All language subtitles for NASTY 2024

Downloaded from
YTS.MX

Official YIFY movies site:
YTS.MX

За първи път виждахме
подобен тенисист!

Каква свежа млада кръв!

Всички говореха за Илие Настасе.

Такъв съм си по рождение.

Не мога да се контролирам.
Опитам ли - вече не съм себе си.

Илие Настасе

Понякога хората жадуват
за нещо повече от тенис.

Щом Илие стъпеше на корта,
ставаше нещо интересно.

Бих го определил
като неосъществен гений.

Най-силно ме изумяваше
как връщаше топката към противника.

Движенията му приличаха на танц.

Настасе твореше магия,
налагайки ни собствената си игра.

Животът му ври и кипи през 1972 г.

Никой не знаеше какво да очаква.

Никой не можеше да отлепи очи
от него.

Финал на "Уимбълдън", "Ю Ес Оупън"
и Купа "Дейвис" в Букурещ -

една ключова 1972 година за Илие.

Докато го гледам,
все едно съм на театър.

Винаги съм усещала,

че Илие търси любовта на всички,
а ние наистина го обичахме.

Нареждам Настасе
сред най-големите гении в тениса,

сред първите звезди на нашия спорт.

Илие и Джими Конърс
направиха тениса по-готин.

Бяхме си лоши момчета. Наистина.
И това ни харесваше!

Преди правилникът
не беше така стриктен

и Илие минаваше метъра,
което днес би било невъзможно.

Такова беше положението.

Именно буйният нрав му спечели
милиони фенове по цял свят.

Той не разиграва сценарии -
щуротиите му идват отвътре.

Просто му щуква да се изрепчи
на съдията на линията,

на опонента, на когото и да е!

Проблемът идваше от това,

че тенисът не беше подготвен
за Настасе

и за неговите първоначални номерца
на корта.

НАСТИ: ПОВЕЧЕ ОТ ТЕНИС

Тенисът се превърна в мой живот,
откакто бях на 3-4 годинки.

В началото играех за удоволствие,
но духът и талантът ми блеснаха.

Започнах да побеждавам и съзнателно
да търся спортния връх.

Илие беше изключително срамежлив,

но пък винаги е излъчвал
страхотна харизма,

а харизмата не е качество,
което се придобива.

Или я притежаваш,
или не си харизматичен.

Той идваше от комунистическа страна
и хората не знаеха за него,

затова всички ахнаха:
"Кой е този щур човек?".

Настасе будеше любопитство.

Беше покорил
много европейски турнири,

а в Америка
не бяхме чували за него.

Не познавахме спортисти
отвъд Желязната завеса,

а ето че източноевропейците
не ни отстъпваха по нищо.

Именно Илие ни отвори очите
за това многообразие.

СССР и другите републики
излъчваха блестящи атлети,

но тенисът се възприемаше
като завареното дете на спорта.

Американците не знаеха за Румъния
къде се намира и що за страна е.

Добре дошли в Румъния!

Настасе беше първата сензация,
дошла от Източна Европа.

През 1969 г. Никсън посети Румъния,

през 1972 г. страната се присъедини
към Световната банка -

ясни знаци за опита на румънците
да излязат от сянката на СССР.

А сега ще разменяме думи
вместо тенис топки!

Кой ще започне?
- Тириак. Път на старите!

Ясно - загрявате с комплименти.
Нека ви подгрея с малко въпроси!

Бихте ли ни споделили
кой ще сервира първи?

Тириак, защото винаги загрява
по-бързо от мен.

Ако аз не започна,
ще висим тук до утре.

Наистина успявам да вникна
в румънското чувство за хумор.

Има най-различни засукани ситуации
и човешки характери.

Или схващаш,
или не схващаш този тип шеги.

Историята не помни Тириак и Илие
да са си говорели обрано.

По-силно е от тях.
Те са като братя от различна майка.

Познаваме се отлично
и сме близки приятели.

Делим една стая
на всеки възможен шампионат

всяка седмица, всеки месец,
всяка година...

Тириак стои в спалнята с мен
повече, отколкото с жена си.

Когато отиваш на турнир в чужбина,
трябва все някъде да се настаниш.

За "Уимбълдън"
не ни бяха осигурили хотел

и казах на Илие: "Ако спим в парка,
ще спестяваме по две лири на ден

и с парите ще можем да купим
четири чифта маратонки,

които после да продадем в Букурещ.

Въртяхме и търговия.
Не си играехме само на самолетчета.

Така подсигурявахме семействата си
за поне още месец.

Тириак е голям мозък! Казваше ми
кога да излизам на мрежата

и кога да се отбранявам
с високи топки, кацащи на линията.

Допълвахме се страхотно.
Разбирахме се един с друг.

Предвиждахме си взаимно
движенията по корта.

Г-н Настасе
беше друга категория тенисист.

Останалите си знаехме
къде ни е мястото.

Той спечели титли от Големия шлем
за двойки и за смесени двойки.

Настасе трупаше победи

и компютърната ранглиста
излъчи шампион -

Настасе стана номер едно в света.
Никой не може да му го оспори.

Той е първият хегемон
на световната ранглиста.

Всеки понеделник проверявахме
класацията. Настасе първи я покори.

Беше силен физически,
много бърз и отскоклив.

Сякаш танцуваше по клея,

но най-голямото му оръжие
беше усетът към топката.

Хората си купуват скъпи билети,

за да видят як екшън на корта,
и Илие им го предоставяше.

Г-н Илие Настасе?
- Да.

Може ли една снимка?
- Ти ме знаеш!

Как няма да ви позная!

А дамата?
- Гимнастичка съм.

Да, вие сте г-жа Команечи!
- Нямаш пропуск! Браво!

Хайде! Ела и ти за снимка!

Голям си сладур!

Поколението на Настасе
разчисти пътя за световния тенис

и улесни до голяма степен
приключението за нас,

съвременните тенисисти.

1972 г.
Лондон

Симбиоза от характер и харизма!

Илие Настасе -
магнетичният хубавец,

и Ион Тириак -
коравият славянски субект.

Настасе е големият сърцеразбивач.

Нека "Уимбълдън" започне!

Ако прохождате в турнира,
вероятно ще започнете оттук.

Да, именно новаците
играят на външните кортове,

но и зрели играчи
не достигат до основния корт.

Ако сте млади и амбициозни,
първите ви мачове ще са отвън.

Ще поглеждате нагоре
към таблото с резултатите,

за да не изпуснете
какво става на централния корт.

Може да си останете просто зрител
на големите битки.

Румънецът Илие Настасе и Стан Смит
достигнаха финала на "Уимбълдън".

Велик момент! Беше невероятно,
че бях там и гледах Илие на живо.

Никога няма да забравя този мач,
който ме преобрази.

Размечтах се как един ден
и аз ще стъпя на централния корт.

Е, може би не чак като финалист,
но исках да бъда на този корт.

Заветната цел на всеки тенисист.

Седях радостен на трибуните
и естествено, подкрепях Илие.

Насти беше цар на всяка настилка,
особено на клей,

но блесна сериозно на тревен корт.

Сервисът му задобря на трева
и Илие направо летеше.

Усъвършенства се
като тенисист на трева.

Не знаех къде се намирам.

Как човек да се приплъзне,
като тревата го спира?!

Бях свикнал с кортовете на клей,
където хвърчах без проблем,

а на трева едвам кретах.

Традиционно светлият ден Шабат
днес далеч не е толкова благ.

Обратно в изходна точка.
Ако Настасе беше цигулар,

щеше да си излее гнева
на Страдивариус.

Критично важно е с коя ракета
ще избере да сервира.

Дан, ето какво се случи току-що -

Настасе осъзна, че кордажът му
е твърде опънат за тази настилка.

Предимство за Смит.

За втора поредна година

"Уимбълдън" получава 5-сетов финал
с олимпийски заряд.

Предимство за Смит.

За четвърти път
Смит е на точка от титлата.

Последен удар
за "Уимбълдън" от 1972 г.,

и Стенли Смит е неформалният
нов крал на турнира,

но играта на Илие Настасе
влезе завинаги в историята.

Той омая турнира с буйния си хъс

и талант,
който мнозина подценяваха.

Той винаги беше вълнуваща гледка.

Той уцели мрежата, но за секунда
не осъзнавах какво става.

Метнах ракетата във въздуха
и прескочих мрежата.

Илие беше разочарован.
Питали са ме дали е труден опонент,

защото Насти се държеше
противоречиво.

В онзи мач обаче просто се тръшкаше
заради ракетата.

Играта не му се получи тогава,

но не поради слаба подготовка,
а заради колебливата му психика.

Не овладя напрежението,
което ескалира в края на мача,

и Илие не успя да охлади страстите.

Настасе, моля, приближете се!

Първо на първо -
не ми казвайте просто Настасе,

а господин Настасе!
Така вече е по-добре!

Г-н Настасе, наказвам ви
за забавяне на играта.

Ще кажа на главния съдия,
че не ми казахте "господине".

Казах на съдията
да бъде по-културен

и да не си пробва късмета с мен,
защото съм луд.

За него съм "господин Настасе".

Мачът започва,
Борг изпълнява сервис

и чувам: "0 на 15 за г-н Настасе".

Съдията се престара!
За мача ще минем само с "господин".

Феноменът "Настасе"
не започва с Илие.

Макар и в по-скромен мащаб,
феноменът води началото си

от Костика Настасе -
по-големия брат на Илие.

Костика постоянно надвиваше брат си
и така му помогна да израсне.

Не е без значение,
че с Костика бяхме в един отбор.

Костика - страшно работливо момче
със забележителен характер!

Ако притежаваше десет процента
от таланта на Илие,

щеше да стане световен шампион.

Костика е с 13 години по-голям
от мен.

Вкъщи се препъвахме в тенис ракети
и мръсни маратонки.

Аз също си имах екипировка.
Как да не ми се доиграе!

Израснах едва ли не в тенис клуба.
Къщата ни беше залепена до него.

Всеки път,
когато се връщах от училище

или отивах на училище,
неизменно минавах през клуба.

Живеехме между тенис корт
и футболно игрище.

На пет годинки излизах навън
с футболна топка и тенис ракета.

Обикалях стадиона, подритвах си
и размахвах ракетата.

Тези два спорта ме бяха обсебили
и не знаех кой да избера.

И аз, като всички в Европа,
предпочитах футбола пред тениса.

Тогава защо не станахте футболист?

На 13-14 години спечелих
първия си тенис турнир

и ме наградиха с чисто нова ракета,

което си беше събитие
за хлапе като мен.

Май именно заради тази ракета

смених категорично футбола
с тенис.

Когато го качих на кънки за лед,
той ми скри шапката.

Учех го да кара ски в Пояна Брашов
и той се спускаше с лекота,

но се заби в огражденията,
защото не знаеше как да спре.

Тириак превъзхожда Илие
с няколко години,

той също идваше от друг спорт

и като отличен хокеист,
беше страхотен спортист.

Познаваше тънкостите на играта
и определено Илие се учеше от него.

Илие израсна пред очите ми,
ако мога така да се изразя.

Наблюдавах отблизо напредъка му
изобщо, не само в тениса.

За да стигна дотук,
извървях труден път,

който ми отне поне 10-12 години.

Хората разправят, че съм срещнал
Илие още през 1959 г.

Подавал ми топките на някакъв мач.
Нямам такъв спомен,

но си спомням добре как го видях
в Букурещ през 60-те години.

Тогава той не играеше тенис,
а футбол

и постоянно криеше топката
от другарчетата си.

Трябва да е тежал около 30 кг.

В началото само удрях топката
срещу стената,

но упражнението си го биваше.
За кордаж пригодих мрежеста ограда,

изрязана във формата на бухалка.

Удариш ли топката калпаво,
не отскача. Досадно е да я събираш,

затова трябва да си фокусиран,
за да получиш последователен удар.

Това се оказа добра тренировка
за мен.

Плюс това зад въпросната стена
беше шоколадовата фабрика

и работниците ми хвърляха
по някой друг шоколад.

Илие разцъфваше все повече и повече

и от федерацията
вече си го бяха набелязали.

Ето как го взех под крилото си.

Бях във върхова форма!
С победи от цели 17 турнира,

поставях условия за хонорара ми.
Заявявах на важните клечки:

"Отпуснете ми още леи за Илие,
или няма да ме видите да играя".

Тириак казваше на организаторите:

"Ще участвам само ако включите
Настасе и Мармуреану в турнира".

Той беше мозъкът на отбора.
Уреждаше ни договори

за ракети, тенис обувки
и качествена тенис екипировка.

Бяхме много доволни,
че си имаме екипи.

Напоследък името ви се свързва с Тириак.

Бихте ли описали що за спортист е
вашият скъп приятел?

Играя с Ион
от около вече осем години.

На него дължа първото ми участие
на престижен тенис турнир.

Той вече беше станал известен,
а аз набирах скорост.

С него заиграхме на двойки
и химията веднага ни се получи.

Илие не го слушаше главата!

През 1966 г. дебютирахме
на купа "Дейвис" срещу Франция.

Изгубихме мача в пет сета.

Провалихме се заради Настасе.

Не му харесва,
но и до днес мисля така.

Този опит подпечата облика
на отбора ни на двойки.

С Илие допълвахме
силните и слабите си черти.

Играхме финал на двойки точно тук
през 1966 г.

Загубихме от двама американци.

Това беше първият ми досег
с "Ролан Гарос",

моят прощъпалник в турнира.

В ясния следобед на "Ролан Гарос"
пред погледа на 2000 зрители

младият Настасе изпъкна над всички,
докато Тириак се задъхваше.

Въпреки това Тириак скастряше
непрестанно младия си партньор,

който играеше по-добре от него.

Илие натрупа сериозен опит с Ион.
Те бяха чудесен тандем.

Трупаха победи
и играеха много, много силно.

Играта на Ион се отличаваше
със строгост и начетеност,

а Настасе се мяташе насам-натам
и овладяваше топката с въображение.

Не си позволяваше глупости
заради Ион.

Ион щеше да му извие вратлето.

Има защо да му се възхищаваме
и дори да го сметнем за гений.

Настасе завършваше ударите,
както никой друг не умееше.

Сантана ни подари топспин бекхенда,
а Илие го изведе на друго ниво.

Тенисът се намираше
в напреднала фаза на трансформация,

когато Настасе изгря
на тенис сцената.

Не забравяйте, че през 1968 г.

тенисът загърби аматьорската фаза,
навлезе в Откритата ера

и събра аматьори
с професионалисти.

Тенисът придоби нов заряд,
наред с паричното изражение,

върна славата
на оттеглилите се тенисисти

и насочи спортния фокус
към най-важната му същина -

тенисът прие отворен,
макар и леко хаотичен характер.

Тенисът беше спорт за елита,

но Настасе промени картинката.

Тенисът достигна
до обикновения човек

и му предоставяше емоции,
в които да се припознае.

Тенисът от едно време
притежава повече красота от днес.

Топката не се движи толкова бързо

и така човек по-ясно долавя
елегантния й летеж.

Тенисът на Настасе
беше артистичен, но и естетичен.

Преди него играчите се държаха
много вглъбено и сериозно.

Илие беше перфектната комбинация
от красива техника и външност,

контакт с публиката
и познания по италиански.

Тези качества го превърнаха
светкавично в рок звезда.

Не помня да е имало друг играч,
който хем да се забавлява,

хем да превзема бранша, като Илие.

Явно е намесена
някаква специална румънска жилка.

Преди Настасе
тенисът позна Панчо Гонзалес.

Панчо Гонзалес играеше изумително
и беше първата суперзвезда,

преди тенисът да се осъвремени,

но Настасе стана наистина
голяма звезда.

Беше нещо като посланик
на нашия спорт.

Хората го знаеха,
независимо дали обичаха тенис.

Безсрамен, елегантен, бесен,
ексцентричен, бонвиван -

Илие Настасе е повече
от успешен тенисист.

Чарът му го направи най-ухажвания
шампион в съвременния тенис.

Успехът на турнира
се крепи именно на неговото име,

възприемано като единствена тенис валута

заедно с американския долар
в професионалния тенис.

Разбойник на корта, но и в живота,

той става обичан от едни
и мразен от други.

Не търсете в него
изтънчения джентълмен,

който през 1920 г. на "Уимбълдън"

би се покланял дълбоко на дамите
след поредния бекхенд удар.

Настасе не прилича по нищо
и на Панчо Гонзалес,

олицетворяващ американския
консумеризъм в спортен вариант.

Илие е явление, идещо от Изток -
бохем бунтар, въоръжен с ракета,

която действа смъртоносно,
щом той се почувства поруган.

Илие уж замахва за сервис напред,
а топката полита назад.

Виждал съм го как сервира с гръб
към корта и си извива китката

до неузнаваемост
и топката тупва при опонента.

Притежава неземни китки
и уникален контрол над топката.

Владее топката, но не и нрава си.
Това е проблемът.

Настасе беше изпреварил
тенис епохата, в която живееше,

и повечето хора оставаха в шок
от поведението му на корта.

Главните и страничните съдии
още не бяха готови да приемат

изненадите,
които Настасе им поднасяше.

Организаторите също бяха изненадани

и не допринесоха за овладяването
на това скандално поведение.

Настасе, моля, играйте,
иначе ще ви дисквалифицирам!

1976 г.
Ню Йорк

Съдия на стола
Джордж Армстронг

Ханс-Юрген Поман

Хората споделяха: "Не гледам тенис
и не знам що за спорт е,

но заради Настасе
ще дойда да гледам".

Открито първенство на САЩ,
1976 г.

Мачът на Настасе и Ханс-Юрген Поман
разбуни духовете

в първата седмица на турнира.

Голямото петно в кариерата на Илие
е факт.

На корта той си изпуска нервите
и понякога прекрачва границата.

Не че се преобразява в чудовище,
но тъмната му страна взима превес.

Първи сет, шеста точка и тайбрек -
катастрофата започна оттук.

Удар на Настасе пада на линията,
но е отсъден аут.

Топката падна на линията!

Гневът на Настасе нараства.

Бекхенд ударът облизва линията -
точка за Поман.

Следва най-дългото прекъсване
на мача заради Настасе.

Съдията оглежда линията.

Вижте как Настасе му крещи
и го засипва с обиди!

Още викове и закани!

Накрая дори се привежда
и докосва ръката му,

но съдията смята топката
за добра.

Той оплеска две проклети точки!

Поман се оплаква,
че играта се бави,

а Илие негодува
срещу съдията на линията.

Увисваш на ръба на стола,
докато гледаш Настасе.

Няма как мирно и кротко да следиш
играта. Той въвлече феновете в нея.

Поман сервира. След малко ще падне
за първи път.

Получава крампи на крака. Ето!

Съдията мисли,
че се е контузил сериозно

и дори че си е счупил крака,
и повиква лекарския екип.

Поман обаче отказва помощта
и заявява, че е добре.

Разхожда се, за да притъпи болката.

Този път мачът се бави
заради Поман.

Лекарската помощ е забранена
при мускулни крампи.

Ако тенисистът не може да играе,
отпада от турнира.

Грозна гледка! Настасе подвиква:
"Хайде, играй!".

Поман изпитва болки,
но не се отказва.

Отново пада! За втори път.

Настасе има таланта
да се пали много лесно.

Подавах топките на стадиона
"Форест Хилс" на мача на Настасе

срещу Поман.
Какъв ненормален мач само!

Казах си: "Този човек е невъзможен!
Пълен ненормалник!".

На Настасе обаче му се размина.

Той колко пъти ще спира мача?!
Познавате ли изобщо правилата?!

Два пъти падна кучият му син!
Два пъти! От пет минути чакам!

Публиката се гневи на Настасе.

Една дама сочи с пръст надолу
и той изплюва сока си срещу нея!

Настасе излиза извън кожата си.

Ако аз бях съдия на стола,
щях да го дисквалифицирам.

След тази мъка съдиите ще трябва
да успокоят нервите на по питие.

Нали?
- По-добре питието да е голямо.

Ето го и печелившото воле.

Настасе овиква Поман
и се изплюва в половината му.

Крещи и мята топката.

Псува. Иска да стисне ръката
на съдията, но съдията отказва.

Обръща се за поредната тирада:

"Какво стана с крампите ти?!
Два пъти падаш на земята!".

Псувните не спират.
Виждаме и неприличния жест.

След малко лекарят ще прикани
Настасе да се успокои,

но той ще го изблъска. Гледайте!
- Майната ти!

Обидите застигат и лекаря.

Два пъти падна на земята! Два!

Такъв съм си по рождение.

Опитам ли да се контролирам,
вече не съм себе си.

Писна ми да опитвам нещо,
което не харесвам.

Наспивате ли се?
- Не, много съм нервен.

Постоянно искам да съм в контакт
с нещо...

На интервю или по време на ядене -
все трябва да заговоря някого.

Кипя от енергия
и трябва да я изразходя.

Винаги ще се държа така.

Понякога на корта
ставам толкова емоционален,

че трябва да бърборя с хората
или да направя нещо,

за да се освободя от напрежението.

1972 г., Открито първенство на САЩ
Финал мъже

Двамата оцелели тенисисти -
Аш и Настасе.

Артър Аш надтича Стан Смит
на четвъртфинала

и сякаш вече докосваше титлата
и победата на финала.

Беше трудно да се направи паралел
с други игрови модели,

защото многото импулси
бяха толкова различни в изблика си,

че или трябваше да анализираш
творческите похвати на Настасе,

или да преглътнеш, че стилът му
спазва свои собствени правила,

които никой не можеше да схване.

15 на 0.
- Нали не сте се объркали?

Настасе пита съдията
дали се е объркал.

Не мога да откроя
само една показателна ситуация,

но последваха множество
малки гневни изблици.

Предимство за Аш.

Илие демонстрира как самолетите
летят толкова ниско,

че той не може да си чуе мислите.
- И над Букурещ прелитат самолети.

Белгийката Доминик Грация
е годеницата на Настасе.

Размениха си по два сета,
Аш взе третия с тайбрек

и решаващият момент
надвисна над корта.

Аш дръпна с 3 на 1 в четвъртия сет,
взе брейк точка за 4 на 1

и изпусна две точки за пробив,
но водеше с 4 на 2.

Тогава Настасе живна
и спечели шампионския пети сет.

Ракетата на Настасе
държи всички козове.

Това е точка
за спечелване на турнира.

Ще трябва да се поизпотим
с още един сервис.

Гениален ход за Илие Настасе!

Пусната топка по учебник!

Шампионът се казва Настасе!

Първа титла от голям турнир
за Настасе!

Откритото първенство на САЩ
от 1972 г. е покорено!

Доминик си представя как ще развее
25 000 еднодоларови банкноти.

Илие още не може да повярва
какъв подвиг извърши.

Доминик също е в радостен шок.

Вчера се върнах, за да изгледам
мача на Настасе с Горман.

Г-н Настасе, прощавайте!

На церемонията по награждаването
Аш каза, че Илие е страхотен играч,

но ще стане още по-велик,
когато подобри обноските си.

В типичния си стил
Настасе развя наградния чек

след думите на Артър Аш,
за да им се надсмее.

Настасе има тяло и дори психика
на човешко същество,

но твърде често
все едно се извращава...

Без да съм груб, но заприличва
на разпасан нехранимайко.

Той беше кралят! Спечели турнирите
в Монте Карло и Рим.

Отвя откритите първенства на САЩ
и Франция. Тенис машина!

1973 г.
Париж

Настасе печели "Ролан Гарос"
и ще грабне 15 000 долара.

Това е втора престижна титла
за тенисиста.

Ще триумфира ли и на "Уимбълдън"?

Илие беше световният номер едно.
Спечели всичко през 1973 и 1972 г.

Следях го по телевизията
и така се научих да броя.

Можех да изредя
всички победи на Настасе

и многото му върхове
на сериите "Мастърс".

Настасе изпитваше истинска наслада
от тениса.

Именно този мироглед подкова
уникалния му образ на тенис икона.

Бях номер едно в световния тенис,
лудувах и си гледах кефа.

Какво повече да иска човек!

Беше развил зверска координация
око-ръка!

Притежаваше атлетизъм, скорост -
всичко.

За него тенисът беше по-елементарен
от връзването на обувките.

Лудият Настасе печели!
Дори и на закрито!

1975 г.
Стокхолм

Изключителният Настасе
с паметните си удари

печели четвърта "Мастърс" титла
за пет години.

За първи път тенисист постига това.

Първият шампион
с четири "Мастърс" титли

7 декември 1975 г.

30 ноември 1975 г.

По нашето време с Илие

имаше по-разнохарактерни тенисисти.

Човек можеше да се припознае
в повече типажи на корта,

като мен, Илие, Гилермо Вилас.
Днес няма такова разнообразие.

Преди играчите се държаха
като обикновени хора,

а тенисистите днес са като машини.

Вече е страшно трудно
за журналистите

да изградят приятелска връзка
с играчите или да си общуват с тях.

Гледах на живо финала
между Илие и Артър Аш -

единствения мач в историята
с двама загубили финалисти.

Прецедентът не се повтори повече.

Съдийствах на въпросната
финална среща.

Мой колега дойде и ми каза:

"Моля те, слез в съблекалните,
защото нещо става там!

Илие се опитва да дразни Артър".

Слязох долу и що да заваря!

Докато Артър Аш се мъчи
да си среше косата,

Илие ненадейно изскача
от едната му страна:

"Негрони, нямаш хубава коса
като мен, затова чупката!".

Насти, кой пак снима филм за теб?

Хората не снимат филм,
а обикновен репортаж.

Ясно.

Негрони е най-добрият ми приятел
в цяла Америка

заради първокласния си изказ!

Били Джийн Кинг и Артър Аш
са най-значимите тенисисти,

защото те оставиха следа
отвъд тениса.

Да, сред значимите имена
изскача и някоя друга луда глава.

Илие например играе
с пламенна страст и душа,

но щом страстта се нажежи - край!
Човек не може да се обуздае.

Той също прави грешки.
Защо няма предупреждения за него?

Щом предупреждавате мен,
предупредете и него!

Около Настасе винаги е драматично -

или ще си съсипе точката,
или ще провокира опонента.

Нахакаността му не ми пречеше,

но се ядосвах, когато съдиите
изпускаха контрола над мача.

Някои съдии на столовете
се страхуваха от определени играчи

и явно Илие им беше взел страха.

15 на 40.

Повторен първи сервис.

Първи сервис.
- Защо?

Сервирайте.
- Кога?

Защо?
- Г-н Аш не беше готов.

Негов си е проблемът, друже!

Аш водеше в крайния сет с 15 на 40
при сервис за Настасе

и можеше да дръпне с 5 на 1 гейма.

Преди всеки сервис
Настасе подвикваше:

"А сега готов ли сте, г-н Аш?".

Дайте му предупреждение,
щом така се мотае!

15 на 40. Първи сервис.

Не - 30 на 40.
- Престани!

Я млъквай!

Не съм виновен,
че той все не е готов!

Подновете играта!
- Добре,

но какво съм виновен,
че се тутка?!

Тогава си казах: "Опа!".

По онова време тенис правилата
не бяха така стриктни като днес.

Целият правилник обхващаше
едва десет кратки глави

в три страници.

А сега готов ли сте, г-н Аш?

Да сервирам ли?
- Да!

Добре, госпожо!

Моля за тишина по седалките!

15 на 40. Първи сервис.
- Добре, госпожо!

Настасе, предупредих ви!

Моля, сервирайте!

Тази сценка се разигра
три-четири пъти

и за жалост, съдията на стола
не се намеси своевременно.

Чак след третия малък цирк
той каза:

"Моля ви, г-н Настасе,
мачът трябва да продължи!".

Играй най-сетне!

Добре, господине!
- Ама че човек!

Г-н съдия, той ме разсейва!

Нещо в мен прещрака.
Не можех да търпя подобно нещо.

Чаках и чаках, Настасе получи
две официални предупреждения

и накрая заявих,
че ми е дошло до гуша.

Напуснах мача.

Съдията дисквалифицира Аш,
а Аш изригва:

"Сам се отказвам -
отсъждането ви е невалидно!".

Аш си тръгва, отстранен от съдията,

който наказва Настасе,
защото крещи: "Не може така!".

Съдията дисквалифицира и Настасе.

За две минути и двамата получиха
дисквалификация и мачът приключи.

На следващия ден комисията
реабилитира двамата играчи

и ги върна в турнира.

Не можеше да няма победител.
Контестациите още не бяха въведени.

Смятате ли, че липсват ясни правила
за такива кризисни ситуации?

Несъмнено. Затова насрочихме среща
с Управителния съвет тази седмица.

Основна точка от дневния ред
е кодексът за поведение на корта.

Ако даден тенисист наруши
безцеремонно и грубо правилата,

може наказанието да бъде
гейм за противника.

Вчера бих предпочел точките
пред дисквалификацията на Настасе.

Сервираше при резултат
1 на 4 сета за мен

и можеше да му кажат:
"Вече е 1 на 5".

Артър Аш помогна да се изготви
новият кодекс за поведение,

като изписа 500 страници,
които впоследствие бяха съкратени.

Съчини цели 500 страници с бележки,

защото беше преживял какво ли не
с Настасе.

Ако Илие ме види в съблекалнята,
започва да дюдюка.

Луда работа, но това си е Настасе.

За мен той не е възрастен човек,

а дете в тялото
на 30-годишен мъж.

Трябва да се вземат някакви мерки.

Може няколко души
да му скочат през мрежата.

Виж, Илие, събрали сме се,
за да играем тенис.

Ако започнеш да ми се отваряш
като на другите момчета,

в някакъв момент
просто ще те ступам.

Плюсът да играеш с Настасе е,
че има шанс да го дисквалифицират.

Дори и да не правиш нищо,
той все пак ще превърти.

Ще се държите ли вече по-прилично?
- Толкова ли съм лош?

Трябва ни недвусмислен кодекс
за поведение

по отношение на своеволията
на тенисистите.

Щом от мен се очаква
да бъда идеален професионалист,

нека и съдиите да се държат
професионално. Само това искам.

По-различен ли сте от останалите?
- Не.

На корта не осъзнавам кой съм
и какво правя.

Изцяло съм погълнат от играта.

На сутринта след злощастния мач
закусвахме в "Гранд хотел".

Артър си седеше край прозореца,
когато изведнъж се появи нещо.

Огромен букет от цветя
кацаше от маса на маса.

Кой мислите стоеше зад цветята?

Самият Илие Настасе.

Прокрадваше се тихичко
към масата на Артър.

Накрая свали цветята и каза:

"Г-н Аш, простете ми!".

След снощния мач,
от който си тръгнахте разярен,

кога си проговорихте с Настасе?
- Още в съблекалните.

Когато с Настасе се сдърпаме,
ядът ни минава за около 5-10 дена.

Такъв си му е характерът.
Просто вчера отказах да го търпя.

Извън корта няма лоши чувства.
Преди пет минути се поздравихме.

Не мога да бъда като Аш
и Аш също не е като мен.

Защо ме карате да се променя
на 30-годишна възраст?

Настасе наричаше Артър Аш Негрони,

за което днес тази шега
би го пратила в затвора.

Тенис легендата Серина Уилямс
се обърна срещу друга звезда

заради скандалния коментар
спрямо нероденото й дете.

Жесток смут на пресконференцията
на Федерацията в петък.

Румънският капитан Илие Настасе,
който е бивш номер едно,

събуди остри реакции
с неуместния си расистки коментар.

Дочут е да пита: "Какъв цвят
ще е бебето? Шоколад с мляко?".

Заля го сериозна вълна от критики,

осъждащи неприличната реакция
на Настасе.

Много се радваме за Серина.
- Какъв ли цвят ще е бебето?

Страхотно е, че ще става майка.

Серина Уилямс наскоро сподели
селфи, че е бременна,

и заклейми Настасе в Инстаграм
чрез емоционална публикация:

"Обидно ми е, че в обществото ни
има хора като Илие Настасе,

който хвърля расистки коментари
към мен и нероденото ми дете".

Настасе не е искал да я обиди.
С него се познаваме отдавна

и винаги съм го съветвала
първо да мисли, преди да се шегува.

Сигурно го боли, че го омаскариха,
защото той не е никакъв циник.

Отмина времето, когато нямаше нужда
да си слагаш цедка на устата.

Днес трябва да си мерим думите
и дано Илие си е научил урока.

Илие си изпати заради думи,
на които преди махахме с ръка:

"Такъв си е Илие.
Просто така си говори",

но днес хапливостта
не минава безнаказано.

Постоянно ръсеше глупави коментари,

но си казвахме: "Нищо ново.
Не му се връзвайте на Насти!".

Познавам същността на Илие
и знам, че той има добро сърце.

Наричахме се "другари", защото
звучеше по-добре от "комунисти".

Всички бяхме приятели! Голям праз,
че някой идва от Южна Африка,

друг - от Кения или САЩ!
Бяхме равни помежду си.

В съблекалнята нямаше неравенство.

Илие имаше прякор за всеки опонент.
Том Окер беше Омлета,

Стан Смит - Годзилата,

а Артър Аш получи афроамериканския
прякор Негрони.

Илие наричаше Джими Конърс бебе

и се шегуваше, че мама го дундурка.
Голям майтап!

Наричал ме е хахавелник, бабаит
и какво ли още не.

Познайте дали се обиждах!

Наричах го Насти, дори и "татко".
Казвах му: "Здравей, татко!".

Аз го кръстих Циганчето,
а той мен - Руснака.

Да, на всички ни беше лепнал
по някой прякор.

Изтърсваше го
и изобщо не му се впрягахме.

Именно заради това
колегите му го обичаха -

беше адски дружелюбен извън корта.

Тенисистите нямахме пари.
Не можехме да си наемем треньор,

затова постоянно си помагахме.

Хранехме се заедно,
говорехме си за тенис

и се сближихме.
Опознахме се много добре,

защото не пътувахме
плътно обградени от личен щаб.

Нямаше го този социален мехур

и се подкрепяхме
като истинско семейство.

Настасе ми се опря.

Беше по-бърз
и с по-добра техника от мен.

Какво да кажа...
- Не съм никак бърз.

Феноменален е.

Побеждавали ли сте го някога?
- Не.

И този ден ще дойде.
- Разбира се!

Веднъж отидохме на кино в Париж
заедно.

Обиколихме кабаретата
и "Шан-з-Елизе".

Понякога разпускахме заедно.
Помагахме си.

Случваше се да тренираме с Орантес
или Илие за даден турнир

и на полуфинала
да играем един срещу друг.

Днес това няма как да се случи.

Условията бяха еднакви за всички.
Топиграчите нямаха привилегии

и дори в съблекалнята
те си нямаха собствен ъгъл.

Оставете шкафчетата -
играчите бяха като общ организъм.

Атмосферата беше по-приятелска.

Тенисистите получаваха
еднакво отношение

и цареше по-голям купон в спорта.

Съвременният тенис е изгубил
изначалната приятелска нотка.

След тренировка драгият г-н Настасе
пробутваше един и същи номер.

Към 19-20 ч. цялата компания
отиваше на пицария.

Казвам му: "Плати си пицата!",

а той се жалва: "Ион, нямам пари!
Никога не съм ги и помирисвал".

Тогава ви исках пари назаем.
- Давахме по долар-два отгоре.

Долари, франкове - няма значение.

Купувахме пет големи пици
и девет души си ги поделяхме.

На сутринта пак бяхме заедно.

Тези двама румънци
сякаш идваха от друга планета.

Никога повече няма да видим
подобно чудо.

То не може да вирее
в модерния тенис.

Тези двамата пътуваха
без никакъв треньор!

Шлифова ги не някой специалист,
а сплотеността им!

Тенисистите
разчитахме един на друг.

Заедно пътувахме, загрявахме
и посрещахме трудностите.

Между нас цареше
искрен братски дух,

който съхранихме
до средата на 70-те години,

когато тенисът рязко еволюира.

Смесените двойки са категория
тъкмо като за таланта на Настасе.

Искахме да се обличаме като него.

Той първи въведе цвета в екипите.

Понякога носеше накитници
в цветовете на румънското знаме,

които приличаха
на моите раста накитници.

От Илие струеше елегантност
и истинска неподправеност.

Той винаги казваше истината.

Да, често псуваше,
но това ни забавляваше,

хипнотизирани от дивотията му!

Преди в тениса
имаше повече характер

заради ярките личности.

Настасе беше от спортистите,
които изстреляха играта в космоса!

От кварталния тенис клуб
минахме на друго ниво.

Настасе умееше да се прави
на маймуна.

Насти има вроден усет
към навременната палячовщина.

Добрият клоун уцелва
момента за шоу.

1977 г.
Открито първенство на САЩ

Имам честта да открия

навярно най-епичния сблъсък
на "Форест Хилс".

Пръв за отбора на Румъния
излиза великият Илие Настасе!

Директно от Роуд Айлънд

идва бъдещата звезда на тениса -
Франклин Тели!

Аут!

15 - равни.

На маймуна ли ще ме правиш, а?

Проблемът ти е,
че си твърде темпераментен!

Дай по-сериозно!

"Уимбълдън", 1975 г.

Насти не се съгласява със съдийката
на линията. Иска тя да се премести.

Желанието му е прието
и той галантно премества стола й.

Хумор в стил Настасе!
Той се държеше като дете.

Два пръста ще рече две топки,
а един - една.

Разбирайте го както искате!

Слушай сега! Тишина!

За да ме снимате,
ще се изръсите с приятелчето ти.

С колко пари?
- Излизам скъпо. Много солено.

Този спомен е от "Хилтън".
Дадоха ни голяма стая.

Еди Дибс за рождения си ден
ли ви е споменал? И за тортата?

Майчице! Бяхме мъже с акъл на деца.
- Той разказа ли ви за това?

Бяхме се събрали 30 души -
аз, жена ми, Еди, гаджето му...

Както и Насти и Бьорн Борг.

Компанията каза: "Насти, мисли!
Трябва ни торта за Еди".

Донесоха ми една грамадна торта
с две-три свещички отгоре.

Стоях встрани от Еди
и го подканих да духне свещите.

Аз, идиотът, изобщо не се замислям
и както се навеждам към свещите...

Натиснах главата му в тортата.

Бам! Потопи ми муцуната
в тортата, без да се замисли!

Изправих се, но нищо не виждах.
Здравата се бях омазал!

Шегата прерасна в най-епичния бой
с храна, който съм изживявал.

В рамките на няколко секунди
из цялата стая вече летеше храна.

Не се шегувам!

Залягахме под масата,
защото се разлетяха и столове.

Стаята на нищо не приличаше. Ужас!

Някой трябваше да изчисти
и това бях аз.

Лошите момчета Джими и Настасе!
Обичам тяхната комбина!

Химията между Джими Конърс
и Илие Настасе е взривоопасна.

Тези момчета
изобщо не си поплюваха.

Свързваше ги силно приятелство,
защото бяха сродни души.

Не че ми бяха модел за подражание,
но главно заради тях гледах тенис.

Джимбо!
Нарекоха се "Бандата на Насти".

Обличаха се еднакво, обуваха си
от онези високи чорапи...

Заиграха и на двойки заедно.

Илие и Джими Конърс
направиха тениса готин.

Имам предвид следното...

От спорт за "бели хора"
с бели якички и кротки устички,

тенисът се превърна в рокендрол.

Топката тупна на линията!

Беше на линията!

Топката облиза линията!
Вижте бялото петно! Ето!

Когато бяха заедно на корта,
направо изперкваха!

На мачовете им в Щатите
ставаше нещо страшно!

1975 г., Открито първенство на САЩ
Финал двойки мъже

В мъжкия финал
Том Окер и Марти Рийсън

загубиха от дивите Настасе и Конърс

в един от най-зрелищните мачове
досега.

Джими Конърс, бихте ли казали
нещо за румънската телевизия?

Какво искате да кажа?
- Само няколко думи

за бъдещите ви начинания.

Ще продължа да играя с Настасе,

за да спечелим пак на "Уимбълдън"
и "Форест Хилс".

Да, Илие ми беше ментор
и се влияех от него.

Няма да лъжа, че освен плюсовете
имаше и минуси за мен,

но изборът си беше изцяло мой.

С Настасе станахме
нещо повече от приятели.

Изморен ли съм според вас?

Не. Джими обаче каталяса.

Хайде, миличък!
- Идвам, идвам!

За него съм част от семейството му.
Това е наградата за мен!

Така си е! Заедно постигнахме нещо,
което е повече от тенис.

Джими нямаше равен
на "Ю Ес Оупън",

но тъй като Настасе беше румънец
и не идваше от голяма държава,

олицетворяваше хората, които не са
от САЩ и Великобритания.

Ако сте родом от по-малка страна,
ще викате за Настасе,

правейки асоциация
с мита за Давид и Голиат.

Настасе вля нужното гориво
за израстването на спорта ни.

Винаги съм харесвал
следната мисъл на Джими:

"Нямах отговор
за силата на ударите на Илие,

но и той нямаше обяснение".

Илие Настасе беше рок звездата
на своето време

и безспорният катализатор
за успеха на "Найк".

Направи марката ни разпознаваема
сред спортния елит.

Голяма хапка,
с която обаче се преборихме.

Три месеца след договора му с нас
той стана номер едно в света.

Спечели откритите първенства в САЩ
и Франция - нямаше спирачки.

Илие зададе тона
на цялата тенис индустрия.

Веднага след него привлякохме
партньора му Джими Конърс,

който не беше толкова титулуван,
и го договорихме за 5000 долара.

Този ход заформи
мощна тенис митология,

включваща Макенроу,
Били Джийн Кинг, Сампрас, Агаси,

Серина Уилямс и Карлос Алкарас.
В началото на всичко стои Настасе.

Родил съм се с голям късмет,
за да стана тенисист.

И то именно в настоящата ни епоха,

защото състезателите
като Панчо Гонзалес и Сегура

може би са по-добри от нас,

но не са печелели толкова пари
като нас.

Малцина пътуваха със съпругите
или с приятелките си.

Повечето играчи не можеха
да си позволят придружител

и пътуваха сами по състезания.

Играчите контактуваха помежду си
повече, отколкото днес.

Като играч от Източна Европа,

не можех взема родителите си
в Париж и на "Уимбълдън",

защото нямаха право да пътуват.
Ето ви един пример.

На "Уимбълдън" или във Франция -
родителите ми не бяха до мен.

Преди ти трябваше покана,
за да се състезаваш в Щатите.

Илие помоли Еди Макголдрик

да покани мен и Мариана Симионеску
на турнира в САЩ.

Така започна кариерата ми.
После Ион Тириак ми стана мениджър.

За цялото наше поколение
от млади тенисистки и тенисисти

Настасе и Тириак бяха идоли.

Когато за първи път стъпих
във Франция за "Ролан Гарос",

бях на 18 г. Мариана беше на 17 г.
Илие и Ион ни взеха под крилото си.

Страшно много ни помогнаха.

Боже мили!

Не подценявайте малкия бандит!
- "Бандит"?

Видяхте ли го колко е здрав?

Не си добре!
Можеше да си разбиеш главата!

Адреналинът ме освести.
- Вече си по-нахъсан за мача.

Щеше да се контузиш.
- Вече не ми е заспало!

Ще ми помогнеш ли, а, Крис?

Какво правиш?!
- Свалям си гащите. Шегичка!

Илие е много чувствителен човек
и има златно сърце.

Оказваше помощ на кого ли не!
Помагаше наред.

Ако имаш проблем,
Илие е винаги насреща.

Заради революцията и войната в Иран

напуснах спорта за четири години.
Забравих какво е топка.

Когато се завърнах във Франция,
нямаше къде да спя.

Настасе загряваше с Гилермо Вилас
на трети корт.

Изчаквах го да приключи,
без да съм сигурен дали ме помни.

След тренировката
Илие тъкмо си тръгваше от корта,

когато изскочих и го поздравих

и той отвърна: "Боже, Мансур,
къде се беше изгубил?

Помислих, че си загинал в боевете.
Радвам се да те видя!".

Попита ме дали може
да ми съдейства с нещо

и ми предложи помощта си.
Много благородно от негова страна!

Бих описал Илие като ненормалник
в най-добрия смисъл на думата.

Веднага ще свали ризата от гърба си
за вас.

Виждал съм го как буквално
раздава дрехите си на непознати.

Преди играчите изразяваха себе си
по-свободно.

Залогът не беше толкова голям
при евентуален провал.

Нека не забравяме
два важни фактора -

правилникът не беше толкова строг

и съдиите не бяха обиграни
като днес.

Организаторите се обръщаха
към свой приятел с молба:

"Може ли да дойдеш
като съдия на мача?".

Ако съдиите сгрешат,
винаги ще протестирам.

Състезаваме се за пари, нали?

Всяка съдийска грешка
сякаш ми бърка в джоба с парите.

Съдиите не са на нужното
професионално ниво.

Никога не бърках
при оспорванията на съдиите.

Имах някакво шесто чувство.

Познавах дали топката е добра,
дори и с гръб към нея.

Изригвах само при основание
за грешно отсъждане.

Не предизвиквах съдиите
без причина.

Макенроу си го позволяваше,
но не и аз.

Извън кортовете
билетите бяха петорно по-скъпи.

На турнира имаше 20 000 зрители.

едната половина освиркваше,
а другата подкрепяше Илие.

За капак - Макенроу не беше
съвсем с всичкия си.

На съдийския стол
стоеше Франк Хемънд.

Хемънд беше пухкавелкото,
когото всички играчи обичаха

заради уравновесения му благ нрав,

но Настасе и Макенроу му стопиха
лагерите.

Франк се славеше като първия
професионален съдия на стол,

но не успя да потуши
буйните страсти на корта.

Вече бях губил от Илие
и се самонадъхах:

"Достатъчно! Няма да допусна
повече поражения!".

Демонстрирах най-добрия си тенис

и Илие отрано предусети,
че няма как да ме бие,

затова превърна мача в пълен цирк.

Всеобщият любимец Франк Хемънд
обичаше всички играчи. И Настасе.

Той ме нарече "кучи син"!

Кажете му поне да ми вика
"господин кучи сине"!

Не го ли чухте?
- Не.

Трябва да четете по устните!

Румънец като мен го може,
та камо ли вие!

Беше един от първите нощни мачове.

Нажежена енергия
и леко подпийнали зрители -

Илие стимулира тази екзалтираност.

Ще му кажете да не приказва,
докато играя,

ако сте съдия на място!

Хемънд напрегна всяка частица
от съдийския си авторитет,

за да успокои Настасе.

При всяка смяна на полетата
умоляваше Илие да се кротне.

Дами и господа, моля ви!

Трябва да запазите тишина,
за да подновя мача! Сериозен съм!

И двамата провокираха публиката
да се развилнее. Нямаше оправия!

Илие!

Да, знам,
но ще те помоля да сервираш.

Нещастнико, как да играя
при тази обстановка?!

Това беше единственият път,
в който съм се кротвал,

чакайки
царят на сеира да се самозакопае.

Илие се изложи с гръм и трясък.

Публиката очаква да види
именно зрелище.

Играем тенис,
за да ни гледат повече хора.

Зрителите искат да се забавляват,
смеят, усмихват и ядосват -

всичко това е част от играта.

Илие беше шоумен номер едно
в тениса.

Хемънд изнемогваше. Не знам защо
просто не ги дисквалифицира.

Гейм, сет и мач за Макенроу!

Зрителите в Ню Йорк
направо полудяха.

Към корта летяха предмети и викове.
Не исках да дисквалифицират Илие,

макар той си го заслужаваше.

Свалиха съдията от стола.

За първи път в кариерата ми
виждах такова нещо.

После главният съдия седна на стола
и едва ли не се прекръстих.

Казах си: "Майната му! И без това
ще сритам задника на Илие!".

Гейм, сет и мач!

Никой не искаше да дискредитира
Франк,

но тази случка сложи край
на кариерата на Франк Хемънд.

Не беше честно да го сменят,
но хаосът ескалира.

Нощните мачове са особена материя.
- Не успях да се зарадвам.

Влетях в съблекалнята,
за да му дам да разбере на Илие,

а той възкликна: "Макарони!".
Само той може да ме нарича така!

Последва: "Къде ще ядем?
Уредих ни мадами",

а аз с увиснало чене казах:
"Където искаш".

Представяте ли си?

Ей така си вечерям с Илие
в 1 ч. през нощта!

1987 г.
Париж

С лопата да ринеш гаджетата му!
Кралиците на красотата бяха негови.

Настасе нямаше равен като ухажор.

Илие кара земята под краката ви
да затрепери,

като малко земетресение,
прерастващо в мощен трус.

Беше като радар
спрямо заобикалящата го среда.

Когато играехме, той знаеше
къде седят жените в публиката.

Аз го играех любовен посредник:
"Заговори я! Покани я на среща!".

Погледите ни
светкавично се пресрещнаха

и Илие каза:
"Очите ти са покана за спалнята".

Имаше най-меките устни на света!

Никога не съм целувала
по-омайни устни от неговите!

Илие знае какво значи той за мен.

Винаги съм била и винаги ще бъда
привързана към него.

Остава завинаги в сърцето ми.

Беше голям флиртаджия.

След като се ожени, поддържахме
изцяло приятелски отношения.

Мотаехме се в апартамента ми
или ходехме в клуб "Студио 45".

Просто си живеехме живота!

В този клуб
падаха всякакви задръжки -

слизаш по стълбите
и заварваш целия под в дюшеци.

Култово място!

Хората харесваха Илие
заради латино харизмата му,

лъхаща от играта, говора,
походката и дрехите му.

Имаше специално излъчване,
а и хубава външност.

Кого ще поздравите в Букурещ?
- Момичетата.

Те ви писаха за рождения ден.

Да, както и за победите ми
в Тбилиси и на "Уимбълдън".

Как телеграмите идват до вас,
когато пътувате?

Това ли е адресът:
"Настасе, Европа"?

Горе-долу.

Не мога да пея,
но обожавам мелодията.

1989 г.
Букурещ

Долу Чаушеску!

Обръщам се към подстрекателите,
които явно са...

Те...

Приберете се вътре.

Тук не става дума за риск.
Народът показа могъществото си.

Говоря от трибуната
на Националната телевизия

благодарение на хората на стадиона,
които плачат на нашия химн

и не трепват
пред дулата на автоматите.

Призовавам спортистите
да подкрепят народа

по примера
на закрилническата ни армия.

Нека запазят спокойствие,
като пример за народно подражание

и повод за лична увереност.

Народът ни има нужда от нас
в този съдбоносен час!

Великият Илие Настасе замина
за Париж, за да види близките си,

и сега той е нашият глас в чужбина,
разпръскващ искрите на победата ни.

Ето го първия полет на "Ер Франс"
от Букурещ за тази вечер.

Радостните и уморени
тридесет пътници

останаха блокирани
4 часа в Букурещ.

Фокусът пада върху Илие Настасе.
- Румънците ми благодариха.

Ако продължим да се борим,
ще победим.

С него първи хванахме самолета.
- Край на мъките!

След тези 25 диктаторски години
на Чаушеску

и народът, и чужденците,
и доверениците ще му обърнат гръб.

Никой няма да го подкрепи.

Другарят лейтенант генерал
Марин Драгнеа -

първият вицепрезидент
на Спортния комитет,

ще награди най-добрия ни спортист
тази година

за изключителното му постижение!

По време на комунизма
източноевропейските държави

отсяваха само съвършени спортисти

в името на съвършеното
национално реноме.

Тъй като родината ни беше част
от Източния блок,

полетите за чужбина и обратно
станаха двойна мъка за нас.

Всеки път,
когато си идвахме в Румъния,

ако бяхме отсъствали над 20 дена,
паспортите ни се отнемаха.

Властта зорко ни наблюдаваше.

Когато отпътувахме
за Купа "Дейвис",

около нас неотлъчно сновяха агенти.

Следяха ни къде сме и какво правим,
но вече им бяхме свикнали.

Тенисът омагьоса Румъния
благодарение на тези двамата.

Тириак утъпка пътя
и Настасе го последва.

Трофеят за Купа "Дейвис" в Румъния
бе изложен в кметството в Букурещ.

Виеха се дълги опашки от хора,
копнеещи да се докоснат до него.

Прелестна атмосфера!

Той ще ги бие и със затворени очи!
Настасе е класа над американците.

Провеждането на Купа "Дейвис"
в Румъния беше истински празник.

Световният шампион Стан Смит
предвождаше американците

и беше играл финал на "Уимбълдън"
с Илие.

Румънската телевизия
рядко излъчваше тенис,

но онази Купа "Дейвис"
блесна по екраните.

Ион Тириак и Илие Настасе,
20 милиона души ви стискаме палци!

Пожелаваме ви много късмет!

Всеобщото въодушевление
подейства мотивиращо на Настасе

и той знаеше,
че това е големият му шанс.

Румъния губи няколко финала от САЩ
на Купа "Дейвис" преди 1972 г.

и това беше моментът
Илие да се докаже.

Сигурно често се е връщал
към този спомен.

Тенис турнирът през 1972 г.
в Букурещ

беше златна възможност
за егото на Чаушеску.

Присъствието на американския отбор
в Букурещ

щеше още повече да подплати
двойната игра,

която Чаушеску водеше
с Щатите и Русия.

Състоя се среща със спортистите,
одобрена на Никсън.

Международната ситуация
се беше усложнила

след терористичната атака в Мюнхен
срещу израелски атлети.

На Олимпиадата в Мюнхен
бяха убили израелски атлети,

а ние идвахме с двама евреи
в отбора.

Пристигнахме в Букурещ
силно притеснени за живота си

и за румънските мерки за сигурност.

Охраната не се отлепи от нас
нито за миг.

Чаушеску се беше заканил:
"Ако някой пострада,

ще падат глави!".
Според мен говореше буквално.

Американците всеки ден сменяли
маршрута си до кортовете.

Опасно си беше.

Имахме охрана в хотелските стаи.

Не излизахме много навън.
Най-много да отидем до стадиона

и да се върнем,
но винаги някой ни надзираваше

от румънската Държавна сигурност.

Трудно се играе
под такова напрежение.

Настасе! Настасе!

Ще се изненадате, като видите
напълно преобразения стадион.

Боядисват се седалки,
колят се петли за късмет...

Звучи добре.

Всички майстори, строители
и механици на терен

приемат присърце турнира.

Другарят Илие заслужава
най-добрия корт!

Щяхме да играем на клей

за първи път зад Желязната завеса.
Сериозна работа!

Стан Смит имаше мощен сервис
на трева и скоростта беше налице,

но клеят в Букурещ
беше по-тежък от очакваното.

Хитрият Тириак беше подготвил корта
по румънски вкус.

Тириак нареди:
"Преполейте кортовете,

за да може Годзилата Стан Смит
да затъва като на плаж!".

Не гледате "Уимбълдън",
"Форест Хилс" или "Ролан Гарос",

а Купа "Дейвис" в Букурещ.

Вече спечелил "Ю Ес Оупън",
Илие щеше да играе у дома

и хората си мислеха,
че американците са загубени.

Помня как Настасе отсече:

"Шансът да ги бием, е 10 към 1
в наша полза".

Шегувахме се, че страничните съдии
козируват пред Тириак,

който дирижираше
цялата организация.

На стола застана неутрален съдия
от Аржентина.

Едрият мъж обаче беше видимо смутен
от напрегнатата атмосфера.

При всяка грешка на американците

публиката се изправяше и
ръкопляскаше. Включително и аз.

Твърде малко са нациите,
които съм чувал

да се изразяват така цветисто
като ядосаните румънци.

Валяха не просто лоши,
а скандално грешни отсъждания.

Съдиите откровено послъгваха
в полза на румънците.

При спорна ситуация

даваш точка на сънародниците си,
а не на врага.

Тази философия не се проповядваше
само в Румъния,

а на всеки турнир за Купа "Дейвис".

До 1980 г. нямаше такова чудо
като неутрално жури.

В съдийските състави
влизаха местни кадри.

Незнайно защо
не мога да играя добре у дома.

Хората не могат да ме разберат,

защото искат да печеля,
а не да губя.

Славите се като непробиваем тандем.
- Дано да е така!

Емоциите как са? Техниката е ясна.

Разбираме се отлично.
Няма излишно напрежение.

Няма нищо пикантно за споделяне.
Всичко е наред.

Държим се професионално
въпреки разликата от седем години.

Също като Партията, и ние очакваме
победа на Купа "Дейвис"

и не виждам
как тя би ни се изплъзнала.

Настасе трябва да бъде бичуван
само за едно -

появи се в Румъния
чак на първия ден от турнира.

Беше изчезнал за три седмици.

Най-вероятно лудуваше някъде
с бъдещата си съпруга.

Веднага му се появиха мехури
по ръцете.

Говори се, че с Ион сме се скарали
фатално, но няма такова нещо.

Нищо подобно!
С него сме истински приятели

и винаги сме се подкрепяли.

Никога не играя добре в Румъния,
защото публиката у дома...

Тя очаква чудеса от мен
и напрежението ме смазва.

Страшно много искам да спечелим
Купа "Дейвис".

Всички разчитаха на Илие да спечели
ключовия първи сблъсък.

Сервира първи, поведе с 9 на 8
и после рухна.

Смит спечели мача,
без да загуби гейм.

На мача на двойки Илие и Тириак
не спряха да се препират.

Не се сработваха на корта,
както обикновено правят.

Дори имаше словесна престрелка
помежду им по време на мача.

Какво да се прави...

Този срив дойде добре
за нашия отбор.

Илие и Тириак постоянно спореха
помежду си

и двойката на Смит и Ерик ван Дилън
ги победи без проблем.

Смит спечели решаващия сблъсък
срещу Тириак в пет сета

и мачът на Настасе с Том Горман
изгуби значение.

Помня как подавахме топките
на финала. Аз самият подавах.

Очевидно Тириак нямаше как да бие
Стан Смит, затова ми подшушна:

"Замахвай по-широко с топката!
Виж, че съм грохнал!".

Искаше да търкулвам топките
отстрани,

подавайки ги на друг подавач,
за да може Ион да си поеме дъх.

Дори с поражение на двойки
Румъния можеше да спечели турнира.

Горчивината беше голяма за Настасе,
защото той игра под нивото си

на любимия си клей пред феновете,
които горещо го подкрепяха.

Освен това
Тириак беше бил Горман.

Бях на 33 г.,
когато Букурещ прие турнира.

Ако не бях играл пет часа
в първия ден,

щяха да ми останат сили
за петсетовия мач в третия ден,

когато играх срещу Смит.
Мачът ни на двойки беше фиаско!

Тогава преживях
един от най-големите ми провали.

Той е неспособен да ме разбере.
Не преувеличавам!

Илие превзе "Големия шлем"
и върха в световната ранглиста,

а аз какво?

Идвам от хокея,
който е отборен спорт

и ме е научил как да поемам удари.

Забият ли ти стик в лицето,
отвръщаш и се бориш докрай!

Илие обаче винаги е бил
страшен индивидуалист.

Самонадеян...
- Ще се метна!

Но и изкусен тенисист.
Ходи го разбери!

Скъпи зрители, нашето предаване
върви към своя край.

Преди да се оттегля от екрана,

пожелавам късмет на онези,
съпреживяващи нашето приключение,

и дано в най-близко бъдеще
част от тях покорят "Големия шлем",

а други формират нов отбор
за Купа "Дейвис",

който да донесе трофея у дома!
Искрено желая успех на всички!

Настасе беше природен талант.

Вярвам, че чрез личностния си ореол

на поетична и волна душа,
приемаща тениса като забавление,

но и като висша форма на изкуство,

Илие се стремеше да превръща
всеки мач в спектакъл.

За него тенисът е просто игра,

което си пролича на финала
за Купа "Дейвис"

и на загубените финали
на "Уимбълдън".

Шоуто трябва да продължи!

Илие Настасе си остава Илие Настасе

и днес си е същият
като отпреди 50 години.

Да, сигурно съжалява за някои неща.
Сигурно изумителният му талант

можеше да се задържи
на световния връх,

ако не беше толкова върл враг
на дисциплината и концентрацията.

Илие можеше да постигне повече,

но това вероятно щеше да осакати
естествеността му.

Едното за сметка на другото.

Още помня

как за първи път си казах:
"Илие играе тенис,

а другите работят тенис".

Той беше първият,
който заигра на езика на играта.

Ако си играч и лудетина от класа,
ще вдъхновяваш хората.

Наред с това Настасе играеше тенис
с елегантна простота

и с безпогрешен нюх на корта.

Винаги щом Илие играеше,
трибуните се напълваха,

защото хората тръпнеха да видят
нещо повече от тенис.

Илие умееше да дава на публиката
онова специално "повече".

Докосва сърцата и умовете
на хората. Идва му отвътре.

Като румънец,
той завладя сърцата и мислите ни,

защото ни направи много горди.

Илие е един от моите идоли,
научили ме да гоня целта докрай.

Никога не си сигурен
какво му минава през главата,

затова Илие беше костелив орех
за опонентите си.

Илие вдъхна нова сила на спорта

и тонизира облика на тениса.

Превърна тениса
в днешната спортна магия.

Оставете рекордите! Да, той навъртя
няколко титли от "Големия шлем"

и този факт е впечатляващ,

но Илие има най-съществен принос
в надграждането на играта.

Той направи тениса вълнуващ,
магнетичен, харизматичен...

Каквито и епитети да изредя,
ще е малко за Илие.

Настасе е труден за разгадаване.
В него бушува нещо специално.

Шегувахме се, че вместо два дроба
той има две сърца.

Страшно щедър човек
и чиста проба лунатик!

Понякога хваща ли ви страх,
че ще остареете и умрете?

Понякога си мисля за смъртта, но...

Не мога да си се представя мъртъв.
Сякаш усещам, че ще живея вечно.

Когато играя, преследвам победата.
Все пак за нея излизам на корта,

но никога не съм се ръководел
от някакви велики планове

да стана номер едно в света.
Просто така се случи. Нищо повече.

Стилът му не е перфектен,
но всеки удар е прозрение,

хвърлящ опонента в недоумение.

Придвижва се нелогично гъвкаво
по корта

и оформя ударите си
като нелогично гениални траектории.

Дали не е измислил
сюрреалистичен тенис?

Ни най-малко не позори тениса,
защото го обича твърде дълбоко.

Илие Настасе има 109 титли
на сингъл и двойки

и 4 победи "Мастърс Гран При".
През 1972 г. печели "Ю Ес Оупън"

и "Ролан Гарос" през 1973 г.
Има 5 двойни титли "Голям шлем"

и е първият световен номер едно
в тениса.

Превод
ДОРА ЦВЕТАНОВА

Филмът е обработен в
ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО