Original subtitles

... с 10 бала по Скалата на Торино

астероидът Хор беше обявен днес официално за "глобален убиец".

Това означава, че ударът ще застраши биосферата.

Ехо? - И може да заличи живота на Земята.

Правителството на САЩ ще даде официално становище на НАТО,

за да бъдат уточнени по-нататъшните действия.

Тате!

Мамо.

Мамо.

Между нас казано,

трябва да вземеш решението на трезва глава.

Говоря като твой приятел, а не като банков консултант.

Знаеш ли какво бих направил на твое място, Карстен?

И аз бих инвестирал в такъв бункер.

Ако търговията ти не върви, как ще плащаш вноските?

Кой казва, че ще ги платя някога?

Моля?

Когато това се случи,

вече няма да има банки и дълговете ще изчезнат.

И теб няма да те има. - Американците ще го свалят.

Един за теб и един за мен.

На погребението на мама?! Сериозно ли, татко?

Миличка, това е важен кредит. - Важен ли?

Мама беше важна!

субтитри от YavkA.net

О С Е М Д Н И Отчаяние

Министерство на отбраната се дистанцира от слуховете

за дезертьори в редиците на германската армия.

Подобни случаи... По същество въоръжените сили

служат само за защита на демократичните...

... 12 бункера бяха нападнати от въоръжени групи.

Въпреки упоритото отричане от страна на армията,

очевидци твърдят категорично,

че германски войници стрелят по германски войници.

Кучка.

Това е тъжният акцент на най-големия скандал,

предизвикан от корумпираните политици в страната ни.

Аз съм Петра Козин и предавам на живо от столицата.

Чао.

Марион?

Но той ще падне на хиляди километри оттук.

На 2500 км, но няма да стигнат. Да приемем реалността.

Ако слезем в мазето и вземем достатъчно вода.

Само трябва да бъдем достатъчно дълбоко.

Ударната вълна не е най-важната.

Когато Съюзниците бомбардират Хамбург,

избухва стихиен пожар.

Целият град гори при температури над 1000 градуса.

Хората се крият в мазетата си,

но огънят е толкова силен,

че изсмуква кислорода от мазетата.

Повечето се задушават, а топлината е толкова голяма,

че водата в тръбите завира.

Те се пукат една след друга.

Водата се стича в мазетата.

Спасилите се от удавяне се сваряват живи.

Заради жегата долу хората бягат горе доброволно.

Не знам какво точно ще стане,

но със сигурност ще е по-лошо от този стихиен пожар.

Знам, че няма да замъкна Леони и Йонас в мазето.

Защо лежиш на пода?

Нямаш ли водка?

Разказвай.

Къде е твоята...

... приятелка? - Казва се Марион.

Изчезна. Всичко свърши. Приключи.

Това е краят...

... за всички ни. - Трябва да я потърсиш.

Знаеш, че семейството е важно.

Да.

Любов.

Знам какво мислиш.

Мислиш, че не мога да обичам, но това не е вярно.

Само не умея да го показвам.

Винаги съм ви обичал.

Не искам ти да повтаряш моите грешки.

Тя си тръгна.

Не знам къде е.

Хайде да я потърсим.

Има ли близки?

Докато бях в болницата, взех още нещо.

Това е лекарство - натриев пентобарбитал.

Няколко грама стигат.

Заспиваш

и после изпадаш в кома.

След 10 до 20 минути дишането спира.

Напълно безболезнено е.

Оставих го горе в шкафа с бельото.

Само не искам двамата да трябва да страдат.

Бащата на Нора е...

Наскоро бях при него, защото търсех Леони.

Той е преустроил мазето си.

Франкенберг ли? - Да.

Как го е преустроил?

В бункер.

Е, г-н старшина? Имате ли нужда от помощта ни?

Едната ръка мие другата, а? - Добре.

Хора, това е Дениз със "з". От днес е един от нас.

И той е един от оцелелите.

Това ще се разбере.

Дай ми я. - Елвис, престани.

Дръж се сериозно. Предстоят ни трудни часове.

Тълпата е неспокойна. Трябва да мога да разчитам на теб.

Пошегувах се, шефе. - Боже!

Дай му я.

Хайде, дай му я.

Тъпо ченге.

Да дойда ли с теб? - Не съм дете, татко.

Не тръгвай.

Петра!

Къде е?

Къде е? - Кой?

Зарежи игричките. Къде е Марион?

Не е ли при теб вече? - Върви по дяволите.

Самодоволен боклук!

Наясно ли си какво направи?

Навън умират хора заради глупавата ти постъпка.

Обвинявай себе си за това. А сега се махай.

Трябва да водя предаване. Истината е ценна стока.

По дяволите. Това ли е твоето ниво?

Петра... - Гадост.

Петра, стига. Престани.

Спри!

"Политик бие разобличаваща журналистка".

Какъв материал!

Бивш политик, глупако. Вече съм бивш.

Марион не иска да знае за мен заради теб.

Накрая истината винаги побеждава.

Това ще ги изолира.

Когато свърши, ще ги извадим.

Старата лисица Луц.

Все казваше, че бункерът ми е по-голям от неговата "дупка".

Клаус! Ела за малко.

Елвис, какво правиш?

Здравей. Рене.

Братовчед ми Коне. - Ясно. Братовчед ти.

След като има място в бункера...

Доведи цялото си смотано семейство. Чудесно.

Кои сме ние?

Ти си шефът ми Клаус. - Попитах кои сме ние!

Ние сме оцелелите.

Браво. А сега помисли добре.

Каква е разликата между нас и смотания ти братовчед?

Ние ще оцелеем,

ако никой от нас не издава бункера ни на външни хора.

Той трябва да пукне отвън с другите.

Рене не е непознат, а мой братовчед и е свестен.

Кажи му го. "Ти трябва да пукнеш отвън с другите."

Не може ли все пак да...

Кажи му го. - Ти трябва...

... да пукнеш отвън с другите.

Браво.

Ако това се повтори, губиш мястото си в бункера

и може да гледаш фойерверките навън. Разбра ли ме?

Разбра ли ме? - Да.

По дяволите. - Е? Как мина?

Тази кучка. Мръсница.

Тъпа лъжлива кучка!

Какво си въобразява?

Исках да сритам гадния й феминистки задник.

Вчера се срещнах с Тео - бившия ми.

Какво?

Тео. Някога имахме връзка с него. Беше много отдавна.

Моля? Ти си гей?

Първата ми голяма любов беше мъж.

Изглеждаше ослепително.

Беше крехък, нежен и сладък.

А сега се е превърнал в грохнал старец.

А с мама? - Какво за майка ти?

Всичко с нея театър ли беше?

Не, имахме добър брак.

Да.

Само когато...

Сещаш се - в леглото.

Често затварях очи и мислех за Тео.

Татко, аз... - Имаше невероятен член.

Татко, не искам да... Не знам дали...

Вчера отидох там,

сякаш човек може да поправи живота си на финала.

Марион? - Херман, чакай.

Марион!

Херман!

Марион.

Марион!

Марион!

Марион.

Марион!

Марион!

Марион!

Кой си ти? - Търся жена си.

Марион. - Изчезвай. Всичко е заето.

Разбираш ли? Няма място за теб.

Чупката.

Аз не идвам при вас. - Всички искат да слязат тук.

Не разбирате. Станциите са огромни ковчези.

Не пипай!

Ще ви гръмна. Аз съм офицер от Народната армия.

Ще ви избия!

Ние ще я намерим.

Раната е повърхностна. - Остави ме.

Какво правиш? Не се интересуваше от мен,

а сега искаш да бъдем приятели.

Вече е късно.

Никога не е твърде късно. - Напротив, късно е.

Когато умрем, ще е късно.

След три дни.

Бен.

Какво има? - Бил е баща ти. Знам го.

Да заминем заедно далече оттук.

За какво говориш? - За отровния газ.

Какво беше това? - По-добре се махай.

Това е частен имот. - Моля те, Нора. Да тръгваме.

Няма да ходите никъде. Какво търсиш тук?

Убиец. - Моля?

Отровният газ. Бяхте вие и другите откачалки.

Мой приятел загина!

Ченге, арестувай ги.

Дрогата ти е изяла мозъка.

Имам доказателство.

Това е от електронната ви цигара. Намерих го до вилата.

Добре, аз бях. Извинявай.

Пипна ме. Изгоних хлебарките с дим.

Приятно е да си признаеш. Извинявай.

Нищо ли няма да направите? - Истината ли казва момчето?

Не, естествено. Пошегувах се.

Майната ти!

Нищо чудно, че жена ти се самоуби.

Питам се как е издържала толкова с негодник като теб.

Погледни ме.

Тръгни си.

Върви!

Изчезвай, плешивец!

Любов

Извинете.

Той е отсреща.

Леони, и ти си тук. - Сладурано, добре дошла на борда.

Какво правиш? Защо всички хора са тук?

Човекът е като кръст.

Когато прегръщаш, даваш и получаваш.

Корабът ти няма да ви спаси. Нали знаеш?

Хор ще ни спаси. Не се страхувай.

Ела.

Татуировките ти означават ли нещо?

Не знам.

И аз имам една мъничка.

Приятелката ми Нора има съвсем същата.

Направихме си ги заедно миналата година.

За вечността.

Разкажи ми за себе си. Кой си ти? Откъде идваш?

Погледни.

Ела.

Внимавай.

Това съм аз.

А това си ти. Носим се на небето.

Много ми липсваше.

И ти на мен.

Каквото и да се случи,

семейството ще остане заедно.

Това е най-важното.

Когато звезда умре,

целият прах се разпръсва във Вселената.

Нашите тела са от този прах.

Ние сме звезди.

Всички са всичко.

Винаги.

Къде прочете тези глупости? - Не мога да чета.

Но виждам.

Чувам.

И подушвам.

Ти си девствена, нали? - Луд ли си?

Откъде ти хрумна? Тоест аз съм...

Ела.

Ще те кръстя.

Готова ли си?

Трябва да ти кажа нещо.

Никой не те упреква, също и Леони.

Тя ти е казала?

Не се качи на влака, защото се страхуваше.

Изпадна в паника.

Аз имам връзка от няколко месеца.

Имах.

Тя приключи.

Познавам ли го?

Съжалявам.

Ули, ти си мой мъж, баща на децата ми.

Искам да бъдеш до мен, когато всичко тук свърши.

Моля те, прости ми.

Добре.

Благодаря, че беше честна.

Да отидем при него. - Какво?

При Франкенберг.

Ако има бункер, трябва да ни пусне в него.

Всъщност не съм такава. Не лягам с първия срещнат.

Напротив. Ти си каквато си.

Вярата съществува, за да ни крепи в такива времена.

Да, всички търсим отговори и възможности,

но това не е Ноевият ковчег.

И това не е кръст.

Никой свещеник не го е осветил с богослужение.

Това са само две дъски от "Баумаркт".

Не докосвай кръста.

Не докосвай кръста!

Здравей, Робин.

Казал си на хората, че строиш Ноев ковчег.

Как си позволяваш да си играеш със страховете им?

Ще отплаваме с него към светлината.

Дрогираш ли се?

Робин, ти не си Ной, а корабчето не е ковчег.

Кажи на хората

какво е казал Бог на Ной, както го пише в Библията.

Не си ли чел Библията, Робин?

Не си ли чел Библията?

Бог каза на Ной,

че няма да проклина вече земята заради човека,

че това е последният потоп. Това каза Бог на Ной.

Така пише в Библията.

Той ми говори. - Кой?

Бог ли?

Чрез светлината на Хор всеки ден.

Хор е черна каменна буца. Той е природно явление,

катастрофа, която трябва да приемем с Божията помощ.

Говори ли с теб?

Говори ли с теб?

Один говори само с Робин.

Говори на него.

Изчезвай.

Ела, Урсула.

Урсула.

Ти искаш да останеш.

Кой си ти?

Вършил съм някои неща.

Не са добри,

но всички сме вършили разни неща.

Но сега всички заедно ще тръгнем

към светлината.

Отиваме към светлината.

Не се бойте. Ще отплаваме към светлината.

Отиваме към светлината.

Робин, оставаме при теб.

С теб.

Искаш ли още?

Не, благодаря.

Татко. - Да?

Благодаря за помощта.

Ти си странна птица. - Да.

Искаш да кажеш "стар глупак".

Ти си бил, нали?

Там умря човек. Той беше мой приятел.

Миличко.

Добре, съжалявам. Беше...

Беше злополука. Никой не го искаше.

Ако помислиш, по принцип всички са пътници.

Но не и ние. Ние сме оцелелите.

Баща ти трябваше да направи неща, които не разбираш още.

Но е важно да бъдем заедно в новия свят,

да не бъдем сами.

Порасни най-сетне!

Г-н Франкенберг, искаме да поговорим.

Жена ми ми каза за мазето ви.

Така ли?

Вие имате бункер. Аз ви освободих от него.

Да, да. Благодаря отново.

Търсихте дъщеря си, нали? - Да.

Или сте търсили мен? - Не.

Намерихте ли вече дъщеря ни? - Да.

Не обещахте ли да ми кажете, когато я намерите?

Вярно е. Имате право. Съжалявам.

Нищо. Почти не се познаваме. Може да ме забравите.

Не съм ви забравила. - Слушай, Клаус.

Нали може да се обръщам така към вас?

Жена ми каза колко е голям бункерът ви. Аз съм физик.

Сигурно има начин...

Изглежда е забравила, че имахме уговорка.

Нямаше да казваме на никого.

Обсъдихме го само в семейството. Никой друг не знае.

Ние не сме непознати. Преподавам на дъщеря ви.

Да, вие сте умник.

Знаете ли кое е странното? Че умен мъж като вас

не се е досетил да си построи собствен бункер.

Да, времето беше малко, но не чак толкова малко.

Мислехме, че няма смисъл.

Точно там е проблемът. Вината си е само ваша.

Слушай, Клаус, готов съм на всичко за това.

Мили боже, къде остана гордостта ви?

Тя не ме интересува. Искам семейството ми да оцелее.

Новият ми приятел Ули.

Изчезвай, преди да се изложиш пред приятелката си.

Не, ще остана тук, докато... - Докога?

Престанете. - Докога?

Хайде, удари ме.

Това е глупаво. Няма да се бия с вас.

Отново сме на "вие", а? - Да си вървим.

Ела. - Сузане.

Не разбирам.

Ако беше дошла сама, може би, но с Ули...

Чао, Ули.

Ули.

Беше ченгето, нали?

Знаех си.

Беше в къщата ни, когато пристигнахме.

Е, беше ли и в леглото ни?

Казах ти, че приключи.

Затова ли не се качи на влака? Искала си да останеш с него.

Рискува бягството ни заради него! - Престани!

Не е вярно.

Влакът потегли. Не успях да го настигна.

Луд ли си? Нямаше нищо общо нито с теб, нито с него.

Разбира се, все другите са виновни. Друг път.

Здравей, скъпи. Къде е Леони? - Не знам.

Днес ще ядем заедно като семейство.

Чудесна идея. Какво да сготвя? - Остави.

Ще ядем моята прочута... - Лазаня! О, да!

Чудесно. - Да. Тате, виж.

Луда работа.

Само ще сложа вода да заври.

Вината беше моя. Трябваше да знам, че е садист.

Да не говорим за това.

Ще намерим друг начин.

Леони. Добре ли си? - Да, защо?

Усмихваш се странно.

Аха. Как се казва той?

От училище ли е? - Не те засяга.

Добре, добре.

Освен това не разбираш. - Напротив.

Радвам се за теб. Наистина. Много сладко.

Мамо.

Това е лазанята на татко! - Не, гореща е.

Само малко. - Не.

Още веднъж. Силно. Да!

Как може татко да игнорира всичко?

Подай. Да. Донеси топката.

Мисля, че единствено той не го е игнорирал никога.

Леони, помогни ми.

Подай на мен, Йонас.

Хайде, Леони. Ти можеш. - Между краката.

И аз ще играя. Подай ми.

Кой иска малко вино?

Аз. - Да?

Започвам да се тревожа за теб.

Защо не, ако му харесва?

Това е хубаво червено вино.

Ако долееш малко газирана вода, ще стане коктейл.

Да вдигнем тост. Гледай ме в очите.

Наздраве. - Харесва ли ти?

Кисело е. Не го искам. - Дай ми и твоето.

Как можеш да го пиеш?

Не ти ли харесва? - Гнусно.

Какво си намислил, Ули?

Защо?

Защото ти изневерих ли?

Идеята беше твоя, нали?

И беше права. Така е най-добре за всички ни.

Кога щеше да ми кажеш?

Деца, отиваме при дядо ви. - Защо?

Веднага. Ела, Йонас.

Без възражения. И ти идваш, Леони.

Какво става? Тате?

Тате, какво...

Херман спи.

Той те търси навсякъде. Нали ти си Марион.

Егон. Аз съм... - Знам.

Дори се би заради теб. - Бил ли се е?

Да, с някаква заядливка.

Избрала си си добър мъж.

Можеше да бъде добър мъж, ако не беше такъв задник.

Знам.

Малко трудно схваща.

Той е мой син.

Трябваше му малко повече време

да разбере кои са най-важните неща в живота.

Обещай ми да се уважавате и тримата.

Моля те.

Чао.

Мамо!

Мамо! Къде си?

Постъпила си много глупаво.

Нора?

Помощ!

Бен, Бен, Бен.

Бащата Франкенберг. Не мога да повярвам.

Изчислих, че ни остават още около 40 часа.

Ако сега си бъбря с вас 10 секунди,

ще пропилея около година от живота си,

отнесено към средната продължителност на живота тук,

респективно три седмици за човек с рак на жлъчката в краен стадий.

Не искам да прекарам седмици с идиот като вас.

Мислиш, че не можеш да пострадаш, защото и без това ще пукнеш скоро.

Лъжеш се.

Уеб рип субтитри от JJD @ 2019 YavkA.net

Превод СВЕТЛА ВАСИЛЕВА