Original subtitles

ОЛИВИЯ Де ХАВИЛАНД ЛЮ ЕЙРС

ТЪМНОТО ОГЛЕДАЛО

- Добро утро, лейтенант. - Добро утро, Темплар.

Всички са тук. Кой да е пръв?

Жената, която е съобщила.

- Тя е със съпруга си. – Да влязат и двамата.

Вие и съпруга ви.

Седнете, моля

Как се казваше жертвата? - Д-р Франк Пералта.

Д-р Франк Пералта. Добре, какво стана?

Тази сутринта в 7 и 30 отидох да почистя

и той беше там, лежеше на пода.

На същия адрес ли живеете, г-н Бенсън? - Да, на същия етаж.

- Снощи видяхте ли го? – Да, около 10 часа.

Прибираше у дома, аз тъкмо излизах.

Сам ли беше? - Не, с една млада дама.

- Познавате ли я? - Не съм я виждала никога. Много красива.

Как беше облечена?

Син костюм и цветя в косата.

- Ръкавици? - Нямаше.

- Прибираха ли се? – Така предположих.

- Било е 10 часа? - Около 10.

Дали бихте я познали, ако я видите пак?

Така мисля. Срещнахме се лице в лице.

Разбирам.

Какво знаете за нея, г-жо Дидриксен?

Живея в апартамента под д-р Пералта.

Около 10 и 35 снощи чух тропот.

- Откъде знаете часа? - Току-що бях пуснала новините в 10 и30.

Чух стъпки по стълбите отвън.

Открехнах вратата, бях любопитна.

Радвам се, че сте била. Какво видяхте?

Много красива млада жена мина край мен и излезе.

От апартамента на д-р Пералта?

Предполагам.

Видяхте ли я да излиза от там?

Не съм сигурна. Не я видях.

Дали ще я познаете?

Да, сигурна съм.

Разгледах я добре. Мина под лампата.

Разбирам.

Вие сте негова секретарка?

Бях...

Знаете ли плановете му за снощи?

Щеше да вечеря с момиче на име Тереза Колинс.

Не я ли харесвате?

Знам много малко за нея.

Но не вярвах, че д-р Пералта е влюбен в нея.

А той е мислил, че е?

Понякога да, понякога не.

Държеше се лошо с него, постоянно беше напрегнат.

Снощи щеше да й предложи брак.

Тереза Колинс? Знаете ли къде живее?

Знам къде работи.

Държи щанд за списания в болницата.

Където е ... беше кабинетът на д-р Пералта.

Първо вие, г-жо Дидриксен, за разпознаване.

Не изглежда зле за годините си

Внимавайте какво говорите.

Ако излезеш с мен, ще те черпя пържола.

Доста съблазнително.

- Не се шегувам. - Нито пък аз.

Без този идиотски костюм не изглеждам зле.

Върви си, Бенсън.

Това е момичето. Зад щанда.

- Сигурна ли сте? - Доста.

Доста? Ще се закълнете ли в това?

Така мисля.

Все пак има нещо... Да, ще се закълна.

Надявам се да запомните това.

- Помните ли ме? - Разбира се, щом искате.

Помня ви добре.

- Къде отиде тя? - Не знам. И така?

Това е момичето.

- Ще се закълнете ли в това? – Без капка колебание.

Благодаря. Ще се свържем по-късно.

Нещата изглеждат ясни.

Госпожица Колинс?

Аз съм от полицията.

- Извинете. - Добро утро, докторе.

Да имате нещо относно лимонов дропс.

- Какво ще кажете за лимонов дропс? - Чудесна идея!

Не знам как да ви благодаря.

Бихте ли ми казали къде бяхте снощи?

- Защо? - Имате ли нещо против?

- Не, но... - От 8 часа нататък.

- За какво става дума? - Започнете от 9.

Ще ми кажете ли нещо?

Добре. Разхождах се в Джеферсън Парк.

- Сама? - Да.

Колко време?

Прибрах се вкъщи около 11 и половина.

Близо 3 часа сте се разхождали сама в парка?

Не точно. Два часа слушах концерт.

После седнах край езерото да слушам водата.

Стана ми студено и се прибрах вкъщи.

- Не срещнахте ли някой познат? - Не съм казала това.

Искам да кажа, който познава вас.

Моят месар и жена му бяха на концерта.

- Как се казва? – Г-н Питърсън, 14-та улица.

- Говорихте ли с него? - Разбира се, стари приятели сме!

Помнете, мога да проверя.

Добре, проверете.

Някой друг?

Полицая край езерото в парка. Поговорихме малко.

Знаете ли името и номера му?

Не, но се познаваме. Говорили сме и преди.

- Ваш ухажор? - Още не знам името му.

Истината е, че...

Едно момче, Нат де Грот, ме изпрати до вкъщи.

Къде мога да го намеря?

Работи в супермаркета на 15-та улица.

И той ви изпрати до дома?

Попитайте го, щом не ми вярвате.

- Това възнамерявам. - За какво става дума?

Д-р Пералта е бил убит снощи.

Убит?

Прободен в сърцето.

Тери!

Отстранете се.

Какво искате?

Здравей, Франклин?

Тя вече е добре.

Малко е отпаднала, но според лекаря е добре.

Добре, пусни я.

Това шега ли е?

Не, разбира се. Тук е свободна страна.

Ами двамата, които са я видели на мястото?

Срещу трима, които са я видели далеч от него.

На 7 км!

Видях ги. Солидни данъкоплатци, страхуващи се от Бога,

познават я и са говорили с нея в Джеферсън Парк снощи.

От 21 до 23 и 35 часа

- Какво мислите за това? - Не го разбирам.

Толкова ми е ясно, колкото китайска опера.

На втория етаж, лейтенант.

Може ли да вляза?

Разбира се.

- По-добре ли сте? - Да, благодаря.

Солидно е ...

- Солидно? - Алибито ви.

Естествено, това е истината.

Месарят не може да е влюбен във вас.

Полицаят може, другото момче също, но не и месарят.

И аз мисля така.

- Момчета обикновено се влюбват във вас? - Някои.

Д-р Пералта?

Той беше скъп приятел... много скъп.

Вчера сте се карали? Момчето от асансьора ми каза.

Не беше кавга. Ръсти не го харесваше.

Ревност? Може ли Ръсти да го е убил?

- Защо? - Влюбен е във вас, нали?

За полицай твърде много мислите за любовта.

Романтичен съм.

Левичарка ли сте?

Социално или професионално сте тук?

Дадохте бонбоните на лекаря с дясната си ръка.

Родена съм левичарка.

Но правя нещата с дясна ръка. Не харесвам да съм левичар.

Убиецът е бил десничар.

- Какво трябва да кажа за това? - Просто чакам и ще разбера.

- Извинете ме, но ... - Ще оборим алибито.

Ще отнеме време, но...

Искам да си тръгвате.

Бих искала да си легна. Вие ...

Тери...

Ето какво било!

Сестра ми... Рут.

Защо не ми казахте?

Извинете.

Щях да го сторя когато му дойде времето.

- Всички го знаят. - Не и в Болницата.

Не.

Получавахме свободни дни, когато ни трябваха.

Често ли разигравахте тази комедия?

Всички близнаци го правят понякога.

Значи вие сте Тери... а вие, Рут.

- Стана ми по-леко! – Много добре.

Помислих, че психясвам.

Хората често ни бъркат.

Виждам. Коя беше в парка снощи?

- Една от нас. - Това го знам.

Коя беше, това питам. Вие ... или вие?

Да не губим време, така или иначе ще разбера.

Как?

Не го правете по-трудно, отколкото е.

Така че кажете, коя какво правеше снощи?

Едната беше в парка, другата си легна рано.

Но как да се докаже? Това е, което имаме да кажем.

Беше ли вчера в Джеферсън Парк?

Ще ми отговорите ли или не.

Няма!

Създавате си проблеми. Ще стане по-трудно.

Няма да ви се размине...

Престанете с тези глупости и бъдете разумни.

Убит е човек.

Давам ви още един шанс. Дано стигнем някъде.

Коя остана тук снощи?

Една от нас отиде в Джеферсън Парк. Другата...

Но какво направи всяка?

Коя какво направи?

Ще трябва да арестувам и двете ви.

Позволено ли е да правите така?

Какво?

Да пратите няколко в съда и съдията да избира виновния.

Няма адвокат, който да го приеме сериозно.

Какъв адвокат?

Този, който ще дойде в полицията,

ако не отговорим на телефона тази вечер.

- Умна сте, нали. - Не го отричам.

Да се възпрепятства съда е престъпление, нали?

-Да - Ще преосмислите ли?

Аз...? Или тя...?

Ще ми кажете ли нещо?

Едната от нас...

Ще престанете ли!

- Нищо ли не ви различава? - Идентични сме.

Не се тревожи, няма да направи нищо.

- Така ли мислите? – Не мисля така.

Но знам правата ни, както и съдията.

Например конституционното ни право

да не казваме нищо, което може да ни уличи.

Тя ми говори за конституционни права!

Ще напуснете ли? Или да се обадя на адвоката?

Аз съм полицай, а не адвокат.

Спечелихте този кръг.

Но няма да се измъкнете. Ще разгадаем нещата.

Досега няма схема попречила на правосъдието. И тази няма да успее.

Следващият път носете поименна заповед.

И това ли научи, преди да го направиш?

Няма значение. Не искам да знам.

Забравих да ви кажа.

Те са близначки. Разбрахте ли?

- Разбрах. – Били като две капки вода.

Не можели да ги различат. - Наистина?

Така е при близнаците.

Благодаря, явно държиш очите си отворени.

Опитвам се да съм винаги нащрек, лейтенант.

Бъди сигурен, ще го оценим. Лека нощ.

Лека нощ, лейтенант.

Няма полза. По дръжката няма отпечатъци.

- Ръкавици? - Може би.

Трябва да се забрани продажбата на ръкавици на убийци.

- Знаеш ли как са търсили доказателства преди? – Да, но жените лесно получават синини.

Обади се на съдия Хил.

Знаеш ли какво мисля.

Някоя от тези кукли може да има някъде рождено петно.

Може да е добра идея

да направя щателна проверка и на двете ...

Само идея...

Стига си се бъзикал.

Ето списъка на свидетелите. Да са тук утре в 9 сутринта.

- Разбра ли? - Разбрах.

Съдия Хил... Лейтенант Стивънсън, Детективско бюро.

Искам заповеди за Рут и за Тереза Колинс.

Точно така.

Обвинение: Подозрение за убийство.

Да, и двете.

Какво?

Ще им закача номера на гърба като футболисти.

Добре, доведете я.

Постоянен адрес?

Кендейл Авеню, 492.

Били ли сте арестувана преди?

Завъртете се.

Това е тя. Без съмнение.

Доведете я.

Щях да я позная между милион...

- Тереза Колинс? - Точно така.

Двете сте задържани по подозрение за убийство.

Какво имате да кажете за себе си?

Никоя няма да каже нищо, докато не говорим с адвокат.

Е, как ви харесва това!

Ще я познаеш сред милион, а?

Какво мислите?

Нямам идея, Ръсти. Трудно е да повярвам, че може да го направи.

Знам, че не го е направила. Тези момчета са луди.

Вземи лимонов дропс, успокоява.

Да влязат.

Бихте ли влезли, моля.

Няма да кажа нито дума срещу нея.

Познавам я твърде добре...

Съжаляваме.

Д-р Елиът, г-н съдията.

- Много благодаря, че дойдохте. – Няма защо.

Едва ли ще ни отнеме много време, г-н Ръсти.

Казахте, че сте видели д-р Пералта и момичето да се карат

сутринта в деня, в който Пералта беше убит.

- Това вярно ли е? - Да, лейтенант.

Можете ли да ми кажете коя от тях?

- Не, лейтенант. – Сигурен ли сте?

Не знаех, че са две.

Какво съвпадение, докторе.

Голямо.

„Скот Елиът, психолог, д-р, автор на:

„Близнаци, клинично изследване, Психични черти на еднояйчните близнаци;

"Близнаци и братя и сестри",

"публикувани от факултета."

Вашето изследователско поле.

Доста време изучавах тази тема.

Знаехте ли, че са близнаци?

Не. Всеки близнак поотделно изглежда обикновен.

Има ли основание народното поверие,

че близнаците са физически или психически наказани от природата?

Това е суеверие.

Това поне е ясно.

Сутринта сте разговаряли с д-р Пералта.

Какво обсъждахте?

Попита дали съм имал работа с раздвоение на личността.

Продължете.

Отговорих положително.

После попита дали такъв случай крие някаква опасност.

Говорил е за „опасност“?

Да... Или, че смятам това за преувеличено.

- Какво отговорихте? - Че не мога да кажа.

Нямам отговор изобщо, а той явно визираше нещо конкретно.

И тогава каза:

"Сутринта имахме конфликт, но вечерта ще я видя. Това е много важно"

Така се разделихме.

Да се види с кого вечерта?

- С мис Колинс, предполагам. - Коя?

Нямам идея.

Може ли да кажете коя е била зад щанда онази сутрин?

Не.

Това е всичко. Благодаря съдействието ви тази сутрин.

Изведете момичетата за малко.

Видя ли?

- Ще ги оставите да им се размине? - Какво да направя?

Нямаш свидетел, различаващ момичетата помежду им.

Няма да имам шанс в съда.

Всеки адвокат може да ме унижи в тази ситуация.

Това няма да мине дори през Голямото жури

- Но една от тях го е убила. - Сигурен съм, но коя?

Загрижен съм колкото и ти,

но в този случай сме безпомощни.

Без доказателства, процесът ще е загуба на време.

Върнете ги.

Влезте.

Една от вас е хладнокръвен убиец.

Другата е съучастник.

Отказът ви да давате показания е напълно законен.

Законът забранява да обвиня двама,

когато е сигурно, че виновният е един.

Така самият закон ви защитава

да не сте преследвани от него.

Намирам го за отвратително и трудно сдържам презрението си.

Сега се махайте оттук!

Свободни ли сме?

Да, свободни сте.

Сбогом, лейтенант.

Довиждане, г-це Колинс.

Помните ли ме?

Разбира се, лейтенант. Влезте.

Съжалявам!

Нищо против обикновената музика, но прекрасната ме отегчава.

Звучи снобски.

Изглежда съвсем обикновено, къде са играчките?

Нали лекувате с играчки за ума?

В университетската лаборатория са.

А офиса ви в болницата?

Удобен е да изучавам разни случаи. Не практикувам там.

Лимонен дропс?

Какво мислите за случая с близначките?

Вероятно сте се отказали от него.

Аз лично не съм. Но в свободното си време.

Не изглеждате амбициозен.

Не е от амбиция. Мразя перфектното престъпление.

Не приемам подигравката със справедливостта.

Да, мисля за този случай.

Харесвам ги... поне една от тях.

Но не знаете коя?

Уви, не. Не съм разговарял с тях заедно.

- Дали ще разберете, ако го направите? - Мисля, че да.

Не успяхте ли онзи ден в прокуратурата?

Това нещо ме дразни ужасно.

А дали не го е направил някой друг

Не знам, но искам да наблюдавам отблизо близначките.

Помислете, една от тях може да убие човек

пред 50 свидетели, а не можем да я обвиним?

Не съм си помислял.

Дори да видя тук как наръгва някого, мога да я обвиня

само ако я хвана веднага и заведа в ареста.

Това не мога да понеса. Не мога.

Кажете ми едно...

Като експерт по близнаците, виждате ли нещо при тях,

което ми дава шанс да започна работа?

- Разбира се. - Какво?

Престъплението.

Нали не мислите, че всеки може да стане убиец?

Малко бавно загрявам. Какво имате предвид?

Характерът и личността

са уникални за всеки човек, дори при близнаците.

Интервюирах двама близнака, които дори куче не различаваше.

Живееха на хиляда мили един от друг.

Но ги болеше един и същи зъб, изваден им в един и същи ден.

Знаете ли защо живееха толкова далеч?

Защото единият беше професор в университет,

а другият беше в затвора.

Различни личности.

Разбирам.

Тук е същото.

Едната може да извърши убийство, а другата - не.

В това е работата.

Да. В това е!

Конституционни права!

Впрочем, често ли интервюирате близнаци?

Да, но не и за полицията.

- Ами тази, която харесвате? - Какво за нея?

Да предположим, че е невинна...

Няма причина да се смята за опасна.

Да живеете с убийца?

Това всъщност не е моя работа.

Ако една от тях е убила,

не мислите ли, че има шанс да убие пак?

Например сестра си, ако я сметне за заплаха?

- Без съмнение. – Не искам името й.

Нито доказателство. Заклевам се.

Стига ми да ми кажете, че имате отговор.

Защо?

Ще разбера, че няма перфектно престъпление.

Системата работи и не може да се победи.

- Социален ред? – Наречете го както искате.

И дума да не става.

Не съм детектив и се съмнявам, че мога да помогна.

При това не съм казвал, че съм влюбен в момичето.

Харесвам я ..?

Откъде да знам, че не е била тя? Не може само да погледнеш и да разбереш.

Може да е убивала от години.

Казах само, че беше много приятна...

Не е лесно да се повярва, че...

Г-н Лимонов дропс!

Тери, разбира се!

Как сте?

Продължава да жвака бонбони!

Казах ви, не ги жвакам, смуча ги.

- Така и не забелязах, че сте две! - Експерт като теб?

Да, очевидно и двете сте прекрасни.

Почти забравих за съществуването на шеги.

- Нещата са зле? – Доста зле.

Видели сте вестниците, снимките. Станахме знаменитости.

- Нямате работа? – Само като ни погледнат и...

- В този град не забравят. – Това не е добре.

Не мога да ги обвиня. Чухте думите на съдията.

Иска ми се да не говориш така.

Но той знае. Сигурно е чел вестниците.

Знам, но...

Тогава идеята ми, заради която съм тук,

може да е добра за вас, както и за мен.

Какво имате предвид?

Искам да прибавя двете ви в колекцията ми от близнаци.

Знаете, че отдавна изучавам близнаци.

Искам да изуча и вас, момичета.

Ще ви платя, не много.

Трябвате ми само един час на ден.

Правихме това веднъж като деца в Чикаго.

Значи знаете как е. Физически, вербални, психологически тестове.

Нали не правите това за полицията?

Събирах данни за близнаци преди да срещна полицай.

Както и много преди да срещна вас, момичета.

Това ми е основно занимание от години

и вероятно ще е такова и след като се омъжите

и родите собствени близнаци...

Много вероятно е да имате такива.

Каква е целта ви?

Всяко изследване цели да се научи възможно най-много по темата.

За мен е допълня знанията си за еднояйчните близнаци.

- И ще ни плащате? – По $25 седмично на всяка.

Това е обичайната сума.

За това очаквам да сте в лабораторията

поотделно поне 3 пъти седмично, по 2 часа.

Какво мислиш?

Мисля, че не е добре. Не харесвам да съм морско свинче.

Не настоявам, щом имате опасения...

Няма от какво да се страхуваме,

освен от копои.

В такъв случай няма какво повече да кажа.

Съжалявам, че съм внушил това нещо.

И аз съжалявам.

Мисля, че трябва да го направим.

Не мисля, че е копой, а парите са ни нужни.

Съгласна си да ти задават куп лични въпроси?

Защо да не съм? Или ти да не си?

Целта е добра. Няма причина да се страхуваме,

имаме нужда от пари, а освен това ...

винаги сме харесвали д-р Елиът. И двете.

Обсъдете го помежду си и ми се обадете.

Дано приемете нещата като Тери,

но ще ви разбера ако не можете. Няма обида.

Надявам се скоро да ви видя и двете.

Довиждане, ще ви се обадим.

Какво ти става?

Намираш ли това за много умно?

От какво се страхуваш?

- Не се страхувам. Просто... - Не лъжи, уплашена си.

От ден на ден все повече се страхуваш. Защо?

Тери, знаеш много добре защо.

Мислиш, че съм го убила. Защо не признаеш?

Не е вярно!

Защо тогава се страхуваш толкова?

Ако знаеха коя е била в апартамента онази нощ...

Той ми предложи и аз казах да. Защо да го убивам?

Знам, че не си го направила.

Ще направя всичко да мислят, че си била вкъщи онази нощ.

Само по тази причина се страхувам. Повярвай ми.

Има ли нещо за теб, което се страхуваш Елиът да научи?

Разбира се, не.

Тогава няма защо да се тревожиш.

Още повече той е много привлекателен, изглежда добре.

Харесвам го.

- Дали повече не можем да ви заблудим? - Вече не, Тери.

Различавах ви още на щанда.

Какво имате предвид?

Понякога разбирах, че сте вие, понякога, че е Рут.

Не винаги, разбира се.

Каква беше разликата?

Не знам... все още не съм сигурен.

Коя ви харесва повече?

- Вие. - Наистина ли?

Седнете тук, моля.

- Защо? - Защо какво?

Защо ме харесвате повече?

Защото отговорът винаги е такъв в работно време.

Какво е това?

Листове хартия с мастилени петна върху тях.

Всеки ги прави като дете.

Направено е петно и хартията е прегъната.

За какво е?

Това е начин за изучаване на личността.

Ще ви давам лист по лист,

а вие ще казвате какво виждате.

На какво ви прилича.

- Бързо ли? - Ако го видите веднага, разбира се.

Щом оприличите това на нещо, кажете. Готова?

Разгледайте го така, моля.

На какво ви прилича?

Може да е маска.

Черни цепки за очите,

дебели вежди и устни, втренчено изражение.

Нещо друго?

- Мога ли да го обърна? - Както искате.

Това прилича на бяло агне с черен нос.

Има петно на челото си.

Прилича на нощна пеперуда, разперила крила над дневна.

Под краката му са двама мъже с лице надолу и протегнати ръце.

Изглежда символизира нещо.

Агнето изглежда невинно, но гази двама мъже.

Какво символизира?

Смъртта на агнето?

Чудно, дали сте толкова сдържан, колкото изглеждате.

- Не. - И аз мисля така.

Извън офиса съм истинска хала с реактивен двигател.

Какво виждате?

На какво ви прилича Тери?

На двама застанали гърбом мъже. Май не си обръщат внимание.

Така прилича на лице на мъж,

с мустаци и дръпнати очи.

Ето една танцьорка, която танцува с кукла.

Куклата се протяга към съперник, преструващ се, че я игнорира.

Но през цялото време се опитва да я достигне, за да й навреди.

Може ли цигара?

Защо напуснахте Небраска, Рут?

Близо година живяхме в една ферма,

жената на фермера нямаше деца и искаше да ме осиновят.

Можеха да си позволят само една от нас.

Защо вас, а не Тери?

Така се случи. Мисля нямаше особена причина.

Но Тери много се разстрои като чу това, естествено.

Затова решихме да се махнем.

Какво виждате?

Двама души в костюми

танцуват около стълб.

Те се наведени да не се изцапат.

Това ли искахте? - Да. Нещо друго?

Можете да обърнете листа.

Два кънкьора като в леденото шоу.

Наклонени са назад и протягат ръце.

Как Тери е разбрала това?

От фермера, мисля. Не знам защо, но той не я харесваше.

Беше ли опак?

Не, разбирах се с него добре, но Тери...

Какво виждаш?

Две стари дами, седнали гръб до гръб

в открит трамвай като този в Сан Франциско.

Изглеждат уплашени.

Вкопчени са в седалките си с крака под тях.

Вижте тези брадички!

Това е мажоретка с барабан и висок мечи калпак.

Много стройна и грациозна.

Вдигнала е коляно високо във въздуха.

Благодаря ти много.

Най-сетне!

Съжалявам, закъснях.

- Разходи ли се по града? – Не, разговаряхме със Скот.

След мастилените петна. Кой ли ги е измислил?

За какво говорихте?

Баналности.

Чикаго, филми, детски спомени.

За нас?

Не, най-вече за него. За училището му, беше забавен.

Сигурно.

Наистина беше.

Като свърши работа си става ужасно забавен.

Помниш, какъвто беше преди.

Дали не е начин да се рови в паметта ти?

Не мисля, че е това. Просто му се говореше.

Нещо романтично?

Страхувам се, че нямаше.

Боже, звучиш разочарована.

Не!

Не си ли падаш по него?

Боже, Тери, като че ли мислиш само за това!

Влюбване в някого! Разбира се, че не!

Не искам да направиш нещо глупаво.

Да, мамо.

Още не съм убедена, че е честен с нас.

Не знам, разбира се.

Не е възможно.

Може би, но на твое място щях да внимавам повече,

нямаше да се държа толкова приятелски.

Само да не бяхме така...

Знам. Не е много приятно.

Но докато сме, просто трябва да сме нащрек с всички.

Особено с него.

ТЕРЕЗА КОЛИНС

Това е нещо, което не очаквах. Дори и насън.

Обещах, че няма да задавам въпроси.

Единствено мога да стоя тук и слушам

каквото искате да ми кажете.

Запознат ли сте с теста с мастилени петна?

Направих и други тестове да проверя резултатите.

Близо 80% от тестваните виждат в петната

една и съща фигура, имат същите илюзии.

Но това, което другите 20% виждат,

отразява истинския скрит модел на техния ум и личност.

В нашия случай няма никакво съмнение за едно нещо.

Една от нашите млади жени е луда.

Много умна, много интелигентна, но луда.

Ще правим тест за свободна асоциация на думи.

Толкова е прост, че дори аз го разбирам.

Ако търсите по-умната, ще ви спестя времето: това е Тери.

Това официално ли е?

Това е забавното. Родена съм 7 минути и 55 секунди преди нея,

но тя се чувства другояче, като по-голямата сестра.

Винаги ми помага и ме защитава.

Държи се като майка, сираци сме от 10-годишни.

Този тест не е състезателен.

Води до абсолютни, а не до сравнителни резултати.

Да, сър.

Знаеш ли...?

Днес съм много щастлив.

Не се чувствах така почти една седмица,

защото вие изглеждахте нещастна.

Съжалявам.

Страхувах се, че съм ви обидил с нещо.

Нямаше такова нещо.

Бях малко притеснена за друго.

- Сега всичко е наред? – Да,наред е.

Така трябва да бъде.

Сега обратно към хладната наука.

Ще ви прочета няколко думи,

а вие казвате първата хрумнала ви дума.

Не изречение, само една дума.

При това възможно най-бързо. Това е особено важно.

Готова ли сте?

Маса.

Стол.

Готова ли сте? Тъмнина.

Нощ.

- Луна. - Лъчи.

- Нож. - Ножица.

- Бяло. - Черно.

- Огледало. - Смърт.

Крал.

Кралица.

Цвят.

Цвете.

- Река. - Езеро.

Как можа да го кажеш?

Не знам. Хрумна ми изведнъж.

Защо се тревожиш? С какво може да ни навреди?

С нищо! Съвсем с нищо!

Не ми пука за този човек и детските му игрички.

Може да ме тества по 24 часа на ден, всеки път ще го бия.

Не може да ме уплаши с тези неща.

Тревожа се за теб.

Защо?

Защото показва, че постоянно мислиш за онова. Не отричай.

На "огледало" си казала "смърт", което го доказва.

За него може да не значи нищо, но за мен

е ясен знак, че ме смяташ за виновна.

Тери, моля те!

Вече ти казах ...

Защо продължаваш да говориш такива неща?

Забрави!

Но не трябва дори да го мислиш.

Защо вземаш сънотворно?

- Не мога да заспя без тях. - Защо не можеш?

Защото не съм добре с нервите. Не съм преодоляла шока.

Никой от нас не е.

Но това ли е всичко?

- Каква друго може да има? - Не е ли съвестта ти?

Защо съвестта ми?

Може би съжаляваш, че не каза на полицията всичко.

Може това да те притеснява.

Може би смяташ да го направиш сега?

Това е нелепо! Не съм и помисляла подобно нещо.

Защото, ако смяташ, телефонът е там...

Тери, спри! Говориш глупости!

- Аз ли? - Разбира се, ти!

Надявам се.

Защото ако ме подозираш,

не знам какво бих направила... Наистина не знам...

Маса.

Стол.

- Луна. - Звезди.

Крал.

Кралица.

- Смърт. - Огледало.

Момиче.

Жена.

- Черен. - Бял.

- Роза. - Трън.

Имам чувството, че тези неща не са ви интересни.

Не? Тогава защо мислите съм тук?

За да се надсмивате над стария професор.

- Само заради това ли? – За какво друго.

Не ви ли е хрумвало, че ми се иска да ви виждам?

Не, не ми е...

Не ви ли харесва да ме виждате?

Ако знаехте колко се вълнувах дали днес ще дойдете,

нямаше да ме питате за това.

- Честно? – Съвсем честно.

Тогава може да се видим извън офиса.

Ще го направим, сигурен съм.

- Бихте ли искал? - Много.

- Добре, кога? - Скоро.

Но не и преди да приключим с тестовете.

Какво общо има между двете?

И така много трудно се концентрирам върху науката,

не ме затруднявайте повече.

Първата вечер след тестовете?

- Това е среща. - Помня.

Ще запомня, Тери.

Бях полудяла по това момче, но Тери не го понасяше.

Настоя, че не е на ниво и беше права.

Как разбра това?

Една вечер той излезе с нея и тя ми каза.

Тери се е върнала.

По колко мъже сте полудявала?

Беше детско увлечение. Бяхме на около 16.

Тези истории, която ви разказвам,

и те ли са за науката?

Не, това е лично.

Колкото повече научавам за вас, толкова повече искам да знам.

Искам да знам всичко за вас. Това е за мен.

И очевидно ще го направите. Лека нощ.

Когато завършим, мога ли да ви поканя на вечеря,

танци или просто за разговор по напълно личен начин?

Мислите ли, че все още ще искате?

Нямам търпение. Имате ли нещо против?

Не, това ми харесва.

Чудесна сте!

Всичко е наред. Не съм заспала.

Не пали лампата.

Ще се съблека в банята.

Ще вземеш ли хапче за сън?

Не, снощи спах добре.

- Мисля, че е добре да вземеш две. - Две? Защо, за Бога?

За да нямаш толкова неспокоен сън.

- Говорих ли насън? - Говори, плака.

Понякога ме плашиш до смърт.

Божичко!

- Сънувала си нещо. – Не съм.

Не помниш ли съня си?

Не помня дори, че съм сънувала.

Не помниш ли, събудих те снощи, когато хълцаше.

Не помня.

Или какво ми каза?

Какво казах?

Ридаеше дълбоко, беше потресена, сякаш си видяла

нещо, което те ужасява.

Не помниш ли какво беше?

Не помня нищо.

Мислех, че си се събудила.

Беше страшно да те слушам няколко минути.

Не знам какво може да ме уплаши толкова.

- Случвало ли се е преди? - Няколко пъти.

Една нощ се радваше на промяна.

Изглежда сънуваше нещо за Скот.

- Често ли мислиш за него? - Харесвам го, но...

Той харесва ли те?

Донякъде, предполагам.

Казвал ли ти е нещо?

Нищо сериозно, банални неща...

Целувал ли те е някога?

Може просто опитва да му се довериш?.

Не мисля така.

Не искаш ли да знаеш какво те ужасява?

Не знам дали го искам.

Понякога говориш за това в съня си.

Тревожиш се, че някоя от нас може да е луда.

Поверието, че един от близнаците вероятно е ненормален.

Но това не е вярно, това е суеверие.

Скот го каза на прокурора.

Знам.

Тези одумки на възрастни жени

чуваме от години, но са лъжи.

Нали чу Скот да казва, че са такива?

Да, чух го.

Това е толкова ужасно.

Това ме плаши.

Цялата идея за говорене и сънуване, ридаене и...

и не помня нищо за това.

Не е много приятно,

но не е толкова важно, само лоши сънища.

Знам, но... Тази мисъл...

Какво е това?

Регистрира кръвно налягане и пулс.

- Детектор на лъжата? – Популярното му име. Нещо против?

Трябва ли? За какво искате да говоря?

Ще ви кажа, когато съм готов.

- Още колко време? - Тази седмица приключваме.

Петък следобед и това е.

- Това е всичко? - Да, работата е завършена.

- Тогава събота е нощта. - Нощта?

- Да не кажете, че сте забравил... - О, разбира се.

- Помните ли? - Да.

И така?

Страхувам се, че забравих. Ужасно съжалявам.

Не сте ли свободен?

Всяка друга нощ, но...

Що за мъж! Мислех, че живее само за тази нощ.

Непростимо е, но приключваме по-рано от очакваното.

Коя е моята съперница?

Няма такава.

И това ли е стандартен отговор в работно време?

Добра памет имате.

Да продължим ли сега с това и оправим нещата по-късно?

Няма нищо за оправяне. Сърцето ми е разбито.

Да се обърнем към апарата.

Искам отговорите на няколко прости въпроса.

Не се притеснявайте, не са по забранена тема.

Работата е над всичко. Питайте каквото искате.

Дали това важи и за Рут?

По-добре е да я попитате.

Разбира се.

Все пак се надявам да е така.

И двете преминавате ужасно изпитание

и ако сте го преодолели, ще е прекрасно.

Какво ще ме питате?

Преди дни ми разказвахте

за живота ви в Небраска, преди преселването в Чикаго.

Нещо интересно за това време?

Не виждам какво...

Мисля, че Рут ми разказа за момче, което е харесвала,

но вие сте били против.

Фреди Екланд.

Мисля, че да...

Било е в Дейтън.

Какво каза тя?

Каза, че според вас той не е на ниво и сте го доказала.

Оплакваше ли се?

О, не! Беше ви благодарна.

Все повтаряше как винаги сте се грижила за нея

като по-голяма сестра.

А каза ли, че аз го срещнах първа?

Не, не мисля, че го каза.

Истината е, че аз първа го срещнах и го запознах с нея.

Знаех, че не се интересува от нея.

Често се въртеше около нас.

Но тя не подозираше, че той харесва само мен.

Какво има, скъпа?

Пак тази светлина!

Събуди се. Пак сънуваш.

Не беше сън! Нищо ли не видя?

Нямаше какво да видя. Сънувала си нещо.

Не беше сън! Не бях заспала!

Цялата стая се освети, Тери! Като от светкавица!

Сега всичко е наред.

Няма от какво да се страхуваш.

Сигурна съм, че го видях.

Няма значение, наистина няма.

Но какво е това, какво мислиш?

Нещо става с мен и не знам какво!

Не го разбирам!

Само си въобразяваш нещо.

Нервите ти те подвеждат, това е.

Много ме е страх!

Уплашена съм! Не знам какво да правя!

Всъщност няма нищо.

Помни, че съм с теб

и винаги ще бъда, каквото и да се случи.

Значи това е всичко?

Страхувам се, че да.

Не съм и обещал много повече.

Мога да кажа само, че не Рут го е направила.

Тя просто не е способна на подобно нещо.

Това стеснява кръга на заподозрените.

Тери е параноик,

няма съвест, не различава добро от лошо

по-добре от двегодишно дете.

Параноикът е способен на всичко.

Това е нещо, но не е достатъчно.

Не може да се запрете луд, докато не направи нещо.

Ако семейството е против,

трябва да чакате, докато направи някоя беля.

За съжаление.

Доста опасно за Рут.

Ще й кажете ли?

Предполагам.

Но няма да е лесно.

- Тя не подозира нищо. - Не? А това двойно алиби?

Тери винаги може да я измами.

Все пак много ви благодаря.

Уви, не можех да ви помогна повече.

- Ще се видите ли с Рут скоро? - Очаквам го.

Кажете й, макар и да е трудно.

Защото всеки момент другата може да изкризи.

Напълно възможно е.

И вие самият внимавайте.

Едва ли тя има да разчиства сметки с мен.

Нямаше нищо против тестовете, в тях видя

шанс да покаже колко ни презира.

Но това беше и първата следа към нея.

Казахте, че няма формула да бъде открита лудостта.

Не бъдете толкова скромен.

- Добре, ще й кажа. - Кога?

Тази вечер, ако успея.

Добре ще е Тери да стори някоя дребна беля,

тогава ще можем да я задържим.

Този доктор трябва да се чувства притеснен.

Защо?

Защото може да стане втори случай д-р Пералта.

Нова жертва тази вечер?

Така стоят нещата.

Ако лекарят се влюби в пациентката си, оттам нататък

той е толкова ефективен, колкото пеленаче.

Здравей, Рут?

Здравей Скот! Как сте?

Сама ли сте?

Да. Защо?

Не искам Тери да знае.

- Може ли да ви видя сама тази вечер? - Разбира се. Кога?

По всяко време. Когато кажете.

Колкото може по-късно, например в 23 часа?

Тогава тя ще е заспала.

Съгласен съм.

Да дойда в апартамента ви в 23 часа?

Ще оставя вратата отворена. На последния етаж.

Разбирам.

Влезте.

Имате ли нещо против?

Нямам, разбира се.

Не мога да съм по-доволен.

Не бих предпочел никой друг да влиза тук.

Видях, че свети

и помислих, че може да имате малко време.

Чудех се какво да правя по-нататък.

Не че това е нещо важно...

Чувствате се депресирана?

Нещо такова.

Вечеряхте ли?

Вместо да вечеряте с мен утре вечер,

какво ще кажете да вечеряме тази вечер и утре вечер

и толкова вечери, колкото можете да отделите.

Тази вечер, скъпа, трябва да я прекараме с музика!

Нищо ли не искате да ми кажете?

Какво причинява халюцинации?

Халюцинации?

Въображаеми неща, които виждате или чувате. Какво ги причинява?

Лошите нерви.

Само те?

Или болен ум.

- Мога ли да ви обясня нещо? - Не, моля ви, недейте.

Искам да се прибера сега.

Ще вземете ли чантата и ръкавиците ми?

Разбира се. Веднага се връщам.

Полицията.

Лейтенант Стивънсън, моля.

Лейтенант? Тук е Скот Елиът.

Какво искате, да се превърна в човешка примамка?.

Значи най-накрая разбрахте ситуацията?

Възможно е.

Ще бъдете ли там в 22 и половина?

Искам да ви кажа за нещо, което възникна

и е повече във вашата област.

Ще съм тук от 22 и 39 нататък.

- Пак се започва? - Изглежда.

За човек от университет не е глупав.

- Готова ли сте? - Благодаря.

Хайде, можете да се отпуснете.

Притесних се. Къде беше?

Разхождах се.

- Със Скот? - Не.

Не го ли видя? Обади се към 7 часа.

- Кой? - Скот.

Казах ти, че не съм го виждала.

Току-що се прибираш?

Не, тъкмо излизам... Ще танцувам.

Не знам дали да те оставя сама вкъщи?

Не бъди глупава, добре съм.

Взе ли хапчетата за сън?

- Не. - Защо?

Не помагат.

Може би не вземаш достатъчно.

Но внимавай да не прекалиш.

Виж, скъпа,

не се тревожи толкова много.

Не могат да ти направят нищо без съгласието ми,

а те никога няма да го имат, повярвай.

Знам го.

Така че не се страхувай.

Ти и аз цял живот ще сме заедно.

Помни това, скъпа, винаги.

Лека нощ.

Няма да се бавя до късно.

Много се радвам да ви видя.

Питах се как живеете.

Съжалявам, но нямам чистачка да поддържа ред.

- Желаете ли нещо за пиене? – Не, благодаря.

Дано не съм ви разтревожил с тази тайнственост.

Беше ми странно, че търсите извинение.

Знаете, щях да дойда така или иначе.

Това не беше извинение.

Трябва да обсъдим насаме нещо сериозно.

- Трябва ли да е тази вечер? - Боя се, че е така.

Става дума за Тери.

Не харесвате ли Тери?

- Харесвам я, разбира се. - Обаче?

Но обичам вас.

Защо?

- Защо ви обичам? - Защо мен, а не нея?

Много съм любопитна.

Защо избрахте мен вместо нея? Толкова си приличаме.

Какво видяхте в мен, което тя няма?

Как мога да отговоря на това?

Знам само, че вие сте, в която се влюбих.

По-добре ли изглеждам от нея?

- За мен е така, разбира се! - Не се смейте.

Питам сериозно, искам да знам каква разлика намирате?

Например, целунете ме.

Вярвате ли, че е различно от целувка с Тери?

Или устните ми не са като нейните?

Така мисля.

- Целувал ли сте я? - Не.

Как тогава е възможно да знаете?

Не съм сигурен, но мисля, че сърцето ми би разбрало.

- Дали е така наистина? - Така мисля.

Не го вярвам нито за миг.

Все пак искам да ви попитам,

защото обикновено харесват Тери.

Тя е, която ги привлича.

Това не е вярно.

Разбира се, че е вярно.

Тери е по-обаятелната, вече ви го казах.

Не, не е така и това е нейният проблем.

- Затова исках да говоря с вас. - Не знам какво имате предвид.

Не е лесно да ви кажа, но чувствам, че трябва.

Тери не е добре...

тя е болна...вътрешно.

Нуждае се от вашата и моята помощ, ако е възможно.

"Болна"? От какво?

Нещо в нея е сбъркано.

Не знам как е станало.

Вероятно някаква случка, докато сте били малки.

Между сестрите има силно съперничество,

но след този случай

то става все по-силно, а сега вече е ненормално.

Тя се нуждае от грижи веднага.

Между мен и нея никога не е имало съперничество.

Ни най-малко!

Всички жени са съперници,

но това не ги притеснява, защото

автоматично отричат успеха на другите,

а оправдават неуспеха си с обстоятелствата.

Казват, че е късмет.

Между сестрите е малко по-сериозно.

Обстоятелствата като цяло са едни и същи,

съответно дават по-малко утешение при неуспех.

Затова омразата между сестри може да е толкова силна.

При близнаците, особено еднояйчните, знаете

по-добре от мен как може да ескалира ревността.

Продължавайте.

Вие лесно се харесвате на хората, особено на мъжете.

Вие сте естествена и нормална.

Слава Богу, преодоляла сте отровата на ревността.

Но не и тя...

На пръв поглед между вас няма разлика и причина за избор.

Това, разбира се, е лъжа!

Съжалявам, но не е така.

Оттук тръгва нейния случай. Така е според твоите думи,

както и според нейните.

Момчето от Дейтън

Адвокатът в Чикаго,

семейството, което е искало да осинови вас, но не и нея.

Историята се повтаря.

Която и да са срещнали първа, вие сте предпочитаната.

Не съм чувала досега такива пълни глупости!

Обадих ви се, защото искам да поговорите с нея за това.

Да я убедите да отиде на лекар.

Да я накарате да го направи веднага.

И ако откажа да я обидя по този начин?

Не трябва. Тя трябва да получи помощ незабавно.

А ако откаже?

Ако откажете... Тери,

ще се наложи да кажа кой уби Франк Пералта и защо!

Невъзможно! Вие не знаете нищо!

Мисля, че знам.

Няма значение. Не може да направите нищо,

дори да сте се досетили.

Да ви напомня ли все пак?

Щом искате.

Пералта е бил убит, защото пак ви се е случило същото.

Реално е обичал Рут, без дори да знае, че тя съществува.

Той е ухажвал вас,

поискал е вие да се омъжите за него.

Не е знаел, че имате сестра, но е усещал,

че момичето от щанда понякога е без усмивката, която харесва.

Затова ме попита за раздвоението на личността.

Разбрала сте това чак онази нощ при него,

когато казал за тази разлика в поведението.

Станало ви е ясно, че се случва пак.

Бил е влюбен в Рут, а не във вас.

Тогава сте решила, че щом не може да имате любовта му,

то и Рут не трябва да я има.

На кой друг сте казал това?

На кого сте разказвал нелепата си история?

Досега на никого

и няма защо, ако направите това, което предлагам.

Отидете при лекаря си и правете това, което ви каже.

Не виждам нужда от това. Казах ви, че не може

да направите нищо, колкото и да сте уверен в себе си.

Наистина ли мислите така?

Боя се, че само си губите времето.

- Не сте ли забравила Рут? - Изобщо не съм.

И не трябва, уверявам ви

тя ще приеме сериозно тази „нелепа“ история.

Едва ли. Така странно се държи напоследък,

че това ще мине покрай нея.

А и се съмнявам, че някой ще повярва

на момиче, страдащо от халюцинации.

Или не ви е казала?

Какво искате да кажете?

Къде е Рут сега?

Толкова ли сте сигурен коя сте целунал?

Разбира се.

Вгледайте се по-внимателно. Сигурен ли сте?

Тази Тери още ли е при вас?

Може ли да я доведете или да пратя камионетка?

- Кой е това? - Човекът от болницата.

Идвам след минутка.

Съжалявам, докторе, имам лоши новини.

Изнервих се и дойдох тук да разгледам.

Неприятно ми е да ви кажа, но когато влязох ...

Какво?

Добре, Стивънсън, идвам веднага.

Рут се е самоубила.

Това изненадва ли ви?

Ужасно съжалявам, но...

Ужасно съжалявам, г-це Колинс.

Седнете тук, моля.

- Може ли да вляза...? - Ако желаете.

Следователят е там. Отиди с него Франклин.

Може ли да ми кажете какво е станало?

Взела е от това сънотворно.

В банята кутийката беше празна.

Приема го през последните 2-3 месеца.

Съжалявам, но трябва да попитам

дали е имала някаква причина да го стори?

Страхувам се, че имаше.

- Каква, г-це Колинс? - Нейната съвест.

Не бързайте. Знам, че е мъчително.

Наред съм...

Напоследък бях под такова напрежение, а сега и това.

Тя вече е свободна, горката,

и аз също имам право на спокойствие.

Разбира се имате. Кажете ми всичко.

Ще се почувствате по-добре.

Тя го уби.

Тя го уби?

Казваше, че не е, но знам, че го е убила.

Отначало й повярвах.

Дълго й вярвах. Но сега знам, убила го е.

Запиши това.

Какво се случи онази нощ?

Прибрах се от парка, тя беше в леглото.

Мислех, че спи.

После ме накара да обещая да не казвам, че е била с него.

- Повярвахте ли й тогава? - Да, но...

Нещо се случи с Тери.

Нещо в нея се повреди. - Имате предвид с Рут?

Не, с Тери. Аз съм Рут.

Някаква мъчителна горчивина.

Почакайте! Мислех, че вие сте Тери!

Не, говоря за Тери, аз съм Рут.

- Но нали не сте...? - Какво не съм?

Нищо. Аз малко се... Продължавайте.

Тогава Скот разбра за това

и тази вечер ми каза,

каза ми, че не е добре...

че е болна отвътре...

болна от ревност...

и затова го е убила.

Той не знаеше, че сме две...

Почакайте малко!

- Какво разправяте? – Това, което вие ми казахте.

Само казаното от вас.

Но това не е Рут, това е Тери!

Скот, току-що говорихме за това.

Това е нелепо! Знам, че това е Тери!

Откъде знаете?

Изучавах ги всеки ден от почти два месеца.

Лесно мога да ги различа.

Можете ли да го докажете?

Тя казва, че е Рут и изглежда като Рут.

Докажете, че греша...

- Да продължа ли? – Да, вече стигнахме донякъде.

Тестовете доказаха това, което знаех отдавна.

Тя ме е мразила, защото мъжете лесно ме харесват.

Историята се повтаряше, отново и отново

Когото и да срещнем, винаги аз...

Съжалявам, скъпа!

- Сърдит ли сте ми? – Не, разбира се.

Не ви казах, защото го реших, когато дойдох тук.

Идеята ми хрумна, докато говорех с Рут.

Нямаше време да обяснявам. Трябваше да рискувам.

Остарях с 10 години, но, предвид ситуацията, сте простен.

Знаеш ли защо се изнервих?

Причината беше психологическа.

Помислих си какво ми каза

и разбрах, че Рут е в опасност.

По-лесно е да се отървете от съперницата си,

от това да убивате гаджетата й през целия й живот.

Връщам си назад казаното за полицията.

Само тази седмица е 9,75$.

Аз ли бях огледалото?

Беше отражението.

Това са близнаците. Отражения един на друг. Всичко на обратно.

- Ще ми отговориш ли на един въпрос? - Какъв?

Ще кажеш, че вече е невъзможно, но

защо си толкова по-красива от сестра си?

субтитри: gang48