Original subtitles

245 г. пр. н. е.

Владенията на династия Цин

В кралския дворец

Кой е там?

Значи убиец…

Кой те изпраща?

Мъртъвците не се нуждаят от отговори.

В заседателната!

Стража! Стража!

Защитете своя крал!

Откъде може да са се взели?

Шо Бун Кун… - Кралю мой,

простете ми тази небрежност! Моля ви, минете зад стражите!

Ей Сей… - Приготви се!

Закъснях ли?

Шин.

Какво правиш тук?

Аз го повиках.

Ши Ши!

Щом са останали достатъчно убийци за двореца,

значи ни е рано да говорим за обединение.

Самият ти беше от бунтовниците някога.

Защо доведе Шин?

По време на гражданската война преди половин година,

той почти успя сам да убие вражеския лидер и Мута.

Успя да се справи дори със Са Джи.

Истината е, че той е по-добър от вашите подчинени.

Може би помощта му е добре дошла?

Шин!

Проклето хлапе!

Спасяваш положението, Тен.

Станал си по-добър.

Кралю мой, най-искрените ми извинения!

Получи се така само заради моята некомпетентност.

Една ваша дума и скромният ви слуга ще изкупи вината си чрез смъртта си!

Драматизираш, както винаги, старче. - Старец?

Шию…

Ако Шию бяха тук…

Всички щяхте да сте мъртви.

Шию?

Легендарен клан на убийци, надарени със свръхчовешка сила.

Говорят, че един от тях е достатъчен, за да унищожи цяло кралство.

Що за звяр?

Познати са и като Кланът на скръбта.

Кланът на скръбта?

Ха! Идиотщини! Това са само слухове, нали?

Дори и да ги има, аз не бих ги взел насериозно.

И все пак, убийците се вмъкнаха в двореца.

Сериозно е и трябва да остане в тайна.

Никога да не се говори за това! - Ваше величество!

Трябва да се върнете. - Какво става?

Докладват, че войските на Уей са преминали границата и напредват.

Какво?

Една неизбежна и продължителна война…

Пролетта и Есента на Периода на воюващите държави.

Жестоката битка между седемте кралства от централната част

се води вече 500 години.

Шин е сирак от войната,

израснал в Дзин, едно от западните кралства.

Той и приятелят му, Хьо, мечтаели да станат генерали.

Хьо обаче приличал много на краля, затова го превърнали в негов двойник.

Той загуби живота си по време на битката за двореца.

Шин се срещна с Ей Сей, младият наследник на династия Цин.

Заедно с него и Краля от планините, Йо Тан Уа,

те се отправиха към Сиенян.

Групата бунтовници успя да си върне трона.

Сега са една стъпка по-близо до изхода от бурята.

Но съседното кралство Уей нарушава договорените граници.

Войските на двете кралства ще се сблъскат в равнината Дакан.

КРАЛСТВО ЧАСТ II КЪМ ДАЛЕЧНАТА ЗЕМЯ

СИЕНЯН Столица на династията Цин

Събери се!

Нападение от Уей.

Започва нова голяма война.

Веднъж станеш ли роб, оставаш роб завинаги.

Мечът е единственият ти изход.

Да…

Скоро ще бъда най-добрият генерал на света!

Хьо…

Започва се.

Това е първата стъпка към титлата на най-първи генерал на света.

Желая ти късмет.

Да…

Тен, ти ще чакаш тук.

Но… - Всичко ще е наред!

Чудесно!

Къде ще е първата ми битка?

Хайде!

Напред!

Бързо! Войната ще свърши! - Млъквай, момченце!

Ти сериозно ли? Бързай сам!

Не се спирайте!

Какво? - Хей, ти ли си, Шин?

Братчетата Би!

Не ни наричай така!

Значи си бил жив!

Когато Хьо загина, ти просто изчезна.

Помислихме си, че и ти си умрял.

Да, погребението…

Тогава присъстваха много хора.

Да, защото всички обичаха Хьо.

Когато се върнеш у дома, да му направиш гробница.

Да, наистина…

Благодаря.

Само че първо трябва да изпълня общите ни мечти.

Шин, ти доста си се променил.

Къде беше досега?

Спасявах тукашния крал с голи ръце!

Той дори ме награди с малка къщичка! Мой личен замък!

Вечно говориш простотии.

С Хьо все повтаряхте, че ще станете велики генерали. Направо невероятно!

Стига! С него все още вървим по този път.

Ей, чакай, чакай! - Стой!

Военачалникът?

Отвратителен противник!

Вечно обградена от врагове и водеща постоянни битки,

уейската армия вече е привикнала.

А ние събрахме хората си току-що.

Ако загубим…

С тях са Седемте огнени дракона, нали така?

Така е. Династията Цин разполага със своите шестима генерали,

а династията Уей държи на своя страна тези мъже дракони.

Казват, че са оцелели до един.

Ако се изправят срещу нас сега…

Почти невъзможно е да ги спрем.

Хората се събират за нещо.

Формирай петици! Продължаваме!

Петици? - Не си ли чувал за това?

Къде си расъл? Дори ние знаем за това!

Тогава какво означава?

Група от петима пешаци, всеки от които е един от петте крайници.

Тяхната връзка е съдбовна и се бият рамо до рамо.

Всичко зависи от това в каква петица си.

Или се покриваш със слава, или се прибираш като труп.

Ко Рен и Сецу ли виждам?

Вземете ме с вас!

Ще те запозная с малката си сестра, ако ме приемете.

Женен съм.

Момчета, влезте в моята петица.

А ти си? - Самият Хайро!

Мърдай!

Тръгнаха с Хайро.

Сега са непобедими.

Следващите!

Виж ги само!

Търсят само силните на външен вид.

Добре, всички да ме чуят!

Аз съм Шин от село Джото!

Аз съм най-силният човек тук!

Какво ви става? Един ден ще бъда най-силният генерал…

Стига, стига!

Посрамваш се.

И на теб ли ти писна от преструвки?

Прилича на дете.

Не мисля, че ти е тук мястото, дребосък.

Стига, трябва да се разбираме.

Ехо? Когато ти говорят, трябва да отговаряш.

Само тези ли останаха…

Какво?

Аз съм Таку Кей, водачът ви.

Винаги оставам с последните, защото съм неумел пети крайник.

Гледайте какъв слаб чичка!

Но пък сега сме петима, нали?

Свършено е с нас.

Петимата отиваме право в ада.

Вие как се казвате?

Аз съм Шин. - А аз - Би Хей.

Това е по-малкият ми брат, Би То. Приятно ни е.

Ами ти?

Петимата ще се пазим взаимно. Трябва ни името ти.

Кьо Кай.

Мразя да говоря. Точка.

Ти какво ми се дуеш? - Остави го.

Всички ли са разпределени?

Посрещаме кавалерията на хилядниците. - Каква кавалерия?

Побързайте, моля ви! Командирът на кавалерията скоро ще е тук.

Глупаците остават без глави. Бързо!

Този ли е командирът?

Стой!

Идиотът тича право към лъва.

Хей, Хеки!

Добра среща.

О, Шин…

Изглеждаш чудесно.

ХЕКИ - командир на хилядниците на династия Цин

Клане, така ли? - Да…

Уей нападнаха първо граничния замък Ган.

Водеха 90-хилядна войска.

Нашите 5 хиляди души стража ги пресрещнаха при замъка.

Загубихме всички.

Когато Уей разбраха, че ги приближава армията на генерал Хьоко,

изоставиха замъка и разположиха армията си в равнината Дакан.

Преди да тръгнат обаче, подпалиха замъка

и изклаха жените, старците и дори новородените.

Що за човек трябва да си,

за да постъпиш така?

Било е по заповед на генерал Го Кей, уейския командир.

Генерал Го Кей? - Да.

Един от Седмината дракони на Уей.

Дори не е роден в Уей,

но заслужил титлата си заради големите си военни успехи.

Казват, че сам се предложил за командир

при нападението над Цин.

РАВНИНАТА ДАКАН

Командир Кю Ген успешно завладя първия хълм.

Генерале, вече владеем два хълма.

Несъмнено спечелихме предимство.

ГО КЕЙ Главнокомандващ войските на Уей

Загубили сте хълма?

Защо не сте разпределили защитниците?

Хълмовете са досущ като замъците.

Трудно се защитават, лесно се атакуват.

Генерале! - Генерале!

Генерал Хьоко.

Пешаците още се бавят.

Уей си осигуриха защитата с превземането на два хълма.

По-добре да изчакаме.

ХЬОКО Главнокомандващ войските на Цин

Нужно е само да си върнем хълмовете.

На бой!

Какво мислиш за това?

Несъмнено бързо решение,

но не е ли по-мъдро да изчакаме войската?

Това ще бъде една кървава баня.

Дали командирът знае какво прави?

Бързо! Врагът вече е готов за бой!

Колко още ще тичаме?

Това значи, че изоставаме много.

Бъдете готови.

Ще дадем много жертви тук.

Мисля, че усетих нещо. - Какво?

Ей там има нещо.

Хей, Шин!

Войници, мирно!

Ето това е истинското бойно поле!

Четвърти полк, събери се!

Четвърти полк? - Това сме ние.

Да вървим!

Аз съм Баку Кошин, вашият командир!

Скоро влизаме в бой!

Всички в строя!

Строй се!

Почакайте, командире!

Тичахме цели два дни, за да стигнем дотук.

Оставете ни да си поемем дъх. - Нямаме време за това.

Но как да атакуваме без информация?

Смееш да ми отвръщаш ли?!

Стой! Без наранявания!

Животът, който тези войници ще дадат в боя, е свещен!

Това не е ли онзи? - Хеки…

Значи ти си Хеки, а?

Научил си се да говориш смело, дребосък!

Марш обратно при полка ти!

Войници на Баку Кошин, строй се!

Всеки на мястото си!

Слушай!

Те са много повече от нас.

Държат два хълма и са по-добре защитени.

Вашата цел е една-единствена.

Да ни върнете хълмовете, дори с цената на живота си!

Нашият полк ще е един от основните,

чиято задача ще бъде да разкъса защитата на врага.

Това заповед ли е?!

Пълна лудост!

По-добре бъдете готови.

Баку Кошин обожава самоубийствените атаки.

Вие отсега сте мъртви.

Наистина ли ще се бием срещу тях?

Братко! Добре ли си?

Нещастникът повърна!

Командир Кю Ген.

Пехотата на Цин успя да дойде и е готова за сблъсъка.

Веднага след пристигането им?

Глупава постъпка.

Трябва да изчакат останалите, ако се надяват да си върнат хълма.

Дайте сигнал за атака!

Трети полк още го няма! - Без значение!

Какво става?! - Дават сигнал за атака.

Запомнете - никога не оставаме сами.

Нали запомнихте?

Да…

Най-накрая започваме.

Гледаш ли внимателно, Хьо?

В името на Хьо…

трябва да се върнем живи.

Пехота - вади оръжие!

Войници, на позиция!

Сега напред, Хьо.

Атака!

Защитна формация!

Какво е това нещо?

Върни се, Шин!

Не можеш да отидеш сам!

Върни се!

Искам този глупак на шиш!

Шин!

Умри.

Обградете го!

Отиваме там!

Идват!

Какво ви става? Отблъснете ги!

Невъзможно…

Не мога да го направя…

Братко! Братко!

Помагай! - Копеле!

Добре ли си?

Заболя, червей такъв!

Бягай! Нямаме никакъв шанс!

Братко Таку! - Хайде, сега бягайте!

Нещастници!

Ето, че страхливците не умеят нищо сами!

Млъквай!

Може и да сме страхливци,

но се бием в петици.

Напред!

Петима се бият като един.

Наистина отлична тактика!

Мамка му! Шин скочи някъде тук сам.

Така че сега сме само трима.

Виждаш ли Шин някъде?

Пропусна! - Проклятие!

Командире!

Шин…

Командире, бяхме неочаквано отблъснати.

Да изпратим ли трети батальон?

Не. Изпратете чудовищата.

Елате да ме хванете!

Какво?

Лошо!

Бягат ли?

Оттеглят се!

Спечелихме ли?

Хей, Шин!

Ти си велик!

Глупаци! Бягайте!

Бягай!

Ставайте всички!

Шин! - Ти ни спаси!

Какви са тези?

Уейските колесници.

Най-добре поддържаните им бойни колесници.

Колесници!

Сега вече сме загубени!

Страшното тепърва идва.

Беше само първата вълна.

След тях идва и втора.

Никой не може да им се изплъзне!

Врагът атакува пехотата с колесници.

Нужна е помощта на кавалерията!

Генерал Хьоко?

Съобщете това на кавалерията…

Да.

"Останете по местата си."

Мамка му! Няма ли да има помощ?

Всички ще умрем тук!

Застанете зад мен!

Може би още имаме шанс. - Това е лудост!

Какво друго предлагаш? - Аз имам план.

Ти? - Радвам се, че си жив, Кьо Кай!

Какъв е планът?

Трябва ни барикада. - Барикада?

Как ще направим това?

Ще струпаме телата.

Какви са тези глупости? - Да опитаме!

Всички да довлекат труповете насам!

Братко Таку…

Хайде!

Нямаме ли заповед за атака?

Знамената си мълчат.

Идват!

Достатъчно! Скрий се!

Шин, бързо!

Псето иска да избяга!

Прегазете го!

Пази се!

Получи се!

Отлично, Кьо Кай!

Чуйте!

Ние още не сме загубили!

Битката едва сега започва!

Колесниците унищожиха техните четвърти, втори и първи полк.

Само четвърти не е напълно унищожен.

Изглежда, че Хьоко иска да изостави пехотата си.

Сега е изолиран и е далеч от съюзниците си.

Предимството все още е наше!

Главнокомандващият Хьоко не разбира от война.

Оставете гарнизона тук

и изпратете всички останали на хълма.

Унищожете оцелелите

и ми донесете главата на Хьоко!

Доклад!

Основната армия на Кю Ген се отправя към хълма.

Какво стана с хората ни?

Първи полк е унищожен.

Доклад!

Четвърти полк е унищожен,

с изключение на оцелелите след атаката на колесниците.

Но е въпрос на време!

Втори полк е почти унищожен!

Трети полк е обграден!

Нека се оттеглим, генерале!

Значи имаме оцелели от четвърти полк?

Да!

Генерал Хьоко…

Моля ви да обмислите оттеглянето.

Не. Оставаме на позиции.

Но, генерале…

Оставаме!

Продължават да се спускат по хълма!

Защо не идва помощ?!

Изобщо не очаквай!

Кралю мой, дойде доклад от бойното поле.

Печелят ли?

Пешаците ни са били атакувани от колесниците на Уей.

По-голямата част от тях са мъртви.

Разбирам.

Войниците ни са мъртви?

На лов за оцелели са.

Проклятие! Заклещени сме тук.

По дяволите!

Искат да ни избият до крак.

Колкото по-малко, толкова по-добре. Хайде!

Тук са!

Би Хей!

Кьо Кай, кой всъщност си ти?

Велико!

Можел си да ни помогнеш от самото начало?

Не виждам защо да трябва да ви защитавам.

Но нали петимата сме заедно?

Какво търсиш тук иначе?

Намерих ги!

Насам! - Ето ги.

Мъртви сме. - Аз ще ги задържа. Вие вървете!

Но… - Млъкни и тръгвай!

Открих ги! Насам!

Тръгвайте, сега!

Братко… - Обградете го!

Добре тогава…

Ще се намерим пак, Шин!

Хайде! Бързо!

Копеле…

Пускай!

Кьо Кай, глупак такъв, защо остана? Върви с тях!

По-лесно ми е да убивам, отколкото да бягам.

Тук са, видях ги!

Както искаш. Но не умирай в ръцете ми.

Няма да умра.

Няма как да умра на това място.

Нито пък аз, тъпако.

Само някакви деца. Довършете ги.

Мамка му…

Тоя нещо полудя!

Този е чудовище!

Какво беше това?! - Сега, убийте ги!

Какво ти стана? - Въздух…

Въздух?

Ти си бил жена!

Проклета вещица!

Пази се, Кьо Кай! Ставай!

Ти…

Бързо! Тръгвай!

Кьо Кай, бягай.

Ще го направя… с теб!

Идиотка!

Глупаци.

Скочиха право в смъртта.

Рано ти е да се движиш.

Удари си главата.

Все пак успяхме.

На косъм.

Ти ли направи това?

Предполагам.

Коя всъщност си ти, Кьо Кай?

Защо едно момиче би избрало войската?

Откъде тази сила?

Тайна.

Аз те спасих от онова копие!

Боли, всичко ме боли!

Направо умирам от болка.

Ужасно боли! - Млъкни.

Ще отговоря само на един въпрос.

Добре…

Откъде тази сила…

Не.

Какво прави едно момиче на бойното поле?

Искам да си отмъстя за някого.

Отмъщение? За кого?

Ехо? За кого?

Сестра ми.

Ще отмъстя за сестра си.

Тя беше всичко за мен, а те ми я отнеха.

Убиецът на сестра ти участва ли в тази битка?

Не.

Трябва да е някъде в Уей.

Но не знам как да стигна дотам.

Само заради това ли отиваш там? Необмислено!

Тя ми беше всичко!

Не смей да говориш, без да знаеш.

Значи заради това не можеш да умреш тук?

Защото не си отмъстила на убиеца на сестра си?

Не беше мъж.

Беше жена от нашия клан.

Ние сме само жени.

Само жени?

Няма значение.

Просто не ме мисли.

Да те оставя, така ли?

Тези очи…

Толкова тъжни очи…

Познати са и като Кланът на скръбта.

Говорят, че един от тях е достатъчен,

за да унищожи цяло кралство.

Легендарен клан на убийци, надарени със свръхчовешка сила.

Шию.

Кой ти е казвал за нас?

Кой си ти, нищожество?

Казвам се Шин.

Твой другар в петицата.

Какъв другар си ти?

И аз загубих най-добрия си приятел.

Той ми беше като брат.

Хьо, нали?

Чух разговора ти с Би Хей.

Значи си приличаме, защото този Хьо е умрял?

Точно така.

Напълно различни сме.

Ти не знаеш нищо за нас.

Каква тогава е разликата?

Кои всъщност сте вие?

Ние сме прокълнат клан.

От деца се крием из планините,

където се обучаваме за убийци.

Когато дойде време за унаследяване,

всяко племе изпраща свои кандидати.

Избиваме се, докато не остане само една.

Оцелялата получава правото да се нарече Шию

и да напусне планината.

Ю от Рен.

Момичето на Га.

Всички са достойни.

Рьоку Суи…

Утре искам да защитаваш Кай.

Сестричке…

Кай.

Наистина мисля за теб

като за своя малка сестричка.

И аз те имам за своя сестра.

Утре, обаче,

ще трябва да се бием сами за себе си.

Дори ако се наложи

да застанем една срещу друга.

Не бива да се тревожиш.

Ти ще оцелееш утре.

Но това ще значи, че ти ще си мъртва.

Няма значение.

Аз не искам да умираш утре, Кай.

Все едно е.

Ще оцелее само една.

Такова е правилото. - Знам това.

Знам го…

Бих искала да оцелея.

Мога да направя още толкова много неща.

Какви например?

Искам да се срещам с мъже.

Мъже?

Ти си още малка.

Искам да напусна планините и да обиколя света.

Да видя какви хора живеят навън.

И най-вече…

Още в началото се откажи от всичко.

Атакувай първо най-силните.

Тя ще се справи с останалото.

Моята сестра ще бъде Шию и ще види света.

Не се тревожи, Рьоку Суи.

Вече реших.

Заспивай сега.

Приспала ме е!

Сестричке!

Сестричке?

Успяла е…

Сестра ми е победител.

Не!

Сестричке…

Не се случи така, защото беше слаба.

Превърнаха я в своя мишена, защото беше твърде силна.

Рен от Ю е виновна за всичко.

Значи на нея ще отмъщаваш?

Да.

Съществувам единствено за да отмъстя на тази жена.

А след като успееш?

Най-накрая ще се събера със сестра си.

Шегуваш ли се?

Никога не бих позволил!

Ти грешиш! - За кое?

Да, не разбирам.

Ти ще угасиш тъгата в очите си чрез отмъщение

и просто ще умреш?

Точно така. Лошо ли е?

Разбира се, че е лошо!

Ще си пазила живота си напразно!

Глупачка.

Аз ще стана най-великият генерал в света.

За това мечтаеше и Хьо.

Аз му обещах това.

Затова не бива да умирам, преди да съм стигнал върха.

Само тогава ще съм сигурен, че Хьо ще се усмихва.

Ето моята причина да не умирам.

Кьо Кай. Как би се почувствала сестра ти,

ако умреш, след като отмъстиш?

Ще се зарадва ли на това?

Но…

На мен не ми остава друго.

За какво си мечтаеше тя? - Вече не помня!

Със сигурност е имала мечта.

Когато си я спомниш, не я изпускай.

И вече няма да бъдеш тъжна.

Слънцето вече изгря.

Вече няма как да се скрием.

Свършени сме.

Какво?

Ето ви и вас! - Шин!

Ти си тук?

И си жив!

Жив и здрав!

Толкова се радвам!

Какво се радваш?

Нищо не се е променило!

Кьо Кай! - Кьо Кай е!

И двамата сте живи! - Прекрасно!

Ти си…

Жена?

Днес победата ще бъде наша.

Вчера колесниците ни унищожиха по-голямата част от вражеската армия.

Цин вече не могат да се съпротивляват.

Изпратете им трети батальон! - Веднага!

Войници, готови за сигнала.

Генерал Кю Ген се отправя към вражеския щаб.

Основната армия на Уей приближава!

Приберете оръжията и се строявайте.

По дяволите! Насочили са се право към лагера на генерал Хьоко.

Още ли няма заповед?

Все още нищо.

Четвърти полк, кавалерия.

Защитна формация!

Мисля, че е започнала сериозната битка срещу Уей.

Ние сме точно

между основната армия на врага и техния щаб.

Напълно откъснати сме от нашите.

Колко от нас са тук?

Трябва да сме около трийсетина.

Да избягаме!

Право през равнината.

Не.

Защо вместо това не атакуваме?

Момченце, как ще се случи това?

Ето там.

Врагове! - Видяха ни!

Ти каза, че ще стане, Шин!

Напред!

Доклад!

Оцелелите пешаци нападат хълма и идват насам.

Трийсет мъже?

Нападат нас?

В Цин е пълно с идиоти!

Оставете тези боклуци!

Двехилядният ни гарнизон ще се справи с тях. Друго е важно.

Искаме главата на Хьоко.

Предната линия е напълно унищожена от армията на Кю Ген.

Генерал Хьоко, трябва да се оттеглим!

Оцелелите трийсет от четвърти полк

подножието на хълма на Кю Ген.

Само трийсет? Прекалено малко са!

Въпрос на време е да ги избият.

Много интересно.

Генерал Хьоко!

Бледи искрици.

И все пак, в този четвърти полк,

тези искрици се отличават.

В тях има нещо специално.

Една искрица може да надвие

и 10, и 100, и 10 хиляди.

Заедно могат да се превърнат в пожар.

Той може да обърне хода на цяла война.

Ето такова нещо е войната, мъже. - Да!

Изпращам заповед. - Слушам!

Към бойното поле на четвърти полк!

До всички! Атака!

Първи, втори и трети полк, кавалерия.

Към бойното поле на четвърти полк.

Четвърти полк, кавалерия.

Спрете вражеския батальон!

Присъединете се към четвърти полк!

Заповед за нападение!

Най-накрая!

Напред!

Баку Кошин! Батальонът е твърде голям за нас!

Да се разделим на две!

Няма да им се поднасяме на тепсия!

Целта на генерала е да обърне хода на войната!

Трябва да минем през защитата им

и да стигнем до Кю Ген на хълма!

Безсмислено е! Ще умрем напразно.

Подкрепления!

Хеки, няма връщане назад! - Проклятие!

Мъже! Да подкрепим хората на Баку Кошин!

Да се врежем в центъра им!

Следвайте ме!

Пускай!

Братко! - По дяволите!

Твърде много са. - А са само гарнизонът!

Мъже на Баку Кошин, напред!

Унищожете гарнизона на Уей!

Уей, оттегляме се към гората!

Защитавай позициите!

Командир Баку Кошин!

Наистина дойде за нас!

Спасени сме!

Най-накрая сме спасени!

Те ще ги довършат!

Нищо не е свършило!

Унищожители на колесници!

Вие сте гордостта на моя полк!

Щом сте оцелели след това, вие сте безсмъртни,

затова продължаваме!

Сега се насочваме нагоре по хълма,

за да вземем главата на командира им.

Сериозно? Мислех, че ще ни спасяват.

Така се говори!

При нас е пълно с откачалки!

Помнете, че тази битка трябва да донесе победа за Цин.

Следвайте кавалерията, войници!

Ранените ще бъдат изоставяни! Бъдете готови!

Как ще минем през това?!

Не е нужно да се бием с тях.

Само ще минем покрай тях.

Какво стана? Изведнъж се разприказва.

Не мога да си позволя да умра тук.

Така е.

Хайде, момчета!

Готови за атака!

Откога водиш ти?

Хей. Гледай.

Атакуват ли?

Това ли е кавалерията?

Искат да минат през нас!

Атакуват ни!

Тези са навсякъде!

Наистина е невъзможно.

Не се плашете от бройката! Трябва да минем през тях.

Посичате само този пред себе си и не се обръщате!

Разбрано! - Не, невъзможно!

Спрете ги!

Прекалено много са!

Няма да издържим дълго!

Би То!

Хей, вие!

След Шин, давайте!

Имаме път!

Всички ли са добре?

Вие останете тук.

Кавалерията ще продължи към хълма.

Без конницата нямаме шанс!

Всички сме еднакво застрашени.

Победата е най-важна. За нея сме дошли.

Ти можеш да дойдеш с нас.

Би могъл да си от полза.

Върви, Шин.

Ти си предопределен за много по-големи неща.

Нали щеше да ставаш всемирен генерал?

Кьо Кай.

Пази ги.

Само ще пречат.

Не бъди такава. До скоро.

Ще се видим на върха. - Да.

Напред!

Вземем ли главата на командира, печелим войната!

Да накараме Го Кей да напусне свърталището си!

Няма край!

Би То!

Казвам се Шин.

Твой другар в петицата.

Благодаря, Кьо Кай…

Но брат ми има по-голяма нужда.

Ранен е в крака, не може да мръдне!

За какво мечтаеше тя?

Със сигурност е имала мечта.

Когато си я спомниш, не я изпускай.

И вече няма да бъдеш тъжна.

Ставай! Продължаваме.

Не мога.

Не мога да мръдна.

Свършен съм. Помогни на брат ми.

Моля те!

Дойдох по молба на същия брат.

Кьо Кай…

Стига вече! Достатъчно е.

Аз ще умра тук.

Ти трябва да продължиш.

Бих искала да оцелея.

Мога да направя още толкова много неща.

Какви например?

Искам да напусна планините и да обиколя света.

Да видя какви хора живеят навън.

И най-вече…

Искам да се смея от сърце и душа.

Какво значи това… сестричке?

Кьо Кай?

Просто да се смееш…

Кьо Кай, върви!

Хайде, ставай! Тръгваме.

За мен няма смисъл.

Има смисъл!

Ти си още жив, нали така?!

Разбирам…

Братко, добре ли си? - Да…

Продължаваме!

Оставете ги на мен.

Всички трябва да стигнете живи до върха.

Давайте!

Чакаме те!

Виждам командния пост!

Командире! Кавалерията на врага

проби защитата на гарнизона ни и приближава!

Ко Ри Ген!

Ще се заема.

Стрелци на Ко Ри Ген, на позиция!

Огън!

Уцелих ги.

Не се страхувай от стрелите!

Целта е точно пред нас!

Огън!

Добре ли си?

Няма да се провалим сега! - Да!

Това е краят.

Невъзможно! Видя стрелата ми?

Командире! Оттеглете се!

Без паника.

Късметът ви отведе далеч, виждам.

Не беше късмет.

Минахме по моста, изграден от труповете на другарите ни.

Това ни доведе тук!

Ти си глупак.

Ако не ме победиш, всичко ще е било напразно.

Командире!

Наричаш ме глупак, но слепият си ти.

Ти си истинският глупак.

Главнокомандващият Кю Ген е…

Мъртъв!

Командирът!

Назад! Назад!

Оттегляй се! Назад!

Бийте се!

Хеки, гледай! На хълма се вее нашето знаме!

Знамето на Цин отново владее това небе.

Благодарение на вашата смелост, Баку Кошин.

Но те все още прииждат.

Поне хиляда са, а ние сме десетима.

Ще трябва да вземем главата на Кю Ген и да се оттеглим.

Не говори глупости!

Който иска - да бяга. Аз ще се бия тук.

Кой си ти, отрепко?

Така ли се говори на по-висш?

Командирът Баку Кошин каза,

че смъртта на другарите ни е довела тук.

Това място е важно.

Вие искате да го зарежем, защото ни заплашвали врагове!

Момче…

Името ти?

Шин.

Чуй ме, Шин.

Има разлика между смелост и безразсъдство.

Ако не я разбереш,

няма да удържиш нищо.

Ще има само смърт.

Това…

Ние обърнахме хода на войната.

Слез с останалите.

В името на падналите…

Ти… трябва…

да продължиш.

Победата…

Командире!

Командире! Баку Кошин!

Баку Кошин!

Шин!

Момчета!

Живи сте!

Боли!

Благодарение на Кьо Кай.

Тя спаси всички ни.

Беше готова да се жертва, за да живеем ние.

Благодаря ти, Кьо Кай.

Врагът приближава.

Взимаме главата на командира им

и се спускаме от другата страна на хълма!

Прибираме и Баку Кошин, нали?

Разбира се, че да! Хайде!

Няма да го оставяме на врага. - И аз ще помогна.

Ти пази. - Добре.

Невъзможно…

Откъде се взеха толкова много?

Гледайте към съседния хълм.

Там следваше да няма никого!

Значи генералът им се е раздвижил?

Мамка му!

Тъкмо се качих до този връх.

Само за да ме убият…

Сигурно са два пъти повече от предишните!

Го Кей, един от Огнените дракони.

Казват, че Го Кей разполага с повече от сто военни стратези.

Нашият Шо Хей Кун

е на експедиция с канцлер Рьо Фуи.

Само ако имахме такива хора в столицата…

Какво?!

Какво има, Шо Бун Кун?

Още не сме сигурни, но…

Чуло се е, че един генерал се е насочил към равнината Дакан.

Кой е той?

Казват, че е…

Човекът, който страни от войните.

Възможно ли е?

Какво прави той тук?

Наистина ли е той?

Да! Видели са го да води 500 мъже.

Само 500?

Каква е целта му?

Трябва да се покрием някъде. - Нима?

Вече се прибирате?

Тъкмо обещаваше да стане по-интересно.

Генерал О Ки!

Млади ми Шин…

Пак се срещаме, а?

Ти определено се отличаваш отдалеч.

Изненадах ли те? - Само че…

Не е същото като да станеш най-великия генерал на света.

Казано с прости думи, ти по-скоро разочароваш.

Разочаровам ли? - Правилно чу.

Изглеждам ти слаб ли?

За това говорим.

Изглежда, че не владееш добре енергията си.

Разбираш ли ме?

През цялото време стоиш изправен пред лицето на смъртта.

Простете неговата глупост, командир О Ки!

Идването ви в този миг, е дар от боговете за нас.

Моля ви, поведете ни към победата. - Ще пропусна.

Генерале…

На нас ни е забранено да се намесваме.

Под заплахата от солидно мъмрене. Мисля само…

С хората ми само ще се насладим на прекрасната гледка.

Нали, То? - Да.

Изглежда очарователно.

Погледнете.

Точният момент, в който всичко се преобръща.

Внимателен и педантичен,

очите му улавят и най-малките промени.

Генерал Го Кей без никакво съмнение

може да вземе страха на всеки свой враг.

Той е най-добрият стратег на Уей.

Но…

На бойното поле остроумните стратегии не са достатъчни.

Понякога

чистият животински инстинкт е този, който ти донася победа.

Инстинкт? - Гледайте.

Генералът, разчитащ на инстинкта, се изправя срещу стратега.

Кога успя…

Това е главнокомандващият ни… Генерал Хьоко.

Шин, момчето ми.

Защо не се обзаложим с теб?

Стратегът ли ще победи,

или ще бъде инстинктът?

Невероятно!

И сега…

Как ли ще ги приеме Го Кей?

Доклад!

Генерал Хьоко разпръсна първи батальон!

Стъпчете ги.

Колесници!

Атакуват ездачите ни в гръб!

Очаквах го от Го Кей.

Това е една изненадваща атака,

която той изпълнява с абсолютна прецизност.

Ако искаш да спреш бесен бик, трябва да се целиш в главата му.

Да, това е правилото,

ако искаш да спреш настъпление.

Вярно е.

Армията на Хьоко изпитва затруднения.

Значи е било напразно?

Истина е, че Хьоко

не водеше армията си особено разумно досега.

Но въпреки това Кю Ген е мъртъв,

а Го Кей е подмамен да слезе от хълма и да поведе битката.

С други думи…

Така, както би го описал самият Хьоко, това е

една велика саможертва в името на победата.

Това означава…

Разбра ли го най-сетне, млади ми Шин?

Всички жертви, направени досега,

служат за постигането на тази цел.

И двамата главнокомандващи еднакво се стремят към победата.

Само двама са нужни,

за да създадат велика война.

Шин, момчето ми.

Ето това означава да бъдеш генерал.

Генерал…

Най-великият на света!

Генерал О Ки, дайте ми кон!

Моля ви!

То.

Слушам.

Благодаря.

До скоро.

Той… просто тръгна.

Това момче доста ви допадна.

Глупаците, като него, умират млади.

Да.

Но, макар и рядко,

могат да имат и по-велика съдба.

Един селски войник, ваше ляво!

Обградете го!

Приближете се!

Свалете го!

Обгради го!

Сваляй го!

Отправяме се към Го Кей.

Дадено!

Врагът приближава! - Спокойно!

Всички да са готови за битка! - Слушам!

Генерале, трябва да се оттеглите.

О Ки.

Разбирам…

Няма как да се откажа сега.

Оставаме!

Го Кей!

Най-накрая се срещаме.

Никой да не се намесва.

Не съм предполагал, че в студеното ти сърце

има и зрънце състрадателност.

Битка между двама генерали…

Ето ме!

Бях престолонаследник на малко кралство,

което Цин унищожи.

Отмъщение за семейството и народа ми.

Единствената ми мечта

е да накажа поробителите Цин!

Отидох в Уей

и бях издигнат до генералски чин.

Разбирам…

Значи това е причинило войната?

По време на война, малките кралства загиват постоянно.

Горчивината, която таиш в себе си,

сега покоси всички тези хора.

Да, наистина.

Затова войната няма край!

Петстотин години война могат да ни донесат още петстотин.

Ще направя така, че мечът ми да донесе мир.

Ще бъда

първият император, който ще обедини земята ни.

Ще сложа край на това!

Ела, Го Кей!

Мина много време

от последната ни среща, генерал Хьоко.

О Ки, ти ли си?

Появата ти на върха на хълма много ме вдъхнови.

Е, случайност.

Само минавах и се случи да попадна на твоето бойно поле.

Впечатляващо е, че надви един от Драконите.

Ура за победата!

Със смъртта на генерала им,

всичко за Уей приключи.

Без генерал, те нямат друг избор,

освен да се предадат.

Със забраната за последващи боеве,

Цин успя да намали щетите до минимум.

Шин! Шин!

Хей, Шин!

Ето къде сте били!

Ти си добре! - Свърши се!

Още сме живи!

Прибираме се!

Ела с мен в Асуи.

Ще изпием по чашка.

За съжаление,

задължен съм да присъствам другаде.

Ще пием!

Кьо Кай.

Кьо Кай!

Тръгваш ли?

Напред към отмъщението?

Поне остани за празненството ни.

Нали и ти си от победителите?

Няма нужда.

Ще последвам уейската армия.

Нали не знаеше накъде е Уей?

Престани!

Не мислиш ли, че е късмет това,

че се срещна с нас тук?

В какъв смисъл?

Имам чувството,

че виждам малка промяна в очите ти.

Въобразяваш си.

Възможно е.

Истината е,

че аз ви доведох живи дотук.

Истина е.

Аз съвсем нищо не знам.

Трябва ми още много учене, за да стана велик генерал.

Учене? - Да.

Осъзнах го, докато ги наблюдавах.

Ако искам

да помогна на Ей Сей да обедини страната,

трябва да науча повече.

Да стана по-силен дори.

Надявам се да се върнеш,

Кьо Кай.

Сега си част от петицата ни.

Следващия път отново ще се бием,

ще победим

и ще го отпразнуваме, както си трябва.

Ще направим куп глупости

и ще се скъсаме от смях.

До нови срещи.

До скоро.

Шин!

Здрасти.

Какво?

Да не би да помисли, че съм умрял?

Разбира се, че не!

Надявам се, че ти е било полезно.

Ще ме изпиташ ли?

Отличен си. Доволна съм.

Чуй се само!

Радвам се, че се върна.

И аз.

Шин.

Докато те нямаше, аз взех решение.

И аз ще се бия.

Няма да оцелееш и секунда.

Не с меч! Ще използвам това тук.

Някой ден ще просветля празната ти глава и ще те спася.

Чувал ли си за тези неща?

Военно дело и стратегии?

Щом така ти харесва. - Звучи ми забавно.

Шин ще е командир?

Да. Награда за службата му.

Бивш роб става командир само след една битка?

Наистина звучи прибързано,

но препоръките му не са за пренебрегване.

Да…

Сега се заемаме със собствената си война.

Ши Ши.

Благодарен съм ти, че застана на наша страна.

Сега започва истинската битка.

Кралю мой,

разследвахме внимателно опита за убийство. Оказа се,

че онзи, който е пуснал убийците в двореца,

се крие сред самите нас.

Единственият способен е

той.

Рьо Фуи.

Доклад!

Рьо Фуи се върна в двореца.

Шо Хей Кун и Мобу желаят да се срещнат с Ваше величество.

Пусни ги. - Слушам!

КАНЦЛЕР РЬО ФУИ

ШО ХЕЙ КУИ

МОБУ

Изключителна победа.

Народът ни тържествува след победата в равнината Дакан.

Да. Воините ни са силни.

Аз… Чух, че в мое отсъствие се е случил неприятен инцидент.

Срещу вас са били пратени убийци.

Може би са само злобни слухове.

Това нещо би следвало да е тайна, но ти я знаеш, така ли?

Това е,

понеже аз организирах всичко.

Призна си!

Стига си се шегувал, канцлер.

Знам, че това не е възможно.

Наистина неуместна шега.

Стори ми се, че напрежението е твърде голямо и се опитах да ви разведря.

Простете ми.

Ужасно…

Не можем да им направим нищо, каквото и да замислят.

Все още са твърде могъщи.

Търпение.

До края на деня

хората ми ще са открили истинския виновник.

Ще се радвам.

Задължен съм ти, Ен.

Не. Ескортирам те по заповед на командир Хеки.

Не го мисли.

Това там е замъкът на генерал О Ки. - Да…

Обаче…

Каква работа ще имаш точно ти тук?

Отивам да се уча.

От генерал О Ки.

Нямам търпение.

Превод и субтитри: Мартина Андреева

По мангата "Кралство" на Хара Ясухиса

Сценаристи: Хара Ясухиса, Куроива Цутому

Режисьор: Сато Шинске