Original subtitles

Началото на 11 век. Изминаха 20 години, откакто

Великият княз Владимир Светославич покръсти Рус

Киевска Рус се управлява от синовете на Великия княз.

Сам Владимир стои начело на Рус и на Киевското княжество.

Князете събират данъци от земите си.

С част от тях издържат войските си, останалото изпращат в Киев.

Събирайки данъци, князете защитават местните племена.

Мнозина наемници, търсещи плячка и слава, служат на князете.

Като норманите, наричани в Западна Европа "викинги", в Русия "варяги".

Най-далеч от Киев е Ростовското княжество.

Тук живеят славянски и фински племена: кривичи, весь, мерья и словени.

За техен княз още като дете бил поставен синът на Владимир - Ярослав.

Изминали години.

Възмъжавайки, Ярослав присъединил към Ростов нови земи.

Но не му било лесно.

Навсякъде вилнеели разбойнически шайки.

Те отвличали хора от селата и ги продавали като роби

Робите били откарвани по река Волга за препродажба.

Излизайки от Ростов с дружината си

Ярослав намирал само пепелища от селата на славяните и мерите.

Около Ростов върлувало беззаконие.

Само твърда власт можела да го спре.

Княже, насам!

Току-що са тръгнали, 20 човека. - Ще ги настигнем, след мен!

Да изчакаме подкреплението. - Няма време!

Гледай, каква хубава стока.

Какво ми пробутваш?

Хайде, вървете! - Я почакай...

Тая е дърта. - Стоката е отлична.

Княже, какво да правим с пленниците? - Освободете ги.

След мен.

Княже, тук е всичката дан на мерите.

Обискирайте всичко.

Огледайте всичко. Проверете.

Харалд, те са тук.

Напред!

Направете стена!

Пазете княза!

Отстъпвайте!

Къде сме? - На Мечия ъгъл, в капан сме.

Извади я.

Да тръгваме!

Да си тръгваме.

Какво си се излегнал? Хайде, ставай!

По-бързо, карай по-бързо.

Къде караш, бе?

Това капище чие е... Чие беше? - На племето на мечките.

Онова там на стълба е Велес - техният главен бог.

Какво хубаво място са осквернили.

Такава им е вярата. Селото им е някъде по реката.

Що за хора са, да помагат на разбойниците?

Едва ли им помагат, те никого не закачат, но и никому не помагат.

Запалили са пътеката и са избягали по реката.

Няма да се върнат. - Ще се върнат и още как!

Мястото е прекалено добро. Цялата търговия върви по реката.

Тук трябва да направим крепост.

Стига бе, княже!

Не можем да си съберем данъците, а ти - крепост! Откъде пари?

Ако не завардим Мечия ъгъл, няма да победим разбойниците.

А с крепост реката ще бъде наша. - Духовете няма ли да си отмъстят?

Съберете оръжието. Вие двамата - елате с мен.

От какво ви е страх? От тия изгорели дърва ли?

Хапни, княже! Ще ти даде сили.

Намерихме я до разбойническите каруци.

Каква плячка са зарязали.

Май е от племето на Велес.

Коя си ти? Развържи я.

Сядай! Вишата, дай й да яде.

На, яж!

Вземи, не се бой.

Княже... - От жена ли ви е страх?

Пусни я.

Не се бой, никой няма да те докосне.

Татко!

Пусни ме.

Как се осмели? - Побягна, княже, аз я хванах.

Казах ти да стоиш до огнището, там никой няма да те закачи.

Мразя ви всичките!

Утре отиваме в твоето село. Ще ни покажеш пътя.

Всички, без стражите, да си лягат.

Спечелихме си врагове. Мечето капище изгоря, сега тая дивачка.

Остаряваш, Вишата.

Връщайте се в Ростов, аз сам ще я върна в племето й.

Княже, пусни я и толкоз.

Племето й ще ни плаща данъци. Ще говоря с техния водач.

Как ще говориш без дружината с тия диваци, княже?

Нищо няма да ми направят.

Княже, осъзнай се! - Не ми се пречкай, старче!

Не съм ти момчето, което обучаваше. Аз съм княз, а ти си само болярин.

Отнесете всичко в Ростов и се върнете с дружината.

Ти търси място за крепост. Като се върна, почваме да строим.

град Ростов на езерото Неро

Будий, татко ли си идва? - Да, татко ти.

Защо си седнал на коня като жена? - Ами той иначе не може.

Глупачка.

Хайде тръгвайте, какво чакате?

Къде караш тия разбойници, Будимире? - Светозаре, водя ги за разпит.

Къде е Ярослав? - Чичо Вишата, къде е татко?

Князът отиде в селото на мечките. - Защо?

Намерихме една дивачка и той отиде да я върне.

Войводите при мен! - Князът отиде с Харалд, не е сам.

Как можа да го пуснеш сам? - Да не съм му бавачка, реши и тръгна!

Князът заповяда да строим крепост на Мечия ъгъл.

Отдавна трябваше да го направим.

Кого да пратим, Светозаре? - На теб ти е заповядал, ти заминавай!

Върнахме си всичко, откраднато от разбойниците.

Дружината не знаеше къде отиваме, а разбойниците знаеха къде е данъкът.

Как са научили?

Излезте всички.

Вишата, събирай хора за строеж.

Ние те спасихме от разбойниците, нахранихме те, напоихме те.

А ти ни се цупиш. Каква дивачка си само.

Значи аз съм дивачка? А твоят изнасилвач не е дивак!

Онези, които ни прогониха от земите ни, какви са?

Кой ви прогони? - Такива, като теб!

Затова сега се крием като зверове.

По-рано варягите може да са плячкосвали.

Няма силна власт и някои правят каквото си искат.

Татко!

Кога ще се върнат князът и Харалд? - Князът ще се върне жив и здрав.

Няма по-добра жена за Ярослав от теб.

Синът му Илюша те обича и ти си много красива.

Не ми трябва твоят княз! - Забрави за Харалд!

Той е варяг, бие се за пари. А наемниците не живеят дълго.

Днес е жив, а утре няма да се върне.

селото на "мечките"

Защо отиде на капището сама?

Ами ако Венд не беше те спасил? - Няма да се омъжа за твоя Венд!

Разбирам, че не можеш да забравиш мъжа си.

Но Велимир е мъртъв и няма да се върне.

Няма да съм вечен, дъще. След мен Венд ще стане вожд.

Не го обичам, тате.

Хората няма да го уважават, а ще се боят от него.

А в тежка ситуация всички ще умрем.

Венд не умее да преговаря.

Омъжи се за него и го направи вожд. Обещай да изоставяш своя народ.

Добре, обещавам.

Значи вождът Венд ще се подчинява на вожда Райда.

Нека да бъде така... Кога точно?

Излез.

Запалили са нашето капище. - Разбери кои са и колко.

Да, бе! - Веднага!

Жаден ли си?

Пийни си.

Защо запали капището ни? - Разбойниците го запалиха.

Аз спасих вашата красавица от тях.

Дойдох да ви я върна, идвам при вас с мир.

При нас вече идваха с мир. И ни убиваха. Защо?

Не знам кой е идвал при вас.

Аз съм князът на Ростов - Ярослав.

Дойдох да говоря с вашия вожд.

Ще ти отрежа краката

и ще те пъхна в мравуняк.

Венд! Милей те вика.

Кой решава кога и къде да нападате?

Всичко ще кажа. Алдан решава всичко.

Как е научил Алдан, че в селата са събрани данъците?

Не знам нищо повече. Пощади ме.

Алдан има свой човек в Ростов.

В Ростов, казваш? Кой? - Не знам, само Алдан знае.

Някакъв големец.

Кажи ми как се казва. - Викат му Бухала.

Какво става, Венд?

Ще убия този княз и ще спрат да ни досаждат.

Недей, Венд! Трябва да проучим нещата.

Ти нали ги проучи веднъж? Позорно моли враговете за мир.

Заради теб загина половината племе. - Не, Венд!

Половината племе оцеля, а можеше всички да умрат.

Заради теб убиха семейството ми! Стар, страхлив...

Баща ти ми беше приятел, Венд.

разбойническият лагер

Красавица.

Алдан, дошъл е пратеник от Бухала.

Мечките са хванали Ростовския княз.

Бухалът заповяда да запалите селото и да убиете Ярослав.

Заповядал... А кога ще плати за хората ми, които уби на капището?

Ти не ме разбра. Трябва да го направиш веднага.

Пусни ме, Кирд. - Не може.

Мен?

Пази си главата.

Да ме отровиш ли си дошла?

Има кой да те убие. Пий!

Пий, ще ти олекне.

Стой! - Върви!

Трябва да ти сменя превръзката.

Нали няма да избягаш, ако те развържа?

Кирд!

Хайде, идвайте тук.

Към подземния проход.

Огън!

Пазете се!

Огън!

Сам Велес помага на племето на мечките.

Виж ти, избягал е по околната пътека.

Вържи го и го върни обратно.

Алдан, какво да кажа на Бухала?

Да не ми се мярка, докато не си плати.

Пазете се!

Колко народ са събрали само.

Така се строи крепост.

Връзвай здраво, че ще потънем. Хайде, по-бързо!

Дали са разбойници? - Че какви други да са?

Строят сал. - Вишата обеща по гривеник на глава.

Стой, спрете!

Стой! Дръж го!

Хванахме разбойници на реката, войводо!

Пощади ни, войводо! Алдан ни взе насила в шайката си.

Едвам успяхме да избягаме, когато нападна мечките.

Защо Алдан е нападнал мечките? - Иска да отвлече княза.

Какво? - Иска да отвлече княза.

Кой княз? - Ростовският княз. Ярослав.

Разбойниците да отвлекат Ярослав? - Да, той е в селото на мечките.

Нашите момичета са огън. Какво, като е дошъл от Ростов?

Осъзнах се, княза го нямаше, а дружината беше избита.

Какво стана с княза? - Не знам.

Кой ви нападна? - Не разбрах, беше от засада.

Къде ви нападнаха? - Това е Мечият ъгъл, яздихме насам.

Засадата беше в тази гора. Знаели са маршрута ни.

Само разбойниците са могли да ви проследят и нападнат.

Ти ли ще кажеш това на Великия княз,

когато потърси сметка за сина си Ярослав?

Ако князът е жив, ще поискат откуп.

Ако не е жив

всички ще загубим главите си.

Князът е в плен, в селото на мечките.

Разбойниците опитали да го отвлекат от мечките,

но не успели.

Как разбра? - От двама избягали разбойници.

За какво им е князът на разбойниците? - Откъде да знам?

Дружината няма да се справи.

Свиквайте опълчението да спасяваме княза!

Будимире!

Събирай войската! - Нали ви казах - разбойниците!

Аз дойдох при вас с мир! - И с мир ще си заминеш.

Говори. - Тези, които ви нападнаха нощес,

не признават нито вашите богове, нито Христос.

Около вас не остана цяло село. Те горят къщите, крадат добитъка,

здравите и силните продават в робство, а останалите убиват.

Лъжеш, куче! Не ни трябва Ростов!

Само аз с дружината си мога да прекратя този разбой.

Не можеш!

И да въведа ред по нашата обща земя.

Е, какво, чу ли те нашият народ?

Жертвайте го! Принесете го в жертва!

Дайте го на Велес.

Господи, спаси и съхрани техните души.

Родим, смяната дойде. - Най-накрая.

Къде се заплесна така?

Ще убият Ростовския княз, исках да погледам.

Искаш ли? - Не, дръж!

Тук тихо ли е? - Да, тихо!

Какво стоиш, затвори капака.

Всемогъщи Велес!

Принасяме ти чужденеца. Дай ни сила, накажи врага!

Принасяме княза в жертва. Смъртта му е угодна на Велес.

Смърт за него! Смърт! Смърт!

Велес! Велес!

Велики Велес, смили се над нас.

Уби владетеля! Убийте го! - Спрете!

Велес сам избра!

Велес остави княза жив. Такава е неговата воля.

Отведете го при Чурило.

Баща ми разбра за нас.

И какво каза?

Да забравя за теб.

Защо?

Защото си наемник. И чужденец.

Защо мълчиш, Харалд?

Или баща ми е прав?

Дали ще съм добра княгиня? Може пък да се омъжа за княза.

Какво ще ме посъветваш? - От мен ли искаш съвет?

Ако може. - Ще те посъветвам

да си покорна дъщеря и да слушаш баща си.

Чакай, Харалд!

Толкова се уплаших...

Защо ходи при мечките? Можеше да те убият.

Защо не отидеш при баща ми?

Да ме поискаш за жена. От какво се боиш, нали ме обичаш?

Ще се оженим. Ще говоря със Светозар, когато се върна.

Сама ли ще ме оставиш?

Подарявам ти този нож.

Той е вълшебен. Сам убива враговете.

Какво ще правя с него? - Ще се защитаваш.

Не се страхувай от никого.

От никого не се страхувам, когато ти си до мен.

Значи, Невзор и Курило?

Къде са? - Пуснах ги, за какво са ми?

Станали са разбой- ници от страх.

Всичко се случва. - Да, случва се.

Вярно е.

За тая крепост. Казах му - не ни трябва.

Пратихме хората да строят, без да питаме Великия княз.

Не изпращаме дан, а строим крепост.

Голям инат е Ярослав.

Значи казваш, че не ни трябва крепост.

На Великия княз няма да му хареса.

Зад Владимир ли се криеш?

Марш навън!

Заловените разбойници

ги пусна. Преструваш се на глупак.

Бухал.

Това какво е? Талисман?

Не, това е знакът на Христос.

Всеки християнин го носи. Укрепва духа и пази от болести.

Ясно.

Кръстили са ме като дете и сега почти не куцам.

Твоят бог защо ти помага? - Той помага на всички.

Бог обича всички. - Гледай ти.

Виж, княже.

Един лист.

Извивки и жилки, красота и петна...

Няма два еднакви листа.

Но са на една клонка.

Пак си знаеш твоето.

Виж гъбите.

Тази е бяла.

А тази е с петна. Всичките са различни.

Хората също всички са различни. Защо да вървим срещу природата?

Защото иначе ще станем зверове.

Това го решават боговете.

Ще ми сравнява той шикалки с дъбове!

Ще покаже доброто на всички, еднакво за всеки.

Щом всички листа са различни, обикни ги такива - различни.

Ако им мислиш доброто, ще ги заобичаш така.

Все едно си чел Светото писание, старче.

Какво е това писание? За твоя грешен бог?

Боли ли те ръката?

Вземи, пийни!

Разкажи ми.

За твоя бог.

На кого оставяш града, Светозаре? - Не бой се, не сте беззащитни.

Оставяш жените и децата за стръв. Не се ли боиш от Бога?

Кога се изповяда за последно?

Не помниш.

Вишата е в затвора. Гледай да не умре.

Ако просветя диваците за Божието слово, няма да се пролее кръв.

Ще просветиш оцелелите, ако има. Благослови, отче Феодоре.

Да оставим неколцина варяги да пазят града и дъщеря ти?

Не мисли за жените, а за битката.

Тръгваме. Сбогом.

Татко.

Татко.

Дойдох да ти благодаря.

Да убиеш стопанина. Как посмя?

Чурило, остави ни да поговорим.

Никога няма да ти простят. - Милей каза, че Велес ме е спасил.

Така казва Милей.

Венд и влъхвите искат смъртта ти, задето си убил стопанина.

Нощес ще ти помогна да избягаш.

И никога не се връщай.

Никъде няма да ходя, докато не се договоря с Милей.

За това дойдох.

Те ще те убият. - Да бъде волята Божия.

Освен това...

Още не си ми излекувала раната.

Не... Всъщност, за тая работа...

Седи Чурило и гледай... Няма кой да се сети

да ми оправи плета. - Къде е Райда?

За всичко все Чурило търсят.

Князът е такъв левак, един плет не може да оправи.

Князът един плет... Плетът...

Дръпни се, старче. - Плетът ми е станал на решето.

Какво правиш тук?

Донесох му отвара.

Прави се на болен, за да избяга. - Никъде не иска да ходи.

Иска да говори с Милей. Изслушай го! - На кого вярваш?

Не ходи при него. Не ходи!

Махни го веднага. Махай го!

Свалете му прангите! - Толкова години му служа вярно.

Гледали сме смъртта в очите, а сега казва, че съм предател.

Иска да призная, че съм предател. - Знам, че си невинен.

Няма да му простя! Никога няма да му простя!

Колко са там?

Поне няколко стотин. - Сигурно ли е?

Ростовците са вдигнали лагер пред горите ни.

В мига, в който влязат в горите ни, аз ще те убия.

Няма да устоите. Ако ме пуснете, няма да има битка.

Не ти вярвам. - Изпрати човек при ростовците.

Нека им каже, че съм жив и че нищо не ме заплашва.

Чурило ще отиде.

Ще им кажеш: князът е жив и здрав, и заповядва да спрете.

Ще ми повярват ли? - Ще повярват.

Кажи им, че ако нападнат, ще бъда убит.

Така или иначе, все ще те убият, а аз да кръстосвам горите на моите години.

Има си хас да изпратят друг, освен мен!

Аз съм единственият човек в племето.

Какво пък?

Чурило и Ростовският княз ще спасят племето, а?

Стига си плямпал, стягай се за път. - Точно така.

Ще те убият.

Може би още утре.

Но това ще бъде чак утре.

Не си стоиш в къщи, ами си тръгнала по пътищата.

Ти защо не си стоя в Ростов, ами тръгна с мен?

Тръгнала си на рожден ден, пък аз да остана вкъщи?

Как само омайваш княза. - За какво ми е твоят княз?

Усукваш се, да му станеш жена.

Ах, мили княже, всичко ще направя за теб, детето ще ти гледам.

- Дий! - Стой ма, детето ли искаш да убиеш?

Върви, разбира се, как ще се возиш такава наконтена?

Будий, защо обиди Желана?

Желана, не му се сърди! Той така си приказва.

Не се страхувай от него. - Не се боя!

Искаш ли да те защитавам? - Да.

- Хайде да вървим. - Хайде.

Айде, качвайте се, от мен да мине.

лагерът на ростовците

Желана, настигни ме! - Не тичай надалеч.

Ярослав ми каза: Чурило, върви да спасиш Ростов.

Че иначе храбрите мечки ще избият цялата ми дружина.

Така ли каза? - Точно така.

У нас каквото и да стане, все Чурило търсят.

И с боговете да говоря, и хората да спасявам.

Щом точно мен сложиха за помощник на княза,

значи не съм случаен човек.

Сега ще заповядам да те опънат на дибата

и ще ми кажеш истината.

Каква е тая диба? - Тъкмо ще узнаеш.

Ще разкажеш кой те праща и какво сте направили с княза.

Убий ме по най-жестокия начин,

но ми повярвай, защото иначе

ще се пролее много невинна човешка кръв.

Включително тази на Ярослав.

Отиваш в племето им за преговори. - Аз бях с княза, аз ще го спася.

Чудесно, ще те заведа при самия Милей, в селото ни.

Татко каза, че отиваш при мечките? - Няма страшно, довечера ще се върна.

Ще те чакам.

Стойте!

Повече нямаме нужда от твоята охрана.

Ще застанеш с варягите тук.

На отделен лагер. Чакайте ме и бъдете готови.

Разбрах!

Стой, тук трябва да се отбием от пътеката.

По тази пътека няма да стигнеш далеч.

Прескочи връвчицата.

Оръжието на земята.

Върви след мен.

Харалд! Мислех, че са те убили.

Как е синът ми? - Жив и здрав, като теб.

Ще обсъдим всичко на масата.

Всеки мир е по-добър от раздора.

Готови сме да сключим мир

и да се присъединим към Ростовското княжество, ако живеем по нашему.

Много се радвам на твоето мъдро решение, вожде.

Няма да се меся в живота на племето ви.

Ето ти ръката ми.

От днес Ростов ще ви бъде закрилник.

Произнеси слово, Венд.

Нека Ростов да изтегли войските си. - Това ще бъде добър знак.

Тръгваме си още утре. - Дотогава Ярослав ще остане тук.

Харалд, върни се при Светозар, нека да отведе войските.

Тук нищо не ме заплашва.

Думата на княза е закон, да пием за мира!

Не. Скъпо рамейско вино.

За мира!

Няма време, побързай! - Нека да отиде.

Сбогом.

лагерът на варягите

Гледай каква мома.

Дошла е да утеши Харалд преди боя. - Дали ще утеши и нас?

Милей, дай ми дъщеря си за жена.

Райда е моя. - Седни, Венд.

Ще направя Райда княгиня на Ростов.

Благодаря за честта, княже. Ще си помисля.

Ще ти отговоря, когато опасността за племето ми отмине.

Горазд, какво има? - Излез да поговорим.

По-тихо, ще събудиш Илюша. - Излез.

Тихо, тихо...

Не видях Ярослав, може да не е жив.

Какво ти каза вождът им? - Иска откуп за княза.

Да съберем откуп, князът може да е жив, не бива да рискуваме.

От тия диваци ли се уплашихте? Сам с варягите ще освободя княза.

Успокой се, Харалд.

Гответе се за бой, ще нападнем по изгрев.

Нека да вляза пръв с варягите. Запомних къде са капаните им.

Милей!

Стой! Измяна! Отровили са го. Той умира. Помогни ни, Венд!

Чурило, Райда, излезте! Трябва да поговорим насаме.

Вървете.

Мечът ти.

Дай ми го.

Трябва да се договорим, Венд.

Бухале! Най-накрая долетя.

Наред ли е всичко? - По-тихо, Горазд.

Утре варягите по твой знак ще оставят мечките да избият ростовците.

Ще се избият взаимно.

Скрих сина на княза. Какво да правя с него?

Ще го изтъргуваме, все едно са го откраднали разбойниците за откуп.

Той видя лицето ми, не бива да остане жив.

Сам ще отида да занеса откупа и ще го убия.

Бойците ще го открият мъртъв, аз няма да съм виновен.

Желана!

Излез.

Уплаши ли се?

Ела при мен. Хайде. Хайде!

Какво ти става? Цялата трепериш. Всичко е наред.

Скоро всичко ще съврши. - Какво ще свърши?

Къде е Илюша? - Илюша?

Защо ти е Илюша, Желана? Правя всичко това за теб.

Заради нас двамата. Помниш ли, как мечтаехме?

Добре. - Ти помниш.

Не, пусни ме.

Пусни ме, искам да си отида! - Къде ще отидеш?

Зарови я.

Ростовци! Пред вас стоят предатели и убийци.

Ни един да не остане ненаказан. Напред!

Не ме убивай! Всичко ще кажа.

Ще помня Венд.

Алдар, връщай се назад.

Ростовците ни чакат в засада.

Бухале, да умреш дано.

Казвай къде са? Говори!

Не бях аз. Харалд ми заповяда!

Харалд.

Копай.

Не съм убил Илюша. Дадох го на Харалд жив.

Къде е синът ми? - Жив е, в гората.

Харалд е виновен.

Защо ме наказваш така?

Тате! Татко! Татко!

Млъкни!

Аз също изгубих майка си и баща си. Вече не им помня лицата.

Помня как миришеше майка ми. А лицето й съм забравил.

Помня миризмата на кръвта.

Не мога да го забравя.

Заради теб не можах

да избягам с любимата си жена.

Чичо Харалд, ще ме убиеш ли?

Страхуваш ли се?

Знаеш ли...

Аз също се боя от смъртта. Не ми ли вярваш?

Харалд! - Ела тук.

Татко! - Обградете го!

Харалд, върви си, никой няма да те пипне, обещавам.

Махнете се или ще го заколя! Всички назад!

Не ми отивайте в гръб.

Върни ми сина, моля те!

Побой се от Бога!

Нашите богове са различни.

Моят бог Один ми разрешава да убивам.

Один е бог на воините. Погледни се, Харалд.

Какъв воин си? Ти си убиец и страхливец.

Хайде да видим кой от двама ни е воин. Ако ме убиеш, ще спасиш сина си.

Кажи им да се махнат. - Махнете се, бързо!

Назад.

Хайде.

Велики Один!

Аз идвам към теб

Татко!

без да изпускам

оръжието от ръцете си.

Отвори ми вратата на Валхала!

Татко, дойдоха хора от гората.

Мечките, княже.

Радвам се, че дойдохте.

Искам да ви кажа,

колко е хубаво да сме всички заедно.

Ние с вас не просто строим крепост.

Тази крепост е началото на един нов град.

Ние всички сме различни, като листата на дърветата.

Ние сме много, но Бог е един.

Бог ни обича всичките еднакво.

Ако се делим на свои и чужди, ако живеем в раздор, ще погинем.

Освен телата си ще погубим и безсмъртните си души.

Нашата сила е в единството и в любовта.

Мъдър е като мен.

За какво си дошъл, Вишата? Сметка ли ще ми дириш?

Прости ми, Вишата.

Бог ще ти прости, Светозаре. - Бог ме наказа.

Райда.

Много хубаво го каза. Листата на дърветата са различни.

И нашите пътища са различни. Ти си княз, чака те голям път.

А аз обещах на баща ми да остана при своя народ.

Хората те чакат, върви!

Княже, как ще кръстиш крепостта?

Как ще кръстя крепостта?

Нека хората сами да решат.

Около крепостта изникнал град и хората го нарекли Ярослав.

В памет на княза - основател.

Паметта за местните жители се съхранила в герба на града:

мечка със секира на рамото.

Княз Ярослав останал в историята с прозвището "Мъдри".

При неговото управление настъпил най-големият разцвет на Киевска Рус.

Сватосвайки децата си с управляващите династии в Европа, Ярослав Мъдри

станал родоначалник на кралете на Австрия, Германия, Византия и др.

Превод и субтитри: Lieutenant http://subs.sab.bz