Original subtitles

За къде пътувате? - Баня Лука.

Е, там са сърби. Приятно пътуване. - Всичко хубаво.

Добро утро. - Добро утро.

Изцедих ти сок. - Благодаря.

Снощи го чух. Мислех, че ще остане.

Не остана.

Е, няма спасение. Хайде, да ядем.

Какво сега?

Мисля, че се договорихме. Най-важното е ти да си добре.

Нужно е да ти дам един съвет.

Не трябва всичко да му правиш. Налага се да му покажеш достойнство.

Знам, че не е лесно, но е необходимо. Вече не си сама.

Хайде. " Закуската е най-важното хранене".

Започваме, наливай.

Александър, приятно ми е. - Приятно ми е, Александре, сядай.

Виж, направихме всичко, което поискахте.

Момчетата са готови да дадат показания и колата е докарана.

Какво ще правите с нея? - Веднага за Белград. Имате заповеди?

Имаме, само е нужно да намерим платформа, за да я натоварим.

Какво знаеш за тях? - Ако съм честен, знам всичко.

А официално, не знам нищо. Тук са, знае се, че са силни,

не пречат в областта, а ако започнат, то аз не смея да им преча.

Надявам се, че разбираш. - Да.

Всичко е ясно. Тук ли ще, или... - Да, да, тук долу.

А как е Предраг? - Добре е.

Нов директор на полицията! Можеше и той да дойде с теб.

Аз бих побързал, защото след обед трябва да се върна.

Много приличаш на баща си. Затова се направих труда около това.

Искаше ми се да го знаеш.

А Предраг знае ли за това?

Не. - Не?

Е, добре. Тъкмо е сложен, не е нужно да знае всичко. Нали така?

Ало? - Къде е синът ти?

Не знам, не съм му звъняла от сутринта.

Снощи беше тук. Говори малко с Мария, но не остана да спи тук.

За какво става въпрос? - Става въпрос за това,

че никой не знае къде е. - Е, не мога да помогна.

Хайде, обаждай се.

Започвай да събираш нещата на децата.

Като се събудят, отиваш при вашите. - И дума да не става.

Жилището е мое, и може само ти да си тръгваш.

Ще си тръгна, Драгана, а ти сега ще отидеш при вашите.

А когато отмине, ще говорим. - Добре.

Добре, Стояне, какво сме направили?

Колегата от Белград, аз няма никаква връзка.

Е, колега от Белград, кажете. Бързаме, имаме работа.

Не обичам да ме буди милицията сутрин рано.

И аз не обичам рано на самолета. Не обичам самолетите.

Защо ни вдигнаха колата? - Не знам, те го искат.

И кога ще я върнете?

След няколко дена. Като приключим.

С какво ще я обработваш? - Опа, професионален въпрос.

Значи, не ти е за първи път.

Хайде, слушам.

Къде бяхте в нощта на 12-ти и 13-ти септември?

Вкъщи. Имахме празник на селото.

А не сте малко... малко повозили из Белград.

Не сме. В Белград ходим само когато е необходимо.

Тук е бил. - Имате ли свидетели?

Имам цяло село свидетели. Защо ми взе колата?

Нова кола, ще я развалите.

Още не са пресичали Дрина. - Така е. Само два пъти в Требине,

и се върнахме. Ние никъде не ходим. - Преди 3 години сте разпитвани,

заради убийството на Мъргут. - Да, бяхме разпитани,

но никой не знае защо. Бяхме с него, няколко дни.

Изглежда някой ни е видял заедно, и помислил, че ние имаме

някаква връзка с неговото убийство. - Значи, сте се познавали.

Беше приятел. - Сигурно е много неприятно,

да ви заподозрат в убийство на приятел.

Нормално. Не е приятно.

След като човекът не е жив, и никой не е виновен, било отминало. И какво?

Разпитваха ни, нямаше доказателства, пуснаха ни.

А дали боли, боли!

Как се казваш, момче? - Александър Яковлевич.

Аца, за приятелите.

И точно нас ни боли.

И тогава сте били в Белград. - Имаше нещо около едно семейство.

Тогава ни третираха като най-лошите. Малтретираха, разпитваха...

Едва успяхме да отидем на погребението. - Късмет.

Какво мислите за вдовицата?

Клетата жена! Не е лесно.

Значи я познавате. - Да, да.

Контактувахме преди тази трагедия.

Разбира се, не толкова с нея, колкото с него. Той ни беше приятел.

Още ли сте в контакт, или... - Не сме.

Исках да й се обадя, когато чух за Луне, знам, че бяха добри.

А потърсихте ли я? - Не съм. Започна сезона на сливите.

Печене на ракия, опитване. Кажи му, Стояне, за ракията.

Добра им е ракията. Добра е.

Е, другият път ще опитам. И аз съм... - Не е проблем.

Можеше да дойдеш в стопанството, а не така...

Друг път.

Още един въпрос. Кога за последно сте били в Белград?

По-миналата година. Когато сестрата се омъжи.

През юни, преди постите.

Не сте ходили после? - Не.

Мислехме тези дни. Но пак тези сливи.

Ракията!

Нищо, това е. Благодаря.

Кога ще ми върнеш колата? - Възможно най-бързо.

Лично ще се постарая. - Моля те, свърши ми това.

Ела към нас. Човекът ще ти каже колко е хубаво.

Всичко хубаво. - Довиждане.

Със здраве, момчета.

Да, сигурно е грешка. Нямаш грижи, всичко ще проверя, ще ти се обадя.

Ще ти се обадя.

Благодаря, че се обадихте. Изглеждаш много зле.

Очи не съм затворил. - Разпитай кога е последното погребение.

Кога ще погребват малкия Бане? - Днес.

Как е Миланка? Не мога да се свържа, недостъпна е.

Колежката е добре. Сутринта се обади. Казах й да почива цяла седмица.

И трябва, като знам в какво я вкарахте. - Никога повече, шефе.

А къде е нашият младеж? И той цяла сутрин не се обажда.

Не знам.

Виж, цена твоята отдаденост, но не знам, дали той я оценява.

Ето звънят сто пъти вече, за дето сме арестували Барона и Биба.

Шефе, той със сигурност е виновен. А може и тя да е замесена.

Ако не намерите доказателства, утре излизат.

Имаме доказателства. - Какви, разпечатките?

Това не означава нищо. И свидетелят. Ако малкия се уплаши и не свидетелства?

Няма. - Хубаво е да си оптимист.

Един труп вече имаш на съвестта си. Друг не ти трябва.

Внимавай какво правиш. Изчезни сега.

И кажи на малкия да ми се обади.

Да. Само рутинно, да.

Нямаш грижи, всичко ще бъде наред. Само малко търпение.

Хайде, наздраве. Сам видя какви са.

Кога ще им върнете колата? - Когато приключат с нея.

Знаеш ли, тук никой не им се противопоставя.

Затова е добре, колкото може по-бързо да им върнете колата.

Те имат гръб и в Белград. - Мога да си представя.

Искаш ли да обядваме. Кога ти е самолетът?

Не, не, аз ще се разходя малко. Благодаря, ще се чуем.

Жалко...

Добре. Със здраве. Приятен път, и се пази.

Благодаря ти много. - Това го правя заради баща ти.

И виж, ако това се разчуе, не е от мен, повярвай ми.

Ясно.

Утре ти ще разпиташ двамата и свидетеля.

На Александър и Мирко достъпът е забранен. Мирко и така е отстранен.

А на Александър, аз ще му се обадя. Недостъпен е цял ден.

Шефе, всичко проверих, и всичко им е крехко,

освен записа на стрелбата в кафето. - Ако някой е виновен,

ще му издействам дълъг затвор. Разбира се ако има доказателства.

И понеже половин страна се обажда, най-добре е да се пусне Барона.

Разбира се това, което ти казах остава.

Когато всичко това завърши, мястото на началник е твое.

Хайде, прави си сметката и приключвай.

Не мога да повярвам, че не съм на погребението му.

Не трябва. - Беше ми като брат!

Знам всичко. Утре ще се наложи да дадеш показания.

Ще изпратя някого, или аз ще дойда.

Тук сигурно ли е? - Знам, че съм на сигурно място.

Не знам какво да правя.

Разбирам те.

Не ще се наложи да останеш тук и повече.

Може да те прехвърлим на друго място, докато трае разследването.

Но за това, после.

Може ли да се обадя само на майка си? - Не трябва да използваш мобилен.

Аз ще й кажа.

Днес ще отида до Радойко.

Ако въобще иска да ме види.

Кажи й, че съм добре.

Ще се зарадва, само мен има.

Ти ли си? - Нима е нужно да те уведомявам.

Не, утре имам три разпита. - Знам.

Къде е малкият? - Не му светя.

Да, и като глупачка му се връзваш на всички негови номера.

Може би, защото му вярвам. Защото знам, че го прави правилно.

Пощади ме от такъв морал. И късмет утре на разпита.

Макар, че не съм сигурен, дали Зоран споделя твоето мнение.

Защо, Зоран? - Той води разследването.

А ще води и разпита. И когато всичко това затихне,

той ще е новият началник.

Е, късмет утре.

Съжалявам, че така се унижаваш.

Не можеш да го задържиш, поне толкова го познавам.

И кажи да ми се обади, когато пристигне.

Къде го изпрати?

Върви си Мирко. Върви си, моля те.

Радойко... - Ти си виновен.

За всичко, ти си виновен!

Върви си!

Приземи ли се?

Какво ще правим? - Ще го убеждаваме както знаем и умеем.

Иначе, всичко отива по дяволите.

Може би е по-добре да отида сам. - Не.

Заедно ще отидем, пък каквото стане.

Марянович!

Да? - Къде си? Ела веднага!

Веднага! - Не мога сега, ще дойда...

Ще дойда, скоро. Хайде.

Имам работа. - Да, знаем, че имаш работа.

А аз знам, че ти още си отстранен.

Аз, друже, съм отстранен от живота. Но, трябва да поговорим.

Знам, че утре ще ги разпитваш. И можеш да ги пуснеш всичките.

Но, трябва да знаеш, че ние не сме крили нищо от теб нарочно.

Така е. Страхувам се, че не сте. - Аз и на него не му вярвах.

Аз съм виновен за всичко.

Аз съм виновен. Грях ми на душата, но той винаги те защитаваше.

Но аз съм виновен, заради някакви други причини.

Александре, винаги е заради други причини. И?

Защо точно сега дойдохте? Заради утре?

Ще работя по закон. Ако няма силни доказателства,

ще се наложи да ги пуснем на свобода. Това е, хора, няма законно основание.

Слушай, ако сега ти това го изпуснеш. Всичко отива по дяволите.

Сега пред теб го казвам, аз мисля, че нашият шеф работи срещу нас.

Значи, работи, за да прикрие нещата. Не знам какво ти е обещал,

не искам да навлизам в това. Но знам, че Барона е убил малкия.

Също знам, че Биба знае нещо, и някой от двамата, е наредил да се убие Луне.

Бях в Баня Лука, разпитах онези двамата, заподозрени

в убийството на мъжа на Биба. И са се измъкнали.

И сега пак отричат. Днес, утре ще пристигне колата.

Слушай, ако съвпадне кръвта,

тяхната и нашата от местопрестъплението. Те са.

Ако оспориш тази заповед, всичко отива по дяволите.

Бях принуден да лъжа, че има кръв в колата. Иначе нямаше как да ги притисна.

Има още време. Има още сто неща да ти кажа. За да те подготвя.

Ти решаваш! Честната полицейска кариера е нещо друго.

А той ти вярва.

Вярвам ти. Дължа живота си на теб.

Хайде, слушам.

Къде ходиш до сега? - Бях в свободолюбивата Баня Лука.

Много добре, че ме осведоми. - Ти и без това знаеш всичко.

Хубаво, че ме осведоми, че утре няма да водя най-важния разпит.

Знаеш ли, по-добре ми кажи какво правиш. Да не мамим хората.

По-добре да ги пуснем вкъщи. - Каква твърда глава си!

И без това вече нищо не ти вярвам. - И аз не ти вярвам, затова сме квит.

Запиши го в дневника." Мило дневниче, тук вече никой на никого не вярва".

Сега, като нямаме повече тайни.

Ти ли си виновен за смъртта на Миле?

Знаех си, че ще ме питаш това.

А ти ми отговори.

Аз си мислех, че не си.

Бранка вярва, че не си. - И до нея ли успя да стигнеш.

Как е добрата Бранка?

Кажи ми. Разбирам, че са те пазели, защото не си бил там.

Това го разбирам.

И всеки път, когато ти повярвам, ти направиш така, че да ме разколебаеш.

Като онази нощ, когато стреляха.

Кажи ми. Задушавам се.

Искам истината, разбираш ли.

Обичах баща ти, повече от всекиго. Както и теб обичам.

И винаги си мисля, че вече си зрял, за да приемеш всичко.

И тогава ти направиш нещо, аз да се усъмня.

Очевидно, не си прекарал много детски болести.

Имам решение. За теб е най-добре да не работиш това.

Не знам какво друго можеш, но така повече не става.

Сам си копаеш гроба, като че ли дяволът те кара.

Виждаш ли тези момчета, от Баня Лука. И те могат да ти усложнят живота.

Не знаеш в какво се забъркваш. Истината, мили мой, я няма.

Ако не се научиш да се сработваш с тях, пропадаш.

А е необходимо. Макар и за трошичка от тази дума.

Мен все още това ме държи жив. Твоят Миле плати с главата си,

и ти вървиш по същия път. А аз не искам да виждам това.

Ти не знаеш аз какво мога.

От утре си отново отстранен, и след това те уволнявам, и прави каквото знаеш.

Само недей повече да страда някой невинен. Моля те, Александре.

Като на Бог се моля!

Добре.

Заповядай. - Благодаря.

Повече не може така. Сам съм и не мога да свържа двата края.

Мога да си те представя. - Не можеш, Горане, не можеш.

Сутринта се наложи да избирам, за мен гащи или на детето пелени.

Мамка им, крадлива...

Няма и униформи нормални. Виж какво ми дадоха.

Нашите глави в торбата, а те прибират парите.

Казвам ти, стачка, няма друг начин.

Не знам. А какво правим, ако ни изхвърлят?

Вкъщи! Как ще живеем?

Виж, ние ергените, се разбрахме да заделяме за вас,

които сте със семейства да успеете да преминете.

Налага се да сме заедно. Разбираш ли?

Вземи ги.

Благодаря.

Дали е добре и Милорад да го включим?

С Милорад заедно живеем.

Може и този, младия, Душан.

И него да включим, чака бебе.

Добре.

Ще им кажеш за утре. Най-добре е тук, при теб.

Добре.

Хайде, вземи си. - Благодаря.

Добре ли си?

Аз съм отстранен, и вероятно ще ме изгонят.

И Мирко, утре, вдругиден.

Кой знае.

Трябва да опазим главите цели.

Вече нищо не разбирам.

Какво е станало.

Какво те измъчва?

Прецаках всичко.

И теб също. - Не си, душа. Не си.

Радвам се, че не приехме предложението на Никола.

Не съжалявай. Не искам нищо в живота с неговите пари.

Ако ни е съдено да имаме дете, ще го имаме. Ако не...

Значи, не е само това.

Говори с мен, Александре. Трябва да ми кажеш.

Мисля...

Мисля, че Марянович е замесен в убийството на Миле.

Как, сигурен ли си?

Трябва да си сигурен в това.

Разбира се, че не съм.

От години обвинявах себе си.

От години!

Спомням си вечерта, когато тръгна.

Отстраняваше мама от себе си.

Отстраняваше и мен.

А аз се притисках към него...

и той ми каза, че отива в акция.

Даде ми някакви пари.

И аз отидох долу, в кафето.

Там седеше Жика и компанията му. Жика ме попита: "Къде е Миле?".

А аз му казах: "Отиде в някаква акция".

"За какво му трябва!" каза той.

Жика ми се закле, че на никого не е казал и няма никаква връзка с това.

Явно са се готвили да го очистят.

А Марянович е бил там.

Ако това го крият,

значи е бил там.

Миле не би могъл сам да го направи.

Не знам вече какво да мисля.

Всичко отиде твърде далече.

Мирко ме изпраща. Готов ли си?

Да. - Хайде.

Не се обаждат. Мамицата им.

Малкият ще ги разкатае, гарантирам. Къде ги намери тези дебили!

Те не са дебили, а ти философстваш.

Вместо да очистят малкия, на излизане от къщата на Никола.

И да ги погнат после. Я замълчи. - И какво. Не е ли така?

И без това се съмнявам за убийството на Сърле.

Е, Сърле, къде отиде, та ме остави с този.

Може ли аз да причакам малкия? Когато и където и да е на улицата посред бял ден.

После! Първо е нужно да намериш свинарката.

И да й благодариш за посрещането, докато й бях на гости.

И аз бих искала да я намеря, но как? Белград е голям.

Не държат свинарника в центъра! - Тогава ни остават 40 крайградски села,

от Бановац до Лазаревац. Може да си спомниш нещо, което да помогне.

Кофата, с която ме хранеше, казваше, че с нея храни и свинете.

На нея пишеше...

ПИК Агромер.

Намери този комбинат, може да е наблизо.

Това е! Така.

Отивам да пикая.

Кизо, виж кой разхождаме.

Мамо! Къде е водите?

В канала, или вкъщи. Зависи какво ще говориш.

По-добре да пикая тук, отколкото там, в полицията.

Много е мръсно там.

Каква е ситуацията? - Отстраниха ме, сигурно ще ме изгони.

Може да се оплачеш. - На кого?

На Бога!

Къде отиваме? - В участъка.

Някак си със Сава да се видя.

Днес пристига колата от Баня Лука. - Хайде, звънни му.

Може да започнем. - Необходими са ни официалните

показания по повод смъртта на Бранислав Катич. Всичко, което знаете.

Нищо не знам.

На мен колегите ми казаха, че вие се съмнявате, че

убийството на Бранислав Катич е поръчал известният Младен Барович - Барона.

Така ли е?

Аз не съм казал това.

Чакайте, вие сте тук, за да дадете официални показания по този случай.

Наистина, не знам за какво става въпрос. И не съм казал нищо на никого.

Не знаеш за какво става въпрос? А знаеш ли...

Младен Барович - Барона, ти е наредил да вдигнеш във въздуха колата

на Биляна Мъргут, така наречената Биба. Това знаеш ли го?

Нищо не съм направил, и повтарям, че не знам за какво става въпрос.

Виж, синко. Недей да се бъзикаш с мен!

Дошъл си да дадеш официални показания, по повод смъртта на Бранислав Катич.

Да чуя, какво знаеш за това. Всичко! - Беше ми приятел, но не знам нищо

за неговата смърт. И мога ли да си вървя, ако не съм арестуван?

Да.

За какво става въпрос?

Нямам представа.

Колежке, ще започваме ли? - Да, да.

Свърши ли? - Остави ме на мира.

Трябва да те върна. - Не е нужно.

Трябва, мамка му!

Отивам до тоалетната, сега се връщам.

Добър ден. Ето.

Нищо не каза. Трябваше да го пусна. Представям си какво ще стане.

Нищо!

Направи каквото можеш.

Киза не е казал нищо. - Ти бъзикаш ли се?

Нищо не е казал, Мария ми се обади.

Ето телефона ми, обади се.

Няма, недостъпен е.

Не вярвам. Някой го е притиснал. Мамка му и живот...

Гледай как караш, братле...

Вместо да ни застрелят, ти ще ни убиеш в трафика.

Отиваме направо при него. - Не, първо при Сава.

При него вкъщи. - Първо при Сава!

Разбра ли нещо ново за стачката?

Никой още нищо не говори. Нов съм за тях.

Току-що слязох от управлението. - Не ти си слязъл, а аз те свалих.

Понижих те.

И започни да се оплакваш от мен и да ме плюеш.

Разбирам.

Това ли е всичко? - Не.

Преди няколко дни, случайно,

разлиствах биографиите на работещите. И видях факта, че си роден в Лева Река.

Така е. Това съм и написал. - А не си написал, още кой е там роден.

Кой? - Онзи, който леля ти често кани

майка му на кафе. Слушай, синко.

Не ме карай да се занимавам с всички, освен служебния и личния телефон,

които си имал, и на кого си звънял.

Върви и се облечи цивилен. И без това тази униформа ти стои като на клоун.

И чакай да ти се обадя, да свършиш нещо за мен. Ясно?

Ясно.

Извинете.

Моля ви, извинете ме. - Ние сме готови.

На моя клиент изтече задължителното, 48 часа задържане, макар неоснователно.

Заповядайте, питайте. - Имаме показание на свидетел, че вие

същата вечер сте видени с покойния Бранислав Катич в нощен клуб.

Да. А след това спах със свидетеля.

Слушай, Сава, веднага виж за следи от кръв, за да ги сравним

с нашата от кафенето. Виж и за частици барут.

Случайно да са попаднали от облеклото върху тапицерията. И още едно нещо.

Те твърдят, че тази кола никога не е идвала в Сърбия. Виж калта, прах...

Някаква специфична почва, всичко. - Разбира се, погледнах километража.

Само 2400 километра. Вярно, нова кола, но...

Не изглежда да е купена вчера. Ще проверя.

Мислиш ли, че километражът е пипан? - Не вярвам, това лесно се открива.

Може да имат кола само за специални случаи. Или още една такава,

но ние не знаем. - Или пък открадната.

Не вярвам, твърде голям риск.

Да минават границата с крадена кола. Макар границата ни да е фиктивна.

Мисля, че едва ли. Може да ги е чакала кола от нашата страна.

Възможно е. - А може и да е зелен хайвер тази кола.

Полека, момчета, дайте ми малко време.

Е, шефе. - Доколкото знам, ти си освободен.

Какво търсиш в участъка? - Виждам, че вече са ти докладвали.

Никой нищо не ми е докладвал. Не си толкова важен, колкото си мислиш.

Погледни нагоре.

Хайде, ела да си поговорим ти и аз.

Аз мисля, че си казахме всичко, каквото имаше.

Има нови моменти.

Мирко, сега се връщам.

Седни.

Защо се съгласи да помогнеш на Никола за сина му?

Виждам, че неговият шофьор вече ти е докладвал.

Още същата вечер! Трябва да призная, че и мен ме обърка.

Знаеш, че работи за мен, и си поискал той да те вози.

Хайде, обясни ми, Александре, и аз да науча нещо на стари години.

Въобще не те разбирам.

А може би си искал да знам къде си, ако нещо ти се случи?

Може би. - Значи дълбоко в себе си,

все още ми вярваш.

Трябва да решиш, когато става въпрос за мен и теб.

Не са от тези хора, които преследват, за да те убият.

Има камара свидетели, които са видели стрелбата по твоята кола.

И отведнъж изчезнаха. Къде са?

По мои данни, това са хора на Неманя.

Ако той е решил да те убие, лесно ще намери още стрелци.

Александре, необходимо е да се направи нещо, за да се защитиш.

Умея и сам да се пазя. - В моята кариера имаше много такива.

Които говореха така, пък сега гледат как расте тревата отдолу.

Мисли за Оля.

За детето, което ще имаш. Не си сам, Александре!

Има хора, които те обичат.

На които си необходим.

Няма го Киза. Няма Мики, значи няма и Барона.

Имаме причина да задържим Биба.

Ефтич, адвоката на Барона, иска да се види с вас.

Пуснаха Мики, и Ефтич иска да се пусне Барона.

Ще видиш, както ти казах, всичко е синхронизирано. Изчакайте малко.

Кажете му да изчака.

Добре, какво ще правим?

Имаш ли някаква идея? - Имам.

Да осведомя Марянович.

Е, като казах синхронизация и ето.

Ало?

Елате с мен.

Браво, маестро. Ти си моето плодче, моят зеленчук. Моята салата.

Слушай, знаех си, че ще ги размажеш. И това довечера ще го отпразнуваме.

Идваш у нас. Доведи жена си. Имам една гривна, страшна гривна!

Да й подаря... Не, ще ти я дам на теб, ти да й подариш.

Бароне, за Бога, моята жена е умряла. - Мамка му, извинявай.

Глупаво се получи. Какво да се прави. Доведи някоя мацка, бе.

Аз ще ти доведа мацка.

Баронът ще ти доведе мацка, става ли? Даже няколко бройки.

Хайде, да вървим.

Прегледах стопанския регистър, никъде няма ПИК Агромер.

Явно фирмата е стара. Може да е приватизирана, сменено името.

Провери в стария регистър. - Колко стар?

Иди до Милошевич, знам ли, иди до Тито. Искам да намериш тази свинарка.

Аз да я нагостя, както тя мен.

Сега и ти се отпускаш. Защо губим време за свинарката, вместо да очистим малкия.

И ти щеше да се отпуснеш, ако ти стърчеше метла от дупето.

Първо свинарката, и тогава него!

Аз казах ли ти да не ме търсиш тук?

Моля?

Душан?

Идвам. - Кой беше?

Мой човек. Знае къде са похитителите.

Чакай да ти помогна. - По-полека, бре.

Слушай, да не е номер? - Не е, мой човек е, дай ми ризата.

~ VVV ~ 2021