All language subtitles for 5rFF-uwzigo

У Ж А С В У Ч И Л И Щ Е Т О

Най-свети и всемогъщи Боже.

Милостиви Спасителю наш,

избави ни от болката
на вечната смърт,

тъй като такава е божията воля,
в проява на голямата си милост

да вземе при себе си душата
на покойния ни скъп брат,

затова ние предаваме тялото му
на земята;

пръст при пръстта, пепел при
пепелта, прах при праха.

УЧИЛИЩЕ ''ЧАНТРИ''
Основано през 1678 г.

''Чантри'' е старо училище,
но иначе е в крак с времето.

Имаме само 300 момчета,
но по-малко е по-добре.

Лаборатории, спортни игрища...
Спортувате ли нещо, г-н Ебъни?

Играя тенис и малко хокей,
г-н директор.

Това е новата сграда,

но 5 ''Б'' прекарват повечето време
в старото училище.

5 ''Б'' е моят клас, нали?

До края на годината.

Момчетата в пубертет
имат нужда от твърда ръка.

Пелъм ги държеше изкъсо.

Пелъм е предшественикът ми, нали?
- Да.

Това е крилото на учителите.

Но вие сте женен.

Малцина от учителите ни са женени,

затова нямат особени изисквания.

Но разбрах, че Бърсар ви е настанил
в старата къща.

Да, задължени сме ви.

Доведете съпругата си на вечеря,
след като се настаните.

Пелъм живееше в къщата.
Предполагам, че я е оставил чиста.

Пелъм беше ли женен?
- Не.

Добро утро.

Радвам се, че е близо до училището.

Нямам търпение да стана част
от ''Чантри''.

Д-р Самюъл Годолфин -
велик човек.

''Властта е дете на подчинението.''
Девизът му.

Да, той превърна училището в това,
което е днес.

Г-н Фартингейл.
- Г-н директор.

Г-н Ебъни ще заеме мястото на Пелъм.

Кари Фартингейл преподава изкуство.
- И френски.

Зает ли сте?
- Не.

Нали не бихте имали нищо против
да го разведете наоколо?

Ще се видим в 14,30 ч.
- Много ви благодаря.

Чудесно.

Само директорите имат умението

да те спипват точно когато почиваш.

А когато аз помоля за услуга,
всички са заети.

Мога да се ориентирам.
- Не, нужен ви е опитен гид.

Ще минем през новото училище.
- Благодаря.

Дистанцира се.

Малко се интересува от героите си.

Петицията за правата.

Желаещи? Симънс?

През 1603 г.
- Петицията се приема през 1628 г.

Хиляда шестстотин...
- Двайсет и осма.

В ада има

хиляди красиви жени.

Както някой ден, Фоксуел,
сам ще се убедиш.

А в този ад няма красиви жени.
- Също както в старото ми училище.

Сега ще ви заведа в стаята на 5 ''Б''.

Добре че ви остава
само половин срок.

Надявам се да остана.

Лудост! Нямате ли друг избор?

Три години бях в рекламата.
Това беше лудост.

Харесвам тези училища.

Илюзията на странстващия рицар.

Това е човек, който търси
замъци в реалния свят

и открива изоставена кула
сред нищото.

Май не ви харесва тук. Защо?

Не е безнадеждно.
- Моля?

Казах, че не е безнадеждно.
- Само за духа.

Уинстанли - пример за добър учител.

Преподава на по-големите мъже.

Мъже ли?
- Тук няма момчета.

Наричат себе си мъже.

И защо не? Мислят като мъже
и говорят като мъже.

Пристигнахме.

Дори миришат като мъже.

Това ли е моята стая?
- 5 ''Б''. Принадлежи ви.

В бюрото има вещи на Пелъм,
но наследниците ще си ги вземат.

От какво почина?
- Претърпя инцидент.

Излезе на разходка.

Паднал е от скалата.

Колко ужасно!
- Или съдбата се е смилила.

Болен ли беше?
- Не, преподаваше на 5 ''Б''.

Наистина ли са толкова зле?
- Този клас е нещо като филтър.

Класът е от по-малки умни момчета,

и по-големи глупаци, които
чакат родителите им да осъзнаят,

че само си прахосват парите.
Лоша комбинация.

Време е за дажбата.
Питали ли сте се като малък

какви вкусотии хапват учителите?

Предполагам.
- Сега ще разберете.

Амин.

Извинете за закъснението.
Това е г-н Ебъни.

Джон Ебъни, новият ''надзирател''.

Приятно ми е, господин...
- Ебъни. Джон Ебъни.

Ебъни.

Издялкан от абърдийнски гранит
с гаранция да живее вечно.

Представям ви г-н Джон Ебъни.

Месърс. Клакуърт.
Стретън и Блистърин.

Добра работа свърши днес, Хари.

Ти също, Стретън.

Оцелях.

Един от прокълнатите.

Обича литературата,
но мрази да преподава.

Жалко. Повече от всичко на света
искам да преподавам.

Липстроб, Мъфет,
Ман, Орис, Рут, Терхю, Тримбъл,

Ънман, Уитъринг и Зайго,
който отсъства.

Това е списъкът, г-н Ебъни.

Първият ви час е утре в 9 ч.

История, латински,
английски и така нататък.

Учителят по химия
не се чувства добре тази седмица

и ще се наложи да им преподавате.

Не знаех, че...

В трудовата ви биография пише,
че имате сертификат.

Да, да.
- Чудесно.

Има ли нещо, което трябва да знам?

Не. Не би трябвало
да ви създават проблеми.

Ако срещнете непреодолими трудности,

изпратете момчето при мен.

Сега сигурно искате
да помогнете на жена си.

Да. Много ви благодаря.

Ако мога да ви помогна с нещо,
обадете ми се.

Силвия?
- Да.

Здравей, скъпи. Как мина?
- Добре.

Обадиха се от гаража.
Две седмици ще сме без кола.

Слава богу,
че Бърсар ми даде колелото си.

Поне имаме малко повече място.

Оставих ненужното под сайванта.

Утре ще прескоча до града за мебели.

Пелъм не е живял в лукс.

Пелъм?
- Предишният наемател.

Щом той се е справил,
и ние ще успеем.

Така или иначе
ще си по цял ден в училището.

Мисля да си потърся работа.
- Работа ли? Каква?

Не знам, но първо смятам
да оправя къщата.

Все ще намеря нещо.

Благодаря.

Случило ли се е нещо?
- Не.

Аз съм новото момче в училището.

Малко е старомодно... необичайно.

Нормално е да е необичайно,
след като започваш нова работа.

Но ще ми даде много добър старт.

Химия ли ще преподаваш?

Но специалността ти е английски.

Ще преподавам и други предмети.
Не достигат преподаватели.

Ще отговарям само за един клас.
- Чудесно.

Агеридж, Анкертън, Борби...
Какво е това?

Класът ми 5 ''Б''.

Бънгабайн, Клойстърмаут, Кътбън...

Хoг.
- Тук.

Липстроб.
- Тук.

Мъфет.
- Тук.

Ман.

Орис.

Рут.

Търхю.
- Господине...

Да. Как се казваш?

Кътбън.
- Да, Кътбън?

Г-н Пелъм обичаше да се шегува
с Орис и Рут.

Заедно имената им означават
корен от ирис.

Използват го за аромат.
- Затова отговаряхме заедно.

И всички се смеехме.

Достатъчно. А ти си?

Бънгабайн.
- Бънгабайн.

Не е нужно да ставате,
когато говорите с мен.

Такива са правилата.

Трябва да се изправяме,
когато говорим с учител.

За да изразим уважението си.

Няма значение,
от сега нататък не ставайте.

Да, господине.
- Чудесно.

Търхю.
- Тук.

Тримбъл.

Ънман, Уитъринг.
- Тук.

И Зайго.
- Отсъства.

Разбирам.
- Беше болен.

От неизвестна болест.

Баща му го заведе в Ямайка.

За да се възстанови.
- Но ще се върне.

Затова името му е в списъка.

Ямайка е на Карибите.
- Известно ми е, Кътбън.

Били ли сте там?
- Не.

Г-н Пелъм е бил веднъж.
- Два пъти.

Не, втория път е ходил в Тринидад.
- Бил е по едно и също време.

Не е вярно.

Стига толкова.

Много е интересно,
но не е по темата.

Този час имаме история.
Да видим докъде сте стигнали.

Кой беше?

Как се казваш?
- Уитъринг.

Подмокрения Уитъринг.
- Тишина!

Излез отпред.
- Г-н Пелъм го наричаше така.

Тишина!

Защо извика?
- Намушкаха ме.

Моля?
- С пергел.

Кой го направи?
- Не знам.

Добре. Седни си.
- Слушам.

И избърши мастилото
от брадичката си.

Ако продължавате с шегите,

ще загазите, ясен ли съм?

Добре.

Извадете учебниците
и отворете на девета глава.

Не вдигайте шум.

Някой чел ли е тази глава?
- Да.

Разкажи ни я.
- Аз не съм я чел.

Кътбън я е чел.
- Той много чете.

Прочел е целия учебник.
- Сега е наш ред.

Отнася се за началото на
британското управление в Индия...

Какво правиш?

Отварям прозореца.
- Затвори го.

Г-н Пелъм казваше,
че е вредно за белите дробове.

Агеридж е в отбора по ръгби.
Трябва да е здрав.

Затвори го и седни на мястото си.

Говорихме за британското управление
в Индия

след победата над французите във...

... Пондичери.

Уитъринг, започни да четеш
от началото на главата.

''В краткия период от управлението
на Клайв от 1765 г. до 1767 г.

той ... той ''заранил''... забранил...

Извинете, боя се, че това е грешка.

Г-н Пелъм не го караше да чете.

Казваше, че животът е твърде кратък.
- Неговият също се оказа кратък.

Тишина!

Не желая да ви наказвам,
но ако се наложи, ще го направя.

Не пречете.
- Но...

Чу ли ме?
- Но г-н Пелъм винаги казваше...

Не ме интересува!

Лошо, господине!

Осъзнавам, че смъртта на г-н Пелъм
ви е причинила голям шок,

но животът продължава.

Ако не завършим главата
до края на часа,

в събота ще останете след часовете.

Събота следобед почиваме.
- Да, Търхю.

И има среща по ръгби.

Агеридж, продължи да четеш.

''Забранява приемането на подаръци
от длъжностни лица.

Реформите срещат яростна съпротива
и в Англия, и в Индия...

Никой не чува обвиненията
и местният жител е осъден на смърт.

Мнозина смятат,
че случаят е потулен,

за да спести срама на Хейстингс,

но е малко вероятно...''

Кой си мърмори под носа?
- Аз.

Не може иначе.
- Повтаря думата ''хипотенуза''.

Харесва му.

Г-н Пелъм казваше,
че е ''хипотенузиран'' от думата.

Престанете!

Предупредих ви.

Ще продължим в събота следобед
от 14,30 ч.

Идеята не е добра.
- И защо така, Клойстърмаут?

Г-н Пелъм опита веднъж.
- По-миналата седмица.

Затова го убихме.

Клойстърмаут.
- Да?

Занеси я на директора.
- Сега ли?

Веднага.
- Какво пише?

Че се държиш арогантно.
- Но аз само казах истината.

Вярно е.
- Хайде.

Отказвам.

Тогава ще доведа директора.

Ще изглеждате като глупак.

Вън!

Ако ме ударите, ще стане скандал.

Учителите нямат право да ни удрят.

Все пак казва истината.

Никога не лъжа.

Честно.

Много добре.
Щом така казваш. Седни си.

Може би ще ми кажете
как точно убихте г-н Пелъм.

Ще ни задържите ли в събота?

Да.

Не се втурвайте така.
- Имаме час по скално спасяване.

Сержантът ще се ядоса,
ако закъснеем.

Хайде, момчета, по-живо!
Вече сте закъснели.

Вие тримата - в редица.
Вие вземете екипировката.

Останалите да се подредят.

Готови ли сте?
- Да.

Готови ли сте?
- Да.

Да тръгваме.

Хайде, движете се!

По-живо!

Хайде, раздвижете се!

Здравейте, господине. Гледайте.

Наистина го убихме.

Какво правите тук?
- Имаме час по скално спасяване.

Знам, но къде е инструкторът?
- Отиде да пуши.

Роб е на навика си.
- Също като г-н Пелъм.

Всяка вечер се разхождаше тук.

Причакахме го, след като ни задържа.

Бяхме шестима.

Изкачи се бавно, беше задъхан.

Спря и извади носна кърпа.

Излязохме зад него
и го заобиколихме.

Понечи да каже нещо.
- Но ние го повалихме.

Започнахме да го бием.
- Ударихме го с камък по главата.

Изгуби съзнание.

После го пренесохме до ръба
и го хвърлихме.

На три.

Имаше кръв по камъка,
затова изхвърлихме и него.

Никой не ни видя.
- Перфектното убийство.

Хайде, почивката свърши!

Размърдайте се!

Едно от момчетата ме помоли
да погледна.

Ето вестника.
- Благодаря.

Извинете ме.

Извинявай, Хенри.

Как е новото момче?
- Добре.

Умислен си.
5 ''Б'' отчаяха ли те вече?

Ни най-малко.

Английска литература.
Извадете учебника, моля.

Държа да ви кажа, че не сте
извършили перфектното убийство.

Защо?
- Ако го бяхте извършили...

Но ние го извършихме.

Развалихте всичко, като ми казахте.

Суетата ви издаде.

Но ние ви казахме.

Ако ви бях повярвал,
щях да съобщя в полицията

и на директора.

Което е безсмислено.
Не знаете кой от нас го е убил.

Убеден съм, че полицията ще разбере.

Щяха да ви разпитват един по един.

Всички имаме алиби.
- Да, наистина.

Аз бях в параклиса с Ънман и Мъфет.
Полирахме свещниците.

С Търхю пиехме чай при Орис.

Аз играх карти
с Агеридж, Рут и Тримбъл.

С Борби и Анкертън чистехме пушките.

Хoг, Ман и аз бяхме задържани
след часа.

Всеки има по двама свидетели.

Седнете, момчета.

Добър ден.

Продължавайте.
Не ми обръщайте внимание.

Да.

''Цял ден тътенът от битката
не стихваше

сред планините край зимното море,

докато не паднали бойците на Артур

за честа на краля в Лионес.

А самият крал Артур, смъртно ранен,

от смелия сър Бедивер бил отнесен

в параклиса наблизо.

Разрушена църква с прекършен кръст,

стърчащ от голата земя.

Океанът се простирал от една страна,
от друга - езеро голямо

от пълнолуние огрени.

Тогава крал Артур казал
на сър Бедивер...''

Много ви благодаря.
- Всичко хубаво.

Добър вечер.

Вие сте г-жа Ебъни, нали?
- Да.

Ние сме от класа на мъжа ви.

Това е чудесно.
Ще му кажа, че сме се срещнали.

Лека вечер.

Гледай.
- Не е зле.

Секси е.

Джон?
- Да.

Вече изглежда доста добре.

Къде беше?
- За мебели.

Открих чудесен магазин.
Докараха ме на стоп.

Нима?

Нали знаеш, че боята ни свърши?
- Да, поръчах.

Видях някои от момчетата ти на пътя.
- Какво правеха?

Нищо. Бяха много дружелюбни.

Трябваше да се готвят за утре.

Не изглежда зле, нали?

Разкажи ми как мина денят ти.

Няма какво да ти разкажа.
- За първия си ден?

Какво преподава?
- История, латински и английски.

Доста работа. Справи ли се?

Така предполагам.

Искаш ли да излезем?
- Не.

Видях достатъчно от проклетия град
за един ден.

А аз цял ден се занимавах
с проклетите момчета.

Бих пийнал нещо.

Аз ще си лягам рано,
но ако ще излизаш,

ще ти оставя нещо за вечеря.

Добре. Няма да се бавя.
- Това е сигурно.

Тук затварят в десет.

Бързо намери верния път.
Какво ще пиеш?

Една бира.
- Радвам се да те видя.

Заедно ще се борим с вятъра.

Какъв вятър?

Вятърът на успеха, който свири
в коридорите на ''Чантри''.

Кажете.
- Две бири, моля.

Кажи ми... Какъв беше г-н Пелъм?

Неудачник като нас.

Но по-късно си пролича.

Приличаше на успял човек,

но не и когато се вгледаш отблизо.

Познавам провала.

Надушвам го.

Паднал е от скалата.
- Да.

Полицията не разследва ли случая?

Предполагам.
- Какво искаш да кажеш?

Някой е попитал: ''Къде е Пелъм?''

Друг е отговорил:
''Падна от скалата.''

Защо ли?

Очевидно заради мъглата.

Директорът не се ли поинтересува?
Не разпита ли момчетата?

Джон, мислиш ограничено.

Не е работа на учителите
да умират по време на срока.

За какво са почивните дни?

Седем и половина.

Много е рано.

Добро утро.

Недей, ще закъснея.

Много си енергиен.

И пращя от здраве.

Момчетата вчера се пошегувах с мен,
днес ще им го върна.

Тогава ще имаш нужда
от добра закуска.

Ще ми се да бях учител по френски.

Защо?

Всички са с бради и не се бръснат.

Французите подреждат живота си
интелигентно.

Откъде знаеш?

Излизах с един.
- Кой? Къде? В Лондон ли?

Преди да те срещна.

По-добре побързай да не закъснееш.

Мъфет? Ман?
- Тук.

Орис? Рут?

Търхю? Тримбъл?
- Тук.

Ънман? Уитъринг?
- Тук.

Зайго отсъства.

Рут, препиши списъка 25 пъти

и ми го донеси утре сутринта.

Някой друг иска ли да добави нещо?

Добро утро.
- Добро утро, Кътбън.

Надяваме се,
че сте се настанили удобно

и че жена ви ви е приготвила
хубава закуска.

Благодаря, много си учтив.

Два часа латински.

Агеридж, избърши дъската.
Клойстърмаут, изхвърли коша.

Раздай ги.

Тест от десет изречения.

Името и датата
в десния горен ъгъл.

Готов ли си, Агеридж? Клойстърмаут?

Майка ми

отиде в Падуа,

където видя

чичо си.

Бънгабайн.
- Да?

Защо гледаш в листа на Търхю?

Защото в противен случай
няма да получавам оценки.

Излез отпред.

Извади ръце от джобовете.

Сега искам всички да ме чуете.

Положих усилия да говоря ясно,

но явно още не сте ме разбрали.

Вчера беше първият ми ден

и вие се позабавлявахте
за моя сметка.

Няма да търпя да безделничите
и да се държите арогантно.

Ако го правите, ще ви наказвам.

Бихте ли погледнали в чекмеджето си?
- Тихо.

Но там има нещо за вас.

Ако е поредната ви шега,
ще съжалявате.

Не е шега.

Това е портфейлът на г-н Пелъм.
- Със стара снимка.

На момиче.

Тишина!
- Има петна от кръв.

Къде го намерихте?
- Падна от джоба му.

Докато го носехме.

Имаше два паунда, но ги похарчихме.

За кексчета.

Седни си, Бънгабайн.

Стойте тук и не вдигайте шум.
Агеридж, ти отговаряш.

Къде отивате?

При директора.

Слушайте, момчета.
- Следващото изречение.

Хайде, Агеридж.

Когато кралят замина...

Младата кралица се наслади
на услугите на черните роби.

Уитъринг се смее.
- Нищо не съм направил.

Сега пък говори. Кой ти разреши?

Млъквай, Уитъринг!

Кой е най-големият пикльо?
- Отговори.

Знаеш отговора.
- Изправи се, Уитъринг.

Излез да пишеш на дъската.

Уитъринг подмокря...

Да?

Г-н директор?
- Да, г-н Ебъни?

Извинете.

Това е портфейлът на г-н Пелъм.

На г-н Пелъм ли?
- Да, намерих го в бюрото си.

Ще се погрижа да го предадат
на наследниците.

Но не смятам, че трябва да излизате
по средата на часа.

Бил е в джоба му,
когато са го убили.

Длъжен сте да останете в час
при всякакви обстоятелства.

По него има петна от кръв.

Петна от кръв ли, г-н Ебъни?

Дали не трябва да го предадем
на полицията?

Смъртта на учител по време на срока

е изключително деликатен въпрос.

Момчетата са истерични същества.

Лесно се разстройват,

но и се впечатляват
от насилствената смърт.

Това бе злощастен случай

и колкото по-малко го обсъждаме,
толкова по-добре.

А ако не е било инцидент?

Учениците ви достатъчно дълго
останаха без надзор.

Постарайте се
да не обсъждате случая.

Бихте ли искали
да дойдете на вечеря в неделя?

След църква.
Надявам се да ви видя там.

Благодаря, г-н директор.

По местата!

Агеридж, ти отговаряше!
Каква е тази врява?

Закачахме се с Уитъринг.

Седни.

Какво ви каза директорът?
- ''Не го обсъждайте, г-н Ебъни.''

Не ви повярва, нали?

Лично ще се заеме.
- Мисля, че не му е казал.

Знае какво ще кажем,
че си го е измислил.

Но вие ни вярвате, нали?
- Естествено.

Ако ли не, ще му покажем обувката.

На г-н Пелъм.
- Падна при сборичкването.

Не би излъгал.
- И по нея има кръв.

Престанете!

Изпадна в истерия.

Млъквай!

Не е ли по-добре да обсъдим
''модус вивенди''?

Какво?
- Начинът на живот.

Можем да съжителстваме мирно.

Нали не искате да ви уволнят?

Не, иска да си спечели добро име.
- Така и ще стане.

Така е по-добре.

Няма да е забавно да ви тормозим,
след като ви поставихме на място.

Мислите ли?
- Убедени сме.

Къде е г-н Фартингейл?
- В работилницата.

Кари?

Трябва да говоря с теб.
- Така ли?

Време за обяд.

Трябва да ти кажа нещо.

И тъй като не е важно,
реши да го споделиш с мен.

Поне ще ме изслушаш.

Е?

Учениците от моя клас твърдят,
че са убили г-н Пелъм.

Великолепно!

И мисля, че са го извършили.
- Става все по-хубаво. Как?

Не е паднал. Нападнали са го
и са го хвърлили от скалите.

Наистина?

Мислиш ме за глупак, нали?

Случило се е точно както ми казаха.

Може ли да заключа?

Да, заключи.
- Добре.

Да отидем някъде другаде.

Какво ще правиш?

Ще пречупя лидера им.

И как ще го направиш?
- Не знам.

Засега ще им играя по свирката.
Сплотени са.

И въпреки това са самостоятелни.

Какво беше това?

Сигурно се упражняват
на стрелбището.

Ето там е. Ела, ще ти го покажа.

Здравейте.

Позволяват ли ви да стреляте сами?

Търхю има разрешение.

Директорът му има доверие.

Искате ли да опитате?

Не, благодаря. Друг път.

Здравей, скъпа.

Вечерята ти изстина,

защото отиде да се наливаш.

Нещо ми тежи на главата.

2 бутилки, ако съдя по миризмата

Стига, Силвия!

Искам да поговорим.
- Защо първо не изтрезнееш?

Защото трудно ще го споделя
на трезва глава.

Нали знаеш кой е Пелъм?
- Не.

Предшественикът ми. Живял е тук.

Какво искаш да ми кажеш?

Не е паднал от скалата.

Не е ли?

Хвърлили са го.
Бутнали са го нарочно.

О, за бога, Джон!
- Вярно е.

Момчетата са го направили.
Признаха си.

Признали са си.

Дори ми показаха портфейла,
изпаднал от джоба му.

Показали са ти портфейл,
и ти реши да се напиеш,

защото някакви момчета
са си направили шега.

Не се опитвай да си по-голям глупак,
отколкото Господ те е направил.

Изяж си вечерята,
макар че сигурно е ужасна.

Надявах се да си по-отзивчива.
Имат алиби.

Ако още веднъж споменеш Пелъм,
ще се разкрещя.

Защо ли се занимавам!

Виждала ли си учебника ми по химия?
- Прибрах учебниците в бюрото.

Къде?
- В бюрото.

Не е тук. Утре имам химия.
Трябва да се подготвя.

В долната част.

Какво е това?
- Кое?

Обувка.

''Модус вивенди.''

Какво точно имате предвид?

Първо, забравете
да ни задържате в събота

или да ни наказвате.

Ще вършим минимална работа.

Каква изненада!

Само шестима от нас са умни.

Смятаме да получим стипендии,

затова ще ни помагате,
но само през половината час.

За нас е достатъчно.

А останалите?

Ще си четат или ще играят карти,
без да ни пречат.

Учението не ги вълнува.
- Забелязах.

Какво ще стане,
когато дойдат изпитите?

Ще подправите оценките.

Ще измислим подходящи оценки
за всеки.

Без да се изхвърляме.
В рамките на очакваното.

Но малко завишени.

Какво ще правите
през останалата част от времето?

Ще печелим пари.

О, да!

Как? С алхимия?

Тримбъл ще ви обясни.
- Много е елементарно.

Всеки от нас ще даде по 10 шилинга,
общо 8 лири.

Ще залагаме на фаворитите
по 10 шилинга

и по пет за аутсайдерите

при разумен риск.

Баща ти да не е букмейкър?
- Не, архидякон.

Ако беше, щеше да ти каже,
че няма печеливша система.

Ще сме доволни
и на сравнително малка печалба.

Няма да залагаме рисково.

И кой ще приеме залозите ви?

Джо Макайвър,
той е букмейкърът в града.

А вие ще залагате.

Използвахме сержанта,
но само за дребни суми.

Жалко, но на мен ми имате доверие.
- Да.

Вие ни помагате, и ние ви помагаме.

Колективна сигурност.

Този.
- Хот Фут спечели миналия месец.

Да, но на къса дистанция.
- И пистата беше твърда.

Снощи валя в Нюмаркет.

Лейди Лу обича меките писти.

Хот Фут победи в Оукс.
- Това нищо не значи.

Лейди Лу не бяга миналата седмица.
- Тогава залагаме на нея.

Всички ли дадоха пари?

Ето, списъкът със залозите и 8 лири.

Нали ще ги занесете веднага?
Помнете, Джо Макайвър.

Един от нас ще бъде в салона
и ще прибере парите в 19,50 ч.

Двама.
- Добре, ти и Липърс.

Клойстърмаут!

Хайде!

Клойстърмаут, ела.

Не се бой, искам да поговорим.

Да, господине?

Чия беше идеята?
- Не знам.

Тримбъл ни каза,
че спечелил 5 паунда от надбягвания.

Говорех за другото.

Кое друго?
- За г-н Пелъм.

Сигурно идеята да се пръкне
е била на баща му.

Не ми е до шеги.

Чия беше идеята да го убиете?

Не знам.
- Все на някой му е хрумнала.

Предполагам.
- На лидера ви.

Вероятно.
- Някой, от когото се боите?

Да се боим ли?

От теб искам само
да ми кажеш името му,

и повече няма да го видиш.

Господине, не се ли чувствате жалък,
когато говорите така?

Събличайте се.
- Чуй ме...

Трябва да отида до библиотеката,
преди да са я затворили.

Нали няма да забравите
Търхю и Липстроб довечера?

Влизай, Бекънхам.
Ти също, Стивънсън.

Достатъчно.

Колко още?
- Около 5 минути.

Казахме му в 20,10 ч.

Ако пак закъснея, ще си го отнеса.

Върви, аз ще изчакам.

Ще остана още няколко минути.

Агеридж ми каза един виц.

Един мъж лежал на седалките
в театралния салон и викал: ''Аааа!''

Дошъл разпоредителят и му казал:

''Имате право само на едно място.''

Онзи отвърнал: ''Ааа!''

''Ще извикам управителя.''

Управителят дошъл и казал:

''Имате право само на едно място.''

Онзи отвърнал: ''Ааа!''

Управителят казал:
''Ще извикам полиция.''

Дошъл полицаят,
хванал мъжа за врата,

ударил главата му в стената
и попитал: ''Откъде идваш?''

Мъжът отвърнал: ''От балкона.''

Закъсняхте.

Наблюдавах ви.

21 лири и 60 пенса,
заедно с парите за залога.

Да.

Заповядай.

Печалбата е 13,60.

Заповядайте.
- Какво е това?

68 пенса - 5 процента комисионна.

Не, благодаря.

Звънецът. Изчезвам.
- Нямаме време да спорим.

Колко е часът?

Осем и половина.

Слаба богу, че е неделя!

Как да се облека за църквата?

Облечи се скромно.

Колко отегчително!

Нещо елегантно,
но не твърде разголено.

Косата ти е мокра.
- Нещо против?

Ще завършим службата
с изпълнение на хора.

''Нека Господ е в мислите ми''.

Има прекрасен глас. Кой е?

Уитъринг. Всички го тормозят.
- Срамота!

Кое е това момче?
- Кое?

Тъмнокосото, което се усмихва.
- Клойстърмаут.

Един от убийците ти предполагам.

Сигурен съм.
- Дали?

Г-н и г-жа Ебъни,
г-н и г-жа Уинстанли.

Вече се познавате с Уинстанли.

Приятно ми е.

Всъщност не сме си общували.

Прав сте.
- Да.

Съпругът ви също ли е учител?

Отговаря за класиците.
- Колко интересно!

Какво значи това?
- Преподава латински и гръцки.

Работи тук от 32 години.
- Много любопитно.

Шери? Г-жо Ебъни?
- Благодаря.

Извинете.

Какво мислите за хора?
- Не беше зле. Уитъринг се справя.

Беше очарователен.

Химнът също беше хубав.
- Имаше нещо, което не ми допадна.

Аналоят бе преместен.
- Не бих могъл да знам.

Хари винаги забелязва,
ако нещо не е на мястото си.

Благодаря.

Погрешно съм ги пресметнал.

Чух, че живеете в старата къща.

Малко е мрачна, нали?
Ако си там по-цял ден.

Мисля да си намеря работа
в някой бутик може би.

Това работех преди.

Шери? Най-после.
- Благодаря.

Твърде вероятно е Бърсар
да се нуждае от секретарка.

Чудесна идея.

Ще говоря с него.

Аз ли бях виновна?

Дрънкаше за бутици и бог знае какво.

Защо не успя да се впишеш?
- Опитах се, но бяха толкова надути.

И защо да не говоря за бутици?

За да си запазя работата.

Ако това означава да си лицемер,
не виждам смисъл.

Такава ми е професията.

Може би не е подходяща за жена ти.

Знаеше,
че искам да стана преподавател.

Оттогава научих много.
- Какво научи?

Преподаването е като брака.
Не знаеш отговорите,

но знаеш къде да ги търсиш,
а ти явно нямаш представа.

Видя ли жена му?
- Трябва да я доведе.

''Да им каже, че ако се предадат,

животът им ще бъде спасен.''

Пощаден.
- Пощаден.

''Но ако се съпротивляват,
ще бъдат убити.

Ще изгорят домовете им
и ще отведат жените им.''

Спрете ги, за бога!

Търхю.
- Млъкни, Ънман!

Не бях аз.
- Млъкнете и тримата!

Неук паразит!

Трябва да определиш залозите.

Залавяйте се.

Оставих комисионната на бюрото ви.

Нека си стои там.

В знак на признателност.

На бюрото ви оставихме
и бележката от директора.

Благодаря.
- Под дневника е.

Иска да ви види днес следобед.

Лошо ви се пише.

Тихо! Орис, ти си наред.

''Войниците се подредиха
в бойна формация

и настъпваха към крепостта.''

Влез.

Залозите за утре.

Ще имате достатъчно време.

Един момент.
- В междучасие сме.

Няма да го изпуснеш.

Останалите ти имат доверие, нали?

Пуснете ме да изляза, моля ви.

Не искаше да убиваш Пелъм, нали?

Пуснете ме.

Кой го измисли? Кътбън?
- Никой.

Тримбъл? Липстроб?
- Отдръпнете се, или ще ви принудя.

Не мисля, че ще успееш сам.

Сега ще те заболи.
- Помните ли какво стана с Пелъм?

Няма да ви се размине отново.
- Не сте като него, нали?

Не, аз съм по-млад и по-силен.

И имате жена.

Негодник!

Ако ме ударите пак,
ще попаднете във вестниците.

Вън!

Съветвам ви да не се повтаря.

Това е положението.

Естествено разбирате,
че няма нищо лично.

Разбира се.

Винаги сме предпочитали
възпитаници на ''Чантри''.

И тъй като Гримуит ще е свободен
следващия срок,

решихме,
че е редно да му осигурим място.

Но оценяваме факта,
че се отзовахте толкова бързо.

Реших да ви дам достатъчно време,

за да си направите планове.
- Много любезно от ваша страна.

Ще останете до края на срока,

за да си получите заплатата.

Опитахте ли в тази агенция?

Занимава се главно
с подготвителни училища.

Насочете ги към мен.
Ще ви дам отлична препоръка.

Подготвително училище.
Представям си интервюто.

Ще им кажеш,

че не е било проблем
да останеш в ''Чантри''.

Ще те приемат с отворени обятия.

''Искаме да поемете трети клас.''

Момчетата са трудни,

но ако намерите подход,
може и да не се окажат проблем.

Няма да отида.
Бездруго ми писна да съм учител.

Ще си сменя работата.

Не отново, не и този път.

Ще се запиша в Чуждестранния легион.

Там е същото като тук.

Не знам. Вече нищо не знам.

Не ми пука.
- Така те искам!

Безразлично ми е.
Вече нищо не ме интересува.

Трябва да се гордееш като мен.

Щастлив съм като прасе в кочина.

Грух-грух!

Борби. Бънгабайн.
- Тук.

Клойстърмаут.

Не е много свеж тази сутрин.

В 18 ч.

Липстроб.

Сигурно е прекалил с уискито.

Къде е книгата?
- Ето я.

Търхю. Тримбъл.
- Тук.

Ънман. Уитъринг.
- Тук.

Между другото, не успях да заложа.

Може да го направите през почивката.
- Не, не мога. Ето парите.

Но това беше част от плана.

Вашият, не моят.
- Вашият също.

Безсмислено е да спорим.

Дали да не му дадем урок?

Чудесна идея. Агеридж, вратата.

Хайде, Липърс.

Може да опитате.

Ще ви затворят.

Ще те нокаутирам.

И теб.

Не забравяйте какво ви казах вчера.

Не съм забравил.
- Не се шегувах.

Аз също.

Сядайте. Губим време.

Да продължаваме.

Време е за теста по история.

Направете го.
- Трябва да ни го дадете.

Пръста си не мърдам.
- Сдухал се е от уискито.

Стачкувате ли?

Не, но няма да се занимавам с вас.

Какво ще правите?
- Ще си седя.

Може ли да изляза?

А ние?
- Както искате.

Директорът ще ви уволни.

Вече ме уволни.

Затова ме извика вчера.
- Изкарва си го на нас.

Не е честно.
- Моля ви.

Банална шега.
- Затваряй си устата!

Уитъринг, смешно ли ти е?
- Не.

Казахме ти да не говориш
без разрешение.

Спри да се хилиш. Глух ли си?

Тъпак! Излез отпред!

Уитъринг падна.

Ти ме спъна.
- Ставай!

Вдигнете го.

Не така. Оставете го пак долу.

Да го вдигнем и пак да го свалим.

Да го вдигнем и пак да го свалим.

Сигурно си се чувствал
като римски император.

Сякаш бяха от другата страна
на прозореца.

Реши ли какво ще правиш?
- Не.

Скоро ще разбереш кой е лидерът.

Защо?

Защото ако ти кротуваш,
той ще трябва да ги поведе.

Мислех да изляза да хапна нещо.

Искаш ли да дойдеш?
- Чудесна идея.

Да ударим по едно,
после ще прескочим до града.

Добре.

Хайде, Липърс.

Здравейте.

Мъжът ми не е тук,
но го чакам да се прибере.

Влезте да го изчакате.
- Благодаря.

Седнете. Настанете се удобно.

Трябва да тръгвам за работа.

Не искаме да ви пречим.
- Няма проблеми.

Той дали ще се върне?
- Не, защо?

Как се казваш?
- Липстроб.

Не мога да те наричам така.

Стенли.
- А ти?

Търхю, Джон.

Мъжът ми се казва Джон.
- Знам.

Пушите ли?
- Да.

Сигурно нямате възможност
да пушите в училище.

Благодаря.

Често ли посещавате учителите?

Седнете, моля ви.
- Обикновено не го правим.

Сигурно е нещо важно.

В известен смисъл,
но не идвахме при него.

Тук няма друг освен мен.

Така е.

Е, искахме да се видим и с него.

След малко трябва да тръгвам.

И ние ще тръгваме.

Може да го изчакате, ако искате.
- Ще загазим, ако закъснеем.

Не бих искала.
Да му предам ли нещо?

Не, утре ще се видим.
- Сигурни ли сте?

Да.

Г-жо Ебъни...
- Да, Джон?

Нищо. Хайде, трябва да тръгваме.

Изглежда опасен.
- Съжалявам.

Нямаш ли в какво да го сложиш?
- Имам. Трябва да тръгваме.

Сигурни ли сте?
- Да.

Довиждане.
- Довиждане, момчета.

Още ли са вътре?
- Да. Как мина?

Няма значение. Къде са другите?
- В общата стая.

По-добре остани тук.
Може да измислим нещо друго.

Ще затворят кръчмата.

Можем да пием и тук.

Но трябва да се заредим с алкохол,

защото почти нищо не остана,
откакто дойде.

Кажи на останалите, че тръгнаха.
Ще остана да се уверя.

Ставай, Уитъринг!

Побързайте!

Чакайте!

Напих се.

Трябва да се върна.

Най-накрая открихме разликата
между мъжете и момчетата.

Г-жо Ебъни, стана инцидент.
- Какво?

Мъжът ви пострада на корта за скуош.

Елате ще ви заведем.

Оттук.

Къде е Джон? Къде е съпругът ми?

Налива се.

Простете ни, но онова,
което ще ви кажем, е много важно.

Не разбирам.

Какво правите?

Какво става тук?

Ето какво, г-жо Ебъни.

Кажете ми.
- Мъжът ви не играе по правилата.

Не изпълнява изискванията ни.
- Дано да е така.

Но ако не го прави,
нещо много лошо ще му се случи.

Или на вас.
- Или на двама ви.

Защото ако не ни сътрудничи...

И си пъха носа,
където не му е работа,

ще го сполети съдбата на Пелъм.

Какво се е случило с Пелъм?

Убихме го.
Готови сме да убием и Ебъни.

Или вас.
- Или и двама ви.

Ако ви вярвах,
щях да отида в полицията.

Мъжът ви опита.
Отиде при директора,

но се почувства като глупак.

Всички имаме алиби.

Непоклатимо алиби.

Е, аз няма да ви помогна.

Имаме време до сутринта.

Достатъчно, за да ви вразумим.

Няма да ме уплашите.

Уитъринг, кажи й каква е идеята.

Ще ви покажем колко пораснали
можем да бъдем

по такъв начин,
че няма да кажете на никого.

Няма да смеете.

Ще се чувствате засрамена, омерзена

и отвратена от случилото се.

След като успяхте да се възбудите,

кой от вас, мъже, ще започне?

Уитъринг.

Уитъринг ще е първи.
- Не и той.

Защо не?
- Това е нелепо.

Каза й, сега може да ни покаже.
- Да!

Моля ви, престанете!
- Млъквай!

За нищо не става.

Къде хукна? Върни се!

Затворете вратата!

Още една стъпка,
и ще включа алармата.

Да се махаме!

Джон...

Джон!

Негодници!

Господи!

Копелета!

Вече е без значение.
Поне им избягах.

Аз съм виновна.

Трябваше да те послушам.

Сега можем да отидем при директора
и да ги разобличим.

Вече опитах.

Не ми повярва.

Но сега ще ти повярва.

Така или иначе напускам.

Още по-добре.
Можем да си тръгнем още сега.

Просто ще си тръгнем.

Ще направя чай.

Моля ви, трябва да поговорим.

Млъкнете! Напуснете веднага.

Вън!

Ще се погрижа да изхвърлят
всеки един от вас.

Трябва да ни помогнете.
- Да ви помогна ли?

След онова, което сторихте?
- Уитъринг изчезна.

Как така?
- Не беше в общежитието.

Никой не го е виждал от снощи.
- Проверете в болничната стая.

Вече проверихме. Не е там.

Ако нещо му се е случило...
- Трябва да го намерим.

Ако някои го открие първи.
- Ще му разкаже.

Уитъринг ще им разкаже всичко.

Трябва да ни помогнете. Моля ви.

Прибирай се, Джон.

Това е шанс да стигна до истината.

Нека директорът се оправя.
Нали те уволни?

Договорът ми е до края на срока.

На кого му пука?

Не мога да се предам.
Трябва да опитам.

Джон, тръгвам веднага.

Ако успея да открия виновника,
ще знам, че...

Какво те е грижа?
- Длъжен съм.

Длъжен? Защо?

Защото трябва да знам.

Добре.

Съжалявам, Джон.

Изборът е твой.

Ще побързам да се върна.

Господине, моля ви, помогнете ни.

Помогнете ни, моля ви.
- Да не губим повече време.

Ако не го открием,
всички сме загазили.

Ще дойда.
- Много ви благодарим.

Какво ще правим?

Търхю, вземи Клойстърмаут,
Рут и Борби и претърсете плажа.

Минете по страничния път.
Останалите да ме последват.

Вижте от другата страна.

Добре.

Уитъринг!

Уитъринг!

Уитъринг!

Уитъринг!

Господине!

Скъпи мамо и татко,

ще се самоубия,
надявам се да не съжалявате много.

Аз дадох идеята да убием
г-н Пелъм. Всички го мразехме.

Той също не ни харесваше.

Нареждаше ни

и беше много саркастичен,
ако не изпълнявахме заповедите му.

Споделих плана си с останалите.

Мислих, че ако им го споделя,

ще започнат да ме уважават
и ще ме приемат като един от тях.

Но не го направиха.

Нападаха ме още по-ожесточено,
дори след като дойде новият учител.

Г-не Ебъни не е по-добър
от г-н Пелъм.

Бои се от директора
и все се старае да покаже

колко добре може да контролира
момчетата, но не може.

Продължавам да сънувам звука,
който се чу от удара

по главата на г-н Пелъм и кръвта.

Той стенеше.

Тази нощ беше още по-ужасяваща.

Трябва да привършвам.

Пам може да вземе марките ми,
ако ги иска.

С обич, Базил.

Сега знаеш чия е била идеята.

Да.

Но не там е въпросът.

В какъв смисъл?

Питам се какво ги е подтикнало.

Агеридж.
- Тук.

Анкертън.

Борби.

Бънгабайн.
- Тук.

Клойстърмаут.

Кътбън.

Хoг.

Липстроб.

Мъфет.

Ман.

Орис.

Рут.

Търхю.

Тримбъл.

Ънман.

Уитъринг.
- Отсъства.

Зайго.
- Отсъства.

Превод
ДИМЯНА КОВАЧЕВА