Original subtitles

Как ще го направим? - Планя, ти отиваш и чукаш на вратата,

да видим някой ще отвори ли. - Ако никой не отвори?

Опитай с дръжката да видиш дали е отключено.

Ако е заключено? - Разбий вратата, мамка ти!

Няма да ти е за първи път. И прегледай къщата.

Ти правиш същото, но на другата врата. Аз ще обиколя от другата страна,

да не изчезне през прозореца. Ако е жена на средна възраст. Светла.

Стреляте веднага. Но в корема! Трябва ми жива.

В случай, че държи брат ми в стопанството.

И сложете заглушителите. Да не вдигнем цялото село.

Брат ти сигурно е в плевнята. По-добре аз да отида там.

Най-вероятно. Но теб те познава.

По-добре за сега да останеш тук.

Тръгваме!

Ето малко да се разхладиш.

Бъди добър. Няма да се бавя.

Госпожо?

Госпожо?

Има ли някой?

Неманя, помогни ми, моля те.

Неманя!

Зад тебе, мамка му!

Казах ли ти да не ме търсиш?

Пази се, тя е жива.

Умна си, госпожо Жилетка.

И? Какво правим сега?

Аз я нямам. Ще се наложи да те затворя и да запаля цялата къща.

Ще запалиш, а аз? - Ти? Хич не ми дреме за теб,

и твоите измислици. Какво ще правим, госпожо?

Вие и аз. Глупаво е всичко да свърши така, в пожара.

Каза, че си по-добра. Аз съм готова да те убедя в противното.

Нож или пистолет?

Интересно! Предпочитам нож.

Но нямам. - Не се притеснявай.

Аз имам един в повече.

Как искаш? Навън или да влезеш и да затвориш вратата, на тъмно?

По-добре навън. Не познавам достатъчно обекта като теб.

Ето, аз ще се оттегля, а ти излез.

Учудва ме, че не носиш нож.

Някои не са със свине, както ти всеки ден.

Бърза си за твоите години.

Как се казваш? - Бранка. А твоето?

Ружа.

Не е зле, госпожо.

Дали си го взела от онзи филм... - Не, те са го взели от нас.

Не знаех. - Да не мислиш, че нашият

свински търговец княз Милош, е хранил своите свине само с жълъди.

И ти си бърза.

По-млада съм.

Да не забравиш? Ружа Дамянович. За теб, Ружица.

Защо не ме повика навреме, Бранка? Защо?

Защото повече не мога.

Само...

ми обещай едно нещо.

Трябва малко да спреш с това.

Добре беше.

Благодаря.

Къде е Томашевич? - Остави на мен да водя вашия случай.

Всичко, което му дадох, не му е достатъчно.

Успокойте се, г-жо Наталия.

Имате най-добрата възможна защита. Само ви моля да ме слушате,

и на предварителното изслушване да се държите така, както ви казвам.

Ти не ме заплашвай, петле такова. - Не ви заплашвам...

Само ви моля да сътрудничите, защото имаме много работа.

Налага се всичко да се преговори отново. Ето.

Дай това! - Имаме ли договорка?

Дай ми го, имаме, дай го...

Ти ли си, директоре? Ти си моят спасител, човече.

Ти не знаеш какво преживях тук.

Дори не знам колко време вече съм в тази дупка.

Благодаря ти, Боже...

Директоре,

Хвала богу, че дойде...

Моля те, веднага ме отвържи.

Не мога повече да издържа.

Директоре, чуваш ли ме? Ще ме развържеш ли,

като го извадиш от тук? Директоре!

Почакай.

Директоре... Ще почакам, слава богу...

Слава богу!

Истина ли е, че полицията чрез бой ви накара да признаете,

че сте убили дъщеря си? - Без въпроси, моля ви. Без изявления.

Наталия, кажете защо убихте дъщеря си? - Без коментари и изявления!

Надявам се, да сте разчистили този цирк пред съда.

Ако вие имате някаква връзка с това, ще бъдете санкционирани.

Уважаема г-жо съдия, нашата адвокатска кантора много сериозно приема

това предварително изслушване. И сме на мнение, че най-добре е

обществеността да бъде изключена от съдебното производство.

Ние нямаме никаква връзка със случващото се.

Което не важи за колегите. Благодаря.

И прокурора няма връзка.

Съгласни ли сте, съдебния процес да бъде при закрити врати?

Мисля, че да. Всъщност, аз не трябваше да съм тук. Сменявам колежката.

Това не ме интересува. Отговорете на въпроса.

Съгласен съм. - Добре, тогава съдебния процес ще бъде

при закрити врати. За датата допълнително ще се реши.

Това е предварително изслушване по повод повдигане на обвинение

срещу Наталия Деспотович... - Шаптович.

Моята клиентка се извинява. - Само казах Шаптович.

В официалните документи се водите Деспотович. И повече не ме прекъсвайте.

Значи, това е предварително изслушване по повод повдигането на обвинение

срещу Наталия Деспотович, за тежко убийство на Милица Деспотович.

Какво ще заявите по повод обвинението?

Не съм виновна! - Запишете в протокола, че обвиняемата

заявява, че не е виновна.

Моля прокурора да изнесе доказателства, които ще бъдат представени в процеса.

Това е всичко, което ми инсценираха.

Моля ви! - Няма повече да ви предупреждавам.

Слушам. - Благодаря.

Уважаеми съдия, обвинението смята, че в нощта на 22-ри и 23-ти август,

обвиняемата Наталия Деспотович, е убила с ръжен, дъщеря си Милица Деспотович.

Местопрестъплението, на което е намерен ДНК материал на Милица Деспотович,

и на заподозряната Наталия Деспотович, е вилата на покойния Коста Томич,

"Авалавски път" 99.

Убийството е извършено с ръжен, който се намира в списъка под номер КЕ 498,

и на който има следи от кръв и ДНК на Наталия Деспотович.

Заподозряната е признала при арестуването, че е подмамила дъщеря си

във вилата, чрез телефона, който по-рано е откраднала от Коста Томич.

По време на обиска, телефонът е намерен в къщата на Наталия Деспотович,

и върху него се намират нейните отпечатъци, както и съобщения.

Списъкът с разпечатката прилагаме под номер КЕ 499.

Също така, увеличена снимка от телефона на Милица Деспотович,

намерен неизвестно къде, на която на прозореца ясно се вижда

как Наталия Деспотович гледа дъщеря си Милица Деспотович,

и покойния Коста Томич.

Което потвърждава това, което е признала при разследването.

Че е знаела за тяхната любовна връзка, и извършила престъплението от ревност.

Завършихте ли? - Да.

Заповядайте, имате ли някакви забележки по доказателствата?

Нямаме. - Да чуем вашите.

Ние прилагаме запис от полиграфа, извършен на моята клиентка

в нощта на арестуването. Знаем, че не се приема от съда,

но все пак бих искал да го вземете, при разглеждането по време на процеса.

Обвинението има ли нещо против?

Имаме. Както младият колега каза, това не е доказателство пред съда.

Оставете мен да преценя.

Добре. Определям процеса за след един месец.

Ще получите призовка.

Директоре, моля те, изкарай тези свине навън! Моля те!

Не мога. - Ще ти дам каквото искаш.

Не мога. Не са яли.

Директоре, моля те! Не може така да свърша, моля те!

Директоре!

Ела, ела.

Така.

Хубаво кученце.

И какво е това? - Имам нещо на ум.

Искам да прегледам радиатора. Внимателно, момчета.

Занесете го в лабораторията. Сега идвам.

Аз свърших всичко за днес. Сега отивам да напазарувам.

Ако важи договорката за довечера. - Да. И без това няма да излезе нищо.

Е, тогава до осем. Ще ви изпратя адреса.

Ах, да. Донесете всички документи за Милица Деспотович.

А да донеса ли котарака? - Може.

А какво ще правим, ако няма да си допаднат?

Ще си допаднат.

Моля ви, свалете маската и стъклата на фаровете.

Тук е добре. Ще кажеш, че тук си ме взел.

Да съм на мястото на жена ви, не бих ви повярвал.

Ще се върне тя, със сигурност. Няма да й е за първи път.

Побеснее без причина, остави ме, пък после се върне.

Всичко се случва. Такъв господин да остави насред пътя.

И с кученце! Хайде, късмет.

Благодаря, много.

Какво е станало? - На Мария й станало зле.

Разбра ли се нещо? - Чакам.

Какво ти е?

Не спах добре.

Момчетата долу ми казаха, че са пуснали Елена от болницата.

Какво ти става?

Видях Миланка.

Аз съм.

Какво правиш тук? - Тате, тате...

Беше ни много скучно на село. Липсваше ми.

Не можеха без теб.

Моите малки котенца!

Как е? - Добре е. Колегите прегледаха всичко.

С детето всичко е наред. Може да си върви.

А защо й е станало зле? - Вероятно заради стреса.

Нека само да се пази.

Не трябваше да се връщаш. Заради тях. - Те искаха.

Каквото и да е, душо моя,

извинявай, че съм глупава. За каквото и да става въпрос.

Ние сме твои, и сме тук сега.

Прости ми, моля те.

Аз те разбирам, ако ние трябва да се махнем.

Само не ни оставяй.

Ти си нашият живот. Ти си моят живот.

Извинявай.

Има още нещо. - Какво?

Пак съм бременна.

Няма грешка.

Само ми кажи, че ме обичаш, моля те.

Обичам те.

Слънце, мое!

Благодаря, че ме изчака.

Какво се случва? - Все още нищо.

Много съжалявам, че не съм на изслушването.

Дано Мишко да не обърка нещо.

Кажи, Сава.

Браво. Идвам веднага.

Къде ще ходиш? - Трябва да отида до Сава.

А теб ще те закарам вкъщи. - После ще си дойдеш ли?

Страх ме е да не ми стане пак зле. - Може да дойда.

Хайде, не се увличай повече.

За какво говориш, мамо? - За това, че си голяма глупачка.

Как те родих такава. Провали ти живота, а ти продължаваш да се надяваш.

Дреме му за теб! - Не е точно така.

Какво не е? Как не е?

Залъгва те от месеци, и стигнахме до тук.

И въпросът е, ще можеш ли да имаш деца. А ти продължаваш да гледаш в телефона,

докато той друга води по лекари. Опомни се вече.

Приеми истината и оздравявай.

Проклет да е денят, когато започна работа там.

Обичам го, мамо. Не ми е ясно, как не го разбираш.

Без него, нищо повече няма смисъл.

Има смисъл, дъще. Всичко има смисъл.

Само го остави. Трябва да го оставиш.

Ти си всичко за мен на този свят. Отгледах те от парче месо. И баща ти.

Слава Богу, че вече го няма. Да не гледа в какво се превърна.

Мамо, недей да говориш така. - Всичко е истина.

Знам, че истината боли.

А мен как ме боли, дъще, като те гледам така.

Остави го, като те моля. Моля те!

Ще те провали.

Няма грешка. Този подвид на мушицата, от Голубац.

Не пипай! Или, Клинтънка, както я наричат,

може да стигне най-много до Белград. Заради устието към Дунав.

И със сигурност я няма отвъд Дрина. Родното й място е Голубац.

Симолиум Раптенс Голубаценсе. Това е на латински!

Знам какво търсиш. Колата е била тук, в Сърбия. Но аз нямам нищо друго.

Отвътре основно почистен, няма следи. - Може това да е достатъчно.

Благодаря. А откъде ти дойде идеята да сравниш?

Ти добре ли си? - Да, да.

За кога можеш да ми дадеш протокола? - След половин час. И аз бързам.

О-о, какво посещение! За какво да благодаря?

Кога ще излезеш? - Нямам търпение. Вече ми досади.

Защо да не побързаш. Ръководното място е освободено.

Необходим си ми. Имам за теб големи планове.

Това ти е вместо портокали.

Та аз ще се "съблека", шефе. - Искаш да кажеш, по пижама.

Колата е влизала в Сърбия, няма грешка. А излъгаха, че не са.

А това е достатъчно да ги арестуваме.

Налага се да кажем на шефа. - Няма причина да не се съгласи.

Нужно е да им вземем кръв. Имаме причина, местопрестъплението.

Единственият начин, за да сме сигурни, че са те.

Ако не са, на добър път Бамбаличи...

Не ни интересува, че лъжете, че не сте били.

Виж, аз всичко ще подсигуря долу. Но моля те, трябва ми заповед.

Става, а ти се обади на Баня Лука, да не губим време.

Виж, не успяхме да задържим Барона. - Знам.

Знам всичко. А може той да ги е изпратил.

Знам, дори нищо да не можем. Той е поръчал да убият малкия Бане.

Той е поръчал колата на Биба.

Ако не е била Биба целта.

Или Жика, или Луне. Но тя знае нещо.

Нужно е да говоря с нея, да я разпитам. - Само в присъствието на прокурора

и нейният адвокат. - Знам.

Ти се обади в Баня Лука, за да ускорим нещата. А аз отивам за заповедите,

и... извинявай и благодаря.

За какво благодаря? - Подцених те!

Извинявай за всичко.

Сам не бих знаел какво да правя на твое място.

След всичко това. А ти знаеш да правиш нещата както трябва.

И ти благодаря, че вярваш в нас. Ето.

Няма повече лъжи. Получаваш заповедта и...

Знам, че задължението ти като главен инспектор е за твоя сметка.

Те утре ще са тук, и аз ще съм тук. Ако са те, значи имаме шанс.

Ето това е. А заповедите ще получиш утре.

Аз свърших. Всичко е почистено.

Господин Бароне?

Сине, добре че дойде. Тъкмо направих пица.

Как си? - Как да бъде.

Не разбирам тези лекари. Защо не са я задържали в болницата?

А ти не си искала да извикаш лекар.

По-добре съм. Какво казва Сава?

Намерил е някакви мушици на радиатора. Които ги няма отвъд Дрина.

Значи колата е идвала в Белград. Необходима ми е заповед да ги арестувам.

Сине, какво ти става? Ти наистина ли искаш да загуби детето?

Аз мога да ти дам заповеди, но това не гарантира, че ще ги доведете.

Това е моя грижа.

И сега какво, като си ги получиш и ще си тръгнеш?

Няма да ходя никъде. Какво се вълнуваш толкова?

Давай тази пица. - Ето ти я.

Не е лесно да бъдеш сам, а?

А виждаш ли, аз цял живот съм сам.

Мислех си, че съм намерил някого, но...

Тя не можеше да ме следва.

Може би съм искал да имам такова, като теб, което да мълчи и слуша,

и разбира.

Ех, да можеше да знаеш какво нося на съвестта си.

Колко хора.

Знаеш ли, за някои не съжалявам толкова.

Как не те е срам!

И? Какво ще кажеш?

Нямам думи. Ще спра да ям плескавици.

Шапка ти свалям. Ако някой ми беше казал, нямаше да му повярвам.

Това е само началото. Надявам се, че ще ме оставиш да ти обясня

всички предимства на това хранене. - Без дилеми.

Документите. Къде са документите?

Нима сега ще искаш да работим? - Нашият живот е нашата работа.

За съжаление. - За съжаление, аз нямам друг.

За момент. Къде ми е чантата? - Там, до входа. На полицата.

Моля те, да погледнеш какво правят котките.

Не се чуват, би трябвало да са добре.

Извинявай.

Не исках да те будя.

Само исках да си взема фланелка.

Не си ме събудил.

Не си ли добре?

Физически съм добре. Само че дълбоко в себе си се усещам нещастна.

Страхувам се, че ще се разпадна.

Недей така. - Какво, недей така?

Какво имам от живота, освен това дете, което нося.

И твоето презрение, като бонус.

Днес те видях как я гледаш.

Обичаш ли я?

Не иска да говори с мен.

Аз съм виновен за всичко, което й се случи.

За това толкова искам да ги хвана тези. - Аз ти помогнах, колкото мога.

Знам, и ти благодаря за това.

Утре ще трябва да ги пречупим.

Необходима си ми. - Знам.

Хайде, легни до мен.

Моля те.

Нейното ДНК е върху телефона на Коста. От него е изпратено съобщение на Милица

да я примами да дойде във вилата. Но това, което е по-важно,

защо има и на ръжена. И то само нейното ДНК и на Милица. Няма други.

Значи, ръженът е главното доказателство.

Да. С него са нанесени смъртоносните удари.

Клетото момиче! - Клетата.

Майката вероятно е луда. - Какво луда!

Тя много добре е знаела какво прави, когато е изпратила съобщението.

Нямам думи! Собствената ти дъщеря. Мислех си,

че съм се нагледал на всичко в живота, но понякога, наистина не проумявам,

като си помисля, хората колко може да бъдат зли.

Знам за какво говориш. Но всъщност, май не знам.

В моята работа, на военен криминалист, повечето случаи са нещастни.

Такива, инакви, експлозиви. Най-често.

Слава Богу, че никога не съм работила по умишлено убийство.

Аз ти се възхищавам, как издържаш. Особено тези, личните убийства.

Където само нашите доказателства решават всичко.

Понякога е тежко. - Да.

Но си обичам работата. Тоест, обичам, когато мога да помогна.

А живея с котарак.

Това ми е признанието.

До къде бяхме... ах, да. Къде е ръженът?

Ръженът е зад... таен ключ.

Ако искат допълнително свидетелство, аз ще бъда там.

Разбира се. Никога не се знае. Хайде, още малко вино.

Само малко, късно е вече. - Е, не е.

Къде ти е тоалетната? - На края, и в ляво.

Моля те, да провериш как са котките.

Много ти е хубаво жилището.

Много е голямо за мен.

И без това все ме няма.

~ VVV ~ 2021