Original subtitles

На Жил Ремиш

Чакай, наведи се. Харесват ми цветята на задния фон.

Дай по-близо. Буза до буза.

Мило... харесва ми.

Не знам. Може да те вдигна? - Да ме вдигнеш?

Честит рожден ден.

Може би сред цветята? - Добре, давай.

Като природоизпитатели.

Честно казано... не съм сигурен.

Не е джунглата, но ще свърши работа.

Здравей, Катрин. - Мамо.

За майка ми ли е? - Да.

Виж, наклони си главата насам.

Приличаме на покрив. - Не...

Покажи ми. - Отива ти.

Премести си ръката.

Наистина ми отива. Като истинска е.

Голям смях. - Какво?

Да ги видим ли или да опитаме и други?

Да ги видим. - Не е толкова лесно.

Тази е добра. - Покажи ми останалите.

А с цветята? - Ето тази.

Но е странна. Сякаш съм...

Сякаш си бременна. Това е големият ден.

Не искам те да знаят.

А така? - Отлично.

Просто остави телефона... - Да се приближим.

СИНДРОМ НА ЛЮБОВТА КЪМ МИНАЛОТО

Някак се страхувам от събота.

Трябва да намеря начин да накарам мама да разбере.

Тя толкова се надява. - Разбира се.

Направо се разплаква. - Занимаваш се с майка ми?

Не се сърди, но е станала много чувствителна.

Жюстин... - Сестра ми не трябваше...

Майка ти също е груба.

Защото тя каза на мама, че се опитваме.

Да, но... - Казах й, но едва-едва.

Обзалагам се, че тя е разказала всичко на Жюстин.

Тя не го осъзнава, защото не иска деца.

Тя не знае колко е трудно да се отгледа дете и затова й е разказала.

Изпратено.

Здравейте.

ДОКТОР ДЕ КОНИНК: Имам новини.

Да се срещнем утре в университета.

ИЗДАТЕЛСТВО "ДЮ ХЕРИСОН"

ДОКТОР ДЕ КОНИНК: Имам новини.

Да се срещнем утре в университета.

Извинете, но имам само пет минути. Благодаря, че дойдохте.

Мосю Островски? Затворете вратата.

Здравейте, Сандра. Седнете.

Здравейте, докторе. - Реми. Седнете.

Имаме много малко време, но...

Бях на конгрес по акушерство в Сиатъл.

Имаше срещи във формат "кръгла маса"

и ние обсъдихме вашия случай на безплодие.

Мерси. - Мисля, че намерихме решение.

Вие имате синдром наречен...

"Синдром на минала любов".

На френски: "Syndrome des amours passees".

Докторите формулирали синдрома

са разработили методика за лечение,

а именно: Трябва да намерите всички хора,

с които някога сте правили секс

и да извършите още един сексуален акт

с всеки един от тези хора.

Лечението се състои в това да преспим с всички?

Вярно, съставете списък на всички ваши партньори.

Вие имате ментален блок... а оттук и физическият блок.

Не просто да си фантазираме...

Не, физически контакт. - Да, физически.

Трябва да преспим с тях. - Точно.

Правили сте секс само по взаимно съгласие?

Да. - Е, тогава няма да има проблеми.

Да искаш да имаш деца е голяма крачка.

Да. - Съгласни ли сте?

Спомнете си вашата история, всички препятствия...

Сериозно, от колко време се опитвате да имате дете?

Разбира се не гарантирам 100%-тов резултат.

Този метод е нов, иновационен,

но имаме диагноза и лечение, а това вече е нещо.

Бъдете позитивни и не се задълбавайте в детайлите.

Мерси. - Ще успеем, чувате ли?

Положителни ли сме? - Да.

Горе главите. - Мерси.

1, 2, 3, 4, 5...

11, 12, 13...

Наистина ли... - 19, 20...

С всички ли... - Чакай.

Мамка му, как се казваше? - Но това е огромен списък.

Сериозно, сама виж.

Не е огромен. Дълго време бях сама

и имах няколко забежки...

Средностатистическият човек има от 5 до 10 партньора?

Пет... да не си луд.

Аз имах три. Не са много.

Били са дълги отношения и сте правили секс много пъти.

Чакай, забрави една.

Кабовердката. Естрела...

Естрела не се брои.

Защо? - Не се брои, защото...

нямахме...

Не го направихме съвсем...

Не си ли спал с Естрела?

Лъжко. - Може да съм го споменавал...

Значи твоите приятели разпространяват слуховете?

Е, какво толкова? Хвърлях им малко прах в очите.

Възможно е, но ме бе срам заради теб.

Не съм искал да се срамуваш.

Исках да те впечатля. Току-що се бяхме запознали.

Виж моя списък. Три жени.

Няма с какво да се гордея.

Тогава може малко да съм го поукрасил...

Коя е Жули? - Жули е Жули.

Не я познавам. - Това е Жули.

Сестра ти ли? - Да, дъщерята на Жозеф.

Чакай... спал си със сестра си?

Тя ми стана сестра по-късно. Бяхме на 16.

Родителите ни току-що се запознаха. Прекарахме едно лято заедно.

Почивахме като ново семейство.

Запознахме се като тийнейджъри.

Бяхме гаджета, но още не роднини. - Но ти я наричаш "сестра".

Това са децата на "сестра ми".

Когато купуваш подарък за нея

тя е твоя сестра. И за мен тя е твоя сестра.

Но исторически и биологично не е,

но не й казвай нищо или тя ще ме убие.

Добре. - Сериозно, нито дума.

Казах "добре".

Кого търсиш? - Нора.

Ето я. - Мерси.

Излизала си с тоя пънкар? Кой е пък този рокер?

DJ Сансес. - DJ Сансес?

А този баскетболистът? - Берлиние.

Наистина ли? Как се пише?

Б-е-р-л-и-н-и-е... - Да ги залепим.

Готово.

Аз съм готов. - Ще ми помогнеш ли?

Да, защото аз приключих.

Пишеш на Тарек на английски?

Да, ние общуваме на английски. - Така ли?

Исках да видя какво им пишеш за собствено вдъхновение.

Сериозно, така ли им пишеш: "Мога ли да спя с теб"?

Ами да. - Толкова директно.

Сигурна ли си? - Зависи с кого...

и каква връзка сме имали.

Отлично. - Ще видим дали ще отговори.

Аз ще се обадя на Селин. Няма да отнеме много време.

Звъни.

Мамка му, гласова поща. - Затвори.

Тя ще види номера ми. Здравей, Селин, аз съм Реми.

Отдавна не сме се виждали и не сме общували... нищо.

Обаждам се, за да те помоля за услуга.

Много лична. Ще бъда кратък.

Ние с теб трябва да правим секс...

По дяволите, отрязаха ме. - Слава Богу.

Беше ужасно. Истински цирк.

Не беше ли ясно? - Изобщо не.

Какво си мислеше?

Мислех, че ще е по-просто. - Разбира се, че няма да е просто.

Тарек вече ти отговори? Какво?

Добре, идвай. - Добре, идвай.

Аз съм напълно отворен.

Скъпа Нора...

Здравей, Нора...

Използвам възможността да ти напиша...

да ти пиша... да те помоля за нещо странно.

Малко необичайно...

малко странно.

Може ли да вдигнеш линеала, моля?

Постави я отгоре.

Мерси.

Смешно ли ти е? - Не, неловко ми е.

Наистина ли? - Това ме кара да се чувствам...

Не мисля, че ще мога да го направя.

След теб не съм имал друга. - Така ли, не го знаех.

Да. - Но това бе отдавна.

Нашата среща бе за мен истинско изпитание.

Мислех, че трябва да спя с жени,

за да дам на хората определена представа за мен.

Отнемаше ми много усилия.

След това отидох в Брюксел и започнах да купонясвам във Фонтенас

и реших, че момчетата ми харесват повече.

В Белгия нямаше толкова голям социален натиск.

Нямаше го семейството ми или буржоазията,

сред която съм израснал,

така че се почувствах свободен. - Няма да те разубеждавам.

Провървя ми, но...

Не знам какво да кажа. Мамка му.

Виж, ние се смеем заедно.

Да, но не си мисли, че съм безчувствен.

Представям си как чакаш в леглото,

докато аз се опитвам да го вдигна в банята.

Смешно е, да. - Чувствам се като глупак.

Гледам мъжкото си достойнство

и се чувствам гол и уязвим. Не искам да си го причиня.

Понякога срещам хетеросексуални момчета

на партита и флиртувам с тях.

Аз: "Защо не?" Те: "Не харесвам момчета."

Аз: "Свирката е същата със затворени очи."

И момчетата ме намират за натрапник.

Аз съм натрапник, нали?

Разбирам. Виждам себе си в теб.

Но ще си помисля и ще говоря с Габриел.

Но ти не се надявай много.

Да? - Здравей, аз съм.

Как си? - При мен всичко е наред, а при теб?

Радвам се да те видя. - И аз теб.

Всичко наред ли е? - Изглеждаш отлично.

О, каква коса! - Дълга е, нали?

Ремонтираш велосипеди ли? - Не аз, моят съсед.

Ясно... мисля, че гумата ми е спаднала.

От теб мирише странно.

Не знам. - Помириши.

Аз винаги мириша така.

Не, сега е различно.

Може би трябва да си вземеш душ?

Вече се изкъпах. - Изкъпа ли се?

Чувствам се малко...

отхвърлена, но... - Отхвърлена, не, не.

Казваш, че мириша. - Не.

Просто е за пръв път. - Значи ще става по-поносимо?

Да, все едно започваш да пушиш. Трябва да...

Първо направо се вцепеняваш.

Трябваше да убия малко време.

Да... - Вечерях с един приятел.

Опитвах се да работя. Ужасна идея. Беше невъзможно.

Представях си те... Бе непоносимо...

но сега това е в миналото.

Сигурен ли си? - Да, миришеш на себе си.

Да.

Аз съм. - Влез.

Пак с миналогодишната хартия. - Никой няма да забележи.

И миналата година бе употребявана хартия.

На тях не им пука. Те разкъсват опаковката.

Виж какво взех за татко.

Страхотно, ще му хареса. Чудесен подарък.

Би трябвало. Почти бе разпродадена.

Знам, това е бестселър. Продадохме 500 бройки.

Ще си повредиш емайла.

Няма. - Повярвай ми.

Искам да те питам нещо.

Нещо лошо ли? - Не.

Докторът разбра защо не можем да имаме деца.

Имаме синдром.

Рак? - Не, синдром...

Болест? - Не, това не е болест.

Лечението на този синдром изисква аз и Сандра да...

Да пиете хормони. - Не.

Не се опитвай да ме щадиш. - Не, не е толкова сериозно.

Честно казано, не е кой знае какво.

Докторът ни предложи методика за лечение.

Химиотерапия. - Не е рак, престани.

Методика, синдром... - Можеш да ми кажеш.

Постоянно ме прекъсваш. Не е рак.

Супер, не бъди толкова агресивен.

Извинявай, че се тревожа за брат си.

Трябва да спим с всички наши бивши партньори.

Шегуваш ли се? Това ли е всичко? Това ли е голямата ти новина?

Боже, помислих, че си смъртно болен.

Толкова съм щастлива. Такова облекчение.

Как можах да се объркам?

Отново ще преспим. Мислех, че няма да се съгласиш.

Какво? Не разбрах.

Но ти каза с бившите си.

С нашите бивши любовници.

Аз не съм ти любовница, а сестра.

Но си от бившите, с които мачкахме чаршафите.

Мачкахме чаршафите? - Това е израз, ти ме разбра.

Имам предвид хора, които...

Спри да бъдеш агресивен. - Просто обяснявам.

Не знам... да изменя на Ману, само защото...

С Ману и така е сложно. - Знам.

С Ману не е лесно. - Не, не е в това въпроса.

Какъв ти е проблемът? Защо всички не харесват Ману?

Проблемът не е в самия Ману, но и той участва в уравнението.

Разбира се, той е моят съпруг.

Това имам предвид. - Осиновете си дете.

Какво имаш предвид?

Ти роди две за две години и сега ти е лесно да говориш.

Как само извърташ нещата. - Извъртам нещата.

Аз опаковах подаръци, а ти искаш да ме чукаш.

Говорих с него по телефона.

Той трябва да се консултира с приятелката си.

Тя изглежда готина.

Ще отнеме само секунда.

Еха, впечатляващо.

Не очаквах да е толкова голямо. - Понякога така става.

За управителя на сградата. Е, не съвсем.

Аз се занимавам с всички наеми на горните етажи.

Раздавам ключовете. Сменям спалното бельо.

В замяна живея тук.

Безплатно.

И мама е идвала тук.

Имам сирене. Искаш ли?

Готино е, нали? - Невероятно е. Не съм виждала

такова нещо в апартамент. - Като малки цици.

Между другото за четвъртък остава в сила.

Ще отидеш ли? - Не.

Не, забравих да ти кажа. - Какво правиш?

Какъв е този поглед? - Обикновен.

Не мога. - Имаш среща ли?

Имам медицински преглед. - Медицински?

Да, отивам на гинеколог, за да се запиша за аборт.

Ясно, ти си бременна.

Бях на соарето на Захия преди месец.

Помниш ли, че ти казах, че повърнах от текилата?

Току-що си бях изпила хапчето.

После срещнах един готин пич. Преспахме и...

Толкова просто ли стана? - Да.

Затова не исках да ти казвам.

Защо?

Защото не исках да...

да те заболи. - Значи вече е табу.

Разбира се, че ме боли. Какво си мислиш?

Аз толкова се старая,

а ти витаеш в облаците и забременяваш просто така.

Не витая в облаците.

Ти ме унижаваш, но тези неща се случват.

Мога да ти дам детето, ако това ще ти помогне.

Разбира се, да.

За да порасне глупаво като теб? Не, мерси.

Ще бъде умно. - Не, мерси.

Добре, аз трябва да бягам.

Някой ще те вземе ли? - Да, помолих Мартен.

Как си?

Много жени забременяват. - Да.

Само не и аз.

Не забравяйте за следващата седмица. - В колко часа?

В 14:00. - Не закъснявай. Винаги закъсняваш.

Ти вкъщи ли си? - Да

Щях да отида. - И какво?

Но после...

не отидох.

Най-накрая имахте среща и ти не отиде?

Сигурно се е ядосала. - Направо откачих.

Добре, но звънна ли й? - Не, още не.

Не... сега вече няма да иска? - Ще й кажа, че ми умря батерията.

Страхотно... Какво става с теб?

Ами... представих си, че Нора вижда в мен стар пърдилник.

Мислиш ли, че си стар пърдилник?

В сравнение с онова, което бях някога... да.

Но и тя се е изменила. - Да, но още има коса.

Не разбираш какво е това косопад. Ти имаш много коса.

Плюс това си зашеметяваща, така че не можеш да го разбереш.

Мислиш ли, че не го усещам?

Съмнявам се, че е същото. Ти си повече...

И какво ще правим? Сериозно.

Не знам. - Ти не знаеш.

Направо блокирах.

Да, разбрах го.

Трябва да изчакаме, докато се успокоя.

Може би трябва просто...

да експериментираш.

Запознай се с други момичета.

Какво? - Да, защо не?

Спи, с която и да е. Експериментирай.

Ще разбереш, че това не е толкова важно.

Предлагаш ми да правя секс... - Да.

С други момичета? Кои момичета?

Не знам. Иди някъде, запознай се.

О, с непознати. - Да.

След това можеш да се обадиш на Нора...

и ще си по-уверен в себе си.

Здравей, Реми. - Здравей, "Кралица777".

Да, Марион.

Извинявай, че закъснях. - Няма проблем.

Това първият ти път ли е?

Нима толкова много си личи?

Не, но тялото ти те издава.

Но е очарователно. Както и зеленият ти костюм.

Харесва ли ти? - Малко хора изглеждат добре в зелено.

Наистина ли? Мерси. Малко съм объркан...

от това колко е просто всичко това. - Притеснява ли те?

Обикновено има причина...

за да се мамите един друг

или себе си, но при нас е различно. Ние не крием нищо.

Говориш твърде много. Успокой се. - Добре.

Тази вечер в 22:00. Стая 206.

В 22:00 тази вечер? Толкова скоро?

Направо в стаята ли? - Извинявай, трябва да вървя.

Добре. - До довечера, Реми.

Приятен ден, Марион.

Сгрешили сте стаята. - Странно, имам карта.

Да, но това е 206-та. Виждате ли?

Да, 206-та. - Точно така.

Моята е същата. - Покажете ми я.

Заповядайте. - Какво, за Бога?

Това стаята на Марион ли е?

Да.

Имате среща с Марион? - Имам.

Аз също... и затова съм тук.

Уговорката ви бе за 22:00 ли?

Да, за 22:00. На същото място.

Значи не ви е за пръв път.

Ето ме. - Ето я и нея.

Здравей. - Извинете.

Простете ми.

Моя грешка. Имам два органайзера.

Един на телефона...

и един хартиен. - Точно така.

Чел сте органайзера ми? - Не.

Слава Богу. Запознахте ли се? - Да.

Знам, че е колоездач.

Значи си направила грешка. - Мисля, че това е знак.

За трима ни...

Така да бъде. Предлагам да се възползваме.

Да. - Да направим тройка.

Когато искаш нещо, дори да не си го планирал

трябва да го направиш.

Точно това и казвам. - Живееш само веднъж.

Искаш ли да ти помогна? - Не, ще се справя.

Заял е. - Тия са "Трошачи на челюсти".

Разбивачи на сърца? - Не, на челюсти.

Значи не "разбивачи на сърца". - Чу ли това?

Мисля си, че ще е по-добре ако ви напусна.

Всичко е готино, но аз ще си вървя.

Добър вечер.

Мерси, за идеята за "експеримента",

но се отказвам. Сериозно.

Това са глупости. Как беше с твоя бивш... задник?

Да, работата е свършена.

Знаеш ли какво ми каза, когато си тръгвах?

Не.

Че съм направила "разумния" избор.

С теб. - Значи аз съм "разумният избор"?

Стига бе. Какво значи "разумен избор"?

Той не е ли разбрал, че не си искала

да гледаш грозната му мутра?

А ти какво му каза?

Какво? - Нищо.

Нищо? - Просто си тръгнах.

Можело е да се застъпиш за мен.

Да се застъпя... защо?

Той не е прав и това е всичко.

Моят разумен избор...

Изпратих имейл. Изпратих СМС.

Среща в четвъртък вечер.

Реми? - Нора.

Здравей. - Как си?

Не си се променил. - Съвсем малко, нали?

Все така си елегантен. - Мерси.

Извинявай за последния път. Задържаха ме.

Донесох тапенада за извинение.

Много мило. - Много ти е хубаво тук.

Да, това е нашият дом.

"Нашият"? Твоят и на мъжа ти ли?

Не, ние се разделихме. - Така ли?

Аз съм извън играта.

Тогава чий е? - На нас трите.

Трите... - Три момичета.

Заедно ли живеете? - Да, като съквартирантки.

Всяка от нас успя да се възстанови след тотална катастрофа.

Изминахме дълъг път.

Сега живеем трите и се чувстваме свободни.

Чудесно е. Да, и не зацикляме...

само на един човек. Споделяме бремето си.

Това ни кара да се чувстваме живи.

Но там има някой. - Това е моето момче... Антоан.

О, ясно. Значи все пак имате връзки...

Разбира се. - Явно не съм разбрал всичко.

Ние не сме монахини.

Сардинска маслинова тапенада.

Може ли? - Моля, вкусна е.

С Антоан сме се уговорили за всичко.

Той се отбива, но не остава.

И всички са щастливи, наистина.

А и този твой синдром?

Сигурно е невероятно отново да преспиш с всичките си бивши.

Да, напълно е...

Колко ти останаха?

Три. - Уау, страхотно.

Почти си готов. Браво.

Намери ли мацката от Кабо Верде?

Той излизаше с едно момиче от Кабо Верде.

Истинска курва. Страхотно ревнувах.

Ти си ревнувала?

Мисля, че бях на три диети.

На три диети? Наистина ли?

Прекарвах часове в салона.

Аз нямах понятие. Дори не съм подозирал нещо.

Това е добър пример защо повече

не искам сериозни отношения.

Не думай. - Много съжалявам.

А как й се възхищаваха приятелите му. Бяха луди по нея.

Да, точно така. - Приятелите постоянно се бъркат.

От тях нямаше мира.

И трите ли?

Да, и трите.

Да.

Те са съквартирантки. Споделят си всичко.

Буквално всичко.

Страхотно. - Ти бе напълно права.

Трябваше да се отпусна.

Бях блокиран, без да го осъзнавам.

Както когато шумът от хладилника спре.

Забелязваш го чак когато спре.

Значи ти е харесало? - Да, мисля, че да.

Било ти е готино. - Да, честно казано.

Страхотно е, че най-накрая успях...

Да свършиш? - Не.

Нали това искаше да кажеш? - Не, въобще не.

Не знам. - Не го приемай сериозно.

Отнасям се сериозно към думите ти. Как иначе?

Не знам. - Най-накрая. Хладилникът спря.

Добре, разбирах. Беше тъп пример, извинявай.

Ако това е истината, приемам я.

Няма нищо общо с теб.

Ясно. От мен няма никаква полза.

Не исках да те обидя.

Мога ли да... - Добре.

Добре ли си? Изглеждаш... - Добре съм.

Изглеждаш притеснена.

Така ли е? - Неудобно ми е.

За какво? - Да те запозная с Коен.

О... защо? - Той всъщност не е мой тип.

Когато видях снимките му си помислих:

По дяволите, ето това е жребец.

Тя ще ми изхвърли багажа заради него.

Весело ли ти е?

Олекна ли ти? - Напълно.

Не бъди прекалено весел. - Пред него ли?

"Здравей, ти трябва да си Коен."

Престани. - Добре, ще си мълча.

Ти злорадстваш и това ме дразни.

Не, ще се държа прилично. - Това сериозно ли е?

Разбира се. Нали ти ми каза,

че той ни кани и двамата на обяд.

Изглежда наистина е непредубеден.

Каяк. Тук е.

Той кара каяк? - Да.

Сега си сушат нещата. - Виждам.

Покарахме малко каяк. - До Гренландия ли?

И бяхте три месеца в каяка?

Пчеларска капела.

Това е мрежа против комари. - Има ли комари в Гренландия?

Толкова мънички. - Тонове.

Прочетох имейла ти. - И атача ли?

Не, не можах да го отворя на каяка.

Какво? - Там няма уай-фай.

Но ще ви помогнем. Няма проблеми.

Те не знаят.

Ти ще чукаш нея, а аз него ли?

Какво? - Постави се на мое място.

Прочети това. Вие двамата се уединявате,

докато ние ви чакаме в другата стая

и аз ви плета пуловери?

Секс и никакъв обяд. Честна дума...

яденето беше хубаво. Трябваше да взема гуакамолето.

Извади го.

Скъпа Сандра, приемам предложението ти,

ако се върнем в старото ни свърталище... в "3-те мечки.

Какво е това "3-те мечки".

Прекарахме там един уикенд.

Но...

остава ти да се срещнеш с още доста бивши.

Мислех си...

дали би била против ако аз в това време се срещам

с други жени. Просто заради експеримента.

Но сексът с Нора бе за методиката, а това е различно.

Идеята да седя всяка вечер сам вкъщи

и да гледам списъка ти "С кого да се изчукам"...

Извинявай, но се боя, че повече не мога...

Аз страдам, може да откача.

Сега и тоя Андре ще те влачи по хотели.

Ти ще ходиш нагоре-надолу, докато аз си седя вкъщи.

Да, но аз се срещам с бившите си, а не с нови хора.

Ако исках да се позабавлявам с някого

не бих търсила някой от бившите си. - Но това е едно и също.

Не, не е. - О, същото е.

Свързано е. Все едно спиш с първия срещнат.

Не, недей така. Разбирам, че си...

Разстрои ли се? - Не, добре съм.

Разбирам, че не искаш да седиш и да ме чакаш.

Значи не си против? - Не.

А на другата страна?

Колко пъти? - Около десет пъти.

Издърпайте го нагоре. Дръжте лакътя си изправен.

Катериш ли се още? - Да, но ставам все по-бавна.

Да? - Когато се разтягам...

вече нямам коремни мускули... да.

Но все пак се катериш? - Хубаво е да си активен.

Какво? - Просто те гледам.

Изглеждаш уморена.

Написано е на лицето ти.

Какво е написано?

Че си уморена, предполагам.

Всичко е просто. Аз идвам тук във вторник

и си тръгвам в сряда вечерта.

През останалото време живея във Франция... със съпруга си.

Ясно, и той не знае...

Не, той не знае нищо. - Нищо.

Ние имаме деца.

Три деца. Имам нужда да се поразвлека.

Така запазвам равновесие, иначе започвам да се клатя...

В живота ми липсва поезия...

липсват ми впечатления.

Но запознаването през приложенията не е лесно.

Много е просто. Просто сменяш профила си.

Извинявай, но... сега ще го направя.

Мога и сам. - Да, можеш.

Дайте описание на себе си. Така...

"Независим издател". - Да.

"Любител на етимологията." - Да.

Учил ли си гръцки и латински?

Това също ли? - Да.

Разбира се, че не. - О, ясно.

Защо не судоку? - Не ги харесвам.

Научи се как да се продаваш в този зелен костюм.

Всички се продават, защо не и ти? Ти си способен.

Измисли си история. Да си ти, но различен.

Това е най-вълнуващото. - Трябва ли да лъжа?

Не да лъжеш, а да играеш.

Има и флирт.

Добре. - Иска ти се, но те е страх.

Тази вечер ще се върна късно. Излизам на среща с Марион.

Гювеча с тиквички е в хладилника.

Ще се видим във вторник.

Снощи нормално ли се прибра вкъщи?

Нямам търпение да те видя отново.

От какво си толкова доволен?

Какво значи доволен... - Стана мъжкар ли?

Алфа мъжкар. Влезе в мъжкия клуб.

Не. - Така ли?

Досега не бях изпитвал такова нещо

и затова съм доволен. - Защо?

Защото е приятно. - Кое?

Да се чувствам привлекателен...

Да правиш секс. - Да.

Но ти имаш Сандра. - Струва ти се, че вече е късно,

но изведнъж то се случва.

Траурът звучи като самопожертване,

но аз си помислих, че ти си си такъв.

Мислех, че имаш по-високи стандарти, но не.

Наистина ли? - Че стоиш по-високо от останалите.

Че си разсъдлив, а се оказа,

че си се изживявал като жертва и не ти е достигал секс.

Преди ти беше от мъжете,

с които бе приятно да се срещаш.

Казвах с такава гордост: "Той избра мен",

но това вече не е вярно.

Всичко е в миналото.

Ти компенсираш опита, които действително си имал.

Да, имах опит във връзките. - Но това вече е нещо.

Най-малкото можем да го обсъдим...

Ще си запиша.

Всъщност си мислех за това, че...

Да, трудно е да изхвърлиш такова нещо от главата си.

Да? - Аз говорих с Ману.

Така ли? Мислиш, че така ще е най-добре?

Той е мой съпруг и реших, че така ще е най-добре.

А той какво каза? - Знаеш ли, Ману ти има зъб.

Наистина ли... по-точно? - Нещо е усещал.

Казваше: "От Реми излизат странни вибрации."

"Сигурна ли си? С него нещо не е наред".

Аз му казвах: "Ману, престани."

От години след всяка Коледа се карахме.

А аз му викам: "Ману, ти да не си луд?"

Ти си болен. Перверзник си, Ману.

Това е прекалено. - Исках да ме остави на мира.

"Лекувай се, Ману." - Така ли му казваше?

Ясно защо, когато му кажеш, че е прав, той си мисли, че... мамка му!

Излишно е да ти казвам, че той е против.

Дори е по-лошо... каза:

"С всеки друг, но не и с Реми".

Какво? - Мога чукам всеки, освен теб.

Можеш да чукаш всеки? - Долно е, нали?

Освен мен... да, долно е. - Стана ми много неприятно.

А кое според теб е долното?

Че може да чукаш всеки, освен мен.

Значи долното е "освен мен".

Долно бе "да чукам всеки". - Разбира се и това.

"Всеки, освен теб" е просто тъпо.

СЕЛИН: Изпратих имейл. Нищо.

Опитах да се обадя.

Обадих се отново -> няма отговор.

Писах й на служебния имейл. Няма отговор

Обади се в офиса й. Винаги ми казват, че е заета.

Оставих й още едно съобщение.

Странно е, нали?

Вероятно нещо е обидена. - Не разбирам.

Не си ли спомняш да сте се карали за нещо?

Може да си й казал нещо? - Не.

Някаква разправия?

Разделихме се в добри отношения. Не разбирам.

Излъгал ли си я за нещо? - Не.

Как са семейните вечери с Ману?

Всички му се подиграват, нали? - Не.

Той не разбира шегите ти.

Ти каза, че майка ти му се подиграва в кухнята.

Не, не е това.

Той не би се трогнал дори ако тя преспи с първия срещнат.

Но само да не е с мен.

Той ревнува. - А ако първия срещнат си ти?

Проблемът е, че не съм.

Тогава ще те направим такъв.

Ето... бинго. - Готино.

"Животинско парти"... и тя се съгласи.

Отне ми доста усилия, за да убедя Жули.

Това е на 25-ти. - Кое?

Да. - Но тогава...

сме при DJ Сансес в Ротердам. - Мамка му.

Исках да прекарам уикенда с теб.

Освен това вече...

резервирах хотел и билети.

Ще отидем следващия уикенд.

В Ротердам ли? - Не.

Може да отидем някъде другаде. Това може да е последният ми шанс.

Тя прие и искам да го направя, и да продължа напред.

Да забравя за всичко. - Да, да, прав си.

Има ли някакъв напредък със Селин?

Говорих с майка й и ще ходя да пия кафе с Аманда.

Мисля, че при лична среща ще разбера повече.

Имам номера на братовчед й

и така все повече хора разбират, че я търся.

Имам усещането, че...

ти въобще не бързаш.

В смисъл, че...

ти харесва да си играч и искаш...

да му се наслаждаваш възможно най-дълго.

Затова постоянно отлагаш момента, в който можем...

да имаме бебе, разбираш ли?

Въобще не е така. Главното е бебето...

но съм длъжен да отбележа, че новият ми живот като "играч"

изобщо не пречи за това. Дори има плюсове.

Ако не бях влязъл в приложенията, нямаше да срещна Марион.

Марион предложи...

тя ме измъкна от затрудненото положение с Жули.

Соарето бе нейна идея.

Ти си прав. - Това е напредък.

Мерси, Марион. - Да, мерси, Марион.

Какво не е наред?

Просто имам...

съмнения.

Съмнения? Значи си мислиш...

Не знам. Ти не разбираш ли?

За теб всичко е нормално, ясно. Така ли?

Искрено те питам, защото аз малко се пообърках.

Но явно само аз съм така. За теб всичко е простичко.

Какво имаш предвид? Не разбирам.

Мислиш ли, че съм щастлива?

Особено напоследък? Ами в това е проблемът.

Ти мислиш съм щастлива, но аз не съм...

и ти не го забелязваш. В това е проблемът.

Мислиш за друго. Ти си някъде другаде.

Не, не съм. - Си!

Не, спри с тези глупости.

Намери в Ротердам негови познати.

Истинското му име?

Това бе изход 21, нали?

"Уитрит"?

Ротердам, всичко е правилно. - Да.

Той наистина е голяма звезда.

Много е популярен, да.

Сигурно е модно соаре. - Съмнявам се.

Как започна да се срещаш с диджей? - Какво?

Диджеите винаги са на сцената.

Запознахме се в кафето. Беше сам на маса.

Просто се приближих до масата, това е всичко.

Както и да е... чудесно е, че дойде с мен.

За приятелите това е нормално.

Страхотно. Малко е...

Да го спра ли?

Така е по-добре.

Всеки от вас е имал свой живот...

и сега, когато отново се срещнете...

ще е страхотно. - Може би.

Разбира се, че ще е така. Това е просто малък спад.

Да. - Случва се.

Всичко се случва, но...

Обикновено...

чувствата се връщат. - Да.

Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.

Къде е тя?

Жули? Златен орел...

Жули, аз съм. Здравей.

Жули, аз съм. Ела тук.

Какво? Какво?

Изчукал си някакъв сокол? - Мислех, че е Жули.

Не разбирам. - Има толкова много животни.

И ми се обаждаш, за да ми кажеш, че си чукал грешно момиче?

Да, но на кого му пука? Не мога да намеря Жули.

Тя ме измами. - Здравейте.

А аз какво трябва да направя?

Защо не провери, преди да отидеш?

Мислех, че ще е с маска на орел,

иначе щях да проверя.

Заострен жълт клюн.

Жълт клюн? О, ясно. Златен орел, жълт клюн.

Сега, когато разбра я намери и я чукай, става ли?

Добре.

Златен орел, жълт клюн.

Жълт клюн. Къде беше? Търсих те навсякъде.

Какво толкова е станало?

Защо си толкова нервен? - Никъде не можах да те намеря.

Срещнах прекрасен снежен леопард. Прекарах си невероятно.

Чукала си снежен леопард?

Да ти разкажа ли? - Не, не, не...

Но нали ти ме покани тук. Каква изненада.

Тук ми харесва, тези хора...

са разкрепостени. - Искам да си ходя вкъщи,

затова предлагам да се срещнем в онова сепаре.

Виждаш ли го? По средата. Аз ще мина отсам, а ти оттатък.

И по пътя не се заигравай с други животни.

Не, искам да приключа с това по-скоро.

Той каза, че пуска последното парче. - Значи приключва.

Да, после ще си събере нещата.

Добре, ела.

Да вървим. Ето ни и нас.

Да вървим. Луда работа...

Не искаш бебе с мен?

Тогава защо правим това? - Вече не знам.

Почти приключихме, а сега започваш да се съмняваш?

Какво става?

Ти просто се увлече.

Постоянно си представям как си с някоя друга, а не с мен.

Какво? Аз съм точно тук.

Не, не.

Ти си виновен, че нещата се случиха така.

Ти избра този начин и аз се съгласих,

но ти ме избута настрана.

Мислех, че съм по-силна, отколкото съм всъщност,

но изобщо не е така. И ти не го забелязваше.

Не исках да ме разлюбиш, но така се получи.

Мисля, че вече не ме обичаш.

Здравей. - Сандра.

Извинявай, но от детската градина

я изпратиха вкъщи с температура 37,7°C.

Какво правиш? - Само за пет минути.

Трябва да видя договора на Латифа. - А аз трябва да работя.

Освен това не знам какво да правя. - Ще се оправиш.

Миличка, ще поседиш ли с Реми?

Дай ми три секунди. Става ли?

Заповядай, скъпа. Ето така...

СТЕЛА 56: Здравей...

НОВИ СЪОБЩЕНИЯ 4 нови съобщения

Как се изтрива това?

Селин и вие имате 11 общи интереси.

Харесвате: Кокосови топчета.

Маргарет Лантерман от Туин Пийкс.

"Космическа танцьорка" от Ник Кейв.

СЕЛИН: Супер, имаме еднакви интереси.

Мамка му, да.

Да видим...

Ще отговоря: "Невероятно".

Жюстин иска да ти каже здравей.

Здравей.

Днес има новини.

Тя си изряза ноктите.

Утре ще си мием косата, така че има надежда.

Никога не знаеш. - Иди на соарето. Поразвей се.

Дори поне за половин час.

Глътни малко въздух. Вкъщи си от три седмици.

Опитай се да поизлезеш, да се поразходиш.

Ще бъде готино. - Чао.

Обзалагам се, че ще ти е от полза...

да се видиш с хора, да побъбрите.

Не искам да се виждам с никого.

Приятелите ти те чакат, нали? - Да.

Тогава върви. - Добре.

Лека нощ. - Мерси.

Тръгвам, тръгвам...

Реми.

Невероятно, маскирал си се? - Наложи се.

Издебна ме от засада. - Наложи се.

Има ли някакъв проблем? Какво направих?

Бях притеснен и не можах да разбера.

Ако съм направил нещо лошо, кажи ми.

Заради онези 39 евро от общата ни сметка, която закрих ли е?

Но ти запази тостера, който купихме

за около 39 евро. - Не си направил нищо лошо.

Просто не беше...

подходящият момент да се свържа отново с теб.

Извинявай. - Добре.

Значи не си сърдита? - Не.

Радвам се да те видя. - Аз също.

Извинете, Жюстин тук ли живее? - Да, аз съм сестра й.

Добър ден. - Добър вечер.

Вечер е, да. Аз съм Диего, наемателят от горния етаж.

Просто исках да помоля за един сешоар назаем.

Имаше такъв в описанието, но го няма.

Искате ли да погледна? - Да.

Ще отида да видя дали има. Влезте.

Може ли? - Моля.

И позвъни на всички? - Да.

И се срещнахте отново. - Да, но те не бяха много.

Дори с Кабо Верде.

Значи аз съм последната. - Да, ти си последната.

Мислиш ли, че би могла...

Добре. - Добре?

Да... но у нас вкъщи.

Разбира се, добре. - И ще останеш до сутринта.

Няма проблем. Мерси.

Наистина ли?

Чудесно, само да видя дали има опция за студен въздух.

Суши се с... - Извинете.

Защо със студен въздух? - За да не се чупи косъма.

Топлината разбива космените фоликули, дори вашите,

а моите попиват водата като гъби.

Не мога да ги оставя да изсъхнат сами.

Но това отнема време. - Много време, да.

Като минимум половин час, не по-малко.

Нищо, не бързайте.

Може да ми го върнете чак довечера. Аз ще съм тук.

Нямам никакви планове. - Тогава ще си взема душ,

ще си изсуша косата и ще ви го върна.

Веднага. - Перфектно.

Страхотно, мерси.

За мен е удоволствие. - Тогава до по-късно.

Да затворя ли вратата? - Да, моля.

Здравей. - Реми, това е Шарли.

Здравей, Шарли. - Това е Реми.

Ти имаш дете? - Искаш ли кафе?

Разбира се, мерси. - Наспа ли се добре?

Да, мерси. - Прибери си комиксите,

за да може и той да седне. - Този е голям хит.

Тя е голяма фенка.

Те не можели да отидат на война. - Значи се сражават...

За да защитят овцете и селяните.

Значи те са жени-воини. Имаш цели четири книги, а?

Има и една вещица. - Нейната сила са гарваните.

Силата й са гарваните? - Тя управлява гарваните.

Управлява ги? - Да, това е нейната сила.

Не обичам последната страница.

Защото е последната книга ли? - Не, има продължение.

Не, последната страница преди следващата книга.

Подариха ми първата книга за 8-мия ми рожден ден.

Ти си на осем години? - Почти на девет.

Дълго чаках втората книга.

Момичето в книжарницата...

След като претърсих банята и спалнята ти...

накрая... - Нямаше ли в нощния магазин?

А в автомата за презервативи?

Шокираш ме.

Оставих те за пет минути по пижама и бам.

Мъж ти пада направо от небето.

Сега какво ще правиш? - С какво?

Сега какво ще правиш? - Нищо.

Да, но...

Може да отидем до аптеката...

и да купим хапче за сутринта след...

Нещо такова?

Не ли?

Не, не помислих за това.

Ако тя е почти на девет...

значи ти си забременяла веднага след като се разделихме.

Срещна някой веднага след мен и роди дете?

Не.

Но това означава, че... - Да.

Не знаех, когато се разделихме. Разбрах няколко седмици по-късно.

Добре, но...

Ти си тръгна, беше болезнено. Не исках още усложнения.

Не исках да мислиш, че това е начин

да те накарам да останеш.

Така или иначе исках това дете. Бях на 36.

Запазих го и не казах нищо.

И животът си тръгна по реда...

Добре, но...

тя е толкова... - Не е ли страхотна?

Трябва да говоря със Сандра. - Разбира се.

Аз ще вървя, става ли? - Да.

Но ще ти се обадя скоро?

Ще отговориш ли?

Да. - Само го направи бързо.

Веднага отговори щом видиш, че съм аз.

Тръгвай вече. - Добре.

Отивам да се видя Реми.

Тръгвам.

Просто ще направя няколко измервания.

Да видим...

Е, какво... размерът изглежда страхотен.

Сканирането отзад е перфектно.

Браво.

Знаех си, че ще стигнем дотук.

Теглото също е перфектно.

Виж, бебето.

Виждаш ли прическата й? - Тя е сладка.

Реми и Сандра, както и Шарли,

с удоволствие съобщаваме за раждането на Лейла.

3,2 килограма, 51 см.

Очарователна е. - Мога ли да я видя?

Да гледам ли?

Имаш талант за сцена.

Чакай малко.

Къде гледахте? Ще проверя.

Това е сестра ти. - Ще дойдеш ли при мен?

Лейла. - Тя иска да я вземеш.

Хвани я под раменете. - Лейла, ку-ку, скъпа.

Да погледна ли? - Давай.

Превод и субтитри Ivon