Original subtitles

Преди около 65 млн. години огромен астероид удря Земята.

Толкова камъни, прах и пепел се вдигат в атмосферата,

че небето потъмнява и климатът задълго се променя.

Динозаврите и много растителни видове измират.

Други видове печелят.

Най-добре към новите условия се приспособяват бозайниците.

Те се развиват още през мезозоя,

но остават в сянката на динозаврите.

Сега се разпространяват бързо.

Превземат различни пространства и продължават да се развиват.

И Хомо сапиенс произлиза от тази група.

Най-новата ера продължава и до днес.

Затова се нарича неозой.

Какво виждаш? - Нищо.

Защо не виждаш нищо?

Защото насочваш фенерчето към лицето ми.

Защото Слънцето ни огрява

и защото астероидът Хор... Сузане, ела тук.

Ти ще бъдеш Хор.

Той е покрит с еднометров пласт въглероден прах.

По-черен е от най-черното черно, съществуващо на планетата.

Поради тази причина Хор беше открит толкова късно.

Какво да правим сега с него? - Атомни бомби.

Правилно!

Ще дадем на мама необходимия тласък,

за да си тръгне, тоест да прелети край нас,

да се отдалечи.

Време е да затварям. - Разбира се. Съберете си нещата.

Ако не се получи?

Кое да не се получи? - Това с ракетите.

Ще стане. Не се страхувай. Ще се получи.

Да.

субтитри от YavkA.net

О С Е М Д Н И Опрощение

Какво правите тук?

Не се измъчвай.

Твоят брак не е първият, който се проваля напълно.

Радвам се, че дойдохте.

Беше приятна изненада.

Какво има? - Струваш ми се променен.

Защото злорадствам,

че най-сетне проклетият свят ще загине.

Не, ти си щастлив.

Дрехите ти са измачкани. - И така става.

Ако ти кажа,

че може би има някакъв шанс да се спасим,

би ли дошъл?

Не.

Ще остана тук, докато падне завесата.

Вие сте отличен тактик

Г-н Щрелке, върнахте ли се?

Шефе.

Виж, доведох ти трите жени, които искаше.

Това са Дези, Мони и Мири -

блондинка, брюнетка и червенокоса.

Дези дори е медицинска сестра. Ще е добре в бункера да...

А той? И той ли е медицинска сестра?

Не, това е братовчед ми Рене.

Какво ти казах, че ще стане, ако дойде тук?

Рене ми помогна. Не ме бива много с жените.

Мислех... - Престани да мислиш.

Казах ти, че ако домъкнеш още някого тук,

ще излетиш.

А другите, шефе? Позволи дори на ченгето да дойде.

Точно така, всички може да влязат,

защото аз решавам кого да взема.

А сега? Остава само едно място.

Тогава ще съм аз. - Все ми е едно.

Вие се разберете. Бийте се, ако трябва.

Да, истински юмручен бой. Победителят ще влезе в бункера,

а победеният ще трябва да остане отвън.

Клаус. - Започвайте.

Елвис! Елвис!

Елвис!

Не пипай.

Казах ти да не пипаш.

Елвис, стига. Край. Това беше.

Боже, какъв боен дух.

Каква беше поуката, Елвис?

На братовчед ти не му пука за теб.

Изчезвай, гнусен плъх, докато още можеш.

Животни. Ще ни се наложи да свикнем с тях.

Дениз, ела да вземем последния товар.

Не е зле, момче.

Защо изглеждаш така?

Къде е татко? - Не знам.

Не ме залъгвай. Какво стана вчера?

Той няма да дойде. - Скарали сте се.

Каза ли му, че... - Да, казах му.

Той те обича. Била си честна с него.

Може да се разберете. - Вече няма време, Леони.

Искахме да ви бъдем добри родители,

на които да се доверявате, но...

Моля те, прости ни.

Трябва да оцелеем.

Вие с Йонас трябва да оцелеете.

Само това има значение.

Довери ми се.

Нали?

Чао, дядо.

Прекрасна си. - Благодаря.

Ти също.

В целия град не намерих нищо друго.

Когато си тръгна вчера,

осъзнах, че без теб нищо няма смисъл,

че цялото тичане е напразно...

... без теб.

Ти си най-хубавото в моя живот.

Искаш ли да станеш моя съпруга, Марион Майснер

с моминско име Марион Козин?

Да, искам.

До края на света.

До края на света.

Ще ни кажеш ли вече защо сме тук?

Това е изненадата. Г-н Франкенберг ще ни помогне.

Той има бункер. - Какво?

Нора има бункер?! - Да.

Чакайте тук да се върна. - Какво ще...

Няма да го обсъждаме.

Какво става? Какво правиш тук?

Не те засяга.

Знаеш за бункера му. - Очевидно и ти знаеш.

Изслушай ме. - Какво?

Мръсникът няма да ти помогне. - А ти можеш ли?

Ще спасиш ли децата ми? - Не те разбирам.

Погледни се. Никакво самоуважение ли нямаш?

Не, вече нямам. Остави ме на мира.

Моля те. - Стига, остави ме. Пусни ме.

Казах ти да ме пуснеш.

Дениз, стига. Да не си се побъркал?

Не го прави, моля те.

Засрами се. Сузане, радвам се, че дойде.

Минахме на "ти", нали? - Точно така.

Съжалявам, че служителите ми ти досаждат.

Да не си полудял? Пренеси въздушните филтри, или...

Или какво?

Или какво?

Върви по дяволите с твоя бункер.

Ти идваш с мен. - Не.

Не я пипай. - Дениз, върви си.

Моля те.

Моля те, върви.

Турците са такива.

Къде е мъжът ти Ули?

Първо ела да ти покажа стаята.

Е, ченге?

Чао.

Стоманобетон с дебелина 2 м. Автономно снабдяване с въздух,

водопречиствателна система.

Както виждаш, Сузане, винаги говоря за техника.

Не ми пречи.

Жена ми беше против бункера.

Затова го построих след злополуката с нея.

Съболезнования. - Такъв е животът.

Понякога си прави лоши шеги.

А друг път ни върви. На теб ти провървя, Сузане.

Сега си на сигурно място.

Бяха на жена ми.

Трябваше да ги взема тук.

След смъртта на хората понякога вещите им придобиват

странно излъчване почти като блясък.

Мисля, че са твоят размер.

Ела при Клаус.

Гладен ли си?

Да, не сме закусвали. - Йонас.

Не искаме нищо. - Престани, Лео.

Знаеш ли колко гадно се почувствах?

Трябваше да се закълна да не казвам на никого за бункера.

След това вие избягахте.

После получихте места в бункера.

Виж, и той се засмя.

Лео.

Всичко ще се нареди. Какво обсъждат нашите според теб?

Мислиш ли? - Да.

Ще има ли място за всички вътре? - Разбира се, глупаче.

Ще си лазим по нервите, ако сме натъпкани в една стая.

А децата?

Дали да не ги приберем още сега?

Тримата ще се разбират отлично.

Леони и Нора са неразделни и сега.

Знаеш ли,

бих предпочела да затворим всичко още отсега,

за да не се случи нищо и никой да не превърти

или да размисли.

Знаеш ли, Сузане, времената са други.

Нося отговорност за всичко тук. Децата ти няма да влязат.

Ще бъдеш добра майка за Нора и добра съпруга за мен.

Не. Не, Клаус!

Клаус! Не!

Ще проверя какво правят. Вие чакайте тук.

Къде се бавиш? Леони чака. Ще й покажа бункера.

Всъщност къде е г-жа Щайнер? - В бункера. Нали ти го пожела.

Добре, ще доведа Лео. - Не, тя няма да влезе.

Моля? - Има три места за трима души.

Леони няма да влезе! - Тя е моя приятелка!

Не ми пука. Да върви с баща си. Все ще намерят нещо.

Задник!

Къде е майка ми? - Не иска да ви вижда повече.

Махайте се! - Не е вярно.

Казах да се махате. Не иска да ви вижда повече.

Махайте се!

Лайка, ела.

Ела.

Извинете, затворено е

заради края на света.

Мога ли да помогна с нещо? - Исках само да дойда отново.

Навремето се запознахме тук с жена ми.

В моя музей. - Да.

Тя ме заговори, защото стоях на пътеката.

А аз хлътнах по нея веднага.

Е, случвало се е и друг път да застана на пътя й.

Да, така става в брака.

С жена ми се карахме постоянно за това.

За нея препарираните животни са страшни, мъртви и...

А на мен ми се струват някак си...

Спокойни ли? - Точно така.

Елате с мен. Ще ви покажа нещо.

Елате.

Слизаме доста надолу. - На 120 метра.

Имаме предимство пред някогашните динозаври.

Да не говорим за системата за пречистване на въздуха.

Откъде идва захранването?

От авариен генератор. Издържа две години.

След това трябва да се зареди.

Ще се намери едно местенце.

Аз имам две деца и съпруга.

Е, добре.

Само вие, жена ви и децата, но никой друг.

Давам ви дума.

Заповядай.

Вече не е първа младост.

Татко?

Татко?

Лайка.

Робин!

Трябвате ми.

Сега не може. Имаме съвместно преживяване.

Моля те! - Робин, не бива.

Ела, моля те.

Светлината.

Елате. - Бързо.

След мен.

Жалко, че не се запознахме по-рано.

Татко обичаше да идва тук. Мисля, че щеше да му хареса.

Това се полага на един стар воин.

Да се помолим ли? - Нищо църковно.

Той беше викинг.

Всичко наред ли е?

Водите.

Водите ми изтекоха.

Наздраве. Ние сме оцелелите. - Ние сме оцелелите.

Не се разчувствайте.

Вие ли сте ги поканили? - Кои са тези?

Погледнете ги.

Каква е тази сбирщина?

А ти какъв клоун си?

Аз съм никой.

Личи ти.

Това е моят частен имот.

Омитайте се много бързо. - Ще си тръгнем...

... когато я пуснеш.

Кого? - Майка ми.

О, Леони.

Майка ти дойде тук доброволно. Ти го знаеш.

Дори беше много доброволно.

Пусни я.

Сега ще се махнете с твоите смешници.

А ти ще я пуснеш. - Или какво?

Не се страхувайте.

Не се страхувайте.

Той коленичи да се помоли.

Удари го отново.

Падна на колене и се моли.

Моли се.

Още веднъж.

Има време.

Така ли?

Престани!

Стига.

Остави го.

Сузи?

Йонас? Къде сте? Йонас, тук ли сте?

Още ли искаш? Не ти ли стига толкова?

Не ме е страх.

Любовта му е по-силна от омразата. - Спри!

Още ли не ти стига?

Любовта му...

... е по-силна от твоята...

Клаус.

Любовта му е по-силна...

Мамо!

Да си вървим у дома.

Махайте се. Вземете мръсницата и вървете.

Изчезвайте!

Ехо?

Къде е жена ми?

Твоята жена...

Замалко да забравя.

Но Сузане не ти принадлежи.

Не принадлежи на никого.

Тя е свободна като птица и лети по света,

както й харесва. - Къде е?

Ту тук, ту там, както правят птиците. Наясно си.

Слушай, не искам проблеми.

Жена ти се бори да спаси децата ти.

Да.

Готова е да изчука някого, за да ги спаси.

А защо? Защото ти не искаш проблеми.

Защото дълбоко в себе си си малък нещастен слабак.

Ще се върне. Татко сигурно ще се върне.

Цял живот съм мислела, че аз контролирам всичко,

каквото и да се случи.

Държа под контрол семейството си, работата си,

връзката си.

Мислех, че нищо не може да ме извади от равновесие.

Била съм глупачка.

До мига, в който вратата на бункера се затвори,

мислех, че мога да уредя отново всичко.

Наистина мислех, че мога да ни спася.

Знам.

Много исках да ви защитя.

Искаш да тръгнеш, нали?

Ние сме едно семейство.

Завинаги.

Много те обичам. - И аз теб.

Кажи на Йонас, че го обичам.

Много си смела.

Пази я.

Това ли е всичко?

Попитах дали това е всичко.

Стани!

Женчо.

Превод СВЕТЛА ВАСИЛЕВА

Уеб рип субтитри от JJD @ 2019 YavkA.net