Original subtitles

Ще почакаме още малко.

Добре ли си?

Да, би трябвало. Елена ми каза, че си бил при нея.

Как изглеждаше?

Ще се оправи.

За съжаление, кръвта не съвпада с нито една от базата.

Мамка му. Добре, поне ще имаме за сравнение.

Ако го хванем. Хайде да приключваме с това.

Няма да даваме...

Няма да даваме индивидуални изявления, ясно ли е?

Уважаеми колеги, извинявайте, че малко почакахте.

За съжаление, както знаете, тази нощ в престрелка в кафе в Нови Белград,

е убит нашия известен певец Милован Попадич - Луне.

С него е пострадала и малолетната С.К., ранени са още 4-ма, единият тежко.

На въпросите ви, ще отговаря новият директор на полицията, Предраг Марянович

и инспекторът, водещ разследването, Зоран Янкетич.

Първо ще вземе думата, директорът на полицията.

Добър ден на всички. Не съм планирал, моето поставяне за директор

да започне така, но за съжаление, това е нашата реалност.

От името на белградската полиция и от мое, аз ви гарантирам,

че ще открием този, който уби Луне. Разбирам вашия натиск,

и натиска на обществеността.

Но и вие трябва да разберете, че заради интересите на следствието, не можем

да ви разкрием всички детайли. За сега може само да ви кажем,

е, че става въпрос за двама маскирани нападатели, които след извършване

на атентата са избягали от местопрестъплението. Макар полицията

да е блокирала целия град.

Слушам въпросите ви.

Сутринта от полицията е излязла Биба. Тя има ли връзка със случая?

И тя... и всички, които са познавали покойния Луне,

се опитват да ни помогнат, колкото може по-бързо да се открият неговите убийци.

Друг? - Защо не разкривате

самоличността на другите жертви?

Защото смятаме, че не е добре за по-нататъшния ход на разследването.

Вярно ли е, че един от ранените е Жика Савич?

Така е. - Понеже и той е с досие,

дали не е било стрелба срещу него?

Понеже знаем, че вчера Сърджан - Сърле, е намерен мъртъв. А и сам сте бил ранен

при разчистване между дилъри на дрога. Кажете, знаете ли кой е стрелял

срещу вас, и има ли придвижване в разследването на Сърле.

Моля ви.

Най-любезно ви моля, да поставяте въпросите един по един,

защото както сам казвате, съм ранен човек.

Друг? - Възможно е... не, не.

Възможно е, Жика Савич да е бил целта на нападението.

И това ще се разбере в разследването.

За щастие обществото за него не знае. А белградската полиция е длъжна,

да съобщи на сръбското общество, кой е убил един от най-популярните певци.

По въпроса с разследването на Сърле, то върви по реда си.

И вие ще бъдете уведомени, когато имаме нова информация.

Съдейки по заглавията, вашите вестници знаят повече кой е стрелял в мен,

отколкото аз самия.

Само че, не мога да смогна да прочета всичко, защото бях в болницата.

Друг?

Мария? - Тръгна ли си?

Да. - Върнах се за чантата, забравих я.

Съжалявам за всичко, аз съм виновна. - Не си виновна за нищо.

Виновна съм. И трябва да помисля какво да правя.

Може би да абортирам. - Какво говориш, ти луда ли си?

Никой не може да накараш да те обича. Той не ме обича, видях го в очите му.

Успокой се, и остани тук. И престани да мислиш за глупости.

Ти си в четвъртия месец. Какъв аборт? Какво говориш, я седни!

Права си.

Никой не може да накараш да те обича. Аз го знам най-добре.

Но знам и друго. Когато детето се роди,

всичко друго става без значение.

Само то става най-важното.

Затова престани да се тормозиш с тези глупости. Трябва да имаш

само позитивни мисли. Седи, сега ще ти направя нещо да ядеш.

После, ако искаш върви си вкъщи.

И още нещо. Мисли само за детето си.

То дава смисъл на целия живот.

Колеги, ако няма повече въпроси, утре на обяд ще има нова конференция.

Аз имам още един въпрос.

Какво стана с разследването на смъртта на Милица Деспотович.

Вярно ли е, че майката Наталия Деспотович е арестувана.

Не, става въпрос за...

Точно така, г-н Баевич. По-добре ние да го потвърдим,

отколкото да четем разни глупости във вашия вестник.

Когато се повдигне обвинение ще бъдете официално уведомени.

Ние разбрахме, че на Наталия Деспотович е инсценирано арестуване.

И да е признала под физическо насилие от страна на инспектор Мирко Павлович.

Кажете, това вярно ли е?

Вашият "Информатор" такива ги измисля, че човек не може да се засмее

на всички глупости, които печатате.

Сигурно и това ще напишете. - Разбира се.

Когато се повдигне обвинение, всички ще бъдете официално уведомени.

Извинявам се на журналистите, за това, че се проточи заради

буйното въображение на някой. Продължаваме да работим,

и ще ви информираме. - С това пресконференцията завърши.

Павлович, ела с мен!

Какво, Яковлевич, защо си посърнал? В кавички ли да го сложа или не?

Ще ти се обадя. Нужен си ми. - Хайде...

О, колежке, имаме ли някакви въпроси?

Откъде го имаш? - Знаеш адреса. В осем.

Само те питам. Вярно ли е?

Ударих я само веднъж, и то само да я успокоя.

Утре допълнително ще ни разчекнат.

Иначе призна всичко. Как е взела телефона на Коста,

и как е примамила Милица. - А кога призна?

Преди или след боя? - Преди, но това не е всичко.

Тази нощ мина на полиграфа. - От добре, още по-добре!

Кой водеше разпита? - Новият прокурор, Мишко.

Полиграфът не е доказателство пред съда. Ще я разпитаме отново.

Поне силни ли са материалните доказателства.

Да. Имаме нейното ДНК на ръжена, с който е убита Милица.

И ДНК от местопрестъплението. И телефонът на Коста е намерен в нея,

с отпечатъци. А имаме и увеличена снимка от местопрестъплението,

на която се вижда как гледа Милица и Коста.

Това не означава нищо. За телефона винаги може да каже,

че е подхвърлен. Първото е важно. Докъде стигнахме с разследването

за Коста? - Не сме много напреднали.

Правехме оглед, и се случи това.

И тогава започнахте да биете заподозрените.

Знаеш ли, че ще трябва да те отстраня? Сега ще се вдигне прах и пепел.

Добре ми тръгва тази нова директорска кариера.

Тече от всички страни, а аз нямам достатъчно пръсти, за да спра теча.

Имаме ли някаква информация за здравословното състояние на Коста?

Все още е в кома. Неизвестно. - Само нов труп ни липсва.

Зоране, ти ще разпиташ наново Наталия Деспотович, и да опиташ

по нормален начин да измъкнеш признаване.

Аз ще говоря с новия прокурор, не го познавам толкова, но...

да видим, дали да повдигаме обвинение, или да отидем на по-дълъг арест.

Слушам. - За съжаление, ще водиш паралелно

и това разследване. Каква е следващата ти стъпка?

Да разпитам менажера на Луне. Скоро трябва да дойде да даде изявление.

И да се разпита жена му, подробно. - Ти му помогни с менажера.

А след това се скрий някъде. Докато се уталожат нещата.

Бъди на разпореждане. А ти, Александре, моля да слушаш Зоран.

Да му помогнеш. Той на трезва глава може да завърши разследването.

Още повече, като нямаме съвпадане на кръвта в базата.

За съжаление, нямаме. - Аз мислех, че ще ме отстраниш и мен.

Нямам повод. Но познавайки те, ти ще ми го дадеш в най-скоро време.

Хайде, сега. Има да говоря нещо със Сава.

Извинявай, Саво. Какво искаше?

Ще помоля да ми прехвърлите някой, докато Елена не се върне.

Работата е все повече, а сам вече не мога.

Добре. Този винаги ме ядосва.

Не знам какво да го правя. - Не му е лесно.

Но трябва и да знаете нещо.

Менажерът още не е пристигнал. Отивам да хапна нещо, ти искаш ли?

Не искам, само ще пия едно кафе. Кога ще си сложиш камера?

Може би скоро, не знам.

Първо, каза да го изслушаме, да видим намеренията му, а сега го провокираш.

Гади ми се! - И на мен, когато жената сготви гювеч,

но го ям. Не е лош тип, спомни си, че ми спаси главата.

А може да е спасявал себе си, а не теб. Не е толкова глупав.

Не знаех, че си толкова суетен. - Не говори глупости, Мирко!

Знаеш, че няма никаква връзка.

Извинявай, братле. Малко...

Няма нищо. Казвам ти, бъди до него.

Не му казах нещо, когато дойде разпечатката на Биба.

Какво? - Първо тя е звъняла на Луне.

И чак тогава той е върнал. Това потвърди и жена му.

Опа! - Е тук се издъни.

Само не знам какво е искала. - Защо не му каза?

Като толкова вярваш на новия си шеф. - Може и сам да прочете разпечатката,

и да сравни. Няма да му казвам всичко, не е глупав, сам го каза.

Имаш ли разпечатката на Жика? - Имам на всички.

Но са при Зоран, не успях да ги видя.

Слушай, Ацо, сериозно говоря. Стой близо до него.

Ще си караме по нашето, остави го, сега ни е необходим.

Аз мисля, че е близък на Марянович. Но всъщност е бил човек на Обрадович.

А какво става с нея?

Ставала е някакъв съветник по сигурността.

Това го правят като те сменяват, а всъщност не си сменен.

Класика! - Обади ми се да се видим.

Говореше за убийството на Миле, и за Марянович.

Сама ми каза, че е взела папката от тук.

Разбрахме се да се видим, и тя не дойде.

А и не се обажда. - Внимавай, сам знаеш кой те арестува

и кой те би. - Знае, че имам много за нея.

Но изглежда иска нещо друго. - Какво ли е?

Слушай...

Мисля, че той има някаква връзка с убийството на Миле.

И, бре! Нали са били най-добрите приятели.

Сам си подложи задника, когато стреляха по теб.

Тук нещо ми намирисва, братле.

Нещо не пасва.

Ще трябва да душа.

Все едно, бъди внимателен. - Да.

Занеси телефона на Биба. Постарай се малко, де.

И колко малко? - Малко повече.

Необходимо е да я притиснем с нещо. Плюс записа от онова момиче.

Притисни и онзи, който я охранява.

И къде е протоколът на жената на Луне? - В канцеларията, защо?

Донеси го, трябва да се приготвя за онзи менажер.

Хайде.

Къде си?

Кажете? - Трябва да погледна пациента.

Кой сте вие? - Доктор Грубич.

Не съм ви виждал тук. - Може да не сте бил на смяна.

Аз съм тук. Още от началото.

Дайте ми пропуск, мобилния телефон, да ви претърся и проверя.

Моля? - Това, което чухте.

Не може да говорите така с мен.

Може би и вие с мен. И тогава?

Ще се оплача. - Но само на моя инспектор.

Да чуя.

Какво да чуеш? Ти ме повика. - Кой ти подшушна за Мирко?

Няма никаква мистерия. Дойде на адреса на вестника.

И ти веднага взе да го дъвчеш. - Какво да правя, това ми е работата.

Кажи, нима ще вдигне ръка на дъщеря си, или вие я накиснахте, а?

Каквото и да мислиш за мен, аз с такива неща не се шегувам.

Но сега се страхувам, че ще я пуснат, заради теб и такива като теб.

Мамка му, Яковлевич, като приказките с щастлив край не вървят за вестниците.

Не се притеснявай, ние ще напишем това-онова.

Какво например? - Например, че си бил тогава в кафето.

Хайде, защо ме гледаш така, и аз не съм вчерашен.

Не искахте да обявите имената на ранените, щях да скоча до болницата.

А там да разбера за Жика и да чуя това. Не се притеснявай.

Повече се страхуват от Марянович, отколкото от Никола Ковачевич.

И ти веднага удари Марянович на пресконференцията.

Не бъди наивен. Онзи ми нареди. Мислиш, че са мои такива въпроси?

Търси вниманието на Марянович, за да му покаже колко е силен,

и да се договорят за по-нататък. А и всичко с Наталия,

да отвлече вниманието от друг случай. - А ти да си барабанът.

Дай някои естрадни пикантерии. - Луне?

И Биба! - Имаш ли време?

Какво ще пиеш? Сервитьор!

Вие още ли сте тук? - Смяната ми още я няма.

Яли ли сте нещо? - Не трябва да ходя никъде.

Аз ще ви донеса нещо от столовата. Може ли и кафе?

Браво на теб!

Само да е по-сладко. - Добре.

Кажете на онзи доктор, да бъде малко по-любезен.

Кой доктор? - Грубич.

Ама ние нямаме доктор Грубич. Сега ще донеса кафето.

Мисля, че ме провали. Защо точно мен, да шпионирам стачниците.

Защо се смеете, не ми е лесно.

Знаете ли какъв е. Умее да те убие! - Не е това. Иди на шивач.

Или поискай да ти дадат по-малък номер на униформата.

Само тази имаше в магазина.

А колко човека имаш в твоя магазин?

С мен шестима.

Не е лесно да станем повече, всички се страхуват от него.

А аз няма какво да предложа. - А от мен вече не се плашат.

Знаеш ли, и аз умея да убивам.

Ето какво ще им предложиш.

Изчезвай!

Дай, дай...

Да вдигнем наздравица за бъдещата министърка.

Гледай само да не урочасаш!

...Изненадан съм, че го няма.

Да.

Как мина? Разбрахте ли се? - Разбрахме се! Както ти и аз,

сега ще го направим. Никога повече недей да провокираш Марянович.

Разбра ли ме? - Знам, но нали вие така ми казахте.

Нищо не съм ти казал. Аз нищо не съм ти казал.

Слушай, искам да видя всяка дума, която пишеш. И ако чуя да поставяш

някакви глупави въпроси, ще ти се случи случка, като на мен.

Сега разбра ли ме? - Да.

Ти разбираш! Какво гледаш?

Паднало е духане! Горе-долу, лево-десно.

Е, редакторе...

А същата вечер трябваше да има концерт в Зренянин. Страшно!

Извинете, че закъснях. Може ли? - Хайде...

Знае ли се нещо? - Все още нищо.

Казвах му, молех го, да вземе охрана, не искаше да ме слуша.

Защо, да не би да е имало заплашвания. - Не. Само заради онези откачените.

Кои откачени?

Онези глупави обожатели, а и тези социални мрежи, всички мислят

да те познават, и тогава пишат разни глупости, дори и заплашвания.

Това са само глупости. - Може ли да видим тези глупости?

Ако имате достатъчно време. - Пак те питам, имало ли е

директни заплахи към Луне? - Не.

А да е дължал на някого пари? - Не.

А на него някой да е дължал пари? - Не, не, не... поне аз не знам.

Сигурен ли си? - Разбира се, аз съм му менажер.

Да не кажа, че аз го открих. Ние сме заедно още от началото.

Добре, като знаеш всичко. Знаеше ли, че използва наркотици?

Не! - Не знаеш?

Малко е странно, менажерът да не знае.

Не, не е бил наркоман. Ползваше го за релаксиране.

За релаксиране? Нали знаеш, че това е много скъп спорт.

Нужно е да познаваш някои хора, за да си набавяш кетъринга.

Ти ли го свързваше с някого или сам го правеше.

От време на време Луне ме молеше,

като имаше много концерти, и не можеше да издържи.

И ме молеше да му набавя нещо допълнително, и като сме в естрадата,

всички се познаваме, трябваше да поразпитам...

Добре, и с кого го свърза?

С онова момче, който го убиха. - С онзи Сърле?

Да. - Да.

Сърле. Най-много пееше по неговите клубове.

Аз тогава го свързах, но това си беше.

А ти нямаш ли си доставчици? - Не.

Не? Тогава да те питам, шибаш ли бело?

Моля? - Шибаш ли бело!?

Ама, не! Наистина... Добре, ако се налага, но...

Кой ти е доставчикът?

Слушай, питам те.

Ако не искаш да сътрудничиш, изпращам те в килията да си помислиш.

Кой ти е доставчикът? - Същият отбор.

Значи, Сърле! - Да.

Така, брате. Мъртва уста не говори. - Знаеш ли кой е Жика Савич?

Знам. Той се появи в този екип, и после изчезна.

Да, и тогава започнал да се показва явно с твоята звезда.

Вероятно Жика му е давал на добра цена. - Това наистина, не го знам.

А какво знаеш? Какъв менажер си, като нищо не знаеш?

Преди месец си бил със Сърле и Луне в клуба.

Имаме свидетели, хора са те видели...

Тази вечер Сърле е бил брутално Луне. Защо го преби? За какво?

Просто вечерна тренировка или...

Заради спорта, или какво? - Не е, бе хора.

Човече, размазал го е като дъвка. Имаме свидетели.

Или искаш да отидеш в килията, да си починеш малко, и да ни кажеш, а?

Не. Няма такова, грешно сте разбрали. Те малко се сборичкаха,

и само това. Още същата вечер веднага изгладиха всичко...

А дали да не го арестуваме за 48 часа.

За това време ще съберем факти, как е заплашвал журналистите,

че ще ги избие, ако се обяви. А те нищо не са. И сега, като звездата

вече е мъртва, всеки пише измислици. - Кой е заплашвал?

Аз не съм заплашвал. Той ме молеше да не се разбере.

Не ме интересува, кой кого е молил. Защо го е пребил?

Хайде.

Защото Луне дължеше на Сърле сериозни пари.

Колко сериозни пари? - Повече от 200 хиляди.

200 хиляди, а?

Значи, сериозно е хлътнал. - Нямаше помощ.

На мен ми обещаваше, че ще престане. Само опитваше да намали дълга.

Работеше много, искаше да му поръчвам повече представления,

докато все се увеличаваше.

Обичах го като брат. И повече нищо няма да е същото. Това е всичко, кълна се.

Добре.

Хайде, успокой се. - Убиха брат ми, как да се успокоя?

Жика го е убил, но той не го е измислил.

Но малкия мишок, ако оживее, може да пропее.

Но все си мисля, вуйна ми, твоята майка, е била курва.

Какво говориш? - Теб и Сърле,

очевидно не ви е правил един баща. Вуйчо ми беше умен човек, и Сърле

приличаше на него. А ти на кого приличаш?

Слушай... ако не беше ми... аз бих...

Какво би... Облякъл се като маймуна, в униформа на доктор, и отишъл лично

да рискуваш да те познаят. Хайде, седни там и слушай!

Сега ти трябва да поемеш контрола над всички.

Първо, да погребеш брат си, както е редът.

И след това да покажеш кой е новият стопанин, и че не те е страх от никого.

Веднага ще очистим някого. Всички да напълнят гащите.

Знаеш ли за какви кинти става въпрос!

Всички опции са отворени, и нищо не е загубено.

И от сега нататък, мен ще ме питаш за всичко.

Кого да очистим?

Александре, откъде имаш информацията за Сърле.

Мисля, че може да минем на ти. Разпитах малко по града.

Браво на теб!

Което означава, че главният заподозрян е труп.

Не се притеснявай, всеки има наследник. - Не се и съмнявам.

И нашият Жика е работил зад гърба на Сърле. Което му се връща като цел.

Да. А има ли нещо специфично в доклада за смъртта на Сърле?

Няма. Удушен е, и няма следи, където е намерено тялото.

Така че, сигурен съм, че това не е мястото на престъплението.

Разбира се. - Ако Жика е убил Сърле,

значи някой трябва да очисти Жика. А той и без това получи куршум.

Сърле има някакъв приятел, Неманя. Мъкнеше го навсякъде със себе си.

Може ли да вкараме някой, а?

А знаеш ли, че на Биба вдигнаха колата във въздуха, защото любовника й,

Ристанович, не е искал да отиде в Аякс заради нея.

Я го виж него, а няма и 20 години.

Само не вдявам защо ще й вдигат колата, малкият е убиец,

не е ли по-добре да играе тук? - Не са я вдигнали, че е добър за тях,

а защото там някой е по-добър. За пари.

А ти като любител на спорта, можеш да поразпиташ кой би имал полза от това.

Не знам. Менажер, клуб...

Някой трети. Като че е очаквал дял от продажбата.

Разбира се, ако ти си съгласен, Зоки.

Съгласен съм, защото това е добра следа.

Всъщност, Мирко, това означава, че Биба може да е целта.

Да. - А какво стана с твоя малък запалянко.

Бане. - Да.

Александре, тук ли си? - Какво?

Търсят те на телефона. - Моят не е звънял, какво има?

Има проблем в болницата. Полицаят, който пази Жика, опитал да се самоубие.

Хайде, на линия.

Няма никакъв доктор Грубич, проверих в списъка на персонала.

Браво на теб. Веднага се обади да изпратят помощ.

Искам да подсигуря Елена. Върви си вкъщи и почивай.

И още, добре ли го запомни? - Да, плешив, има бенка...

Би ли го познал по снимка? - Имам соколово око.

Отивай си вкъщи и почивай. А утре се отбий в участъка.

И още веднъж, браво! - И друг път пак се обадете ако трябва.

Витко Белич. - Така е.

Идват. - Кого извика?

Онези, на които вярвам. А докато дойдат, аз ще съм тук.

Добре, хайде.

Вярваш ли й? - Повече от себе си. Нали ти казах.

Може би, тя е единственото решение.

Здравей. - Здравей.

Защо четеш тези глупости?

Да ти сипя ли кафе? - Може.

Е, доста ще изкарат от тези некролози.

Повече некролози има престъпникът, отколкото певеца.

Те сега са най-големите звезди.

Тръгна си от вкъщи, взе си нещата.

Предположих, щом ми се обади.

И тя си отиде. - За нея не трябва да съжаляваш.

Недей така, носи ми внучето.

Е, да, това единствено те интересува.

А както вървят нещата, то може да ти е и единствено.

Отделете нещо за сам човек. Малка пенсия, не стигат парите.

Не исках да те будя.

Как се чувстваш? - Добре.

Все още си малко бледа. - Не съм те усетила, кога си дошъл.

Беше късно, спеше си хубаво.

Има ли нещо ново? - Има.

Опитваме се да установим кой е бил целта.

Всъщност, мъртво състезание между Луне и Жика.

Вчера някой се е опитал да влезе в стаята на Жика.

Наредих да се постави охрана и на теб.

И теб ще те пазят.

Какво имам аз, кой ще ме пипа.

Не искам да мисля.

Какво?

Кога си се къпал за последно?

Нима се усеща?

Не, просто така. - Не, не, не...

Тръгнах си от вкъщи.

Няма повече да се върна там.

Защо?

Трябваше отдавна да го направя.

Беше ми жал. След смъртта на баща ми,

не исках да оставя майка си сама.

Сега няма надежда. Ако ти не ме приемеш,

аз ще бъда клошар, и ще ровя по...

Ох... - Извинявай...

Вземи ми ключовете. Само ако си сигурен.

Сигурен съм. Повече не ме питай това, ОК?

ОК.

Сядай.

Видях го. - Понеже още нямаме министър,

лично председателя ми се обади, и обещах да те махна.

Не идвай няколко дни. Бъди на разположение,

но гледай по-малко да се мяркаш.

Добре. - Искам да те питам нещо.

Само не ме лъжи.

Аз от калта те извадих, и в калта мога да те върна, това го знаеш.

Всеки друг би те изгонил за това. Но аз няма, защото ценя отдадеността ти.

Ти я имаш към нашия калпазанин, и то само от твои си причини.

Внимавай, това ти е последен шанс.

Сега какво е захапал?

Чакам отговор. И повтарям, не ме лъжи!

Той мисли, че вие...

Той мисли, че вие имате някаква връзка с убийството на неговия баща.

Защо така?

Така му е казала Обрадович.

Сега вече е официално. - Знам, чух вече.

Аз отивам да се видя с онзи запалянко.

Измъкнах го и ми дължи услуга.

А аз се подготвям за разпита на Наталия Деспотович.

Въоръжи се с търпение, жената е луда.

А и този, който беше на полиграфа, е малко съмнителен.

Опитай да оспориш, тя беше пияна и дрогирана

Виж, загазили сме, ако не признае.

При такова правосъдие, всичко може да потъне.

Знам.

Тя е била в любовна връзка с Коста. А той пък и с малката.

Както е луда, направила го е от ревност.

Притисни я малко. - Добре, не се притеснявай.

И опитай да се опреш на Александър, той е един от най-добрите.

Ако ме слуша, ще се опра.

Ще го направи, не се притеснявай. Аз изчезвам.

Отивам на задния вход. Пълно е с журналисти.

Обаждай се, ако ти трябва нещо.

Къде? - Г-жа Обрадович дали е дошла?

Не, извинявай, моля те. - Преди малко дойде.

Трябва да й дам нещо спешно. Коя стая беше?

308. - Благодаря ти.

Намери го, нали? Дай.

Как влезе? - Като че ли е нещо сложно.

Какво искаш?

Отговори.

Ти и аз няма за какво да говорим.

Защо така? Нали ти ме преследваше, защото съм любопитно момче.

Ти си хлапе, което си въобразява, че е много опасно.

Това си ти. - Хайде сега да не се обиждаме.

Слушам. - Какво?

Какво знаеш за убийството на баща ми? - Нищо.

Ти сама каза... - Аз само исках...

Да те скарам с Марянович. Това е всичко.

И не знам наистина нищо. Имам работа, излез моля те.

Сега ще ти трябват пари, когато Сърле вече го няма.

Охрана? 308. Веднага!

Веднага!

Пак ще се видим.

~ VVV ~ 2021