Original subtitles

Тук ли е? - Тук е.

Какво ти е?

Изглежда, че доста обърках нещата.

Какво?

Миланка изчезна.

Ние я внедрихме при Неманя.

Мирко не ми се обажда.

Убиха му ортака, заради мен. Аз съм виновен...

Аз го накарах да проучи нещо.

Понякога не знам какво ме прихваща.

Само исках да видя кой стреля в теб и заради кого.

Не, да не говорим за това.

Все някога ще трябва да поговорим за това.

Но преди това, нужно е да направя нещо. - Казах ти, че не те обвинявам.

Каквото и да стане, за да не сме заедно, не си ти виновен.

Не мисли повече за това. Моля те.

Майка ти се връща.

Обичам те. - И аз теб.

Чувам, че си по-добре.

Много хубаво, че дойде.

Имам един въпрос.

Барона.

Нима така измъчвате ранен човек? - Вярвай ми, нямам по-умна работа.

Слушам.

Къде сте мои хубавци. Елате. Елате тук.

Хайде. Ела и ти тук.

Хайде, яжте.

Кои сте вие и какво искате?

Да те нахраня, сине. Хайде папкай.

Знам, че си гладен. Папкай, хайде.

А за голяма нужда, използвай същата кофа, после ще я измия.

Мама ще я изпразни.

А сега, една снимчица за батко.

И сега ще видим батко колко те обича.

Защо ми пращаш това? - А, не е ли батко.

Аз съм, момче, по професия свинар. Или на нов сръбски, свинарка.

Имам едно прасенце, готово за печене на шиш.

Освен ако ти не искаш да го откупиш.

Колко? - Да пуснеш малката да си върви.

Ако падне и косъм от главата му, ще те намеря.

По-добре е никога да не ме намериш.

Моите свине за изяли няколко такива като теб.

А на баткото ще му липсва, само онова, което липсва и на малката, като я видя.

Да опитам ли? Значи вече прекали.

Тогава само ми кажи дали е жива.

Жива е. - Сега я снимай и изпрати снимката.

Снимай всеки детайл.

Гледай да не прескочиш нито един.

За да мога да обработя батко ти по същия начин.

Погледни баткото, колко е перверзен.

Аз сега просто не знам, как ще ти го направя това.

Аз нямам такова оборудване. Ти имаш ли някакво предложение?

Хей, дръжка от метла, вместо бутилка.

Ще ти е по-лесно, по-тънка е.

Как мислиш? - Недей, моля те.

Ало?

Ето ти го.

Слушам.

Ще ми трябват колата ти и шофьорът.

Да тръгне и още един с теб, за всеки случай.

Какъв случай?

Полека, ще я повредиш.

Казвай бързо.

Следя го. В колата е един човек с шофьора.

Да прекъсна ли? - Още не.

Следи ги. Чакай да ти се обадя. Хайде.

Там, на кръстовището, обръщаш в обратна посока.

Какво има? Следи ли ни някой? Не виждам никой.

Само обърни и посока Мали Мокри Луг. - Няма ли към Борча?

Много питаш.

Пак ни изработи. Няма нищо, и ти обърни.

Спри тук.

Пристигнахме ли? - Много питаш.

Да те чакам ли? - Не.

Ще ти звънна, ако е нужно.

Взе парите и тръгна.

Разбирам.

Кажи.

Може. Но внимавай.

Стреляме при първо съмнение.

Да.

Едновременно. Хайде.

Добра си, но има и по-добри. - Сигурна съм, че има, дъще,

но аз още не съм ги срещала. - Ще ги срещнеш. Скоро.

Радвам се на всяко ново запознаване. - Какво чакаш, хайде!

Тогава, до скоро виждане. Обещавам ти.

Моите прасета много ще се зарадват.

Шефе, вие ли сте? Благодаря.

Много ви благодаря. Извинете, изненадаха ме.

Чакай, дъще, мълчи.

А там долу, дъще, направиха ли ти нещо?

Не трябва. - Какво не трябва?

В болницата. - И къде такава?

На сигурно место. Не се страхувай, тя ще те закърпи за няколко дена.

Освен, ако ти се обяснява в болницата, какво и къде ти се е случило.

И като каква, си вършила там това, което си свършила.

Потърпи, батко, отиваме в болницата. - Каква болница! Какво ще им кажа,

че някой ми е сцепил дупето. Та утре да гръмнат вестниците!

Вкъщи имам някои неща за мазане. - Да го начукам и на теб и мазилата ти!

Какво направихте на малката, защо първо мен не питахте?

Какво е смешно? - Нищо, само като си помисля,

утре какво щяха да пишат вестниците: " Известен белградски адвокат... "

Ти не е нужно да мислиш. Само чакаш моите заповеди.

Какво стана с малкия?

Почакай.

Докъде стигнахте? - Намерихме колата,

няма нито малкия, нито шофьора.

Продължавате да чакате. Хайде.

Чакаме.

След него.

Да? - Виждаш ли сивата кола през улицата?

Виждам. - Отключена е. Ключовете са

под седалката на водача. Тръгвай.

Къде? - За сега към блок 45.

Ще ти се обадя по-късно.

Ало?

Отиди под моста, откъм страната на Нови Белград. Чакай там.

Под моста? Ти се бъзикаш. - Моля?

Не искам под моста. Намери друго място. - Слушай, братле.

Не си в положение да поставяш условия. Ако искаш малкия жив да го видиш.

Ла-ла-ла-ла... Ако искаш да видиш парите, намери друго място.

Тогава се обади. Хайде, прибирам се. Не ме интересува.

Не разбирам, лельо. Какво му стана? Какво му пречи под моста?

Хубаво място, прикрито, тъмно!

Ало, отказана размяна.

Ще ти обясня.

Тъкмо се прибира.

Сам, какво да правим?

Още е при Никола, какво да правят? Да го очистят като излезе?

Ти все искаш веднага да стреляш. Чакай.

Чакай, да помисля. - Ще ти се обадя по-късно.

С какво бодеш, така ме боли. - С нищо, пипнах само с малкия пръст.

Маникюрът ми е само на няколко дни, ето виж.

Може случайно да са избрали същото място.

В нашата работа, няма нищо случайно.

Аз мисля, че хората на Сърле, ни работят и теб и мен.

Това място не е случайно. Това е съобщение.

Това е знак. Там загинаха две момчета от тях. Когато нападнаха Марянович.

Искаш да кажеш, нападнаха теб, а Марянович е бил там.

Както и да е. Мисля, че те стоят за това.

Ето, от няколко дни ме следят из града. Тази вечер едва им се измъкнах.

Нападнаха майка ми вкъщи.

Не знаех, че са нападнали майка ти.

Нараниха ли я? - Никола,

аз излизам от тази история. Нататък трябва да продължиш сам.

И без това не знам къде бия.

На твое място, бих почукал на вратата на Неманя.

А как и с кого, ти знаеш по-добре. Съжалявам.

Знаеш и сам какъв е рискът, ако не улуча.

Ако не е Неманя, а някои други?

Какво ще направят на Пеца?

Съжалявам. - А жал ли ти е за Елена?

Знам всичко.

Разбрах.

Ало?

Ето го...

Те са.

Слушам. - Имаме друго място, от лявата страна.

Не, не... Ти слушай.

Аз ще ви кажа за новото място. Разбираш ли?

Ще се обадя.

Имаш ли още някоя кола в гаража?

Твоят шофьор да тръгне с онази, която вече бяхме.

Разбираш ли?

Къде си? Защо си недостъпен, Мирко?

Хайде да се видим след един час.

Ето го, излиза.

Не, това не е той. В другата е. Обръщай.

Може ли да вляза? - Заповядай.

Снахо...

Какво? - И аз съм една снаха!

Предлагам ти малко една от моите системи. Не мога повече с този морфин.

Ще се отнеса отново. А ти как си?

Ей, така. - Защо, бре?

Той добър ли е към теб, или аз трябва да се намесвам?

Нужно е да се намесиш в мозъка му.

От много време се опитвам.

Аз го знам откакто пишкаше в пясъчника.

И знам, че те обича.

Знам, че е и... Но виж, вярвай в себе си.

Остави всичко. Виждаш ли мен? Аз не си вярвах.

Повярвай в себе си, мила.

И аз сега ще трябва да се науча.

Ще се опитам.

Жаре, дай една ракия. Лайт!

Къде ходи до сега?

Бях в задръстване.

Добре. Марянович се обади. Пуснали са Миланка.

Казва, че всичко е наред. Отишла е при леля си за няколко дни.

Да си почине. Слава Богу. Щях да се убия, ако се беше случило нещо.

Звънях й, не се обажда.

Какво има?

Ела в кафене "Мелани".

Ъгълът на "Яворова" и "Груженски". Сам!

Кой беше?

Имаме размяна.

Следвай ме. Излез навън и се скрий.

Със зареден пистолет. И остави цигарата.

Няма да повярваш. Весна на Коста.

Сама ли е? - Да.

Приеми моите съболезнования.

Чух, че Коста е починал.

Благодаря. - Не си ли там?

На него повече не мога да помогна. Но на децата си, мога.

Донесе ли ги? - Да.

Ако е това, което си мисля. Значи Йован те е убедил.

И пак ти повтарям, ако този документ е прехвърляне на дяловете от Ситиленд

от Наталия на Никола, значи ще разбере. Всъщност, сигурно вече знае,

че Йован стои зад това. Чрез него ще стигне и до теб, и до децата.

Които се опитваш да защитиш.

Слушай, инспекторе.

Ти си почтен човек. Затова исках ти да си куриерът.

Ако си съгласен, да се обадя да пуснат малкия.

И когато Никола се обади, че момчето е вкъщи,

ти ще ме пуснеш да си тръгна от тук, с тази чанта.

Момче,

къщата ти е там.

Погледни ме добре.

Аз съм Любо Никчевич, от Никшич. На временна работа в Марбейя.

Така кажи на баща си, ако те пита.

Ние сме малко, но сме много силни.

Ако дойдете там, ние ви чакаме.

Хайде, сега.

Искаш ли да пийнеш нещо? - Не.

Весна, не искам да те плаша, но мисля, че направи голяма грешка.

Познавам Никола. Гаден човек!

Грешка направих, когато се омъжих за Коста.

Предаде мен, децата...

Хвана се с онази, лудата Наталия.

А що се отнася за Никола, ние сме честна и почтена фамилия.

Искам да кажа, моите в Черна гора.

И сме многобройна, ако разбираш какво искам да ти кажа.

Ние чуждо не искаме. Но и своето не даваме.

А ти знаеш, че тази чанта ми принадлежи.

По Божия милост. И това предай на Никола.

Кажи му, че чантата с парите е при мен,

а проклетият документ за фирмата, да го търси при Йован, с него да се разправя.

Добре.

Ще ти се обадя по-късно.

Никола! Може да си вървиш.

И късмет!

Ти си добър човек, инспекторе.

Ако минаваш през Никшич, обади се.

Ало?

Тръгнаха си и взеха стоката. - Кой беше?

Ти знаеш много добре.

Защо не ми каза, че търсят документа?

Защото тогава щеше да отидеш при Йован, да го убеждаваш.

И тогава щеше да ги обхване паника, защото се провалиха.

Не смеех да рискувам, за да не се случи нещо на Пеца.

И сега какво ще стане с тях?

За това, после.

Благодаря ти!

А що се отнася за нашия договор,

още утре започвам да действам, да прехвърлят момичето ти в Германия.

Какво има? Защо мълчиш?

Нищо, ще те потърся.

И да те питам, за какво ти трябваше да се забъркваш в това.

Аз съм виновен за всичко.

Заплюй ме, убий ме, прави каквото искаш.

Само не искам теб да изгубя. - Къде сме, Ацо?

Как стоят нещата?

Мамка му на всичко.

Ти знаеш ли защо сега съм тук с теб?

Защото ти си единственият човек, на когото вярвам.

А те предадох. - На кого ме предаде?

Знаеш на кого.

Ти това си го преживял много по-лошо.

Сам не умея. Трябва да ме научиш как да го правя.

Животът ми се разцепва по шефовете.

Оставаше и на Миланка да й се беше нещо случило, щях да се убия.

Какъв ти е той?

Аз бях само един обикновен сержант.

Вършех си работата възможно, най-добре.

И той ме взе при себе си, издигна ме. Изпрати ме на допълнително обучение.

Умът ми казва, че ние не трябва да седим тук заедно.

А сега ти ми казваш, че трябва.

Утре е погребението на Бане.

Няма го вече. И какво да мисля, кой е виновен?

Баронът. Той е питал Жика за движението на Луне.

Значи Луне е бил целта. Тази жена мълчи, страхува се от него.

Мики мълчи, и той се страхува от него.

Утре е необходимо да го притисна, ако Марянович не го пусне.

Всичко ще падне на малкия Кизи. Ако той издържи.

Имаме разпечатките на Мики и на Барона. Всичко съвпада.

Дори си мисля, че и Биба е съучастник. Знаела е всичко, затова и залегнала.

Само не мога да намеря мотива.

Мирко, съжалявам, кълна ти се.

Съжалявам и за малкия.

Вярваш ли ми?

Ако и ти не ми вярваш, тогава...

Вярвам ти.

Какво мислиш? - Може би имаме изпълнители.

Същите, които са убили мъжа на Биба. Имам имена, даде ми ги Лежайч.

Съмнява се в тях, арестували са ги, но нищо не са доказали.

Друго ще има ли, момчета? - Не.

Всичко може да се случи.

Мирко, сега или никога.

Сега или никога.

Къде си, приятелю? Добре ли си? - Добре съм.

Всичко наред ли е? - Да. Лека нощ.

Аз набързо.

Имаш ли заповеди при себе си? - Имам, защо?

Утре ще пътувам. Трябва да разпитам някакви типове от Баня Лука.

Били са заподозрени за убийството на мъжа на Биба. Може да са замесени.

Имаш ли имената? - Имам.

Как мислиш да ги свържеш, чрез изявление?

Нямам понятие. Нужна ми е заповед, да докарам колата и да дадат кръв.

Кръв няма да ти дадат доброволно.

Ще трябва да ги арестуваш, а това е сериозна процедура,

за която той трябва да знае.

Освен да го направя чрез международното бюро да ги видиш.

Какво?

Нищо. Тогава напиши заповед за показания и колата, а другото ще видим.

Благодаря ти.

Къде е майка ми? - Легна си.

Тук ли ще спиш? - Не.

Аз ще спя на дивана. - Не, няма.

ОК, заповядай. Виж, ако е нужно още нещо.

А аз ще изпратя и имейл.

Благодаря ти, още веднъж.

Лека нощ.

Определено е вашата кола. Криминалистът го обработва.

Слушам. Радо?

Госпожо Рада.

Да?

Кажи.

Какво правите тук?

Аха.

Разбрахме се.

Става.

Добро утро.

За теб може и да е добро, но за нас не е.

Защо си дошъл? - Мамо!

Дойдох да поговоря с вашата дъщеря. Насаме.

Няма да може. - Мамо, моля те да излезеш.

Никъде няма да ходя. - Не?

Няма да излезеш? Тогава аз ще изляза.

Недей, моля те. Недей!

Тръгвам.

В какво се превърна заради този тук.

Защо ме гледаш, такъв тъжен? Изглежда, мама е била права.

Може да съм се превърнала в жаба, но да не го съзнавам.

Не си, скъпа. Ти винаги ще бъдеш моята принцеса.

Само, че аз не съм...

и не умея да бъда твоят принц.

За какво става въпрос?

Имам предложение, което касае теб. Донякъде и мен, но...

Най-вече теб, и...

Мисля, че няма да е коректно, сам да приема такова решение.

Пак пари.

Да.

Ало? - Слушай,

размислих. Не предприемай нищо по повод отиването на Елена в Германия.

Защо?

Защото утре не се знае какво зло ще направиш на Йован и Весна.

Не искам заради здравето на Елена, да им купувам кръстове.

Малкият е свободен. Това е гратис от мен.

Само защото Пеца е добро момче.

Повече няма да участвам. - А разговаря ли с Елена за това?

Да. И тя е съгласна.

Ще се борим както знаем. - Тя е съгласна.

Какъв глупак си, инспекторе. Сега е съгласна.

А утре, когато всички възможности пропаднат, ще обвинява само теб.

Мислех, че познаваш жените малко повече.

Нея познавам. - Блазе ти тогава.

Аз все още изследвам човешката душа. И всеки път се изненадвам.

Обещавам ти, че няма да падне косъм от главите им.

Познавам те, затова не мога да ти повярвам.

Значи, не става въпрос за Йован и Весна.

А за това, че не искаш нищо да ми дължиш.

И това също. - Не е и това, а само това.

Добре. Както кажеш.

Слушай, моето предложение остава в сила, ако премислиш.

Мамка ти...

Кажете. - Слушай, не чистете отпечатъците му.

Оставете ги. И го отбележи в протокола.

Разбирам.

~ VVV ~ 2021