Original subtitles

Тя къде е? Направих всичко, което каза.

Трябва вече да е тук. - Ти къде си?

Аз съм в канцеларията. Тя къде е? Аз моето направих.

Казах му да дойде и да чака. - Това ще го видим.

Кажи, моля те, къде е? Нали обеща.

"Старина Новак" 11. В мазето.

Сълзите не са полезни за детето. Глупачка такава.

Ало? - "Старина Новак" 11.

Провери веднага мазето. - Става.

Къде си тръгнала?

Помощ!

Къде е жената? Чуваш ли какво те питам? Къде е жената?

Обърни се. Ръцете на главата.

Къде си тръгнала? Къде е Кенди? - Не знам.

Не, бе! Мамка му, не!

Ало, затворете Кошутняк, на Раковица. Колата е...

Рено Клио, оранжева. - Рено Клио, оранжево.

Да, жена кара.

Пусни ме, моля те. - Млъкни, бре!

Моля те, пусни ме!

Хайде до колата. - Каква кола, не мога да повярвам.

Успокой се. Хайде!

Ей, кученце. Къде ходиш?

Мамицата ти, космата!

Мамка му... - Успокой се, долу са патрулките.

Сега какво ще направи? - Казах ти да си по-бърз.

Бях, но чух Драгана, че вика. - Мамицата й, как глупаво ме изработи.

Никой не е слязъл от тази посока. Дойдохме веднага, бяхме наблизо.

Сигурен ли си, че никой не е слязъл. - Сигурен съм.

Звънни на Моторола да търсят колата. И екип да претърси цялата гора.

Да се блокират всички входове и изходи. - Слушам.

Извинете, моля ви. - Кажете.

Можете ли да помогнете, спуках гума. - А имате ли крик?

Имам, тук някъде.

Наистина не знам за какво става въпрос. Нито единият, нито другият се обаждат.

Вдигнали са половин полиция да претърсват Кошутняк, а трябваше

да отидат на погребението на доктора. Знаете ли какво става?

Остави това, ще се появят. - И аз съм някаква власт!

Той прави каквото си иска. Това, което е направил на Иван,

е за наказателно обвинение. - Успокой се.

Искам да знам за какво става въпрос. - Стига вече. Занимавай се с друго.

С какво друго? - Приключихме.

Миришеш на печено. - Нима съм толкова изгорял.

Не, просто средно печен.

Как така го направи? - В гръб.

Като се събудих, видях, че ключовете от колата ви ги няма.

Хайде, за днес си свободен. - Слушам.

Извинете за това. - Няма нищо.

Много те обича.

Глупачка такава!

Знаеш ли какво ще ти се случи сега, заради това?

Авала, забелязахме съмнителна кола.

Ало?

Изпратете номера на откраднатия автомобил. И за всеки случай,

претърсете околността. В къщите, покрай пътя. Две жени, едната е заложник,

другата е опасна и въоръжена.

Ще я убие! - Няма, успокой се.

Няма, ако искаше, вече да я убила.

Тя ще те потърси. А ние ще поставим телефона ти на подслушване,

и всичко ще е наред. Успокой се.

Имаме и това кученце. - Какво да правя сега...

Отиваме в участъка. Тук няма какво повече да правим.

Ало, хора. Спрете всички. Ще получите номера на автомобила,

който е откраднала, и следете за него. Благодаря на всички.

Къде ходиш до сега? - Не можах, и аз имам задължения.

Пиша доклади, срещи, не мога винаги. Всъщност, вече си чул.

Как Жика е могъл да се измъкне? - Не знам, защо питаш мен?

Ти знаеш, че при мен няма рекламации. - Вуйчо, стреляхме, даже един от моите

беше ранен. За щастие, леко. - Мамка му! Щом и Марянович е бил там,

сега двамата ще тръгнат срещу нас. - Няма. За щастие, те не знаят,

че ти си жив. Нито знаят, как изглеждат тези твои соколи.

Единствено знаят, че тези твои соколи, са всъщност къртици.

Защото не могат да улучат нищо. - Ало...

Моля? - Сядай долу!

Богдан е прав. За всичко.

Имаш ли предложение? - Мисля, че най-добре е да се спотаите.

Докато всичко това премине, уталожи.

Ще притисна и аз своите информатори, и все нещо ще изплува.

Добре си го измислил. Аз да ти плащам, а ти да не работиш нищо.

Айде, губи ми се от очите. И измисли нещо какво да правя.

Добре, добре...

Значи издига се тъмен лъч от проклетата земя, а?

Внимавай какво говориш! - Не аз, синко, а вашият Валич,

писател, ако си чул за него.

Чул съм. И шах съм играл с него. Хайде, излизай навън!

Този... - Мълчи, мисля!

Сега Жика ще усили охраната, трябва и ние да се подсилим.

Само не ми води твоите дървосекачи. А ми намери бивши полицаи, войници.

Претърси Босна, те воюваха по-добре от нас.

Трябва ли нещо друго? - Какво повече! Всичко прецакахте.

Казах ти, че не сме виновни... - Стига бе, глупаци такива.

Налага се да отида до долу.

Защо? - Трябва да изпратя Луйо.

Ти нормален ли си?

Налага се, вуйчо. От първия ден... - Ако искаш да работиш, оставаш.

Ако не искаш, марш вкъщи! - Искам, бре, искам!

Какво искаш? Хич не ми дреме за Луйо, Муйо и който и да е.

Нека да загинат двама, трима, или четирима. Хич не ми дреме, бре!

Стигат ми вашите издънки, мамка ви...

Единствено теб, лудия, имам във фамилията.

Внимавай какво правиш!

Всичко по два пъти проверявай.

Искаш да заминеш като Неманя и Сърле. - Не искам.

Като не искаш, прави каквото ти казвам.

Хайде, марш. Махай ми се от очите. Не мога да те гледам.

Марш на майната си, бе.

Глупак, такъв.

Така може ли? - Не знам, няма такова.

Гледах брифинга. - Лично ми потвърди, че може.

И, че е арестувана. А и на погребението е била с ескорт.

Ние единствени ще обявим. - Кой ти го потвърди?

Как кой, Марянович. - Гледах брифинга. Не е.

После, насаме. Ако не ми вярвате, то просто му се обадете.

Как да му звъня. - Както искате.

Иначе, получих потвърждение за интервю от министърката лично.

Сама ли те потърси? - Не, аз й изпратих покана.

Редно е малко да се рекламира. Поставена е, а още не е дала

интервю за медиите. Веднага се съгласи. - Ти много не се увличай.

Все пак аз съм ти шефа. Трябвало е първо да питаш мен.

Искате да откажа ли? То е утре. - Недей сега. И друг път ме питай.

Добре. А това да го пусна така? - Не. Добави нещо естрадно.

Нещо за арестуваната жена, изрови някоя пикантерия за нея.

И интервю от някоя певица, на която е помогнал да забременее.

Добре, сега ще намеря някоя.

Каза ли ти още нещо? - Кой?

Марянович. - Нищо специално.

Всъщност, каза да не пишем много за тези последни убийства.

Защо сам не ме потърси?

Не знам. - Не знаеш!

Наистина не знам. - Ти нищо не знаеш.

Хайде, допълни го. И като свършиш ми го донеси, преди да се напечата.

И смени това подзаглавие. Нещо ми е... досадно.

Няма проблем.

Пет различни следи от кръв на понтона. А четири трупа.

Значи, един е ранен. - Или мъртъв, тялото го няма.

Четирима без имена, но мъртви на понтона.

Провери ли отпечатъците? - Работят по това.

Добре, аз ще помогна. Имаше много кал на брега, и много следи.

Аз ги изолирах всички. Но не знам за сега дали ще са полезни.

Добре си...

Знам, че имаме работа до гуша, но все пак да отидем да хапнем нещо.

А не... аз вече си взех сандвич.

Да ти поръчам ли и на теб? - Добре.

Добре. - Радо.

Да? - Извинявам се, но като че ли

имам чувството, че си ми сърдита.

Не съм. Какво ти става? Кой може да ти се сърди!

Наистина, няма проблем, когато Елена дойде, да останеш с нас.

Виж всичко това. Никога няма да можем да се измъкнем.

Знам. Но ще остана само, докато не й предам всичко.

Беше ми много приятно да работим заедно. Но, Саво, честно, това не е за мен.

Страхувам се, че не съм дорасла за такава работа.

Как така не си! Ти си отлична. - Не, не, усещам, че греша.

Греша! - Когато Елена дойде,

ще я прехвърля на огледите, а ти да работиш на обработката на материалите.

Аз няма да тръгна, докато не й предам всичко, но, Саво...

Трябва да знаеш, че аз все пак искам да си тръгна.

Налага се! - Радо...

Моля да ме разбереш.

Саво, аз ти се възхищавам, как успяваш да се справяш с всичко това.

Радо, моля ви!

Може ли да дойдете. Намерихме дъвка в пробите от другия понтон. В разтвора са.

Идвам веднага.

Ще ти поръчам сандвич.

Трябва ли да ти кажа благодаря? - Не.

Нищо не липсва на колата, и не се притеснявай.

Какво ти е на ръката? - Порезна рана от нож.

Не е страшно, но можеше и да бъде. - Хайде, сега по ред.

Да чуя какво е станало.

Ружа държи жена ми от няколко дена. Влязла ми вкъщи.

Искаше вие да дойдете. Търси ви, заради Неманя. Аца няма нищо общо.

А защо ми откраднахте колата?

Имаш късмет, че малкият е разумен, иначе веднага да съм те изхвърлил.

Трябваше да му помогна някак си. - Виждам как си му помогнал! Браво!

Да чуя, точно какво стана.

Вече се видя. - Измъкна се тя.

Да. Всичко претърсихме,

след това, тя открадна друга кола, и сега търсим тази.

Вече ме уведомиха! Половин полиция вдигнахте,

но не знаех кой точно търсите. - Шефе, вижте, може вече да я е убила.

Ако ми беше казал истината навреме, не би дошло до това.

А ти си мълчиш. Кога я отвлече?

Преди три дни. Влезе ми вкъщи. Можеше и децата да убие.

А през това време ти мълчиш. - Какво можех да направя!

Да ми кажеш, глупак такъв!

Значи мен иска? - Да.

Извинете, шефе, не съм на себе си. - Добре, Павлович, успокой се.

Налага се да ни помогнете. - Значи, сега аз съм добър.

Не знаем къде се крие. Опитах чрез Жика, но...

Жика сега има доста работа. А ние ще направим така.

За това на никого нито дума. - Но вече...

Това съм го оправил. Казах на Зоран да не ви закача, а вие

работите само по доктора. Не отидохте на погребението.

Мирко, донеси документите, които ти дадох. И нейната снимка, и на жена ти.

Слушам. - Почакай. Как контактувате?

Тя ми се обажда. - От кой номер?

Имам го в телефона. - Подслушва ли се?

Не, не посмях. - Сложи го на подслушване.

Сега ще е внимателна заради капаните, но ще измислим нещо.

Ти донеси това, което ти казах. И не се отделяй.

Слушам.

Молех те да ми вярваш.

Толкова ли е трудно?

Ти си убил Неманя. - Не съм.

Беше мъртъв, когато дойдох. Бранка го уби.

Подценихме го. А Бранка издъхна в ръцете ми.

И сам виждаш, че имам достатъчно мотиви да намеря малката.

Ако ми бяхте казали навреме, може би щяхме да я хванем.

И всичко там си подредил.

Отървал си се от труповете. - Направих го заради нея.

И затова ни изключваш от разследването? - Би трябвало сега да ти е ясно.

Вероятно, да.

Единственото искрено и свято нещо в моя живот, е била тази жена.

Освен баща ти и теб, твърдоглавият.

Макар и никога да не повярваш.

И какво ще правим сега? - Първо си оправи ръката.

И повече не правете глупости, без аз да знам.

Ако ми бяхте казали, щеше да измисля нещо. Сам щях да отида там.

Наистина? - Разбира се.

Аз харесвах Бранка, и баща ти също я харесваше. Ти го знаеш.

Нямай грижи, ще я хванем тази Ружа. Щом търси мен, тя няма да се откаже.

А аз съм готов.

Да, да. Пак заровихме кучето на демона.

Ето, виждаш ли. Това е още една причина да ме потърси.

Хайде, оправи си ръката. Виждаш, че е кървава.

И не се притеснявай. Всичко ще се оправи.

Как си? - Никакво.

Какво търсиш? - Документите за Ружа.

Човече, видях я пред къщата.

Дори говорих с нея, без да знам, че това е тя. Търсих блондинка.

Ще се бавиш ли? - Не, само да ги занеса на Марянович.

Той как реагира? - Иска да помогне.

Добре, и мен ме спаси. Вярвам, че всичко ще се оправи.

Наистина вече нищо не знам. - Мирко, трябва да вярваш.

Не съм я виждала от сватбата.

Хубава е.

Добре, ще те почакам. - Недей.

Тогава ела, когато свършиш. - ОК, върви сега.

Мирко, не може да спиш у вас. Ела при мен.

Не се притеснявай, ще се чуем. - Мирко...

Хайде, върви, моля те! - Добре, мога ли някак си да ти помогна?

Може поне кучето да взема. - Ето ти ключовете от колата,

остави ги на вратата. И моля те, сега ме остави на мира.

А може би, трябваше да му кажем по-рано?

Вече няма значение.

Къде отивате? - Искам да видя инспектор Павлович.

Не може да се качите. - Защо?

Инспекторе. - На ред е, пусни го.

Не се обаждаш цял ден. Звънях на всички болници, няма я никъде.

Какво става с нея?

Отивам при твоя шеф.

Какво криеш? - Успокойте се, г-не.

Ти, па кой си? - Негов колега.

Искам да видя шефа ти. Ясно ли е? - Добре.

Искам шефа. Какво направи с дъщеря ми? Какво направи с нея, нехранимайко!

Успокой се, нищо не съм направил. - Къде е тогава...

Успокой се! - Хайде, заведи го горе.

Да вървим горе. Всичко ще ти кажа.

Обади се, чуваш ли.

НИКШИЧ, ЧЕРНА ГОРА

Любо Никшевич, на живо. - Игор Радонич.

А, и ти си наш. - Роден съм в Лева Река.

Лефт Ривър!

Поздравления...

Ходиш ли там често?

Последният път беше в трети курс. Когато Миго ми съблече анцуга.

Кой Миго?

Остави, няма значение. - Не го познавам.

Извинявай, че не те посрещнах лично. Как беше полетът?

Турбулентен. - Както винаги. Честно да ти кажа,

не обичам самолетите.

Гладен ли си? Ще отидем някъде, на вечеря. Само си остави нещата.

Не е необходимо. Може ли тук да поговорим?

Разбираш ли, ние сме добри домакини. Не е редно, да не те нагостим.

Нищо. Всичко е наред.

Честно да ти кажа, изненадан съм, че някой ще дойде.

Празна работа е това.

По-добре е да се видим на живо. - Добре. Слушам те.

Никола беше неприятно изненадан.

Разбирам, но нищо не можах да направя с леля ми.

Не иска ли? - Не че не иска, даже не ще и да чуе.

Съжалявам, искаше ми се някак си да бяхме оправили това.

Налага се! - Не знам как.

Но виж, веднага да се разберем за едно нещо.

Това ми е леля. Единствена сестра на покойния ми баща.

А във фамилията не се пипа! Разбираш ли?

Аз за нея бих убил. Ние тук всичките сме фамилия.

С нас не трябва да се бъзикат.

Имаме наши хора и в Белград. - И аз не съм вчерашен.

Идвам като приятел.

Никола е готов да ви прости за отвличането на сина му.

Само ми каза, че ти си готов да преговаряш.

Йован е големият проблем. Той е някак, свързан за него.

Аз дори не знаех в какво се забърквам.

Като кумове, той го измисли. - Като че ли Никола не го знае.

Чакай, нещо не те разбирам.

Защо е тогава всичко това?

Ти обичаш ли леля си?

Нали ти казах. - За нейно добро,

ще се наложи да се помъчиш.

Братле, недей да ме заплашваш в Никшич.

Не заплашвам. И с какво?

На твоя територия съм, нямам оръжие. Твоите хора ме прегледаха.

Но има достатъчно, което дори ти не знаеш.

Не съм сигурен, че и тя.

За какво става въпрос?

Знаех си. Знаех още от първия момент, че нещо мътиш.

А на мен не казваш нищо.

Как можех да ти кажа? Страхувах се.

И днес като чух гласа й...

А и казах да не се омъжва за теб!

Устата ме заболяха, колко й говорех.

Какво видя в теб!

Не ми е ясно. - Ей, жив пропадам, недей и ти...

Не драматизирай!

И? Какво сега?

Какво да кажа на малките?

Ти, като всеки страхливец, не смееш да дойдеш.

Как са децата? - Как да бъдат?

Усещат, че нещо не е наред.

Жената стана нервозна.

Боже мой!

Тези, твоите, въобще какво правят?

Каква полиция сте вие?

Как защитавате сигурността на гражданите?

Като хората изчезват, все едно, в земята пропадат. Просто ги няма!

Как може да ги няма? Направете нещо!

Давайте ги във вестниците, в новините.

Може някой да ги види, или случайно да ги намери.

Вие имате ли въобще някакви служби?

Не можете на нашите служби в армията и вода да донесете!

Не е добре, да го обявяваме в медиите.

Има още надежда, че е жива. Нашият шеф знае всичко.

Ще я търсим, ще я намерим. Трябва да я намерим.

Гледаш ме, но и сам не вярваш в това, което говориш.

Боже Господи, какво дочаках на стари години.

Ще я намерим, дори с цената на живота си.

С цената на чий живот, твоят ли? Ти мислиш, че ти вярвам, нали?

Нали знаеш, че тя за мен е всичко на този свят, човече!

Винаги си я притеснявал.

Мислиш, че не знам колко често сте се карали.

Мислеше само за теб. Страхуваше се, да не ти се случи нещо.

Поне да беше.

Трябваше да те ударя, когато влезе за първи път в двора ми.

Де да бях.

Трябвало е.

Каза ни, че е бременна.

Жената ме притисна.

Може да е станало нещо...

Може да са изгубили бебето.

Иди, виж...

И какво да видя! - Недей, моля те!

Тази ли я държи?

А?

И това е заради теб?

Заповядайте. - Благодаря, ще ме разглезите.

Ядох, когато тръгнах на смяна.

Но не може да се отказва.

Само ги готвя, но не знам защо, като не ги ям.

Жал ми е за вас, че само стоите така навън.

Какво да се прави, това ми е работата.

Е, да. Проклетата ви работа.

Така е. Вие най-добре знаете.

Идва ли...

Не е.

В участъка е лудница. Казаха ми колегите.

Някои неща не се казват.

А няма и хора. Ще дойде той. Само да може.

О, къде ходиш? - Ето, в движение съм.

Няма те. - Пия малко, опитвам се да не пуша.

А и жени вече не гоня, пропаднах. Ти как си?

ОК, работя.

Какво е това с ръката? - Ухапа ме оса.

Сега да те ухапе оса! - Винаги има оси. Винаги ги има, Жаре.

Как е баба Мица? - ОК, как. Като твоята майка, най-вече.

Често ме пита, дали идваш. - Кой? Твоята баба, или моята майка?

Бабата от името на майка ти. - Браво.

Къде е баща ти? - На село, най-вече.

Браво. Седни.

И какво, окончателно ли си тръгна? - Да.

Слава Богу, остават още някои неща и това е.

И защо? - Дълга история.

А Елена? - Добре е. Живеем заедно.

Утре се връща на работа. - Дано се е оправила за това време.

Какво ще пиеш? - Ракия, ако е необходимо.

Но някоя по-тънка. - Как тънка, като знаеш,

че бързо ще я сменим. - Е, не е хубаво да се пие бързо.

Не, не, тази оса е много опасна. Напълно те е променила.

Да. Здравословен живот! Ако ме видиш да пия "Съмърсби"

и обърна на "Пилатес", спокойно ме убий. - Чакай, колко тънка?

Лайт, само на дъното. - Има някаква "Пайовац".

Тънка, но удря като двойна.

Хайде, изгони всички навън.

Ей, краставицо, недей да те зашлевя, и да ти окача сополите на врата.

Искаш ли да се видиш с него, или не искаш?

Какво правиш тук? - Моля те, изслушай ме.

Нали казах, да изчезнеш от живота ми. - Ще ме убие!

Кой? - Никола!

Това какво ме засяга? - Казах му, че ще се сдобрим.

Като тръгнах от тук, той ме отвлече, и едва ме пусна.

И защо те пусна? - За да мога пак да му донасям.

Намери друг глупак, да го молиш.

Моля те, изслушай ме.

Чух всичко, което говореше за делото.

Говореше с някого по телефона, и каза, че ще оправи всички доказателства.

И Обрадович беше на посещение. Има камери в къщата ти.

Вероятно има и в офиса. - Няма. Всичко съм изчистил.

А обслужването на климатика преди няколко дни?

Ти откъде знаеш? - Много неща знам!

Необходимо е да си мисли, че сме се сдобрили.

Дори и да съм ти неприятел, не би ме мразил така.

Или ме убий. По-добре ти, от колкото той.

~ VVV ~ 2021