Original subtitles

Ти ме изнасили, Джеси Бонен! - Трябва ми "План Б".

Онези двамата с колата, които те връщат в миналото.

Жослен Бонен?

Слай, не ми е добре.

Пуснали са ни нещо в питието. - И на нея не й е добре.

Ще те закарам у вас, ще се оправиш.

Вземи всичките си пари и ела при мен в магазина.

Вече знам резултата, плейофът мина.

Колко пъти да ти го обяснявам? Имам сделка за теб.

Ще ти дам пари да се изплатиш на баща ми.

С неговите връзки, ако се обединим... - Шегуваш се, той е мошеник!

Ако нещо се случи с него,

ако останеш без пари... Аз ще бъде насреща. Татко също.

Аз ще направя китайски нудъли, както ти ги правеше навремето.

Направих една глупост и искам да я изтрия.

Ползвал си ги и знаеш, че това не изтрива чувствата ти.

Аз ще те нараня. Повече не трябва да се виждаме.

Джеси! - Забрави за мен.

Джеси!

10 години по-рано

Джеси!

ПЛАН Б

5 юни 2021 г.

Здравейте. Вие сте в спешното, как се чувствате?

Имате хипотермия и множество контузии,

но вече ви стабилизирахме.

Спомняте ли си името си?

Джеси Бонен?

Кое е последното, което си спомняте?

Извадиха ви от реката.

За лечението трябва да знаем дали е било инцидент.

Просто кимнете с глава.

Господин Бонен?

Боли ме...

Ще ви предпиша болкоуспокояващо.

Здравей, Джеси.

Отдавна не сме се виждали. - Какво правиш тук?

Името ми е в твоя списък с контакти при спешен случай.

Не е трябвало да те безпокоят за това. - Няма проблем, Джеси.

Ще ми кажеш ли какво се случи?

Ще им кажа да повикат родителите ми.

Добре.

Пак ще дойда.

Татко ти ми каза, че си тук. Бил си паднал в реката.

Гладен ли си? Искаш ли да хапнеш?

Гласът ли си изгуби?

Искам да умра.

Много ме боли...

Казвам се Ани и съм психиатър.

Как си, Джеси?

За първи път ли си тук?

Можеш ли да ми кажеш какво точно стана на онзи мост?

Планира ли го или стана случайно?

Не, не е това. Просто...

Фактът, че си още жив, неуспех ли е за теб?

Ако не си готов да говориш, ще те разбера.

Искал си да уведомим родителите ти. Може ли да говоря с тях?

Пак ще дойда.

Почивай си.

Джеси?

Какво се случи?

Обясни ми.

Моля те, върви си.

Здравей.

Нося ти чисти дрехи.

Мама ще дойде ли? - Откъде да знам.

Не виждаш ли, че не й пука за нас?

Как ми е писнало от това...

Трябваше да разкажа живота си на онази психиатърка.

Дали съм мислил за самоубийство...

Сякаш аз не съм наред с главата, а не ти!

Винаги съм давал всичко от себе си. Нали?

Да.

Искаш ли още нещо от вкъщи?

Май не. - Добре, чао.

Нося ти топло пилешко.

Защо си тук през цялото време? - Защото и ти си тук.

Но защо не си ходиш вкъщи?

Ами... защото ти си най-добрият ми приятел.

Намери си друг най-добър приятел.

Какво? - Махай се, Дейв.

Ще дойда като те изпишат... -» Махай се!

Имате ли новини от майка ми?

Не.

Сърдиш ли й се?

Не, защо? - Не знам.

Искам да разбера постъпката ти.

Защо си скочил в реката?

Не съм искал да се самоубивам.

А какво искаше?

Не знам. Исках просто...

Да изчезне топката в стомаха ми.

А защо се чувстваш така?

Защото съм пълна отрепка.

Себе си ли обвиняваш? За Памела?

Вече ви казах. Направих нещо, което изтрих,

но още се чувствам като отрепка. Това е всичко.

И си се върнал в миналото с помощта

на "План Б", нали така?

Мислите ме за луд, нали?

Не те съдя, Джеси.

Просто искам да те разбера.

За какво се обвиняваш?

Какво е било толкова лошо, че е трябвало да го изтриеш?

Топло е, може ли да отворим прозореца?

Джеси, трябва да ми кажеш, ако искаш да ти помогна.

Здрасти.

Донесох ти нов телефон, старият ти е за боклука.

Ако искам да ти бъда приятел, имам право на това.

И тогава имам правото да идвам тук.

Абе...

Довечера е финалът.

И него ли си го преживял? - Да.

Ако знаеш кой ще бие, да направим залог.

Добре, глупако.

По дяволите.

Кажи й, че нашите са тук и да си ходи.

Коя е тя? - Просто го направи.

Остави ти бележка.

Тампа биха ли в първия мач? - Да.

Тогава с Памела...

Не усети ли, че тя не иска?

Че няма взаимно съгласие?

Според теб, защо?

Трудно ли ти е да приемеш, когато някой не те иска?

Затова ли създаде целия този сценарий в главата си?

Не стана, защото като се върнах с "План Б”, тя ме целуна.

А относно майка ти...

И с нея ли изживяваш същото? - Какво същото?

Намираш оправдания за отсъствията й, за това, че не се обажда.

Защитаваш я, сякаш е немислимо...

Майка ми ме обича!

Но е болна, настроението й се мени. Ако не бе така, щеше да дойде.

Понякога разкрасяваш ли реалността, Джеси,

защото иначе би било непоносимо?

В това няма нищо лошо.

То е за твоя защита, Джеси.

Но сега не те защитава.

Ти скочи в реката.

Джеси, престани!

Това е телефонът на спешния център.

Ако ти трябва помощ, обади се.

А това е списък с психолозите в твоя район.

Обади се на някой от тях.

Искам да имаш сигурност, когато излезеш оттук,

ако семейството ти не може да ти я осигури.

Вас ще ви намеря ли в този център?

Не. - Но аз не искам друг, срам ме е.

Ако наистина не ти е добре, обади се в болницата

и кажи, че съм твой лекар.

Успех, Джеси.

Памела: Ще ми се обадиш ли?

Джес, Тампа победи, както ти каза!

Богати сме, мъжки!

Извинявай, че закъснях, майка ми плачеше.

Мислеше, че никога няма да се изнеса. Но ето.

Искаш ли да видиш апартамента ни? Ще видиш, че е жесток.

Влизай.

Представи си го с мебели и всичко останало...

И?

Не знам. Става.

Коя стая искаш?

Не знам.

Здравей.

Не знаех, че днес те изписват от болницата.

Ами, казах ти.

Трябва да поговорим. - Зает съм.

Трябва да предам плановете на Шапу.

Вече почна да размисля. - Няма да стоя много.

Дойдох да ти кажа, че изчезвам.

Вече няма да ти създавам проблеми.

Наехме си апартамент с Дейв.

Нали не си дошъл за пари, за да си платиш наема?

Остана без работа. Нали не очакваш да плащам за теб?

Не, нищо не очаквам. - Добре.

Добро утро. Готов ли си?

За какво? - Да купим канапе,

маса, пералня, легло за твоята стая.

Може да вземем нови, като нормалните хора.

Но първо ще отидем да хапнем.

Влизаме ли? - Нещо не съм гладен.

Хайде де... - Не съм гладен!

По дяволите!

Не е ли прекрасно?

Какво ти става? Заради майка ти ли е?

За какво говориш?

Крив си, откакто я видя. - Не дрънкай глупости!

Мисля, че разбирам. Не дойде да те види в болницата.

Какво каза?!

Често те удрям, а?

Тоест? - Отговори ми.

Приятели сме, Джеси, това е нормално.

А ти удряш ли ме?

Не знам, понякога... - Тъпак, как само искам да те ударя!

По дяволите, Джес, защо говориш така? - За да ме спреш.

Признай, че те третирам като боклук. - Добре, щом така искаш.

Не го искам, но това е истината.

Дреболия. Не ме притеснява, че ме удряш!

За първи път ми викаш, пич.

Е, и? Не ми пука, важното е, че сме заедно.

Не го осъзнавах, Дейв. Извинявам се.

Престани, мъжки!

Щом ти казвам, че не ме притеснява,

че понякога ме ступваш, значи не ме притеснява!

Вече се чувствам по-добре.

По дяволите, Джес.

Май ще стои по-добре на друга стена.

Как мислиш?

Какво пишеш?

Писмо на майка ми. - Така ли?

Какво искаш да й кажеш? - Гледай си твоята работа.

Защо не отидеш в закусвалнята да й го кажеш лично?

Защото мама ми пишеше, докато бях в приюта.

Така й е по-лесно да говори за важните неща.

Очи в очи не умее.

Как да напиша такова писмо?

Как да започна?

Ами, започваш с увод.

Там пишеш това, което искаш да кажеш.

След това е изложението, където пишеш аргументите.

А накрая е заключението, където правиш обобщение.

Какво ще кажеш за малко вдъхновение от токийския бонг?

Бягай бе, педал! - Не съм педал.

Тогава какво си легнал върху мен? - Не знам...

Вчера бяхме измръзнали и съм заспал до теб.

Имаш предвид, върху мен.

Бягай оттук.

Сандра на работа ли е днес?

Отзад е.

Не можеш да ми причиниш това, скъпи. Крадеш от мен и лъжеш.

Искам да си родим това бебе, да имаме семейство.

Бебето ще бъде прецакано.

Кълна се, ще спра всичко.

Ще бъдеш чудесен баща. Ще умра, ако ме изоставиш.

Престани! - Добре ли си, мамо?

О, да!

Моментът не е удачен, Джес.

Скъпи... Полус...

Добре ли си, Джес?

Предай й тази бележка от мен.

Добре ли си, Джеси?

Сериозно, какво става? - Остави ме.

Искам да говоря с психиатър. - Наш пациент ли сте?

Д-р Шампу ми даде вашият номер.

Имам свободен час на 12 ноември.

Ноември?! - Да.

Център за кризи "Транзит", добър ден.

Ало?

Оставете го тук.

Чудесно.

Бонен? Как е? - Здрасти, Риу.

Купуваме мебели, както виждаш. - Имам цял камион.

Кого ограби, за да платиш за това?

Вече не се занимавам с това.

Знаех, че ще свършиш или в затвора, или на върха.

В приюта беше пълно куку. - Преувеличаваш.

Как се казваше онзи, когото отстраниха за една година заради теб?

Дорион?

Напусна, защото беше болен.

Не беше заради мен. - Стига, Джеси.

Никога не разбираме кога се шегуваш.

Джеси? Какво правиш тук?

Минавах наблизо. Как сте?

Дойде да краднеш нещо?

Да помогнеш на някого да избяга?

Не, нищо такова.

Бях в болница...

... заради едно нещо...

Идвам за съвет.

В болницата казаха, че ми трябва психиатър, и си помислих...

Че центърът ще ти помогне? Вече си възрастен, Джеси.

Нищо не можем да направим повече.

Знам, но си мислех...

Аз?

Да ти имам нахалството, Бонен.

Защо? - Защо ли?

За това, което ми причини.

Толкова лош ли бях? - Шегуваш ли се?

Значи е вярно, че са ви отстранили заради мен?

Да речем, че ми трябваше почивка.

След като потроши колата ми,

претършува кабинета ми, фалшивите обвинения...

Не знаех, че е толкова зле... - Знаеш ли кое бе най-лошото?

Аз бях човекът в центъра, който вярваше в теб.

Осъзнах, че точно затова се залепи за мен.

Защото се грижех за теб.

Не се задържай, ще решат, че си замислил нещо.

Не останаха хора в центъра, които да ти вярват.

Защото мислиш, че съм педал ли не правиш нищо за апартамента?

Какво? - Не искаш ли да живеем заедно?

Не ми пречи, ако си педал. - Вчера беше много ядосан.

Не, просто ти беше легнал върху мен.

Не мислиш ли, че изглеждаше педалско?

Свързахте се с гласовата поща на д-р Шампу.

Моля, оставете съобщение.

Здравей, Ани. Джеси се обажда.

Не е спешно, но...

Е, може би малко.

Искам да говоря с теб.

Каза ми, че ако нещата не вървят, мога да...

Е, не е спешно.

В смисъл че...

Нямам намерение да се самоубивам...

От каквото и да имаш нужда, знай, че съм насреща. Соланж

Само да сме наясно - не съм педал.

Добре, педал. - Не съм!

Добре, Дейв. Живей си както искаш, не ми пука.

Сериозно.

Джеси? - Здравей.

Много се радвам.

Жилбер, ела да видиш кой дойде.

Искаш ли нещо за пиене? Вода, твърд алкохол, бира?

Вече си възрастен. - Имам оранжада.

Да, добре.

Извинявай, че съм те зяпнал, но...

Много си пораснал, Джес.

Да, предполагам.

Заповядай, Джеси. Сядай.

Няма да се задържам.

Просто се чувствам зле как се държах в болницата.

Това беше нормално, имайки предвид състоянието ти.

Е, да... Но това ми напомни за някои неща.

Простотиите, които направих тук.

Искам да ви се извиня.

Бих излъгал, ако кажа, че не ни нарани.

И се чудехме защо.

Какво сбъркахме. - Не, нищо.

Не знам защо. Тогава не осъзнавах...

Наистина смятахме, че това е най-доброто за теб.

Кое?

Да те осиновим.

Не, говорех за пожара, който запалих.

Това беше реакцията ти, когато те попитахме.

Не си ли спомняш?

Седеше на същото място, когато ти казахме.

Предвид станалото с родителите ти... - Добре ли са?

Да, разминали са се само с уплаха.

Със Соланж поговорихме доста...

Искаме да станеш част от нашето семейство.

Официално. - Какво?

Обичаме те. Искаме да бъдеш наш син.

Нашият Джеси. - Разбираш ли какво значи това?

А моите родители?

Съдът им забрани да те гледат.

Можем да те осиновим. Ще бъдем твои родители.

Ако искаш.

Джеси?

Джеси!

Спри, Джеси! Спри! - Остави ме!

Пусни ме! - Успокой се.

Спокойно. Леко...

Всичко е наред.

Добре си.

Джеси, искаме да поговорим за това, което направи.

Искаме да знаем какво се случва.

Нали знаеш, че няма да спрем да те обичаме?

Ела тук! Какво правиш?

Само искам да се върна вкъщи,

при родителите си.

Това много ни нарани.

Че не искаше да бъдеш с нас.

Няма ли да се върнеш при сем. Валоа?

Те са готови да те приемат отново.

Не искам.

Тогава най-добре да отидеш в приют.

С оглед на твоето досие,

не можем да намерим друго приемно семейство.

Писмо за теб, Бонен.

Соланж ти написа много писма, докато беше там.

Не можах да се спра, въпреки че знаех, че не трябва.

Но тези писма бяха от майка ми.

Ами...

Винаги си допускал трудно хората до себе си.

Наистина не го очаквахме, защото нещата вървяха добре.

Добре ни подложи на изпитание.

Доста неща ни каза.

Мразя ви! Вие не сте истинските ми родители!

Защо не си направите деца, вместо да крадете чужди?

Не говори така. Само искаме... - Пусни ме, педофил!

Ще се оплача от теб, педал!

И после ще се върна при истинските ми родители!

Родителите ти имаха право на посещение,

но не идваха често.

Смятахме, че ще се радваш да те осиновим.

Но те идваха често. Много пъти излизахме заедно.

Водеха ме да гледам самолетите.

За малко да го пипна. - Това бяхме ние.

Като отидем на юг ще има ли големи самолети?

Лятото ходехме там почти всяка неделя.

Жилбер те оставяше да караш по стария път.

Точно така, браво!

Виж, аз карам!

Много добре, скъпи.

Изглеждаш изненадан. - Не си ли спомняш?

Отивам в парка. - Добре, но обядът е след час.

Добре. - Правя китайски нудъли.

За първи път остава до мен.

И до теб щеше да остане. - Да.

Това е, за да продължаваш да се стараеш в училище.

Благодаря.

Добре ли си, Джеси?

Мамо, какво има за ядене? - Едуар, запознай се с Джеси.

Разказвахме ти за него.

Здравей. - Измий си ръцете, скъпи.

Вечерята е готова. - Джеси, ще останеш ли за вечеря?

Здравейте! - Здрасти.

Ще имаме ли време за всички животни? - Не знам.

Ще опитаме да го върнем навреме, но зоопаркът не е близо.

Качвай се.

Ела тук.

Няма да издържа, скъпи.

Имам нужда.

Карай вкъщи.

Не е в същата посока. А и му обещахме. Ще почакаш.

Скъпи, имаш ли нещо против да не ходим в зоопарка?

Мама иска да си отиде вкъщи.

Добре. - По дяволите.

Какво? Той няма нищо против.

Завий. - Няма да стане.

Пълен скапаняк си.

Внимавай, по дяволите!

Майната ти! - Откачена кучка!

Предвид станалото с родителите ти...

Добре ли са?

Наистина ли ще си ходиш вкъщи?

Мога да се грижа за себе си, мамо. - Знам.

Само ми тежи мисълта, че вече нямаш нужда от нас.

Чао.

Чао, голямото ми момче. - Чао, татко.

Радвам се, че се запознахме, Джеси. - И аз.

Чао. - Лека вечер, Антони.

И аз ще тръгвам.

Радвам се, че си по-добре, Джеси.

Благодаря, че дойде.

Нали ще дойдеш пак? - Да.

Добре ли си, Джеси?

Не, аз...

Аз не...

Не знам къде да отида сега.

Влизай.

Готово. Лягай, моето момче.

Трябва ли ти нещо друго? - Не.

Тогава лека нощ.

В следващия епизод

Мамо!

Татко!

субтитри от YavkA.net ® 2024