Original subtitles

Къде е червеният килим?

Така ли се посреща нова министърка? - Все още не си назначена.

Това е само въпрос на време. - Чух.

Знаеш ли, за съжаление, ти и аз ще се наложи да си сътрудничим.

За съжаление!

Но едно нещо да се договорим веднага.

Не ми се меси в работата. И аз няма в твоята.

Не ми дреме какви ги вършиш, само по-далеч от мен.

И от малкия... - Това се подразбира.

Ех, Марянович...

Сърле вече го няма!

Вече нямаш нищо. - Спести ми демагогията, моля те.

Мисля, че предложението е честно.

Ти сега си имаш достатъчно работа. Аз уважавам всичките ти амбиции,

и няма да ти се меся, запомни го.

Вече опита. Откажи се накрая.

Виж, да не ходим там. - Какво ти става, тук няма никой.

Имаш ли зеленчук? - Имам бело, не знам дали е удобно.

Добре, смъркай по-бързо.

У, мамка му! - Какво има?

Поздравления.

Не съм изненадана, но много се радвам.

Благодаря ви. Поздравления и на вас, чух, че ще станете новата министърка.

Ами да. - Браво.

Благодаря.

Значи, ти и аз за в бъдеще,

ще си сътрудничим, нали?

Благодаря. Е, наздраве! - Наздраве!

И как е? Виждам, че се справяш.

Ето, за сега е ОК. - Знаеш ли... винаги съм те поддържала.

И добре си сътрудничехме.

Ти си амбициозно момче. Мисля, че ще стигнеш далече.

Само, знаеш ли...

Нямам някакво специално мнение за...

за Марянович.

Макар, че работим заедно от много години.

Но сега е добре да му дадем възможност.

Аз най-добре знам, колко е трудно на това място.

Само че, аз имам повече власт от него.

Ако разбираш, какво искам да кажа.

Така че, ти слушай с едното ухо,

какво говори, а през другото...

Много и не си длъжен.

Защото, може да се наложи,

скоро да го сменя.

Синдикатите са му много сърдити заради потушаването на онази стачка.

А и още какво ли може да изплува.

Така че, ти само си върши работата.

Това е. И слушай,

ако има нещо интересно, знаеш къде да ме намериш.

Да, да. Не се притеснявайте.

Само да ви се обадя. - Какво става с теб, Павлович?

Дълга история. Исках за друго. - Кажи.

Не можах да направя нищо с кученцето. Жената нещо не е добре.

Право да ви кажа, не знам какво да правя.

Котката хваща мишка само с търпение и дълго чакане.

Само полека. Ще се появи тя, заради кученцето.

А откъде имате кученцето? - Не е важно.

Кой уби екипа на Неманя? - Не е важно.

Миланка ми каза, че вие сте я измъкнали. Вие и Бранка.

Бранка ми даде кученцето, аз го дадох на теб, защото знам

колко държиш за малката. Но не го споделяй.

Да не пречим в разследването около нейното убийство.

А дали убийството на Бранка няма връзка с това?

Нали ти подписа доклада, че става въпрос за грабеж?

Пази кученцето и си гледай твоята работа.

И за това на никого нито дума. Не ни интересуват Неманя и другите.

Хайде, сега да работим. - Да, но ако не мога сам?

Тогава недей сам. Не си хлапе.

И защо не си на оглед. Изчезвай!

Не! Помощ...

Хубаво е да те видя.

Хубаво, че се върна.

И как така не се обади, да чукнеш на вратата на татко.

Как разбра?

Моля те, защо се страхуваш? Нали знаеш, че аз имам широко сърце.

А имаме и незавършена работа.

Каква работа? - Как, каква?

Твоят годеник! - Не иска повече да ме вижда.

А беше ли при него? - Никола, моля те!

Знам всичко.

Беше му обслужен климатика.

А изглежда, Йован е поумнял.

Какво да правя с теб? Напразно се мъчих.

Ще се опитам пак. Мисля, че е много обиден, задето си тръгнах.

Моля те, дай ми още един шанс.

На теб?

На теб винаги...

Вероятно е паднал тук, и после се претърколил долу.

Защо винаги така смърди?

Саво,

изпратете протокола. - Добре.

Какво е това? - Ще видим, първо аутопсията, моля те.

За какво си ме търсил? - Това е д-р Мушицки.

Онзи, който се отказа от жалбата? - Точно този.

Кога е скочил? - Не знам, вероятно снощи.

Това мога сега да кажа. Хайде, опаковайте.

И, какво търсехте тук? - Нищо.

Нищо, а? Дошли сте да се наслаждавате на пейзажа.

Това е. - Вървете си вкъщи.

Хайде, марш вкъщи!

Ще трябва да изчакаме онази малката, от прокуратурата,

да се види с адвоката на Мушицки. А днес исках да говоря с нея.

Разпечатка имаме. И да видим, докторът има ли любовница.

А ти ще отидеш в Рудник, на излет.

Да се видиш с роднината, която се грижи за децата на Димитриевич.

Да видиш, кога точно жената на доктора е тръгнала за Белград.

И дали преди това се е чула с доктора.

Значи, първо разпечатката.

ОК.

Как е жената?

По-добре е, но трябва да лежи.

А Миланка? - Вероятно е добре.

Кога ще се върне на работа?

Не знам.

Не сме се виждали скоро.

А и по-добре да не се виждаме.

Остави ни насаме.

Успя ли да подремнеш?

Не съм.

Сутринта са намерили Мушицки, мъртъв. Колега от Бърза помощ ми съобщи.

За сега всичко върви по план.

Само че, сутринта вече получихме няколко напускания в клиниката.

А ако започнат да ровят?

Ти само се отпусни. Всичко ще бъде наред.

Намерихме името Виолета Ороз. Любовница, много съобщения, обаждания.

Има две пропуснати обаждания от жена си и нейния брат.

И много непознати номера. Но мисля първо да намерим любовницата.

Добре.

А телефонът на жената? - Търсих и това.

Дали и тя има някой любовник? - Не би ме учудило.

Днес всички имат любовници. Мирко сега ще отиде в Рудник.

Да поговори с роднината, която се грижи за децата на Димитриевич.

И тогава ще видим.

Макар че, аз първо да намеря тази Виолета Ороз.

Ороз! - Какво?

Нищо, познато презиме.

Какво стана с Мушицки? - Сава казва самоубийство, но трябва

да почакаме официалния протокол.

Не е зле засега.

Нищо, продължавате да работите.

Докъде стигна ти с разследването на Неманя?

Стигнах.

Да?

Да, да, ОК. Тук е.

Директорът казва, че не се обаждаш. Търси те.

Не успявам. - Е, сега го направи.

Хайде, на работа. Нямаме време.

Хайде!

Няма да ходя при Марянович. - Не ми дреме.

Кога ще ходиш в Рудник?

Тръгвам, само да оставя децата на тъста. - Сега къде са?

На училище, в детската.

ОК. Хайде, обади се.

Кафе? - Сега не мога.

Хайде да се чуем по-късно. - Весо!

Да? - Какво е това?

Текстът за утре. - Това е известен доктор!

Ало, всички се снимат с него! А ти пак пишеш некролог.

Еми, нямах друга информация. А и днес нямаше брифинг в полицията.

Намери информация. - Нали казахте да не ровя много.

Къде е жена му, съседите, къде са скандалите? Не е нужно

всичко да е от полицията! А бе, аз ли трябва да те уча.

Не, разбира се. - Тогава сядай и напиши нещо смислено.

Как да продам вестника? С какво?

Олеле! Тези от трети етаж, също бяха при него.

Хлапе, като кукла! Видяла си го, нали?

Боже, да убият такъв човек!

Какво ти е, Оля? - А? Нищо, нищо...

Ще искаш ли още едно кафе, Мицо? - Не, не.

А на мен ми е нужно. Изглежда започва да ме боли главата.

Високо налягане във въздуха. А имаш ли лимон?

Имам. - Капни малко в кафето.

Всъщност, може ли да полегна малко. Ако не ти пречи.

Не, голяма работа. И аз тръгвам.

На моите години по-добре да лежиш, отколкото да седиш.

Хайде, целувам те. Ще се видим.

Ела, моля те.

Дядо! - Съкровището на дядо!

Я да ви видя. Баба ви е приготвила най-вкусните палачинки.

А с какво са? - С това, което най-много обичате.

С Еурокрем! - Разбира се, с Еурокрем.

Хайде.

Чакай. Тя къде е?

В болницата. - Моля?

Те не знаят нищо. Казах им, че е заминала.

Защо е в болницата? - Налага се някаква спешна интервенция.

Каква интервенция? Да не е нещо опасно?

В коя болница? Искам веднага да я видя. - Няма проблем, всичко е под контрол.

Все едно, искам да я видя. Ясно ли е? - Не ме питай нищо, човече,

тя искаше да не ви казвам нищо. - Първо, не ми крещи!

Второ, това ми е единствена дъщеря. Ясно ли е?

Ти би трябвало най-добре да я познаваш. Аз се налага да работя.

Всичко е ОК, като ти казвам.

Моля те, нищо не ме питай. Ти поне си разумен човек.

Гледай жена ти да не разбере. Кажи й, че сме се скарали,

и е отишла да размисли.

Гледайте ги за малко. Аз ще дойда да ги видя, когато мога.

Казвай, какво й е? - Някаква бъбречна криза.

Бъбрек? От къде на къде! Никога не се е оплаквала от бъбреци.

Сега добре ли е? - Да. Трябваше спешна интервенция.

И сега ще ме убие, като разбере, че съм ви казал.

Защо не ми каза, ти нормален ли си? - Знам, но тя настояваше.

Нищо, гледайте ги. Аз ще се обадя.

Интересува ме, дали Драгана Павлович е била при вас. В последните няколко дни.

Един момент. Не!

Не е била. - Сигурно ли е?

Сигурно е. - Проверете още веднъж.

Сигурна съм, да! - Няма нищо.

Благодаря ви. - Приятен ден.

Звъня на Мария, не ми се обажда. От вчера телефона й е изключен.

От онзи ден не знам колко пъти звънях. - Очевидно, не иска да ти се обади.

А ако не може да ми се обади? - Недей с теории на конспирацията.

Нещо не е наред.

А и той не се обажда. - Повярвай, и на мен не се обажда.

Къде ли е тя, Предраже? - Не знам.

Помолих те, да опиташ да я намериш. - Не е вкъщи, това го проверих.

И вероятно се е скрила, за да помисли сама за всичко.

Аз с нищо не съм я обидила. Всичко правех, за да й угодя.

Само веднъж ми каза, че не може повече да живее в лъжи.

Това обяснява всичко. - Но тя носи моето внуче.

Ти така мислиш. - Какво говориш!

Нищо. Ти поне знаеш всичко, коя е тя, с какво се е занимавала,

преди да я взема от улицата. - В това беше искрена.

И милицията не знае, кога тя е искрена.

Виж, имам много работа. Трябва да работя.

Сега тръгвам. Не се тормози с глупости.

Ще опитам да я намеря. Става ли?

Здравей. - Ето ти кафето.

Благодаря.

Какво те интересува Благое Ороз? - По-точно, неговата съпруга.

Рядко се появяват заедно. Той е от хайлайфа, кафенета и така.

Няколко пъти писахме за него, но... - Какво, но...

Изпреби един колега, защото писа за него. Милицията нищо!

Заслужил спортист, нали разбираш. И престанахме да пишем.

И сега какво прави? - Знам ли, нещо във федерацията.

Човекът е все пак европейски шампион по карате. И такъв, може да "изглади"

с една ръка, който си иска. Но казано между нас,

говорят, че е имало и няколко жалби, че е "гладил" и жена си.

А милицията пак нищо. Е, какви ченгета сте, Яковлевич?

И ти показваш желание. - А сега ти ми помогни.

Казвай.

Защо няма брифинг за доктора? - Да ти приличам на някой, който

свиква брифинги? - Или криете нещо, или не искате

въпроси за новите случаи. Това не бих и посмял да питам.

Наистина ми е нужно нещо за доктора. - Може да разровиш за корупцията

в здравеопазването. Как държавните клиники правят номера на частните.

Дъвкали са го по вестниците преди две години и половина.

Можеш да намериш жалбата. Нали си журналист.

Яковлевич, и ти май проявяваш стремежи към журналистиката, а?

Хубава ти е фланелката. - Наистина, харесва ли ти?

Не! - Благодаря за кафето.

Милика Лекич, "Левс ривър", Черна гора.

За теб, ще набавя удължаване на коланите. Като в самолетите.

Вдигнахте ме от съвещание с търговците, инспекторе.

Александър Яковлевич, макар, че вече се представих на колегите ви.

Налага се да поговорим. - Не можеше ли да изчакате?

Не можеше. И по-добре тук, отколкото да ви търся вкъщи.

Може да налетя на мъжа ви. - Не разбирам.

Каква връзка има мъжът ми с това. - Той сигурно не знае, за вашата

любовна комбинация с д-р Димитриевич.

Имаме разпечатката.

Седнете.

От кога започна?

От два месеца.

Запознахме се при него, в клиниката. Мъжът ми и аз, от години се опитвахме

да имаме дете, но безуспешно.

И отидохме при него и започнахме процеса.

И той много ми хареса.

Моят брак, всъщност, от много време вече не е брак.

Защото започнахме да се обвиняваме взаимно.

За това, че нямаме дете.

И Филип не беше щастлив в своя брак...

Случи се.

И? - Не знаехме какво да правим.

Той има малки деца,

искаше да се разведе, но жена му казала, че повече няма да ги види.

Аз още не бях подала за развод.

Но, ние искахме да...

Боже, още не вярвам, че живея.

Кога го видяхте за последно? - Трябваше да се видим преди два дена.

В мотела, в който се срещахме.

В кой мотел? - В "Земун поле".

Видя ли ви някой? - Да.

Да ви се е оплаквал в последно време. От някого?

В последно време беше в лошо настроение.

Жена му разбра за нас, и заведе децата на вилата.

А на работата, се карал с брата на жена си.

И какво ви говореше за него? - Нищо специално, само знам,

че не го харесваше. Той беше доста амбициозен, и ако не беше Филип,

никога не биха отворили тази клиника. Така че, жена му и брат й

са дали парите. А ние двамата,

имахме желания и планове и...

Нещо щяхме да измислим.

Ние наистина се обичахме.

И ви моля, инспекторе, ако мъжът ми разбере...

тогава... Моля ви! - Сигурни ли сте,

че мъжът ви нищо не знае? - Да.

Би трябвало, аз да го познавам.

Ако знаеше, той щеше...

Повярвайте, не знаеше.

Претърси ли го? - Да.

Какво и това? Защо такова недоверие към мен?

И ти щеше да си недоверчив, ако те бяха хапали свине.

Как се измъкна? - Как?

Виж, аз бях при Марянович. Той, разбира се, се прави на луд.

Той е изчистил всичко. Първо да видим какво прави.

Трябва да разбера къде е Жика. Милика и момчетата ще се заемат.

Той?

Какво ме гледаш? Защото сме млади, нали.

Но сме като соколи. - Няма да говориш така с началника.

Добре... - Извинявам се, г-н началник.

Добре.

Виж, трудно ще бъде да следите Марянович.

Знаеш го, едно мисли, второ говори, трето прави.

Па постарай се малко.

Милика ще ти бъде връзката. - Откарай господина. Хайде.

Може би по-добре Луйо, аз не познавам Белград.

Хайде, соколе, не бой се! Имам GPS.

Милице, ще се чуем.

От този дебелия, какво очакваш? - Замълчи!

Не те викнах тук да се биеш по дискотеките, а да вършиш работа.

Какво мислиш за Ружа? - Обиколихме всички скривалища,

за които ни каза. Няма нито вест, нито кост. Явно е намерила нещо ново.

Може би. Все пак, остави хора да наблюдават.

Трябва тази измет жива да я хванем. Чу ли ме? Жива!

За да я оставя нея на свинете, както тя мен.

Само кажи на хората да внимават, много е опасна.

С какво? Жената... опа. Какво толкова.

Боже Господи, защо се родих в Черна гора!

Защо не се родих в Швейцария, роднините да ми бяха швейцарци,

а не планинци и черногорци. - А какво ни липсва на нас?

Аз лично не виждам разлика. И швейцарците са планинци.

И то на 4-5000 метра, нали?

Познаваш ли съседа, малкия Радонич?

Радоня. Онзи малкият, Милич?

Да го... - Не.

Ще ни потрябва още. Но е добре да му благодаря, че ме прекара.

Може да се отпуснете малко.

Но после, сериозно се захващате да следите, който ви казах.

Добре.

Хайде деца, влизайте вътре. Още е мокро.

Хайде, влизайте полека.

Не са спали цяла нощ. Бързо ще заспят.

Момичетата нищо не знаят. Гордана не иска да им каже,

докато не мине погребението. Малко са разстроени.

Малко ги учудва, че майка им не е тук.

Вие живеете тук с тях? - На близо сам.

Чрез нас намериха тази къща. Но аз идвам да помагам каквото е нужно.

Миналата вечер с тях ли бяхте?

Да. - До кога?

Не мога да се сетя точно часа. - Хайде, опитай.

11 беше. - Виждаш ли, че можеш.

Гледахме телевизия. Гордана отиде да приспи децата, и така беше.

Около 11. - И тя през цялото време е била тук.

Имам предвид, преди това. - Да, разбира се, беше.

Аз дойдох чак на сутринта. Когато я извикаха в Белград.

А какви роднини сте? - Тя е моя сестра от леля ми.

Тя ти е роднина.

Какъв е проблемът? Децата останаха без баща. А вие ме разпитвате,

като някой престъпник, вместо да гоните убиеца.

Няма никакви проблеми, моля ви. Как, Миряна се казвахте, нали?

Миряна, кажи, сестра ти, какво ти говореше за брачните си проблеми?

Защото на нас ни спомена. Хайде, говори спокойно.

Знам, че е имал друга. - А тя, имала ли е някой?

Разбира се, че не!

Вие какво ме питате, луди ли сте? Какви са тези глупости!

Тя се тормозеше заради него. Аз я карах да отиде в Белград,

да бъде с него. Познато ми е.

И моят Раденко се увлече по някаква, и искаше да се разведе. Е, не може така!

Грижех се за къщата, поддържах стопанството, като се прибере вкъщи,

обяд, десерт, нищо не питам. И му мина.

Малката е искала само да го издои. И сега моят Раденко е най-добрият мъж.

Аз й казвах и тя така да направи.

А къде е твоят Раденко сега? - Вкъщи е.

Наистина ме трогна твоята история.

Но виж, мила моя. Нещо дочух от колегите.

Че Раденко има две обвинения, но не могат да го намерят. И сега,

като съм тук, да го арестувам. Къде беше това, тук наблизо ли?

Къде е, тук ли някъде? - Той може да е на полето.

Е, нищо, ще го почакаме тогава.

Сядай, ще го почакаме.

А ти, ако си ме излъгала за алибито на сестра ти, кълна се,

първа ще отидеш в затвора.

Всъщност, не. Направо да те водя. Виждам, че ме лъжеш.

Виждам, че ме лъжеш... - Момичетата тъкмо са заспали.

Тогава започвай да говориш.

Вечерта си тръгна. Аз се грижех за децата. Върна се около 11.

Гледай ти, пак 11. - В полунощ.

Сигурна ли си?

И къде е била? - Не ми каза нищо.

Ама аз нищо не знам, инспекторе.

Ние, мъжът ми и аз живеем много зле. Не знам, ако нея я нямаше,

Моля ви, ще ме убие, ако разбере, че съм ви казала.

Добре, че се сети да дойдеш. - Бях на контролен преглед.

Имаше опашка. - Какво казаха?

Всичко е наред. Може да спра болничните.

А последиците? - Мамо, жива съм!

Мисля, че това е най-важното.

А къде е онзи, твоят?

За това ли ме повика?

Не мога да повярвам какво си причиняваш.

Тръгвам! - Почакай. Извинявай.

Нали знаеш, че се притеснявам за теб.

Тогава не ме обиждай.

Къде сте сега? - Трябва да си търсим жилище.

Къде живеете? - На хотел!

Няма и куче за какво да го ухапе. И заради него няма да имаш деца.

Ако за това ме повика, благодаря! - Аз ти желая най-доброто, дъще.

Няма що!

А принтера ти е свързан? - Да, да.

Повече от десет заявления за домашно насилие.

Но всички са изтеглени. Това е известният каратист.

Да. - Клетата жена!

Нищо, сега ще ти пусна на принтера.

Благодаря.

Нямам търпение да се видим.

Само чакам. Добре, става.

Елена! Може да се върне на работа.

И тогава аз ще се върна в армията. - Защо?

Защото бях по заместване. - Добре, ако ти така искаш.

Но ти си ми нужна тук. Сама виждаш колко много работа има.

Ти си прекрасен човек, Сава. И с теб се работи не само леко.

По-добре да се върна. - Не разбирам.

Хайде, ще говорим после. Ще остана, за да й помогна, но...

Добре, ще видим. - Чакай...

Да не би с нещо да съм те обидил? - Не...

Не, Саво, няма такова нещо.

Полека, Саво, само тя да дойде.

Сега какво трябва да работим? - Хайде, да завършим протокола,

и да го изпратя на Зоран.

Радонич, къде си? - Познаваме ли се?

Е, трети курс, екскурзията. Когато ти купиха анцуг.

Ние ти взехме анцуга, а ти ни махаше. - Спомням си.

Аз съм Иго. - Чакай, Иго беше по-голям.

Някак си с дълги крака. Не си ти.

Аз съм, днес. - Аз съм полицай.

Какъв е този полицай, брато.

Ало? Нищо не се вижда.

Кажи на Милян да ми донесе Кока Кола.

Защо, Луи, аз да не съм ти сервитьор на плажа.

Не си, брато, но плескавицата е солена.

Хайде, просто те проверявам.

Да не съм чул повече, че ни пречиш в Белград. Долу ръцете!

Заради теб, Васович ме очерни.

Тръгваме ли? - Хайде.

Къде си? - Не ми е добре.

Повръща ми се. Имам температура.

Нищо, остани вкъщи и се лекувай. Къде е историята на Несторович.

Които бяха преди две години тук. Ще дойдат пак привечер.

Ние водим файловете по букви, а не по години.

Виж на десктопа, в ляво.

Извинявайте. - Нищо, лекувай се.

Аз ще се оправя. Ще се чуем.

Помощ!

Пом... - Остави ме, бременна съм.

Защо правиш деца, като не можеш да ги гледаш?

Слушай, вътре има някой.

Видях пердетата да мърдат.

Да отида, да проверя? - Изчакай, полека.

Тази жена е опасна. - Опасна жена!

Нали казаха, че е дребна. - Ето идваме, хайде.

Къде си? Чакай ме вкъщи, идвам веднага.

Ти коя си? - Помогни ми.

Тихо! Къде е? - Не знам, тук е някъде.

Помогни ми, моля те, имам деца.

Само деца, та деца. Нали ти казах да мълчиш.

Или и тях ще взема, като теб.

Ало, идвай веднага!

~ VVV ~ 2021