Original subtitles

Онтарио, Канада

Днес трябва да замина, скъпи Лоусъл.

Да оставя нашите любими канадски планини

след 40 години, завинаги.

Мария, нашата скъпа дъщеря, е продала къщата ни,

защото не мога да живея сама, по нейните думи.

Аз и нейното семейство отиваме в града.

Но какво ще стане с моята градина и всичко останало тук?

Къса ми се сърцето.

Сбогом, скъпи Лоусъл.

Обещавам ти, че всичко ще е добре.

В края на краищата все пак отиваме в Рим.

При папата.

Накрая ще мога да кажа на Мари. Надявам, че тя ще ми прости.

ОМАМАМАМИЯ

Бабината къща Бегбергс крийг

Добро утро, Мари!

Момчета!

Слизайте от проклетия камион, преди да сте си счупили вратовете.

Споко, не бъди такава пъзла.

Млъквайте и слизайте. Веднага.

Внимавайте!

Ще даряваме тези неща, не ги караме на сметището!

Мари, остави това на нас.

Слушай, мамо, трябва да поговорим. Не касае заминаването за Рим.

Нашето пътуване за Рим? - Толкова е скучно!

Колко още ще пътуваме? - Както знаеш, къщата ни не е голяма.

На първо време може да живееш с нас. - Не е ли очевидно?

Да, очевидно е. Нали се разбрахме... но виж...

Джо, горещо е, включи климатика.

И карай по-бавно, на мама и става зле.

Дори не е дом за стари хора, там всичко е мулти високотехнологично.

Има огромен списък на чакащи. На нас ни провървя.

Вече внесох депозит. - Депозит?

Сама ще решиш кога да отидеш.

Ще ти дадат стая, където никой не е умирал.

Новия ти живот ще бъде страхотен, бабо.

Домът на Мария Уайтхорс

Толкова са сладки! - Това са немски ученически униформи.

Трябва да си много горда с дъщеря си. Аз така и не завърших гимназия.

Грабвай... - Благодаря.

Джо... Благодаря.

Зеп, идваме!

Мамо! - Райнхолд, здравей.

Изглеждаш страхотно. - Мамо,

това е Шантал. - Къде е Бренда?

Коя е Бренда? - Шантал, добре дошли, Шантал.

Предложих на Шантал, да се омъжи за мен и тя каза да.

Поздравления!

И за да стане този ден наистина специален искаме

да се оженим на твоя рожден ден. Не е ли романтично?

Чудесно, в Рим, колко прекрасно! - Не, не в Рим, тук.

Какво, тук?

Мамо, с Рим е малко сложно...

Знам, че обещахме, но нещо не се получава.

Джо не може да се измъкне, децата са на училище... сватбата!

Тук има църковен хор, можеш... - Моля те, недей!

Добре, искахме да дочакаме

до твоя рожден ден, но щом е такава работата...

Ето, вземи.

Това е папа Бенедикт! Какво е това?

Благословия от самия папа!

Откъде го взехте? - От Интернет, vatikana.com.

Страхотно, нали? - Не се прави така.

Може. - Разбира се, че не.

Трябва да се получи лично от моя

папа Бенедикт от Бавария, в Рим. - Мамо, друг път.

Може би за 80-тия ти рожден ден.

Спагетите изстиват! - Спагети!

Джо, тя е в стаята под нас.

Не искам да ни слуша.

Католическите чувства за вина не ме интересуват!

Не, Джо, престани! Излизай!

Мога да бъда по-бърз. - Сериозна съм!

Наистина развали момента.

Толкова се радвам, че пътуването се отменени.

Мама го прие добре.

Здравей, Франк!

Заминавам за Рим. Ще се върна след седмица, баба.

Смееш ли се? - Не се смея.

Не може да бъде.

Вчера можеше спокойно да си довършим чукането.

Откъде е взела билет? - Аз и го купих.

Он лайн.

Ти луд ли си? Как го е платила? - С твоята кредитна карта.

Ти и дължиш 220 000 долара за къщата, така или иначе.

Успокой се, мамо. Защо се тревожиш?

Тя е възрастна жена. - Не.

Баба ви не е възрастна, тя е стара жена.

Няма представа какъв е днешният свят.

Все едно да бутнеш малко птиче от гнездото.

Спри да се смееш!

Да тръгваме.

Това е секретар на семейство Тестино. Моля, оставете съобщение след сигнала.

Съобщение за Мартина. Мартина, мама е, обади ми се.

Не, никой не е умрял...

Няма от какво да се притесняваш. За баба ти е... не е умряла,

но избяга. Може да се обърка или да я ограбят.

Тя е съвсем сама.

Извинявай. Моля те, обади ми се!

Както винаги е пълно с коли. Цял ден само коли!

Къде се навираш? Това е Рим!

Това е Бенедикт. Мога ли да го взема?

Да, правилно...

Той е от Бавария, както и аз.

Безплатно е. - Може ли да взема още?

Две, три, няма значение. За папата е безплатно.

Много благодаря.

Благодаря. - 50 Евро.

Внучка ми живее и работи при добро католическо семейство.

Католическо...

Тук точно и е мястото!

Извинете?

Кога ще кажеш на семейството си?

Имам 50 съобщения на телефонния секретар.

Кога ще мога да го ползвам пак? - Изтрий ги!

Мартина!

Това е Бруно, моя барабанист. Забравил е нещо вчера.

Мартина! - Бруно, ако ще ми досаждаш...

Семейството Тестино?

Силвио... засега семейство няма, но работя върху това.

Мамка му. - Какво има?

Малката ми, наред ли си? - Това е баба ми!

Скъпа, успокой се!

Ще направи инфаркт!

Моята Нона, баба ми! Немкинята, католичката!

Баба ти? - Стой, обличай се!

Бабо? Бабо, какво правиш тук? - Мартина, най-сетне!

Нона, приятно ми е. Добре дошли в Италия.

Той ли е бащата на децата ти? - Не.

Аз съм добре. Малката ми.

Гладна ли си? Да отидем в кафето. Ще и покажа града.

Да, Колизеумът, Пиаца Навона, Пиаца ди Испания, известните стъпала.

Кажи му да спре. Не искам да гледам града.

Рим е прекрасен град. - Искам да си легна, синьор Силвио.

Толкова съм изтощена.

Имам нужда от малко сън. - Бабо...

Капито? Да поспя!

Бабо, ще събудиш децата.

14 часа в самолета.

Бабо, трябва да ти кажа нещо. Но обещай, да не казваш на мама.

Не е много разбрана твоята Нона.

Никой няма. Нищо не разбирам.

Може би са на разходка. - Трябваше да се досетя.

Тя не можа да се справи със смъртта на татко.

Трябваше да пази траур, а аз продадох къщата зад гърба и.

Ръката ми изтръпна, бъди така добра...

Не е чудно, че побесня и излезе от релсите.

По-добре от нищо...

На работа съм, с любов, М. Чувствай като у дома си.

Две водки. - На теб вече ти стига.

Не, няма да ти дам повече. Няма начин.

Тя може да ни чуе.

В Италия сме католици, но всички правим аморе.

Баба е чистила.

Какво е направила с моите рисунки?

Това е най-неприлично нещо, което някога съм виждал!

Добре дошъл в моето семейство.

06:00 е, Мартина. Къде беше?

Не се сърди, но не можах да понеса

да живея в католическо семейство, където всичко решава мама.

Намерих си работа, срещнах Силвио. Той е музикант.

Също е и католик.

Не такъв като нас, но все пак. И се преместих при него.

Тогава защо той спи на удобния креват,

а ти в килера? - Не е лесно да се обясни.

Напомня ми коптора, който ми отдели майка ти.

Затова пък, не плащам нищо. - Трябва да вървя... при папата.

Накрая с Лоусъл ще се успокоим. - Бабо?

Бабо!

Мартина, най-накрая! - Какво ти има, задъхваш ли се?

Не, бягам.

Накъде? - Свалям стреса!

Мамо, успокой се.

Баба ти при теб ли е? - Разбира се.

Изпрати я обратно. - Не, само не сега.

Какво става с теб? Защо не мога да се свържа?

Някакъв мъж ми каза сутринта, че още спиш,

въпреки, че ти си ранобудна! Кой е въобще този човек? Мартина?

По дяволите.

Искам бонбони! - Почти стигнахме.

Моля те, моля те! - Казах ти да не го вземаме.

А кой щеше да го гледа? Пак аз ли!

Дайте му бонбон и ще се успокои!

Добре ли сте? - Не, не.

Извинете, не говоря италиански.

Къде искате да отидете? - При папата.

Да получа Неговото свято благословение.

От тук, аз ще ви помогна. - Благодаря.

Моля, пуснете ни. - А опашката?

Има ли някакъв проблем? - Не, извините.

Или вие или той, изберете! - Той... как не ви е срам!

Съжалявам, че ви обезпокоих. - Следващият!

Вратата е отворена.

Ваш ред е.

Красива жена. Благодаря.

Не се обаждам от Италия.

Те са от Ватикана, говори с тях. - Не виждаш ли, че съм зает?

Затварят след седем минути, а ти знаеш италиански.

Хола! - Не испански, италиански!

Затвориха.

Не разбирам нищо. Тук е написано: "Аудиенция при папата."

Казах ви, че "Аудиенция при папата" не означава лична среща с него.

Тогава щеше да е "Частна аудиенция при папата".

Тогава бих искала една от тези.

Личните срещи със Светия отец са запазени за сановници,

държавници, църковни водачи,

суперзвезди и така нататък. Следващата неделя,

може да го видите на прозореца. Или тази сряда на общата аудиенция.

Добре, ще дойда в сряда. Сега ще отида да хапна нещо.

Какво ще ме посъветвате... немски или баварски ресторант?

Гладна съм като дявол!

Внимателно. Бандит.

Какво искаш? Дори не те докоснах.

Какво? - Ти отиде нататък...

Не мога да повярвам! - Върви пеша тогава!

Спри!

Почакай, ще те хвана!

Лизелоте, идвам!

Ще седна тук.

Аз мисля, че германската храна не става и за кучета.

Моля, виенски шницел, пържени картофи и светла бира. Много съм жадна.

Вас ист дас?

Виенски шницел, омлет, пържени картофи

и пшеничена бира. - Това ли наричаш храна?

Това е безобразие!

Какво ви поръчах? Виенски шницел,

с пържени картофи, бира и... хайделбеер.

Не знам какво е "хайделбеер". Направих каквото можах!

Ще си сготвя нещо сама. Това не става за нищо.

Какво, по дяволите, правите? Какво правите? Да не сте полудели?

Дайте ми го, това е моята кухня!

Всички италианците, които срещнах, ме правеха на глупачка и ме обиждаха,

а сега и вие не ми давате да си направя нещо нормално за ядене,

след като едва не ме отровихте?

Точно така.

Дино!

Дино, дай нещо за ядене, гладен съм. Това е добре, благодаря.

Какво правиш? Почистваш, докато няма никой?

Мирише страхотно! Ти ли го прави?

Кога ще продадеш ресторанта? - Знаеш, че не мога да го продам.

Ако не го продадеш ще ме разориш, не го ли разбираш?

Мама винаги казваше, че ще стана собственик като порасна.

Обещах и. Ще изпълня обещанието си!

Обещал си и! Забрави за обещанието. Този ресторант ще ни съсипе.

Ще трябва да и кажеш. Нямаме друг изход.

Да, разбрах. Благодаря, че се обадихте.

Тези идиоти няма да ни продадат къщата обратно.

Те току-що се нанесоха. - И се наричат християни!

Мама се нуждае от собствена къща. Може или да купим... или да построим.

Откъде са? - От мен, за теб.

Знаеш ли по какъв повод?

Вие сте луди, момчета!

Може да запалите къщата! - Мамо, остави ни на мира?

Господи!

Днес имаме годишнина от сватбата. Не съм забравил.

Фабрицио!

Силвио, как си? Тъпият двигател не пали.

Виж, всяка седмица ми изпраща молби за кандидатстване в разни университети.

Ти искаш ли да учиш? - Още не съм решила.

Майка ти иска да си щастлива.

Аз и така съм щастлива... тук.

Виж.

Тя иска да те изпрати в старчески дом? - За да бъда и аз щастлива.

Бабо, ти...

Никой няма да те изпрати никъде. - Не, толкова много те обичам.

Благодаря. - Кажи и, че да спиш с жена си

е нормално. Ако се вбеси да крещи.

Какво казва той?

Каза, че си права и не трябва да се съгласяваш. Как ме вбесява.

Защо не и го кажеш в лицето? - Не мога, бабо.

Каквото и да и кажа, тя започва да се притеснява.

Какво е това? - Лютив спрей.

За какво ти е? - За теб.

За мен, за какво ми е?

Обещай ми да го носиш със себе си. - Никога!

Бабо... - Не, никога, само през трупа ми!

Бабо, моля те! На всякакви може да налетиш.

Вече не се страхувам от майка ти. Вече не.

Добре, тогава... кажи и го.

Позвъни и. - Аз?

Не мога.

Давай, кажи и, че няма да носиш тази глупост.

Кажи и, че мислиш, че това е глупаво,

че нямам никакво семейство, работя в рок бар и спя с момче!

Какво, не мога да повярвам. - Това е вярно.

Спиш с него? - Най-накрая и го каза!

Не мога да повярвам. Пусни я.

Бабо, престани!

Бабо, полудя ли?

Трябва да отида при папата.

Той ще бъде тук всеки момент.

Толкова години съм се молила за това. - Аз също.

Може ли да наглеждате чантата ми за една минута? Сега се връщам.

Днес тук присъстват сестрите на Ордена на Свети Джорджо

и сестрите на Ордена на Свети Анджело. - Извинете.

Как не ви е срам. - Седнете, не виждам нищо.

Не разбирате ли? Видях ви. На вашия дръндолет.

На Веспа.

Ще отидете в ада за това.

Раят и адът са глупости. Нали не вярвате в това?

Боже, Бенедикт!

Нападнала си папата с лютив спрей? - Бабо, нападнала си папата с флакона?

Не, не, 100 пъти обяснявах. Пипера беше за слепеца!

Нападнала си слепец? - Край, не мога повече!

Вие сте и внучка? - Да, тя е моята Нона.

Не разбирам.

В последно време проявявала ли е признаци на религиозен фанатизъм?

Или психично разстройство? - Скъпи... не, тя обожава папата.

Ето те и теб, скъпа моя! - Ето го, слепия, хванете го!

Разбира се, че съм сляп!

Заслепен от любов към теб, моя ангел, слязъл от небето.

Не знам ще ми простиш ли някога?

Помогни ми или ще отидеш в затвора.

Кой, по дяволите, си ти? - Простете, може ли да се представя.

Лоренцо Брузоне, годеника и. - Не може да останете тук.

Махайте се веднага!

Моля да обясня станалата грешка. Всичко е по моя вина.

Тази жена е ангел. Ние само искахме,

да получим благословията на папата преди сватбата ни.

Как да ви обясня?

Сега си спомням. Една жена седеше до мен.

Погледнах за кратко към нея. Може би малко повече.

Това вбеси годеницата ми. Тя изпадна в луд пристъп на ревност.

Добре, може би съм казал нещо излишно.

Но просто я погледнете. Никога не е искала да нарани папата.

Аз съм виновен, че се наведох и тя уцели него.

Светия Отец... само аз съм виновен. Нейната съвест е чиста.

Сложете ме в затвора. Моля ви, правете с мен каквото искате.

Само не обиждайте тази скъпа, невинна жена.

Тя е любовта на живота ми. Тя има сърце, голямо колкото света.

Можеш ли да ми простиш?

Направих ти силен чай.

Какво става с нас?

Кога се превърнахме в скучна двойка, със скучен живот и проблеми?

Имаме къща, две коли...

и нищо друго, освен проблеми. Къде отиде цялото удоволствие?

Ти говориш за секс, защото сега него го няма.

В момента?

Да, защото съм прекалено изхабена в момента.

Ти въобще слушаш ли ме? Не ми пука за секса!

Не ми пука, дори да не го правим до смъртта си.

Престанахме да се смеем заедно, да се целуваме.

Кога за последен път се целунахме? Липсват ми велосипедните походи.

Липсва ми закуската в леглото в неделя сутрин. Хиляди неща!

Но сексът не е на върха на този списък!

Липсва ми жената, в която се влюбих.

Това весело, безгрижно и открито момиче.

Тя и на мен ми липсва.

Ти се отърва лесно. - И да, и не.

Докато Бенедикт не ми прости няма да се успокоя.

Какво направих, Мартина?

Пресата чака отвън. - Какво?

Няма да те познаят.

Отлично.

Съдията е мъдър човек. Ние италианците

обожаваме любовните истории.

Единственото нещо, което работи тук. Вива Италия.

Хайде, скъпа, да вървим. - Не, първо ще я заведа у дома.

Не, вървете. Аз ще се поразходя.

Имам нужда от свеж въздух. - Вървете, аз ще се погрижа за нея.

Изчакайте един момент! Синьора, извинете.

Ти си мошеник. - Проявете християнско милосърдие.

Знаете ли какво не разбирам? - Защо папата също не се наведе?

Просто той не е толкова бърз. - Вие очевидно не уважавате

религията и католическата църква.

За какво ти е благословията на водача и,

ако не вярваш в това? - Водач?

Лидер, шеф, представител! Защо да говоря с вас?

Ако спрете за минута, ще ви обясня.

Извинете. - Слушам.

Загубих бас.

В Италия ако загубите бас отиваш да видиш папата.

Вие сте слаб човек. - Извинете...

Съжалявам, но...

Не разбирам, защо бягате?

Младоженци.

Имам една добра идея: Дайте да се оженим.

Какво?

Фиктивно.

Не знам защо толкова искате да получите благословията на папата,

но виждам, че е много важно за вас.

Дойдох тук, защото съм съгрешила.

И сега търся прошка.

Защо трябва да ви прощава?

Ватиканът ще проведе церемония

по благословия на младоженците след няколко дни.

Ако им представим свидетелство за брак,

разбира се фиктивен, ще ни пуснат.

Мен ще ме познаят.

Не, лицето ви ще бъде скрито от красив воал

и ще носите прекрасна сватбена рокля. Ще свири музика...

Това е невъзможно. Тайнството на брака е свято за мен.

Права сте. Права сте, тогава това е невъзможно.

Тогава жалко. Това щеше да реши всичко.

Проблемите и на двама ни.

Ти не вярваш на Мартина?

Цялата история с папата е голяма простотия?

Не видя лицето и. - Винаги ще позная тила на мама.

Не се тревожи за майка си. Тревожи се за себе си, за нас!

Взе ли си хапчетата?

С твоята аерофобия и до Торонто няма да изкараш.

100 пъти ти казвам, вече нямам аерофобия.

Ти се страхуваш от всичко, Мари.

Не мога. Мама не ме е учила на такива неща.

Направи нещо! Намери готвач, китаец, каквото искаш.

Трябват ни пари, за да изплатя дълговете, схващаш ли?

Тогава няма да се налага да си губя времето във Ватикана.

Синьора!

Колко е хубаво да ви видя отново. - Имаш ли нещо за ядене?

Да. - Това е добре.

"Любовна драма и истински чувства!" Разполагайте се.

Това е перфектно!

Искате ли опрощение на греховете или не?

Имам добър план.

Вие двамата интимни ли сте? - Бизнес партньори.

Не се притеснявай. Така...

Съгласна ли сте да станете моя жена?

Фиктивно. - Каква ще е ползата за мен?

Ще получите опрощение за дълговете си. - Не, не, не.

В бизнеса винаги даваш и вземаш. Аз ви давам среща с папата

и получавам... - Тя готви като богиня!

Вчерашния шницел е нейно дело.

Знаех, че не е твое! И картофите, нали, прав ли съм?

Добре, предлагам сделка:

Вие готвите и правите ресторанта успешен, а аз се женя за вас.

Вие сте истински аферист. Това е точно!

Договорихме се! Ще бъда в църквата в 11:00, ще се оженим.

Казвам се Дино. Не знам как да ви се отблагодаря.

С моите съвети. Аз съм добра.

Аз съм баба! - Да, за римската баба.

Поздравления!

Днешното меню: Тиквена супа, виенски шницел

с пържени картофи и... - Хайделбеер.

Два шницела. Това са шницелите на баба!

Два шницела, три кайзершварма. - Не успявам, ела и ми помогни.

Невъзможно, зает съм. - Няма нищо невъзможно!

Ще дойда веднага.

Да не се е случило нещо?

Беше Лоренцо.

Майка ми също е немкиня.

В кома е от няколко седмици.

Редовно ми съобщават, че умира. Но не може да си отиде.

Тя искаше да водя успешно ресторанта като нея.

Но аз съм лош готвач.

Неудачник. Голямо разочарование за мама.

Дино!

Вкусно ли е? - Вкусно е.

Мамо, това е моя нов готвач, баба.

Може да се гордеете със сина си, Лизелоте.

Много да се гордеете.

Мартина, някаква баба те търси.

Не, при вратата е.

Отпрати я...

Здравей, бабо.

Имам нужда от едно питие. - Кола?

Дай нещо по-силно.

Татко се обади. Утре долита мама.

Какво, мили Боже, защо?

Заради нас. Ние не правим нещата както трябва.

Тогава за нашия последен ден на свобода.

Какво криеш зад гърба си?

Мартина не иска да ти го показвам.

Стига сте ме правили на побъркана старица,

давай показвай!

Мислиш ли, че едно време никой не пушеше?

Браво, Нона!

Съжалявам за тенджерата.

Не възразявате ли Мартина да се ожени за някой като мен?

Любовта не признава прегради.

Колко успокоителни сте взели?

По едно във всеки от трите самолета.

След това едно хапче за сън

в самолета за Мюнхен и още едно в Мюнхен.

Вие сте още в Мюнхен.

Откъде знаете?

Може би от факта, че говорим на немски език?

Закъснявам за самолета... - Не, не бързайте.

Следете пръста ми.

Боже, Мартина!

Ставай! - Бабо, моля те.

Какво е това?

Къде? - Виж!

Страхотно!

С такъв не е срамно да прекараш целия си живот.

Нещо не е наред ли?

Нищо, всичко е наред.

"Ще те чакам в 11:00. Твой, Лоренцо."

Искам на сватбата точно такава.

Как да го измия?

На майка ти нито дума!

А това е мое.

Аз съм много щастлив. Изглеждаш приказно.

Затваряме вратите... - Напред, на бой!

Да вървим.

Приличаш на гей в тази униформа.

Това е една прекрасна униформа. Имах честта да я нося като пощальон.

Гордея се с това. Доставил съм много важни писма.

Писма, които промениха света.

Впечатлена съм.

Добре, знаеш защо съм тук.

Но аз не знам нищо за теб.

Не се натъжавай.

Това ще бъде най-щастливият момент от живота ти.

Чакай!

Глупава жено!

Дори не знам името ти!

Спри! Чакай!

Какво правя тук? Съвсем съм откачила.

Погледни ме!

Баба, ти се казваш Баба!

Казвам се Маргарита.

Маргерита.

Кажи ми, Маргерита, искаш ли благословия или не?

Разбира се, абсолютно.

Но не мога да го направя. Тайнството на брака е свещено за мен.

Това е фалшива сватба! Загубен бас.

Това е безумие! - Не, баса вече не ме интересува.

Защо не искаш да разбереш? Правя това за теб.

Нека да опитаме още веднъж.

Като влюбена възрастна двойка. - Никога.

По-скоро ще се залея с бензин и ще се запаля.

Така ли?

Значи така? Дойде ми до гуша.

Върни ми роклята, моя е. Добре, остави си я...

Това е подарък за сватбата, каквато нямаше.

Мартина, мамо... аз съм в Рим.

Дъщеря ми Мартина... католическо семейство.

Добро католическо семейство. - Да.

Такъв съм заплес.

Фабрицио!

Чакай. - Дявол да го вземе.

Не мога да повярвам, бабо!

Това е майка ми. - Поздравления, омъжа се е?

Свирни! - Карай след тях!

Следвай ги, моля те.

Не мога да я оставя сама за секунда.

Не мога да повярвам. Мамо!

Поздравления, бабо.

Поздравления!

Затрих си ключа. Може ли да ми дадеш твоя?

Разбира се. Сега ще го донеса.

Пийни малко. После ще ми разкажеш какво се е случило?

Бабо!

Мамо!

Това е дълга история, Мари.

Мамо!

Италиански боклук!

Защо така?

Аз не съм ви пощальон или нещо подобно.

Мислиш ли, че ще оженя? Не.

Аз съм рок звезда.

Да, рок звезда! - Знам ги аз тези рок звезди.

Удари ме!

Позор.

Майната ти!

Дори не се приближавай към нея или ще имаш проблеми.

Цялото семейство комплект, нали? Майната му!

Не е много, но полека ще изплатя всичко!

Защо си намръщен, нещата се оправят?

Здравейте. - Здравей, Дино.

Трябва ни твоята помощ. Това е дъщеря ми Мари,

това е Мартина, внучката ми, а това е...

Дино. Аз готвя тук, Мари.

Тя е моята гордост и моят готвач! Това е чичо ми Лоренцо. Ела тук.

Младоженеца.

Какво? - Нали долетяхте за сватбата?

Престани. - Каква сватба?

Малък мръсник!

Аз наистина го обичах. - Знам, скъпа.

Надявам се да пукне!

Знам, скъпа.

Как ще живея без него? - Как си живяла с него?

Той е стар за теб, почти мой набор.

Представям си, как те боли.

Ще те боли още дълго и тогава изведнъж, болката изчезва.

Знам за какво говоря.

Гладна съм.

"Германска туристка атакува папата. Любовна драма!"

Но това чичо... - Лоренцо.

Да не си се канела да се омъжиш за него?

Слава Богу! - Защо?

Това щеше да ме убие. - На мен Лоренцо ми хареса.

Мразя Силвио! - Точно така.

Никога не говори за италианците. Толкова се радвам,

че всичко е свършило и дойдох точно навреме.

Каква бъркотия! Утре всички заедно летим за дома.

Вече взех билети. - Аз не идвам, остави ме на мира!

Как още ще дойдеш! Докажи ми, че тук учиш нещо.

Махай се! - Мамо, ти също идваш.

Престани, писна ми.

Нито дума повече! И престани да ни крещиш!

Остави ни на мира!

Защо дойде изобщо?

Що за въпрос, мамо?

Дъщеря ми е в този адски бар с шибано жиголо, което и изневерява!

Майка ми е в затвора, в сватбена рокля,

едва не омъжена за някакъв мошеник. - Лоренцо не е мошеник.

Само за да заблудят папата и да получат благословия му.

Добра католичка.

Защо не се доверяваш на мен и Мартина? - Мамо!

Защо не се заемеш със собствения си живот,

вместо да се пъхаш носа в нашия? Ние сме големи хора!

Мартина е... - Мразя Силвио!

Тя е много по-зряла от теб на нейната възраст.

Добре, направих грешки.

Но откакто дойдох тук почувствах вкуса на живота. Аз съм жива.

Мамо, какво не е наред?

Защо си ми толкова ядосана?

Мразя Силвио!

Това заради старческия дом ли е?

Нося такава отговорност за теб, Мартина, децата...

Ако Джо беше тук...

Ти и на него не даваш нищо да решава!

Татко ми липсва толкова много.

Нашият татко!

Той липсва на всички.

Дявол да го вземе, вдигни телефона!

Вдигни телефона, малката ми. Моля, те!

Господин Шахтшнабел също го обожаваше.

Аз много обичах Лоисъл, нашият татко.

Той беше смел човек и прекрасен танцьор.

Първият път, когато го видях беше...

В Деня на благодарността. - В съседното село.

Дойде и ме помоли да танцуваме. Бях на седмото небе.

Не беше многословен. Но човек на делото!

Знаеше какво да прави в трудно време. Ето защо заминах с него

на другия край на света!

И през всичките тези 40 години, кълна се, никога не съм имала друг.

Никога.

Освен един път.

Беше преди да емигрираме в Канада.

Сама не знам как стана така. Дойде един италиански музикант

и аз сама отидох на концерта му.

Мамо! - Той свиреше само за мен.

И тогава...

това се случи.

Девет месеца по-късно...

Какво?

Значи аз съм продукт на една нощ?

И не съм таткова?

Ти си дете на страстта! - Дори не искам да чувам това.

Беше божествена нощ! - Как може да говориш така, мамо!

Мария!

Хайде, Мари.

Слушай ме.

Мария... ти беше такова невинно агънце.

С такива сладки руси къдрици. Моят малък ангел.

Копие на починалата ти баба. - Защо никой не ми каза?

Това е моят грях и само мой.

Толкова голям, че не можех да го споделя с никого, освен с Господ.

Моля те...

Цял живот съм се надявала да попадна в Рим при папата.

Но Рим беше толкова далеч. Тогава папа стана нашия Бенедикт

и аз си помислих, че е дошло времето.

Исках да заминем всички заедно и аз най-накрая да си призная.

Значи 40 години ходехме на църква, защото ти не можеше да си признаеш?

Мария...

Джо, аз съм.

Трябва да ти кажа нещо лудо. Тук има магазини за цветя,

които работят денонощно.

Страхувам се, че ще увехнат, преди да се добера до вкъщи.

Но знаеш ли...

Майната им на цветята, те са мъртви така или иначе.

Мария, честно, вземаш ли хапчета?

Да, през цялото време откакто напуснах къщата.

Мария?

Джо...

Толкова ми харесаха твоите цветя.

Бабо!

Какво ти има? Слизай, това е опасно.

Идвам, идвам. - Сериозно, слизай веднага!

Наистина ли? - Да, слава Богу!

Моите съболезнования, Лоренцо.

Исках да ти се извиня

преди нашето заминаване.

Точно сега ли... тук?

Мъжете не могат да правят две неща едновременно.

Мислех, че италианците могат. - В това всички мъже са еднакви.

Време и беше да се върне.

Може някой да я е намерил. Сега ще видим.

Бабо, това е мама. - Какво?

"Телефона изгладня, в парка съм". Разбираш нещо?

Аз ще отида. - Не, аз ще отида, събирай си нещата.

По-добре аз да поговоря с нея. Няма да се бавя.

Така е най-добре... - Махнете се от пътя.

Толкова съжалявам, малката ми.

Беше ни толкова добре заедно.

Бях щастлива всяка минута.

Прости ми.

Представяш ли си какво е да оставиш всичко,

да се посветиш на един човек и да го обичаш?

Рискувах.

И не съжалявам за това. Това е причината да съм тук.

Не... ти не би рискувал така.

Направих грешка.

Изплаших се.

Мисля, че дори те разбирам малко. В живота стават грешки.

Не и с моята първа любов.

Знам, че заслужавам по-добро.

Мамо!

Мартина!

Малката ми.

Не е чудно, че той ти се е лепнал.

Ще дойда с теб вкъщи.

Но нали не искаш да учиш?

Баба ли ти каза? - Баба?

Тя никога не е доносничила за теб. За съжаление.

Това е истина.

Мартина, събери смелост.

Дядо ти всъщност не ти е дядо.

Какво?

Дори баба...

Не ми пука.

Имам един дядо и го обичам.

Ние сме едно семейство и винаги ще останем такова.

Имам среща с кардинала. - Минете.

Блудния син се върна в лоното на църквата.

Пред него са отворени всички врати.

Направете ми предложение, на което няма да мога да откажа.

Нямам пари.

Дино?

Дино, исках да кажа сбогом. Ние заминаваме.

Синьора Хайделбеер!

Пронто?

Но, Лоренцо...

Как го направи? Невероятно! Сега какво? Тя заминава.

Сега! Лоренцо е организирал всичко.

Вие ще направите кайзершрам за папата и още 100 човека.

100 кайзершрама? Няма начин.

Невъзможно! - Нищо не е невъзможно!

Отивай!

Веднъж имах малка къща в Канада,

с малко риба и много цветя...

Готвя във Ватикана, ще се върна след три часа. Баба.

Баба ти така и не се научи на нищо.

Как ще...

За немкиня сте много неорганизирана!

Напомням ви, че остават само 43 мин и нито минута повече.

Правя всичко по силите си!

Това е ключът от Веспата на Лоренцо!

Мамо? - Ние сме тук!

Цялото семейство заедно.

Кайзершрам за 100 души, няма да се справя.

Трите ще се справим.

По-добре е да готвим, отколкото...

Знаеш ли, Мартина, в нашето семейство е прието,

да се говори само за важни неща.

Баща ми, най-добрият баща на света беше ням като гроб.

Майка ми избягваше конфликтите. - Така и живяхме.

Момичета... кайзершрам.

Помниш ли как се прави? - Разбира се.

Още не сме свършили. Не ме учи как да се отнасям с дъщеря ми.

Мамо, моля те, спри караниците! - Не, трябва да се изкажа.

Когато видя как тези секси италианци се точат на дъщеря ми...

Мамо, отивам си у дома! - Не искам да го правиш.

Не, защото се провали с този боклук. Просто искам да останеш.

Пак ми казваш какво да правя! Стига вече!

Дами, времето изтече.

Готово!

Много добре.

Мари, ти сериозно ли говореше за Мартина?

Може аз да не искам да оставам.

Добре, прибираш се. - Не, ще остана.

Тогава остани. - Да, същата като баба си.

Искат да говорят с вас. - Не, бързаме за летището.

Ваше Светейшество, ето гениалната готвачка, Маргерита Кройцпайнтер.

Вие не бяхте ли... - Да, аз съм.

За щастие в кайзершмарца няма пипер.

Простете ми, свети отче.

Бог... ще ми прости. И аз оставам тук.

Както желаете, имате моята благословия.

Какво да правя сега?

Можеше въобще да не идвам. - Напротив!

Не, моля ви!

Махни си ръцете!

Познати думи, благодаря на Бога. Имам две новини, не три.

Първата, децата са наред.

Втората, когато казах, че ще мина без секс излъгах.

И третата: Аз съм луд по...

Така.

Можеш ли да ми простиш, горди италианецо?

Ти си най-голямото ми наказание.

И най-голямата ми благословия.

Сега какво? Къде ще отидем с нашата малка Веспа?

В Монако и в Бавария!

Много добре, но при едно условие. Аз съм италианец, аз ще карам.

®™