Original subtitles

Вноските ще бъдат внесени до края на месеца.

А остатъка, по плана за внасяне.

Това изпрати на Живанович, и го питай кога е свободен другата седмица,

да отидем на обяд. - Добре.

Само че, как ще се плати. Сметките ни са блокирани.

Това не е твоя грижа.

Да се каже на охраната, че се забранява на Рончевич да влиза в сградата.

Надявам се, да си го запомнила. Нужен ни е друг адвокат.

Разпитай в колегията.

Здравей, кумице.

Идвам веднага.

Извикай ми колата, Коста почина.

Ти какво правиш тук? - Имам заповед за задържане.

За опит за убийство на Жика Савич.

Предлагам да не правиш циркове. Тук съм с 20 човека.

Остави ме да погреба брат си. Днес го караме вкъщи.

Ако говориш и сътрудничиш, ще те пусна.

Хайде.

Не е необходимо.

Извикай го веднага.

Моите съболезнования, кумице.

Успокой се. Моля те.

Ще се успокоя.

Ти знаеш кога.

Скоро, кумице.

Скоро.

Искаш ли нещо за пиене?

И? Какво мислиш?

Кой уби брат ти? - Който и да е...

Лично ще го съдя!

Да, това го знам. Вече опита да го очистиш в болницата.

Доктор!

А може би, ти си поръчал и кафенето?

Ти ли си?

Чакам адвоката.

Добре.

Чакаме адвоката.

Г- н инспектор, моля клиентът ми да бъде пуснат.

Какво е това? Имаме заповед. - Не е валидна.

Колежката няма право. Не е изтекло отстраняването.

Как не е изтекло? - Ами така, още не е минало

през бумащината. Затова пуснете човека. - Неманя, ставай.

Само проблеми с вас, инспекторе. Не е коректно да вдигате човека

преди да погребе брат си. Мишко, извинявай, ще подам жалба в колегията.

Не се и съмнявам! - Александре, предупредих ви.

Върви на майната си! - Зарежи го.

На твое място не бих говорил така. - Ще поговорим ние и по-лошо.

Така ли? - Аха. И знаеш ли какво.

Все някога ти и аз, сериозно ще се скараме.

Става. - Много ще се радвам.

Шефът ви вика вас двамата. - Хайде.

Много добре, Зоране. Мислех, че ти си малко по-умен.

И няма лесно да подадеш на фантазиите на Александър.

Директоре, смятам идеята за добра, Неманя да се арестува...

Друг път провери дали заповедта е валидна. Само си губите времето.

А труповете се трупат. Току-що се обадиха, че Коста е починал.

Сега това се преквалифицира в убийство. Нито един доклад не получих от теб.

Скоро ще го завърша. - Иди и го довърши. После ще говорим.

Слушам. - А ти, Александре, седни.

Точно днес ли трябваше да го арестуваш? Той погребва брат си,

къде ти е християнската милост. - А къде е неговата християнска милост?

Изби толкова хора! - Това не ме вълнува.

Повече ме интересува, какво правиш с тези жени?

Мария след всичко, заради теб, ще скочи в пропастта.

И едва я върнаха. Трябваше лично да се застъпя.

Сега се налага и това да прикривам.

Вярвам, и на теб ти е необходимо.

Не трябваше да правиш това.

Какво ти каза Жика?

Нищо. - Александре, за последен път те моля.

Не прибързвай.

Трябва да ми вярваш.

Първо за Миле.

Ако можех да върна времето, щях да избера смъртта си.

Да го знаеш.

И второ, това разследване.

Заради обществото е нужно да дадем името на убиеца на Луне.

Сърле е само един престъпник. Луне е по-важен.

Ако смъртта му е свързана със Сърле, ще бъде тежко за нас.

А ако не е, и намерите поръчителя. Ще се измъкнем.

Затова не прави глупости както днес. Не знаеш в какво навлизаш.

За такива няма нищо свято.

Или по-добре веднага да те отстраня, за да мога да те опазя.

Знаеш, че това не би ме спряло.

За съжаление, знам. Затова гледай Луне, и ми докладвай.

А тези ги остави на мира.

Такива пускат хора в машина за месо, за да прикрият следите.

Ти ли нареди на Жика да убие Сърле?

Не съм. Не мисля, че е голяма загуба, но не съм аз.

А Жика го харесвам, знам го като момче, което снасяше информация на Миле.

После как се впусна, не разбрах.

Кой кого е убил, това са техни неща.

Не се намесвай. Там глава пада и за 10 грама.

И гледай само за Луне, и моли Бога той да е целта.

Сега може ли да тръгвам? - Можеш.

И моля те. Не прави глупости.

Веднъж не ми повярва и можехме да загинем и двамата.

Не знам дали ще мога да те опазя друг път.

Моля те, Александре...

Мамка му. Не знаех.

Какво искаш да работим?

Мисля, че трябва отново да разпитаме менажера и жената на Луне.

Нямаме нова информация. Трябва да проверим заповедите.

Чуваш ли? - Трябва да свърша докладите.

Ще ти кажа, когато говоря с директора.

А ти, погледна ли разпечатките? - Да.

Хайде, стой си в канцеларията, ще ти се обадя.

Виждам, че е по-добре да вземеш случаите, върху които работеше.

Не го приемай лично, и мен ме връщат в отдела. Има много работа.

Чух всичко.

Добре, че те върнаха. Не можех глава да вдигна от работа.

Виж. Ще бъдеш тук, в канцеларията, с мен.

За съжаление, всичко е разпределено.

И тъкмо ще ми помогнеш по повдигането на обвинението към Наталия Деспотович.

Ако дойде до повдигане. Нима няма достатъчно доказателства?

Всичко е толкова крехко. Виждам, че полицията иска да си измие ръцете.

Ще видиш и сама.

Само не прибързвай със заповедите, моля те.

Не знаех. Добре.

Хайде, като си тук. Ето протоколите от криминалистите.

Има колкото искаш. Работа до гуша.

Добре.

Наистина се радвам, че те върнаха.

Може да отидем някъде на обяд. Огладнях.

Слушай, дай веднага да се разберем. Не ми пробутвай тези твои номера.

Имаш камара млади стажантки, тях кани на обяд, ОК?

Защо така остро? На твое място, не бих говорил така с шефа си.

А кои протоколи не си видял?

Не съм видял за Сърле, за кафенето,

не съм и за Коста, който междувременно е починал.

И сега това вече е убийство, а не опит за убийство.

Ало? Здравей, душичке.

Тъкмо. Тъкмо да обядваме.

Оля?

Оля!

Е, не мога сега, майко.

И каква ще е следващата ти стъпка? - Да разпитам отново

жената на Луне и менажера. Макар, че е възможно и Жика да е целта.

Остави това, докато не разговаряме с него.

Кога е погребението на Луне? - Също днес.

Много ми е интересно, кое ще бъде с повече хора.

Няма да е лошо, да се изпрати някого. Просто да видим кой ще се появи.

Кого? - Па сигурно не и Александър.

Него го карай само на Луне. Нека той да отиде на погребението на Луне.

А ти, следи какво прави, и ми се обаждай. Нали?

Добре. Директоре, извинете за онова.

Той е... - Знам, знам всичко...

Но, ако е под контрол, може да бъде много полезен.

Никога не бихме арестували Наталия, ако не беше той.

Ти следи какво прави, информирай ме,

Знаеш ли, той е склонен да върши всичко на своя глава. Но ако създава проблеми,

аз ще го отстраня. Ти си умно момче, Зоране.

Ако това успееш да го направиш както трябва,

мястото на началника е твое.

Използвай това теле да ти помогне.

Слушам.

Моля?

Хайде, пийни малко.

Какво е станало? Какво е станало, за Бога? - Добре съм, добре...

Какво се е случило? - Видях вратата отворена.

Лежеше на пода, някой я зашеметил.

Ранена ли си? - Не, само ми сложи нещо на лицето,

и следващото, което си спомням, е как Мица ми удря шамари.

Зашеметил ви е с хлороформ. Мисля, че е нужно да дойдете с нас.

Не, не, добре ми е. - Може би, все пак да отидеш.

Не отивам никъде от къщата си. - Тогава проследявайте.

Обадете се, ако има алергични реакции. - Добре, благодаря.

Довиждане. - Довиждане.

Взехме всички отпечатъци. Изпратихме ги в базата. Погледни и ти.

Ако има нещо да липсва. - Гледате нахалост. Беше с ръкавици,

нищо няма да намерите. - Внимавай, леко.

Мицо, моля те. Заведи ме в моята стая. Трябва да легна.

Имаше доста взломни в последно време. - Има, който и да звънне на домофона

все някой ще отвори входната врата.

Хайде, полека.

Лягай.

А, така.

Благодаря, момчета. - Нищо, нищо. Само са обади, ако нещо.

Ще поразпитаме из сградата. Може някой да е видял нещо.

Благодаря още веднъж.

Оставам с теб. - Не е нужно.

Как не е нужно? А ако спреш да дишаш?

Черен гологан се не губи. - Нека, аз не отивам никъде.

Нали чу какво каза момичето. Може да има някаква реакция.

Хайде, моля те. Донеси онази чаша вода. - Добре. Веднага.

Искаш ли да ти помогна да оправиш тук? - Не.

Не сме се виждали след всичко онова. - Добре съм.

А Елена? - Жива е, това е най-важното.

Жика идвал ли е в кафето, когато не съм бил тук?

Почти всеки ден. Често идваше с Луне.

А с някой друг? - С разни момиченца най-вече.

А с някой, който не идва редовно, който не е в тази компания.

Имаше, един висок, мургав, с костюм.

Него го гледах, само странично.

Не го гледах направо, само така, с крайчеца на окото.

Само седяха, и доколкото знам, повече не е идвал.

А чу ли за какво говореха? - Не, като доближа, и те замлъкваха.

Къде е? - Легна си.

Казах ли ти, какво ще стане. - Хайде, да вървя. Имам майстори долу.

Ако ти трябва нещо, ти се обади. - ОК.

Нараниха ли я? - Изпаднала в безсъзнание.

Мисля, че това е напомняне за ареста. А ти виж какво ще правиш.

Ще се обадя да охраняват жилището.

Приеми моите съболезнования. Нямам думи, за да ти кажа колко съжалявам.

Много съм му задължена. - Благодаря.

Ще го карате в Лева Река? - Да.

Моля те, обади се, когато се върнеш. Бих искала да се видим.

Като чух, веднага тръгнах от Виена. Много означаваше за мен.

Казвам се Мила.

Постоянно ми говореше за теб. Как иска да те защити.

Но себе си не можа.

Обади се.

Трябва да тръгваме.

Къде си? Миланка влезе там. - Исках да ти кажа, да не отива.

Нападнаха майка ми.

Как е майка ти? - Добре.

Изпаднала в безсъзнание. Сигурно е Неманя.

Ще ти се обадя, да се видим. Аз ще ти кажа кога и къде.

Къде ходи до сега? - Какво, къде, не съм закъсняла.

Защо си нервен?

Сине, какво ви се случи. - Реалност, леля Мицо.

Гладен ли си? Ако няма тук, да отидем вкъщи.

Не съм, всичко е наред. - Много се засегна, че тръгна от вкъщи.

Не мога сега да говоря за това. Ще можете ли да останете с нея

за известно време. Сега ще дойде охрана, а аз ще дойда по-късно да видя.

Боже, не бих я оставила никога. - Благодаря.

Каза ми за детето. Хубаво е това. Всичко все ще се оправи.

Хайде, ще се видим по-късно. - Хайде, сине.

О-о, добър ден, инспекторе. - Днес си тук.

Хубаво е да охранявам нашата колежка.

А кой охранява Жика? - Брат ми, Веселинович.

Не се притеснявайте, цялата смяна е проверена.

Дойде и...

Мамо, това е Александър.

Александре, това е майка ми, Любица.

Приятно ми е. Аз съм Александър.

Всичко наред ли е? - Да, дойдох да видя как си.

Дошъл си да видиш как е. Още имаш и очи да питаш как е.

След всичко, което си направил.

Ето как е. Сам виждаш.

Мамо, моля те замълчи. Казах ти, че той нищо не е виновен.

Какво е станало, Александре? - Нищо, нищо, тоест...

Хайде, почивай си, аз ще... Довиждане, госпожо.

Не вярвам повече да се виждаме. И моля, изнеси си нещата от жилището на Елена.

Аз ще спя тази вечер там.

Дойдох, за да бъда до дъщеря си.

Казах ви, че спи. Докторът му дава морфин, много е изтощен.

Нужно е да ми се обадиш като се събуди. Трябва да говоря с него.

Но гледайте докторът да не е наблизо.

Това не е толкова просто. - Напъни се,

и ще изтрием всички нарушения. - Но, инспекторе, аз нямам нарушения.

Ще ги имаш, сестро, не се притеснявай. Обади ми се.

Какво така, Томашевич.

Да. Отдавна ме интересува.

Да? Да.

Току-що влезе в жилището.

Като излезе. А ако не излезе до утре?

Значи си сигурен, че ще излезе.

Добре, няма да има рекламация.

Когато излезе.

Хайде, поразходи твоето, да не се усмърдим. Може доста да почакаме.

Ало? - Мирко, брат, ела довечера, около 9.

А защо толкова късно? - Не мога по-рано. Хайде.

Жената ще ме убие! - Знам, че ще те убие. Не се занасяй.

Не мога.

Значи, новият мост. - Земунският ли?

Не Земунският, а Пилонът. Мирко, не се занасяй.

Хайде. - Хайде, хайде...

Защо чак там? - Откъде да знам.

Никога не се жени, Миланке. Никога!

Да се омъжа, би трябвало. - Каквото и да е.

Хайде, да хапнем някъде. И без това не ми се прибира.

Само, не знам дали да отидем с теб ето така.

Па онази нашата плескавица, какво друго.

Хайде! Но няма да излизаш от колата, докато ги купувам.

Искам да кажа, някой да не те открадне, както си се барнала така.

Още ли не сте си тръгнали? - Не съм. Чак сега свърших.

Все пак, трябваше ми малко, за да се подсетя.

Не съм и аз. Но нямам вече сили. А се обадиха и от прокуратурата,

да забързаме доказателствата в случая на Наталия Деспотович.

Защото се подготвя обвинението, но аз наистина нямам сили.

Ако искате, да ви помогна? - Не, не, не би могла.

Като гледам как се мъчите. Все пак е важно. Аз ще го направя.

А трябва да разделя и тези анализи на кръв от изстрелите.

Ама няма нищо, какво мъчене! Не бързам за вкъщи.

И без това котката ми обича да е сама. Имам котка.

А за куршума от тялото на Коста Томич, няма съвпадение с оръжие от базата.

Това и предполагах.

Добре, ако сте сигурни... за това... - Да, само си починете.

Да ви покажа.

Как се казва котката?

Вивиен.

А аз имам котарак. - Наистина?

Как се казва? - Живан.

Или Жикица. Кога как заслужи. - Да, да.

Още е горе. Свети в тях. Със сигурност ще излезе тази вечер.

Или да опитаме с поръчка на пица.

Добре, ако си сигурен. Чакаме.

Добър вечер. Една кола за "Лекина" 6.

Благодаря.

Да не би да е извикал такси?

Таксито е за него. Бързо излизай на разходка около таксито.

Стреляш в таксито, а ти към неговата кола, ако тръгне към нея.

А ти стреляй в таксито за всеки случай.

Вие ли повикахте такси?

Ало, какво се правиш на откачена? Чуваш ли какво те питам?

Не чух въпроса. Можеш ли да повториш?

Значи нямаш въпроси?

Изчезвай.

Изработи ни. Сега вече знае, ще бъде внимателен.

Да, минаваме на план Б.

Къде ходиш досега? - Извинете, хора.

Имаше задръстване.

Къде ти е колата? - Ще ми е нужна друга.

Следи ме някакъв екип. Нямам понятие кои са.

Следи или чака?

Да не са тези, които нападнаха майка ти? - Не знам, може би.

Макар че, това с майка ми, ми прилича повече на предупреждение.

Обърнали цялата къща. Нищо не са взели.

Само да покажат, че могат.

Може да са същите. Не знам. Просто натиск, а?

А ако не са същите? - Тогава сме загазили.

А как да разберем? - Трябва да ми намериш списък на всички

собственици на кучета Померан в Белград. За начало.

Приятелю, ти бъзикаш ли се. - Не, братле. С тях имаше момиче.

Имаше Померан, светъл такъв. - Добре, аз ще поема, докато чакам

Неманя да захапе. - Ти какво мислиш?

Мисля, че ще се обади.

А аз мисля, това с Неманя и Миланка, някой трябва да го отнесе.

И аз мисля така, това е единственият начин да стигнем до тях.

Ти готова ли си? - Да, готова съм.

Готова си, а ако някой те познае? - А кой ще ме познае?

От дълго време не съм била в града, а вие сте го измислили.

И аз едва те познах, какво ще правиш после?

Е, наистина не се издържа. - Кой е сега?

Кажи, Драгана, слънце мое, кой сега ти говори, че съм насилник?

Слушай, взе ли визитката? - Както се разбрахме.

Научих всичко, което Мирко ми каза. Запознали сме се във Виена,

взел ме от улицата, намерил ми работа. Била съм във Виена, ще се оправя.

Необходимо е да знаеш, че той никога не е замесвал Неманя в бизнеса.

Пазил е старата си майка на село. Докато не са убили партньора му.

А това е станало, кога? - 27 април 2014 г. във Виена.

Браво!

Трябва да го знаеш! Всичко това е много опасно.

Не се притеснявай, разбирам. - Щом сам е тръгнал да убива Жика,

значи знае, че той е убил брат му. Дали той е поръчал кафенето?

Вероятно. Това с дома ми, възможно. А може и мен също.

Налага се да се пазиш. Готов е на всичко.

Не се притеснявай. - Миланка, хайде да те карам вкъщи,

докато все още имам къща. - И какво сега, отстраниха ли те?

Не, сега съм насилник. Не си добре осведомен.

Да, винаги съм казвал, че си насилник за такава служба.

Хайде да ме хвърлите и мен.

Прибра ли се? - Ти пък откъде...

Звъннах на Оля да я питам как е. И Мица ми разказа какво се е случило.

Страшно! Мица ме помоли да остана с нея, а тя отиде да спи.

Майка ми беше ли се събудила? - Не, откакто съм тук.

Тръгвам си.

Уморена съм. Ще си извикам такси.

Остани. Ще спиш в моята стая, а аз тук на дивана.

Ще останеш тук? - Да.

Извинявай, ако си имала неприятности заради заповедите. Не знаех.

Няма значение, утре ще говорим. Ще остана, уморена съм.

Пристигнахме. - Да.

Слушай. Моля те, внимавай какво правиш.

Не мърдай и се обади, щом се появи. - Не съм малка.

За мен все още си. - Глупак.

Лека нощ. - Лека нощ.

Добре ли си? - Добре съм.

Има охрана. Не се разхождай много. - Не се притеснявай, няма.

Изпрах те. Там е.

Ако искаш, мога да остана известно време.

Сам го каза. Има охрана. Ако ще си вземеш душ, затвори вратата. Тя спи.

Няма.

Така е по-добре.

Както казах на шефа ти, Томашевич,

аз ще покрия нейните разходи.

Добре.

Само й предай, че го правя заради нашия договор.

Добре ли разбра? - Да.

Как преценяваш? - Очаквам, че ще повдигнат обвинение.

За съжаление, доказателствата са силни. Имаме само полиграф и побоя над нея.

Доказателствата може и да оправим. Кажи й го.

Информирай ме. - Разбирам.

Знаеш ли къде са вратите?

Изчезни!

Довиждане.

Извинявай. - Знам всичко.

Е, тогава не ти се извинявам.

Как е майка ти?

Добре. Като че ли.

Слушай, вчера трябваше да бъдеш на погребението на Луне.

Не си бил. Изпратихме екип, там имаше повече от 1000 човека.

Сега в 10, идва жена му на разговор. В 12 ще дойде менажерът.

Аз те моля, да ме подготвиш за този разговор.

Александре, аз нямам проблем със суетата като теб.

Ти също можеш да поставяш въпроси, защото си добър в работата си.

Но аз трябва да знам всичко.

ОК? - ОК.

А виждам, че се занимаваш и с криминалистки доклади, без да знам.

Поне нещо заключи ли.

За сега, не. - Добре.

Тогава да чуем.

Нищо. Жената си...

Интензивно си е писала със Сърле,

любовни съобщения.

Имал е много мацки, но с тази е бил във връзка.

Значи е участвал в няколко връзки.

Както при Луне, един номер е особено активен.

За съжаление, това довежда до...

Добро утро. - Как се чувствате?

Всичко е добре. - Снощи като дойдох, спяхте.

Много се зарадвах сутринта, като видях, че си дошла.

Благодаря. - Хайде да закусиш.

Къде е Александър? - Тръгна. Опаковах му някои неща.

Мислех, че ще остане. - Остави го да върви.

Време е и той да порасне.

А знаете ли къде е отишъл? - Не знам. И ти не го питай.

Нужно е малко да помислиш и за себе си.

Мария,

ти знаеш, че от нищо не се страхувам. На всичко съм се нагледала в живота.

А сега имам и охрана. И сама не знам защо.

Значи, не е заради тези ситуации.

Аз и така бих искала да дойдеш, да живееш тук.

Аз ще ти готвя, на теб ти е нужно добре да се храниш.

И скоро ще спреш да работиш, нали така?

Твоето жилище, което живееш, под наем? - Да.

При такава ситуация, знаеш ли колко ще спестиш?

Особено като излезеш по майчинство.

Не ми е приятно. - Защо да ти е неприятно?

Та това е мое внуче. Всичко, което имам, на него ще оставя.

А аз мога да ти помогна.

Хайде, не се мръщи, а сипвай.

Яж. Хайде.

Господине...

Отделете.

Аз разчитах на повече.

~ VVV ~ 2021