Original subtitles

Не е лесно да станеш луксозна марка, но бяхме на път да успеем.

Който има ферари, му е верен.

Ще го замени само с друго ферари.

Програма за лоялност?

Клиентите не са верни на жените си, а ти искаш да са верни на курвите?

Мислех, че ще намеря някой по-умен от мен.

И намери ли го? - Почти.

Парите са на първо място. Ние сме същите.

Но това не би се получило.

Не. - Въобще.

Хареса ли ми нещо, си го взимам. Затова ще прекарам уикенда с теб.

Заета съм. - Знам.

Изкупих всичките ти ангажименти.

За идната седмица имам предимно редовни клиенти.

Искаш лоялни клиенти? На проститутки?

Карин, невъзможно! - И аз така си мислех.

субтитри от YavkA.net

БИЗНЕС ПРЕГОВОРИ

Защо Козметичните компании не пишат върху опаковките си,

че не тестват продуктите си върху животни?

Защото са съвестни? Или ги е грижа за опитните зайчета?

Не. Защото мислят, че така ще продават повече.

Мислят, че по този начин ще направят повече пари.

Никой не продава биопродукти, защото му пука за здравето ни.

Нито биоразградими продукти, защото мисли за околната среда.

Целта е винаги една - пари.

И за пари една компания е способна на всичко.

Дори да спаси проклетата планета.

Ако можеше, би взела всичките ни пари.

Но хората имат различни интереси.

Никой не харчи парите си само за една компания.

Така че тя трябва да се задоволи само с част от парите ни.

С други думи трябва да се задоволи със своя дял от портфейла ни.

Но делът от портфейла може да е малък или голям.

Това зависи от маркетинговите й стратегии.

За да илюстрират понятието "дял от портфейла", ще искам помощ.

Да видим...

Вие.

Аз? - Да. Елате тук, ако обичате.

Подсвиркването не е най-добрата лична маркетингова техника.

Казвам го от опит.

Вашето име? - Карин.

Много добре, Карин. С какво се занимава вашата фирма?

С проституция.

Еха! Проституция!

Каква е таксата на едно момиче за услугите й?

15 000 реала.

Ето ви компания, която взима всичките ни пари.

Благодаря ви за участието. Спасихте лекцията ми от провал.

Няма защо.

Утре съм в Гояс. Елате с мен.

Ще повторим същия диалог. - Гояс ми е твърде далече.

Но ми се обадете, като се върнете. И не забравяйте - 15 хил. реала.

Значи лекцията е била забавна. - Да. Забавна и полезна.

Трябва да увеличим нашия дял от портфейла.

Тоест да накараме клиентите си да харчат за нас, а не за друго.

Какво?

Да, трябваше да свикнем с това. Карин никога не беше доволна.

Супер. Имаш ли идеи как да стане това??

Лекторът ни даде добър пример.

Една от банките, считани за най-големи в страната,

не била от най-печелившите.

Но мениджърите й забелязали, че...

Ако един от 20 клиенти купува нашите продукти,

ние ще удвоим печалбата си.

Вижте...

Клиентите ни не купуват ли застраховка живот от други компании?

Не купуват ли частен пенсионен фонд от други места?

Не финансират ли колите си?

Защо да не харчат при нас това, което харчат в други компании?

Тогава те се фокусирали в продажбата на тези продукти

на клиентите, които вече имали сметка при тях.

Така изтичащите пари в конкуренцията започнали да се вливат при тях.

Удвоили печалбите си, увеличавайки своя дял от портфейла.

Но имаш ли идея как ние можем да го направим?

Какво още можем да получим? Имаме всичко от клиентите си.

Не. Имаме почти всичко.

Има две много важни неща, които все още нямаме.

Какви?

Събота и неделя.

Искаш да се виждаме през уикендите?

Нима клиентите ни не харчат пари и през уикенда?

Не правят ли неща със семействата си? Защо да не ги правят с нас?

Защо да не харчат за нас това, която харчат за семействата си?

Но има неписан кодекс.

Седмицата е за нас, уикендът - за съпругите.

Затова искам да се омъжа. И аз искам уикендите.

Искаш да нарушиш този кодекс? - Мъжете ще са възхитени.

Не мога да повярвам, че е петък. - Супер, нали?

Супер? Трябва да прекарам целия ден на партито на племенника ми.

Тя вече купи билети. Казах й, че ще отида с нея. Не знам защо.

Мразя да ходя на театър.

Предпочитам да работя в мина, а не - да ходя на шопинг с жена ми.

Кълна се, по-тежко е.

Ще разбием този кодекс. - Добре. Но как?

Те трябва да прекарват времето си със семейството.

Ще им намерим извинение.

Онзи от Гояс ли е? - Не, никой не е.

На работа.

Как да увеличим своя дял от портфейла в три стъпки.

Първа стъпка: неустоима покана.

Пети международен форум за обсъждане на световната икономика

Втора стъпка: обяснение защо поканата е неустоима.

Форумът всъщност е разходка с яхта.

А експертите сме ние, разбира се.

Трета стъпка:

Чакаме неизбежното потвърждение.

"Син океан", добър ден? Да.

Разбира се.

Знаех си!

Няма да повярваш. Аугусту ми се обади.

Какво искаше? - Да флиртува отново с мен.

Сериозно? Какво му каза? - Нищо, не му вдигнах телефона.

Тогава откъде знаеш? - За какво друго би се обадил?

Да се извини.

Да, може.

Не му вдигна, защото ти дотегна или защото ти липсва?

Знаеш, че една компаньонка не може да има гадже, Сезар.

Все го повтаряш. Но не преувеличаваш ли?

Помисли. Ако на мъжа не му пука, че си изкарвам прехраната със секс,

значи не ме обича истински.

Така че не си струва.

Но ако му пука, ще иска да ме спаси и да зарежа професията.

А това също не ме устройва.

Не искам никой да ми казва какво да правя, нито да ме спасява.

Значи Аугусту няма шанс? - Никакъв.

Ако си толкова решена, защо те е страх да говориш с него?

Той ти се извинява, ти приемаш и това е всичко. Чао.

Да. Не знам...

Да? - Ало, Луна?

Здравей, Марсел. Как беше в Салвадор?

Хубави плажове, студена бира, слънце - скука.

Сериозно!

Напи знаеш колко зависи от компанията?

Така си е. - Което ме подсеща...

Как си днес? - Свободна съм.

Страхотно! - На обичайното място?

Нямах предвид хотел. - А какво имаше предвид?

Просто да те видя. Извън работа. - Извън работа е по-скъпо.

Сериозно, Луна. Връщам се в Мадрид и бих искал да се сбогуваме.

Без секс, просто вечеря.

Сериозно ли говориш, или се шегуваш? - Приемаш или не?

Беше перфектният милионер, за когото да се омъжа.

Ако можех да го хвана, щях най-сетне да сбъдна мечтата си.

Един голям и единствен клиент до края на живота ми.

Хайде, изплюй камъчето.

Диванът ти свободен ли е? - Пак ли?

Имах малък проблем в хотела. - Какво е станало?

Нищо особено. Купон в стаята ми до 4 ч. сутринта.

И те изхвърлиха заради това?

Не, камериерката, която чистела стаята,

намерила някои счупени неща.

Какви неща?

Масата, столът, леглото и телевизорът.

Не помня как се счупи телевизорът.

И тогава те изгониха? - Не.

Моят приятел отиде да си вземе сода от машината в лобито.

Обаче забрави, че е гол.

И вече те изхвърлиха? - Не.

Мениджърът искаше да говори с мен. А аз бях заспала до басейна.

Той ме събуди и аз повърнах върху него.

Тогава ме изхвърлиха. - Ама и ти си една!

Каква съм? Те нямаха право да ме изгонят!

Най-лошото беше, че трябваше да платя щетите.

Леглото, телевизора, дрехите на мениджъра...

Останах без пухната пара. Всичко ми взеха.

А си мислех, че аз съм била откачена на твоята възраст.

Карин! - Какво?

Следващия път здравата ще загазиш.

Но купонът беше супер.

Добре, диванът е твой.

Благодаря.

Как си? - Добре, а ти?

Колко хубаво, че дойде.

Жалко, че си тръгваш. Кога летиш?

След седмица.

Значи имаме време. - Но първо исках да говоря с теб.

Имам предложение за теб. - Какво?

Не знам дали ще ти хареса. - Кажи ми, и ще видим.

Искам да прекарвам повече време с теб.

Цялата седмица? - Не, повече от това.

Няма ли да си заминеш в Мадрид? - Ще си замина.

Но искам да дойдеш с мен.

Ще се омъжиш ли за мен, Луна?

Името ми е Мария Клара.

Включи ли горивото? - Да.

А хеликоптера?

Хеликоптера, пилота, яхтата, екипажа, храната и напитките.

И? - Въпреки това ни остава... много.

Казвала ли съм ти, че "много" е любимата ми дума?

Ало? - Случи се.

Какво се случи? - Марсел ми предложи.

Марсел е предложил на Луна.

Сериозно? - Ти какво му отговори?

Казах му "да". Но сега не съм сигурна.

Но нали точно това искаше? - Да, но сега не знам.

Уикендът започна повече от чудесно. Времето беше прекрасно.

Хеликоптерът беше готов да ни откара на яхтата.

Всичко изглеждаше перфектно. Освен една малка подробност.

Час и половина след уговорения час никой не се появи.

Странно, изглеждаха въодушевени. Разгледахме вероятностите.

Може да са в задръстване. - Ами ако са се изгубили?

Или са катастрофирали.

Не бяха попаднали в задръстване, не бяха се изгубили...

Нито бяха катастрофирали.

Просто си промениха плановете.

Ало? - Карин, не мога да дойда.

Скъпи, дай ми твоята карта.

Няма да дойде.

Е, така и така хеликоптерът е тук, да направим едно кръгче.

Денят е чудесен. Хайде!

Искахме да се насладим на полета, но там горе настроението ни падна.

Какво не беше наред със стратегията ни? Защо?

Знаете ли каква ни е грешката? Че мислим на дребно.

В какъв смисъл? - В буквалния.

Да каниш милионер на яхта, е все едно да даваш мляко на крава.

Вярно е. Можехме да измислим нещо по-добро.

Като пътуване на неочаквано място. - Да, нещо изключително.

Което не се купува с пари. Нещо повече от яхта, повече от...

Не ни трябва повече от това. - Нима?

Да. Целим се в грешната посока.

Не трябва да се цепим в мъжете. - А в кого тогава?

В жените им.

Да измислим извинение за уикенда не на мъжете, а на жените им.

Така мъжете им ще са свободни и уикендът ще е наш.

И как ще го направиш? - Не знам.

Сигурна съм, че ще успеете. - Ние?

Аз се местя в друга държава. - Реши ли се?

Заминаваш ли? И ще се омъжиш?

Да!

Не знам дали да се радвам за теб, или да ми е тъжно за нас.

И двете!

Магали също се променяше.

Реши да спре да живее по хотели и да си потърси апартамент.

Трябва да видите този. Страхотен е.

Не, няма вана.

А този?

Много грозна сграда. Не мога да си каня приятелите там.

А за този какво ще кажете?

Много по-добре.

Но няма да се побере двойно легло. Не става.

Не знам как хората живеят в такива кутийки.

Искам да се върна в моя хотел. Той е 5 звезди, разбираш ли?

Знам, балконът е малък и няма камина, нито джакузи.

Харесва ми. - Наистина ли? Какво ви харесва?

Апартаментът. Харесва ми!

След няколко дни отидох на среща с последния ми клиент.

Беше моето сбогуване с професията.

Здравей, как си? - Здравей.

Заповядай. - Благодаря.

Ако жена ми се обличаше така,

щях по-често да я събличам.

Ако жена ми правеше това, по-често щях да се събличам.

Цяла нощ ме сравняваше с жена си.

Така че ми хрумна идея. - Хайде, сподели я с нас.

Курс по съблазняване. - Курс по съблазняване?

Коя жена от хайлайфа не иска да се научи да прави стриптийз?

Или да съблазнява мъжа си? Всички!

Така че ще ги поканим на такъв майсторски клас.

Ексклузивни уроци на готино място само за жени от висшето общество!

Най-секретният и вълнуващ майсторски клас на годината!

Те ще дойдат. - И мъжете им ще са свободни.

Точно така. - Гениално!

Нали? - Но ти трябва да участваш.

Ще съм тук за уикенда, но имам да мисля за много неща.

Моля те.

Ще направим за последно маркетингова стратегия заедно.

И се заловихме за работа.

Ще ни трябва повече реклама. Точно така.

Луна... - Задръж...

Готова съм със списъка на жените на клиентите ни.

Чудесно... - Благодаря...

Магали се зае със задачата да намери преподавател.

Взимам 250 реала на курсистка. - Няма проблем.

Карин трябваше да намери място за провеждане на курса.

Здравейте, как сте? - Добре.

Вие ще ни отстъпите мястото, а ние ще доведем жените.

От най-богатите в Сау Паулу.

Когато класът свърши, ще напазаруват оттук.

Богати жени, шопинг... Всички печелим.

А аз отговарях за поканите.

Здравей, Аугусту. - Здравей, Жоана.

Щях да ти се обадя, видях, че си ме търсил онзи ден.

Да. Баща ми го приеха в болница и...

Помислих, че ще искаш да знаеш. - Наистина ли? По-добре ли е?

Почина. Тази сутрин.

Само допреди няколко часа се смееше. Странно е.

Много съжалявам, Аугусту.

Тук съм, ако имаш нужда... - Благодаря...

Моите съболезнования.

Бъди силен.

Кураж. Ако ти трябва нещо, само ми кажи...

Благодаря.

Съжалявам. Ако се нуждаеш от нещо, аз съм насреща.

Благодаря.

Благодаря ти, че дойде.

Насреща съм за каквото и да е. - Да...

Трябва да ти се извиня. - Забрави, Аугусту.

Сериозно, за мен е важно.

Не е нужно да говорим сега. - Аз искам.

Здравей, Аугусту.

Съжалявам за баща ти. Ще ни липсва.

Заета ли си довечера? - Не.

Не искам да съм сам.

Значи го направи пак? Чия е тази къща?

Май на някакъв милионер, който не си платил данъците.

Сега е моя, докато не се продаде на търг.

По-хубава е от моя апартамент.

Да. Има пространство в излишък. Но липсва компания.

Ти също постигна каквото искаше. Планът ти проработи.

Така е.

Сигурна ли си, че този Марсел не е като мен?

Няма друг като теб.

Освен това го проверих в Гугъл. Истински е.

И знае коя съм. Не се налага да го лъжа.

Точно това искаше. Поздравления! - Благодаря.

След като заминаваш, по-добре да ти върна това...

Огърлицата ми! Мислех, че съм я изгубила.

Кажи-речи... Както и това...

Това беше в сейфа ми! - Заедно с едни обици.

Реших да не ги пипам, защото много ти отиват.

Тогава нека и аз ти върна това.

Часовникът ми!

И това. - Зипото ми!

Тази химикалка е твоя, нали? - Да, моя е.

Може ли да я задържа? - Не, моя си е.

Ще ми липсваш. - Ти също.

Тази картина е моя!

Баща ми нямаше нищо.

Баща му бил неграмотен, работел по нивите.

Татко учил, завършил право със стипендия...

Внимавай. - Благодаря.

И станал партньор

В най-голямата кантора по наказателни дела в страната.

Но въпреки това не беше удовлетворен човек.

Когато се срещах с него, изглеждаше щастлив.

Той беше добър адвокат, умееше да прикрива чувствата си.

Дори от мен.

Какво мислиш, че му е липсвало?

Нещо, което някои хора считат за много важно.

И какво е то? - Живот. Той нямаше живот.

А сега е мъртъв.

Не преувеличаваш ли малко? - За жалост, не.

От млад си беше втълпил, че трябва да направи пари.

Беше твърдо решен да стане богат. Но когато го постигна, беше остарял.

Така и не написа книгата, която искаше.

Нито изживя голяма любов.

И едва видя сина си да расте.

Животът му изгоря като кибрит, без дори да му се наслади.

Той ли ти го каза? - Намекваше ми го.

Веднъж ми каза, че е забравил да бъде щастлив.

"Сине, не го забравяй и ти."

"Не забравяй да бъдеш щастлив."

На другата сутрин Карин се събуди в 9,20 ч.

В 9,21 ч. забеляза, че е сама в леглото.

В 9,23 ч. реши, че Аугусту си е тръгнал, без да се обади.

В 9,25 ч. беше сигурна в това.

Тогава, в 9,28 ч...

Благодаря ти, че тази ужасна нощ ти я превърна в една от най-хубавите.

Добро утро. - Добро утро.

Шиити-гащите...

Благодаря ти.

Обади ли й се? - Да, каза, че идва насам.

Трябваше да е тук преди половин час. Звънни й пак, ще закъснеем.

Ето я най-сетне! - Къде беше? Трябва да тръгваме.

Съжалявам. Трябваше да свърша нещо.

Вижте! - Какво е това?

Ключовете от моя апартамент! - Наистина ли?

Най-сетне! - Колко хубаво!

Кога ще го видим? - Когато искате.

Много е сладък, но е празен. - Като всяко първо жилище.

Да, диван, хладилник... Знаех, че трябва да ги купя.

Но за килими, кофи за боклук, сушилник за съдове...

За тях изобщо не бях помислила. Ще похарча цяло състояние!

Така е...

Добре, на работа, закъсняваме! - Да вървим!

После се заемаме с обзавеждането на апартамента!

Здравейте!

Давайте! Точно така!

Да тръгваме!

Прекарахме чудесно!

Беше пълен успех. - Сега имаме всичко.

Дори уикендите.

Само като си помисля, че работех в долнопробен клуб...

А аз - с Ариел...

А аз бях начинаеща масажистка, за да ям гратис ордьоври със сьомга.

Нямаше нищо, а виж ни сега.

Благодарение на теб, Карин. - Я стига!

Истина е. Ако не беше ти...

Престанете!

Да го отпразнуваме в моя апартамент!

Там има ли нещо за пиене? - Не може ли да купим по пътя?

Нали каза, че ще купиш мебели? - Да, знам, дори имах списък.

Но после видях този сладък фотьойл и не можах да му устоя!

А защо не купи останалото?

Знаете ли колко струва такъв фотьойл?

Не.

И аз не знаех. Разбрах едва когато го плащах.

Не ми останаха пари дори за кофа за боклук.

Поне чаши имаш ли? - Да. Май две.

Тогава да празнуваме.

Какво? - Нямам тирбушон.

Разбира се.

Спокойно, скъпа.

Успокой се.

Имаш съмнения относно заминаването, нали?

Ако е това, ще намерим начин... - Не, не е това...

Просто оставям всичко зад гърба си - семейството, приятелките...

Знам, не ти дадох време да се подготвиш.

Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.

Искаш ли вода, сок... - Не, благодаря.

Опашката сигурно е дълга...

Мария Клара... - Да вървим...

Няма опашка. Пътуваме в първа класа.

Вярно.

Спахме заедно и той ми приготви закуска.

Най-сетне си приела извиненията му.

Не мога да вървя срещу природата си. Не съм злопаметна жена.

Сега какво ще правиш?

Покани ме да пътувам с него до Буенос Айрес.

Явно нещата са потръгнали. - Да видим докога.

Ако професията ми не го притеснява...

Значи не те обича истински.

Но ако го притеснява, ще иска да ме спаси.

А ти не искаш никой да те "спасява".

Точно така. - Е, каквото има да става, ще стане.

Нали? А сега да тренираме.

Следващият!

Здравейте, добре дошли. - Добър ден.

Паспортите, моля. - Добър ден.

Добър ден.

Беше тук.

Няма да мога да замина. - Какво?

Паспортът ми.

Влизай!

Мошеник!

Любов означава да замениш приказен живот в испански замък

за живот с безпаричен мошеник в Сау Паулу.

Или може би е определението за глупост, не знам.

Едно от двете. Знам само, че...

С Оскар бяхме родени един за друг.

На следния ден небето беше красиво. С много слънце и малко облаци.

Всички бяхме в страхотно настроение.

Това е Магали.

Кой е този? - Клиент.

Да отидем при него.

Здравей, как си? - Много добре.

Представям ти моя добър приятел Матеус.

Приятно ми е... - Магали.

Тя е от "Син океан". - Да, знам ги.

Вече сме известни? - Веднъж бях с Карин.

Карин, той е твой приятел.

Не, това не е Карин.

Поне не тази от "Син океан". - Аз съм Карин от "Син океан".

Не, спомням си много добре. Видяхме се преди по-малко от месец.

Аз също си спомням много добре, че съм Карин от 30 години.

Не е възможно. Имам дори визитката й.

Вижте.

Тогава осъзнахме всичко.

Пиратстваха ни.

Превод МАНУЕЛА ПАНАРЕТОВА

ТВ рип субтитри от JJD @ 2018 YavkA.net