Original subtitles

Влезте.

Добър ден, може ли?

Заповядайте.

Донесох ви протокола.

Чух за д-р Мушицки.

Чакам протокола от огледа. - Накрая се видях с неговия адвокат.

Беше малко стресиран от това. - Браво, и?

Нищо. Той го е представлявал още от началото на спора.

Били на страната на семейство Лека. А процесът се отменял по инициатива

на д-р Димитриевич. И досега всичко е било на тяхна страна.

И тогава при предишното изслушване, Мушицки писмено уведомил своя адвокат,

че вече не иска да бъде свидетел срещу Димитриевич.

И изтеглил обвинението. - Това вече ми го казахте.

Да, и адвокатът го е търсил, за да го пита защо, но той не се е обадил.

Тук има номера му, ако искате лично да говорите.

Да, разбира се. - И не му е платил за застъпването

в последните месеци. - Като че ли това е най-важно!

Ало?

Е, скъпа!

На среща съм.

На среща съм, казах.

Хайде... И аз теб.

Извинете. Продължете.

Сега трябва да видя с шефа си, дали въобще има смисъл,

да продължаваме да товарим клиниката. Без свидетелството на д-р Мушицки,

боя се, че шансовете са много малки. Да, Мушицки е останал без работа,

мъчил се е, не е могъл да започне работа никъде.

Адвокатът казва, че в последно време е бил депресиран.

Нормално. Благодаря. На линия.

Нищо. Ако трябва още нещо, инспекторе.

Ще ви се обадя.

Да, извинете, че дойдох неподготвена миналия път. Това няма да се повтори.

Страхувах се да не останете трайно сърдит на мен.

И се радвам, че не е така.

Довиждане. - Довиждане.

Саво, кога ще бъде готов протоколът за аутопсията на д-р Мушицки.

Хайде, побързай. Може ли да провериш, дали има следи от барут по ръцете?

Хайде, моля те. Благодаря.

Какво ти става?

Изтрих всички снимки от компютъра на Филип, но намерих и в Невенкиния.

Мамка му! - А изтри ли ги?

Да, но изглежда тя ги е видяла.

И това какво означава? - Не знам. Там имаше какво ли не.

Какво ще правим? - Не знам.

Едва го успокоих днес.

Чу ли новините? - И днес беше ад с него.

Какво е станало? - Мушицки е мъртъв.

Моля? - И адвокатът потвърди.

Как така? - Изглежда самоубийство.

Какво ще правим?

Не знам.

Моля те. Ако имаш каквато и да е връзка, с каквото и да е...

Мая, Мая... Моля те...

Сега не мога да говоря. Трябва да тръгвам.

Сретене, за Бога...

На твое място не бих опитвала. Иначе никога няма да видиш жена си.

Кой е този? - Ти ми кажи.

За пръв път го виждам. - Луйо Батричевич, черногорец.

Не всички са черногорци.

От кой клан са? - Кълна се, никога не съм чул за него.

Моля те, пусни я. Къде е?

На твое място, първо бих се отървала от трупа.

Защо, какво му е тук. - Ще дойдат тези, които са го пратили,

да го търсят. Та малко да ги забавим. Поразпитай, кой е.

Ще ти се обадя. - Защо го правиш? Вземи мен.

Ти само приготви Марянович. А аз ще ти се обадя.

Ало.

Ало, Луйо!

Обаждам се, че ти нося Кока Кола.

Ало?

Къде изчезна този идиот?

Майко мила, какъв глупак!

Здравей, какво те води насам?

Дойдох да видя как си.

Извинявай, че идвам с празни ръце.

Добре съм. - Радвам се.

Той къде е? Не ми се обажда на повикването.

Кой? - Хайде, не се прави на глупава.

Няма го тук. - Снощи беше.

Хайде... следвах го.

Не мога да ти кажа нищо.

Сега ще ми кажеш от игла до конец. Миланке, той ми е като брат.

Не исках да те будя. - Снощи пак се прибра късно.

Не съм бил в кръчмата. Работих. Имам много работа.

И сега имам оглед.

Знаеш ли снощи колко ми беше необходим.

Какво е станало? - Нищо.

А? - Нищо.

А докторът какво каза?

А какво да каже, Александре? Няма един яйчник, повредена матка!

Шансът някога, по естествен път, да имаме дете са минимални.

Мога да се върна на работа, но...

И на всичко това, тя ме довърши.

Сложи ми сол на раната.

А теб те няма. И аз съм тук сама. - Извинявай!

Извинявай. Казах ти, имам много работа.

Довечера ще се прибера по-рано, и ще поговорим за всичко.

Така става ли? И недей да тъжиш.

Когато ти си тъжна, на мен ми се умира.

Ама ти не искаш и да говорим за това.

Как да не искам да говорим!

Разбери ме и ти.

Както и да го мисля, все се връщам на това, че ако не бях стрелял,

всичко щеше да е наред. Ще решим нещата, света ще обърна.

Но първо ще се оженим. - Къде е Мария?

Не знам. - Какво, не си ли я виждал?

Не съм. Напуснала е.

И вече не ми звъни, слава Богу.

Сега най-важното е, ти да се успокоиш.

Казах ти. Довечера ще се прибера по-рано, и ще говорим за всичко.

Аз, налага се да отида на този оглед.

Но друго ме мъчи.

Казах ли ти тази сутрин колко те обичам?

Не си.

Обичам те най-много на света.

Махай се бе, глупак.

Шефе, това е окончателният доклад за Неманя.

Откъде е това? - Не знам, и аз го видях преди малко.

Пише за случая, който Александър спомена. Благодарение на измамите

разбира се, само приказки.

Къде са онези двамата? - Мирко не се обажда.

Има някакви семейни проблеми. А Александър го изпратих на оглед.

Какъв оглед? - Намерен труп сутринта, в контейнер.

Застрелян в главата. - Ето ти ново двайсет.

Организирай брифинг за доктора. Няма да оцелеем от медиите.

Нали казахте да не се разгласява. - Очевидно, сега е необходимо!

И намери онези, двамата. Притисни ги, виж докъде са стигнали с доктора.

Не мога всичко сам. Ти сега си началник, поеми отговорност.

Как върви с Богдан? - Всичко е наред, сътрудничим.

Хайде, организирай брифинг!

Няма документи. Отпечатъците ще проверим в базата.

Кой намери тялото? - Събирач на отпадъци.

Този ли? - Да. Сутринта, около 6.

Това е негов район. Иначе, контейнерите се изпразват след полунощ.

Значи е изхвърлен след това. - Браво, свободен си.

Изнасяме всичко.

Това не е местопрестъплението. - Така ли?

Сега е 11, а този е мъртъв поне от 20 часа.

Повече ще знаем след аутопсията. Оръжието го няма.

Е, напразно само се усмърдяхме.

Носете тялото. Саво, трябва да се видим заради Наталия Деспотович.

Добре, само се обадете. Готов съм.

Добре, приятен ден.

Провери ли за следи от барут на д-р Мушицки?

Оставих Рада да го довърши. Ами, ела после при нас.

Елена вчера се обади. Много се радвам, че се връща.

А както е тръгнало с трупове, нямам търпение да си дойде.

Знам, и аз съм така. Искам да кажа, не заради труповете.

Постоянно е сама. Между четири стени. - Аз ще поговоря с нея.

Благодаря ти.

Мамка му, успах се.

Чий е този труп, който са намерили. - Защо не ми се обади вчера?

Трябваше да заведа децата при тъста. И после заседнах в Рудник.

И повече не се сещам.

А жената?

Добре е, ще остане още малко. - Добре е.

Гордана Димитриевич не е била вкъщи онази нощ.

Убедила е роднината си да излъже за нея.

Но мисля, че това за сега трябва да го задържим за нас.

И да я притиснем по-късно. На следващия разпит, както и брат й.

Да, вече поръчах разпечатките.

Отиваме в участъка? - Да, да.

Зоки ми звъня сто пъти. - И мен.

Хайде, ти с твоята ли кола си?

Няма да ходим никъде. - Какво пък сега?

Ти ми кажи. - Какво да ти кажа?

Истината! Мамка му, Мирко, мислех, че сме някакви приятели.

Честити и силни, като във Валхала.

Такива сме. - И тогава?

Миланка ми каза всичко. И за децата и за...

Марянович и Бранка. Жена ти не е виждала урологията!

Ще я убие!

Ще убие Драгана!

Значи е той. - Да.

Нашият добър и почтен Луйо.

Това го потвърдиха. Всичко прегледахме...

Не знам, защо го е изхвърлила на боклука?

Значи все пак, там се е крила, мамка й. - Заради сокола Луйо, ще ти мамката...

Не, аз ще се оправям с нея, а ти ще я намериш.

Нямаш грижи, вуйчо. Луйо беше самичък.

Само че, Белград е голям. Как ще я намериш?

И Марсилия не е малка, та се оправяме. И който ни трябва, го намираме.

Само полека. Сега ще проверя отново.

Слушай,

аз лично ще я съдя! Разбираш ли?

Разбирам. - Аз!

Имаме хубава новина. Подшушнаха ни къде се крие Жика.

Удари веднага! Какво чакаш?

Как се казва? - Луйо Батричевич.

Черна гора, долу е бил съден за наркотици.

А че е минал границата, нямаме рапорт.

Сигурно не с "Добър ден, извинете, паспорта".

Долу се е свързал с тези на Сърле. - Значи се започна.

Кого ли е искал да удари? - Не знам.

Ти спомена групата картагенци. - Да, но все още нищо не съм чул.

Може да не са те. - А ти поразпитай.

Ако продължат така, ще ни разкатаят, че престъпниците убиват по улиците.

Заплашват сигурността на гражданите, и т. н, и т. н.

Макар, че повече обичат да чакат, да отмине.

Ако за това става въпрос.

Може целта да е Жика. - Откажи брифинга.

Шефе, всички журналисти потвърдиха. - Не ми дреме, откажи!

Хайде, сега...

Д-р Мушицки няма следи от барут по ръцете. Тоест, много време е минало

откакто намерихме тялото, за да се изолират.

Но пък затова прегледах дрехите.

И намерих на ризата, с която го намерихме.

Значи е бил някъде, където се е стреляло.

Вярвам, че е било така. Но да е стреляно по него, не е,

защото няма огнестрелни рани. Сава ще направи подробна аутопсия.

Мисля, че става въпрос за самоубийство. - Браво, Радо.

Бих се сетил да му взема ризата, ако преди това е трябвало да елиминирам

следите от барут по ръцете. Шапка ти свалям!

А това го научих от теб, Сава.

А какво те мъчеше, та ни искаше и това? - Би трябвало да ти е ясно.

Мислиш, че преди това е убил доктора?

Нямам оръжието, нямам нищо. Трябва да установим, къде се е движил,

до момента, когато е извършил самоубийството.

Кога ще завършиш аутопсията? - Надявах се днес, но сам виждаш.

Зоран ме притиска от сутринта. - Хайде, моля те, побързай.

Добре. - Хайде!

Мирко, добре ли си? - Да.

Не съм свикнал да мълчиш толкова. - Добре съм...

Хайде, обадете се. До скоро.

Извинявай, ако вчера бях малко груб. Ще съжалявам, ако си тръгнеш.

Все още никъде няма да ходя, Саво.

А може да отидем някъде на обяд. Или на вечеря?

Саво, кое е първото? Какво да правя?

Първо, този от контейнера, макар че...

Както видя, Александър много бърза. Не знам как ще се оправим.

Нещо е напипал! - Той ти е слабост, а?

Да. Спомняш ли си Миле Яковлевич, неговият баща?

Не, само съм го виждала. Мен ме преместиха, когато той стана

началник на "Наркотици". - Тогава и ние са запознахме. Спомни си.

Ами да. - Прекрасен тип. Изключителен!

И? Никому нищо!

Не, не, аз правих аутопсията. Не знам някога така да са ми треперели ръцете.

Държа онова, от което някога е бил съставен такъв човек.

И след толкова години, не обичам да си спомням.

А той винаги засмян, добронамерен. Какво да се прави.

Изглежда, и Бог си избира компанията.

Саво, хайде да работим.

И как мислите, в кого е стрелял Мушицки?

Ако е стрелял! Във всеки случай, е бил там, където се е стреляло.

Необходимо е да се установи къде се е движил, и сега идва адвоката му.

Не е имал семейство. - По-нататък?

Ще изслушаме Гордана Димитриевич, тяхната икономка. Семейството, което

съди доктора и брата на жената, който е специално интересен

и съмнителен за Мирко. И да, телефонът на Гордана.

GSM клетката го е локализирала в Белград, а не в Рудник.

Излъгала е, значи. - Излъгала е.

Добре. Вижте, Марянович е бесен заради статията за доктора.

Първо поръча, а след това отложи брифинга, заради трупа,

където бяхте на оглед. Иначе, този тип е от екипа на Сърле и Неманя.

Вие се концентрирайте на това, и се обадете, ако нещо не можете да решите.

Не за нищо. ОК? - ОК.

Мирко. - Да?

Как е жена ти? - По-добре е.

Радвам се. Моля те, разбираш, че не мога да те пусна отпуска.

Всеки човек ми е необходим. - Разбирам. И благодаря.

Хайде, дръж се.

Не мога да пия кафе. - Не е кафе, успокой се.

И как мислеше да се оправиш? Др. Директор, елате там и там.

Нищо не съм и мислел. - Виждам, че не си мислел.

Но тя не може да се крие сама. Нужна е логистика.

Как ли този Луйо е намерил.

И Жика не знае тя къде е. - А Луйо е на Сърле.

Видя ли как се изфорсира новият началник.

Гигант! Много е умен.

Това само чрез Жика ще решим. - А знаеш ли къде е той?

Не. Но на мен ще ми се обади.

Недостъпен. - И сега какво?

Ще се обади, когато го види.

Извинявай, не знам вече къде ми е главата.

Откъдето и да звъни, аз лъжа. Страх ме е от всеки непознат номер.

Поне можеш да й кажеш, че Луйо е от техните.

Можеш ли поне малко да се концентрираш? - Всичко се обърка.

Необходимо е! Вече си под съмнение. Аз те покривам, колкото мога.

А трябваше веднага да ми кажеш. Не се притеснявай, ще я намерим.

Не те давам, братле.

Трябва ли ви нещо? - Ще дойде братът на тази жена

и нека изчака. А ние имаме още една среща.

Става.

Колко време ще отнеме? - Зависи от вас.

Необходимо е да организирам погребението.

Знае ли се нещо? - Чухте ли за Мушицки?

Да. - И как ще го коментирате?

Какво има да го коментирам. Имам си достатъчно и свои проблеми.

Животът ни щеше да е по-щастлив, ако го нямаше него.

Казахте ни, че мъжът ви е имал някаква любовна афера.

Но нищо повече не знам. - А дали вие сте имали някаква афера?

Какво говорите! - Г-жо Димитриевич, всички са съмнителни,

и всичко може да разберем. Също разбрахме за малките дупки в алибито ви

за нощта, когато вашият мъж е убит.

Какви дупки? - Малки дупчици.

Аз бях с децата в Рудник. - Не, не, вие сте били в Белград.

GSM клетката е локализирала телефона ви в Белград,

в момента, когато сте звънели на вашия мъж. Какво правим?

Как е станало?

Вие сте дошли, отключили сте жилището. Убили сте мъжа си, седнали сте в колата,

и сте се върнали в Рудник. - Не съм. Какво говорите!

Тогава къде сте били?

Моля ви, пуснете ме. Имам много работа. - Не може да отидете никъде.

Можете само в ареста. И не ни казахте, че мъжът ви е искал да се разведете.

Щяхме да го преодолеем. Нямаше да е първата, нито последната.

Как така? Нещо съм объркан. Миналия път не ни казахте така.

Моля ви, налага се да си отида вкъщи. - Можете само в ареста.

Какво говорите, трябва да организирам погребението.

Къде сте били, с кого сте били! - Била съм...

Била съм с децата в Рудник. - GSM клетката...

Чакайте, вие мислите, че ние сме глупаци?

Имате добър адвокат, тоест, покойният ви мъж е имал.

Щом толкова пъти е отлагал предварителното изслушване.

Повикайте адвоката, или арест, или говорете. Какво да правим, а?

Слушам.

Да, не?

Ама трябва да организирам погребение.

А аз трябва да открия убиеца на мъжа ви.

И сега какво?

Нищо. Нека малко да си освежи паметта.

Много съжалявам. Но не съм очаквал, че ще се самоубие.

Той... Всичко му тръгна на надолу.

Никъде не можа да си намери работа.

Наложи се да продаде жилището. Жена му го напусна.

Непосредствено след тази трагедия.

Направо съм в шок.

Имате ли новия му адрес? - Имам го.

Ще ни е нужна заповед за обиск.

Мирко.

А защо е искал да се оттегли от случая?

Не знам.

Не можахме да се видим, след като ми изпрати това.

Не искаше да ми отговаря по телефона. Даже го изключи.

Бях му малко сърдит. Всички молби в съда ги финансирах сам.

Защото го съжалявах.

Нямаше за какво куче да го ухапе.

Димитриевич има добър адвокат. Отлагаха го до безкрай.

Но ние бяхме на крачка, да спечелим този спор.

Много съжалявам това семейство. И той също.

Да. Видях детето.

Тогава всичко ви е ясно.

А дали д-р Мушицки е имал нерегистрирано оръжие?

Не бих могъл да знам.

Не съм го чак толкова познавал.

Мислите, заради д-р Димитриевич? - Да, да.

Няма как. Той беше душа човек.

А каква е била неговата версия за раждането?

Аз го казах вече на колежката Таня.

Жената настоявала да извикат Димитриевич като се получило усложнението.

Мушицки не е бил съгласен с неговите методи, как да се извърши раждането.

И той го изхвърлил от залата.

След това е било вече късно, детето дълго е било без въздух.

Трагедия!

Трябва да знаете още нещо. Шуреят на Димитриевич е опитал да подкупи Мушицки,

да оттегли иска.

Предлагал му да отиде при тях, в клиниката. Пари.

Въпреки, че вече е бил без работа. Той му отказал.

Такъв човек беше. Почтен.

Да. И накрая е решил да се откаже от иска.

Не знам, не знам защо. Искаше ми се да го бях видял.

Може би всичко му е дошло в повече. И затова да се е самоубил.

А ние чакаме протокола от аутопсията.

Добре, нищо. Благодаря.

Това е засега. Ще ви потърся. - Довиждане.

Ако ми е необходимо нещо.

Трябваше да ме уведомиш, преди да я арестуваш.

Не иска да сътрудничи. Няма алиби. И някои неща е премълчала.

Адвокатът й звъня, а аз нямам време да отида до директора.

Това е рутинно нещо. Крие нещо, и аз се опитвам да открия какво крие.

Ще огледаме и жилището на Мушицки, или и за това ми трябва някакво разрешение.

Не ти трябва разрешение, а искам да ме уведомяваш за нещата, които правиш.

Чакаме брата й, и той ще дойде сега.

Маймуна!

Ето ти заповед за обиск на жилището на Мушицки.

А прокурорът Мишко, много е сериозен. - Добро утро, Колумб.

Инспекторе, д-р Кръстич не се появи.

Как така не е.

Добър ден. - Заповядайте?

Къде е д-р Лука Кръстич?

В момента го няма.

А къде би могъл да бъде? - Отиде да обядва, и каза,

че трябва да отиде до полицията. Но не се върна.

Всички му звъняха, но той е недостъпен. А сега имаме много раждания.

Добре, дайте ми адреса къде живее.

Ето, само за момент.

А къде е отишъл на обяд?

Не ми каза. - Къде обикновено обядва?

И това не знам. - Как така не знаеш?

Аз съм нова, от вчера. Сестра Невенка, която е постоянно тук,

ме извика да я сменя. Тя е болна. Лежи вкъщи.

Аз асистирам на акушерките.

Дай ми и нейния телефон.

Заповядайте.

Благодаря.

Телефонът? - Спрян от обяд.

Пуснахме го на подслушване. Няма го вкъщи, няма го в клиниката.

Проверяваме местата, където се движи. - Семейството?

Няма. Проверяваме приятелите.

Дали изчезването няма връзка с това, че си арестувал сестра му?

Това би означавало, че нещо крият. - Трябва да продължите.

Ако не го намерим, това може да е голям проблем.

Може и той да е цел, разбирате ли? - А може да е убиецът.

Проверете клиниката, бизнеса му, разпитайте охраната, всичко...

Разбирате ли, всичко. - Добре де, не може ли утре?

Не може утре, Мирко.

Знам, че имаш проблеми. Всички имаме проблеми.

Но въпросът е в работата. Знам какво очаква директорът.

Очаква резултати. Оправете се, де! - Добре, ще решим всичко.

Дойде ли някой? - Само адвоката. Тръгна си преди час.

Моля ви, пуснете ме. - Тогава кажи къде си била.

Утре погребвам мъжа си. Как можете! - А къде може да е брат ти?

Моля? - Трябваше днес да дойде тук.

Няма го и на работата. - Лука?

Да. И къде би могъл да бъде?

Дали и на него му се е случило нещо? - Не знаем, никъде го няма.

Кога за последно сте се чули с него? Хайде, говори, знаеш, имаме ти номера.

Говори! - Тази сутрин.

И? - Той беше малко объркан.

Защото трябва да дойде тук, както аз.

И ми каза, че вероятно е заради разследването.

Ще се убия! Ако му се е случило нещо. Аз имам само него!

Ало, бре. Ало, никъде няма да ходиш.

В какво си се забъркала.

Невенке!

Полиция, отворете.

Ало, тя не е тук.

Замина. - Така ли?

Да ви питам нещо.

Успокой се. Мамка му, Мирко.

Успокой се, моля те.

Учудва ме този шурей.

Защо не ти се обажда Жика? - Не знам.

Не му прилича.

Налага се после да отида, да видя децата.

А нямам сили.

А техните още нищо не знаят? - Не.

И по-добре. - А няма да може дълго така.

Старият е военен в пенсия. Съмнява се и без проблеми.

Само да знаех, че е жива. - Трябва да вярваш.

Всичко ще бъде наред. Слушай,

чакаме да ти се обади, и тръгваме по план.

Ето идва.

Скъпа! - Здравей, Мирко.

Къде си, скъпа.

Какво ще желаете? - За мен един "Ремикс".

Как си? - Лудо и незабравимо.

И сега вие двамата живеете в хотел?

Не ме питай нищо. Но и не е чак толкова лошо. Всичко ти перат, гладят.

Само не знам каква ще е сметката. Но пък имаме и басейн.

Нищо, аз тръгвам. - Къде ще ходиш, бе?

Не се притеснявай. - Остани тук да спиш.

Ще ти приготви стаята. - Знаеш, че не мога.

И не се прибирай вкъщи. - Няма.

И се обади, ако онази...

Чао.

Заповядайте. - Сметката.

Какво става с Мирко?

Лошо!

Дойде ли си?

Чистачката е подредила така.

Чистачката.

А снимката? - Веднага да скрием това.

Недей, моля те!

Ти си върви вкъщи, почивай. Сам ще се върна.

Дали това не е директорът?

Да звънна да питам какво да правим? - Какво ще питаш?

Ще правим каквото трябва. С един удар, два заека.

Виждам, че си добре. И в добра компания.

Отлично. - А правиш глупости.

Аз? Още не съм и започнал.

Ти като че ли нямаш връзка с убийството на малкия, който намерихме в контейнера.

Не. - Наистина?

На Сърле ли е?

Чух, но нямам.

Като дам знак! Хайде.

А кой има? - Ех, директоре, ти само работиш.

Не искам издънки. - Сега не искаш, като стана директор.

Не знам още нищо. Затова ли Александър ме е търсил?

Следял ли те е някой? - Наведи се, глупак такъв.

~ VVV ~ 2021