Original subtitles

Някой очевидно мисли, че имаш връзка с малкия от контейнера.

Е, сега ще имам.

Иване, ела за мен, но... от другата страна на понтона.

От другата страна на реката. Под блоковете.

Извинявай, любов моя.

Моля те, извинявай и прости.

Повече никога няма да го правя.

Знаеш, че не обичам нещо да не си е на мястото.

Аз не мога да живея без теб. Не мога!

Я, да видя.

Няма нищо страшно.

Колко такива удари съм поел в живота.

Сега ще донеса лед.

Сега ще донеса.

Нали не се сърдиш?

Виолета, нали не се сърдиш? - Не, не.

Нали няма никога да ме оставиш? - Няма.

Никога.

Кои са били, шефе? Чух по станцията, докато идвах, че е имало изстрели.

Каза ли на някой къде ме остави? - Не, за Бога, шефе!

Прибрах се веднага вкъщи, да спя.

Какво ви е? Мислите, че са стреляли по вас?

Ще разберем. Ела утре на огледа.

Непременно!

Днес сме на контролен. Излез от работа. - Кога?

Не знам. Колкото може по-рано.

Беше по-спокоен тази нощ.

Защо не говориш с мен? - Говоря, как да не говоря.

Сретене... - Мая!

Сега искаш да го събудиш ли? Ще говоря с шефа. Ще дойда, когато мога.

Г-н Лека, как ще коментирате убийството на д-р Димитриевич?

Махнете се от вратата. - Г-н Лека, бил ви е забранен достъпа

до д-р Димитриевич. Имате ли връзка с неговото убийство?

Марш навън, животни такива! Как не ви е срам!

Ще ви съдя за това, да знаете.

Е, успя ли да поспиш?

Да, донякъде. - Знам.

Казах на хазяйката да смени това легло. На не става.

Няма значение.

Наложи се да му кажа.

Добре, де. - Какво става, какво иска?

По-добре е, по-малко да знаеш. - Искам да ти помогна.

Без значение какво е станало, аз съм ти приятел.

Така е. Аз го знам и съм ти благодарен за това.

Но не искам да те замесвам повече, от колкото трябва.

Сама знаеш как завърши всичко последния път.

Днес аз се връщам на работа.

Така че, каквото и да е, когато и да е.

Хайде сега да ядем!

Ще трябва да отида до вкъщи, да се преоблека.

Да дойда ли с теб? - Не.

Сигурен ли си? - Да.

Е, Зоране!

Къде?

Добро утро, работници. - Благодаря.

Какво е станало?

Какво не е! Три трупа на понтона и това момиче. Стреляно е от брега.

И там има кръв, но тялото го няма. Или са го взели, или сам си е отишъл.

Ще ни е нужно време, за да съберем всички гилзи.

Добре, Саво, работи.

Какво имаш? - Снощи получихме обаждане.

Стреляно е по собствениците на понтона. Доскоро е бил празен, и после

са се появили някакви. - Какви някакви?

Някакви съмнителни. - Кои са труповете?

Никой не иска да говори. - Заведи ги в ареста,

и да видиш как ще проговорят. - Знам.

Ако известно време са били тук, нещо е останало. Прерови всичко!

Преровихме, няма нищо.

Саво, вземи всички отпечатъци. - Едно по едно.

Само ти казвам.

Вече почват да се убиват на по-хубави места. Саво, чакам протокола.

Нищо не мога, докато не се върна в града.

Казах ти, да се видим. Започва делото на Наталия Деспотович.

Знам. - Нужно е да прегледаме доказателствата.

Не знам, как мислят да успея сам. Ще ви се обадя.

Радо, хайде отиди на брега. А аз, тук.

Тук наистина се е гърмяло. - Ето, виждате и сами.

Провери, дали речната полиция не е видяла нещо.

Ти какво мислиш?

Липсва една лодка. Някой се е измъкнал през реката.

Кой?

Тези рано започнаха. - А може и да не са свършвали.

Кой те подреди така? - Не знам.

Знаеше ми името. Всичко. От някого, от моето село.

Като че ли Лева Река е като Москва.

Марянович вероятно. - Вчера дойде и решението за уволнение

заради стачката. - Винаги е бил бърз!

Ще го изтеглим, нямаш грижа.

Само полека.

Виж, имам една работа за теб.

Да отидеш до твоето село. - Там вече не ходя. Друго, както кажеш.

Ще ти кажа подробностите. Там имам свои хора.

Хайде, оправи се. Напудри тези синини.

Хайде, какво чакаш?

Изчезвай!

Бога ми, този Мушицки е доста пропаднал.

Тук и куче не би живяло. Какво жилище, 4 квадрата!

Не мога повече.

Ало?

Не се обаждам. Нищо не знам.

Разбирам, ще дойда, когато мога.

Дай да ги чуя, дай. Ей, пиленца, какво правите?

Добре ли сте?

Добре, татко ще дойде бързо. Целувам ви. Хайде, чао. Чао.

Трябва да ги видя, както знам и мога.

Опа! - Какво пък сега?

Пистолет!

Дали е този? - Не знам. Това Сава ще ни каже.

Мисля, че би могло да е. Същият калибър.

Само че няма патрони, мамка му. Ще трябва да изпратим някой,

който да разрови това. И да установи движението на д-р Мушицки.

Нали имаме частици от барут. - Какво! Стрелял, прибрал се вкъщи

и оставил пистолета. Отишъл на другия край на града, да се самоубие.

Е, глупости, Мирко! Наистина глупости! Може да го е направил с този пистолет.

Сигурно по-малко боли.

Нещо пропускаме.

И кой знае, Сава кога ще ни даде окончателния протокол.

И кой знае какво жена му премълчава. Не, трябва всичко отначало, из основи!

Опитвам се да ти помогна, но съм като зомби.

Необходим си ми тук. Не те давам, братле.

А когато се обади, както се договорихме.

Комби въоръжение, и за една вечер всички ще ги разкатаем!

Не те давам, братле...

Не съм ти казал всичко. - Какво още?

Отново е бременна, Ацо.

Мамка му!

Не знаех, че ще я арестува.

Какво да правя, тя има дупки в алибито, той има доказателства.

Би трябвало да знаят какво правят. - А сутринта ми се обади

министъра на правосъдието. Жена му е раждала при него.

Имат добри връзки. - Ако нямаха, делото нямаше

да се проточва толкова. - А това са важните новини!

Какво ще правим, а? Брифинг. - Днес ще се наложи.

Ще ни разпънат! - А Гордана?

Разпитайте я още веднъж, имаме право да я задържим 48 часа.

Не ми е ясно, как така и братът да изчезне.

И на мен не ми е ясно. Обявихме официално за изчезването.

Може би, да я пуснем днес, да отиде на погребението.

Разбира се с ескорт.

А разследвани ли са заплахите срещу д-р Димитриевич?

Да, но все още не знам подробности. - Как така не знаеш, Зоране?

Искай им доклада. Това е свежо, какво не е ясно.

Директоре, не мога на всички страни. Всеки ден искат повишаване, топла храна.

Необходимо е, човече, свиквай. Това ти е работата, ти си началник.

И не само в този случай. А във всеки случай!

Трябва да знаеш всичко, във всеки момент.

И забрави за глупостите и топлата храна.

Имаш добри момчета, провери досиетата им, хвърляй ги в огъня.

Разбирам.

Жика Савич е бил на понтона. Срещу него е стреляно.

Сигурен ли си? - Да!

Един от убитите има брат в затвора.

И той ни каза, че брат му от скоро е при Жика. Това е.

Това е логично. След това от контейнера.

Разбра ли нещо ново? - Честно да ви кажа, не съм.

И кога мислиш? - Правя каквото мога.

Очевидно не е достатъчно. - Очевидно.

Ето, шефе. Списък на пострадалите, заповядайте.

Какво ново с огледа, Зоки? - Не знам, не съм бил там.

А кой е бил? - Мирко и Александър.

Нали ти казах те да не работят това! - Шефе, не знаехме за кой става въпрос.

Те работят по доктора, а виждаш какво става.

Връщай ги на доктора, и виж до къде са стигнали.

Хайде сега, излизайте. - Слушам.

Всичко все сам, човече.

Малко е нервен. - Малко в повече.

Добре де, трябва да го разберем.

Труповете се трупат, а тъкмо стана директор.

Сега и него ще го...

Но това не е редно, ти да ходиш на терен.

Ти си началник! В смисъл, ти сам да ходиш на оглед.

Освен, ако...

Какво? - Освен вече да е знаел

за какво става въпрос. - Какво имаш предвид?

Не видя ли, че не беше изненадан, като чу, че хората на Жика са избити.

Чакай, не те разбирам.

Жика е бил информатор на бившия ми шеф, Миле Яковлевич.

Докато е бил още дребен дилър. Марянович отдавна го познава.

И то много добре. А Марянович и Яковлевич, са били неразделни.

Това го знам. - Ето това е.

Ти имаш ли нещо да ми кажеш по разследването на Неманя?

Аз за теб нямам, а ти за мен? - Нямам, всичко ти казах.

Освен, онова, което премълчах на Марянович.

Последния информатор при Жика, когато го притиснахме, пропя.

Когато ожадня от солта, ни каза, че те не са убили Неманя.

Значи е някой трети.

А кой е! - Не знам.

Виж, тази лисица е прав.

Трябва да мируваме. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

Хайде, ще тръгвам.

Ние го подхващаме, и така е наш сектор.

Ти ми съобщавай всичко, което разбереш, от разследването.

И аз на теб. Става ли? - Става.

Зоки, бъди умен! И полека.

Кажи?

Завършихме огледа. - Това го знам.

Защо не се обади по-рано? - Съпоставях разликите.

Гледах някой да не се осъмни. - А онези двамата?

Първо, всичко беше рутинно. След това гледаха за лодките.

После си тръгнаха.

Още нещо? - Не.

Четири трупа на понтона. На брега, нищо. Макар че преровиха.

Какво ти е? Нещо ми изглеждаш съмнително.

Нищо. Сутринта станах рано.

От пет съм на огледа.

Остани тук, може по-късно да ходим някъде.

Слушам.

Ще трябва да дойдете. - Защо пак трябва?

Необходимо е. - Дори да ви упълномощя?

Вие сте свидетел. Прокурорът не ми се обади днес.

Утре ще се видя с него, за да взема копие от иска.

Знам, че ви е трудно.

Мога да си представя през какво сте минали. Но сега...

се налага всичко отначало. Но важното е убиецът да бъде осъден.

Да, да... Разбира се. И аз го желая повече от всичко.

Проклет да е денят, когато я срещнах. И живота ми в ад превърна.

Исках по-рано да се разведа, и видях до къде води това.

Но се колебах, само заради Милица.

Накрая и Милица сама ми каза.

"Татко, защо по-рано не... "

Не искаше да остава с нея, лудата!

Клетото ми дете! - Успокойте се, трябва да сте силни.

Кой знае още какво може да изплува на това дело.

Нямам намерение да следя това дело. - И не трябва. Само ще дадете обяснение.

Затова много е важно, да питам.

Йоване, налага се всичко да ми кажете.

Кажете? - Какъв е мотивът на Наталия

да убие Милица? - Как бих могъл да знам?

Сигурно е нещо с фирмата, за проклетите пари.

За това се и хвана с Коста.

Да, преструваше се, когато бяхме при адвоката на баща ми.

Все едно не знае, че Милица е наследник на всичко.

Но това вече не е важно. Но докато дишам, ще се боря срещу това.

Всичко ще дам за благотворителност. Но на нея и Никола Ковачевич,

няма да дам нищо! Нищо!

Според мен, нека изгние в затвора. - Обвинението не би се повдигнало,

ако полицията няма доказателства. Въпросът е само в мотива.

Може би Ковачевич е убедил. - Да, нея лудата, и дрогирана,

всеки може да я убеди, в каквото и да е. А с него, тепърва ще си оправя сметките.

Само Милица имах на този свят!

Само нея.

Много съжалявам. - Може ли на ти?

Разбира се. - Омъжена ли си? Деца имаш ли?

Не. - Омъжи се, и имай деца.

Това е по-важно от всичко. Спомням си, Милица като малка, все мрънкаше,

че иска да има батко или сестра.

А аз не исках. Още тогава видях на къде отива лудостта на Наталия.

Само по-рано да се бях развел, щях да я взема с мен. И всичко щеше да е друго.

Ясно. Ще се отървем от всички доказателства. Не се притеснявай.

А ти, само по плана.

Хайде, ще ти се обадя.

Питие? - Имам.

Значи, не се отказваш от Ситиленд?

За огромни пари става въпрос. Не можеш дори да си представиш.

Може и аз нещо да помогна.

За сега, не. Разбира се, ще ти се обадя.

Само да свърши това, тегля парите и изчезвам.

Къде? - По-далеч от тук.

Да ти призная, омръзна ми всичко.

Да.

Виждам, спокоен си.

Няма причина да не съм. Имам повече акции.

Ще взема и дела на Коста. Трябваше да отвлекат и Пеца, за да ми повярва.

А кой го отвлече? - Аматьори, сериозни аматьори!

Но ще видят те! Мамка им...

Къде са сега синовете? - Оттатък.

И нито единият, нито другият, повече няма да ходят тук.

Да са живи и здрави, това е важно.

Как е Мики? - Ох!

Мъжът ми не позволява да отида да го видя.

И така, не знам. Не знам...

Аз всичко това го правя само заради него.

Само заради него.

Все имам усещането, че всичко...

в един момент ще се разпадне.

И какво ще правиш с онази, твоята...

Кобилка. - Може още да ни бъде от полза.

Ако ли не. Това не е никакъв проблем.

Град Никшич, Черна гора

Честито ново училище! И мама е учила тук.

А, какви са ми гълъбчета!

Готови ли сте, а? Ще видите колко хубаво ще бъде, хайде.

Пази ги, Никша.

Как си днес, лельо?

Повече се притеснявам за тях, как ще го приемат.

Те са умни. Нямаш грижи. И това училище е добро, момчетата няма

и за миг да се отделят от тях.

Ами, лельо, какво си мислила да правиш с акциите от фирмата?

Остави ги. - Йован ще ти плати ли за тях?

Иска или не иска, за мен е по-важно сега да имаме достатъчно пари.

Ако беше така, щях да дойда и по-рано.

Знаеш ли, нещо си мислех, лельо.

Може напразно да сме се мъчили с онзи малкия.

Не е напразно. - Сега ми е ясно.

Лельо, защо не продадем и това на Никола, и да приключваме.

На онова чудовище, нищо няма да продам. Той уби Коста!

А на Йован би ли ги продала? - На него! Даже бих му ги подарила.

Той единствен се отнесе честно с мен. - Е, бога ми...

лельо, аз мисля, че малко се излъгахме за това.

Можеше много повече пари да вземем. Не знаех по кого удрям.

Бог ни помогна, да се измъкнем живи. После разпитах кой е той.

Бил е министър на полицията. - Забрави.

Сериозно говоря, лельо, каквото било, това е. А и Коста не е за жалене.

Какъв беше! Откъде се омъжи за него.

Хайде, лельо, ние да... И без това след няколко дни пътувам за Испания.

Не искам да те мисля, как си. Дали онзи няма пак да удря по теб.

Къде са тези документи? - При мен.

Хайде, да приключваме с това, лельо. Заради децата!

Благодаря за всичко, до сега. Но те моля, повече да не се месиш.

И нямай грижи. Аз отлично знам, колко ми костваше това.

Как се чувствате? - Прекрасно.

Браво, радвам се, че е така.

Ти бъзикаш ли се? - Не разбирам.

Какво не разбираш? Как да се чувствам! Ти как би се чувствал зад тези решетки?

Да чуя. Виж това: Едно, две, три!

Не е всичко! Мога и на тази страна: Едно, две, три, а!

Виждаш ли какво пространство. Благодат. Как да се чувствам!

Ти определено се бъзикаш!

Извинявай, забравих. Малко съм... Казвай, слушам те.

Вдруги ден започваме. Нужно е само да ме слушате, и да правите това, което ви казвам.

Добри сме, г-жо Наталия. И само това. Ще отговаряте на въпросите ми,

така, както аз ви кажа. Това сега ще го отиграем, останалото забравете.

На теб ще отговарям, не на Томашевич?

Не, преценихме, той да не се показва на обществеността.

Имаме достатъчно пари. - Г-жо, моля ви, успокойте се.

Всичко е наред, ще ви измъкнем от тук. Това и обещахме на г-н Ковачевич,

само е нужно да ме слушате.

Ето вашето връчено обвинение.

Ние не искахме да преговаряме, за да се ускорят нещата.

Ще погледнете ли? - Не, няма да гледам нищо.

Няма нужда да гледам. - Добре, тогава.

Само да отиграем това, което точно ще ми отговаряте.

Донесох ви и това.

А, донесъл си, нали? Е, сега ще го върнеш.

Защо? - Ти бе, петле такова.

Ти адвокат ли си или психолог! Казвай какво трябва да говоря.

Омръзнаха ми вашите дребни изнудвания. Вие сте преценили да не се показва!

Може би и аз не трябва да се показвам.

Извинявай, че те изпратиха. Кажи какво трябва да кажа, хайде.

Слушам те, готова съм. Кажи какво трябва да кажа.

Сигурно не ти е удобно така.

Хайде. - Моля те... Недей!

Моля те, не ме убивай, моля те.

Ще го върна, кълна ти се...

Съжалявам. Дай ми още един шанс.

А дали заслужаваш? - Каква полза, ако ме убиеш?

Нищо!

Нищо. - Само да се мъчиш да скриеш трупа ми.

Като че ли някой ще жали за теб. - Никой няма.

Аз това най-добре го знам. Моля те!

Ще го върна, моля те. Заради него се и върнах.

Олеле. Сега вече ми е ясно.

Ти си се влюбила! - Така е.

Нима е възможно? - Възможно е.

Просто ми късаш сърцето.

Да, да. Да, разбрах.

Добър ден. Сега не мога да говоря, ще ти се обадя.

Саво.

Какво е това? - Намерихме го в жилището на Мушицки.

Патрони няма, но работим по това. - Виждаш ли какво е тук?

Виждам, и разбирам всичко, но много ми е важно.

Когато мога, кълна ти се. - Само те моля, Саво.

Ало?

Как така, човече?

И ти ще ме оставиш в тази лудница!

Защо пусна арестуваната? - А какво?

Нека да погребе мъжа си. После ще я върнат.

Ти по-добре търси брата. - Исках да я разпитам пак

преди погребението. Може да каже, къде е била онази нощ.

Ако имаш силни доказателства, ти я притисни.

Може ли да свърша нещо, без да си пъхнеш пръстите?

Кой ти се меси? - Ти!

От дни не се обаждаш. Ако беше казал, нямаше да я пусна.

Не знам кой повече пречи, ти или новият ти началник.

Предложих ти, какво искаш още? - Искам да ме оставиш

да си върша работата. - Еми, работи! Само че определено,

се отпусна в последно време. Разследва ли движението на брата?

Не съм. - Виждаш ли, а това е елементарно.

Само не ме учи как да си върша работата. Правя го добре!

Защо ме мразиш толкова?

Аз винаги ти желая само доброто. И аз и твоята майка.

Не знам само, кой ми донесе повече добро.

Ти или тя! За последно ти казвам,

моля те, остави ме да работя. Ще намеря убиеца на доктора,

само ме остави да живея. - Защо не ми кажеш?

Какво? - Ти знаеш какво.

Това окончателно ли е? - Щях да се убия веднага,

ако ти ми беше баща.

Значи, бих скочил като Мушицки, и бих стрелял.

Това ли е всичко, приключихме ли? Затворихме ли тази глава?

Сега ме остави да живея. - Александре...

Няма какво да говорим. - Има, сядай!

Оля постоянно мисли за Мария. Не се е появила вкъщи в Ниш.

Ти знаеш ли нещо за това? - Нищо не знам.

Трябва да я намерим. Ако детето е твое, а Оля мисли, че е.

А ти какво знаеш за това? - Вече ти казах.

Няма я вкъщи, подала за напускане, не се обажда по телефона.

По-нататък не съм проверявал, не ме засяга.

На мен не ми се е обаждала. - Намери я.

Защо? - Заради детето.

Аз своята агония преминах, за съжаление не си мой син, а на Миле.

А аз те обичам като мой.

И ще се грижа за теб, докато съм жив.

Щеше да ми бъде по-леко, ако поне малко беше признателен.

Само това искам.

Ходили сте с майка ми! - Били сме млади, Александре.

Аз бях по-млад от тебе сега. - Вътрешностите ми се обръщат,

само като си помисля.

Ружа ми се обади. - И?

Днес в два.

Къде? - Горе, на Топчидер.

Където е убит княз Михайло.

Да дойде, или ще убие Драгана.

Извиняваме се за вчерашното отлагане на редовната пресконференция.

Затова днес ще отговорим на всички ваши въпроси.

Д-р Филип Димитриевич е намерен мъртъв в жилището си преди три дни.

Застрелян с два куршума от пистолет. Оръжието не е намерено на мястото.

Работим по разпитите на всички, които са го видели последни.

Разследваме бизнеса и личните му контакти.

Обществеността е разстроена, защото покойният доктор е бил един

от най-добрите специалисти в своята работа. Работим за по-бързото откриване

и задържане на убиеца. С нас е новият началник-отдел "Убийства", Зоран Янкетич

както и директорът на полицията Предраг Марянович. Началник?

Добър ден на всички. Аз ще съм кратък. Преди всичко, извинения за вчера,

за съжаление, имаме много работа. Сутринта направихме важен оглед.

Ще получите всичката информация, която до този момент може да ви дадем.

Можете да задавате въпроси.

Заповядайте. - Кои са пострадалите

в снощната престрелка? - Идентифицирането на лицата тече.

На тези въпроси не можем да отговорим, защото пречат на разследването.

А дали е застрашена безопасността на гражданите?

Дали е застрашена безопасността на гражданите?

Колеги, моля ви, не сме на пазара. Да се фокусираме върху убийството

на д-р Димитриевич, за което и свикахме брифинга.

Това, което мога да кажа, въпреки някои медии, разследването

върви по своя път. Скоро ще изнесем резултатите.

До тогава, ви моля, с вашите помпозни заглавия да не пречите на разследването

и не подвеждате обществеността.

Ей, как си, какво правиш?

Нищо, инспекторе, чакам шефът да каже.

Имам една задачка за теб.

Каква? - Хайде, до тоалетната.

Вчера обявихте търсене на другия съсобственик на клиниката.

Какво всъщност става? - Да, така е.

Тук вие може да ни помогнете.

Покажете снимката на д-р Кръстич във вашите вестници,

за да го намерим по-бързо. - А ако и той е убит?

Колеги, моля един по един. Иначе ще се наложи да прекъснем.

Вярно ли е, че съпругата на д-р Димитриевич е арестувана?

Г-да журналисти, хайде малко ред. Всички знаем къде живеем.

Но вашето таблоидизиране на всичко, понякога прехвърля всякакви граници.

Отговорете на въпроса, да или не. Какъв е проблемът?

Недейте да правите циркове... от това.

Най-любезно ви моля, да престанете да обявявате непроверена информация.

Само утежнявате работата.

Разбирам, че може да не сте виновни, и трябва да си заработите заплатите.

Продължавайте да пишете за силикони и проститутки.

Прекрасно ги промотирате и за това мога да ви похваля.

Това не е такава тема. Колкото и някои от вас да си мислят, че е.

Само малко търпение.

В тази полиция работят честни хора.

И за съжаление, някои от тях загубиха живота си.

И то за заплата, която е много по-малка от вашата.

И за това безкрайно съжалявам.

НЕ РАБОТИ

О, инспекторе... - Къде си, Витко...

Ето ме, служа на народа. Борим се, както казват.

Само дето тоалетните нещо не са...

Какво, пак ли е развалена. Сутринта тази не работеше.

Да, не може да се пусне водата.

Добре, ако трябва няма да пием вода.

Аз иначе обичам бира. Разбира се, не когато съм на работа.

Само по малко, умерено.

Боря се като лъв!

Инспекторе, мен да ме питат, тази малката, Невенка.

От клиниката. Трябва да се притисне. Бях до жилището й, звънях, тропах, нищо.

Никой не отваря. На телефона не отговаря.

А съседът до нея, казва, че е тръгнала на път.

С куфар в ръката. А на работата казала, че е болна.

Изглежда съмнително. - Благодаря, Витко.

Нищо. - Жалко, че така смърди...

Е, добре, ще извикам майстора. - Не, не, аз го извиках.

Добре тогава. Не се притеснявайте.

Разрешаването на убийството на д-р Димитриевич върви по своя път.

По него работят най-добрите ни инспектори. И съм сигурен,

според информацията, че скоро ще бъде напълно разплетено.

Дайте ни само малко време.

Д-р Димитриевич днес го погребват, и вярвам, че всички бързате

за неговото погребение. Глупостите, които някои от вас пишат,

абсолютно пречат на по-нататъшно разследване.

И ако продължавате така, тогава и вие носите малко отговорност.

Защото с тези медии, ще бъде спряно всяко сътрудничество.

Като директор на полицията, лично ви го гарантирам.

Благодаря. - С това брифингът завърши.

Ще ходиш ли на погребението? - Ако успея да напиша текста. Ще видя.

Кажи какво става в града. - Не знам.

Хайде, моля те! - Как да ти дам. Какво имам. Колежке.

В колко часа? - Ще ви се обадя.

Благодаря.

Извинете, ваш ли е белият Ситроен С4, в двора ни?

Да, така е. - Ще дойдете ли с мен?

Да, разбира се. - Колегата малко го е закачил.

Чакат ви в канцеларията да подпишете някакъв документ.

Няма проблем.

Сядай.

Каква чест. - Не говори глупости, моля те.

Колата наистина ли е ударена? - Все още не е.

Кажете. - Кой ти е източникът?

Шефът иска да напиша нещо, и така. Кълна се, питайте го него.

Не те питам това. - Журналистическа логика.

И за това вече е писано, аз само го малко рециклирах.

Не виждам какъв е проблемът. - Какви са тези въпроси днес?

Виж, закъсняваш с лизинга, а вероятно и с каското. Ако ти ударят колата,

всичко отива по дяволите. Кой!

Не съм познат като търпелив човек.

Макар да мисля, че знам отговора.

Добре, решението е твое.

Яковлевич.

Не би ти така лесно давал информация, ако знаеше, че го продаде само за точно

една минута и седем секунди. Макар, че не това ме интересува.

Кажи на редактора си, Жарко,

ако обяви каквото и да е за дилърите и наркоманите, ще го разкатая.

В такъв случай, аз бих написал нещо за това.

Макар и да получа още един нокаут от редактора.

Ще пиеш ли някакво питие? - Може.

~ VVV ~ 2021