, нещо да не си ми сърдит. - Тогава бях сърдит на цял свят.

Да, знам.

Виж...

Не минава и ден, а да не си спомням за него.

Искаше ми се да разкажеш за него.

Искам да кажа, понякога това много означава за мен.

Да, разбирам те.

Добре. Хайде, че трябва да...

Радвам се, че те... Ще ти се обадя! - Обади се.

Къде си? - Бях в къщата на д-р Кръстич.

Никой не го е виждал. Трябва ни заповед за обиск.

За това се отнеси до Мишко. А знаеш ли началникът Гигант

какво направи. Пусна сестрата на свобода.

Не мога да повярвам. - Това е сигурно за онова, вчера.

Отново нищо. Иди в клиниката, и вземи списък с всички пациенти

от последните две години. Ще се наложи всичко отначало.

Гледай нещо да не изпуснем. - Ще помоля Миланка да го направи.

Аз вече нямам нерви. - Добре, Мирко, успокой се.

Успокой се, хайде. Дишай! Чакам те.

Колко сигурно е това обаждане? - Абсолютно сигурно.

Дрогата ще мине утре през нощта. Ние трябва да я пуснем да мине.

А да направим засада на другата граница. Това е рутинно нещо.

Нашата гранична полиция не трябва да знае нищо.

За да не се рискува, някой да пропее. Много хора са замесени, разбираш ли.

Значи, от нашата страна на границата, не бива да се провежда никаква акция.

И след това? - След това, в Печинци,

на бензиностанцията, където ще се извърши размяната,

правим засадата, и ги хващаме всичките.

А кой чака стоката? - Хората на Жика.

Това е голямо! Голямо! - Какво като е голямо, Зоране.

Чиста работа. Това е акция на акциите.

Това може да е най-голямото хващане на наркотици в последните две години.

Плюс пълен затвор, човече. Необходима ми е твоята помощ. Ти имаш пълномощия.

Дай това да го направим както трябва. А знаеш ли какво ще означава

за теб и мен, ако го направим заедно. Знаеш какво означава за теб,

като нов началник, плюс едновременно с това се отърваваме от Жика.

Чакай, полека. Значи така.

Ние правим инцидент на другия граничен пункт, нали така?

Всички се насочват натам. - Така е.

Кого да вдигна за тази акция? - Кого, специалните!

Това не мога... - Как така не можеш! Можеш, Зоки.

Министърката е подписала. Заповядай.

Подписала е.

Добре.

Необходимо е да се обадя на директора. - Супер, обади му се.

И знаеш ли какво ще се получи? - Какво?

Нищо. Абсолютно нищо!

Зоране, като че ли не знаеш, че това няма да е нито първата, нито последната

акция, която ще прецака.

На нас ни просветна, когато премина в отдел "Убийства", и сега пак се стъмни

като го поставиха за директор. - Чакай, ако съобщението ти е точно...

Зоране, вярваш ли ми? Погледни ме. Вярваш ли ми?

Аз ти вярвам, всичко ти казвам.

Трябва да ми вярваш, трябва ми твоята помощ.

Богдане, вярвам ти. Не е там работата. Но не мога...

Добре. Хайде, погледни това.

Това е снимано онази нощ, когато е стреляно на понтона, срещу Жика.

Не трябваше да ти казвам.

Нали беше тук, когато те псуваше, че на огледа си пратил двама добри инспектори.

Човекът се притесни, случайно да не изровят нещо.

Виждаш, че той всичко прави тайно. Зоране, той работи за Жика.

Жика очисти Сърле. Едно и едно са две. Не сме деца.

Дай, да сме по-умни. Ако той разбере за това, всичко спира.

Утре, през нощта. - Утре, през нощта.

Трябва ли ти превоз? - Колата ми е пред къщата.

Ще си взема такси. Благодаря. - Няма защо.

Това го направих заради Филип. - Знам.

Съжалявам за брат ти. Дано да го намерят.

Напълно съм объркана. - Нищо ли не знаеш?

Налага се да сътрудничиш с полицията. - Нали видя какво ми правеха.

Не знам какво да мисля. Само да прегърна момиченцата си,

те още нищо не знаят.

И още нещо.

Повече не ме търси. Ако ти трябвам за нещо.

Не разбирам. - Не искам повече да бъда твой адвокат.

Аз бях адвокат на Филип.

Добре, че се отърва. Но го съжалявам.

Но дори не е етично! Все пак, аз водех вашия развод.

Съжалявам за всичко, което ти се случва.

Ако е нужно, ще ти препоръчам някого, но мен повече не ме търси.

Наред ли е? - Добре.

Дръж се. Надявам се Лука да е добре.

Как си?

Имаш ли някаква връзка с изчезването на брат ми?

Четох във вестниците. - Отговори ми!

Ало, успокой се.

Аз дори не познавам брат ти.

Къде сме се запознали, а?

И не ми крещи!

Защото ако аз започна да крещя...

Не знам какво е това.

Налага се... Не съм казала още на децата.

Какво да правя? Да плача ли, а?

Мачкаха ме, но нищо не им казах.

Тогава всичко е наред. - Как всичко е наред,

като не знам къде е Лука. Ще се убия!

Не е моя работа, наистина. Но ние,

повече няма да се виждаме.

Хайде, сега си върви.

Пусни ме.

Клиника "Потомство".

Аха, а за кога сте имали записан час?

Добре. Обадете се, когато можете.

Откъде да знам кой и кога е записан. - Трябва ми документацията

на всички пациенти от последните две години.

Какво ме гледаш? Ще извадиш ли документацията, или да те водя

в полицията, да вадя твоята. - Добре, само че не се оправям добре.

Тук съм само по заместване. Работя тук, но не в приемната.

А Невенка не ми се обажда. - Коя е Невенка?

Невенка е колежката, която работи тук. - Нямам време за това.

Хайде, бързо.

Хайде, отвори базата. - Само мисля за доктора.

Какво ли му се е случило.

Всичко наред ли е? - Да, да, наред е.

Добре. Александър е сърдит, да знаете. - Аз ще говоря с него.

ОК. А неговите хартии ще ги хвърля в кошчето. Дете би ги написало по-добре.

Ти реши сериозен случай.

Утре свикай брифинг, полезно е да се изтъкнеш малко.

Сега само търсете нейният брат. - Те работят върху това.

Не може просто така да изчезне. - Да, и затова за сега

бих отложил брифинга. - Няма причини.

Да не се похвалиш малко. Какъв е проблемът?

ОК.

Свободен ли съм? - Разбира се.

Няма ли нищо друго?

Не, само текущите.

Добре. Ако нещо ти е необходимо, обади се.

Разбира се.

Написа ли го? - Свалям интервюто с министърката.

На половината съм.

Дай и онова, което е за печат.

Не може. - Защо?

Г-жа Димитриевич е пусната. - Кога?

Какво, пресъхна ти извора, а? Пристигна съобщение от полицията,

преди малко. - Не съм го видял, свалях интервюто.

Ти само копирай съобщението, и се обади, когато свалиш цялото интервю.

А утре сутринта, ще си малко на улицата.

Пазарен барометър. Донеси нещо интересно.

Знаеш ли, уволних дежурния репортер.

Гледай, и теб да не уволня.

Има ли нещо ново? - Не.

Сложи ли номера на подслушване? - Да, за сега няма нищо.

Сядайте. - Защо пуснахте Гордана Димитриевич?

Аз не съм я пуснал. Но доколкото разбирам, всичко е чисто.

Не е, избързахме. И Зоки не ме послуша. - Какво сме избързали?

Намерихте пистолета. Докторът е застрелян с него,

другият извърши самоубийство. - Не, нещо не е наред.

Бели петна в алибито на жената. Постъпката на Мушицки.

Той е убил доктора, оставил пистолета вкъщи, купил си билет и тръгнал

за да скочи отнякъде. - Човекът вероятно е бил психясал.

Не! Нещо не е наред. И освен това, изчезването на брата.

Разбирам, искате случаят да приключи. - Чакай, седни.

Хайде, да направим така. Аз не знам детайлите, но от това, което знам

Димитриевич е убит. Ти си открил Мушицки, браво.

Мушицки извършва самоубийство, пистолетът се намира, следи от барут.

Браво! Съсобственикът го няма, скрил се е вероятно по друга причина.

Някакво шикалкавене в клиниката.

Сега само трябва да го намерите. И това е.

И ти така щеше да мислиш, Александре. При други обстоятелства.

Остави сега това убийство. То вече е чисто и разрешено.

Остави Зоран да се почувства важен.

Хайде и вие да се малко разтоварите. - Да, но аз...

Какво "но"? Намирате брата, и чакаме Ружа да се обади.

За сега това е най-важното. Утре давате показания по делото

на Наталия Деспотович. - Да.

Ти внимавай какво говориш. Знам, че си нервен.

Но се налага да се въздържаш и да си пазиш нервите. Ще те разпънат,

за това, че си я ударил. Но ти се дръж. И горе главата!

Мисля само, че Ружа не се обажда.

Ще се обади, със сигурност. И аз я търся по своите канали.

Казах на Зоран да не ви закача. Ако тръгне, само ми се обадете.

И щом Ружа позвъни, веднага ми се обаждаш. Аз съм готов.

Слушам. - И за начало, добре е да се наспиш.

Изглеждаш като маниак.

Има ли нещо ново за Ружа? Търси!

Търси, продължавай да търсиш!

Чакам ви. - Защо?

Бях в къщата на д-р Мушицки, имам новини.

Не си ли чул? - Какво?

Случаят е приключен. - Кога?

Днес. Мушицки е убил доктора, и отишъл на другия край на града да скочи

от сградата. Така казва нашият нов началник Зоки.

Пуснал и жената. - Не съм чул нищо.

Разпитах съседите, извадих разпечатка на бившата му жена.

Добре тогава. Инспекторе Павлович, утре кога да дойда?

Защо питаш мен? - Така ми каза началника.

Прикрепен съм към вас. - Нека той да ти каже.

Добре, Мирко, хайде. - Да си взема якето само.

Не му се сърди. Днес не е на себе си.

Знаеш ли...

Ела, когато искаш. Отново да търсим брата.

Колежката е донесла всички документи от клиниката.

Разрови всичко. - Какво да търся.

Всичко, което би могло да прилича на пропуск. Имало е някакво шмекеруване.

Знаеш, с пациентите, с данъците.

Или всичко, което може да ти е съмнително. Говоря просто по памет.

Ако смятаме, че той е изчезнал по свое желание,

значи трябва да намерим причината. Искаш ли?

Не пия. - Сядай.

Ние утре отиваме на дело.

И като свършим, ще си дойдем. - Добре.

А дали да пиша доклад, за това, което съм правил днес?

За кого? - За инспектор Мирко, или вас?

Е, не сме в училището.

Разбра ли нещо? - Да. Д-р Мушицки не е виждан 7 дни.

Нито в сградата, нито така.

Има някакъв домоуправител на живущите. Военно лице,

той знае всичко. Казва, че д-р Мушицки, не е идвал вкъщи от дни.

В нощта преди самоубийството, за малко е видял светлина в жилището.

Сутринта е слязъл, почукал на вратата, за нещо, и никой не отворил.

Домоуправителят иска да освободи жилището, и аз претърсих основно.

Но не намерих никакви патрони. Разпечатката е тук, ако искате

да сравните с номерата, които имате. Макар че, вече няма значение,

след като случаят е приключен. И, да.

Телефонът му е бил изключен в последните 7 дни.

Да. А какво казва бившата му жена?

Каза, че е звънял преди десетина дни, и е бил щастлив.

Чакал някакво дело, дори обещал, че ще изплати жилището.

Обадих се и на адвоката му, но той ми каза, че вече се е чул с вас,

така че, това го знаете. - Браво.

Добре, ще го питам. - Да, инспекторът препоръча да се пазиш.

Нали разбираш. - Както дойде.

За мен е важно да сме заедно. - Е, тук сме сами.

Няма нужда да се преструваме, нали? - Аз не се преструвам.

Не, аз се преструвам.

Знам какво си мислиш, всичко ми е ясно.

Напълно си прав да не ми вярваш, но повярвай, върнах се само заради теб.

Супер, добре играеш. - Аз ще направя всичко, което трябва.

За себе си, не се плаша.

За мен, ти си най-важният. - Ако си свършила с монолога,

малко съм уморен, знаеш ли. - Любов моя...

Спести ми го това. Момче, може ли сметката?

Успокой се, глупачко. Ще загубиш детето.

Как му тупка сърцето.

Колко е уплашено.

Ето ти.

Затова гърдите са ти толкова хубави.

Какво има? Мислиш си за твоя? Къде ли е.

Това е защото, никога не си опитвала нищо друго.

Е, сега вече ще опиташ!

Сега малко ще те впрегнем.

Ето така.

~ VVV ~ 2021